"Планекс" върна 45 млн. лв. вместо исканите 66 млн. лв. за правителствения комплекс Консорциумът "Планекс - ГЕС" е върнал 45 млн. лв., вместо поисканите 66 млн. лв. на държавата за нереализирания правителствен комплекс. Водещ участник в консорциума е компанията "Планекс", която е собственост на председателя на Общинския съвет във Варна Христо Димитров от "Алтернатива на гражданите". Неговата формация управлява в морския град заедно с "Продължаваме промяната - Демократична България". Не е ясно какво става с останалите 21 млн. лв. В края на миналата година държавната компания "Монтажи" поиска от „Планекс – ГЕС“ да ? бъде върнат платеният аванс от 66 млн. лв. в началото на 2021 г. за изграждането на правителствен комплекс на територията на "София тех парк". След като ГЕРБ загуби изборите проектът първоначално беше замразен, а след това и прекратен от служебното правителство на президента Румен Радев. Изграждането на правителствения комплекс беше възложено по добре познатата схема от времето на ГЕРБ с инхаус поръчка. Парите бяха преведени на Държавната консолидационна компания (ДКК), която е под шапката на икономическото министерство. Тя от своя страна сключи договор за строителството на комплекса с държавното дружество "Монтажи", което е под нейната шапка. То на свой ред пък сключи договор с консорциума "Планекс - ГЕС" избран по неясен начин и му преведе 66 млн. лв. аванс. Парите трябваше да бъдат върнати до края на 2023 г., но от "Планекс - ГЕС" оспориха сумата. Претенциите им бяха, че са направили разходи за проектирането на обекта и закупуването на материали. Министерството на икономиката съобщава, че с връщането на тези 45 млн. лв., както и с други възстановени средства, ДКК ще погаси поне 90 млн. лв. от задълженията си към Българската банка за развитие (ББР)., с което ще спре изплащането на десетки милиони лихви, ще бъдат вдигнати обезпеченията на заложените публични предприятия, сред които Ел Би Булгарикум ЕАД, Кинтекс ЕАД, Нити ЕАД, и други. "Така ще гарантираме бъдещото развитие на дружествата, както и работните места на заетите в тях 5500 души“, обясни той. В периода 2016-2022 година, ДКК усвоява кредитни средства от ББР за над 152 млн. лв. като към момента са платени над 22 млн. лв. лихви по тях. Продължават и всички необходими действия за защита на държавния интерес и за възстановяването на финансовите щети, генерирани в предишни години. В тях, освен нереализирания правителствен комплекс, се включват загубите за ремонтите и реконструкциите на язовирите, касаещи неправомерно разходвани средства от страна на “Монтажи” ЕАД, както и рамковият договор за придобиване на вземания и дялови участия между ДКК и търговско дружество „Кемира“.
Източник: actualno.com (05.01.2024)

Изплатен е целият заем на Държавната консолидационна компания към Българската банка за развитие Кредитът на Държавната консолидационна компания (ДКК) към Българската банка за развитие, в размер на 126,4 млн. лева, е изцяло погасен, съобщи Министерството на икономиката и индустрията. Само за последната година трупащите се лихви по кредита възлизат на над 6 милиона и половина лева. Погасяването на кредита стана възможно след възстановявнето на 45 млн. лева на ДКК от дружеството, на което е било възложено изпълнението на проекта за нереализирания правителствен комплекс. С изплащането на цялата сума по кредита ще бъдат премахнати всички възбрани и залози, които са направени във времето, на немалка част от държавните предприятия към ДКК. Сред тях са „Ел Би Булгарикум" ЕАД, „Кинтекс" ЕАД, „Нити" ЕАД и други. До този момент тези дружества са били заложени като обезпечения по кредита. Кредитното задължение е натрупано през годините от ДКК, във връзка с платено авансово на дружеството, изпълнител на несъстоялия се правителствен комплекс, както и заради купено задължение от ДКК през 2018 г., свързано с Кемира ЕООД, за което вече е сезирана прокуратурата и държавата продължава да търпи щети.
Източник: 24 часа (18.01.2024)

Заличени са залозите, които са направени в минали години, на държавни предприятия към ДКК Заличени са всички залози върху акциите, които са направени в минали години, на част от държавните предприятия към Държавната консолидационна компания (ДКК). Сред тях са „Ел Би Булгарикум" ЕАД, „Кинтекс" ЕАД, „Нити" ЕАД и други, съобщават от министерството. До този момент тези дружества бяха заложени като обезпечения по кредита на ДКК към Българската банка за развитие. Това поставяше под риск развитието на стратегически активи за държавата, каквито са предприятията под шапката на ДКК. Това стана възможно след изплащането на цялата главница на кредита на компанията към ББР. По този начин бе прекратено трупането на лихви, които само дотук през годините възлизат на над 22 млн. лв. Само за последната година те са в размер на 6 милиона и половина лева. Припомняме, че за погасяването на кредита министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов предприе всички необходими действия по закон и възстанови първите 45 млн. лева на ДКК от дружеството, на което е било възложено изпълнението на проекта за нереализирания правителствен комплекс. Кредитното задължение е натрупано между 2018 г. и 2020 г. от ДКК, във връзка с платено авансово на дружеството, изпълнител на несъстоялия се правителствен комплекс, както и заради купено задължение от ДКК през 2018 г., свързано с Кемира ЕООД, за което вече е сезирана прокуратурата и държавата продължава да търпи щети. С погасяването на кредита и със заличаването на всички залози върху акциите на дружествата, те вече ще могат да се развиват и да внасят дивидент в бюджета, вместо да продължават да изплащат лихви по кредита. „Следващите ни стъпки са свързани с бъдещето на тези предприятия", подчерта Богданов. По неговите думи с връщането на цялата сума по кредита се спестяват значителни средства, които са разходвани до момента и които ще бъдат инвестирани в устойчивото развитие на предприятията занапред.
Източник: 24 часа (02.02.2024)

След проведен конкурс е избран нов Съвет на директорите на ДКК След конкурс e избран нов съвет на директорите на Държавната консолидационна компания. Новият изпълнителен директор е Константин Стойчев , а членовете са Теодора Стоянова, Елена Болтаджиева, Десислава Чалъмова и Асен Ненчев. Предишното ръководство на ДКК бе назначено временно от министъра на икономиката и индустрията Богдан Богданов през август 2023 година с хоризонт и цели на работа от 6 месеца, през които трябваше да бъде организиран прозрачен конкурс за ново ръководство. То констатира редица нарушения - компанията е била в систематично неизпълнение на Закона за публичните предприятия, сред които липсващи финансови отчети за 2021 и за 2022 година, а голяма част от дружествата към ДКК нямаха одобрени бизнес програми. Консолидационната компания бе създадена с решение на първия кабинет "Борисов" през 2010 г. като включва дружествата, в които държавата е собственик. От създаването й досега историята на компанията е публично известна със скандалите заради спорни решения и честите конфликти и смени в ръководството й.
Източник: econ.bg (12.02.2024)

ДКК си търси част от раздадените 600 млн. лв. за неремонтирани язовири Министерството на икономиката има малки шансове да си възстанови част от раздадените преди пет години близо 600 млн. лв. за уж спешни ремонти на язовири, които така и не се случиха, съобщи министъра на икономиката в оставка Богдан Богданов, който е принципал на Държавната консолидационна компания - възложител на ремонтите на държавни и общински язовири. Общо 267 са сключените договори за ремонти на язовори с възложител ДКК и изпълнител държавното дружество "Монтажи". От тях са завършени само 10 язовира като повечето от тях станаха печално известни с конструктивните си проблеми и дефекти. Отделно с вече приключили строително-монтажни работи, но неокомплектовани документи, са 74 язовира. Ремонтите на други 24 язовира са спрени от ДНСК, а 52 проекта са прекратени. На етап одобрение и обследване са над 70 язовира. За всичко това ДКК вече е изплатила 589 млн. лв. като още 92 млн. лв. са необходими за разплащане. Той припомни скандалния факт, оповестен през 2021 г. Огромната част от тези пари са отишли в три частни фирми с директни договори с държавната "Монтажи" без провеждане на обществени поръчки - "Ковел-Про", "Абак ДС" и "Планекс-ГЕС". Те са получили 451 млн. лв. като една от тях е получила 345 млн. лв..
Източник: Сега (11.03.2024)

Още над 3,2 млн. лв. с ДДС вече са постъпили по сметката на „Монтажи“ ЕАД - дъщерно дружество на Държавната консолидационна компания (ДКК), след като държавното предприятие и "Планекс – ГЕС" ДЗЗД подписаха споразумение, с което консорциумът, изпълнител на неосъществения правителствен комплекс, се съгласява да върне нова сума на държавата. Сделката предвижда и второ плащане в размер на 9 млн. лв. с ДДС, което да бъде преведено най-късно до 31 май 2024 година. В края на 2019 г. e сключен договор между „Монтажи“ ЕАД и консорциума за изпълнение на строителни дейности във връзка със строителството на правителствен комплекс от ДКК, който впоследствие не се реализира. Проектът е възложен за изпълнение без обществена поръчка и без финансова обосновка, като „Монтажи“ авансово е платил на изпълнителя близо 80 млн.лв. с ДДС на две вноски през 2020 г. Комплексът в "София тех парк" бе възложен от последното правителство на ГЕРБ и Бойко Борисов през 2021 г. През януари тази година частното дружество възстанови на ДКК първата сума от 45 млн.лв. с ДДС.
Източник: actualno.com (28.03.2024)

Министърът на икономиката смени трима членове от ръководството на консолидационната компания Министърът на икономиката и индустрията Петко Николов е сменил трима членове от съвета на директорите на Държавната консолидационна компания. От тях единствено Десислава Чалъмова е подала заявление за напускане. Останалите заменени са Елена Болтаджиева и Теодора Стоянова. В съвета на директорите остават Константин Стойчев, който е и изпълнителен директор на ДКК, и Асен Ненчев. Новите членове на съвета на директорите на ДКК са Станимир Цветков, Катерина Петрова и Марияна Игнатова. Членовете на съвета на директорите бяха назначени след конкурс през февруари тази година. Консолидационната компания бе създадена с решение на първия кабинет "Борисов" през 2010 г., като управлява дружествата, в които държавата е собственик. Формирането й бе част от одобрени мерки за възстановяването на икономиката, увеличаване на заетостта и подобряване жизненото равнище на населението. От създаването й досега историята на компанията е публично известна със скандалите заради спорни решения и честите конфликти и смени в ръководството й.
Източник: Дневник (14.05.2024)

Държавни фирми и търговски дружества ще внесат дивидент от печалбата си към бюджета Служебното правителство е решило да допълни решение на предходното редовно правителство, с което се разпорежда държавни фирми и търговски дружества да внесат дивидент от печалбата си към бюджета. Националната компания "Индустриални зони" трябва да внесе 3,866 млн. лева към Държавната консолидационна компания, за която дивидентът се изчислява на общо 5,455 млн. лева. Шестте държавни горски предприятия дължат общо 3,5 млн. лева, фирмата "Информационно обслужване" също отчислява 4,950 млн. лева от печалбата си към бюджета.
Източник: econ.bg (03.06.2024)

Делото за скандална цесия на ДКК се отложи за наесен Делото за скандалната цесия, за която Държавната консолидационна компания (ДКК) плати близо 25 млн. лв., а след това се оказа, че не притежава документи за нея, бе отложено за есента. В момента процесът се гледа на втора инстанция от апелативния съд в София. По делото ДКК си търси парите от частната фирма "Кемира", някога близка до фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ). Дружеството е в несъстоятелност от години. Няма изгледи държавата да си върне парите. На първа инстанция ДКК вече изгуби делото. В сряда апелативният съд го отложи, тъй като не е готова експертиза. "Кемира" (понастоящем в несъстоятелност) е някогашен собственик на част от акциите на русенския военен завод "Дунарит", който впоследствие стана собственост на бизнесмена Емилиян Гебрев. След фалита на КТБ преди 10 години започва окрупняване на задължения. По това време управител на "Кемира" е Бисер Лазов, приближен до собственика на КТБ Цветан Василев, а след това – основен свидетел срещу него. След серия от цесии "Кемира" става собственик на дълговете на оръжейното предприятие към други дружества. Така общият размер на задълженията набъбва до 75 млн. лв. Следва нова цесия, чрез която задълженията са прехвърлени на фирмата "Малаз". После ДКК изкупува този дълг, плащайки на "Малаз" 24.3 млн. лв. По този начин държавата се опитва да влезе като акционер в "Дунарит" на Гебрев и да го превземе. Опитът се оказва неуспешен след като капиталът на предприятието е увеличен. ДКК завежда дело срещу "Кемира" в търсене на задълженията. При процеса на първа инстанция обаче се оказва, че договорът за купените от "Малаз" негови вземания не е юридически издържан. Документът не е подписан от страна на представител на "Малаз" и съдът го отхвърля като основание за претендираните от ДКК пари. Така в един момент се оказва, че държавата няма основание да претендира парите по дълговете на "Кемира", които е откупила от "Малаз", защото има проблем при договора за продажбата им на "Малаз". След като ДКК изгуби делото на първа инстанция тогавашният министър на икономиката Богдан Богданов (като принципал на ДКК) обяви, че са сезирани ДАНС и прокуратурата за казуса. Министерството на икономиката и индустрията вече е изискало от ДКК всички документи за цесията, но те се оказали изчезнали, а всички служители си спомнят само отделни неща и папки. Прокуратурата образува дело, но не е съобщавала да са повдигнати обвинения.
Източник: Медия Пул (20.06.2024)

Донко Узунов е новият изпълнителен директор на „Държавна консолидационна компания” ЕАД Донко Узунов е новият изпълнителен директор на Държавната консолидационна компания (ДКК), съобщи Министерството на икономиката. Узунов имал над 10-годишен управленски и административен опит, като е бил прокурист на държавното дружество "Монтажи", което е част от ДКК. Също така е бил в ръководството на "Бургаспътстрой". Ръководството на ДКК беше сменено през февруари от тогавашния икономически министър Богдан Богданов. През май служебният министър на икономиката Петко Николов смени трима членове на Съвета на директорите на ДКК. Консолидационната компания бе създадена с решение на първия кабинет "Борисов" през 2010 г., като управлява дружествата, в които държавата е собственик. Формирането й бе част от одобрени мерки за възстановяването на икономиката, увеличаване на заетостта и подобряване жизненото равнище на населението. От създаването й досега историята на компанията е публично известна със скандалите заради спорни решения и честите конфликти и смени в ръководството й.
Източник: Дневник (24.09.2024)

ВМЗ е с нов изпълнителен директор Най-голямото военно предприятие в България - "Вазовски машиностроителни заводи" ЕАД (ВМЗ) е с нов изпълнителен директор. На поста е върнат д-р инж. Иван Гецов, който заемаше ръководния пост във военното предприятие на няколко пъти, като в последните години се редува на поста с Иван Стоенчев. За последно Стоенчев бе назначен за изпълнителен директор през 2022 г., от вицепремиера Корнелия Нинова, която назначи ново ръководство на Държавната консолидационна компания, под чиято шапка е ВМЗ-Сопот, а ДКК смени Гецов със Стоенчев. Сега също няма мотиви за изненадващата оставка на Стоенчев. Инж. Иван Стоенчев има близо 10-годишен стаж като шеф на оръжейното предприятие. Предишната му оставка беше през 2015 г., когато на неговото място е назначен Иван Гецов, който бе начело на ВМЗ-Сопот при няколко правителства.
Източник: Сега (04.11.2024)

Енергиен вместо правителствен корпус може да изникне в "Младост" Проектът на последното правителство на Бойко Борисов за изграждане на правителствен комплекс върху терен на "София тех парк" в столичния квартал "Младост" може да се трансформира в проект за изграждане на централа за държавните енергийни дружества. Това става възможно, след като служебното правителство разреши на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) да придобие от "Държавната консолидационна компания" (ДКК) правото за строеж върху терена в местността "Къро". Предстоят преговори между двете дружества дали това да стане и, ако БЕХ приеме да придобие правото за строеж, трябва да получи картбланш от енергийния министър, след което да се направи независим анализ за цената, която енергийният конгломерат трябва да плати на ДКК. Намеренията са в бъдещия централен офис на държавната енергетика да бъдат приютени и други държавни енергийни компании като "Минпроект". Въпросното право на строеж първоначално е на държавната компания "София тех парк", но е придобито от ДКК през 2019 г. след решение на Министерския съвет. Според издадения нотариален акт на терена, който е урегулиран и е с обща площ от 24 811 кв. м, може да се реализира строителство със следните параметри: разгъната застроена площ до 86 838 кв. м над кота 0 (нула) и 48 000 кв. м под кота 0 (нула) и максимална застроена площ на терена 14 886 кв. м.
Източник: Медия Пул (06.11.2024)