SOFIX добави 0,86% към стойността си в ранната част на първата борсова сесия за седмицата и достигна до 434,57 пункта. С повишение е още и BGTR30 достигащо до 0,62%, докато при останалите индикатори отчитаме спадове, като при BGREIT достигна до 0,48%, а при BG40 възлезе на 0,04%. Оборотът остава нисък, като към момента достигна 241 хиляди лева. Голям е броят на компании търгувани на официален пазар със значителни поскъпвания породени от нисколиквидната търговия. С между 3-5% поскъпват книжата на Индустриален холдинг България АД, Стара планина холдинг АД, Централна кооперативна банка АД, Първа инвестиционна банка АД и Холдинг Пътища АД. Акциите на ЦКБ и ПИБ са сред най-търгуваните въобще на БФБ, с обороти съответно от 20 и 26 хиляди. Пазарната капитализация на Булстрад АД се повиши с почти 10% до 45,45 лева за лот при обем от 216 акции. Не липсват и дружества с понижения в котировките. Момина крепост АД-Велико Търново със скромните 30 акции загуби от пазарната си цена 4,91%, а инфраструктурната Трейс груп холдинг АД се смъкна с 1,39%.
Източник: Insurance.bg (12.01.2010)

Банките, чиито акции се търгуват на Българската фондова борса, се утвърдиха като едни от най-ликвидните позиции през 2009 г. Това показва сравнение на официалните данни от тримесечните бюлетини на борсовия оператор за миналата година. Две от петте банки, листвани на капиталовия ни пазар, неизменно се нареждат в Топ 3 на компаниите, с чиито акциите са сключени най-много сделки за последните 9 месеца. Според последните данни на БФБ най-много сделки за периода октомври - декември 2009 г. са сключени с книжата на Централна кооперативна банка АД. В последните три месеца на миналата година по позицията на трезора са прехвърлени малко над 7 млн. акции, които са сменили собственика си в 5506 сделки. Второ място заема Еврохолд България АД, където 2.75 млн. лота са сменили собственика си. Дяловете са минали в 2951 сделки. Голямата тройка допълва Първа инвестиционна банка АД, където са сключени 2658 договора за прехвърляне на акции. Обект на търговия са били близо 2.1 млн. книжа на ПИБ. Акциите на банките са сред водещите по ликвидност позиции на БФБ, защото са сред качествените и големи дружества, представени на фондовия ни пазар, коментира Константин Абрашев от БенчМарк Асет Мениджмънт. Според Даниел Димитров от Реал Финанс Асет Мениджмънт по-високата ликвидност при трезорите идва от нежеланието на инвеститорите да поемат висок риск и затова се съсредоточават основно към сините чипове. В изчисляването на водещия индекс Sofix участват всички публични банки без СИБАНК. През 2009 г. ПИБ постоянно присъстваше в Топ 3 по ликвидност, докато през първото тримесечие ЦКБ остана на пето място. За периода април - юни ЦКБ се изкачи до второ място по най-много сключени сделки, а челото остана за мажоритарния й собственик Химимпорт АД. През третото тримесечие ролите се размениха, като банката изпревари собственика си на върха, а третото място отново зае ПИБ. Местните банки продължават стабилното си представяне на фона на трезорите от Източна Европа и това води до по-силен интерес към книжата им, смята Даниел Димитров. По думите на Константин Абрашев банките са сред първите, които привличат вниманието на местни и чуждестранни институционални инвеститори. ЦКБ и ПИБ, които са сред малкото останали трезори с голям процент българско участие в капитала, не е изключено да станат интересни на чужди институционални инвеститори, коментират анализатори. Подобен интерес имаше в началото на миналата година, когато Държавният общ резервен фонд на Султаната Оман придоби 30% от капитала на Корпоративна търговска банка АД. Мажоритарният собственик на трезора Бромак ЕООД се раздели с 1.8 млн. акции. Подобно развитие на нещата при ЦКБ и ПИБ едва ли ще има през тази година, твърдят наблюдатели. Съществува хипотезата за смяна изцяло на собствеността в българските банки или пък процес, близък до този в КТБ, коментира Константин Абрашев. По думите му това едва ли ще стане през тази година, тъй като основните акционери едва ли ще са склонни да се разделят с по-големи пакети на текущите цени. Възможно е някой портфейлен инвеститор да потърси възможност за закупуване на по-голям пакет акции, каза Даниел Димитров. Според него, докато обемите на търговия у нас се задържат ниски, няма да станем свидетели на голяма сделка като тази при КТБ.
Източник: Пари (14.01.2010)

От депозитна експанзия банките преминаха към депозитно отстъпление. През последния месец на миналата година 11 от тях са намалили лихвите по свои депозити, като три от тях са преустановили предлагането на промоционални продукти. За разлика от активността при депозитите на кредитния пазар е имало пълно затишие. Това става ясно от месечния обзор на банковия пазар на финансовия портал "Моите пари". От намаленията "страдат" и трите валути, в които основно се предлагат депозити на пазара - левове, евро и щатски долари. Банките предприели промени по депозитните си продукти са БАКБ, Райфайзенбанк - България, ПИБ, Пощенска банка, Уникредит Булбанк, ОББ, Societe Generale Експресбанк, Емпорики банк, Алфа банк, Банка Пиреос, СИБанк. Намаленията на лихвените нива са между 0.25 и 1.55 процентни пункта, като лихвите по тримесечните срочни депозити са се върнали на нивата си от март-април 2009 г. Тъй като в момента пазарът на депозити е в преходен период, лихвените нива при различните банки варират в широки граници - по тримесечни депозити в левове например има лихви от 4 до 8% годишно.
Източник: Дневник (14.01.2010)

Новите кандидати за шефове на БФБ ще преборят досегашните на днешното общо събрание на борсата, показват последните сметки преди гласуването. На него две групи кръстосват шпаги, за да получат контрол над оперативната дейност на БФБ. Най-силната карта държи Министерството на финансите, което с 2.58 млн. акции има близо 44% от капитала. Големият проблем пред безпрепятственото минаване на гласуването е силно раздробената акционерна структура на БФБ. Единици са инвеститорите, които държат дялове, по-големи от 1%. Големите инвестиционни посредници ще подкрепят промяната, защото ще имат силно присъствие в новия съвет на директорите - за член в него е предложен председателят на БАЛИП Любомир Бояджиев. Вчера той отказа да коментира последните сондажи преди гласуването. Гласовете на посредниците обаче са силно накъсани. Търговските банки, които са и инвестиционни посредници, също ще окажат подкрепа при гласуването. В последните години те бяха индиферентни около боричканията за ръководство на БФБ, но пък и винаги подкрепяха предложенията на финансовото министерство. На тях им е предложено да запазят силна фигура в управлението - Асен Ягодин. Именно банките държат важна карта в раздаването. Данните показват, че три български търговски банки са сред големите акционери. УниКредит Булбанк АД има 119.8 хил. акции, Централна кооперативна банка държи 80 хил., колкото има и Първа инвестиционна банка. Трите трезора донасят малко под 5% от акционерния капитал и заедно с гласовете на посредниците осигуряват преломните 51%. Не така стоят нещата при по-малките акционери, сред посредниците, които не са членове на ръководството в БАЛИП. Те са незаинтересувани към промените. За мен няма значение дали ще бъде избран нов съвет на директорите, каза Симеон Петков, изпълнителен директор на Еврофинанс АД. По думите му през последните две години той се е отказал да участва в общи събрания и докато държавата е основният акционер в БФБ, няма да ходя на тях. Той не е водил разговори с други акционери. Никой не ми е искал мнението, твърди Петков. Много неяснота има и от позицията на чуждите акционери юридически лица. Кипърската офшорка RC2 и Skandinaviska Enskilda Banken имат общо малко под 5%. Останалите гласове са пръснати в български и чужди физически и юридически лица. Промените в БФБ обаче няма да свършат с избирането на нови шефове, дори и това да стане. Засиленото присъствие на представители от инвестиционните посредници накара и другите пазарни участници да поискат участие в оперативното ръководство на БФБ. Щеше да е добре в СД да има представител и на емитентите, каза председател на УС на АИКБ. Място сред съвета на директорите в БФБ поискаха и управляващите дружества. Там трябва да има представители на големите институционални инвеститори като взаимните и пенсионните фондове чрез съответните им асоциации БАУД И БАДДПО, обясни председателят на БАУД Стоян Тошев. Ако бъде избрано, новото ръководство ще има тежката задача да направи българската борса разпознаваема и привлекателна. Нещо, което и старото декларираше, че иска да направи. Резултатът обаче може да се види по дневните обороти на БФБ. В края на 2009 г. министър Симеон Дянков предложи да се прекрати предсрочно мандатът на членовете на СД на борсата, който в момента е съставен от Иван Такев, Асен Ягодин, Бистра Илкова, Виктор Папазов, Андрей Пръмов, Тодор Брешков и Людмила Елкова. Според предложението първите двама трябва да останат, а към тях се добавят още председателят на БАЛИП Любомир Бояджиев, Васил Големански, бивш служител на Централен депозитар, и Петко Шишков, бивш акционер в Булброкърс.
Източник: Пари (20.01.2010)

Кризата намали печалбата на 22 банки Банките приключиха миналата година на печалба, но в резултат на кризата 22 от всичките 30 на пазара отчитат спад на финансовия си резултат спрямо 2008 г. Това показват данните на БНБ за състоянието на банковата система към края 2009 г. Намалението е между 8% и 79% за различните банки. НЛБ "Запад-Изток" е със спад от почти 225%, тъй като през 2008 г. е била с 3.1 млн. лв. печалба, а миналата година е със загуба от 3.9 млн. лв. Шест банки са с ръст на печалбата (Корпоративна търговска банка, Прокредит банк с 0.50%, Ситибанк, клон София - 41.8%, Интернешънъл асет банк - 137.4%, Тексим банк - 82.8%, Българска банка за развитие - 154.5%, ЦКБ - 4.1%), а две са стопили значително загубите си през 2009 г. спрямо предходната година. Това са Алфа банк, клон София и Емпорики банк - съответно от 68.9 млн. до 23.1 млн. лв. и от 7.024 млн. на 3.7 млн. лв. И двете банки през последните две години развиват стратегия на по-дълбоко проникване и утвърждаване на пазара в България, което е свързано с инвестиции и разходи за разширяване на клонова мрежа, обогатяване на продуктова гама, реклама и пр. Спадът на печалбите на банките през миналата година не е изненада заради глобалната икономическа криза, като се дължи основно на увеличените разходи за обезценка заради нарастващите просрочия по кредити и плащането на високи лихви по депозити. В края на миналата година размерът на разходите за обезценка е 1.040 млрд. лв. при 330.5 млн. лв. година по-рано. Кризата направи заемите, които банките раздадоха по време на кредитния бум преди това, трудни за обслужване както от страна на фирмите, така и от домакинствата. Делът на просрочията все повече се увеличава, като в края на миналата година класифицираните и просрочени кредити (всички заеми със закъснения в обслужването над 30 дни) са 13.64% от общата сума на брутните кредити в системата, показват данните на БНБ. Това е в рамките на допусканите от централната банка нива и "далеч под песимистичните очаквания за качеството на портфейлите на банковата система", посочват от БНБ. Още през август миналата година БНБ обяви резултати от стрес тест на системата, според които песимистичните очаквания бяха за 16.4% дял на просрочията. Делът на кредитите с просрочие над 90 дни е 6.42%. От БНБ посочват още, че е запазено високо ниво на покритие на класифицираните кредити с провизии, като при експозициите с просрочие над 90 дни то е 83%. Формираният капиталов буфер е в размер на 2.754 млрд. лв. Освен за провизии на банките им се наложи да заделят пари за плащането на високи лихви по депозити, които набираха по време на депозитната експанзия през 2008 и 2009 г., поради липсата на ресурс от други източници. Постепенно лихвите по депозитите започнаха да намаляват, като приключиха годината със спад.Така формираната в края на декември неодитирана печалба на банковата система е в размер на 780 млн. лв. при 1.4 млрд. лв. година по-рано. Въпреки че е по-ниска спрямо декември 2008 г., осигурява допълнителен ресурс за подкрепа на капитала, пише в съобщението на БНБ. На нейна база се гарантира възвращаемост на активите на системата на нива над средните за повечето банкови системи в ЕС, допълват от централната банка. Общата сума на активите на банковия сектор към края на декември е 70.9 млрд. лв., което е ръст от 1.9% (1.3 млрд. лв.) на годишна база. Брутните кредити и аванси са 59.9 млрд. лв., от които 54.7 на сто са на корпоративни клиенти, а 31.2% – експозиции на дребно. За една година брутните кредити в системата се увеличават с 2.9 млрд. лв. (5.1%). Тези за населението нарастват с 1.3 млрд. лв. до 18.7 млрд. лв. и отчитат по-висок годишен темп (7.5 на сто), повлиян и от извършени обратни покупки на кредитни портфейли. Заемите на предприятия отбелязват годишен растеж с 0.8 млрд. лв. (2.6%) до 32.7 млрд. лв. Размерът на привлечените средства в банковата система се запазва в годишен план и възлиза на 60.8 млрд. лв. БНБ обобщава, че в края на 2009 г., както и през цялата година банковата система е запазила стабилни финансовите си параметри.
Източник: Дневник (01.02.2010)

Обявената в несъстоятелност фирма "Елпина фуудс" разпродава птицеферми в Бургаско, за да покрива дългове към Първа инвестиционна банка, сочи официалният сайт на Камарата на частните съдебни изпълнители в Бургас. Собственици на "Елпина" са фирми на Марио Николов и Людмил Стойков, срещу които от 2007 г. се водят съдебни дела за източване на средства по програма САПАРД. В края на януари на сайта на камарата са качени обяви за разпродажби на различни активи за отглеждане и люпене на птици в карнобатското село Вълчин и в селата Славянци, Грозден и Есен. Общата сума на предлаганите активи е 700 хил. лв. Пред бургаските медии частният съдия-изпълнител Делян Николов е потвърдил информацията. Собственици на "Елпина фуудс" са "Птицекланица Чубра" (с 34%) и "Ангора 99" (65.9%), за които през 2006 г. европейската служба за борба с измамите ОЛАФ установи, че са участвали в нелегалния канал за внос на машини втора ръка, което не се допуска за субсидиране по програма САПАРД. Обвиненията срещу Людмил Стойков за участие в нелегалния канал отпаднаха, но Марио Николов остава подсъдим. Не е прекратено и съдебното дело срещу двамата, което ги уличава в пране на пари. По второто дело съдът е наложил обезпечителни мерки върху имоти на подсъдимите, като са запорирани 32 банкови сметки и са поставени под възбрана общо 41 недвижими имота на територията на страната, припомниха експерти. Съдебните оценители са дали най-висока офертна цена за птицефермата във Вълчин за 372 хил. лв. Офертата за люпилнята в сунгурларското село Грозден е за около 200 хил. лв. първоначална цена. Освен инкубатор, агрегати и климатични помещения се предлагат още приемни канцеларии. Най-евтино е оценена птицефермата в Есен - за 50 250. Имотът се състои от 22 сглобяеми сгради и още толкова бетонови основи за птицеферми, както и силози за царевица. Птицефермата в сунгурларското село Славянци е оценена за 125 250 лв. Имотът се състои от 38 сгради с обща разгъната площ от 3469 квадрата, ограда и подобрения.
Източник: Дневник (15.02.2010)

Днешната търговска сесия на БФБ започна със сериозни разпродажби при акциите на Индустриален Холдинг България, след като стана ясно, че управителният съвет на холдинга е взел решение за увеличаване на капитала на дружеството. Увеличението ще се извърши чрез емисия на нови обикновени акции при емисионна цена от 1,4 лева, която е с 17,5% по-ниска цена спрямо пазарната цена от вчера. Това доведе до масирани разпродажби от страна на акционерите на холдинга и спад от 9,31% в пазарната капитализация на дружеството. По позицията се изтъргуваха над 47 хиляди лота, като минималната цена за деня бе в размер на 1,48 лева за брой. Към момента сделки с книжата на дружеството се сключват на цена от 1,53 лева за лот. По-значителна търговия можем да отбележим също при книжата на Северкооп Гъмза Холдинг. Собствеността си смениха над 62 хиляди акции при ръст от 10% в борсовата цена на холдинга. Както и по-време на вчерашната сесия значителен е обемът и при книжата на Първа инвестиционна банка. До момента се изтъргуваха над 88 хиляди акции при спад от 1,2% в пазарната оценка на финансовата институция. Формираният до момента оборот на БФБ е в размер на малко над 1 млн. лева. За разлика от значителните ръстове, на които сме свидетели на международните капиталови пазари от последната търговска сесия, индексите на нашия пазар променят стойностите си минимално без ясно изразена посока. SOFIX, BG40 и BGTR30 губят между 0,03% и 0,16%, докато BGREIT добавя минималните 0,07%.
Източник: Insurance.bg (18.02.2010)

Лихвите по депозитите "единодушно" установиха спад Оформилата се от септември миналата година тенденция за спад на лихвите по срочните депозити се затвърждава с продължаващото им понижение и през първия месец на новата година. Това показват данните от лихвената статистика на БНБ към края на януари 2010 г. След като близо две години бяха във фокуса на банките и клиентите на пазара, лихвите по депозитите запазват водещата си позиция – финансовите институции проявяват по-голяма активност в този сегмент, намалявайки лихви, в сравнение с кредитната активност. Освен това очакванията са, че трайното намаляване на лихвите по депозитите в крайна сметка ще се отрази и върху цената на кредитите по-осезаемо в посока надолу, тоест те са определящи до известна степен по отношение на цената на кредита. Намаляват лихвите и на годишна, и на месечна база за всички новосключени срочни депозити – и за домакинства, и за предприятия. Това се отнася за депозитите и в двете основни валути - левове и евро. През януари тази година спрямо януари миналата средният лихвен процент по срочните депозити намалява с 0.94 процентни пункта до 7.20%, а по тези в евро – с 0.25 пр.п. до 6.05%. В сравнение с декември 2009 г. средните лихвени проценти в левове и в евро намаляват съответно с 0.30 и 0.02 пр.п. Понижение на лихвите се наблюдава и при депозитите за корпоративни клиенти, а точно при тях имаше нива, по-високи дори и от обявяваните промоционални лихви по депозити, които се договарят индивидуално с клиента фирма в зависимост от сумата на депозираните средства, паричните потоци на фирмата, които минават през банката, и др. Средният лихвен процент по срочните депозити за бизнеса в левове през януари 2010 г. в сравнение с януари 2009 г. намалява с 0.16 пр.п. до 6.43%, а по тези в евро – с 1.13 пр.п. до 3.97%. През миналия месец осем банки (сред най-активните на пазара) са намалили лихвите си по депозити за най-актуалните срочности – един, три, шест и дванайсет месеца, показва анализът на финансовия портал "Моите пари". Намаленията са били между 0.25 и 1 процентен пункт. Банките, предприели корекции на лихви по депозити през миналия месец, са Уникредит Булбанк по някои свои депозитни продукти, Банка ДСК, ПИБ, Алианц банк България, Райфайзенбанк, Банка Пиреос, СИБанк, Алфа банк според информацията на "Моите пари". Все още обаче този спад не оказва съществено влияние върху лихвите по кредити.
Източник: Дневник (26.02.2010)

Трети трезор в Македония взима родната Централна кооперативна банка. Вчера ЦКБ получи разрешение от македонската Комисия за ценни книжа за изкупуване на обикновените акции на Статер банка - Куманово. Офертата се отнася за всичките 339 178 обикновени акции на Статер банка. ЦКБ се задължава да изкупи книжата по цена 1070 денара за брой. Комисията съобщи, че ЦКБ е депонирала 5,9 млн. евро във валутната сметка на Централния депозитар за ценни книжа, което е достатъчно за плащане по сделката. Срокът за приемане на офертата за покупка на акциите е 15 дни. ЦКБ има одобрение от Народната банка на Македония за изкупуване на акциите на "Статер" с право на глас и така ще може да придобие 100% от книжата на банката. Това е третата банка, върху която ЦКБ поема контрол в Македония. През основния си акционер - "Химипорт", ЦКБ притежава дялове в македонските Силекс банка и Пощенска банка. Статер банка е създадена през 1955 г. В края на 2007 г. собственик на 75,9% от капитала става исландската Milestone EHF, а впоследствие делът е окрупнен чрез увеличение на капитала. Банката има 118 служители, 11 офиси и филиали. Български компании отдавна са изкушени от финансовите институции в Македония. "Алфа финанс холдинг" на Иво Прокопиев е мажоритарен собственик на "Интернационална приватна банка". Собствениците на Първа инвестиционна банка Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев държат "Уни банка".
Източник: Стандарт (16.03.2010)

Търговията с книжата на Първа инвестиционна банка формира почти изцяло оборота на БФБ. По-значителния обем се дължи главна на една сделка с книжата на банката, където се прехвърлиха 150 хиляди акции на цена от 2,38 лева за брой на обща стойност от 357 хиляди лева. Общо обемът до момента е 412 хиляди лева формиран, както на регулиран, така и на извън регулиран пазар. Борсовите индекси минимално губят от нивата си до 1/10 от процента. На Официален пазар повечето активни компании понижават котировките си. Между 1 и 2% понижения отчитат Централна кооперативна банка, Доверие Обединен Холдинг и Спарки Елтос при символични обеми. Холдинг Варна губи 4,19% от пазарната си капитализация, след изтъргуваните 175 лота. Единствените компании на този сегмент, които повишават цените си са Монбат и Оловно цинков комплекс АД с повишения до 1/5 от процента. На Неофициален пазар също преобладават губещите позиции. Балкан Ловеч Хидравлични елементи и системи понижават цените си с малко над 1%. На обратния полюс се представят Зърнени Храни България, Метизи Роман и Евро инс, които поскъпват с малко над 1%.
Източник: Insurance.bg (19.03.2010)

Хасковският окръжен съд на основание чл. 28 ал. 2 ЗОПДИППД обявява, че е образувано гр.д. № 41/2010 по мотивирано искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, с БУЛСТАТ 131463734, чрез председателя Стоян Илиев Кушлев с адрес за призоваване: Хасково, ул. Сан Стефано 3, ет. 4, стая 405, срещу: 1. Михаил Стефанов Янков, с постоянен и настоящ адрес Стара Загора, ул. Христо Ботев 112, вх. А, ет. 4, ап. 10 (понастоящем в Затвора – Стара Загора, с адрес Стара Загора, кв. Индустриален); 2. ”Олимпос“ – ООД, Свиленград, със седалище и адрес на управление Свиленград, кв. Гарата, ул. Цар Иван Асен 18, ЕИК по БУЛСТАТ 126662236, представлявано от Михаил Стефанов Янков; 3. ”Елит кар Свиленград“ – ООД, Варна, със седалище и адрес на управление Варна, ул. Сливница 137, ЕИК по БУЛСТАТ 148027645, представлявано от Димитър Петров Вранчев; 4. Николай Енчев Василев с постоянен и настоящ адрес Чирпан, ж.к. Младост 1, вх. Б, ет. 6, ап. 42; 5. Кера Енева Василева с постоянен и настоящ адрес Чирпан, ж.к. Младост 1, вх. Б, ет. 6, ап. 42; 6. Румен Енчев Василев с постоянен и настоящ адрес Чирпан, ул. Христо Смирненски 5А; 7. Донка Иванова Василева с постоянен и настоящ адрес Чирпан, ул. Христо Смирненски 5А, иск с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД и с цена на иска 433 178 лв. От Михаил Стефанов Янков: апартамент № 2, с площ 68,56 кв. м, намиращ се в Свиленград, ул. Младост, бл. 4, вх. А, ет. 1, построен върху държавна земя, състоящ се от две стаи и кухня, заедно с прилежащото му избено помещение № 2 с полезна площ 6,32 кв. м, ведно с 8,056 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена, при съседи на жилището: от север – стълбищна площадка и апартамент № 1, от юг – свободна площ, от изток – свободна площ, от запад – апартамент № 3, отгоре – апартамент № 5 и отдолу – мазе и гаражи № 3 и № 4, и съседи на избеното помещение: от север – външен зид, от юг – коридор, от изток – мазе № 3, и от запад – мазе № 1 и външен зид, ведно с гараж № 5, намиращ се в Свиленград, ул. Младост, бл. 4, вх. А, построен върху държавна земя, със застроена площ 20,77 кв. м и ведно с 2,287 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена, при съседи: от север – коридор на мазета, от юг – свободна площ, от изток – гараж № 4, от запад – гараж № 6, и отгоре – апартамент № 2, съгласно нотариален акт № 3, том I, рег. № 10, дело № 7 от 11.I.1999 г. Нива, намираща се в местността Селските лозя, шеста категория, с площ 0,325 дка, съставляваща имот № 014056 по плана за земеразделяне на землището на гр. Любимец, при граници и съседи: имот № 014053 – нива на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот № 014052 – нива на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот № 014055 – нива на наследниците на Стойчо Христозов Караманов, имот № 001546 – населено място на гр. Любимец, имот № 014061 – нива на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот № 014054 – нива на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, съобразно нотариален акт № 47, том IX, рег. № 8949, дело № 1471 от 2006 г. Нива, намираща се в местността Дюнлюка, пета категория, с площ 9,101 дка, съставляваща имот № 574036 по плана за земеразделяне на землището на Свиленград, при граници и съседи: имот № 000133 – полски път на община Свиленград, имот № 574026 – нива на Веселина Станкова Лулова, имот № 574018 – нива на наследниците на Николай Георгиев Караянев, имот № 574017 – нива на Георги Господинов Георгиев, имот № 574035 – нива на наследниците на Александър Попмавродиев Гочев, съобразно нотариален акт № 46, том IX, рег. № 8947, дело № 1470 от 2006 г., нотариален акт № 194, том VIII, рег. № 8674, дело № 1420 от 2006 г. и скица № Ф08398 от 3.VII.2008 г. на Общинска служба по земеделие и гори – Свиленград, от която е видно, че гореописаните имоти се обединяват в нов имот с ЕКАТТЕ 65677. Дворно място от 323 кв. м, съставляващо част от поземлен имот № 2289, отредено съгласно регулационния план на гр. Любимец, одобрен със Заповед № 114 от 12.IV.2000 г. за улица, в кв. 138, при граници и съседи на дворното място: двор на УПИ XV – база за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали и други вторични суровини, земя извън регулация и улица, съобразно нотариален акт № 71, том II, рег. № 2076, дело № 259/2008, с който ”Олимпос“ – ООД, Свиленград, със седалище и адрес Свиленград, кв. Гарата, ул. Цар Иван Асен 18, ЕИК по БУЛСТАТ 126662236, представлявано от Михаил Стефанов Янков, продавана Николай Енчев Василев. 335 дружествени дяла по 10 лв. всеки дял на обща стойност 3350 лв., собствени на Михаил Стефанов Янков, представляващи 97 % от дяловия капитал на ”Олимпос“ – ООД, рег. по ф.д. № 721/2005 по описа на ХОС, със седалище и адрес на управление Свиленград, кв. Гарата, ул. Цар Иван Асен 18, представлявано от Михаил Стефанов Янков с постоянен адрес Стара Загора, ул. Христо Ботев 112, вх. А, ет. 4, ап. 10. 12 акции на обща стойност 12 деноминирани лв., собствени на Михаил Стефанов Янков, представляващи 0,0017 % от дяловия капитал на ”Булвеста холдинг“ – АД, София, с капитал 719 700 лв., разпределен в 719 703 акции с номинална стойност на една акция 1 лв., рег. по ф.д. № 13415/1996 по описа на СГС, със седалище и адрес на управление София, район ”Лозенец“, Витоша – ВЕЦ – Симеоново № 999, представлявано от Виктор Ангелов Серов, ЕИК по БУЛСТАТ 121531884. Сумата от 50 000 лв., представляваща даден паричен заем от Михаил Стефанов Янков на Веселин Ивайлов Калайджиев, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане. Сумата от 30 000 лв., установена по разплащателна сметка, в левове, ВG81 FINV 915010 ВGN ОСЗЕI, открита на 7.Х.2005 г. в ”Първа инвестиционна банка“ – АД, с титуляр Михаил Стефанов Янков, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане. Сумата от 7826 лв., представляваща равностойността на 4000 евро, установена по разплащателна сметка, в евро, ВG38 FINV 915010 ЕUR ОСЗЕК, открита на 7.Х.2005 г. в ”Първа инвестиционна банка“ – АД, с титуляр Михаил Стефанов Янков, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане. Сумата от 4880 лв., представляваща равностойността на 2500 евро, установена по разплащателна сметка, в евро, ВG38 FINV 915010 ЕUR ОСЗЕК, открита на 7.Х.2005 г. в ”Първа инвестиционна банка“ – АД, с титуляр Михаил Стефанов Янков, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане. Сумата от 34 450,52 лв., представляваща парични средства, внесени по сметка № 493 ”Разчети със собственици“ на ”Олимпос“ – ООД, Свиленград, същите внесени от съдружника Михаил Стефанов Янков, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане. Сумата от 2000 лв., представляваща продажна цена по сделката, осъществена с нотариален акт № 42, том VIII, рег. № 8240, дело № 1398 от 2007 г., получена от продавача Михаил Стефанов Янков, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане. Сумата от 800 лв., получена продажна цена от продавача Михаил Стефанов Янков по сделката, осъществена с договор за покупко-продажба на МПС от 2.IX.2003 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане. От ”Олимпос“ – ООД, БУЛСТАТ 126662236, с правно основание чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД: УПИ XV – база за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали и други вторични суровини, по плана на гр. Любимец, утвърден със Заповед № РД-09-513 от 24.VIII.2007 г., целият урегулиран поземлен имот с площ 6867 кв. м, в кв. 138, ведно с построената в северната част на имота масивна сграда, която видно от Удостоверение № 261 от 28.VII.2006 г. на главния архитект на община Любимец е в режим на търпимост, съгласно ГТР на ЗУТ, и ведно с останалите подобрения, трайно прикрепени към имота, при граници и съседи: улица, УПИ V – за КБУ ”Борис Терпешев“, УПИ XII – за стопанска дейност, УПИ I – за стопанска дейност, УПИ Х – за стопанска дейност, УПИ VIII – за стопанска дейност, и УПИ III – за стопанска дейност. При условия на евентуалност на основание чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗОПДИППД следното имущество: Сумата от 17 000 лв., представляваща получена продажна цена от Михаил Стефанов Янков по сделката, осъществена с нотариален акт № 14, том П, рег. № 1648, дело № 205 от 2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане. Сумата от 25 000 лв., представляваща получена продажна цена от Михаил Стефанов Янков като управител на ”Олимпос“ – ООД, Свиленград, БУЛСТАТ 126662236, по сделката, осъществена с нотариален акт № 71, том П, рег. № 2076, дело № 259 от 2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане. Сумата от 3000 лв., представляваща получена продажна цена от Михаил Стефанов Янков, по сделката, осъществена с нотариален акт № 23, том П, рег. № 1709, дело № 212 от 2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане. На основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД насрочва съдебното заседание на 13.IX.2010 г. от 9,30 ч., за която дата и час да се призоват страните. Съдът обявява, че заинтересованите лица могат да предяват претенции върху имуществото, предмет на искането, до 6.IX.2010 г.
Източник: Държавен вестник (23.03.2010)

Централна кооперативна банка, "Софарма" и "Химимпорт" са най-търгуваните компании на българския пазар за периода януари – март, показва статистика на Българската фондова борса. Броят на сделките с тях обаче е много по-малко в сравнение със същото време на миналата година – ЦКБ например в първите три месеца на 2009 г. е имала над 4 хил. сделки, а за тази те са малко над 2300 броя. Ако тази година средно на ден е имало по 400 сделки с акции на регулирания пазар, за първото тримесечие на миналата година броят им е бил над 700 на ден. Сред останалите ликвидни компании за периода се нареждат още Първа инвестиционна банка, "Монбат", "Холдинг Пътища", "Трейс груп Холд", "Еврохолд България", както и "Зърнени храни България". По същия начин драстично е спаднал и оборотът на борсата, което ежедневно се вижда от данните за търговските сесии – едва 108 млн. лв. е общата стойност на ценните книжа изтъргувани за първото тримесечие, при близо 300 млн. лв. година по-рано. Рекордно високи обороти – близо 16 млн. лв. общо, има от сделки със свързаното с "Химимпорт" дружество "Инвестиционна компания Галата". Сключваните сделки с него обаче са по-скоро изключение, тъй като компанията почти няма свободно търгуван обем акции.
Източник: Дневник (08.04.2010)

За втора поредна сесия SOFIX и BG40 повишиха своите стойности Новини по темата Слаби понижения на фона на слаба търговия С дъх на оптимизъм свършва борсовата сесия Безлична следпразнична сесия на БФБ изпрати запази принтирай За втора поредна сесия SOFIX и BG40 повишиха своите стойности съответно с 0,32 и 0,42%. За разлика от тях имотният индикатор BGREIT загуби 0,39%, а BGTR30 понижи нивото си с минималните 0,04%. Общо за деня се изтъргуваха акции на стойност 736 хиляди лева. Книжата на Първа инвестиционна банка поскъпнаха с 1,2% до 2,45 лева за брой. От капитала на банката се изтъргуваха близо 13 хиляди лота. Впечатляващ ръст формираха и други банкови книжа, а именно тези на Корпоративна търговска банка, които поскъпнаха с 6,26% до 66 лева за ценна книга. В този случай обаче се прехвърлиха едва 11 акции. От другите борсово представени банки само при Централна кооперативна банка имаше сключени сделки, но без промяна в пазарната оценка на банката, като книжата й продължиха да се разменят при цена от 1,33 лева за брой, като общо за деня се изтъргуваха 18760 лота. След няколко сесии на разпродажби акциите на Холдинг Пътища успяха да възстановят част от загубено през последните седмици и поскъпнаха с 2,27% до 2,25 лева за акция, но при оборот от малко над 400 лота. От инфраструктурните компании Трейс груп холдинг поскъпна с 0,58%, но отново при ниска активност от едва 92 изтъргувани книжа. На обратният полюс се търгуваха Неохим, Топливо, Елхим Искра, Каолин и Софарма логистика, които загубиха от котировките си между 1 и 3%.
Източник: expert.bg (08.04.2010)

Банков октопод скрит в секретния доклад „Добрев” След призива на президента за отваряне на икономическите досиета Frognews.bg публикува секретен доклад на МВР, изготвен за премиера Жан Виденов. Частните трезори са създадени с държавни пари и гаранции. През 1995 г. лошите кредити възлизат на 342,7 милиарда лeва. 15 години по-късно няма нито един осъден за разграбването на банките. Икономическите досиета на българския преход се оказаха по-голяма мистерия и от кутията на Пандора. Месец след като президентът Георги Първанов поиска официално те да бъдат отворени, за да се види как е преразпределено националното богатство и как е станало раждането на новите капиталисти и олигарси, институциите в България замръзнаха и тотално забиха главите си в пясъка. Никой до сега не е обелил и дума по взривоопасната тема, за която от „Дондуков” 2 настояват да изплува от 20-годишната политическа мъгла и да стане достояние на обществото. Президентът даже се усъмни, че точно това му искане е причината за започналата през март война с правителството на ГЕРБ, довела до процедурата по импийчмънт на държавния глава. По време на пресконференцията от март Първанов подчерта, че тези досиета не се намират в нечия каса или библиотека, а за тях има оставени следи и нишки във всички институции и тайните служби. Frognews.bg попадна чрез свои източници на следа, която води към бърлогата на банковата мафия. Става въпрос за секретен доклад, изготвен през есента на 1996 г. от Националната служба за сигурност, по искане на тогавашния вътрешен министър - покойният Николай Добрев. Разработката му е поръчана лично от премиера Жан Виденов, след като МВФ изпраща остро писмо до правителството, с настояване за затваряне на съмнителни банки. Специалният доклад е бил конструиран в три варианта – два по кратки, за министрите и депутатите и един пълен, персонално за премиера. Той е от 24 стандартни страници, плюс едно таблично приложение. От него до сега са цитирани само части, но никога не е публикуван в пълен обем, поради секретната информация и засегнатите лица, голяма част от които тогава са имали ключови позиции в държавата. В доклада „Добрев”, както е известен по онова време, се прави обстоен анализ на създаването на новите частни търговски банки, взаимодействието им с държавните финансови институции, назначените от БКП-БСП банкери частници и схемите, по които трезорите са източени чрез роднински и партийни фирми. През периода 1990-1996 г. в страната са създадени и са действали 44 банки, някои от които са почти неизвестни на обществото. Уставният им капитал за учредяване е събиран незаконно от касите и сметките на държавни банки и учреждения. Така например, през този период от държавната ДСК са извадени 70 милиарда лева кредити, като основната част са отишли за лицензиране на нови трезори. С пари на „Кореком”, „Металхим” и Записи на заповед на НЕК се пръкват ПЧБ и ЧЗИБ. Авторите на доклада отчитат, че новите банки стават звено в механизма за присвояване на държавни средства. Имената пък на „Туристспортбанк”, „Кредитна банка”, ПЧБ, „Банка Моллов” и „Елитбанк” се цитират като перачи на пари. Именно в началото на прехода е и бумът на раздаване на необезпечени кредити и източването на трезорите от новите им собственици. Така в края на 1995 г. Жан Виденов разбира, че лошите кредити на всички банки възлизат на 342,7 милиарда лева. Сумата представлява 40% от произведения брутен обществен продукт. Докладът „Добрев” констатира, че борчески и икономически групировки застават на входа и на изхода на банките със свои фирми и планово ги съсипват. Такъв пример е „Балканбанк”, задушена от октопода „Мултигруп” и от семейни фирми на шефа й Иван Миронов. „Булгарлизинг” пък съвместно с „Корона инс” , на кръсника на българската мафия Иво Карамански са издоили 24 млн. долара от гаснещата „Стопанска банка”. Зад пловдивската „Тракиябанк” застава борческата групировка на „Клуб 777”. Финансовите експерти на МВР, изготвили разработката, отчитат, че БНБ се е превърнала в „държава в държавата”, а за много от далаверите отговорност трябва да носят тогавашният й председател проф. Тодор Вълчев, шефът на банковия надзор Камен Тошков, Стоян Шукеров и др. Констатирано е още, че по „...веригата „лобисти-политици-банкови чиновници-частни фирми” са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществото е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10% комисионна, а за кредити, за които предварително е известно, че няма да бъдат върнати, е до 50%”. След този доклад последваха масови фалити на родни банки, стартираха и прокурорски проверки и наказателни дела срещу виновните. Много от банкерите станаха обект на шумни процеси, но 15 години по-късно всички са оправдани. Единствените осъдени са: шефът на ДСК Бистра Димитрова, през 2008 г., но присъдата й все още не е потвърдена на по-горна инстанция и звездата от „Орион” Веска Мджедиева, но тя е за финансова измама, а не за източването на БЗПБ. Никой не коментира ролята на Темида в гигантската машинация. Икономисти днес са категорични, че с фалита през 1996 г. на 16 банки е завършила първата фаза на натрупване на капитала у нас. Изчезналите тогава пари после бяха вложени при вторичното разпределение на капитала при приватизацията. Така на практика материални активи за 35 милиарда долара бяха обсебени и разграбени за 1 милиард долара. От тук се родиха олигарсите и 1% богати, които до днес управляват страната. Сега експерти прогнозират, че се очаква третичното разпределение на капитала след неконтролирани фалити на фирми и стопански субекти заради икономическата криза, но имената на новите фаворити тепърва ще се появят на сцената. Някои от героите на банковата мафия от зората на демокрацията вече са покойници, отстранени с куршуми от бизнеса с пари. Но други и до днес продължават да бъдат необезпокоявани от никого честни милионери, с амбиции за политическа и държавна власт. Frognews.bg публикува целия текст на секретния доклад, изготвен от МВР. Той е ценна нишка за разплитане и осветяване на важна част от изгубените икономически досиета. ДОКЛАДЪТ „ДОБРЕВ” Развитието на банковата система в България заема доминиращо място в икономическите и социално-политическите процеси в страната в годините след 1989-та. То отразява, както същностните процеси на прехода, така и неговата специфично национална форма, в т.ч. и редица съпътстващи този преход деформации. Водещата идея на прехода към пазарна икономика – преразпределението на собствеността – предопределя първостепенна роля на банките като един от главните инструменти на този преход. Израз на тази роля е преди всичко насочването на кредитния процес към обслужване на приватизацията и функционирането и развитието на частния сектор. Реформата в банковата сфера обаче, както по темповете на протичане, така и по реално упражняваните от банките функции се разминава с преобразованията в реалния сектор. Това разминаване оказва значимо влияние върху функциите на цялата банкова система, деформира целите й и постепенно я превръща във фактор, оказващ негативно влияние върху националното стопанство. За деформациите в развитието и функционирането на банковата система важно влияние оказва комплекс от фактори, като: - противоречието между бързата реформа в банковия сектор и забавянето на реформата в реалния сектор; - рязката загуба на пазари и свързаното с това бързо рухване на немалка част от производствените структури в страната; - липса на цялостна, общоприета и последователно реализирана стратегия и концепция за прехода; - нестабилната политическа обстановка в страната в годините на преход към пазарно стопанство, липсата на политически консенсус, честите смени на правителствата забавиха осъществяването на структурната реформа, "торпилираха" разработването и осъществяването на задълбочена и перспективна стратегия за икономически растеж, в т.ч. и за развитието на банковата система; - възникването и утвърждаването като водещи на еднопосочни, за съжаление "спекулативни", интереси на зараждащия се частен сектор, банковата администрация и различни политически лобита, създали условия за трайни деформации във функционирането на банките; - не без значение е и влиянието на външния фактор /чрез съответните МФИ/, който през всичките тези години умело дирижира процесите към поставяне на българската икономика в зависимост, на възможно най-ниска цена. Към тези общи условия за непрекъснатото влошаване положението на банките и банковата система допринася относително ниската степен на развитост и завършеност на последната, недостатъчната законово-нормативна уредба, относителното закъсняване на взетите законодателни мерки и най-вече изключително слабото развитие на контролните механизми и структури, свързани с тази деликатна сфера. Характерът и мащабите на противоречията, слабостите, деформациите и закононарушенията във функционирането на банковата система следват етапите от нейното зараждане до сегашното й остро кризисно състояние. ГЕНЕЗИСЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА БАНКОВА СИСТЕМА До 1981 г. в страната функционират Българската народна банка, Българската външнотърговска банка и Държавната спестовна каса, като БНБ съчетава функциите на емисионна и търговска банка; БВТБ е специализирана във външнотърговски операции и управление на валутните резерви на страната, а ДСК обслужва предимно спестовно-кредитната дейност на населението. През 1981 г. е учредена "Минералбанк" /преобразувана през 1982 г. в БСИ/. През 1986 и 1987 г. са създадени седем нови търговски банки, специализирани в обслужването на отрасловите структури. В края на 1989 г. и през 1990 г., на базата на клоновете на БНБ, се създават нови 59 търговски банки, част от тях с незначителен капитал. Извършени са промени в уставите на банките, за да се разреши включването на частен акционерен капитал. Акциите се продават по номинал, на базата на балансовата стойност на уставния капитал на банките към датата на създаването им, въпреки ускорената инфлация. От 1.01.1990 г. БНБ /тогава на подчинение на Министерски съвет/ е освободена от несвойствените си търговски функции, а през юни 1991 г. с приемането на Закона за БНБ, тя получава статут на национална банка, със значителна степен на автономия и независимост. На 28.04.1990 г. се провежда конгрес на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, който взема решение за учредяване на търговска банка. На конгреса присъства Желю Желев, в качеството си на председател на СДС. Учредители на ССИГ му предлагат да се коригира чл.13 на Конституцията, като се премахне държавният монопол върху банките. След броени дни парламентът гласува промяната и документите /учредителен договор и подписка/ на бъдещата Първа частна банка са внесени в БНБ. Управителният съвет на БНБ /председател Иван Драгневски/ реагира веднага и издава разрешение за създаване на банката. Не закъснява много и съдебното решение, въпреки липсата на съответния закон за банките и кредитното дело. ПЧБ е вписана в регистъра за дружествени фирми с ограничена отговорност на основание чл.11, ал.2 от Указ 56 на 24.07.1990 г. като акционерна фирма "Първа частна банка АД" с предмет "извършване на банкови и кредитни операции от всякакъв вид ..." фирмата /ПЧБ/ се създава с уставен фонд 10 млн.лв., като част от него е внесен от държавните фирми "Кореком" и "Металхим". Първите 100 000 акции на банката са отпечатани още през октомври 1990 г., без коректно написана дата на емисията, въпреки изискванията на действащия тогава Правилник за прилагане на Указ 56. През същата година /1990/ се създава Банка за земеделски кредит. В периода преди приемането на трите закона, уреждащи пълноправното съществуване и функциониране на търговските банки /Закон за БНБ от 1991 г., ЗБКД от 1992 г. и Търговски закон от 1991 г./, в България се създават още няколко търговски банки: Международна банка за търговия и развитие; Агробизнесбанк; Централна кооперативна банка; Сирбанк; ТБ "Съединение"; Кредитна банка. Със смяната на управителя на БНБ /16.01.1991 г./ и встъпването в длъжност на Тодор Вълчев като председател на УС на БНБ настъпва истински лицензионен "взрив". Подробностите около поставянето на основите на частните банки в България е важно доказателство за прилаганата стратегия на натиск и несъобразяване с действащите към момента правила, която и впоследствие ще оказва решаващо влияние върху цялата банкова система. Почти във всички случаи средствата за набиране на уставния капитал и за закупуване на акциите се извършва с кредити от ДСК и държавните банки. Някои от тях са създадени и чрез представяне на документи с фиктивно съдържание за събран уставен капитал, чрез изкупуване на външен дълг и залагането или препродаването му на трети лица или по други механизми. За периода 1990-95 г. само ДСК е раздала над 70 млрд.лева кредити, преобладаващата част от които са използвани за създаването на частни банки и фирми. Лицензи получават стотици ФБК, обменни бюра и други финансови структури, с което по същество в страната започва да функционира паралелна банкова система. През 1990-1991 г., в резултат на сериозни банкови нарушения, се изтеглят огромни финансови средства под формата на кредити без необходимите обезпечения. В същото време новообразуваните търговски банки емитират нови акции, които са пуснати на фондовия пазар по и над номиналната им стойност, без да е направена оценка на финансовото състояние на банките по активите и пасивите им. ПИМБ се създава след изтеглен валутен кредит от ТБ "Електроника" от фирма "Василка". Впоследствие банката вдига уставният си капитал, с оглед получаването на пълен лиценз без съгласието на УС на БНБ. Кредитна банка се създава с пари на ДСК. "Елитбанк" е създадена чрез теглен валутен кредит от "Биохим" и средства на ПЧМБ; "Моллов" - чрез кредит от ДСК, ПЧБ и залагане на чужди ценни книжа, които са й били необходими само за набиране на необходимия капитал; "Агробизнесбанк" е създадена с дадени средства от ЗПД "МИК" АД и кредити; "Първа инвестиционна банка" - като банка сателит на ПЧБ, с цел прехвърляне на средства и финансови игри; "Частна земеделска и инвестиционна банка" е образувана с кредит от ДСК в размер на 170 млн.лева; Капиталът на "Кредитекспрес банк" е събран чрез закупуване на външен дълг на държавно предприятие, който впоследствие е заложен и е изтеглен кредит от "Минералбанк" и ПЧБ. Фрапиращи са примерите за "лиценз по принцип" за "Капиталбанк", или за лицензирането на ЧЗИБ със запис на заповед от НЕК за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на частната банка. Това положение е добре известно на БНБ, без да се предприемат съответни мерки. Едва през първата половина на 1993 г. УС на БНБ приема основните наредби, регламентиращи извършването на банковата дейност в страната. В началото на 1994 г. се констатират "определени слабости в лицензионната дейност на управление "Банков надзор" и на тази основа се предлагат промени в Наредба № 2 за лицензирането. Несменяем ръководител на "Банков надзор" през всичките тези години е Камен Тошков. Още на този първоначален етап започват злоупотребите с отпуснатите банкови заеми от държавните банки. Немалка част от средствата се пренасочват към частните банки, от тях към фирми и физически лица, след което са обявени за безнадеждни събирания. Друга част от тях са обърнати във валута и изнесени като "Лоро"-сметки в чужди банки. Този начин на изсмукване на национални пари от държавните банки е типичен за банките, създадени от някои икономически групировки в страната, като "Туристспортбанк", "Кредитна банка", ПЧБ, Банка "Моллов", "Елитбанк" и др. Така още, в процеса на зараждане и формиране на банковата система се допускат нарушения и се създават условия за последващите деформации в нейното функциониране. Спекулативните механизми, използвани при създаването на банките се пренасят в сферата на развитието и функционирането им. За това има както законови пробойни, така и създадена организация. Междувременно, в банковата сфера са навлезли и съответни за тези цели и намерения кадри. В зараждането на банковата система се оформят и трите основни линии на престъпления и закононарушения, съдействали активно за сегашното кризисно състояние на банките: - използването на дебалансираните отношения между банките и държавните предприятия /прехвърлянето на дефицита на предприятия към банките, а от последните към БНБ и бюджета/ за присвояване на огромни средства чрез овладяване на входа и изхода на предприятията; - раздаването на необезпечени кредити и ниската възвръщаемост по раздадените огромни средства; - включването на някои банки в механизмите за "пране на пари" и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес. БАНКИТЕ КАТО ЗВЕНО В МЕХАНИЗМИТЕ ЗА ПРИСВОЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ СРЕДСТВА Дълготрайният небалансиран характер на отношенията между държавните банки и държавните предприятия, с всички произтичащи от това последствия, има определящо значение за задълбочаването на кризата. Икономическите реформи стартираха в условията на "прекредитирана" икономика. До 1990 г. 70-80 на сто от инвестициите, а също и оборотните средства на предприятията се кредитираха от държавните банки, като преоценката на оборотните средства се начисляваше като бюджетен приход, а не за увеличаване на уставния капитал. Това способсваше за увеличаване дела на банковите кредити. През 1991 г. в условията на стагнация, загуби на пазари и рязко повишаване на ОЛП се блокира възможността предприятията да обслужват отпуснатите кредити. Приемането на Закона за уреждане на несъбираемите кредити реши в известна степен въпроса с инвестиционните кредити, но не и тези за оборотните средства. Те останаха да се обслужват от предприятията и съответните банки, което предопредели тяхната несъбираемост. Натрупаните загуби в държавния сектор на икономиката автоматично се прехвърляха от всички правителства върху обслужващите банки, което доведе до отрицателен капитал в банковата система, достигащ стотици милиарди лева. Част от тези загуби са от гаранциите на държавните фирми за отпускане на кредити към частния сектор. През 1991 п-1993 г. тези гаранции се записваха в балансите на банките, като задължения на държавния нефинансов сектор, докато през 1994 г. и особено 1995 г., голяма част от тях са показани като кредити за частни фирми. Част от новите кредити продължаваха да се теглят за покриване на загубите и по този начин, проблемът се прехвърли върху банковата система. Огромните загуби на държавния сектор логично водят до капитализация на частния. Това по принцип създава възможности за сериозни инвестиции в реалния сектор, но значителна част от получените суми се реализираха за лично потребление на работещите в частния сектор, бяха изнесени от страната и инвестирани в недвижимо имущество и финансови операции в чужбина. Сумата на "лошите" и съмнителните кредити в края на 1995 г. възлиза на 342,7 млрд. лева, което съставлява близо 40 % от произведения през годината брутен вътрешен продукт. Нетната стойност на капитали на търговските банки е отрицателна - 53,3 млрдлв. Основния дял от натрупания в цялата банкова система капиталов недостиг се пада на няколко държавни и частни банки: Стопанска -15,4 млрд.лв., ОББ -14,9 млрдлв., "Балканбанк" - 14,4 млрд.лв., "Биохим" - 8,2 млрд.лв., "Минбанк" - 7,7 млрд.лв., "Агробизнесбанк" - 8,2 млрд.лв., ПЧБ - 7,3 млрд.лв., БЗК - 5,6 млрд.лв. През последните години "на входа и изхода" на крупни обекти в структуроопределящи отрасли на реалния сектор застанаха икономически групировки и фирми, като по същество монополизираха вноса на суровини и реализацията на продукцията им. По този начин, чрез системата на "паяка", бяха изсмукани огромни държавни средства по схемата: рефинансиране на търговските банки от БНБ и ДСК - кредитиране от търговските банки на крупни производители - реализация на продукция от субекти в частния сектор. Едновременно с това "преливане" на средства търговските банки натрупаха огромни несъбираеми кредити от производителите. Седем от 16-те големи "лоши" длъжника на "Балканбанк" са фирми от групировката на "Мултигруп" или свързани с нея, чиито дългове към 31.05.1996 г. формират 38,52 на сто от кредитния портфейл на банката /14,234 млрд.лева/, като голяма част от тях са проблемни. Най-големите длъжници са "Дисконтова къща" АД - 2,97 млрд.лв., "Индустриал-М" АД - 1,11 млрд.лв. и др. Много от кредитите на фирми на "Мултигруп" са предоставени при преференциални условия и многократно са разсрочвани. Кредитните взаимоотношения са реализирани по сложни многостранни схеми - взаимно гарантиране на кредити, прехвърляне на задължения, предоставяне на обезпечения, тристранни операции и др. Бившите изпълнителни директори на "Балканбанк" Иван Миронов и Надежда Апостолова са членове на управителните съвети на почти всички фирми- длъжници без да са съдружници в тях. Подобна схема на кредитиране прави невъзможно доказването на крайния потребитш_ни1Трисвоените средства. По време на управлението на бившия председател на СД на Стопанска банка Цветан Петков до началото на 1994 г. от банката са отпуснати 200 млн.ЩД кредити без обезпечение. Само "Булгарлизинг" например, свързана със ЗД "Корона Инс" е получила 24 млн.ЩД. През 1995 г. ръководителите на Комитета по енергетика Дянко Добрев и Трифон Цветков подписват записи на заповед за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на ЧЗИБ с председател Кирил Дунев. Записите са представени в ДСК, сумите са усвоени и впоследствие са укрити. Финансовото състояние на НЕК се влошава още повече, след налагането на запори по сметките на компанията от страна на ДСК, поради изплатената на ЧЗИБ сума. Преобладаващата част от "лошите" кредити на частните банки са предоставени на фирми и лица, работещи в тях, на акционери или фирми, свързани с тях. През последната година преди да бъде освободен от поста изпълнителен директор на "Балканбанк" АД Иван Миронов отпуска кредити на обща стойност 3 млн.ШД на фирмите на своите синове. Гаранциите по кредитите са фиктивни. С цел да се прикрият следите и роднинската връзка, кредитите са отпуснати от провинциални клонове на банката и не се обслужват. Валутата е изнесена зад граница. В момента семейството на Миронов /съпругата и двамата му синове/ се е установило постоянно във Вашингтон-САЩ, където са закупили имоти на голяма стойност. Георги Агафонов - председател на ТБ "Славяни" предоставя кредити и подписва банкови гаранции предимно на свои фирми и фирми на негови роднини, фирмата на Агафонов "ИФФ груп", в която първоначално са участвали Максим Димов и Красимир Илиев, дължи на ТБ "Славяни" над 1 млрд.лв. Друга негова фирма - "Ес Джи Ей", е получила кредит от Стопанска банка 30 млн.лв. като за гаранция е заложен цирконий. Чрез фирма "ИФФ груп" от страната са изнесени 2 млн.ШД, с които са закупени вилни парцели в Доминика. Всичките движими и недвижими имоти Агафонов прехвърля на свои фирми. "Бизнесбанк" АД е използвана целенасочено за пренасочване на отпускания от БНБ и ДСК ресурс към частни фирми на основните акционери. Най-големи длъжници на банката са "Свети Йоан" АД, Нова Телевизия /Дарко Таминджич/, Добруджанска банка. Възползвайки се от своите правомощия Иван Китов е наредил отпускане на необезпечени кредити на редица фирми, между които съществуват тесни икономически и междуличностни връзки, възлизащи приблизително на 7 млрд.лв. и бмлн.ЩД. Съпругата на Китов живее постоянно във франция, където семейството притежава недвижимо имущество на голяма стойност. В същото време само през 1996 г. ДСК е рефинансирала "Бизнесбанк" с над 6,5 млрд.лв. Директорите на БЗК Атанас Тилев и Янко Янев са отпускали кредити в големи размери на фирми от групировките "Дару" и "Орион". Заниженият контрол при валутните операции е използван умело от служители на банката за осъществяване на незаконен износ на валута зад граница. Едноличното ръководство от страна на Тилев, след отстраняването на Янко Янев от банката, е позволило износа на капитала на банката зад граница, чрез присвояване на финансовия инструмент в размер на 6 млн. ЩД и отпуснати кредити на фирми с участие на Тилев в размер над 40 млн. ЩД. Впечатляващ е случаят с бившия директор на ПИМБ Венцислав Стефанов, отпуснал 20 млн.ЩД кредит на фирми, в които той е акционер. Тежкото състояние на ТБ "Компас" /бивша "Моллов"/ е причинено преди всичко от незаконосъобразните действия на Валентин Моллов. Възползвайки се от служебното си положение на основен акционер и председател на Съвета на директорите на ТБ "Моллов", той е оказвал натиск върху членовете на УС за отпускане на кредити и разсрочване на погасяването им. Чрез фирмите на частната групировка ФИГ "Моллов", В. Моллов е изтеглил от едноименната си банка кредити в размер на 5 млн. ЩД и 200 млн. лв., които изобщо не се обслужват. Като безнадеждни са класифицирани кредитите на "Моллов ФИГ" - 44 066 хил.лв., "Ем Еф Ай Брос" - 125 967 хил.лв. Със съмнителна възвращаемост са кредитите отпуснати на "Сторма" - 80 554 хил.лв. и "Ем Еф Ай Брос" - 142 455 хил.лв. Друг неизправен кредитополучател е "Крами" ООД със 721 089 хил.лв. В. Моллов е използвал лица от своето обкръжение и предимно Пламен Димитров и Николай Йорданов Косашки, членове на СД на "Моллов ФИГ". Членовете на УС на ТБ "Моллов" са получавали годишно 100 хил.ШД в брой и 400 хил.ЩД в кредити. Посочените лица са затруднявали ръководството на банката, като не са предоставяли точни документи за проверка на финансовото състояние на фирмите - кредитополучатели на икономически свързани лица и извършване на финансов анализ на усвоените суми. Някои от факторите, довели до затруднения ПЧБ, се свързват с изтичането на капитали от нея /включително и от рефинансирането от БНБ/ към ТБ "Моллов". Поради настъпилия разрив между Моллов /рефинансирал от своя страна ПЧБ/ и В. Стефанов - председател на ПИМБ и "координатор и разпоредител" на средства по време на югоембаргото, е преустановено рефинансирането на ПЧБ чрез ТБ "Моллов". Два месеца преди обявяването на ПЧБ под особен надзор са й били необходими капитал и провизии за около 20 млрд.лв. ДСК спира ресурса на ПЧБ в средата на 1995 г., възлизащ до този момент на над 3 млрд.лв. БНБ е заделяла около 37 % от целия размер на рефинансирането за всички ТБ за ПЧБ. По този начин ПЧБ е изсмукала голяма част от предназначените заеми за други ТБ, изпитващи затруднения с ликвидността. Кредити в особено големи размери са раздадени на частните структури, свързани с ПЧБ и ССИГ, както и на лица, приближени на членовете на УС - Венцислав Йорданов Йосифов, Валентин Георгиев Моллов, Димитър И. Звездев, Емилиян Крумов Димитров, Милчо Д. Караиванов, Михаил Димов Стефанов, Петьо Христов Блъсков и назначените по-късно през 1995 г. прокуристи на банката - Елза Цветанова Ботева, Илиян Стоянов Митев, Кирил Савов Григоров. Предоставените големи правомощия на изп. директори на клоновете са им позволили да отпускат необезпечени кредити еднолично, както и да включват подставени лица в схеми за "превъртане" на крупни суми. Характерен пример е клон "Надежда" и изп. директор Петко Цеков Каменов. В централата на ПЧБ е установена липса на известна част от кредитните досиета, поради което не могат да бъдат установени фирмите и размера на кредитите без необходимото обезпечение. ТСБ отпуска значителни кредити на фирми, свързани с изпълнителните директори на банката, като "Дива - Р. Златев и Сие", "СПОРТ-РЕЙ" ООД, ЕТ "Николай Райчев" и други фирми на Иво Иванов и Николай Райчев. В същото време основните групировки "Прайм ИнвестмънтТръст" АД, ФК "СПОРТ-РЕЙД", в които участват като акционери всички изпълнителни директори на банката, работят на печалба. Голяма част от натрупаните несъбираеми кредити е резултат от корупцията, обхванала различни нива в банковата система. По веригата "лобисти - политици – банкови чиновници - частни фирми" са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществеността е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10 на сто комисионна, а за кредити, за които предварително е известно, че няма да бъдат върнати, комисионната е до 50 %. *** Включването на някои банки, ФБК и обменни бюра в механизмите за "пране на пари" и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес също оказа крайно неблагоприятно отражение в банковата система. Финансовото обслужване на крупни престъпни операции от субекти в официалната банкова система, директно или чрез сателитни финансово-брокерски къщи, допринесе за изтичане на огромни количества валута от страната. Благоприятен терен за подобни операции бе контрабандната търговия, включително ембарговата, както и периодичните валутно-спекулативни кризи като тази през м.март 1994 п, довела до трайно обезценяване на лева. Само от "Агробизнесбанк" - Пловдив, чрез документи с невярно съдържание, длъжностни лица са превели в чуждестранни банки около 5 млн. долара, а ФК "Дилър" от същия град, чрез представяне на фиктивни договори, е осъществила незаконен износ на 2 млн. щатски долара. От 01.01.1996 г. до 30.07.1996 г. от 9 държавни и частни банки през митницата на Аерогара "София" са изнесени 2811 кг. "ценни" пратки, съдържащи банкноти. За сравнение: 1 млн. щатски долара, в купюри по 100 има тегло 8 кг. Впечатляващ е износът на "Елитбанк", изнесла 1247 кг. ценни пратки, което изразено в купюри по 100 долара е от порядъка на 156 млн. долара. Банката не фигурира в списъка на БНБ за директен износ на ценни пратки. Рязкото обезценяване на лева в средата на настоящата година бе предизвикано и от масираното изкупуване на долари и друга чужда валута, основно от "ИНГ банк", „Булбанк" и "Елитбанк". Като дестабилизиращ фактор с кумулативно действие може да се разглежда и приетата като законодателна норма от Великото Народно събрание схема, депозити на чуждестранни вложители да се третират като инвестиционни и да се олихвяват с високия за момента процент. Това позволи на голям брой чуждестранни граждани, фирми и лица, близки на правителствените икономически екипи, през 1991/1992 г. да "изперат" и легализират крупни суми във валута, част от които с неясен произход, и впоследствие умножени да бъдат изнесени от страната. Председателят на СД на "Елитбанк" Иво Георгиев е извършвал съмнителни сделки за "пране" на пари с помощта на Стоян Бакалов, американски гражданин - бивш член на СД на ПИМБ. Основни кредитополучатели на ТБ "Елитбанк" са фирмите от холдинга "Макском". Към 25 юни 1996 г. задълженията, възлизащи на 800 млн.лв. са върнати, като веднага е отпуснат кредит в размер на 900 млн.лв. на фирма "Кремакс" /с падеж 2000 г./, която е свързана с холдинга. Целта е да се прикрият вътрешните кредити, отпускани от ТБ "Елитбанк" и формалното изчистване на "Макском" от задължения с цел участие в приватизацията. Председателят на ТБ "Славяни" Георги Агафонов заедно с Максим Димов, Красимир Илиев и Георги Дорев имат фирма в Кишинев, чрез която са изнесени големи суми зад граница. През м. май т.г. близък на Агафонов е изнесъл б0 хил.ЩД през ГКПП "Дуранкулак". По разпореждане на Агафонов от ТБ "Славяни" е дадена банкова гаранция за бООхил.ЩД пред БЗК на пирамидата "Демос". Бившето ръководство на "Балканбанк" АД в лицето на изпълнителните директори - Иван Миронов и Надежда Апостолова са подписали договори и други документи, с които са нанесени значителни щети на банката. Само през 1995 г. от "Балканбанк" са изплатени на фирми на Н. Апостолова, Ив. Миронов и Л. Беров /"Балканкарт", "МКК", "Хай Тек Сис", "БанкситУ, както и на техни подставени лица около 691 млн.лв. Месечната издръжка на "Балканинкасо" с президент съпругът на Н. Апостолова е надхвърляла 30 млн.лв. Между "Балканбанк" . АД и "Балканмашинари" АД холдинг има сключен договор, съгласно който банката поема издръжката на офисите на фирмата в Москва, Киев, Минск и Талин, без каквито и да е ангажименти от страна на контрагента. Извършената проверка от вътрешния финансов контрол на дружествата в Кралство Белгия, известни с обобщаващото наименование "Брюкселски" е установила престъпно нехайство, безстопанственост и безотговорност, довели до присвояване на големи суми във валута. Резултатите от проверката сочат, че Владимир Йорданов - бивш главен счетоводител на "Балканбанк" е подпомогнал пренасочването на крупни суми във валута на регистрираната на чужда територия частна фирма с президент Е.Аспарухова. Това е ставало със знанието и пълното съдействие на изпълнителния директор Стефко Банев - постоянно пребиваващ в Брюксел. Един от най-големите длъжници на "Балканбанк" АД е "Балканкар холдинг", чийто дълг възлиза на около 7 млрд.лв. При отпускането на кредитите, според договора, като посредник участва Дисконтова къща. Чрез задграничното дружество на БКХ "Балканкар-Норд Америка" е отпуснат от "Балканбанк" кредит на стойност 1,5 млн.ЩД и са закупени облигации по външния дълг с номинал 7,5 млн.ШД. След получаване на облигациите банката сконтира задължението на "Балканкар холдинг" по договорите за кредит с номиналната стойност на облигациите. Холдингът поема задължение в срок от пет години да възстанови разликата между номиналната стойност и покупната цена плюс 14% лихва. Закупените облигации не са предоставени на банката и се предполага, че са в Дисконтова къща. Досиетата по кредитите на "Балканкар холдинг" са празни. * * * Комплексът от причини за краха във финансово-кредитната система е съсредоточен и почти изцяло отразен в отношенията между БНБ и търговските банки. Отношения, изградени в тежки преходни условия, неадекватни по своята либералност и подвластни единствено на административни мерки и средства за контрол. Не бе изграден ефективен банков надзор със строги правила и мерки за въздействие. Грешки от този порядък, осъзнати или неосъзнати, позволиха да бъдат раздадени необезпечени кредити за милиарди левове. Тези пари, концентрирани в частни ръце, създадоха условия корупцията да се разрасне до неограничени размери. Бяха разработени схеми за преодоляване на анемичното банково законодателство и цяла система за предоставяне и преразпределяне на банкови кредити. Най-организирана, с "най-рационален подход" в новите условия, се оказа бившата номенклатура, която беша запазила своите стратегически позиции. Отделни личности от висшия ешелон чрез свои подставени лица създадоха безотказна схема за източване на капитали зад граница, с цел прикриване на техния произход. Паралелно с това на по-късен етап се създадоха възможности /благодарение на пълната липса на ефективен контрол/ за преразпределение на неправомерно отпуснати кредити вътре в страната. С особено важни функции в тази перфектна схема се оказаха тези банкери /изп. директори на банки/, които приеха да играят ролята на "бушони". На подставени лица те осигуряваха средства за различни нужди: политически - за отделни политически сили, икономически - за отделни групировки и за лично облагодетелстване, както на тях самите, така и на благодетелите, около които лобираха. През продължителен период от време, когато вече бяха осъзнати грешките, допуснати в банковата система /след 1991-92 г./ изкуствено и съзнателно бяха поддържани създадените вече благоприятни условия за спекула и корупция. Въпреки първоначалния стремеж тази обстановка да се "управлява", скоро тя беше изпусната от контрол, което позволи необезпечени кредити да успяват да получат все по-широк кръг хора извън описаните сфери на влияние. Процесите в този порядък започнаха да се контролират от увеличените апетите на овластени лица и създадоха нови проблеми. Със стария инструментариум вече не бе възможно да бъдат прикривани огромните загуби, калкулирани в банките, подложени на "изсмукване" по описаната схема. Това предопредели през 1994-95 г. да се появят първите признаци за реалното състояние на някои банки в техните годишни отчети, изразено в огромни невъзстановими загуби. Кризата в нашата банкова система се отрази благоприятно на чуждите банки, открили клонове у нас. Голяма част от изтеглените от българските граждани валутни депозити се пренасочиха в Ингбанк, Райфайзенбанк, Хиосбанк, Дрезденбанк. Политиката и ангажимента на БНБ да поддържа за период от години стабилен курс на долара доведе до продажба на евтини долари в страната, а техният експорт зад граница не представляваше проблем за лицензираните чужди банки. През последните няколко години БНБ на базата на относителната си независимост и самостоятелност успя да се структурира като "държава в държавата". Тя съумя законово да се затвори информационно, като изолира важни в контролно и превантивно отношение държавни институции, включително и оторизираните органи на МВР. Това бе "катализатор" за стремглавото развитие на описаните по-горе процеси и позволи на корупцията да обхване и най-висшите етажи на БНБ, които "затвориха" информацията за нарушения и злоупотреби в огромни размери, извършени от свързани с тях лица. Отговорност за кризата във финансовата и банковата система и всички произтекли и произтичащи неблагоприятни последици за страната носят Управителният съвет на БНБ и неговият председател професор Тодор Вълчев, ръководили банковата система в продължение на пет години. Централната банка не упражни контрол при лицензирането на финансовите институции и позволи създаването на нови банки с взет на кредит уставен капитал. Въпреки законовото изискване тя не проверяваше произхода на капитала при регистрацията на някои банки, като например ТБ "Славяни" и ЧЗИБ. Последните две банки заедно с ПИМБ и "Тексим" не обявиха списък на акционерите и техните дялови участия. БНБ, след приемането на ЗКБД и до настоящия момент не е създала система за информация относно финансовото състояние на кредитополучателите по смисъла на чл.31 от закона. Камен Тошков, несменяем началник управление "Банков надзор" от 1990 до 1996 г., назначен по президентската квота, поддържаше ръководеното от него управление в състояние на пълно бездействие. Не бе упражняван текущ и последващ контрол върху дейността на банките, въпреки императивните задължения на институцията, съгласно законодателството. Фрапиращите случаи са многобройни. Известно е бързото лицензиране на "Тракиябанк" - Пловдив /свързана със силовите структури на Клуб 777/, с цел изпреварване промяната на изискванията на БНБ за размера на уставния капитал. През периода 1990-1991 г. отговорни длъжностни лица от ТБ "Ямбол" отпуснаха несъбираеми кредити над 2,5 млрд.лв. В момента следствените служби работят по над 100 предварителни производства, като размера на инкриминираните суми надхвърля 3 млрд.лв. Влиянието на началник управление "Валутни операции" Стоян Шукеров при определяне на валутния курс на лева позволи на близки до него банки и фирми да реализират огромни печалби от валутни спекулации на базата на предварителна информация за резките и "неочаквани" промени на курса. Размитата колективна отговорност на ръководството на БНБ доведе до лицензиране на банки, ФБК и обменни бюра, които започнаха мащабни неконтролируеми финансови спекулации. Фактор за дестабилизиране на банковата система е и кадровата политика. Много от директорите на големите държавни банки са назначавани и преназначавани според лоялността им към управляващия в даден период политически елит. Не са отчитани деловите и професионалните качества на банкерите и на надзорниците на банките, а политическата им обвързаност. За председатели, членове на директорски съвети и други отговорни длъжности в някои банки бяха назначавани даже бивши бармани. Вътрешно-банковата кадрова политика в повечето случаи е поставена на безпринципна основа. Всичко това създаде условия за корупция и лобиране на служители в отделните банки и стана основа за масовото прилагане на описаната схема на "изпомпване" на парични средства от банките. Към факторите, довели до кризата в банковата система, свързани с оперативното й управление, се отнасят неоправдано високите разходи, извършвани от банките, които не са свързани пряко с основната дейност на тези институции. Много от банките разкриха широка клонова мрежа в страната, като за създаването и поддържането й влагат много предства, които са с бавна и невъзможна възвръщаемост. Бяха закупени автомобили, терени и изградени помпозни сгради, които погълнаха огромни средства в лева и валута. Дори и понастоящем някои елементи от оперативното управление от страна на БНБ предизвикват недоумение. В етапа на обявяване в особен надзор, несъстоятелност и преструктуриране на 14 банки има факти за недобронамереност и престъпна политика относно назначаването на квестори, помощник-квестори, експерти и вещи лица. Някои от тях са били уволнявани и наказвани за недобросъвестно изпълнение на служебните си задължения в банковата система. В клоновете на някои от въпросните банки, висши административни служители от една банка изпълняват квесторски функции в друга банка, което се явява в противоречие с нормативната база. Състоянието, в което се намира финансово-кредитната система в момента, не може да не се отрази неблагоприятно на процесите на приватизация в страната. Участието на банките, поставени под особен надзор в приватизационните фондове с потвърдени проекти, в значителна степен променя техните предстартови позиции. В новите условия ще се наложи фондовете да преразгледат своята стратегия и да потърсят други източници на реални средства. Участници в Пф са: "Балканбанк" АД, "Добруджанска" ТБ, "Елитбанк" АД, "Славяни" АД, "Стопанска банка" АД и ТСБ - АД. Засегнати са общо 24 фонда. * * * Кризата в банковата система реално заплашва с дестабилизация на националното стопанство и създава предпоставки за увеличаване криминогенните фактори, стимулиращи или благоприятстващи мащабни спекулативни дейности - изтичане на валута от страната; "изпиране" на престъпен капитал, натрупан в страната или внесен от чужбина; присвояване и разхищения на имущество, суровини и продукция; злоупотреби и компрометиране на реалния сектор на етапите на преструктуриране, касова и масова приватизация. За ефективна защита на държавните интереси във финансово-кредитната система и пресичане на пренасянето на проблемите върху националното стопанство считаме за целесъобразно: 1. Бързи промени и актуализиране на законовата и вътрешно-нормативна база, свързана с: - реформата в банковата система: лицензирането, банковия надзор, рефинансирането, кредитните ограничения; - приемане на Закон за държавния служител; - адекватни на реалната обстановка промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс. 2. Определяне степента на персоналната вина на банковите служители и разработване на механизъм за възстановяване на щетите. Даване на гласност на мерките по търсене на отговорност. 3. Приемане на спешни мерки за възстановяване на изнесените от виновните лица в чужбина валутни средства. За целта да се потърси съдействие от оторизираните международни органи. Министерство на вътрешните работи, респективно националните и централни служби, СДВР и РДВР в страната в рамките на определените от закона функции, осъществяват практически действия за разкриване престъпленията в банковата сфера и защита на държавните интереси. Утвърдени са комплексни Мерки за оперативно, информационно и охранително обезпечаване на правителствената програма за оздравяване на банковата система. Сформирана е постоянно действаща работна група с представители на национални и централни служби, която централизира, систематизира и анализира негативните явления и процеси при реализиране на правителствената програма, за информиране на Министерски съвет и другите компетентни държавни органи за отношение. Разработва се за обсъждане в Колегиума на МВР, организацията на работата по изпълнение на задълженията на министерството, произтичащи от Закона за "пране на мръсни пари". Под ръководството на централен оперативен щаб, полицейските и охранителни служби в столицата и в страната са създали организация и осъществяват конкретни мерки за охрана на клоновете на банките, поставени под особен надзор и в процедура за обявяване в несъстоятелност. Щабът поддържа ежедневна оперативна връзка с БНБ и другите компетентни ведомства и организации. Националната служба за сигурност активно работи по предотвратяване опитите на чутири чужди специални служби за придобиване на стратегическа информация във финансово-кредитната система. Службата целенасочено работи за разкриване и документиране на десетки случаи на корупция, длъжностни и документни престъпления в банковата система, с реализацията на които ще се предотврати незаконният износ на огромни валутни средства от страната. За подпомагане дейностите на правителството по оздравяване на банковата система, в рамките на компетенциите на МВР, считаме за належащо: - На основата на предварителните договорености на МВР с НСлС и Главна прокуратура, с участието на Министерство на финансите, да се разработи механизъм за взаимно информиране и синхронизиране дейностите на тези ведомства и документиране на престъпления на длъжностни лица в банковия и финансов сектор и привличането им към наказателна отговорност. - На оторизираните служби на МВР да се регламентира достъп до субектите на финансово-кредитната система, за изпълнение на законово регламентираните им функции. - Незабавно допълване и актуализиране на ПМС N 324/1996 г. и Решение N 475 на МС, за регламентиране статута на офицерите по сигурността и режима в банковата и финансово-кредитната система и назначаване на такива в БНБ и търговските банки.
Източник: Други (09.04.2010)

Дела за задължения от близо 265 хил. лв. са заведени срещу "Балканкар-Заря" – Павликени, стана ясно от тримесечния доклад за дейността на дружеството. За част от тях вече има постановени съдебни решения и по тях "Заря" е задължено да плати 185 хил. лв. Една част от делата са граждански, заведени от няколко фирми, други са от общината в Павликени, както и от НАП – Велико Търново. Поделението на приходната агенция е поискала за обезпечаване на задължение от 40.5 хил. лв. да се наложи запор върху сметките на "Заря" в Първа инвестиционна банка и в ОББ . От компанията казват, че засега нямат информация да е наложен запор. Гражданските дела са от фирми, на които "Заря" не се е изплатил за предоставени стоки и услуги. По няколко дела, заведени заради постановления на НАП съдът е постановил по-малки вземания от първоначално исканите. От доклада на компанията става ясно, че компанията има задължения към общината дори и за неплатена такса смет за 21.6 хил. лв. С решение на съда по друго дело за една част от задълженията към общината е решено да разсрочи плащането.
Източник: Дневник (03.05.2010)

Най-печелившата банка за първото тримесечие на 2010 г. е УниКредит Булбанк. Към края на март печалбата й е 37.9 млн. лв., показва статистиката на БНБ. Този резултат е спад от 35.41% спрямо първото тримесечие на 2009 г. УниКредит Булбанк запазва мястото си след като и през първото тримесечие на миналата година оглави класацията. На второ и трето място по печалба се нареждат ОББ и ДСК. Те имат съответно по 34.7 млн. лв. и 32.5 млн. лв. печалба, показва статистиката. В Топ 10 на най-печелившите банки от началото на годината се нареждат и Корпоративна търговска банка (КТБ), Райфайзенбанк, Пиреос Банк България, Първа инвестиционна банка (ПИБ), Българо-американска-кредитна банка (БАКБ), Централна кооперативна банка (ЦКБ) и Българска банка за развитие (ББР). Ръст в печалбата отбелязват три от най-печелившите банки. Печалбата на КТБ се увеличава най-много - с 36.1% до 21 млн. лв. Увеличение има и в печалбата на ОББ - с 23.8%, и ББР - с 1.6% до 4.9 млн. лв. Останалите трезори от Топ 10 са със спад на приходите на годишна база. Най-голямо е понижението при БАКБ, чийто резултат е с 48.6% по-малко и достига 6,8 млн. лв. Печалбата на Райфайзенбанк намалява най-малко на годишна база - с 16.9% до 13.1 млн. лв., показват данните на БНБ.
Източник: Пари (03.05.2010)

Над 71% от парите си на влог българите държат в шест банки. Това са ДСК, Уникредит Булбанк, ПИБ, Юробанк И Еф Джи, ОББ и Райфайзенбанк, сочат изчисления на Profit.bg. Година по-рано шестте трезора държаха 70,9% от спестяванията на населението. За 12-те последни месеца най-много средства успяха да привлекат от Първа инвестиционна банка (897 млн. лева), Банка ДСК (471 млн. лева) и Уникредит Булбанк (345 млн. лева). С по над 100 млн. лв. се увеличиха депозитите на още седем банки - ОББ, Юробанк И Еф Джи, Алфа Банк, Райфайзенбанк, Банка Пиреос, SG Експресбанк и ЦКБ. Най-бързо нарастване отчитат спестявания в Българо-американска кредитна банка (188%), ЧПБ Тексим (70,7%) и Алфа Банк (54%). В края на март депозитите на гражданите и домакинствата в търговските банки достигнаха 25,75 млрд. лева, което е ръст с над 3 млрд. лв. за година. Причината за по-голямата спестовност е кризата. Потреблението рязко намалява, а хората държат парите си в сигурни вложения, коментират експертите.
Източник: Стандарт (04.05.2010)

Районен съд - Благоевград издаде изпълнителен лист срещу собствениците на “Агромах” Христо Савев и Методи Бачев заради дълг от 722 577 евро към банката. До крайната мярка се стигна, след като Първа инвестиционна банка поиска от районните магистрати да издадат заповед за незабавно плащане, тъй като “Агромах” е просрочила вноските по кредита си с два месеца и са се натрупали близо 20 000 евро от просрочени лихви. На 19 октомври миналата година Христо Савев и директорът на “Агромах” Спас Калаузки подписали договор за банков кредит, но след като не платили вноските си от 12 февруари до 12 април 2010 година Първа инвестиционна банка прибягнала до съда, за да си получи парите. На 27 април тази година съдът издаде изпълнителен лист на строителната фирма и ако Хр. Савев и съдружникът му М. Бачев не погасят дълга си, ще се стигне до опис на имущество и публична продажба чрез съдия-изпълнител.
Източник: Струма - Благоевград (10.05.2010)

– ”Експат Бета“ – АДСИЦ, София, на основание чл. 92а ЗППЦК уведомява инвеститорите относно началото на публично предлагане на 43 428 900 обикновени поименни безналични акции с право на 1 глас всяка, с номинална стойност 1 лв. , при общ размер на емисията 43 428 900 лв., съгласно приетото на 23.ІІ.2010 г. решение на Съвета на директорите за увеличаване на капитала от 4 342 890 лв. на 47 771 790 лв. и съгласно проспект за публично предлагане на акции на дружеството, потвърден от Комисията за финансов надзор с Решение № 289-Е от 5.V.2010 г. Начало на публичното предлагане е по-късната от двете дати: датата на обнародване на това съобщение в ”Държавен вестник“ и датата на публикуването му във в. ”Пари“. Акционерите на ”Експат Бета“ – АДСИЦ, имащи право да запишат акции от тази емисия, могат да запишат брой акции, съразмерни на участието им в капитала на дружеството преди увеличението. За да се осигури правото на акционерите по предходното изречение, се издават права. Правата се издават в полза на акционерите, придобили акции най-късно 7 дни след датата на обнародване на съобщението за предлагането в ”Държавен вестник“. На следващия работен ден ”Централен депозитар“ – АД, открива сметки за права на тези лица, като срещу всяка акция се издава 1 право. Едно право дава възможност за записване на 10 нови акции по емисионна стойност 1 лев. Всяко лице, което не е акционер и желае да запише акции, може да придобие права в срока за прехвърляне на правата или при провеждане на явния аукцион. Всяко лице може да запише най-малко 1 акция и най-много такъв брой акции, който е равен на броя на издадените в негова полза или придобити впоследствие права, умножен по 10. Начална дата, от която започва да тече срокът за прехвърляне на правата и записване на акции, е първият работен ден, следващ изтичането на 7 календарни дни от по-късната от двете дати: датата на обнародване на съобщението в ”Държавен вестник“ и датата на публикуването му във в. ”Пари“. Крайният срок за прехвърляне на правата е първият работен ден след изтичането на 30 дни считано от началната дата за прехвърляне на права. На петия работен ден след изтичане на срока за прехвърляне на правата ”Експат Бета“ – АДСИЦ, предлага чрез инвестиционния посредник ”БенчМарк Финанс“ – АД, на регулирания пазар за продажба при условията на явен аукцион тези права, срещу които не са записани акции от новата емисия до изтичане на срока за прехвърляне на правата. Лицата, закупили права на организирания от ”Българска фондова борса – София“ – АД, явен аукцион, могат да запишат акции срещу тях до изтичането на срока за записване на акции. Крайният срок за записване на акции е денят, следващ изтичането на 15 работни дни считано от крайната дата за прехвърляне на права. В случай че крайният срок за записване на акции изтича в неработен ден, за крайна дата за записване на акции се счита първият следващ работен ден. Не се допуска записване на акции преди началния или след крайния срок, посочени по-горе. Ред за прехвърляне на правата: Прехвърлянето на правата се извършва на пазара на права на ”Българска фондова борса – София“ – АД, съгласно борсовия правилник, ЗППЦК и останалите приложими правни норми. Лицата, желаещи да продадат притежавани от тях права, трябва да подадат поръчка за продажба до инвестиционния посредник, при който са открити сметките им за права. Лицата, желаещи да закупят права, трябва да подадат поръчка за покупка до инвестиционен посредник, член на ”Българска фондова борса – София“ – АД. За придобиване на права чрез други способи (например замяна или дарение) се прилагат разпоредбите на правилника на ”Централен депозитар“ – АД. Цялата емисия права се обслужва от избрания да обслужва увеличението на капитала инвестиционен посредник ”БенчМарк Финанс“ – АД, София, със седалище и адрес на управление: София, район ”Лозенец“, ул. Вискяр планина 19, тел. 02 962 53 96, факс: 02 962 53 88, е-mail: backoffice@benchmark.bg. ”Експат Бета“ – АДСИЦ, ще разпредели сумата, получена от продажбата на неупражнените права, намалена с разходите по продажбата, съразмерно между техните притежатели. Сумите, получени от продажбата на правата, постъпват по специална сметка, открита от ”Централен депозитар“ – АД, и не могат да се ползват до вписване на увеличаването на капитала в Търговския регистър. В началото на всеки работен ден по време на подписката ”Централен депозитар“ – АД, публично оповестява информация за упражнените до края на предходния ден права. Ред за записване на акции: Записването на акции се извършва, като за целта притежателите на права подават заявки по образец до ИП ”БенчМарк Финанс“ – АД, директно или чрез всеки лицензиран инвестиционен посредник, при който се водят клиентските сметки за притежаваните от тях права. Инвестиционните посредници, получили заявки, са длъжни незабавно да уведомят ИП ”БенчМарк Финанс“ – АД, за постъпилите заявки по реда и при условията, предвидени в правилника на ”Централен депозитар“ – АД. Инвеститорите, получили права по техни лични сметки в ”Централен депозитар“ – АД, трябва да заявят прехвърлянето на правата преди упражняването им по свои подсметки при ИП ”БенчМарк Финанс“ – АД, или при друг инвестиционен посредник. Записването на акциите се счита за действително само ако е направено от лице, в полза на което са издадени права или което е придобило права в срока за прехвърляне на права или по време на явния аукцион, до максималния възможен брой акции съгласно посоченото по-горе съотношение на права и акции и ако е внесена цялата емисионна стойност на записваните акции в срока и при условията, посочени по-долу. При частично заплащане на емисионната стойност се считат записани съответният брой акции, чиято емисионна стойност е изплатена изцяло. Внасянето на емисионната стойност на записаните акции се извършва по набирателна сметка с IBAN BG50FINV91501000240140, BIC: FINVBGSF, открита на името на ”Експат Бета“ – АДСИЦ, в ”Първа инвестиционна банка“ – АД. Сметката трябва да бъде заверена със същата сума най-късно до крайната дата за записване на акции. Притежателите на права подават заявки за записване на акции на адреса на упълномощения инвестиционен посредник ”БенчМарк Финанс“ – АД, София, ул. Вискяр планина 19 (вход откъм бул. Черни връх 32А), ет. 2, тел. 02 962 53 96, факс: 02 962 53 88, е-mail: backoffice@benchmark.bg, лице за контакти: Марин Костурски, всеки работен ден от 9 до 16,45 ч., съответно на адреса и в работното време на другите инвестиционни посредници. Заявките за записване на акции се подават при спазване на изискванията за подаване на нареждания за сделки с финансови инструменти, установени в Наредба № 38 от 2007 г. за изискванията към дейността на инвестиционните посредници. Заявката за записване трябва да съдържа имената (наименованието) и уникалния клиентски номер на лицето и на неговия пълномощник, присвоен от инвестиционния посредник, а ако такива номера не са присвоени – за физически лица: трите имена, ЕГН, постоянен адрес; за юридически лица: фирма, единен идентификационен код, данни за представляващото лице, данъчен номер (ако има такъв), седалище и адрес на клиента; за чуждестранни лица – аналогични идентификационни данни, включително личен/осигурителен номер за физическо лице и номер на вписване или друг аналогичен номер на юридическо лице; емитент; ISIN код на емисията и брой на акциите, за които се отнася заявката; дата, час и място на подаване на заявката; други инструкции на клиента, ако има такива; подпис на лицето, което подава заявката, или на неговия законен представител или пълномощник. Инвестиционният посредник, който приема заявките, има право да изготвя и изисква попълването на определени от него форми на заявки. В заявката се посочва банкова сметка на инвеститора, по която да бъдат връщани внесени суми в случаите на прекратена или неуспешно приключила подписка. Юридическите лица подават заявката чрез законните си представители или чрез упълномощено от тях лице. Към заявката се прилагат: за български юридически лица – оригинал или нотариално заверено копие на удостоверение за актуално състояние, издадено не по-рано от 2 месеца преди датата на подаване на писмената заявка, както и заверени от законния им представител копия от документи за регистрация в търговския регистър; за чуждестранни юридически лица – копие от регистрационния акт (или друг идентичен удостоверителен документ, доказващ съществуването/учредяването на лицето) на съответния чужд език, съдържащ пълното наименование на юридическото лице, дата на издаване и адрес на юридическото лице, имената на лицата, овластени да го представляват, придружени с превод на тези документи на български или английски език, за български физически лица – заверено от тях копие от документа им за самоличност, за чуждестранни физически лица – копие от страниците на паспорта, съдържащи информация за пълното име, номер на паспорта, дата на издаване (ако има такава в паспорта), дата на изтичане (ако има такава), националност, адрес (ако има такъв в паспорта) и копие на страниците на паспорта, съдържащи друга информация и снимка на лицето, както и превод на тези документи на български или английски език. Към заявката също така се прилагат: данни за банкова сметка на лицето, по която да бъдат връщани внесени суми, ако подписката приключи неуспешно; оригинал на нотариално заверено изрично пълномощно в случай на подаване на заявката чрез пълномощник, заедно със заверено копие на личната карта на упълномощителя с гриф ”Вярно с оригинала“, изписано собственоръчно от лицето и с подпис на лицето. Инвестиционният посредник изисква от лицето, което подава заявката, да представи доказателства, че е заплатена емисионната стойност на записваните акции. В случай че до крайния срок на подписката са записани и заплатени минимум 100 000 новоиздадени акции, подписката се счита за успешно приключила и капиталът на ”Експат Бета“ – АДСИЦ, ще бъде увеличен само със записаните акции. В случай че до крайния срок на подписката не бъдат записани и заплатени минимум 100 000 новоиздадени акции, увеличаването на капитала се счита за неуспешно. ”Експат Бета“ – АДСИЦ, уведомява Комисията за финансов надзор в срок 3 работни дни от приключване на подписката за нейното провеждане и резултатите от нея, включително за затруднения, спорове и други подобни при търгуването на правата и записване на акциите. Уведомлението не може да съдържа неверни или непълни съществени данни. ”Експат Бета“ – АДСИЦ, вписва в Търговския регистър извършеното увеличаване на капитала. Инвеститорите могат да се запознаят с проспекта за публично предлагане на акции на ”Експат Бета“ – АДСИЦ, състоящ се от резюме, регистрационен документ и документ за предлаганите ценни книжа, и да получат копие на хартиен носител на адреса на ”Експат Бета“ – АДСИЦ, София, район ”Средец“, ул. Г. С. Раковски 96А; тел.: +359 (2) 980 1881, лица за контакти: Андрей Брешков – изпълнителен директор, и Никола Янков – директор за връзки с инвеститорите, от 10 до 17 ч., и на адреса на ИП ”БенчМарк Финанс“ – АД, София, със седалище и адрес на управление: София, район ”Лозенец“, ул. Вискяр планина 19 (вход откъм бул. Черни връх 32А), ет. 2, тел.: 02 962 53 96, факс: 02 962 53 88, лице за контакти: Марин Костурски, от 9 до 16,45 ч. Проспектът за публично предлагане на акции на ”Експат Бета“ – АДСИЦ, състоящ се от резюме, регистрационен документ и документ за предлаганите ценни книжа, е публикуван в електронна форма на адрес www.expat.bg.
Източник: Държавен вестник (21.05.2010)

Българската банка за развитие (ББР) сменя централния си офис в София заради опасност от рухване на сградата, в която се помещава в момента. ББР. Банката напуска сградата на ул."Дякон Игнатий" 1 и отива под наем на същата улица на номер 7, където има и офис Първа инвестиционна банка. Сградата е избрана сред няколко оферти на пазара, казаха от банката. Със собствениците на имота е сключен 3-годишен договор. На мястото на сградата на ул."Дякон Игнатий" 1 се предвижда да се построи нова, като фасадата ще бъде запазена, казаха от банката. Тепърва предстои да се обявяват порцедури за избор на проектант, съгласуване на проекта с Националния институт за паметниците на културата, вадене на разрешителни за строеж, избор на строител. Всичко това ще отнеме най-малко година, предполагат от ББР.
Източник: Дневник (27.05.2010)

Първа инвестиционна банка /ПИБ/ отчете печалба от 7.201 милиона лева за първото тримесечие на 2010 г., съобщиха от банката. За сравнение, за същия период на миналата година финансовата институция отчете 12.652 милиона лева, т. е. – намалението е в размер на 5.451 милиона лева, или с 43 на сто. Според доклада за дейността на финансовата институция, обаче, общите приходи от банкови операции през първото тримесечие на годината нарастват с 4.202 милиона лева спрямо първите три месеца на 2009 г. Нетният лихвен доход пък е отчел ръст от 5.875 милиона лева. Свиването на печалбата пък от ПИБ обясняват с увеличаването на разходите за обезценка с 9.4 милиона лева спрямо края на последното тримесечие на 2009 г.
Източник: Дарик радио (01.06.2010)

Банка ДСК спечели наградата "Банка на годината" за 2009 година в конкурса на вестник "Пари" "Годишни банкови награди". Призът бе връчен от Флориан Фихтл, постоянен представител на Световната банка за България. Конкурсът е с обновена методика - връчват се награди в три категории - най-ефективна банка, най-динамично развиваща се банка и банка на клиента. На първо място се класира банката, която се е представила най-добре и в трите категории, а тази година това е банка ДСК. За най-ефективна банка беше избрана отново банка ДСК. Пощенска банка е най-динамично развиващата се банка за миналата година. Първа инвестиционна банка стана банка на клиента, като призът е връчен след проучване, направено между 1230 клиенти. Постоянният представител на Световната банка у нас Флориан Фихтъл съобщи, че добрата новина е, че световната икономика се възстановява. По думите му, през 2010 - 2011 година се очаква икономически растеж в света между 2,9 и 3,3%. Икономическото производство нараства бързо, финансовите пазари също са свидетели на възстановяване, коментира Фихтъл.
Източник: Дарик радио (23.06.2010)

Раздвижване в края на сесията при пътностроителните компании бе предизвикано от отварянето на ценовите оферти за изграждане на последната отсечка на АМ Тракия. Холдинг Пътища повиши пазарната си стойност с 9,46% след като стана ясно, че дружеството е подало най-ниска оферта. Холдинг Пътища в сдружение с няколко други компании, едно от които е Мостстрой – друга борсово търгувано дружество се превърнаха във фаворити за изграждане на последния лот на АМ Тракия. От своя страна книжата на Мостстрой поскъпнаха с 4% до 1,87 лева за акция. За разлика от тях Трейс груп холдинг също търгуваха на БФБ стопи 2,97% от пазарната си капитализация. Борсовият оборот надхвърли 2 млн. лева, като основна причина за това бяха големите обеми при Химимпорт и Първа инвестиционна банка. И при двете компании се изтъргуаха по над 200 хиляди акции. Първа инвестиционна банка стопи 2,86% от пазарната си цена, докато Химимпорт загуби процент от ценовото си равнище. SOFIX и BGTR30 понижиха нивата си с минималните 0,1%. Имотният BGREIT понижи стойността си с 0,85%, докато широкият BG40 единствен добави 0,08%.
Източник: Insurance.bg (30.06.2010)

Ценни книжа на стойност над 600 хиляди лева се изтъргуваха час и половина след началото на днешната сесия. Причина за повишеният оборот са няколкото сделки с книжата на Химимпорт и Първа инвестиционна банка. От капитала на Химимпорт се изтъргуваха 223 хиляди обикновени акции. Холдингът губи към момента малко над процент от цената си. Първа инвестиционна банка поевтинява с 2,5% до 1,91 лева за ценна книга. По позицията се изтъргуваха близо 42 хиляди акции. При слаба активност Индустриален холдинг България и Стара планина холдинг заличиха по над 5% от пазарните си равнища. На положителна територия се търгуват акциите на Холдинг Пътища, М+С Хидравлик и Алкомет, които поскъпват с между 2 и 4%. SOFIX, BG40 и BGTR30 стопяват около процент от своите стойности, докато само BGREIT добавя 0,05% към нивото си.
Източник: Insurance.bg (30.06.2010)

Частен съдебен изпълнител продава цял ваканционен комплекс с 97 апартамента и магазини. Селището е на груб строеж и се намира до бившия къмпинг “Европа”. В съседство има планове да се построи модерна болница с подкрепата на проф. Александър Чирков. От публичната продан ще бъдат засегнати и няколко физически лица, закупили апартаменти “на зелено” в комплекса. В Поморие таяха големи надежди медицинският туризъм да развие града. В края на 2006 г. бе направена първа копка на клиниката на проф. д-р Александър Чирков. Оттогава се развихри строителна треска за апартаментни комплекси и хотели. Цените хвръкнаха до небето - на къмпинг “Европа”, където трябва да изникне болницата на проф. Чирков, апартаментите се оферираха по 2000-2300 евро на кв. метър Представете си за какви печалби са били залагани, при положение че разходите за строителство, проектиране, покупка на земя и др. едва ли са излизали повече от 800 евро на кв. метър. Идеята в Поморие беше заможни чужденци - за предпочитане руснаци, израелци или граждани на ЕС, да пристигат за продължително лечение и междувременно да купят или наемат ваканционен имот. Добре измислено, но зле реализирано. Това личи от ситуацията със закъсалите инвеститори в района. Бургаски частен съдебен изпълнител обяви за публична продан цял ваканционен комплекс на “груб строеж”, състоящ се от две сгради с 97 обекта повечето апартаменти, малко магазини и помещения за здравни и социални услуги. Селището се намира на първа линия в местността Кротиря - в района на бившия къмпинг “Европа”, на пътя Бургас - Поморие. Инвеститор в комплекса е пловдивската фирма “Рола”, представлявана от бизнесмена Христо Барутчиев. Същият е съдружник на проф. Чирков в дружеството, което ще менажира бъдещата Специализирана европейска черноморска болница за активно лечение-Поморие. Барутчиев държи 35% в “Рола”, същия дял има Мила Димитрова. По 15% от акциите притежават Ангел Стефанов и Денис Бареков. Частният съдия-изпълнител разпродава поземлен имот с площ 6,8 дка заедно с комплекс с разгъната застроена площ от 9028 кв. м. На тезгяха са две помещения за здравни и социални услуги (1071 кв. м), административна площ (224 кв. м), един магазин (47,6 кв. м), два ресторанта (531,7 кв. м) и останалото са апартаменти. Идеята е била първо да бъде построен ваканционният комплекс и след това да започне строителството на клиниката. За градежа на ваканционното селище “Рола” е теглила кредит от Първа инвестиционна банка, която в случая се явява взискател по делото. Според отчета на “Рола” към 31 декември 2009 г. дружеството има 11,17 млн. лв. дългове към финансови институции. В същото време началната цена на обекта е 5 994 900 лв. с ДДС. “Банката и инвеститорът преговаряха дълго време. Щом се е стигнало до публична продан, изглежда, не са се разбрали”, коментира частният съдебен изпълнител Делян Николов. От фирма “Рола” отказаха официален коментар. Според запознати в момента предприемачът преговоря за споразумение с Първа инвестиционна банка. Миналата година частният съдебен изпълнител Делян Николов беше обявил за публична продан още един комплекс в района на къмпинг “Европа - “Рич деди бийч резорт енд спа”. Бургаската строителна фирма “Мидия” тръгна да съди фирмата инвеститор “Гудвин”. Изп. директор на “Мидия” Димитър Янакиев беше заявил тогава, че са извършили строителни дейности за 4 млн. лв. За да подпомогнат закъсалия инвеститор, от “Мидия” дори били изтеглили кредит от 2 млн. евро за проекта в Поморие. Първата продан беше неуспешна. После в началото на тази година беше обявена втора, но тя пък бе отменена, защото взискателят и длъжникът стигнаха до споразумение и строителството на мащабния проект продължи. Първата копка бе преди 4 г. На 26 ноември 2006 г. бе направена първа копка на Черноморската болница за активно лечение и прилежащия към нея комплекс “Рола” на къмпинг “Европа”. Това гласи официалното съобщение на община Поморие. Инвестицията е оценена като стратегическа както за развитието на Поморие, така и за цялостния облик на Черноморието. В съобщението се казва, че проф. Александър Чирков и неговият екип от млади специалисти ще обслужват пациенти от Южна и Централна България, както и всички, нуждаещи се от точна диагностика и лечение не само в областта на кардиохирургията. Научаваме, че клиниката от ново поколение ще бъде изградена върху площ от 8000 кв. м. Предвидено е най-модерното оборудване. Инвестицията е за 20 млн. евро и се предвижда да бъдат разкрити 250 работни места. Амбициозният проект се осъществява от фирма “Рола”, която ще изгради в непосредствена близост до медицинския център хотелски комплекс. Проф. Чирков: Надявам се да има болница На 30 август миналата година проф. Александър Чирков заяви пред “Труд”, че от страна на инвеститорите - “Сименс” и австрийска компания, има пълна готовност за модерната болница в Поморие. Строителството се предвиждаше да стартира на 1 октомври м. г. Не се случи. “Заради несигурността в България строителството бе отложено. Надявам се тази есен то да стартира, макар че малко съм позагубил вяра. Все още търсим източници на финансиране”, това заяви вчера Александър Чирков. Професорът не знаеше за бизнес проблемите на Христо Барутчиев, но според него те няма да повлияят на плановете за клиниката. Ужас - варненец “гори” с 12 апартамента Смразяващо! 12 апартамента накуп е на път да загуби варненецът Пламен Василев заради публичната продан на ваканционния комплекс “Рола” в Поморие. Василев е купил апартаментите “на зелено” (преди груб строеж). И още физически лица са платили за морски имоти. Друг клиент например е придобил пет апартамента, има и купувач с четири жилища. Общо досега са изтъргувани 25 апартамента в комплекса. Цялото селище обаче е ипотекирано в Първа инвестиционна банка, която е отпуснала кредит за строежа. Ако публичната продан се реализира, първо ще се изплатят дълговете към финансовата институция. А за хората, закупили апартаменти - каквото остане. Вчера “Труд” се опита да намери Пламен Василев, но без успех. Преди 2008 г. се бе превърнало в масова практика предприемачът да заложи терена и правото на строеж пред финансиращата институция, за да получи кредит за строителство. В такъв случай покупката на имот преди акт 14 е изключително рисково начинание. Брокери обясняват, че при сделка с апартамент преди груб строеж може да се извади нотариален акт само за идеалните части от парцела и за правото на строеж. Едва когато обектът получи акт 14, апартаментът се индивидуализира и купувачът може да придобие пълното право на собственост чрез нотариален акт. Тогава банката вдига ипотеката над съответния имот. Така че стотиците купили “на зелено” в последните години може да са платили по-ниска цена, но са рискували повече.
Източник: Труд (21.07.2010)

Банката с най-голяма печалба в края на юни е УниКредит Булбанк. Към края на първото полугодие тя възлиза на 88.3 млн. лв., показва статистиката на БНБ. В същото време обаче освен най-голяма печалба, данните на БНБ показват и най-голям спад на финансовите резултати на трезора сред десетте банките, които попадат в топ 10 по положителен финансов резултат. На второ и трето място по размер на печалбата се нареждат Банка ДСК и ОББ. Печалбите им са съответно 65.3 млн. лв. и 48 млн. лв. Банка ДСК губи 17.5% от резултатите си спрямо същия период на миналата година, а ОББ само 9%. В сравнение с първото тримесечие на годината, когато ОББ регистрира ръст в положителните си финансови резултати от близо 24%, през второто тримесечие става ясно, че банката е загубила от резултатите си в сравнение с година по-рано. Сред банките с най-голям размер на печалбата се нареждат и КТБ, Райфайзенбанк, Банка Пиреос България , Пощенска банка, ПИБ, Sosiete Generale Експресбанк и ББР. Три от тези банки са с ръст на печалбата на годишна база. Това са Банка Пиреос България, която увеличава финансовите си резултати с 12.7% до 27.580 млн. лв., КТБ, като печалбата й скача с 30% на годишна база до 37.9 млн. лв. При ББР ръстът е от 26.1% до 10.8 млн. лв. в края на първото шестмесечие на годината. Останалите банки в топ 10 са със спад на финансовите резултати, като след УниКредит Булбанк най-голям спад отчита Райфайзенбанк - 26.3% до 33.2 млн. лв. Печалбата на Sosiete Generale Експресбанк се топи с 25% на годишна база и в края на май достига 11.1 млн. лв. ПИБ губи 22.4% и през първото тримесечие реализира 14.7 млн. лв. печалба. Най-малък спад отчита Пощенска банка, която губи само 7.5% от финансовите си резултати спрямо същия период на миналата година. С най-голяма загуба е Алфа банк. В края на полугодието трезорът е реализирал отрицателен финансов резултат в размер на 37.4 млн. лв. Загубата в печалбата се увеличава с 44% на годишна база. Отрицателен финансов резултат отчитат и НЛБ Запад - Изток, Емпорики Банк България и ТЕ - ДЖЕ - Зираат Банкасъ - клон София. Емпорики банк обаче забавя темпът на растеж на загубата и, ако в края на първата половина на 2009 г. е реализирала финансов резултат за - 2.9 млн. лв., то в края на шестмесечието на тази година резултатът й е - 1.8 млн. лв.
Източник: Пари (02.08.2010)

Банките непрекъснато покачват тарифите си за преводи към бюджета. Плащането на такси или глоби към държавни ведомства вече масово излиза по 6-7 лв. Финансови консултанти и потребителски организации вече призоваха държавата спешно да намери начин да свали таксите, които понякога са по-големи от самото плащане към бюджета. ПИБ например събира за плащане към хазната 3 лв. от свои клиенти, а който няма сметка, дължи 0.15% от сумата, но минимум 7 лв. СИБанк, която обслужва куп държавни ведомства като НАП и КАТ, взима по 3.50 лв. за всяка вносна бележка, пише в тарифата й. Но покрай кампанията за смяна на личните документи се появяват други суми. Клон на банката в столично РПУ например взима 5 лв. за превеждане на 80 лв. такса за бързо издаване на международен паспорт. Таксата за издаване на лична карта е 18 лв., а банковата такса е 2 лв. За шофьорската книжка и контролния талон се пускат още две платежни нареждания, които излизат общо 2.30 лв. Многоредово платежно в Банка ДСК излиза 6 лв., пише в тарифата на банката. Толкова взима и УниКредит Булбанк. Пощенска банка пък събира 2 лв. за преводи до 100 лв. и 10 лева за по-големи суми. В Райфайзенбанк таксата за "неклиенти" е 0.7% от сумата, но минимум 6 лв. В ОББ междубанковият превод се таксува 0.8% от сумата, минимум 5 лв. Преводите към държавата са неизбежни при плащане на данъци, осигуровки, глоби или такси. Възможно е данъкът да е например 1 или 2 лв., а банковата такса за превода му - 6 лв.
Източник: Сега (09.08.2010)

Първа инвестиционна банка (ПИБ), чиито акции се търгуват на Българската фондова борса, е придобила 2% от капитала на "Здравноосигурителна каса Прайм хелт". Това стана ясно от съобщение на кредитната институция вчера. От ПИБ заявиха още, че при следващо увеличение на капитала на здравноосигурителното дружество, който в момента е 2 млн. лв., банката има опция да запише такъв брой акции, който да й даде правата на мажоритарен акционер. Конкретен времеви хоризонт за изпълнението не беше съобщен. "Текат преговори между собствениците в това отношение. Все още не може да обявя конкретна дата", коментира д-р Спас Спасков, изпълнителен директор на "Прайм хелт" и бивш изпълнителен директор на Института за спешна медицинска помощ "Пирогов". Според Спасков включването на голяма финансова институция като ПИБ ще окаже благоприятен. "Дейността ни се развива. Бяхме сред последните на пазара, сега сме по средата", заяви още д-р директорът на здравната компания. "Здравноосигурителна каса Прайм хелт" държи малко над 2% от пазара на частното здавно осигуряване - 11-та позиция от общо 20 играчи на пазара. За първите пет месеца на годината приходите й са малко под половин милион лева. Основни акционери в дружеството досега бяха "Прайм хелт", притежаващо 90% от капитала, Спас Спасков и Пламен Китанов с по 5%. Собственик на "Прайм хелт" АД с 99.9% от капитала е Дора Праматарова. Не стана ясно обаче кой от досегашните акционери е намалил дела си за сметка на сделката с ПИБ. Здравното дружество е с едностепенна система на управление, като в съвета на директорите влизат Спас Спасков – председател на СД и изпълнителен директор, Дора Праматарова – член на съвета на директорите, и Галина Ангелска – също член на съвета на директорите. Пазарът на доброволно здравно осигуряване в България продължава да расте. Според последните данни на Комисията за финансов надзор премиите в сектора към края на май са достигнали 21.6 млн. лв., а изплащаните обезщетения са 3.77 млн. лв. Контролираният от фармацевтичната компания "Софарма" фонд "Медико-21" заема първо място с 21% дял. Предишният първи - "България-Здраве" на Инвестбанк, е на втора позиция с 14.7%, а "Дженерали закрила", който дълги години беше водещ в сектора, е на трето място с 13.5% от премиите в сектора.
Източник: Дневник (13.08.2010)

Таксата за теглене от банкомат е скочила двойно за по-малко от две години - от средно 0.50 лв. в края на 2008 г. услугата вече струва 0.90 - 1 лв. Освен това трезорите масово удържат пари само за проверка на състоянието на сметката. Все повече банки начисляват такса за обслужването на картата, както и за плащане през ПОС терминали в магазините, сочи справка на "Сега" в тарифите на банките на интернет страниците им. През последната година и половина таксите за теглене през банкомат с най-масовите карти - "Маестро" и "Виза електрон", са се увеличили почти двойно. От около 0.50 лв. през 2008 г. те почти навсякъде вече се движат в рамките на 0.90 - 1 лв. Тази цена се отнася само за клиентите, ползващи банкомати на трезори, различни от тези на банката-издател на картата. Най-скъпо излиза услугата с карта на ОББ, Пощенска банка и с "Виза електрон" на СИБанк - 1 лв. УниКредит Булбанк пък събира за услугата 0.98 лв. Банка ДСК взима 0.95 лв., а Райфайзенбанк, Първа инвестиционна банка и Банка "Пиреос" (за "Маестро") - 0.90 лв. SG Експресбанк е обявила, че от 1 септември ще вдигне цената на тегленето на пари от АТМ от сегашните 0.74 на 0.89 лв. Най-евтино услугата излиза в Алианц и в СИБанк с карта "Маестро" - 0.55 лв. "Най-добре е потребителите да теглят пари само от устройство на трезора, който е издал картата им", съветват потребителски организации. Много от банките обаче удържат стотинки и за тази услуга - средно 0.15 - 0.20 лв. Най-скъпо е в Банка "Пиреос" (за "Виза електрон"), която таксува своите клиенти с 0.60 лв. В някои банки услугата все още е безплатна - УниКредит Булбанк, SG Експресбанк, ПИБ и СИБанк за "Виза електрон". Все повече банки събират такса и за проверка на салдото по сметката през банкомат. В Райфайзенбанк, ОББ, УниКредит Булбанк (за последните 5 трансакции), Алианц (за "Виза"), СИБанк (за "Виза") бележката със справката струва 0.20 лв., в МКБ Юнионбанк - 0.22 лв., а в Пощенска банка - 0.05 лв. Банка "Пиреос" пък събира за справка рекордните 0.60 лв. за карти "Виза електрон". Една по една финансовите институции въвеждат и месечна или годишна такса за обслужване на дебитната карта или сметката. Например Банка "Пиреос" си удържа по 15 лв. на година за "Виза електрон", а за "Маестро" таксата е месечна - 0.60 лв. Пощенска и СИБанк взимат по 1 лв. на месец, МКБ Юнионбанк - 0.90 лв. Годишната такса в SG Експресбанк пък е 7.90 лв. за "Маестро" и 8.90 лв. за "Виза". Все още подобни такси не събират УниКредит Булбанк, ОББ, Банка ДСК, Райфайзенбанк, "Алианц" (за "Маестро), ПИБ, Търговска банка Д, КТБ, ЦКБ. Някои трезори предлагат преференции за тегленето на пари от АТМ. Например Банка ДСК не събира такса при трансакция чрез неин банкомат за пенсионерите и други граждани, които получават пенсия от НОИ.
Източник: Сега (23.08.2010)

На 19 август в Търговският регистър е вписана промяната в собствеността на управляваната от Неделчо Неделчев компания "Първа финансова брокерска къща" ООД, свързана с придобиване на дружествените дялове от фирма, собственост на мажоритарните акционери на ПИБ АД. Предвид това обстоятелство, считано от посочената дата Неделчо Неделчев не е независим член на Надзорния съвет на ПИБ АД. Независимо от настъпилата промяна в статута на Неделчев като член на Надзорния съвет на ПИБ АД съставът на надзорния орган остава в съответствие с изискванията на чл. 116а, ал. 2 от ЗППЦК.
Източник: Банкеръ (27.08.2010)

Заради необслужвани кредити и борчове към контрагенти над 60 предприятия в целия регион Велико Търново в момента се продават, показа наша справка. За повечето дружества вече са правени по няколко процедури от частни съдебни изпълнители. Бирниците вадят на тезгяха фабрики, хотели, промишлени помещения и заводи. Повечето от имотите са под възбрана от банки. Едни от последните закъсали са собственици на предприятие за закуски и сладки в Павликени. То е притежание на „Евро-кори трейд”. Оценено е на малко над 130 хил. лв., с които трябва да се покрие задължение към „Райфайзенбанк”. От началото на годината не може да се намери купувач за завода за стъкло в Елена. Фирмата „Интериор глас”, с която се свързваха и надеждите за възстановяването на железопътната линия, е разцепена на части, но пак се оказва непродаваема. Общата й цена от близо 10 млн. стъписва мнозина. Същото е и дереджето за завода „Присое” - Присово. За продан е гласен и близо 600 кв. метра хотел в Леденик. Цената му е около 2 млн. На тезгяха е и хотелски комплекс в близост до стария радиозавод. ЕДНА ОТ НАЙ-АПЕТИТНИТЕ ОФЕРТИ В МОМЕНТА Е ЗА ДВУЕТАЖНА ФАБРИКА НА ФИРМА „ВИЛИ” В ПОДНОЖИЕТО НА ХЪЛМА ТРАПЕЗИЦА. Цената й е малко над 150 хил. лв., с които се покриват задълженията към кредиторите „СиБанк” и „Първа инвестиционна банка”. Изобилие от промишлени помещения и складови бази във В. Търново, Горна Оряховица, Балван, Свищов и Павликени също чака нови собственици.
Източник: Борба - Велико Търново (13.09.2010)

Девет търговски банки ще участват в схемата за рефинансиране на кредити за покупка на земеделска техника, която ще започне да действа от 20 септември, съобщиха от фонд "Земеделие". Фондът е сключил договори с банка ДСК, Обединена българска банка, Първа инвестиционна банка, "Райфайзенбанк", "МКБ Юнионбанк", "Токуда банк", "Уникредит Булбанк", Централна кооперативна банка и "Тексимбанк". Фондът предвиди 40 млн. лв. за земеделски производители, кандидатствали за безвъзмездно финансиране по програмата за селските райони, но избързали да купят техниката с банков кредит. По европрограмата имаше 500 млн. лв. за тази цел, но интересът на фермерите надхвърли значително тази сума. По тази схема ще се рефинансират проекти само до края на 2010 г. Процедурата предвижда банките да разсрочват изтеглени заеми за вече купена земеделска техника при 9% лихва. Сроковете за погасяване на кредитите ще могат да се удължават до 24 или 72 месеца в зависимост от периода, за който са били отпуснати първоначално.
Източник: Дневник (17.09.2010)

Дългогодишният директор на Национален парк "Пирин" Георги Грънчаров ще подаде оставка заради съмнения в конфликт на интереси при управлението на поверената му защитена територия, съобщиха от министерството на околната среда, след като проверка показа, че Грънчаров е в бизнес отношения с концесионера на ски зона Банско в националния парк - фирма "Юлен". Семейството на Георги Грънчаров е взело кредит за изграждане на семеен хотел в Банско от Първа инвестиционна банка. ПИБ е кредитор и на фирма "Юлен" АД, която управлява ски зоната. Основен акционер в банката е Цеко Минев, който е президент на Българската федерация по ски и неофициално се сочи за главен покровител на ски курорта. Жители на Банско информираха, че става дума за хотел "Елинор", който е в съседство с къща за гости "Грънчарови", също на семейството на парковия директор. И двата обекта са изградени от фирмата на бащата на Георги Грънчаров – Димитър, а управител е съпругата му Ваня Грънчарова. Неотдавна, потърсен за коментар от "Дневник", шефът на парка заяви, че не е в конфликт на интереси и става дума за стандартен ипотечен кредит от ПИБ. През юни тази година хотел "Елинор" обаче е бил продаден на "Юлен", показа справка в имотния регистър. В интернет страницата на хотела все още като негов управител фигурира Ваня Грънчарова. "Дневник" се свърза с нея и Грънчарова уточни, че "Елинор" вече не се управлява от нея, а сайтът просто не е актуализиран. От ценоразписа на хотела личи също, че пакетната услуга на хотела за последния зимен сезон е включвала редовен транспорт до и от началната лифтова станция в ски зоната. "Хотелът вече няма да предлага нощувки, а ще се ползва от гости на федерацията по ски при състезания и други мероприятия в Банско", обясни съпругата на парковия директор. Миналата седмица Грънчаров не беше открит за коментар как се е стигнало до тази сделка и за колко е продаден хотелът. От екоминистерството информираха, че е бил в отпуск в чужбина. Министър Нона Караджова обаче е разговаряла с него по въпроса. "Грънчаров ми обясни, че това е хотел на родителите му. Заради лошите финансови резултати напоследък са били принудени да го продадат и така се е стигнало до сделката с "Юлен". Той сам предложи да подаде оставка, за да не останат подозрения към министерството, и аз не го разубедих. Въпреки обстоятелствата това е недопустимо и в такива случаи съм безкомпромисна", каза Караджова. Сделката с "Юлен" е конфликт на интереси, коментира пред "Дневник" адвокат Свилен Овчаров от групата "Зелени адвокати", която сътрудничи на екокоалицията "За да остане природа в България". "Бащата е в родство първа степен по пряка линия, което автоматично поставя Грънчаров в конфликт, същото е и чрез съпругата му, защото те са в т.нар. съпружеска имуществена общност, освен ако изрично не излязат от него", обясни юристът. Справка в обществения регистър на имуществените отношения на съпрузите показа, че Георги и Ваня Грънчарови не са разделяли имуществото си. "Смятам, че това е прикрита схема за имотна облага между "Юлен" и шефа на парка - първоначално той няма нищо, но взима кредит от ПИБ, строи хотел, губи хотела, но остава с пари. Години наред се чудехме каква е връзката между ПИБ, "Юлен" и дирекцията на парка", каза Овчаров. "Не смятам, че шефът на парка е можел да лансира проекти на "Юлен" в ски зоната, защото всичко в парка се одобрява от министерството на централно ниво", каза обаче министър Караджова. Природозащитните организации отдавна изразяват опасения, че шефът на парка толерира фирмата и ски курорта в ущърб на защитената територия. Преди няколко години по искане на няколко фирми Грънчаров участва в инициирането на промяна в действащия 10-годишен план за управление на парк "Пирин". Идеята на промяната беше да се допуснат два нови ски курорта в защитената територия – над Разлог и над Добринище. Проектът над Разлог беше за голф и ски курорт на фирма "Балканстрой", която е изпълнител на ски зона Банско. Тогава обаче екоактивисти изпратиха сигнал по случая в комитета на ЮНЕСКО по световното наследство, тъй като паркът е в списъка на ценните природни зони към Обединените нации. Тогавашният екоминистър Джевдет Чакъров прекрати процедурата по промяната. Основни собственици на "Юлен" са две офшорни фирми – регистрираната в Кипър "Маренго трейдинг" и регистрираната на британските Вирджински о-ви. "Т.А.К. сървисис". Съсобственик в нея е община Банско. Кметът на Банско Александър Краваров заяви, че е чул за сделката, но общината е миноритарен собственик и ръководството на фирмата не е длъжно да съгласува с нея решенията си. "Общината държи 12% във фирмата, но не получаваме преки печалби от нея, защото "Юлен" се е ангажирала да реинвестира всичко в ски зоната и го прави. Иначе косвените печалби са налице, защото на сезон през Банско минават 600 000 туристи", каза Краваров. По думите му преки печалби могат да започнат да постъпват, когато фирмата приключи с изграждането на ски зоната, което било планирано за 2012 г. "Сега изграждат нови два лифта, разрешени от екоминистерството, догодина, доколкото знам, е планирана още една въжена линия", добави кметът. Според природозащитните организации обаче изграждането на ски зоната би трябва да е приключило, поне в територията в Пирин, поверена на "Юлен" през 2001 г. с концесионнния й договор – 99.5 хектара. Тази година в екоминистерството постъпиха сигнали, че концесионерът ползва много повече площ в парка. В резултат министерството поръча геодезично заснемане на зоната. Замерването вече е направено и съвсем скоро резултатите ще бъдат обявени, казаха оттам.
Източник: Дневник (05.10.2010)

Коя е "Мостстрой" "Мостстрой" е създадена през 1970 г., като 67% от компанията са приватизирани през септември 1997 г. Първоначално пакетът се купува от няколко бивши приватизационни фонда, които впоследствие го препродават на няколко дружества, свързвани с Васил Божков. Самият Божков придобива пряк контрол в компанията през 2008 г., като впоследствие влиза и в надзорния съвет на компанията до пролетта на тази година, когато с решение на извънредно общо събрание той излиза от него. Дружеството се оформя като холдинг с три дъщерни дружества - "Мостстрой - София", "Мостстрой - Пловдив" и "Мостстрой - Велико Търново", през 2007 г. В структурата влиза и четвърто дружество - "Релс ремонт". Същата година компанията направи сплит на акциите си, като намали номиналната им стойност от 10 на 1 лв. Година по-късно увеличи капитала с неразпределена до момента печалба от 1.115 млн. лв на 5.575 млн. лв. Именно през тези две години акциите на компанията привлякоха съществен интерес от дребни инвеститори и цената им бележеше ръст година след година с по четирицифрени проценти. През дългогодишната си история "Мостстрой" е сред най-големите инфраструктурни компании в страната, построили повечето ключови мостове. Последната голяма поръчка, в която участва тази година, е като подизпълнител в консорицума за четвъртия, последен лот от магистрала "Тракия" от Ямбол до Карнобат. Въпреки инвеститорския интерес през последните години компанията предпочете да се финансира с дълг вместо с увеличения на капитала през борсата, където се търгуват акциите й. Кредитите на "Мостстрой" към края на юни са за около 28 млн. лв. Компанията има 6 млн. евро овърдрафт към ОББ, без да е ясно използваната и дължима сума по него, както и 2.9 млн. евро условен кредит за обезпечаване издаването на банкова гаранция към същата банка. Заемът е изтекъл в края на май 2010 г., но дружеството не е имало парични средства да го изплати. "Мостстрой" има задължения към още няколко банки и те са разсрочени до 2014 г. Заедно с "Холдинг Пътища" има и рамков договор от 2008 г. за ползване на кредитна линия от Уникредит Булбанк с общ размер от 25 млн. евро. От тях "Мостстрой" може да ползва индивидуално 13 млн. евро, но при съобразяване с ползваните от "Холдинг Пътища" средства от линията. Обезпечението по заема са "вземания по договори за строителство". Компанията има и кредит към UBS за 1.13 млн. евро, който е разсрочен до 2014 г. Към Първа инвестиционна банка директната експозиция е за 1.1 млн. евро за оборотни средства, а извънбалансово банката е издала и банкови гаранции за над 6 млн. лв. за участие в различни търгове, става ясно от отчета на "Мостстрой" към края на юни.
Източник: Дневник (08.10.2010)

Коя е "Холдинг Пътища" "Холдинг Пътища" е наследник на бившия приватизационен фонд "Пътища", създаден през 1996 г. по линия на масовата приватизация. В периода 1996-1997 г. компанията участва в първа, втора и трета тръжни сесии на масовата приватизация, придобивайки по този начин акции от дружества в различни отрасли. Компанията става холдингово дружество през 2002 г., а пет години по-късно се преименува на "Холдинг Пътища".През 2007 г. тя се възползва от пазарната еурофия и прави сплит на акциите си - първо намалява номинала им от 25 лв. на 1 лв. за акция, а година по-късно увеличава капитала с неразпределената печалба на компания за 30.24 млн. лв. Точно тогава в акционерната му структура влиза пряко и соченият и преди това за основен собственик Васил Божков. В момента компанията функционира като холдингова структура с два непублични подхолдинга. В единия са съсредоточени едни от най-големите пътностроителни дружества в страната - "Пътища и магистрали", а в другия са концентрирани компании за ремонт и поддържане на пътища. Преди няколко седмици обаче холдингът обяви, че се е разделил с три от основните си дружества - "Пътинженеринг-М", "Пътностроителна техника" и "Видапътстрой", за много под реалната им стойност, като купувачи са офшорни дружества и фирми, отново свръзвани с Божков. Дружествата обаче вече са извън "Холдинг Пътища" и ако продължат да строят пътища, приходите няма да отиват в него. През годините "Холдинг Пътища" и дъщерните му дружества участват в изграждането и поддържането на значителна част от българските пътища. Последните няколко години се конкурират с "Трейс груп холд". Последната голяма обществена поръчка, спечелена от холдинга, е за изграждането на финалната част от магистрала "Тракия" от Ямбол до Карнобат за 175 млн. лв. без ДДС. За строежа на отсечката "Холдинг Пътища" заедно със своите дъщерни дружества и "Мостстрой" участва в избраното за строежа сдружение "Тракия ІV". Въпреки спечелените си търгове "Холдинг Пътища" не се финансира със средства от капиталовия пазар, а използва основно заемно финансиране заради нуждата от банкови гаранции по обществените търгове. Според последните финансови отчети кредитите на "Холдинг Пътища" към банки включват споразумението с Уникредит Булбанк във връзка с общата кредитна линия за 25 млн. евро от 2008 г., която холдингът може да ползва като револвиращ кредит или като условен такъв за издаване на банкови гаранции. Обезпеченият залог върху вземания по договори за изграждане и ремонт на пътища. Освен това холдингът има и 37 млн. лв. задължения към Първа инвестиционна банка под формата на банкови гаранции, показва отчетът към юни 2010 г. Компанията "Мостстрой" е основна през 1970 г. През 2000 г. е приватизирана. През 2008 г. бе направен сплит на акции между "Мостстрой" и "Холдинг Пътища". Тогава бе гласувано и увеличение на капитала на двете дружества. За 40-годишната си история фирмата може да се похвали с изградени 27 моста на магистрала "Тракия", участие в строителството на столичното метро, като подизпълнител на избраната японска корпорация, виадукти по "Хемус" и "Тракия", мостови съоръжения в столичния Бизнес парк, чийто идеолог е настоящият регионален министър Росен Плевнелиев, Аспаруховия мост, пристанище Бургас. Фирмата участва в изграждането и на откритата отсечка само преди дни на магистрала "Марица". Сред текущите обекти, които "Мостстрой" изпълнява, е мостът над река Огоста. Фирмата ремонтира и маста над река Янтра. Компанията "Холдинг Пътища" е основана през 1996 г. и според информацията в интернет сайта й е реализирала приходи от 145 млн. лв. през 2009 г., като печалбата е 5,7 млн. лв.
Източник: Дневник (08.10.2010)

Двама българи - мъж и жена, опитаха да откраднат с измама 25 млн. лв. от фирмата на рускинята с финландски паспорт Елизабет вон Месинг "Оптима Ка", съобщи вчера МВР. Мъжът се казва Росен Наумов, от София, на 41 г., а жената - Адриана Григорова, от Костинброд, на 48 г. И двамата досега не са били познати на органите на реда. Те са използвали подправени и неверни документи, уточниха от МВР. През "Оптима Ка" преди време за по-малко от година бяха превъртени 1 млрд. евро, съобщи единствено "24 часа". За голяма част от парите се твърдеше, че идват от криминални структури в Санкт Петербург, споменаваше се дори тамбовската мафия. Подозренията бяха, че каналът е използван за изпиране на пари и укриване на данъци. Вон Месинг бе обвинена в пране на пари и незаконни преводи, а всичките й имоти и банкови сметки на фирмата й в България бяха запорирани. Елизабет вон Месинг е управител и 100-процентов собственик на регистрираното в София дружество "Оптима Ка" ЕООД. Така е било до лятото на тази година. За последвалите събития разказват в писмо до "24 часа" Вон Месинг и пълномощникът й Дмитрий Абрамкин, а от Софийската районна прокуратура и МВР потвърдиха фактите. "През май тази година Росен Наумов в заговор с група неустановени до момента лица предложил на Адриана Григорова да стане управител на "Оптима Ка" вместо Елизабет вон Месинг", пишат чужденците. Подписът на рускинята бил подправен, а на 14 май в Агенцията по вписванията било подадено заявление за смяна на управителя. Така имотите, активите, дяловите капитали и около 25 млн. лв. в банкови сметки били прехвърлени на други. Според Вон Месинг и Абрамкин Росен Наумов е знаел, че срокът на разследването срещу чужденците за пране на пари изтича на 23 май. Те смятали, че прокуратурата ще разблокира сметките и ще вдигне забраната на рускинята да напуска страната. В отсъствие на истинската собственичка лесно щели да изтеглят парите, тъй като нямало кой да им попречи. Това обаче не станало. Вон Месинг и досега има забрана да напуска страната, а сметките и активите на "Оптима Ка" са блокирани. През юли чужденката отишла в Националната агенция за приходите и от данъчните разбрала, че вече не е управител на дружеството. Като такъв била вписана Адриана Григорова, която Месинг не познавала и никога не била виждала и чувала. И вчера Абрамкин заяви по телефона, че не познават двамата обвиняеми и те никога не са работили в "Оптима Ка". Разбирайки измамата, рускинята се обърнала към Агенцията по вписванията, за да възстанови правата си като управител. Пуснала сигнал и до прокуратурата. От агенцията обаче не предприели нищо, като се оправдали с натовареност, макар че, сочи Вон Месинг, незаконната смяна на управителя през май станала буквално за 3 дни след подаване на заявление от Адриана Григорова. Освен това в агенцията не забелязали, че паспортът на Вон Месинг бил с изтекъл през март срок. От Агенцията по вписванията вчера обещаха да извършат проверка, но припомниха, че те нямат контролни функции по отношение на документите, подавани там. Едва след намесата на градския прокурор Николай Кокинов започнало разследване на сигнала, а агенцията вписала отново Вон Месинг като управител. На 30 септември Адриана Григорова и Росен Наумов са били задържани за 72 ч, съобщи МВР. Жената признала, че не познава Вон Месинг и никога не я е виждала, се казва в писмото на чужденците. Съгласила се да стане управител на "Оптима Ка" по предложение на Наумов. В понеделник - 4 октомври, двамата обвинени за измама са били освободени от прокурора срещу парични гаранции от по 1000 лв. "Струва ни се, че имаме работа с добре организирана престъпна група за кражба на средства на чуждестранни предприемачи. Схемата на извършването на престъплението е отработвана с години. Действията на престъпниците съвместно с корумпираните сътрудници на правоохранителната система нанасят тежък удар по инвестиционния климат в България", пишат руснаците. 1 млрд. евро минават през нея за година Чии са парите, минали през "Оптима Ка" - около 1 млрд. евро, и извършени ли са престъпления чрез преводите? Отговорите ще станат ясни в съда. Елизабет вон Месинг бе задържана в София заедно с пълномощника си Дмитрий Абрамкин - и двамата известни на службите в Санкт Петербург. Офисът на "Оптима Ка", чийто управител и собственик е Вон Месинг, се намира на бул. "Васил Левски" 3 в София. Той обаче бе запечатан след ареста на Вон Месинг. В "Дакси" пише, че предметът на дейност на дружеството, чийто капитал е 5 хил. лв., са сделките с недвижими имоти. Всички преводи в сметките на "Оптима Ка" идвали от Русия. Първоначално парите от десетки дружества там се вливали в две фирми. За едната се знае със сигурност, че се казва "Финанс груп". От двете фирми паричните потоци поемали към сметките на българската фирма в две български банки. Оттам една част били превеждани в десетки страни по света - Кипър, Дубай, Хонконг, почти цяла Европа, което наложи да бъдат пратени много следствени поръчки в чужбина. Друга - около 500 млн. евро, заминавали в сметки в естонската финансова къща АS TAVID. Елизабет вон Месинг и Дмитрий Абрамкин бяха обвинени в пране на пари и незаконни преводи за около 500 млн. евро. Една от следите в разследването е свързана с дело за контрабанда в Русия. Ясно е също така, че преводите от България са извършени чрез неверни документи. Например има фактури за внос на стоки, какъвто реално липсва. "Дойдох тук през април 2007 г. и регистрирах фирмата "Оптима Ка". Открихме си сметки в Първа инвестиционна банка и Уникредит Булбанк и осъществявахме финансово посредничество между руски и западни фирми и вземахме процент за това", разказа преди време Вон Месинг. Обвиняват ни без факти и основания. Твърдят, че аз съм мафията, каза дамата, но категорично отрича да има връзки с организираната престъпност. "Имахме руски партньори. В Русия лихвите на банките са много високи за преводите. Ако искаш да си купиш апартамент, трябва да платиш 1,5%, за да ги преведеш зад граница. В България за същата услуга вземат 0,35%. От тази разлика печелехме.Преди да ни арестуват, трябваше да получим лиценз за финансова къща. Така че не става дума за руската мафия, а за българската, която ни изнудва за пари. Те явно не разбират, че тези 1 млрд. евро не са наши, разказва вон Месинг. Следствието срещу нея и Абрамкин приключва според запознати с мнение за съд. В момента те и защитниците им се запознават с материалите.
Източник: 24 часа (08.10.2010)

Първа инвестиционна банка вече е собственик на контролния дял в "Здравноосигурителна каса Фи Хелт", съобщиха от банката. Пред август кредитната институция купи 2% от капитала на здравния фонд, чието име тогава беше "Здравноосигурителна каса Прайм Хелт". Контролният дял е придобит след увеличение на капитала на фонда до 5 млн. лв., от което ПИБ е записала 2.755 млн. нови акции. В резултат общото й участие се е увеличило до 57.1% от капитала. Засега новият собственик не е обявил никакви планове за развитие на дружеството за доброволно здравно осигуряване. "Прайм Хелт" беше учредено преди две години и половина от строителния предприемач Дора Праматарова, бившият шеф на "Пирогов" Спас Спасков и прокуриста на болницата в Своге Пламен Китанов. В момента Спас Спасков е в борда на директорите на здравния фонд заедно с двама от изпълнителните директори на ПИБ Евгени Луканов и Йордан Скорчев. Двамата са сред акционерите в "ЗК Фи Хелт", показва справка в Търговския регистър. Другите са учредителят "Прайм Хелт" на Дора Праматарова и другите директори на банката Матьо Матеев, Мая Георгиева и Радослав Миленков.
Източник: Дневник (03.11.2010)

В Министерството на околната среда е получено писмо от Първа инвестиционна банка, с което се съобщава, че на "Брикел" се отпускат 58,8 млн. евро – сума "достатъчна да гарантира инвестиционното намерение на собственика за изграждане на очистващи съоръжения". Става дума за сероочистката на "Брикел", за която собственикът на предприятието Христо Ковачки през септмеври на среща с министрите на околната среда и икономиката Нона Караджова и Трайчо Трайков обеща да внесе и банкова гаранция от 38 милиона евро. "Това, което получихме, е уведомление за кредит, а не гаранцията, която се изискваше", поясни зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева. Сероочистката и гаранцията за нея е само едно от условията, които екоминистерството постави на Ковачки за продължаването на работата на "Брикел". Предприятието от април насам работи в нарушение на европейските регламенти, по които имаше право на максимум 20 000 часа експлоатация. Миналата седмица министър Караджова обяви, че банковите гаранции са ключово условие "Брикел" да продължи работа и министерството очаква общо 3. За сероочистката, за купуване на квоти за парникови емисии (беше изчислено, че "Брикел" трябва да си купи квоти за минимум 500 000 тона въглероден диоксид в следващите 2 години) и за плащане на евентуална европейска санкция срещу България заради нарушаването на европейските регламенти. Предстои правителството да вземе решение дали "Брикел" ще продължи работа, докога и с каква мощност. Декларираното от Ковачки намерение беше сероочистката да обхваща 3 от общо 6-те котела на ТЕЦ "Брикел" и докато тече строителството на сероочистката, да работят другите 3 котела. Манева съобщи, че вече тече процедура по екооценка на проекта на сероочистката и министерството няма намерение да бави проекта - "максимум до 40 дни ще дадем официално разрешение за нея".
Източник: Дневник (15.11.2010)

След като контролираното от Васил Божков дружество "Мостстрой" поиска несъстоятелност преди два месеца, сега се оказва, че и няколко други негови дружества имат проблеми със задълженията и свиване на дейността - "Холдинг Пътища" и "Железопътна инфраструктура - холдингово дружество", като и двете също се търгуват на борсата. От консолидирания отчет на пътния холдинг, който е един от строителите на магистрала "Тракия", става ясно, че той е започнал преговори с банки и лизингови компании за преструктуриране на дълговете си. Дружеството има общ кредит с "Мостстрой" за 25 млн. евро от Уникредит Булбанк. Обезпеченията по него са вземания по договори за ремонт и изграждане на пътища. Отделно "Холдинг Пътища" има издадени банкови гаранции за близо 54 млн. лв. от Първа инвестиционна банка (ПИБ). За обезпечение на инвестиционен кредит от банката е заложено дружеството "Пътстройинженеринг". От ръководството посочват, че са в преговори с ПИБ, Уникредит Булбанк и лизингови компании за преструктуриране на задълженията им. До редакционното приключване на броя от "Холдинг Пътища" не дадоха коментар по казуса. Според отчета задълженията със срок над една година към банки и небанкови институции са на обща стойност 70 млн. лв. Краткосрочните кредити, които трябва да се платят до година, са 58 млн. Отделно компанията дължи 93.4 млн. лв. към доставчици и клиенти, с 28% ръст за година. Отчетът обаче показва, че показателят за бърза ликвидност на "Холдинг Пътища" е нормален – близо 1. За разлика от него "Мостстрой" има 0.63 коефициент на бърза ликвидност.
Източник: Дневник (02.12.2010)

Малко над 43% от Полиграфия АД бяха изтъргувани на Българската фондова борса. Сделката стана на извънрегулиран пазар и беше блокова за 153 360 акции. Делът съответства точно на процента, който притежава акционерът Павел Димитров. Купувачът не е ясен, но в компанията има само един голям акционер - дружеството Бор ин АД. Тази компания поиска на извънредно общо събрание на акционерите на Полиграфия АД през лятото да бъде обявена процедура по обратно изкупуване на собствени акции до 3% от капитала. Според отчета за 2009 година инвестициите на компанията са съсредоточени в акции на Мостстрой АД, Първа инвестиционна банка АД и Пътища АД.
Източник: Пари (09.12.2010)

Нов запор върху акции на собствениците на ЦСКА Димитър Борисов и Иво Иванов бе наложен днес. След като преди дни бе наложен първия запор от страна на фирма свързана с Константин Жеваго, днес Първа инвестиционна банка запорира акциите на двамата бизнесмени в „Титан Интернешънъл Холдинг". Част от холдинга е и фирмата „Титан Спорт" ЕАД, която собственик на ЦСКА ЕАД. В досието на фирмата в Търговския регистър са вписани два нови акта на Софийския районен съд и запорни решения от днес (09.12.2010 г.) насочени към Димитър Борисов и Иво Иванов. На Димитър Борисов и Иво Иванов са връчени отделни запорни заповеди за еднотипен дълг към Първа инвестиционна банка. Според документите двамата бизнесмени дължат по 1 000 000 лева главница по кредит към банковата институция плюс 10 172,50 лева лихва към 04.11.2010 г. Освен това има още такси в размер на 30 250,00 лева разноски по делото, 10 627,50 лева юристконсултски разноски, 2940,00 лева обикновена такса и 29095,20 лева пропорционална такса.Така, към днешна дата собствениците на ЦСКА дължат на банката по 1 083 085, 20 лева.
Източник: Други (09.12.2010)

Маргарит Тодоров е продал дела си от 48% в "Домейн Бойар" на мажоритарния акционер "Санта Ана венчърс" и се е оттеглил от управлението, съобщиха от компанията. Цената на сделката не се съобщава. Тодоров се оттегля от всички структури на "Домейн Бойар интернешънъл", а заедно с него от съвета на директорите излиза и Цанко Станчев. Маргарит Тодоров е създателят на "Домейн Бойар" - компания, която се занимава с производство и дистрибуция на вина и е на едно от първите места по продажби във Великобритания сред българските износители на вино. Изпълнителен директор ще остане само Евгени Харманлийски, който доскоро е представлявал компанията заедно с Тодоров. В съвета на директорите влиза Владислав Танчев, който ще отговаря за бизнес развитието, нови продукти, продажбите и маркетинга. От "Домейн Бойар" посочват, че с идването на Харманлийски като директор през 2007 г. компанията е започнала множество реформи. Той беше назначен на поста, след като регистрираната на Британските Вирджински острови "Санта Ана венчърс" влезе като акционер в компанията. Още тогава офшорният собственик се свързваше с Първа инвестиционна банка, за която се знае, че през 2007 г. е подкрепяла финансово кампанията по изкупуване на гроздето по информация на в. "Капитал". Официално това така и не беше потвърдено нито от Тодоров, нито от банката. Маргарит Тодоров ще престане да се занимава с активна дейност и ще живее основно в Лондон, но ще продължи да помага като консултант по проекти на "Домейн Бойар", казаха от компанията. Заради планирано разрастване на вътрешния пазар компанията планира и повторното отваряне на винарната си в Шумен, която беше затворена преди две години. Досега основното производство на "Домейн Бойар" е в избата "Сините скали" в Сливен. За следващата година се планира и 440 хил. лв. инвестиция в нови мощности в избата в с. Кортен, с които ще започне производството на бутикови бели вина.
Източник: Дневник (15.12.2010)

1043 декара гори на морския бряг до Балчик, заменени по време на кабинета "Станишев", са пуснати на търг от частен съдия-изпълнител за близо 9 млн. лв. Това е най-скъпият имот на длъжник, продаван в момента. Теренът е ипотекиран в три банки за 157 млн. евро и около 14 млн. долара. Горите са между Балчик и Тузлата, в местността Сребрист бряг. Фирма "Еър Пропърти Девелопмънт" АД придобива държавния имот срещу парцели в Рибарица, Габрово, Тетевен и други за 14-15 лв. кв. м. Теренът бе сред заменките на кабинета "Станишев", показани на място на журналисти при специален тур в началото на годината, организиран от парламентарната група на ГЕРБ. Според шефката на ловното стопанство в Балчик Калинка Тодорова на 16 септември 2008 г. кабинетът "Станишев" е променил статута на горите, макар че са част от “Натура 2000”, за да може върху тях да се строи. Именно проектиране, разработка и реализация на проект "Силвър бийч" (Сребрист бряг на англ. - бел.авт.) върху терена, в това число покупка, управление и продажба на имоти, е предметът на дейност на "Еър Пропърти Девелопмънт" според търговския регистър. Капиталът на акционерното дружество е 50 000 лв. Фирмата се управлява от Филип Робърт Харис, варненския бизнесмен Чавдар Ангелов и ръководената от него "Ол сийз България", сочи справка в регистъра. Придобитите от "Еър Пропърти Девелопмънт" гори реално са три имота - съответно от 580, 212 и 251 дка. И трите са ипотекирани в Първа инвестиционна банка" за общо 110 млн. евро, става ясно от обявата за публичната им продан. Това е станало с четири договора. Първият е от 23 ноември 2007 г. за 30 млн. евро. През 2008 г. са сключени други две ипотеки за по 30 млн. евро - на 27 юни и на 3 октомври. На 1 април 2009 г. е парафиран четвъртият контракт - за 20 млн. евро. Освен това на 19 февруари т.г. двата терена от 580 и 250 дка са ипотекирани в Първа инвестиционна банка за 8 млн. евро. Върху по-малкия парцел има учредени още две ипотеки в полза на трезора - за 1 млн. и за 20 млн. евро. Договорите за тях са от 31 март и 1 април 2009 г. Имотът от 212 дка, най-малкият от трите, е ипотекиран на 8 юли 2008 г. и в "Корпоративна търговска" за сумата от 10 млн. евро. Освен това и върху трите парцела има договорна ипотека в полза на Уникредит Булбанк за близо 14 млн. долара. Конкрактите са подписани на 16 юли т.г. Горите са изнесени на публична продан по искане на Първа инвестиционна банка. Първоначалната им цена е 8 976 300 лв. Кандидат-купувачите могат да ги разгледат всеки ден от 10 до 16 ч. Решат ли да участват в търга, трябва да внесат предварително 10% от началната цена - 897 630 лв. Писмените оферти заедно с квитанцията за платените 10% от цената се запечатват в плик и се подават в канцеларията на районния съд в Балчик. Срокът е до 17 часа на 27 януари. Офертите ще бъдат отворени на другия ден сутринта в 9,30 ч в сградата на съда. Горите ще станат собственост на купувача, предложил най-високата цена. Земята между Балчик и каварненското с. Топола е от най-неравните в България. Между високия скат и морския бряг постоянно работят свлачища и единственото по-монолитно строителство е асфалтовият път, който има постоянна нужда от ремонт. Татарското население на Топола нарича района Иканталъка, което в превод означава "Развалини". В началото на 90-те години земята, която е общинска, се продаваше по левче за квадратен метър. Предприемчиви софиянци се трупаха на тумби да си купят малко по-скъпата земя в съседното с. Божурец по 2 лв. на квадрат. Тя обаче е горе на ската, където сега има вили и голфигрище. Единственото място, на което имаше бунгала и нискоетажни бази за почивка на профсъюзите, бе полуостровът, образуван от стари срутвания в морето, който сега се нарича Бялата лагуна. Името му бе дадено от "Албена" АД, след като приватизираният курорт купи почивната станция на Съюза на българските автомобилисти в него. На полуострова покрай рибарските хижи пък изникнаха две сгради на самия плаж с апартаменти за продан. Строят се и пет-шестетажни хотели, в които собственост има и Гриша Ганчев. Бялата лагуна граничи на юг с курортната местност Тузлата, известна с лечебната си кал. Между тях преди две години започна грандиозно строителство, което най-вероятно е в заменения имот на Чавдар Ангелов. Част от стръмния бряг бе терасиран, бяха направени големи бетонни отводнителни шахти. Два временни пътя обслужваха тежките машини, които подготвяха площадка за мащабното строителство. Внезапно обаче през миналата година всички работи бяха замразени и сега брегът до бившата станция на СБА стои разровен и пуст. Според специалисти целият район от пристанището на Балчик до с. Топола е пълен със свлачища и там е рисковано да се строи. Купувачът бил съдружник на отвлечения Рубин Коцев Опитите да намерим Чавдар Ангелов за коментар удариха на камък. След като на два пъти секретарката му обеща, че той ще се обади на репортер на вестника, го потърсихме и в офиса му в ресторант “Хоризонт”, но портиерът обясни, че бизнесменът отсъства от Варна. Чавдар Ангелов нашумя, след едно от първите отвличания за откуп, на което жертва стана съдружникът му в шипинговата агенция “Ахилеос Маритайм ентърпрайз" ООД Рубин Коцев. Двамата по-късно купиха ресторантския комплекс “Хоризонт" в Морската градина на Варна. По време на отвличането тръгнаха информации, че Коцев и Ангелов от години държат пазара за въглища в България. Техен партньор била руска бизнес група, която била пряко свързана с “Нефтохим" и Нефтинвест банк. “Ахилеос Маритайм ентърпрайз" бе собственик на 4% от Нефтинвест банк. Според търговския регистър по време на отвличането Коцев е бил собственик и на “Овер сийз БА", “Арго Рап", “Овърсийз - Хоризонт" и “Балкан нутол" ООД, в която 51% имаше италианецът Паоло Моро. В две от тях - “Ахилеос Маритайм eнтърпрайз" и “Овърсийз - Хоризонт" Коцев бе съсобственик с Ангелов.
Източник: Класа (30.12.2010)