Икономическото министерство смени бордовете на две от своите дружества Независимо че от години в България действа закона за публичните предприятия, който цели чрез конкурси и мандати да гарантира устойчиво и професионално управление на държавните компании, повтаряща се практика е всяка нова власт да сменя мениджмънта по своя преценка. Така още месец след като поема поста, новоназначения министър на икономиката Петър Дилов тотално подменя бордовете на две от дружествата под контрола му. Това са "Национална компания индустриални зони" (НКИЗ) и Държавната консолидационна компания (ДКК), което обединява под шапката си почти всички държавни компании към министерството. От борда на НКИЗ са освободени и тримата директори - Огняна Йоргова, Яна Младенова и Радост Вълчева-Генчева, като мотиви не се посочват. На тяхно място, за временни директори са назначени Ангел Танев, Радослав Влахов и Неделин Колеолов, като първият е избран и за изпълнителен директор на дружеството, което управлява парка в Божурище плюс още няколко по-неразвити индустриални зони. Промени са направени и в ръководството на ДКК. Новото ръководство включва Александра Мицова, Владимир Личев, Людмил Лазаров, Любен Томов и Теодор Петков. За председател на съвета на директорите е определен Теодор Петков. Изпълнителен директор става 68-годишният Людмил Лазаров. Новите попълнения поемат постовете за срок до 6 месеца, както е според Закона за публичните предприятия. Дотогава трябва да бъде организиран конкурс за директори с пълен 5-годишен мандат.
Източник: Капитал (07.03.2025)

Само няколко месеца след като беше назначен за изпълнителен директор на Държавната консолидационна компания (ДКК) и освободен в края на февруари, Донко Узунов се връща като прокурист в дъщерното дружество "Монтажи". Постът му на изпълнителен директор в ДКК е поет от Людмил Лазаров. Години наред "Монтажи" се използва като междинно звено за източване на пари чрез инхаус поръчки, които ДКК й възлагаше, а тя превъзлагаше без търг на частни фирми. Отчетът на компанията за 2023 г. показва рязък спад на приходите - с 67% до малко над 60 млн. лв. Новото ръководство на ДКК е сменило и двама от членовете на съвета на директорите на ВМЗ, но Иван Гецов остава изпълнителен директор. На мястото на Стела Костова и Николай Николов, които се присъединиха към борда в края на 2022 г., влизат нови директори - Лъчезар Иванов Чотов и Анастасия Димитрова Мирчева-Николова. Те са назначени временно за не повече от 6 месеца до провеждането на конкурс. Размествания има и в съвета на директорите на "Ел Би булгарикум", където на мястото на Надя Стефанова е назначен Георги Иванов Банков. Той ще остане на поста до провеждането на конкурс. Банков е член на съвета на директорите на "Софийска вода" като представител на Столичната община. Едноличен собственик е на консултантската компания "Джи Ви паблик партнерс".
Източник: Капитал (21.03.2025)

100% от печалбата за 2024 година на държавните предприятия ще се внася в полза на държавата Отчисления в размер на 100 процента от печалбата за финансовата 2024 г. на държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала ще бъдат внесени в полза на държавата до 27-и май. Правителството прие разпореждането, като определи, че освен печалба за миналата година, междинен дивидент от печалба към 30 юни тази година до 30-и септември ще внесат "Български енергиен холдинг", "Държавна консолидационна компания", "Национална компания индустриални зони" и "ТЕРЕМ Холдинг". От обхвата на дивидента се изваждат лечебните заведения, центровете за психично здраве и дружествата от ВиК сектора. От правителството мотивират решението си с изпълнението на приходната част на бюджета за тази година.
Източник: econ.bg (01.05.2025)

ВМЗ се насочва към 1 млрд. лв. продажби за годината Държавният оръжеен производител "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ) отчита растящи финансови резултати за първото тримесечие на 2025 г. Поръчките, които предстои да изпълни до края на годината, ще позволят на сопотския завод да достигне оборот около 1 млрд. лв. Вероятно подобни са продажбите и за 2024 г., ако се съди по данните за първите три тримесечия, но окончателният годишен отчет все още не е публикуван. За 2023 г. оборотът също беше рекорден - над 900 млн. лв. Приходите на компанията за първото тримесечие на 2025 г. нарастват с две трети спрямо същия период на миналата година и наближават 300 млн. лв. Компанията почти удвоява печалбата си към края на март. Най-търсени са артилерийските боеприпаси и гранатохвъргачките, които осигуряват над 70% от приходите. До края на година се очаква изпълнението на договори и поръчки за още 700 млн. лв. Увеличават се и заетите в компанията, чийто среден брой през първото тримесечие на 2025 г. е 4890 души според отчета (4578 души година по-рано). Към февруари осигурените са 5053 души. Заради нарасналото търсене на специална продукция на пазара ВМЗ работи за увеличаване на капацитета си, като целта е да се въведат нови технологии и производствени линии. Компанията продължава да инвестира в нови сгради и да реновира съществуващи, в закупуване на машини, оборудване и съоръжения. Към края на март в процес на изграждане или въвеждане в експлоатация са активи за 12.6 млн. лв. Пряк собственик на ВМЗ е Държавната консолидационна компания (ДКК). През март бяха направени промени в борда на директорите на военния завод, след като ръководството на ДКК беше сменено. Изпълнителен директор остава Иван Гецов, дългогодишен служител в компанията.
Източник: Капитал (09.05.2025)

Правителството ще продава държавни имоти, със средствата от тях ще строи училища и детски градини Българското правителството ще разпродава неизползваеми държавни имоти, като приходите от приватизацията и ще постъпват в специален фонд, който ще бъде създавен към министъра на регионалното развитие и благоустройството за да финансира изграждане на детски градини и училища.Това няма нищо общо със законовото изискване приходите от приватизация и концесионите такси да постъпват в Сребърния фонд, създаден в подкрепа на пенсионната система. По този начин приходите от тази приватизация няма да постъпят в Държавният фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система – Сребърният фонд, който отчита загуба от 60 млн. към края на 2024 г. Всъщност от фонда са извадени 90.56 млн. лв., но те са частично намалени с 30.56 млн. лв. приходи от лихви. Така той приключи годината с общ обем на средствата 4.169 млрд. лв. Сребърният фонд по закон се попълва с приходи от приватизация и от концесии, както и с бюджетни излишъци, като идеята при създаването му през 2007 г. бе да натрупа за десетина години поне 10 млрд. лв., които да послужат за буфер при затруднения с изплащане на пенсиите. Сумата обаче набъбва изключително бавно и в момента едва ли може да покрие пенсионни плащания за повече от два-три месеца. Причината е, че приходи от приватизация от години почти няма, а бюджетни излишъци – още по-малко. Така единственият източник на постъпления останаха концесиите. Заобикалянето на Сребърния фонд се превърна в практика за българските правителства, още от първия кабинет на ГЕРБ, чийто финансов министър беше Симеон Дянков. Създадена беше Държавната консолидационна компания, в която печалбите намялават, въпреки огромните приходи, които трябваше да постъпят в Сребърния фонд, както става и сега.
Източник: Банкеръ (12.05.2025)

Рокада по върховете е извършена в „Авионамс“ АД - Пловдив. Представители на Държавната консолидационна компания /ДКК/, чието дъщерно дружество е авиоремонтият завод, са уведомили ръководството преди два дни, че ще има нов директорски борд. Очаква се до дни да се извърши вписване в Търговския регистър на новия управителен съвет на „Авионамс“. Преди месец бе извършена промяна и в състава на Съвета на директорите на ДКК, като новият изпълнителен директор е Петър Трайков. Работниците в „Авионамс“, които в момента са над 230 – в двете бази в Пловдив и Граф Игнатиево, са силно притеснени, дали при новите обстоятелства ще има съкращения, които очакват, минаване на 4-часов работен ден и дали ще получат заплатите си. През последната година поръчките били намалени, случвало се и забавяне на възнагражденията. По данни на НОИ пикът на средногодишния брой служители там е бил през 2014 г. – 318 души, като всяка следваща година броят им намалява. „Авионамс“ е един от най-големите заводи за капитален ремонт и обслужване на летателна техника в Европа, като различни модификации на реактивни самолети, изтребители, хеликоптери и др. Основан е през 1939 г. в Пловдив под името „Авиоремонтен завод Терем - Георги Бенковски“. Той бе изваден от забранителния списък и приватизиран от близкия до екс банкера Цветан Василев „Инкомс-Телеком Холдинг“. Едната база на завода е в Пловдив, а основната, която е в Граф Игнатиево е сертифицирана по стандартите на НАТО през 2004 г. През 2017 г. държавата успя да си върне завода след влизането в сила на постановление на частен съдебен изпълнител, с което се потвърди обявяването на Държавната консолидационна компания /ДКК/ за купувач на продадените на публична продан акции на дружеството. Година по-рано за продажба бяха предложени 2 090 729 акции, собственост на „Хедж Инвестмънт България” АД, като за тях ДКК заплати 28 941 111 лв. През 2019 г. държавата реши, че „Авионамс” ще поддържа 8-те американски изтребители F-16.
Източник: Марица (30.05.2025)

Доклад оценява работата на държавни фирми Агенцията за публичните предприятия и контрол е изготвила оценка на публичните предприятия на базата на гласувана от правителството в края на 2023 г. методика. Анализирано е изпълнението на бизнес програмите на всички големи държавни дружества по смисъла на Закона за счетоводството - общо 50 фирми. За целите на оценката дружествата са разделени в 2 големи групи - предприятия, осъществяващи предимно търговска дейност и предприятия, осъществяващи предимно публични функции. Анализът показва, че с много добро изпълнение и по двата показателя са 28 дружества. 21 са оценени с изпълнение "добро", 7 дружества имат задоволително изпълнение на финансовите цели, а 4 дружества имат оценка "незадоволителна". Като незадоволително е оценено изпълнението на финансовите цели на "Държавната консолидационна компания", която периодично се обявява за ненужна шапка на много разнородни по дейност дружества като ВМЗ, "Монтажи", "Екоантрацит", "Кинтекс", "Ел Би Булгарикум". В ДКК по списъчен състав работят 19 души, бордът на директорите се състои от 4 души, а общият разход за възнаграждения на борда е 347 000 лв. за годината. Крайната оценка е "добра", дружеството е на печалба от 14 млн. лв., но тя се свива чувствително спрямо 2022 г. Незадоволителна оценка за изпълнение на финансовите цели получава и "Булгаргаз" заради влошения коефициент на задлъжнялост, който мери съотношението между пасивите и собствения капитал, който е скочил сериозно. 5-членният борд на директорите е получил през 2023 г. възнаграждения в общ годишен размер от 579 000 лв. (53 души списъчен състав). "Булгаргаз" е на загуба от 52,3 млн. лв. през 2023 г. спрямо загуба от 100,4 млн. лв. година по-рано. Незадоволително е изпълнението на финансовите цели и при МБАЛ "Лозенец" - бившата правителствена болница, защото не успява да подобри коефициента на обща ликвидност. Бордът на директорите е тричленен, изплатени са възнаграждения в размер на 295 000 лв. през годината. Загубата е 22,3 млн. лв. през 2023 г. срещу 32 млн. лв. година по-рано. Единственото дружество с обща крайна незадоволителна оценка е "БДЖ-Товарни превози". Всички коефициенти за оценка на финансовото състояние на дружеството са се влошили спрямо година по-рано. От близо 13 млн. лв. печалба за 2022 г. дружеството е излязло на загуба от 10,4 млн. за 2023 г. Сред дружествата с много добри оценки по двата показателя, са БЕХ - 5-членен борд, изплатени 857 000 лв. възнаграждения, 1 млрд. лв. печалба, ВМЗ - 5-членен борд, изплатени 295 000 лв. възнаграждения (4199 души персонал) и 143 млн. лв. печалба, "АЕЦ - Козлодуй" - с много високи резултати и по двата показателя, печалба от 537 млн. лв., с 5-членен борд и изплатени възнаграждения 638 000 лв. за годината (3796 души персонал), ЕСО - с 3-членен УС и 7-членен надзорен съвет, платени възнаграждения за двата органа 1 млн. и 13 хиляди лв. (3321 души) и 250 млн. лв. печалба и др. В края на 2023 г. българската държава упражнява доминиращо влияние в 266 публични предприятия, в които са били заети 121 000 души. Собственият им капитал през 2023 г. възлиза на 32,3 млрд. лв. срещу 23,7 млрд. лв. през 2020 г. Голям принос за ръста на капитала през 2023 г. срещу 2022 г. има вноската на 1.5 млрд. лв. в АЕЦ “Козлодуй” за изграждането на 7-и и 8-и блок. Двадесет и три публични предприятия приключват 2023 г. с отрицателен собствен капитал, от които "Български пощи" ЕАД, София с 49,285 млн. лв., "Водоснабдяване и канализация" ООД, Шумен с 29,176 млн. лв., "Терем Хан Крум" ЕООД, Търговище с 20,873 млн. лв. и "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, Пловдив с 18,876 млн. лв.
Източник: Сега (10.06.2025)

Държавата прибира печалбите на БЕХ и ДКК предсрочно Българският енергиен холдинг, Държавната консолидационна компания и "Терем Холдинг" ще внесат в бюджета извънреден дивидент в размер на 900 млн. лева. Трите мегадружества внасят авансов 100-процентов дивидент на база междинните си резултати към юни 2025 г. Според отчета на БЕХ печалбата към края на полугодието е в размер на 697 млн. лв. Печалбата на ДКК към юни 2025 т. е 201 млн. лв. Печалбата на "Терем Холдинг" към полугодието е ниска - 129 000 лв. През април правителството изиска извънреден дивидент и от "Национална компания индустриални зони", но тя е на нула. Сега обаче БЕХ получи и увеличение на капитала с 1,5 млрд. лева за реализация на инвестиционни проекти. Мярката не повлия на бюджетния дефицит, докато дивидентът го намалява. По-рано и банките внесоха авансово половин милиард лева корпоративен данък. И това действие, и извънредния дивидент означават по-малки приходи в бюджета от тези пера през следващата година.
Източник: Сега (29.08.2025)

"Ел Би Булгарикум" с нов директор Начело на млекобреработвателното държавно предприятие "Ел Би Булгарикум" застава бившият столичен общински съветник от ГЕРБ Николай Асенов Стойнев. Досегашният изпълнителен директор на дружеството и представител на държавата Живко Живков сам е подал оставка с едномесечно предизвестие. Ръководството на Държавната консолидационна компания (ДКК), към която е млечната фирма, не е спазило предизвестието и затова Живков получава и обезщетение от общо 2 заплати. Стойнев е бил общински съветник в София, заемал е и постовете заместник-председател на СОС и председател на Комисия по икономика, собственост и дигитална трансформация. Досегашният изпълнителен директор на "Ел Би Булгарикум" Живко Живков преди това бе шеф на Държавен фонд "Земеделие". Той оглави фонда, който разплаща европарите в земеделието, по времето на служебния кабинет на Огнян Герджиков през февруари 2017 г. Последно, в неговия мандат държавната фабрика спечели проект за фотоволтаична централа, а също и доставка на станция за пречистване на отпадъчни води с европари. Проектът на дружеството е за над 1.3 млн. лв. е одобрен от Държавен фонд "Земеделие". Субсидията по него е 684 529 лева. В мандата на Живков бе подписан договор за създаване на съвместна научноизследователска лаборатория у нас между "Ел Би Булгарикум" и японската "Мейджи" и 10-годишен договор за сътрудничество. В мандата му млечните продукти на компанията, освен във всички търговски вериги, започнаха да се предлагат и във вериги бензиностанции.
Източник: Медия Пул (25.09.2025)

Проектобюджет 2026 се очертава с голям дефицит, но с очаквания ръст на минималната работна заплата в бордовете на държавните фирми се очакват нови рекордни нива на възнагражденията. С евентуално увеличение на минималната работна заплата на 1213 лв. от 1 януари максималната заплата на изпълнителните директори на държавните дружества вече ще доближи 22 000 лв. Заплатите на изпълнителните директори се изчислява по формула в зависимост от серия показатели, като има горна граница - не може да надхвърля 18-кратния размер на минималната работна заплата. При минимална заплата от 1077 лв. за 2025 г. максимумът беше 19 386, с очаквания ръст на МРЗ до 1213 лв. лимитът скача на 21 834 лв. Лимитът на заплатите на редовите членове на бордовете. е 6 минимални работни заплати или възнаграждения до 7278 лв. от 2026 г. През 2022 г. ОИСР публикува специален доклад за моделите за изчисляване на възнагражденията и достигнатите равнища при изпълнителни директори и управителни и надзорни съвети в държавните дружества в 36 страни. От общо 22 държави, предоставили данни, България се оказа в челната петица по високи годишни заплати на обикновените членове на бордовете с достигнато ниво от 125 % спрямо средните годишни заплати в страната. Освен че взимат високи възнаграждения спрямо средните годишни заплати в страната, членовете на бордовете на държавните фирми у нас са сред малкото, които имат право на бонуси в зависимост от резултатите. Това са така наречените тантиеми, които се дават при нарастване на печалбата и липса на непокрити загуби или просрочени задължения. Само в 6 от 36 страни е предвидено такова допълнително стимулиране, като в групата освен България попадат Чили, Чехия, Перу, Филипините и Словакия. В абсолютни стойностите заплатите на изпълнителните директори на българските държавни предприятия са ниски на фона на други страни. Ако нивата се мерят спрямо средните заплати в страната обаче сме по-близо до средата. ОИСР има много сериозни изисквания към обосноваването на нуждата от съществуване на държавна собственост, гарантирането на правилата за честна конкуренция и правната форма, под която държавните фирми да функционират. Организацията е принципно против създаването на специални правни форми за съществуване на държавните предприятия и препоръчва придържането към общото корпоративно право, както и преобразуване на създадените със специални закони предприятия в обикновени търговски дружества, в случай, че изпълняват предимно търговска дейност или в административни структури, ако преследват по-скоро публични цели. В изпълнение на тази политика в България от 2022 г. се опитва да приеме програма за преобразуване на държавните предприятия, създадени със специални закони, и не успява. В този списък попадат общо 16 държавни предприятия, сред които НКЖИ, РВД и пристанищата, държавните горски предприятия. По закон тези предприятия не могат да се обявяват в несъстоятелност, за част от тях съществуват изрични забрани да поемат дълг или да издават гаранции. Много от тях не извършват търговска дейност с цел печалба. По силата на закона тези държавни предприятия хем са търговци, хем не са търговски дружества. Последно изготвеният за целта анализ за преобразуване бе актуализиран преди броени дни от правителството Желязков. Правителството обясни как не вижда необходимост да преобразува голямата част от предприятията независимо от мнението на ОИСР и настоява, че правната форма на тези предприятия не пречи и има и други държави, в които държавните фирми съществуват по силата на специални закони. Интересен е случаят с Българския спортен тотализатор, като според последната концепция на кабинета дружеството изпълнява предимно търговска дейност и ще бъде преобразувано в ЕАД в срок от 36 месеца. Като предприятие, което първоначално бе оценено като осъществяващо предимно публични функции, а в последствие - точно обратното - с предимно търговска дейност, бе оценено и ДП “Кабиюк”. В рамките на една отчетна година - 2024 г. пък ДКК е била управлявана от общо 5 изпълнителни директори. Имаше намерения част от същетсвуващите предприятия като горските да се трансформират като икономически обособени лица, които също отпаднаха. Така за повечето от 16-те специални предприятия, създавани със закони, последният вариант на програмата предвижда запазване на статуквото.
Източник: Сега (24.10.2025)

Кабинетът дава над 1.3 млрд. лв. за съвместните военни заводи с „Райнметал“ Правителството залага над 1.3 млрд. лв. (667 млн. евро) за реализирането на бъдещите военни заводи, които ще се изграждат съвместно с германската „Райнметал“. Около 796 млн. лв. (407 млн. евро) са предвидени за капитализацията на бъдещото смесено дружество с ВМЗ. Отделно от това, още над 508 млн. лв. (260 млн. евро) са заложени за държавното „Иганово“, което ще проектира и изгради заводите за барут и 155-милиметрови боеприпаси. Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2026 – 2028 г. очертава размера на публичния ангажимент към проекта за почти 2 млрд. лв. (1 млрд. евро). Същите суми бяха заложени и в предишния проектобюджет. Строителството на завода трябва да започне през февруари догодина. Основният финансов ресурс е насочен към съвместното предприятие (Joint Venture), което ще бъде учредено чрез ВМЗ ЕАД (дъщерно дружество на ДКК ЕАД) и германския концерн „Райнметал“. За целта е заложена прогнозна сума от 796 млн. лв. (407 млн. евро). Тази огромна капитализация има за цел да покрие ключови инвестиции, необходими за стартирането на високотехнологичното производство. Записано е, че целите на увеличението на капитала са „инвестиции в оборудване, планове, пакет „ноу-хау“, обучение на персонал и други във отбранителната промишленост.“ Средствата представляват значителна част от българското участие (49%) в дружеството с обща обявена стойност почти 2 млрд. лв., като средствата са необходими за гарантиране на техническото и експертното ниво на бъдещата фабрика за барут и 155-милиметрови боеприпаси. Паралелно с финансирането на стратегическото производствено партньорство, има заложени средства и за изцяло държавното дружество „Иганово“ ЕАД – над 508 млн. лв. (260 млн. евро). Срещу тази капитализацията е записано, че то ще прави „инвестиции за създаване на производствено предприятие в сектора на военната промишленост, което ще оперира изключително в рамките на националните и международни регламенти и само след получаване на всички необходими разрешения и лицензи.“ „Иганово“ ЕАД има за задача да построи заводите. През ноември правителството отпусна първите 718 хил. лв. за стартовата фаза – осигуряване на съоръжения и материали за подготовката на строителството. Първоначалният капитал от 50 хил. лв., предоставени при учредяването, е бил предназначен за регистрацията и началните дейности.
Източник: economic.bg (09.12.2025)