Българската банка за развитие ще изплати около 4 млн. лв. за чистене на "Титан АС" вместо Столичната община. Сумата е за дейностите през последните три месеца на 2010 г., потвърди пред "Сега" зам.-кметът по екологията Мария Бояджийска. Тя допълни, че така общината ще бъде облекчена, защото плащането се разсрочва до април. От "Московска" твърдят, че няма закъснение по плащането на фактурите за чистене към фирмите, но "Титан" искали да получат предварително парите си заради тежкото финансово състояние. Според Бояджийска фирмата се е съгласила да поеме за своя сметка лихвите и таксите. Не е ясно какво има предвид зам.-кметът, тъй като по схемата на Банката за развитие лихви върху тези разплащания не се дължат. В случая фирмата се съгласява на 7% отстъпка от парите, които има да получава. Вчера не се разбра и защо София не е платила за октомври. Зам.-кметът по финансите Минко Герджиков не беше открит за коментар, тъй като е в отпуск. Според договорите на общината за чистота тя плаща на фирмите само за свършена работа и максимум 45 дни след като са издадени фактурите. Общинските съветници от опозицията не бяха запознати с разсрочването. "Нямаме никаква информация за прехвърлянето, защото това е оперативна работа и общинският съвет не е запознат", коментира пред "Сега" Владимир Каролев (НДСВ). В края на миналата година активите на фирми на собствениците на "Титан" Димитър Борисов и Иво Иванов бяха запорирани от Първа инвестиционна банка заради дългове. Двамата са собственици на ЦСКА. При запора Димитър Борисов обяви, че ще плати кредитите, когато общините погасят задълженията си по договорите за чистене. Освен за София банката ще изплати и дълга на още няколко общини. Общата сума е 20 млн. лв. ВЪЗМОЖНОСТ Схемата за прехвърляне на дългове на министерства и общини към Банката за развитие е по идея на финансовия министър Симеон Дянков като част от антикризисните мерки на правителството. Държавата вече преведе 550 млн. лв. на ББР за разплащане с фирмите, на които министерствата дължат пари. Те обаче получават със 7% по-малко, които остават като комисионна за банката. ББР е изплатила общо 258.7 млн. лв. дългове на държавата към фирми, съобщиха от финансовото ведомство. Крайният срок за уреждане на неразплатени вземания беше 17 декември.
Източник: Сега (05.01.2011)

Поне 5 общини ще разплатят дълговете си към фирмите за чистене на "Титан интернешънъл холдинг" чрез държавната Българска банка за развитие (ББР). Използва се схемата, на която първа се съгласи Столичната община в края на декември - задълженията за чистене се прехвърлят чрез цесия на държавната банка, тя плаща средствата на "Титан" и местните власти й ги възстановяват в рамките на няколко месеца. Това стана ясно, след като преди ден един от собствениците на "Титан", Димитър Борисов, съобщи, че фирмата ще получи 20 млн. лв. от дългове на общините чрез цесия през една банка. Той отказа да назове името на финансовата институция. Освен София, която ще изчисти по тази схема дълг от 4 млн. лв. за събирането на боклука през октомври, ноември и декември, според информация в търговския регистър вече има споразумения за цесия чрез ББР и с общините Хасково и Видин за общо около 1.1 млн. лв. Кметът на Смолян Дора Янкова съобщи, че се водят преговори за издължаване по същата схема за около 1 млн. лв. По неофициална информация община Кърджали също се е съгласила да прехвърли задълженията си, сумата не е ясна. Схемата дава възможност на холдинга да разплати задълженията си по банкови кредити и други дългове, част от които натрупани от футболния клуб ЦСКА, включително към министерството на спорта. В края на миналата година акциите на Димитър Борисов и съдружника му Иво Иванов в част от компаниите за чистене и в спортния клуб бяха запорирани заради дългове. Справка в търговския регистър от вчера показва, че процедурите за налагането на запорите вече са прекратени. Фирми на "Титан" чистят в поне 25 общини в цялата страна, показва Регистърът на обществените поръчки. Засега няма информация точно колко от местните власти са се съгласили на схемата за плащане през банката за развитие. От финансовата институция отказаха да съобщят с колко общини има подписани подобни договори и общата сума, която ще изплатят или вече са изплатили дъщерните фирми на "Титан". Оттам казаха само, че клиентите в случая не са оторизирали банката да дава информация по сделките. Миналата седмица от ръководството на дружествата за чистота на холдинга съобщиха, че ще се опитат да вземат всичките си задължения от общините по този начин, но сума не беше назована. "На нас ни трябват пари, за да си вършим работата. В същото време сме теглили кредити за машини, които трябва да изплащаме, а това става трудно, когато ни забавят парите със седем месеца", каза пред "Дневник" управителят на едно от дружествата, Ивайло Даковски. Той обясни, че дружествата на "Титан" ще поемат лихвите и таксите към ББР, а не общините. Според информацията в търговския регистър от тази седмица Хасково ще прехвърли на държавната банка задължения за близо 412 хил. лв., а Видин - за 683 хил. лв. Всички общини, подписали досега споразумения с "Титан", ще трябва да се издължат на ББР до края на април. Задълженията на Смолян, които ще се разплатят по същата схема, са за зимно поддържане и озеленяване. "За нас това е добре, тъй като така фирмата ще има ресурс да работи, а не да идва и да казва, че не плащаме и не може да чисти снега например", каза кметът на града Дора Янкова. Тя потвърди, че и в случая със Смолян "Титан" ще поеме разходите по лихвите и таксите към банката за развитие. От община Бургас, в която също работят фирми на "Титан", заявиха, че няма да прибягват до схемата, тъй като плащат редовно по договор на чистачите. В началото на ноември Софийският окръжен съд наложи запор върху трансферните права на футболистите Маркиньос и Килиън Шеридън от ЦСКА, както и запор на акциите на футболния клуб. Заповедта беше издадена на "Пепаз трейдинг корпорейшън", свързана с украинския бизнесмен Константин Жеваго. Компанията със седалище в Белиз претендираше за 556 198.37 евро. Сумата е била преведена от Жеваго преди две години и половина, когато се говореше, че иска да купи ЦСКА. В началото на декември Първа инвестиционна банка (ПИБ) запорира акциите на "Титан интернешънъл холдинг", както и тези на дружеството за почистване "Титан АС" и на собственика на ЦСКА "Титан спорт". Причината беше дълг от 1 млн. лв. на холдинга към банката. И в двата случая собствениците на червените обявиха, че са спокойни. Димитър Борисов каза, че щом общините се издължат на "Титан" по договорите за чистене, дълговете към Жеваго и ПИБ ще бъдат платени. Падането на запорите означава, че ЦСКА ще може да продаде голмайстора си Маркиньос. От клуба вече обявиха и продажбата на Спас Делев в руския "Волга". ЦСКА дължи 2.3 млн. лв. на спортното министерство Собствениците на футболния клуб ЦСКА са обещали да погасят всичките си задължения към министерството на спорта до края на януари, научи "Дневник". Единият от съдружниците в "Титан" - Иво Иванов, се е срещнал на 28 декември с министър Свилен Нейков и го уверил, че сумите ще бъдат преведени. Дълговете на клуба към министерството за базите, които използва, стигнаха около 2.5 млн. лв. В министерството са направили преоценка, тъй като установили грешка при изчисляването на такса смет. Така общите задължения на ЦСКА вече са около 2.3 млн. лв. Срещата с Нейков се провела, след като собствениците на клуба разбрали, че "Титан" ще получи 20 млн. лв. от Българската банка за развитие. Преди празниците Нейков каза, че ЦСКА ще може да използва стадион "Българска армия" и базата в Панчарево само до Нова година. Засега червените остават там, като от министерството ще изчакат да видят дали Иванов и президентът на клуба Димитър Борисов ще спазят обещанието си. Ако ЦСКА плати, министерството ще сключи договор с клуба за отдаване на базите за дългосрочно ползване. Собствениците на червените планират ремонт на "Българска армия", след който стадионът да получи лиценз за пролетния полусезон. ЦСКА дължи пари за купени футболисти и на четири клуба от А група - "Черноморец", "Сливен", "Пирин" и "Миньор", като общата сума не е обявена. Българският футболен съюз даде срок на червените да се издължат до 14 януари.
Източник: Дневник (05.01.2011)

Години наред "Титан" завземаше все по-голяма част от бизнеса с боклука в България. Всичко изглеждаше розово, собствениците на фирмата смело инвестираха и в други сектори като имоти и футбол. Разрастването, както при повечето компании, мина през кредити. Сега обаче е криза и основният клиент на групата - общините, нямат пари навреме да плащат за събрания боклук, а и експанзията вероятно е била по-бърза от разумното. Плащанията по кредитите обаче си текат. В тази трудна ситуация се озова "Титан АС" през последните два месеца. Банки обсадиха фирмата и запорираха акции на дружества от групата. За няколко седмици обаче се намери краткосрочно решение на проблема. Спасителят е единствената държавна банка, а ресурсът е намерен чрез схема за продажба на вземания, наречена цесия. Тук ще разкажем как и дали схемата е чисто пазарна. Без дългове срещу фактури Фактите са следните: "Титан АС" прехвърля с цесия на Българската банка за развитие (ББР) част от вземанията си за смето- и снегопочистване от общините в страната, като сумите са по неразплатени фактури от август до декември. Става въпрос за 10-12 млн. лв. от 15-16 общини, сред които София, Бургас, Кърджали, Видин, Хасково и др., обясни един от собствениците на компанията, Димитър Борисов. "Целта на сделката е да се разплатим с доставчиците и кредиторите си и да оздравим "Титан" като холдингова структура. Имаме 3-4 млн. лв. задължения към доставчици за гориво и други (продукти и услуги - бел. ред.). Това са 800 - 900 фирми и ако те започнат да говорят, че ние сме некоректни платци, това не носи добър имидж на компанията", допълни Борисов. Отделно "Титан" има около 400 хил. лв. задължения към СИБанк, около 1 млн. лв. към Първа инвестиционна банка и просрочия по задължения към Обединена българска банка. Първите две финансови институции дори прибягнаха до налагането на запори върху имуществото на компанията и на собствениците й Димитър Борисов и Иво Иванов. Сега по думите на Борисов компанията би следвало да се е издължила. За това свидетелстват и вдигнатите запори от двете банки. Махнат е и част от залога в полза на ОББ върху вземанията на "Титан АС" от четири общини, а именно Столична, Хасково, Видин и Бургас, за общо 5.2 млн. лв. Част обаче остава, защото целият кредит на банката е за около 6 млн. евро. Най-евтината оферта е държавната ББР вече знае как се правят цесии, всъщност това беше основното й занятие през миналата година. По тази схема бяха издължени забавените от държавата плащания към фирмите. Срещу отстъпка от 7% фирмите успяха да си вземат над 250 млн. лв. Макар че много компании протестираха срещу тази "комисиона", тя всъщност е доста по-ниска от пазарните нива на банките. При сегашната сделка с "Титан АС" вземанията от общините са прехвърлени при лихва от 12%. Като се добавят и комисионите, които банката взима, цялата цена на цесията достига към 14%, каза Борисов. По думите на Борисов това е била най-изгодната и конкурентна оферта, която компанията е получила. "Това си е един работещ по всяко време финансов инструмент. И другите банки предлагат цедиране на вземания, но просто са по-неизгодни от държавната банка", каза той и поясни, че ПИБ е предложила цедиране на 18%, ОББ - 22%, а и "Уникредит" са имали оферта за факторинг (другата схема за продажба на вземания) при още по-високи условия. На пазара е трудно да се получи конкректна цена за цесия или факторинг. Представители от бранша коментираха, че факторинг компаниите изкупуват вземания със средна отстъпка от номинала от 10 до 20%, слагат лихва между 6-10% (колкото за краткосрочен банков кредит или овърдрафт) и допълнително начисляват "комисиона факторинг" в рамките на 1-2% годишно за всички допълнителни услуги, които изпълняват по осчетоводяване и събиране на вземанията. Така цената на факторинга клони към 20% от стойността на вземанията, а тази на цесията би следвало да е малко по-ниска, защото няма допълнителни факторинг услуги. Така излиза, че "Титан АС", която отговаря за сметосъбирането в близо 25 общи в страната, се е финансирала при почти пазарни условия чрез държавната банка. Но пък всяка сделка си има своите специфики - например кой е кредиторът, за каква сума и за какъв срок става въпрос. Заради многото заеми, някои от тях просрочени, едва ли би се намерила банка, която да отпусне нов кредит на групата. В този смисъл цесията се оказва възможно и изгодно решение. Макар и да решава проблема само за кратко. Чрез схемата в компанията би следвало да е постъпил 8 и 10 млн. лв. краткосрочен оборотен капитал, с който да тя покрие задълженията на групата. По данни към края на 2009 г. общите задължения са около 35 млн. лв., от които над 12 млн. лв. са към банки. Борисов дебело подчерта, че сделката с държавната банка засяга само и единствено задълженията на "Титан" покрай бизнеса с почистването и цели оздравяването на тази структура и не касят ЦСКА. Там той и Иво Иванов също са собственици и също имат проблеми с обслужването на задълженията, но те ще се решават без постъпленията от цесията. За общините няма никаква съществена разлика. Просто банковата сметка, на която трябва да преведат дължимите плащания, някои от които все още редовни, а други просрочени, е различна. Цесията е сключена до 30 април 2011 г., когато изтичат задълженията на общините да преведат дължимите на "Титан" средства на банката. Ако това не се случи, компанията ще стане отговорна, т.е. трябва да ги върне на банката. Борисов обаче поясни, че според него няма да се стигне дотам, тъй като "имаме джентълменско споразумение с общините, че ще изплатят задълженията си до края на април, когато съберат парите от такса смет". Дали всичко ще се случи по толкова лесен начин и дали фирмата ще се стабилизира ще се разбере през май. Факт е обаче, че сключването на цесия не е далавера, а е широко използван инструмент за намиране на бърз капитал. Например в Англия за деветмесечието над 40 хил. фирми са се възползвали от това финансиране, като са прехвърлили вземания за близо 15 млрд. британски лири, по данни на местната асоциация Asset Based Finance Association. В България пазарът на факторинг все още е млад и се оценява на близо 500 млн. лв. Но вероятно ще расте и като нищо ще стане пълна алтернатива на банковия кредит.
Източник: Капитал (10.01.2011)

Българският бизнес харчи с 50% повече ток от европейските фирми Бизнесът в България изразходва с 50% повече електроенергия от фирмите в останалите европейски страни. Битовите потребители пък консумират с 40 на сто повече. Това каза регионалния мениджър на ЧЕЗ за България Петър Докладал. Той и председателят на Агенцията за енергийна ефективност Кольо Колев подписаха доброволно споразумение за извършване на дейности и мерки за енергийна ефективност. Според Докладал е необходимо да се възпита нов начин на поведение в потребителите. Той смята също, че е необходимо да се разработи национална стратегия за енергийна ефективност и увери, че ЧЕЗ е готова да участва експертно. Ако успеем в целия ЕС да намалим с 20% консумацията на енергия, ще спестим 160 милиарда евро, от което ще намалеят и вредните емисии и ще повлияе върху социалната политика, защото ще се разкрият нови работни места, обясни Докладал. По думите му целта на мерките за енергийната ефективност са да се повиши конкурентноспособността на българската икономика.
Източник: expert.bg (19.01.2011)

Дружеството "Национален изследователски институт по транспорта", което нашумя покрай скандала със сертифицирането на влаковете на БДЖ, е на път да се раздели с имотите си заради дълг към ОББ. Компанията, която е част от групата фирми около бизнесмена Васил Божков, притежава голяма база на гара „Илиянци” в столичния квартал „Надежда". Теренът от 46 000 кв. м и имотите върху него (4-етажна административна постройка и още четири по-малки сгради) са най-ценният й актив. Заради необслужваните кредити, обаче, скоро те може да преминат в чужди ръце. В края на миналата година частен съдебен изпълнител е направил опис на имуществото и го е обявил за публична продан с начална цена 7.937 млн. лв. Процедурата тече до 24 февруари 2011 г. в сградата на Софийския районен съд. Одиторски доклад за дейността на „Национален изследователски институт по транспорта" показва, че дружеството е приключило 2009 г. с дългове на обща стойност 7.051 млн. лв. и нарастващи загуби от дейността си. Най-сериозни са задълженията му към ОББ, от която в края на 2007 г. то е получило кредит в размер на 5.867 млн. лв. Именно като обезпечение по него са заложени земята и сградите на института, обявени в момента за продан. Срокът за връщане на този кредит е изтекъл още в средата на 2010 г. В края на същата година е бил и падежът на заем от 500 000 лв., отпуснат от Първа инвестиционна банка и обезпечен със залог върху машини и съоръжения на дружеството. Срокът за връщането на тези средства е удължаван общо 7 пъти за последните три години с анекси към договора, сочи докладът. Междувременно финансовият отчет на дружеството показва, че то е приключило 2009 г. с нетна загуба от 1.220 млн. лв. при 290 хил. лв. година по-рано. Сериозен спад са отбелязали и приходите на дружеството, които от 2.080 млн. лв. през 2008 г., година по-късно са намалели до 1.361 млн. лв. От „Национален изследователски институт по транспорта" не отговориха на въпроса на LiveNews.bg на какво се дължи влошеният му финансов резултат. В одиторския доклад се посочва, че търсенето на предлаганите от него услуги през 2009 г. е намаляло заради „влошеното икономическо състояние на страната, особено в областта на железопътния транспорт". Дружеството всъщност е монополист в дейността по сертифициране на безопасността на вагони и локомотиви. Най-големият му клиент е БДЖ, които по закон трябва да подновяват сертификатите на подвижния си състав на всеки 5 години. От миналата година обаче железниците и транспортното министерство тълкуват по своему Закона за железопътния транспорт и твърдят, че не е нужно да сертифицират вагоните и локомотивите толкова често. Голяма част от действащите сертификати са изтекли през 2009 г. и днес над 80% от вагоните и локомотивите в България не са безопасни за движение. Едноличен собственик на „Национален изследователски институт по транспорта" е дружеството „Мегалинк", което пък е изцяло собственост на контролираната от Васил Божков „Железопътна инфраструктура - холдингово дружество". Институтът е приватизиран през 1994 г., а от 2004 г. насам е изцяло частна собственост.
Източник: Други (19.01.2011)

Първа инвестиционна банка АД е придобила 2% от капитала на Здравноосигурителна каса Фи Хелт АД, с което участието й в касата се увеличава до 59,1%, се казва в уведомление на ПИБ, публикувано чрез БФБ. Продавач на пакета е Радослав Тодоров Миленков, който на 11 януари бе освободен като член на Управителния съвет на банката, след като през декември бяха избрани трима нови членове на съвета. След сделката банката вече притежава 2 955 000 акции с номинал 1 лв. от капитала на здравноосигурителното дружество. През август миналата година ПИБ придоби 2% от капитала на Здравноосигурителна каса Прайм Хелт АД, като си осигури правото при следващо увеличение на капитала на Прайм Хелт да запише такъв брой акции, който да й даде правата на мажоритарен акционер. ПИБ АД реализира 4,9% ръст на активите през третото тримесечие на 2010 до 4,75 млрд. лв. През третото тримесечие печалбата е 8,66 млн. лв., като се увеличава с 2,2% на годишна база. За деветмесечието на годината печалбата е 23,5 млн. лв., като намалява с 14,9% на годишна база. Вчера акциите на банката поскъпнаха със 6,5%, като от началото на годината ръстът е 21%, а само за последните три сесии – 18,4%. Днес обаче книжата на ПИБ губят 5,5% до ниво от 2,46 лв. за брой, което представлява понижение от 1,4% за последните 12 месеца.
Източник: Инвестор.БГ (20.01.2011)

"Холдинг Пътища" е преструктурирал целия си дълг към Първа инвестиционна банка (ПИБ). Според съобщението холдингът, който се контролира от Васил Божков, е успял да удължи сроковете за плащане на заемите и да договори намаляване на лихвите по тях. В същото време обаче компанията е взела нов кредит от ПИБ за 4.37 млн. евро. От ръководството посочват, че целта на операциите е "оптимизиране на оперативната дейност", което се налага, за да може да се изпълнят текущите проекти на холдинга. Сред последните големи проекти на холдинга е строителството на част от магистрала "Тракия", от Ямбол до Карнобат – там "Холдинг Пътища" е водещ партньор в консорциума. Дружеството има сключени и договори за ремонти и зимно поддържане на една четвърт от пътищата в страната. Още преди няколко месеца в отчета си за деветмесечието на 2010 г. от "Холдинг Пътища" съобщиха, че преговарят с кредиторите си за преструктуриране на дългове. Това е и последният публикуван отчет на холдинга – от него стана ясно, че към ПИБ той има издадени банкови гаранции за близо 54 млн. лв. Като обезпечение по инвестиционния кредит е заложено самото дружество. Отделно то има общ кредит с "Мостстрой" за 25 млн. евро от Уникредит Булбанк. В края на ноември от холдинга съобщиха, че преговарят и с "Уникредит", но все още няма информация за преструктуриране на заема към тази банка. "Мостстрой" също се контролира от Васил Божков и през октомври поиска обявяване в несъстоятелност за себе си и дъщерните му фирми. Съдът в София обаче отхвърли молбата за холдинга и засега в несъстоятелност са само дружествата в София и Велико Търново. Очаква се решение и за това в Пловдив. Наскоро стана ясно, че доскорошният директор на "Холдинг Пътища" Орлин Хаджиянков е продал дела си в компанията, както и този в "Мостстрой" и в "Железопътна инфраструктура - холдингово дружество" на фирми, които са свързани с Васил Божков. Смяната на управлението в холдинга в последния месец съвпада с времето, в което би трябвало да са приключили преговорите за промяна в кредитната експозиция.
Източник: Дневник (24.01.2011)

Сагата с търсенето на купувачи за Тексимбанк е към своя край. За изненада на мнозина обаче името на купувача не е "Аркус" - Лясковец. След като миналата година оръжейният завод стана най-голям акционер с дял от 33%, очакванията бяха, че той ще се опита да получи пълен контрол, придобивайки поне 51% от банката. Оказа се обаче, че това е било само междинна стъпка в процеса на смяната на собствеността. Дори и да е имал намерения да влиза в банковото дело, "Аркус" бързо се е отказал от тях в полза на четири дружества, част от които се свързват с групата около "Химимпорт". Купувачите са фирмите "Финанс консултинг", "Итрейд", "Датамакс" и "Датамакс систем холдинг". Информацията на "Капитал" беше потвърдена от подуправителя на БНБ и шеф на "Банков надзор" Румен Симеонов, който е подписал разрешението за придобиване на дяловете. Това е станало в навечерието на Коледа - на 23 декември. Самото физическото прехвърляне на част от акциите на "Аркус" е станало в края на годината. В момента по данни на БНБ "Финанс консултинг" притежава близо 20%, а "Итрейд", "Датамакс" и "Датамакс систем холдинг" заедно държат другите 13%. Предполага се, че изкупуването на дялове от банката ще продължи и в следващите месеци, тъй като купувачите имат разрешение от БНБ да придобият общо до 40% от акциите на "Тексим". Новината потвърди и Банко Банков, член на съвета на директорите на "Аркус". "Ние имаме много направления на дейности във фирмата и решихме да се насочим към други инвестиции, а не в банковото дело", заяви той пред "Капитал". Банков не можа да си спомни на кого точно са продадени акциите. "Не ги помня всичките, за да ви кажа кои са, но са добри компании с история и минало, БНБ им е дала разрешение", каза той и добави, че "Аркус" вече няма нищо общо с банката. Банков бутик "Тексим" е най-малката българска банка. Активите й надхвърлят малко над 79 млн. лева, което й отрежда пазарен дял под 0.1%. Това показват последните официални данни на БНБ към края на 2010 г. След смъртта на нейния основател Георги Найденов институцията заемаше едно от последните места във всички банкови класации. В момента "Тексим" разполага собствен капитал от 20 млн. лева. Раздала е кредити за 56 млн. лева, а привлечените средства са 58 млн. лева. За 2010 г. банката отчита 433 хил. лв. печалба. Бутиковият характер на банката се потвърждава и от факта, че тя почти не разполага с офиси в големите градове, а предпочита да развива клоновата си мрежа на места като Стрелча, Лесидрен, Първомай и Любимец. Според наблюдатели влизането на нови акционери в банката ще сложи край на изолирането й от пазара. Ако се съди по профила на част от купувачите, банката ще се насочи към една специфична пазарна ниша - изкупуване и оздравяване на закъсали предприятия. Новият акционер "Финанс консултинг" е дружество за събиране на вземания, което е свързано косвено с "Химимпорт". Дружеството е регистрирано на софийската улица "Ал. Батенберг" 1, където са адресните регистрации на много дружества от групата около публичния холдинг. "Финанс консултинг" е с предмет на дейност "консултации и управление на дългови портфейли, факторинг, фючърси и управление на предприятия в ликвидация". Казано по-просто, фирмата се занимава с работата по събиране (съдебно и извънседебно) на лоши вземания, които е придобило чрез договори за цесия от осем действащи и фалирали банки. За да финансира дейността си, дружеството е емитирало и облигации. Инвестиционен посредник при пласирането на книжата беше Централна кооперативна банка (ЦКБ), която принадлежи на групата около "Химимпорт". Преди две години "Финанс консултинг" получи и временна финансова помощ в размер на 4 млн. лева от "Холдинг Варна" (инвеститор в проекта "Алея първа"). Сред основните кредитори и облигационери на дружеството са "Химимпорт", ЦКБ и пенсионните фондове на "Съгласие" и "ЦКБ-Сила". "Финанс консултинг" е съсобственик с "Химимпорт" в пенсионната компания "Съгласие", а притежава още и управляващото дружество "Съгласие асет мениджмънт", животозастрахователя "КД живот" и посредника "АВС финанс". Другите трима акционери - "Итрейд" АД, "Датамакс" АД и "Датамакс систем холдинг" АД, са свързани с Божидар Григоров, който е познато име в банковите среди. Той има дългогодишна кариера зад гърба си като служител на няколко финансови институции. След напускането си на Първа инвестиционна банка преди 10 години той се озова в надзорния съвет на ЦКБ, но през годините продължи да развива паралелно и другия си бизнес, свързан с разработването и внедряването на банков софтуер. "Датамакс" се занимава с електронни разплащания, като групата поддържа Epay.bg, Easypay.bg и е собственик на доставчика на електронни подписи "Инфонотари". Пред "Капитал" Божидар Григоров потвърди, че негови фирми са придобили 13% от Тексимбанк. "Ние имаме взаимоотношения с много банки, защото им продаваме софтуерни услуги. Затова решихме да купим малък дял в "Тексим". Тепърва ще се решава накъде ще се развива банката", коментира той. Потвърждение за готвената смяна на курса е фактът, че от близо месец Тексимбанк се управлява неформално от Красимир Жилов - друго познато име в банковите среди. Той започна кариерата си като изпълнителен директор на SG Експресбанк, но в последно време беше част от мениджърския екип на ЦКБ, където отговаряше за управлението на задграничните й дъщерни дружества. От "Банков надзор" обясниха, че от Нова година той е пълномощник на новите акционери и консултира управителния съвет на Тексимбанк. "Не е още управител, но, общо взето, е човекът, който, така да се каже, управлява", обясни пред вестника Румен Симеонов, подуправител на БНБ.
Източник: Капитал (07.02.2011)

Първа инвестиционна банка АД е придобило 100 броя дружествени дяла, представляващи 100% от капитала на Болкан файненшъл сървисис ООД, съобщават от банката. Сумата, срещу която е станало това е 5000 лв. Новопридобитото дружество се занимава с консултантски услуги по внедряване на финансови информационни системи и разработка на софтуери.
Източник: Money.bg (08.02.2011)

Последна инстанция на Върховния административен съд (ВАС) вчера се произнесе в полза на проекта на "Витоша ски" АД за нова ски зона в планината над София. Така съдът сложи край на спора между фирмата и министерството на околната среда за екооценката на проекта, продължил повече от година. През лятото на 2009 г. софийската екоинспекция (РИОСВ) одобри екооценката на Специализирания подробен устройствен план за нова, по-мащабна ски зона "Алеко". Проектът предвижда зоната да е с площ около 915 хектара, 615 от които са гори и трябва да бъдат изключени от горския фонд. След жалби на няколко неправителствени организации обаче екоминистърът Нона Караджова отмени решението на подчинената й инспекция. Един от мотивите на Караджова беше, че в докладите за екооценката са допуснати съществени непълноти в нарушение на Закона за биологичното разнообразие и на европейските директиви за екомрежата "Натура 2000", в която попада Витоша. Инвеститорът обжалва и през пролетта тричленен състав на ВАС се произнесе в полза на фирмата. Петчленният състав вчера потвърди решението. Екоминистерството все още не е решило как да процедира, коментира вчера министър Караджова пред "Дневник". Според Свилен Овчаров от групата "Зелени адвокати", който участва в делото, решението на съда не е окончателна победа за "Витоша ски". По думите му процедурата за спорния проект сега може да се върне в начална фаза и екоминистърът има възможност да отхвърли екооценката. "Един от мотивите на съда е, че отменяйки решението на екоинспекцията, Караджова не е изискала от нея данни за процедурата по екооценката. По закон обаче тя не е и длъжна да ги изиска - инспекцията трябва да й ги предаде", коментира Овчаров. "Решението на ВАС се опира на два дребни процедурни пропуска, които не решават проблема на "Витоша ски", смятам, че министърът отново може да отхвърли сегашната екооценка, а компанията пак да обжалва", каза юристът. Собственик на "Витоша ски" официално е офшорната компания "Елора мениджмънт лимитед", регистрирана на Британските Вирджински острови. Тя е свързана с фирма "Юлен", концесионер на ски зоната над Банско. В управата и на двете компании участва адвокатът на "Витоша ски" Петър Петров. Неофициално и двете се свързват с президента на Българската ски федерация и акционер в Първа инвестиционна банка Цеко Минев.
Източник: Дневник (09.02.2011)

Домът за деца в Горски Сеновец е райско кътче за своите питомци. 45 малчугани с умствена изостаналост пеят, рисуват и отглеждат цветя под грижите на своите възпитатели. Домът за деца с умствена изостаналост в стражишкото село Горски Сеновец е едно от малкото места в областта, където дечицата наистина се чувстват като в свой дом. За това помагат неуморните грижи на директорката и екипа, който работи в социалното заведение. Хората не пестят сили и енергия, за да направят живота на своите питомци по-добър и те да чувстват, че имат дом в истинския смисъл на думата. Домът за деца с умствена изостаналост „Слънчице” се намира само на 13 километра от Стражица и е един от малкото, които имат своя интернет страница. „Когато се сдобихме със страница в глобалната мрежа, бяхме може би единственият дом в страната с такава”, каза за „Борба” директорката на институцията Бистра Ботева. „Всъщност сайтът съществува от около 2 години и ни е подарък от великотърновската фирма „Акцент”, чийто собственик е с корени от Горски Сеновец”, разказа още директорката, която ръководи дома цели 17 години. В сайта всички желаещи могат да прочетат информация за социалното заведение, за заниманията на децата, както и да се информират за начините, по които могат да помогнат със средства и дарения. „Домът е създаден през 1980 година в сградата на бившето основно училище в селото. През годините социалната институция е била и за деца, и за възрастни, в момента е дом за деца с умствена изостаналост от 3 до 18 години. Капацитетът е бил 56 питомци, но с новите изисквания на правителството за намаляване капацитета на домовете, от 1 юни миналата година в „Слънчице” живеят 45 деца. „Миналата година успяхме да създадем център за настаняване от семеен тип в Стражица и изведохме в него 8 деца от дома", обясни директорката. Отново от юни миналата година 10 питомци са настанени в пригоден за тях дом на улица „Никола Габровски” във Велико Търново, който е изграден в партньорство с немска фондация. 39 души се грижат за настанените в „Слънчице” деца. Хората обаче са недостатъчни, защото предоставяме денонощна услуга, каза Бистра Ботева. Едва шест са възпитателите, има четирима трудотерапевти, толкова социални работници и четири медицински сестри. Всички те са всеотдайни в работата си, но понякога просто не им достигат сили и време да се справят с всичко. За да се подпомогне работата на екипа, по проекти в дома вече работят логопед и психолог. Децата от институцията посещават масови и помощни училища според способностите и уменията им. Ателиета по керамика, готварство, цветарство и шиене запълват свободното им време. В тях всички пеят, рисуват, придобиват умения, които да им помогнат, когато напуснат институцията. Малчуганите ползват дори басейн за водни процедури, а най-малките се радват на зоокът с животни. Всяко лято децата ходят и на море. Домът има много дарители. Големи български фирми, както и местни производители помагат с каквото могат на децата. Преди Коледа пък семейство от старата столица изпратило подаръци. „В нашето ателие изработваме фигурки от керамика, рамки за снимки, пана, картички и мартеници”, не спира да хвали децата си тяхната директорка. Всичко ставало толкова красиво, че дори от Пощенска банка, хотел „Радисън” и неправителствени организации от европейски държави поръчали изработката на сувенири по техни модели и децата ги направили. Още преди да започне да ръководи институцията, директорката е работила като учител и директор на детска градина. Уменията си за работа с деца с увреждания обаче придобила в чужбина, затова и през миналата година направила всичко възможно да изпрати екип от дома на обучение в Австрия. От 2 години пък тамошен екип работи у нас и помага на специалистите от дома в Горски Сеновец. „С помощта на Елена Сигнер от Германия 15 деца от дома бяха на посещение в чуждата страна", сподели още Бистра Ботева. Парадоксът е, че има интернет страница, а в Горски Сеновец няма интернет. От 2 години безуспешно се водят преговори с БТК, но така и до днес нищо не се е получило. „Има родители, които искат да поддържат връзка с децата си чрез скайп, защото са далеч и не могат често да идват. Или искат да им изпращам снимки. Това не може да стане. За всяко нещо, документ, справка или друга работа, свързана с ползването на интернет, се налага да ходя до Стражица и Горна Оряховица”, разказа още директорката. А за всички, които имат желание и възможност да помогнат, тя предоставя банковите сметки на дома IBAN /в BGN/: BG50 FINV 9150 1000 2669 12, IBAN /в EUR/: BG84 FINV 9150 1400 1309 52, притежател на сметката: сдружение „Приятели на детски дом - Горски Сеновец”, Първа инвестиционна банка BIC: FINVBGSF.
Източник: Борба - Велико Търново (11.02.2011)

Пет от 40-те най-ликвидни дружества на БФБ отчитат над 80% ръст в цените на акциите си за последните 3 месеца, показва справка на Investor.bg. Трейс Груп Холд е лидер със 109,78% ръст за периода, като цената му достигна 96,5 лв. за акция и дружеството е кандидат за влизане в SOFIX от следващия месец. На второ място с 97% ръст за три месеца до 2,201 лв./акция са книжата на Синергон холдинг. С по над 80% са още Мостстрой, ТБ Първа инвестиционна банка и Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ. Последното също е претендент за влизане в SOFIX от март 2011 г. С над 50% ръст са 6 дружества, а именно ТБ Централна кооперативна банка, Индустриален капитал холдинг, Холдинг Пътища, Химимпорт и Стара планина холд. Спад за 3 месеца отчитат само две от 40-те най-ликвидни дружества, като това са Юрий Гагарин с 0,78% понижение до 43,608 лв./акция и КРЗ Одесос с понижение от 1,85% до 98,05 лв. Пълната класация за последните три месеца е в раздел Сектори и класации на Investor.bg. Класацията за последните 12 месеца се оглавява от Алкомет АД със 105% ръст до 6,61 лв./акция. Втори и трети със съответно 91% и 85% ръст са Индустриален капитал холдинг и Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ. За последната година от състава на BG40 25 дружества поскъпват, а 15 поевтиняват. Гледайки 3-годишната класация, няма нито едно поскъпващо дружество, като половината от най-ликвидните поевтиняват с над 65%. За последните 3 месеца SOFIX се повишава с 30,2% до 448,18 пункта. За последната година повишението му е с 2,7%, а за последните 3 години 68,5% спад. Измененията на BG40 са съответно 21,2 на сто за три месеца, 13,8 на сто за последната година и -66,9 на сто за последните три.
Източник: Инвестор.БГ (17.02.2011)

Банкерът Матьо Матеев, който дълги години беше изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка е починал днес след продължително боледуване, съобщиха от банката. Освен поста на изпълнителен директор, той беше и председател на управителния съвет на кредитната институция. Роден е през 1959 г., завършил е Университета за национално и световно стопанство (тогава Висш икономически институт) в София, по специалностите "Счетоводство и контрол" и "Международни икономически отношения". Матьо Матеев работи в ПИБ от 1993 г., през 1995 г. става директор "Корпоративно банкиране", а от 1998 г. е член на управителния съвет и изпълнителен директор. Той има 23 години стаж в банковата сфера – от 1988 г. работи във Външнотърговска банка, която по-късно става "Булбанк". През 2006 г. Матеев получава наградата "Банкер на годината" на седмичника "Банкер". Малко след като получава приза, споделя виждането си за парите пред в."Сега" - когато човек общува, той е зависим от парите, но ако те му налагат общуване, това е форма на подчиненост.
Източник: Дневник (21.02.2011)

Напредва строежът на бизнес център във Варна В напреднал етап на строителство е бизнес център „Никулицел“ във Варна. Комплексът е разположен в централната част на морската столица, в ъглов парцел с площ 1860 кв. м, заключен между улиците „Ген. Колев“ и „Никулицел“. Районът е изключително атрактивен не само заради близостта си с много държавни институции и банки, но и поради добрите си комуникации до останалите точки на града. Инвеститор на обекта е варненската фирма „Вевас“ ООД. Архитектурният проект е изработен от арх. Георги Минчев и арх. Людмила Панайотова. Строителството се изпълнява от „Комфорт“ ООД. Ексклузивен консултант по отдаването на площите под наем е „GVA Sollers Solutions“, част от групата на „Форос“. Общата разгъната застроена площ на зданието е 19 636 кв. м. Административният комплекс включва три подземни и единадесет надземни нива, които са със застроена площ 1300 кв. м. Част от партера, вторият и третият етаж на сградата са предвидени за централа на Първа инвестиционна банка. Следващите нива - от четвърто до десето, са предназначени за офиси, като отдаваемите площи варират от 50 до 400 кв. м. Планировката им е такава, че дава възможност за гъвкаво разпределение на пространствата. На последния, единадесети етаж, от който се открива великолепна панорама към града, са разположени ресторант и фитнес. Панорамното заведение разполага със 120 места. Офис сградата е решена с два входа, подчертаващи различните функции. Входът на банката, от ул. „Генерал Колев“, е представителен и богато остъклен. На партера е разположен просторен салон с площ 600 кв. м и публичен сейф. Атриум, където се намира и парадното стълбище, осигурява пространствена връзка между трите етажа на банковия офис. Тази част от зданието ще бъде обслужвана от самостоятелен асансьор. Вторият вход е за офис зоната и е от ул. „Никулицел“. Четири високоскоростни асансьора за по 13 души осъщестяват вертикалната комуникация в сградата. Предвиден е и един товарен асансьор за обслужване на ресторанта и фитнес залата, както и на минибюфетите, разположени на всеки офисен етаж. Осигурени са 159 подземни и надземни места за автомобили. „Никулицел“ се изпълнява съгласно международните стандарти за офис сгради клас А. Бизнес центърът ще предложи нови, модерни офис площи през септември 2011 г., когато се очаква да бъде завършен.
Източник: Строителство Имоти (07.03.2011)

Продадоха ТЕЦ "Брикел" на компания от Сейшелите КЗК е разрешила собственикът на ТЕЦ „Брикел“ - „Калиста 2004“ да бъде закупен от компанията „Молер корп“, става ясно от сайта на антимонополната комисия. Фирмата „Молер корп“ е регистрирана в Република Сейшели и се представлява от Джоана Линдзи Рита Алсиндор, обясниха от КЗК. Освен ТЕЦ „Брикел“ компанията е придобила и фирмата „Траял България“, която е дъщерно дружество на сръбски завод за гуми. И двете компании се свързват с бизнесмена Христо Ковачки. Централата край Гълъбово трябваше да спре през септември 2010 г. заради наднормени замърсявания и изчерпани разрешените за работа часове. Заради това, че фирмата осигурява отоплението на Гълъбово, затварянето й бе отложено. Проблеми с продължаване на дейността си може да има и друга компания, свързана с Ковачки – ТЕЦ „Бобов дол“. Дружеството е поискало да му бъде удължена лицензията за производство на ток, издадена от ДКЕВР. Компанията обаче не е предоставила достатъчно доказателства, че може да изпълни инвестиционната си програма. В доклада на енергийната комисия е записано е, че Първа инвестиционна банка ще даде кредит за изпълнение на инвестиционните програми на ТЕЦ-овете „Бобов дол“ и „Брикел“, но не са посочени конкретни стойности и разпределение на средствата. От „Консорциум Енергия МК“, собственици на ТЕЦ „Бобов дол“, планират да изградят сероочистващи инсталации на трите блока на централата до края на 2015 г.
Източник: Класа (09.03.2011)

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) удължи с пет години лицензията за производство на електрическа и топлинна енергия на димитровградския ТЕЦ "Марица 3" до 31 декември 2015 г., показва справка в регистъра на ведомството. Решението на регулатора може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд. В средата на февруари стана ясно, че централата, свързана с бизнесмена Христо Ковачки, трябва да бъде затворена през септември, защото не покрива екологичните стандарти, подобно на предприятието "Брикел". От години ТЕЦ "Марица 3" не произвежда топлинна енергия. В началото на есента ще бъдат изчерпани оставащите 2500 работни часа на ТЕЦ "Марица 3" от общо разрешените 20 хил. часа от Европейския съюз, показват данни на дружеството. Централата е сред ТЕЦ-ове - големи замърсители в страната, които получиха гратисна квота от Брюксел, за да си монтират необходимите съоръжения за пречистване на дима. На откритото заседание на ДКЕВР преди две седмици стана ясно, че компанията не може да гарантира финансово изпълнението на инвестициите си. След изричното настояване на енергийния регулатор, ръководството на централата е представило писмо за намерение за бъдещо финансиране от "Първа инвестиционна банка".
Източник: Дневник (14.03.2011)

През 2010 г. Първа инвестиционна банка отчита нетна печалба в размер на 30.838 млн. лв., като тя пада спрямо с 3.7% спрямо 2009 г., когато е била 32.021 млн. лв. Намалението от 1.183 млн. лв. е в резултат на по-големите разходи за обезценка спрямо предходната 2009 г., съобщават от банката в консолидирания си отчет за миналата година. Банката е подобрила пазарния си дял до 5% през миналата година, като през 2009 г. той е бил 4.1%. Общите приходи от банкови операции са се повишили до 200.980 млн. лв. или има увеличение от 18.860 млн. лв. или 10.4% спрямо 2009 г., когато те са били 182.120 млн. лв. Лихвените приходи нарастват с 9.2% до 392.681 млн. лв. спрямо предходната година, когато са били 359.724 млн. лв. Корпоративните кредити възлизат на 267.112 млн. лв., като през 2009 г. са били 228.821 млн. лв. и са 68% от лихвения доход на банката за отчетния период. Към 31.12.2010 г. портфейлът от кредити преди обезценка възлиза на 3 471 361 000 лв., като година по-рано те са били 3 015 642 000 лв. което е с 15.1% или 455 719 000 лв. повече спрямо предходната година. Увеличението е резултат от нарастването на кредитите към големи корпоративни клиенти, които са нараснали с 22.1% и на усвоените кредитни лимити по кредитни карти и овърдрафти на граждани, които са нагоре с 13.05%. През отчетния период ПИБ запазва шестото си място в банковата система по отпуснати кредити на клиенти. Финансирането на големи корпоративни клиенти продължава да формира основния дял от кредитния портфейл на банката, който се увеличава до 72.4% от 68.3% през 2009 г., като към края на 2010 г. достига 2 515 636 000 лв. Портфейлът от кредити за малък и среден бизнес бележи слаб растеж от 1.17%, достигайки 207 045 000 лв. Микрокредитите намаляват с 2 439 000 лв. до 27 017 000 лв. в сравнение с предходната година. Кредитите на граждани към края на 2010 г. възлизат на 721 663 000 лв., като запазват нивата си от предходната година. Техният дял от кредитния портфейл на банката намалява с 3.1 процентни пункта до 20.8%. Основният източник на финансиране за ПИБ продължават да бъдат привлечените средства от клиенти, които към 31.12.2010 г. възлизат на 4 205 020 000 лв., като през 2009 г. са били 3 276 885 000 лв. или са нараснали с 28.3% спрямо предходната година. Пазарната позиция по този показател се подобрява през годината като от шесто място банката се нарежда на пето сред банките в страната. През 2010 г. Fitch Ratings потвърди дългосрочния рейтинг BB- и краткосрочния рейтинг B, както и рейтинга на подкрепа от 3 на ПИБ. Основни акционери в Първа инвестиционна банка са Цеко Минев с 28.94% от капитала, Ивайло Мутафчиев с 28.94%, Доменико Венчърс Лимитид с 9.72%, Рафаела Кънсалтънтс Лимитид 9.72% и Легнано Ентърпрайз Лимитид със 7.68% от капитала. В момента 15% от капитала на банката (16.5 млн. лв.) се търгува свободно на БФБ – София (free-float).
Източник: Други (17.03.2011)

Първа инвестиционна банка е издала облигации с номинална стойност 20 млн. евро, показва справка в Централен депозитар. Всяка от издадените облигации е с номинал 50 000 евро, като това е емисията с най-голям номинал на една облигация у нас в момента. На практика, за да си купи някой дори 1 облигация, са му нужни около 100 000 лв. Емисията е регистрирана в Централен депозитар на 17 март 2011 г. От ПИБ уточниха, че подробности за емисията ще бъдат обявени утре. За последните 12 месеца акциите на Първа инвестиционна банка поскъпват с 37,75% до 3,35 лв. за акция и 369 млн. лв. пазарна капитализация. Консолидираната печалба на банката за 2010 г. е 28 млн. лв., а неконсолидираната печалба е 31 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (22.03.2011)

Облигациите за 20 млн. евро, които Първа инвестиционна банка издаде, ще й позволят да увеличи кредитния си портфейл с над 320 млн. лв., съобщиха от институцията. Инструментите ще бъдат включени в капитала от първи ред на банката. Това е и причината те да отговарят на определени условия, заложени в наредбата на БНБ, а именно да нямат падеж и с тях да могат да се покриват загуби. Лихвата, която ще се изплаща по тях, е доста над пазарните - 12.75%. Василка Стаматова - ДВИ в Първа инвестиционна, коментира, че "нивото на лихвата не може да се сравни с лихвата по други съпоставими пазарни сделки, тъй като това е съвсем нов инструмент за българския пазар. Той стана възможен с последните промени от 31 декември 2010 г. в Наредба 8 на БНБ за капиталовата адекватност на кредитните институции и няма други издадени такива инструменти, с които да се направи сравнение", коментира тя и допълни: "Ръководството счита, че за целите на емисията (включване като капитал от първи ред, т.е. от най-високо качество) размерът на лихвения процент е оправдан и приемлив."
Източник: Дневник (25.03.2011)

Първа инвестиционна банка АД - София свиква Годишно общо събрание на акционерите на 10.05.2011. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2010 година.
Източник: Агенция по вписвания (29.03.2011)

И през тази година повечето банките ще предпочетат да задържат печалбите си от миналата, вместо да ги разпределят за дивидент. Въпреки че на този етап не са много банките, които имат насрочени дати за общо събрание, на което се взима решението за разпределение на финансовия резултат, има яснота около това какво ще бъде предложението на съответния мениджмънт към акционерите за съдбата на печалбата. Засега шест банки предвиждат да капитализират печалбата си за изминалата година - ОББ (73.6 млн. лв. печалба по данни в БНБ), Пощенска банка (34.9 млн. лв.), ПИБ (30.8 млн. лв.), Банка Пиреос (44.1 млн. лв.), МКБ Юнионбанк (насрочено общо годишно събрание за 8 април, 4.4 млн. лв.), Прокредит банк (насрочено общо годишно събрание за 16 май, 3.4 млн. лв.), Корпоративна търговска банка (насрочено общо годишно събрание за 20 април, 74.5 млн. лв.). За ОББ това ще бъде седма поредна година, в която основният й акционер - Национална банка на Гърция, няма да разпредели дивидент, реинвестирайки печалбата в капитала на банката. И Банка Пиреос през последните пет години не е раздавала дивиденти и всички печалби се рекапитализират в капиталовата й база, обясниха от банката. От ПИБ също посочиха, че няма да изплащат дивидент, съобразявайки се с препоръката на БНБ. МКБ Юнионбанк, следвайки традиционната си политика, ще капитализира печалбата и за миналата година, обясниха оттам. Корпоративна банка за разлика от миналата година, когато раздаде половината си печалба за 2009 г. (30 млн. лв.) като дивидент, тази предвижда да задели финансовия си резултат за 2010 г. във фонд "Резервен", става ясно от съобщение на банката за предстоящото общо събрание до борсата. Уникредит Булбанк (158.7 млн. лв.) се очаква да следва същата политика като миналата година (капиталът й към края на 2010 г. е 1.8 млрд. лв.). Тогава тя беше една от банките, които разпределиха част от печалбата си за 2009 г. и през третото тримесечие на годината увеличи капитала си със същия размер. От СИБанк (2.3 млн. лв.) посочиха, че все още не е взето решение по въпроса с печалбата й за миналата година. По мнение на банкери и тази година кредитните институции по-скоро ще трупат провизии по просрочени заеми, вместо да разпределят дивиденти, тъй като очакванията са именно тази година най-много да се използват натрупаните резерви. Логиката е, че след две години на предоговаряне и реструктуриране на кредити в крайна сметка за тези, при които вариантите са изчерпани, ще се пристъпи към отписване.
Източник: Дневник (31.03.2011)

Бизнесът закъса: за дългове в момента продават 60 предприятия. Заради необслужвани кредити и борчове към контрагенти над 60 предприятия в целия регион в момента се продават, показа наша справка. За повечето дружества вече са правени по няколко процедури от частни съдебни изпълнители. Бирниците вадят на тезгяха фабрики, хотели, промишлени помещения и заводи. Повечето от имотите са под възбрана от банки. Едни от последните закъсали са собственици на предприятие за закуски и сладки в Павликени. То е притежание на „Евро-кори трейд”. Оценено е на малко над 130 хил. лв., с които трябва да се покрие задължение към „Райфайзенбанк”. От началото на годината не може да се намери купувач за завода за стъкло в Елена. Фирмата „Интериор глас”, с която се свързваха и надеждите за възстановяването на железопътната линия, е разцепена на части, но пак се оказва непродаваема. Общата й цена от близо 10 млн. стъписва мнозина. Същото е и дереджето за завода „Присое” - Присово. За продан е гласен и близо 600 кв. метра хотел в Леденик. Цената му е около 2 млн. На тезгяха е и хотелски комплекс в близост до стария радиозавод. ЕДНА ОТ НАЙ-АПЕТИТНИТЕ ОФЕРТИ В МОМЕНТА Е ЗА ДВУЕТАЖНА ФАБРИКА НА ФИРМА „ВИЛИ” В ПОДНОЖИЕТО НА ХЪЛМА ТРАПЕЗИЦА. Цената й е малко над 150 хил. лв., с които се покриват задълженията към кредиторите „СиБанк” и „Първа инвестиционна банка”. Изобилие от промишлени помещения и складови бази във В. Търново, Горна Оряховица, Балван, Свищов и Павликени също чака нови собственици.
Източник: Борба - Велико Търново (06.04.2011)

След близо едномесечна сага в съда Митко Събев победи в поредната битка с другия основен собственик с 47,5% дял Денис Ершов за контрола върху "Петрол Холдинг". Тримата мениджъри на групата "Петрол", които бяха отстранени от длъжност от Софийския градски съд, отново са на работа. От вчера Орлин Тодоров отново може да изпълнява задълженията си като изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на "Петрол Холдинг" и на Управителния съвет на "Петрол" АД, Светослав Йорданов отново заема длъжността изпълнителен директор и председател на УС на "Петрол" АД, а Йордан Георгиев - като управител на "Нафтекс Петрол". Това стана възможно след решение на Софийския апелативен съд, който отмени решението на Софийския градски съд от 10 март тази година за временно отстраняване на тримата мениджъри от заеманите длъжности заради иск, заведен от Денис Ершов и Александър Мелник. Решението е обявено за незаконосъобразно и не подлежи на обжалване, категорични са съдиите. Така групата компании "Петрол" отново разполага с легитимен ръководен мениджмънт и може да функционира нормално след близо месец без шефове. Спорът между Събев и Ершов обаче не се водеше само в съда. В последните седмици на март той се превърна в истинска битка между охранители. Чрез нелегитимно решение на УС Денис Ершов се опита да смени охранителите на централата на "Петрол", ръководството на част от компаниите и юридическата кантора, която обслужва дружествата в холдинга. Жертва на атаките стана един от гардовете на сградата, който след среднощно посещение на Ершов и неговата охрана в сградата на столичния бул. "Черни връх", е за две седмици с гипсирана ръка.
Източник: Стандарт (08.04.2011)

"Елтрейд къмпани" ЕООД ще купи активи на обявения в несъстоятелност металургичен комбинат "Кремиковци" АД. Дружеството, което е 100% собственост на 26-годишния Лъчезар Варнаджиев, е единственият участник, който е депозирал документи за участие в явния търг за продажбата на активи и предзаводската площадка на предприятието. Дружеството на Варнаджиев е регистрирано на същия адрес като компанията за преработка на скрап "Надин - Н", част от групата на фирма "Надин". Варнаджиев е бил служител във фирма от групата. Статия на вестника отпреди две години показва, че тогавашният управител на "Надин" Георги Домусчиев е също и в борда на "Атоменергоремонт" на Христо Ковачки. След като беше публикуван списъкът на спонсорите на партиите от парламентарните избори през 2005 г., се видя, че Ковачки е вторият по големина спонсор на ДПС. Той дълго време беше свързван с партията, докато не направи своя - "Лидер".
Източник: Пари (13.04.2011)

Новорегистрирана фирма дава 316 млн. лв. за "Кремиковци" Активите на металургичния комбинат „Кремиковци“, обявени за пореден път на търг, бяха продадени вчера на дружеството „Елтрейд къмпани“, съобщи синдикът на комбината Цветан Банков. Той не можа да даде повече подробности около сделката, но заяви, че документите на компанията са били перфектни. От дружеството са внесли 10-процентния задатък от 31,6 млн. лева, а до следващия понеделник трябва да платят останалите средства до 316 млн. лева, обясни Банков. Управител на фирмата е 25-годишният Лъчезар Варнаджиев, а дружеството бе единственото, което се яви на търга. Пред „Класа“ Банков предположи, че дружеството е създадено специално за покупката на комбината. То ще получи производствената площадка заедно с административните сгради. Активите обхващат терен от около 8100 декара, административната му сграда, търговската дирекция и някои движими вещи като автомобили. На предишния търг през ноември Банков каза пред „Класа“, че вече не става дума за запазване на предприятието, а за осребряване на имуществото му. В Търговския регистър е записано, че дружеството „Елтрейд къмпани“ е регистрирано на 8 март 2011 г., със седалище в София на ул. „Перник“ 120. Капиталът на дружеството е 20 хил. лв., които са внесени в Първа инвестиционна банка. Предметът на дейност на „Елтрейд къмпани“ е търговия с черни и цветни метали и производствена дейност, пише в Търговския регистър. Едноличен собственик на дружеството е Варнаджиев, който е от Белене. Името му фигурира и в списъка на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Самият той вчера отказа всякакви обяснения как смята да вземе необходимите средства до понеделник, когато изтича срокът за превеждането на 316 млн. лв. в специална сметка на „Кремиковци“ в Българската банка за развитие. Потенциалният собственик е отказал да говори и със синдика Банков, стана ясно вчера. На адреса на „Елтрейд къмпани“ в столицата е регистрирана и компанията „Надин-Н“, става ясно от регистрите. Предстои да бъде извършена проверка на Софийския градски съд, който да се произнесе за влизане във владение, след което реално собствеността ще бъде прехвърлена на „Елтрейд къмпани", обясни Банков. Ако сделката се осъществи, с парите от нея ще бъдат погасени част от исканията на кредиторите. Това бе четвъртият опит за продажба на активи на комбината. Цената на сделката е с 20% по-ниска от старта на предишното наддаване на 7 февруари и с 45% по-ниска от първия търг, който беше през септември миналата година.
Източник: Класа (13.04.2011)

ПИБ е финансирала сделката за "Кремиковци" Първа инвестиционна банка (ПИБ) е финансирала фирмата "Елтрейд къмпани", която спечели търга за активите на "Кремиковци". Това съобщиха от банката вчера. "Първа инвестиционна банка АД счита, че това е обикновена търговска сделка, която ще допринесе за съживяването на икономическата активност в София", коментират от институцията в официално изявление. "Подкрепихме "Елтрейд къмпани" ЕООД с кредит в размер на 59 млн.евро, тъй като по наша преценка тази компания ще има добра възможност да осъществи проекта и една от причините за това е, че вече има сключени предварителни договори за продажбата на част от неработещите активи на комбината", казват още от банката. Във вторник "Елтрейд къмпани" спечели търга за активите на обявеното в несъстоятелност дружество, като за целта трябва да плати общо 316 млн. лв. до средата на април. Компанията е собственост на 26-годишния Лъчезар Варнаджиев и се свърза с групата за рециклиране на уреди и търговия със скрап "Надин". Не е ясно откъде дружеството ще финансира остатъчната част от цената за "Кремиковци" в размера на близо 200 млн. лв. извън заема на ПИБ.
Източник: Дневник (14.04.2011)

Новият собственик на "Кремиковци" доплати цената "Елтрейд къмпани" ЕООД е превела в Българската банка за развитие(ББР) 284 399 500 лева за обособената част на "Кремиковци", съобщи БТА като се позова на синдика на предприятието в несъстоятелност - Цветан Банков. Сумата трябваше да се внесе до 18 април по особената сметка на комбината в банката като фирмата си приспадне внесения задатък от 31 600 500 лв. за участие в явния търг на 12 април. Компанията, създадена през март, чиито собственик според Търговския регистър е 26-годишният Лъчезар Варнаджиев, беше обявена за купувач на предзаводската и производствената площадка на металургичния комбинат. Обект на сделката са и активите, свързани с производствената дейност на дружеството, намиращи се на територията им, при цена 316 милиона лева. Фирмата беше единственият кандидат в търга, поради което не се стигна до наддаване. В официално съобщение на Първа инвестиционна банка от вчера беше потвърдено, че институцията е дала заем от 59 млн. евро на "Елтрейд къмпани" ЕООД, тъй като по нейна преценка "тази компания ще има добра възможност да осъществи проекта и една от причините за това е, че вече има сключени предварителни договори за продажбата на част от неработещите активи на комбината".
Източник: Дневник (15.04.2011)

Първа инвестиционна банка (ПИБ) е осигурила цялата сума от 316 млн. лв за придобиването на производствените активи на "Кремиковци", като кредитите са обезпечени с вземанията по подписаните договори за продажбата на активите на комбината с чуждестранни контрагенти. Това съобщиха от банката в петък - три дни след търга. В същото време Националната агенция по приходите (НАП) обяви, че започва пълна данъчна проверка на купувача "Елтрейд къмпани" и собственика й - 26-годишния дипломиран строителен инженер Лъчезар Варнаджиев. Проверката е възложена лично от изпълнителния директор на НАП Красимир Стефанов. Тя ще изследва произхода на средствата за купуването на предприятието, транзакциите на дружеството с други фирми и физически лица от момента на създаването й и всички данъчни последици, които са възникнали от движението на паричните потоци преди и след сделката за "Кремиковци". От съобщението на ПИБ стана ясно, че тя е предоставила "мостово финансиране до пълния размер на сделката на стратегическите партньори на "Елтрейд къмпани" - "Надин металс трейд" и "Велпет консулт". Преди това от банката съобщиха, че тя е отпуснала 59 млн. евро заем на купувача на "Кремиковци", без да поясняват, че е осигурила и останалото финансиране до 316 млн. лв. по сделката. Според ПИБ трите фирми "нямат икономическа обвързаност съгласно действащите нормативни уредби в страната и в тази връзка не формират голяма експозиция" за банката. На ПИБ й се наложи обаче да увеличи капитала си наскоро със специални облигации за 20 млн. евро, което й позволи да увеличи кредитния си портфейл именно с 320 млн. лв. Според фирмения регистър ДАКСИ "Надин металс трейд" е създадена подобно на "Елтрейд къмпани" само преди малко повече от месец. Тя е собственост на Симеон Стоянов, който участва още в управлението на свързваната с ПИБ "София ленд". Стоянов бе на търга на "Кремиковци" заедно с Любомир Тодоров, като двамата са в борда на директорите на компанията за рециклиране на автомобили "Автоекобул", част от групата "Надин". Самата "Елтрейд къмпани" е регистрирана на ул. "Перник" №120 в София, където е адресът и на "Надин-Н" - компанията - краен собственик на една от най-големите групи за търговия със скрап и метали "Надин". Там живее и един от управляващите на завода за рециклиране "Надин" Радослав Босилков. Няма данни обаче във фирмените регистри за компания с името "Велпет консулт" ЕООД". Според информация на "Капитал" става въпрос за компанията "Валпет консулт", собственост на Валентин Войнов. Според ПИБ инвестицията на банката в тези три компании й гарантира печалба от различен тип дейности. "Те ще придобият активи, които са самостоятелно обособени на технологичен и функционален принцип. Фирмите ще генерират различни по своя характер входящи парични потоци... Източниците за погасяване на тези кредити са от дейностите на фирмите - производство на продукция, транспортни жп услуги, електропренос, продажба на скрап и продажба на недвижими имоти", заявиха от банката.
Източник: Дневник (18.04.2011)

ПИБ е осигурила цялата сума за "Кремиковци", НАП проверява купувача Първа инвестиционна банка (ПИБ) е осигурила цялата сума от 316 млн. лв за придобиването на производствените активи на "Кремиковци", като кредитите са обезпечени с вземанията по подписаните договори за продажбата на активите на комбината с чуждестранни контрагенти. Това съобщиха от банката в петък - три дни след търга. В същото време Националната агенция по приходите (НАП) обяви, че започва пълна данъчна проверка на купувача "Елтрейд къмпани" и собственика й - 26-годишния дипломиран строителен инженер Лъчезар Варнаджиев. Проверката е възложена лично от изпълнителния директор на НАП Красимир Стефанов. Тя ще изследва произхода на средствата за купуването на предприятието, транзакциите на дружеството с други фирми и физически лица от момента на създаването й и всички данъчни последици, които са възникнали от движението на паричните потоци преди и след сделката за "Кремиковци". От съобщението на ПИБ стана ясно, че тя е предоставила "мостово финансиране до пълния размер на сделката на стратегическите партньори на "Елтрейд къмпани" - "Надин металс трейд" и "Велпет консулт". Преди това от банката съобщиха, че тя е отпуснала 59 млн. евро заем на купувача на "Кремиковци", без да поясняват, че е осигурила и останалото финансиране до 316 млн. лв. по сделката. Според ПИБ трите фирми "нямат икономическа обвързаност съгласно действащите нормативни уредби в страната и в тази връзка не формират голяма експозиция" за банката.
Източник: Дневник (18.04.2011)

С кибератака опитаха да източат пари на клиенти в наша банка С опасна кибератака измамници се опитаха да източат сметките на клиенти в най-голямата банка у нас - УниКредит Булбанк. На клиенти на трезора са били разпратени т.нар. фишинг писма. Те са информирани за блокирана сесия в системата на Булбанк Онлайн и са помолени от името на банката да последват препратка в писмото с цел да се избегне постоянното спиране на сметката и блокиране на акаунта. Линкът води към уебстраница, която наподобява тази на УниКредит Булбанк, но без наличие на удостоверителните сертификати на банката. В писмото се изисква освен въвеждането на потребителско име и парола, номер на кредитна карта и дори ПИН код. В случай че сте получили електронно писмо, в което ви информират за блокирана сесия в системата на Булбанк Онлайн и ви молят да последвате препратка в писмото с цел да се избегне постоянното спиране на сметката и блокиране на акаунта, ви информираме, че такова писмо не е изпращано от банката и не следва да се проследяват препратките в писмото, реагираха мигновено от Уникредит Булбанк. „Ако евентуално сте въвели потребителско име и парола, препоръчително е да влезете на сайта на Булбанк Онлайн и незабавно да смените паролата си. Ако сте предоставили номера на кредитната си картата и ПИН, незабавно блокирайте картата си", посочиха още от трезора. Часове след като бяха сигнализирани за фишинг атаката, специалистите на банката блокираха опасния линк. От банката увериха, че са взети всички необходими мерки и средствата на клиентите им са защитени. Ако се установи все пак, че има източени карти по престъпен начин, трезорът ще възстанови средствата на клиентите, посочиха още от финансовата институция. Атаката срещу „УниКредит“ стана само три месеца след като друга наша банка – ДСК, предупреди за фишинг нападение срещу нейни клиенти. И от други трезори вчера посъветваха клиентите си да са внимателни. На сайта на Първа инвестиционна банка бе качено съобщение: „Бъдете внимателни, пазете се от т.нар. phishing атаки. „Никога не въвеждайте лековерно лични данни, своето потребителско име и парола за онлайн банкиране, за електронна поща, за PayPal или eBay, освен ако не сте абсолютно сигурни, че сте на правилното място. Не давайте и номера на банковата си карта“, е основният съвет от ПИБ. Освен това трябва да се проверява истинността на изпратеното съобщение, като се свържете с обслужващия банкер или служителите в Центъра за обслужване на клиенти. Подобни писма трябва да се изтриват, да не им се отговаря, да не се препращат и да се уведомят всички засегнати страни за кражбата на данни, категорични са от банковите среди.
Източник: Класа (19.04.2011)

НЕК и "Булгаргаз" може да не получат пари от продажбата на "Кремиковци" Държавните фирми Национална електрическа компания (НЕК) и "Булгаргаз" може и да не получат нищо от продажбата на металургичния комбинат "Кремиковци", въпреки че фалиралото дружество им дължи огромни суми. Това стана ясно от изказване на зам.-министъра на икономиката Евгени Ангелов вчера. Причината е, че компаниите са последни в списъка от физически и юридически лица, чакащи да им бъдат изплатени средства. НЕК и "Булгаргаз" имат да получават по около 100 млн. лв. от "Кремиковци". Сумата може да бъде платена от средствата от продажбата на фалиралото предприятие - 316 млн. лв., но не е ясно дали тя ще стигне за покриването на задълженията към всички кредитори, тъй като плащанията зависят и от обезпеченията по някои от тях. Общите задължения на комбината са 1.8 млрд. лв. "Кремиковци" беше купен от "Елтрейд къмпани", свързана с групата компании за скрап "Надин", а сделката е финансирана от Първа инвестиционна банка. "Освен НЕК и "Булгаргаз" претенции към "Кремиковци" имат и Министерството на финансите, работниците и други дружества, които са преди нас, а НЕК и "Булгаргаз" са в края на редицата и не знам тези 316 млн. лв. докъде ще стигнат", каза Евгени Ангелов. Той добави, че министерството на икономиката няма как да поиска дълговете към държавните дружества да бъдат изплатени с предимство.
Източник: Дневник (19.04.2011)

Дебютиращото на БФБ в четвъртък дружество за инвестиции в имоти "Валор Пропъртис" АДСИЦ ще тегли кредит от 125 млн. лв. за покупки на недвижимости. Това става ясно от покана за свикване на общо събрание на акционерите в компанията, което ще се проведе в края на май 2011 г. Само преди месец във "Валор Пропъртис" АДСИЦ вече се проведе събрание на акционерите, на което беше гласувано компанията да вземе кредити за 32.5 млн. лв. от Първа инвестиционна банка. Именно собствениците на ПИБ са водещите акционери и в едно от дружествата собственици на "Валор Пропъртис" АДСИЦ - "Инвестиционно дружество Надежда" АД. Справка в Търговския регистър показва, че към 7 март 2011 г. двата акциoнера във "Валор Пропъртис" са "Инвестиционно дружество Надежда" АД, което има 150 хил. акции, и "Ски Инженеринг" ООД с 350 хил. ценни книжа. Най-големите акционери в "ИД Надежда" пък според протокола от последното общо събрание на дружеството са банкерите Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Те държат по около 20% пряко като физически лица. Двамата са водещи акционери и в ПИБ, където имат по 28.9%. Основател на АДСИЦ освен "ИД Надежда" е "Ентра номер едно" ЕООД, което е еднолична собственост на кипърската офшорка "Максвил лимитид". В периода 19 януари - 14 февруари тази година фондът за имоти прави първоначалното задължително увеличение на капитала от 500 хил. на 650 хил. лв. Всички нови 150 хил. акции са записани и платени от акционера "Ски Инженеринг", което междувременно е изкупило и дела на "Ентра номер едно". "Ски инженеринг" ООД е с управител Илияна Гунева и съдружници Илияна Гунева и Александър Стоянов. Александър Стоянов е бивш член на съвета на директорите на "Либеро" ЕАД, в което представляващ е Боян Мариянов. Мариянов пък е представляващ и "Юлен" АД, което стопанисва ски съоръженията над Банско, а акционер в компанията е и въпросното "Ски инженеринг" ООД. Това е и придобито впоследствие наименование на компанията. Според удостоверение за актуално състояние от септември 2020 г. старото име на "Ски инженеринг" ООД е "Интерспорт" ООД.
Източник: Пари (27.04.2011)

Купувачът на „Кремиковци“ е под постоянен мониторинг Фирмата купувач на „Кремиковци“ е под постоянен мониторинг, заяви изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов, като припомни, че ведомството вече се самосезира относно продажбата на металургичния комбинат и проверява „Елтрейд къмпани“. Оттук нататък нас ни интересува НАП да си събере 80 милиона лева, които "Кремиковци" ни дължи, както и да проследи данъчното поведение на тази чисто нова фирма, допълни Красимир Стефанов. "Оттук нататък слагаме фирмата под постоянен мониторинг", категоричен е данъчен номер едно. По думите му не е от компетенцията на НАП да следи как банката се е съгласила да отпусне такава сума пари на фирма, създадена преди месец. Според него по този въпрос проверка трябва да направи банковия надзор. Фирмата „Елтрейд къмпани“ купи металургичния комбинат „Кремиковци“ за 316 млн. лв. Тя бе единственият мераклия за предприятието и предлагайки началната цена, спечели четвъртия поред търг за по-голямата част от неговите активи. Оказа се, че компанията е регистрирана около месец преди търга. След това стана ясно, че Първа инвестиционна банка (ПИБ) е финансирала цялата сума за придобиването на "Кремиковци".
Източник: Дарик радио (27.04.2011)

Печалбата на трезорите наваксва спада от кризата Печалбата на банките у нас наваксват спада от разгара на финансовата криза. През първите три месеца на годината те отчитат положителен финансов резултат от 157 млн. лв. при 170 млн. за същия период на миналата година и 271 млн. през януари-март 2009 г., показаха данни на БНБ. Това прави по 1,74 млн. лв. на ден, а само за март положителният финансов резултат е 70 млн. лв. Натрупаният капиталов излишък е 2.9 млрд. лв., а общата капиталова адекватност – 17.66%, посочват още от централната банка. През март се потвърждава наблюдаваното от края на предходната година, а именно забавяне на растежа на класифицираните активи (необслужваните в срок заеми) – те нарастват с два пъти по-нисък темп от този за последните три месеца на 2010 г. Делът на тези с просрочие над 90 дни в брутните кредити (без тези за кредитни институции) се увеличава до 12.93%. За обезценка трезорите са заделили нови 299 млн. лв., а само през март – 85 млн. лв., сочи още статистиката. Реализираните през първото тримесечие финансови и оперативни приходи осигуряват покритие както на обезценката, така и на останалите разходи на банките. По отношение на пазарните дялове и активите в първата петица няма промени – УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Обединена българска, Райфайзенбанк (България) и Юробанк И Еф Джи. В края на март те държат 53.9% от активите на системата. Все пак от БНБ коментират по-голямата активност на средните и малките банки, която отново засилва пазарните им позиции за сметка на групата на най-големите институции. От тримесечните отчети на публичните банки се вижда, че КТБ приключва периода на печалба от 15.01 млн. лева, което е с 29% под отчетеното година по-рано, Първа инвестиционна банка е реализирала 15% ръст на печалбата си на годишна база до 9,2 млн. лв., а Централна кооперативна банка реализира 16% спад до 4,6 млн. лв. БАКБ обаче е на загуба от 7,2 млн. лв. спрямо 6,8 млн. лв. положителен финансов резултат за първите три месеца на 2010 г. Активите на банковата система нарастват неравномерно от началото на годината, като през март е отчетен растеж от 285 млн. лв. (0.4%). През тримесечието те се увеличават с 0.7% (500 млн. лв.) и към 31 март възлизат на 74.2 млрд. лв. От началото на годината брутните кредити нарастват с 0.4% (241 млн. лв.) до 54.1 млрд. лв. За първите три месеца на 2011 г. растежът на корпоративния сегмент е 0.4%. Експозициите на дребно намаляват с 0.2% поради спада на потребителските кредити. Жилищните ипотечни заеми регистрират слаб растеж с 0.2%. Депозитите от граждани и домакинства се увеличават с 2.4% (667 млн. лв.). Основният лихвен процент за май е 0,21%.
Източник: Класа (02.05.2011)

На редовното годишно общо събрание на ТБ Първа Инвестиционна Банка АД е решено с мнозинство цялата нетна печалба за 2010 г. да се капитализира, а от печалбата за 2011 г. да не се изплащат дивиденти и да не се извършват други отчисления, става ясно от съобщение на трезора.
Източник: Money.bg (11.05.2011)

Общото събрание на акционерите ТБ Първа Инвестиционна Банка АД-София (5F4), което се проведе на 10 май 2011 г. взе решение да не разпределя дивидент за 2010 г. Дружеството отчете печалба в размер на 30 838 хил. лв.
Източник: Капиталов пазар (12.05.2011)

Международната рейтингова агенция "Фич" (Fitch) промени перспективата в оценката си на четири български банки в положителна посока. От "Фич" са посочили, че ревизират на "позитивна" дългосрочната перспектива на Societe Generale Експресбанк, Алианц банк - България, и Българска банка за развитие (ББР). Освен това те повишават перспективата на Първа инвестиционна банка на "стабилна" от "негативна". Повишението е следствие от потвърждението на оценката на "Фич" за дългосрочната й оценка за България на "BBB-" за дългосрочни задължения в чужда валута и "BBB" - в местна валута. Освен това агенцията промени и перспективата на "позитивна" от "негативна". В съобщението на "Фич" се казва, че рейтингите на Societe Generale Експресбанк и Алианц банк отразяват потенциалната подкрепа от акционерите им и са водени от финансовата мощ на техните компании майки, съотвенто френската банкова група Societe Generale и германският застраховател Allianz. Оценката за ББР е резултат от подобряването на перспективата за България, тъй като държавата е основен собственик на банката, се казва още в съобщението. Ревизирането на перспективата на ПИБ на "стабилна" от "негативна" е повлияно от умерената вероятност за помощ от страна на българските държавни институции, които, ако е необходимо, биха подкрепили банката, която е от т.нар. системно важни банки.
Източник: Дневник (26.05.2011)

Управителният съвет на Първа инвестиционна банка АД е взел решение дъщерното дружество Болкан Файнейшъл сървисис ЕООД да бъде преобразувано от еднолично дружество с ограничена отговорност, в еднолично акционерно дружество, съобщиха от банката. Новоучреденото дружество ще бъде универсален правоприемник на преобразуващото се дружество, което ще прекрати без ликвидация, допълват от там. В началото на февруари тази година ПИБ АД купи 100% от капитала на Болкан Файненшъл сървисис, като плати за дяловете 5 000 лв. Дружеството се занимава с консултантски услуги по внедряване на финансови информационни системи и разработка на софтуери. Акциите на ПИБ АД са едни от най-търгуваните на БФБ-София, като участват при изчислението индексите SOFIX, BG40 и BGTR30. Вчера с тях се сключваха сделки на цена 3.35 лв. за брой, като пазарната капитализация на банката достигна над 368 млн. лв.
Източник: Други (03.06.2011)

Пет търговски банки ще отпускат кредити на фермери и общини при лихва 7%, съобщиха от Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ). Фондът е сключил договори с Първа инвестиционна банка, Обединена българска банка, Алианц банк България, Интернешънъл асет банк и ЧПБ “Тексим”, според които те ще отпускат евтините заеми за финансиране на одобрени инвестиционни проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Очаква се същият тип договори да бъдат подписани и с други търговски банки, уточниха от ДФЗ. Заемите ще се отпускат за финансиране на проекти по мерки 121 (“Модернизиране на земеделските стопанства”), 122 (“Подобряване на икономическата стойност на горите”), 123 (“Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”), 223 (“Първоначално залесяване на неземеделски земи”), 226 (“Възстановяване на горски потенциал”), 311 (“Разнообразяване към неземеделски дейности”) и 312 (“Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия”). Кандидатите за кредит трябва да имат одобрени проекти и сключен договор за отпускане на финансова помощ по ПРСР. Кандидатстването за заем се извършва в банките. Максималният размер на рефинансираните със средства на фонда кредити ще е до 500 000 лв. Срокът на погасяване ще е до 60 месеца.
Източник: Труд (22.06.2011)

Колко струва една банка? Андрей Георгиев, изп. директор на Финансова къща "Логос-ТМ" АД. Дългоочакваната смяна на собствеността на основния пакет от акции на Българо-Американската кредитна банка стана факт в края на миналата седмица, след като получи "зелена светлина" последователно от КЗК и БНБ. Сделката може да се определи като емблематична и с фундаментално значение, макар банката да не е сред големите кредитни институции в страната. За тези, които не следят банковия сектор отблизо, трябва да се припомни, че продавачът по сделката е на практика фалиралата вследствие на икономическата и финансова криза, и впоследствие национализирана ирландска банка Allied Irish Banks. Тя навлезе на българския пазар на банкови услуги през 2008 година, когато купи близо 50% от капитала на БАКБ от Българо-Американския инвестиционен фонд. Покупката се оказа в най-неподходящия момент, няколко месеца преди кризата да се разгърне с пълна сила в региона на Централна и Източна Европа. Тази грешка струва скъпо на ирландците, тъй като те загубиха почти цялото си вложение в България. От инвестираните над 216 млн. евро в акции на БАКБ в петък (17 юни) те получиха едва 100 хиляди евро от новия собственик - фонда Clever Synergies Investment Fund (CSIF), зад който стои бизнес дамата Цветелина Бориславова. Разбира се, ирландците все пак са щастливи, че извън горепосочената символична сума ще си върнат и допълнително вложените в родната банка под формата на кредитна линия 25 млн. евро. Едва ли Allied Irish Banks щеше да продава по този начин (притисната от времето и на всяка цена), ако не беше принудена от ирландските власти да подкрепи баланса си в кратки срокове, продавайки активите си в чужбина. Подобна сделка ирландците вече осъществиха през септември миналата година в Полша. Само че за тяхна радост банката Zachodni бе далеч по-апетитна за купувачите. За нея наддаваха някои от най-големите банки в Европа, а покупната цена от 2,9 млрд.евро, предложена от спечелилата своеобразния търг Banco Santander, надхвърли и най-оптимистичните очаквания. Испанската банка плати 2,8 пъти счетоводната стойност на акция. За сравнение банките в Европа се търгуват при средни нива на съотношението цена към счетоводна стойност на акция около и под единица. Тази сериозна премия се дължи на това, че полската икономика е единствената в ЕС, която остана на пътя на икономическия растеж в кризата, банковата система на страната е в изключително добра форма, като отбелязва силни и устойчиви растежи на кредитирането, а освен това самата банка разполага с много по-диверсифицирано и качествено кредитно портфолио в сравнение с БАКБ. За последната бе характерно агресивното и високо рисково кредитиране, което в добрите години за българската икономика я правеше най-рентабилната родна банка. Оценките на полските банки като цяло са в пъти по-високи от тези на българските и това се потвърждава и от сделката, при която "Райфайзен интернешънъл" закупи наскоро полското поделение на гръцката EFG Eurobank - собственик на българската Пощенска банка. Австрийската кредитна институция заплати 490 млн. евро за 70% от капитала на Полбанк И Еф Джи, или около 1,7 пъти счетоводната стойност на акция. И то при положение, че Полбанк е на загуба. На полския пазар се сключиха още две по-малки сделки, а пазарните оценки на полските банки, които се търгуват на Варшавската фондова борса, също са далеч над средните за Европа и България. Изводът от всичко това е, че ниската цена на сделката за родната БАКБ e не само следствие от това, че AIB е притисната до стената да продава. Когато продаваш здрава и рентабилна институция, конкуренцията между купувачите ражда и високи цени. Какво тогава ни показва цената от 100 хиляди евро за 50% от БАКБ? Първо, явно - собственият капитал на банката от близо 190 млн. лева по последен одитиран консолидиран отчет е далеч от реалността и от оценката на купувача. Другото, което несъмнено можем да кажем след тази сделка, е, че българският бизнес в случая се оказа далеч по-добрият играч. Новият собственик на БАКБ в лицето на Цветелина Бориславова продаде скъпо участието си в СИБанк на белгийската KBC преди години, за да се окаже години по-късно отново собственик на банка, но със значителна печалба от двете операции. Подобна тенденция, каквато наблюдаваме в развитието на банковата система у нас, вече е описана в сериозни научни изследвания. Първо мултинационалните банки навлизат на малкия и неразвит банков пазар, печелят бързо пазарен дял, инвестирайки много средства и вкарвайки натрупаното ноу-хау, но на по-късен етап, особено в условията на криза, банките със собственици резиденти са по-гъвкави и по-успешни, като в много случаи придобиват собствеността върху поделенията на мултинационалните финансови групи. Сделката с БАКБ е точно такъв случай. Дали можем да очакваме тази тенденция да се задълбочи? Защо не? В последна сметка към БАКБ интерес имаше само от местни играчи. Много вероятно е например гръцките банки у нас също да потърсят продажба на поделенията си. Със сигурност западните банки с интерес към нашия пазар ще срещнат конкуренцията на Корпоративна търговска банка, Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка, а вероятно и някои други родни капитали. Споменатите банки с български собственици вече спечелиха значителен пазарен дял в годините на икономическата криза, демонстрирайки възможности да бъдат конкурентоспособни. Сделката за БАКБ, както и тази за малката НЛБ Банка София, закупена също през тази година от групата TBI, са само началото на новото мащабно преструктуриране, което предстои да се случи на българската банкова система след процеса на приватизация и последващите покупки и сливания преди повече от десетилетие. Това е тенденция в целия регион на ЦИЕ. Освен гореспоменатите сделки в Полша, в Румъния също няколко банки са обявени за продан. Най-голямата руска банка Сбербанк, която досега оперираше само в границите на бившия СССР, е пред покупката на Volksbank International от Die Osterreichische Volksbanken на предполагаема цена от 700-750 млн. евро. Като от сделката вероятно ще бъде изключено губещото румънско поделение на VBI. В съседна Гърция всички досегашни опити за окрупняване на банки бяха неуспешни въпреки натиска от страна на правителството. Рано или късно обаче големите гръцки банки ще трябва да се разберат помежду си за новото разпределяне на банковия пазар в страната, тъй като в противен случай рискуват да се сблъскат с неконтролируеми и неоценими по размер негативни последици от икономическата криза в страната. Как точно ще се развият консолидационните процеси и преструктуриранията в банковата система на България и на съседните страни, предстои да видим. Хубавото е, че банковият сектор у нас продължава да бъде в прилична форма въпреки проточилата се прекалено дълго криза, а процесите, които предстоят да се развият в структурата на собствеността, е много вероятно да съвпаднат и дори да подпомогнат възстановяването на икономиката.
Източник: Стандарт (27.06.2011)

Концесионерът на ски зоната в Банско "Юлен" АД е присвоил незаконно 64.7 хектара към отпуснатите му 99.5 хектара от Национален парк "Пирин" край Банско. Санкцията, която правителството обсъжда обаче, е това нарушение да бъде узаконено чрез поправка в Закона за концесиите. Министърът на околната среда и водите Нона Караджова съобщи това след заседанието на кабинета в сряда, на което е разглеждан сключеният през 2001 г. концесионен договор между МОСВ и фирма "Юлен", свързвана индиректно с председателя на Българската федерация по ски Цеко Минев, който е и един от основните акционери в Първа инвестиционна банка. Поводът темата да влезе в дневния ред на министрите е приключилата проверка за незаконно разширяване на концесионната територия и построяване на писти и лифтове извън границите, определени от държавата, която беше направена по сигнали на екоорганизациите. По думите на Караджова след измерване от специализирани фирми се е оказало, че твърденията на екосдруженията са верни. Тя обясни, че проблемът може да бъде решен по два начина - или с прекратяване на концесионния договор, както изисква сегашнното законодателство, или с изменение на Закона за концесиите, което да даде възможност за предоговаряне.
Източник: Дневник (30.06.2011)

Метали - на повърхността Ако има индустрия, за която може да се твърди, че вече се е отлепила от дъното, то това е металургията. През миналата година компаниите от сектора отчетоха ръст на продажбите зад граница като реализираха продукция за почти 6 млрд. лв. Износът на черни и цветни метали нарасна с 46% в стойност и с 22% в обем, сочат данните на статистиката. Причините за по-добрите резултати са започналото съживяване на големите икономики. Логично то доведе и до увеличение на цените на металите на международните борси (с между 30 и 50% за различните метали), тъй като те са необходими в почти всички производства. По-добрата година може да се "прочете" и в отчетите на дружествата – приходите на първите десет в сектора се увеличават средно с 42%. И за разлика от миналата година, в която спадовете бяха повсеместни, сега ръстовете на почти всички са двуцифрени. Някои от тях все пак не постигат абсолютно щастие, защото не могат да достигнат оборотите си от предходната пикова година за сектора - 2008 г. Въпреки че увеличават оборотите обаче, на компаниите от металургията все още им е трудно да се върнат към по-високи норми на печалба. От една страна, това се дължи на факта, че ръстът в цените на суровините изпреварва увеличението в крайната цена на продукцията им, а от друга – на започнати и отписани инвестиции или валутни разлики. И докато поръчките на външните пазари се стабилизират, вътрешният все още е замръзнал. Показват го и макроикономическите данни – местното потребление през първите три месеца на 2011 г. помръдва едва забележимо, строителният сектор също е още в рецесия. В секторната класация безспорен лидер отново е медодобивният завод "Аурубис" (бившият МДК в Пирдоп) с ръст на приходите от малко над 35% до 3.2 млрд. лв. Сума, която е повече от половината от стойността на общия износ на метали през миналата година. Втори отново е пернишкия завод "Стомана индъстри". От класацията обаче окончателно отпадна фалиралият "Кремиковци", след като стана ясно, че комбинатът ще бъде нарязан на скрап и електропещта евентуално ще претопи част от металните отпадъци. Фирмата купувач на "Кремиковци" - "Елтрейд къмпани", е свързана с компанията за преработка на скрап "Надин комерс". Сделката от тази пролет беше за 316 млн. лв. и се финансира от Първа инвестиционна банка. В тазгодишния топ 10 се завръща минно-добивното предприятие "Челопеч майнинг", а има и няколко дебютанта. Това са две компании за преработка на скрап - "Надин Комерс" и "Копервалиус", както и търговецът на метали и метални изделия "ТисенКруп Юпитер стомана". "Най-тежко беше в края на 2009 г. и началото на 2010 г. Първите сигнали на кризата обаче се усетиха още през август 2008 г.", разказва Антон Петров, регионален мениджър на гръцката Viohalco за България, която има три производствени предприятия -"Стомана индъстри", "Стилмет" и "София мед". По негови наблюдения нарастване на поръчките от външните пазари е имало най-вече през последното тримесечие на 2010 г. Годината, която служи като база за индустрията, е 2008 – последната, преди компаниите да се потопят в кризата. И докато обемите в общото производство при цветните метали вече надхвърли базата, при черната металургия това засега е непосилно. Обяснението е спирането на "Кремиковци". "Черната металургия скоро няма да стигне предкризисните обеми на производство, след като "Кремиковци" спря. България и без това произвежда нищожни количества от стоманата в ЕС. Сега продукцията ни е само една четвърт от средното за ЕС ниво", твърди Политими Паунова, директор на Българската асоциация на металургичната индустрия. Тя обяснява, че основното, което произвежда България в подсектор черна металургия, е обикновена стомана и валцувани продукти, но не и крайни изделия. "Високите цени на стоманата и търсенето в Германия държат предприятията на повърхността. Все още обаче тенденцията на възстановяване не е трайна, а и последните данни показват спад в промишленото производство на Германия", допълва Паунова. Изминалата година беше добра за производителите на цветни метали. От Българската асоциация на металургичната индустрия твърдят, че има ръст в обемите на почти всички продукти, като най-голям (52%) е при произведеният прокат от тежки цветни метали. Донякъде той може да се обясни и с ниската база от предходната година, когато спадът беше голям. При останалите производства обемите през 2010 г. вече надхвърлят предкризисните нива, като при най-голямото по обем – това на електролитна мед, ръстът е с 9.5% до 215 хил. тона, или почти двойно повече в сравнение с 2008 г. Логично растат и приходите на предприятията в цветната металургия. "Увеличението на приходите от продажби през миналата година на "Аурубис България" се дължи преди всичко на по-високата цена на медта и благородните метали, но и на лекото повишение на обема на реализираните продажби", обяснява Никола Треан, изпълнителен директор на медодобивния завод. Той допълва, че за по-високите приходи са допринесли и продажбите на сярна киселина, а повишено търсене е довело и до увеличение на продажната цена на този продукт. "Финансовият резултат се повлия също така от динамиката на пазара на медни концентрати - отбелязан бе дефицит на предлагането и влошаване на търговските условия за нас като купувачи през първата половина на годината. Тези тенденции се обърнаха през второто полугодие. Това обаче повлия негативно на печалбата на компанията през първата половина на годината, което беше отчасти компенсирано от благоприятното развитие на пазара за меден скрап", разказва Треан. Той държи да отбележи, че "Аурубис" е най-голямата компания за рециклиране на скрап на Балканите и целта им е да запазят активната си позиция в този сегмент и занапред. Дружеството бе едно от малкото, което продължи инвестиционната си програма и по време на криза. Общият размер на направените от него вложения през миналата година възлизат на приблизително 10 млн. евро. Те бяха предназначени основно за приключването на разширението на шлаковата им фабрика. Треан обяснява, че този проект им позволява да преработват по-големи обеми медна шлака, което има положителен ефект върху паричния поток на компанията. Останалите инвестиции включват проекти, свързани със защита на околната среда и поддържане на дейността. Друга компания от десетката с инвестиционна програма е пловдивската КЦМ. През 2010 г. тя стартира реализацията на проект за технологично обновление и разширение на производството, който е на стойност 95 млн. евро. Финансирането е осигурено от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и УниКредит Булбанк. А целта на инвестицията е да бъде намалена енергоемкостта при производството на олово до 2 пъти, а при производството на цинк – с 30%. Алуминиевият преработвател "Алкомет" - Шумен, също има силна година, като дори надминава резултата си от 2008 г. Ръстът от 40% в приходите и тук има две обяснения: първо - цените на алуминия са нараснали с 24% през годината, но и произведените количества са се увеличили със 17%. Огромната част от продукцията (топ продуктът е домакинското фолио) е за износ, като продажбите на вътрешния пазар са били само за 15 млн. лв. Тук е и голямото изключение - шуменският завод отчита най-висока печалба за последните четири години. Въпреки съживяващия се бизнес, част от дружествата в секторната класация отчитат отрицателен финансов резултат през миналата година или пък по-ниска печалба при растящи приходи. Причините са различни. "Печалбата на компанията за 2010 г. преди облагане с данъци е на стойност 68.6 млн. лева и е по-ниска от тази за 2009 г., която възлизаше на 235.6 млн. лв. Това се дължи основно на ефекта от реинтегриране на провизия за обезценка на материални запаси през 2009 г. в размер на 225 млн. лв. Ако нормализираме резултата за 2009 г. с ефекта от този непаричен фактор, печалбата за 2010 г. е значително по-висока от тази през 2009 г.", обяснява Треан. Въпреки че цените на златото от началото на кризата вървят силно нагоре, "Челопеч майнинг", която експлоатира златната мина в Челопеч, завърши годината на минус от 22 млн. лв. От минно-добивното предприятие обясняват, че отрицателният финансов резултат през 2010 г. се дължи на отписването на инвестиции в размер на 74.7 милиона лева, направени през предходни години, за да бъде построенa нова хидрометалургична инсталация за преработка на златния концентрат от рудника в Челопеч. Решение на Върховния административен съд обаче отмени положителната оценка за въздействие върху околната среда на завода и така върна процеса на изходна позиция – повторно издаване на разрешителни. След съдебното решение не е вероятно проектът за инсталацията за производство на метали да продължи. Плановете на компанията са да се фокусира върху разширението и модернизацията на рудника в Челопеч, a концентрата се преработва в металургичния завод Namibian Customs Smelter, който се притежава от дружеството майка Dundee Precious Metals Inc. С отрицателен резултат тази година е и пловдивският комбинат за цветни метали КЦМ. "Компанията приключи 2010 г. с положителен резултат от основната си дейност в размер на 21.6 млн. лв., но поради поскъпване на йената и щатския долар и увеличение на левовата равностойност на задълженията по обслужване на кредити бе отчетена загуба в размер на 8 млн. лв.", обясняват от компанията. И допълват, че темповете на нарастване на енергоресурсите през миналата година са били много високи и това също е повлияло: коксът расте със 72%, мазутът - с 33%, електроенергията - с 2%. "Високите цени на енергоносителите се отразиха негативно върху формирането на резултатите от дейността, тъй като фирмата се характеризира с висока капиталоемкост и енергоемкост", допълват от КЦМ. "До края на 2011 г. очакваме по-добър пазар и по-добри количества", твърди Антон Петров. Мнението му се споделя и от повечето дружества в сектора. "Кризата ни даде по-добри пазарни позиции", твърдят от ОЦК и допълват, че през тази година вече имат сключени годишни договори за продажба на метали и доставка на суровини. От предприятието остават оптимисти дори и след като по екологични причини през април 2011 г. се наложи да свият значително оловното си производство. И въпреки че голяма част от продукцията на металургичните дружества е предназначена за износ, сега големият въпрос е кога ще могат да разчитат и на вътрешния пазар.
Източник: Капитал (04.07.2011)

Корпоративна търговска банка (КТБ), в която са съсредоточени 70% от парите на 10-те най-големи държавни фирми, влезе в авиационния бизнес, научи "Сега". В момента ръководството на банката очаква от САЩ да дойде първият й самолет, който ще бъде зачислен в авиокомпанията "Сън Уей". Машината "Пиаджо" е бизнес клас и цената й е около 5 млн. лв. Основно самолетът ще търси клиенти за бизнес пътувания, но ще обслужва и ръководството на банката. Подобни бизнес самолети притежава и строителният предприемач от Несебър Чавдар Александров. Той има две машини "Лиърджет". През тази пролет основаната от него несебърска партия ДЕЛА обяви, че подава молба за членство в ГЕРБ. В момента най-богатият българин Васил Божков търси купувач за своя самолет "Чесна", който купи за около 1 млн. долара. Той също притежава компания за луксозни частни превози "АБВ - 2004". "Чесна" за около 1 млн. долара има и собственикът на "Винпром Карнобат" Миню Стайков. Един от главните акционери в "Петрол" и президент на бургаския "Черноморец" Митко Събев разполага с "Бийчкрафт Суперкинг R200". Бившият собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев има деветместен "Джъмбо". Той притежава и хеликоптер, както и компанията "Интер еър". Туристическите инвеститори Ветко Арабаджиев и Николай Банев пък основаха първата наша авиокомпания, извършваща ВИП превози. Те залагат на чартърните полети в района на Балканите. Собствениците на Първа инвестиционна банка Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев притежават "Гълфстрийм". Братя Диневи също имат свой частен самолет. Други двама братя - Павлови, които са търговци на зърно от Генерал Тошево, също притежават самолет "Чесна 172", който обаче е купен на старо.
Източник: Сега (05.07.2011)

Societe Generale Експресбанк стана "Банка на годината" Societe Generale Експресбанк бе обявена за „Банка на годината 2010“ в 14-ото годишно издание на конкурса, организиран от едноименната асоциация „Банка на годината“. „Победителите в различните категории се избират на база отчетите, които банките подават към БНБ“, обясни Валентин Панайотов, председател на асоциацията. По думите му тази година оценяването на финансовите институции се извършва при равни относителни тегла на трите критерия - пазарен дял, динамика на растежа и ефективност на банката. „Банките преживяха кризата без тежки проблеми“, коментира Филип Лот, главен изпълнителен директор на Societe Generale Експресбанк. По думите му отвън България изглежда много добре и добави, че потребителите не трябва да имат притеснения за тегленето на кредити. Призът „Банка на клиента 2010“ отиде при УниКредит Булбанк, след като институцията получи над 11 хил. гласа от общо 45 хил. гласували. Наградата за „Най-добър чуждестранен банков клон, работещ в страната“ беше дадена на Ситибанк България. Тази година отличието за „Динамика на развитие“, което се дава на институцията с най-голям ръст, получи Корпоративна търговска банка. За първа година имаше и категория на „Тайния клиент“. Тя бе спечелена от Райфайзенбанк България. Основният критерий тук е качество на работата и обслужването. „Повече от 500 клона в цялата страна са били проверени по два пъти, за да се избере победителят“, обясни Панайотов. Банка ДСК си тръгна със статуетка „Ефективност“, а призът за „Пазарен дял“ бе за Първа инвестиционна банка. „Банките са в отлично състояние. Сега те знаят точно какви проблеми има всеки техен клиент и какво точно трябва да се направи за тяхното решаване“, заяви Антъни Хасиотис, главен изпълнителен директор на Юробанк И Еф Джи Груп. „Банките трябва малко по-активно да подкрепят бизнеса, защото това ще задвижи по-бързо икономиката“, препоръча Елена Дречева, управител на Konica Minolta България. Тя обясни, че трябва да се улеснят процедурите при даване на кредити и да се повиши доверието на институциите към IT сектора. Победителите в конкурса „Банка на годината“ се определят от комитет от финансови експерти начело с Андрей Пръмов. В журито участват още Валери Димитров - председател на Сметната палата, Мария Шишкова - президент на Българския форум на бизнес лидерите, Мария Георгиева - директор на Международния банков институт, Владимир Ташков - изпълнителен директор на „Фондация Буров“, Васил Велев - председател на Асоциацията на индустриалния капитал, Саша Безуханова, Валентин Панайотов и др.
Източник: Класа (07.07.2011)

Societe Generale Експресбанк, част от френската банкова група Societe Generale, е тазгодишният носител на приза "Банка на годината" за 2010 г., съобщиха организаторите на конкурса "Aсоциация "Банка на годината". Другите категории, за които се дават призове, са за динамика на развитие, за ефективност, за пазарен дял, банка на клиента (определя се чрез гласуване на граждани на сайта на асоциацията), най-добър чуждестранен банков клон. Тази година има и новоучредена награда – на тайния клиент. Тя е определена чрез метода "таен клиент", като са посетени над 500 банкови клонове и офиси с цел да се оцени тяхното обслужване. Като банка на клиента чрез гласуването на сайта на асоциацията е определена Уникредит Булбанк, като тя е събрала 11 655 гласа, съобщиха организаторите. Най-добър чуждестранен банков клон е Ситибанк, клон София, за динамика на развитие призът се дава на Корпоративна търговска банка, а за ефективност - на Банка ДСК. Тази година има обновена методология за оценка в категорията за пазарен дял. Там победител е ПИБ. Наградата на тайния клиент отива при Райфайзенбанк, съобщиха още от асоциацията.
Източник: Дневник (07.07.2011)

Една по една банките за трета поредна година заделят печалбите в капитала си, като изключенията с разпределяне на дивиденти са по-малко в сравнение с миналата година. Въпреки че все още някои банки не са провели годишните си общи събрания, има яснота около това какво ще бъде предложението на мениджмънта към акционерите за съдбата на финансовия резултат. Други предпочитат да не обявяват такава информация публично. Сред банките, които са капитализирали вече печалбите си за миналата година или това предстои, са ОББ (73.6 млн. лв. печалба по данни в БНБ), Пощенска банка (34.9 млн. лв.), ПИБ (30.8 млн. лв.), Sosiete Generale Експресбанк (30.1 млн. лв.), Банка Пиреос (45.9 млн. лв.), Централна кооперативна банка (22.4 млн. лв.), МКБ Юнионбанк (4.4 млн. лв.), Прокредит банк (3.4 млн. лв.), Корпоративна търговска банка (74.5 млн. лв.). Има и банки, които са на загуба и логично няма какво да разпределят като дивидент. Основният акционер на ОББ - Национална банка на Гърция, седма поредна година не получава дивидент, реинвестирайки печалбата в капитала на банката. И Банка Пиреос през последните пет години не е раздавала дивиденти и всички печалби се рекапитализират, оставайки на разположение на банката. Това са решили акционерите и тази година на проведеното на 11 юли общо събрание. От ПИБ също не изплатиха дивидент. И Societe Generale Експресбанк не разпредели дивидент, а цялата й печалба ще бъде задържана в банката. "Печалбите, реализирани в България, остават в страната, като по този начин се насърчава развитието както в частност на банката, така и на българската икономика", посочи Даниела Христова, член на управителния съвет на банката. МКБ Юнионбанк също традиционно капитализира печалбата, както и Прокредит банк. Акционерите на КТБ също гласуваха цялата й печалба да остане във фонд "Резервен", също и тези на ЦКБ.
Източник: Дневник (14.07.2011)

Компанията "Изи асет мениджмънт", известна повече като "Изи кредит", обяви новия си изпълнителен директор в съобщение до медиите. Радослав Миленков през последните осем години е работил в Първа инвестиционна банка, където е бил финансов директор и член на Управителния съвет. Решението е било взето на извънредно общо събрание на акционерите през миналата седмица, съобщиха от компанията. Досегашният изпълнителен директор Станимир Василев, е избран от акционерите да бъде председател на съвета на директорите. Неделчо Спасов е другият изпълнителен директор, който е начело на компанията от самото й създаване в края на 2005 г. Радослав Миленков е бил е в надзорния съвет на системния картов оператор CaSys International в Македония, в надзорния съвет на македонската УниБанка и член на одитния комитет на ПИБ - Албания. Работил е още като външен одитор в консултантската компания Deloitte & Touchе. Завършил е магистратура по „Финанси" в УНСС.
Източник: Пари (19.07.2011)

273 работници и служители на "Кремиковци" ще получат изцяло вземанията си от фалиралия комбинат, които са за общо 50.72 млн. лв. Държавните фирми НЕК, БДЖ и "Булгаргаз" обаче ще се простят с поне 130 млн. лв. Това показва сметка за разпределението на парите от продажбата на активи на дружеството, обявена вчера от синдика Цветан Банков на сайта на Софийския градски съд. "Не бива да ви учудва, че работниците ще получат целите дължими суми. Борчовете към тях бяха натрупани след откриването на процедурите по неплатежоспособност и несъстоятелност, затова те според Търговския закон се покриват 100%", коментира Людмил Павлов от КТ "Подкрепа". От справката обаче става ясно, че сериозни загуби от над 130 млн. лв. ще претърпят БДЖ, НЕК и "Булгаргаз". Средствата са натрупани преди 8 август 2008 г., когато бе открита процедурата по несъстоятелност на дружеството. Голяма част от тези вземания дори са били разсрочени с решения на мениджмънта, но комбинатът не е залагал активи като обезпечение. Губещи се оказват и кредиторите, които отпуснаха облигации срещу активи на комбината. Оказва се, че от продажбата на коксохима, доменните пещи, линията за непрекъсната разливка и агломерационното производство са осигурени 80.52 млн. лв., с което се покриват само 8.68% от облигационното вземане. Плътно след тях се нарежда Първа инвестиционна банка, която ще си удовлетвори 87% от вземанията. ПИБ купи вземането на "Арселор Митал" в размер на 47.97 млн. лв. Този април от банката обявиха, че са отпуснали кредит от 59 млн. евро на новия мистериозен купувач на "Кремиковци" - Елтрейд къмпани" ЕООД. Въпросната фирма е регистрирана през март, а неин собственик и управител е 26-годишният Лъчезар Варнаджиев - прохождащ бизнесмен. Трети по удовлетворяване на вземанията се нарежда "Химимпорт инвестмънт енд фъртилайзър инк", свързано с икономическата група ТИМ. Те ще получат 50% от дължимите суми. С над 50% удовлетворяване се нареждат и две предприятия, свързвани с бизнесмена Васил Божков - "Ремонтно-възстановително предприятие Кьоне АД" и "Вагоноремонтен завод - 99" АД. Публичните държавни вземания също ще бъдат удовлетворени напълно, като за претенции на НАП (включително и по несъбрани вземания на НОИ), Държавна агенция "Резерв и военновременни запаси" и Община Своге са заделени общо 111 млн. лв.
Източник: Сега (19.07.2011)

БДЖ, НЕК и "Булгаргаз" губят над 200 млн. лв. от "Кремиковци" До 250 милиона лева могат да загубят държавните компании НЕК, БДЖ и "Булгаргаз", след като "Кремиковци" фалира. Това показва частичната сметка за разпределение на средствата от продажба на производствените активи на комбината, която синдикът Цветан Банков вече е публикувал. Причината за щетите, които ще претърпят държавните дружества, е, че през годините са разсрочвали вземанията си от комбината, без да искат за тях като гаранция залог на активи. Така от приватизацията през 1999 г. до датата на откриване на производство по несъстоятелност - 6 август 2008 г., държавните монополисти са имали да получават 130 млн. лв. След тази дата "Кремиковци" натрупва към тях още близо 120 млн. лв. задължения, които по закон не могат да се обезпечават, но въпреки това фирмите продължават да обслужват комбината. Това е ставало с разрешение на кабинета на тройната коалиция, както може да се види в стенограми от заседанията на правителството "Станишев". След това практиката продължава и в първите 7 месеца от управлението на ГЕРБ, докато финансовият министър Симеон Дянков не отхвърли оздравителния план за металургичния комбинат. През април новорегистрираната "Елтрейд къмпани" плати 316 млн. лв. за основните активи на фалиралото дружество, но тези средства са в пъти по-малко от общата сума на натрупаните дългове - между 1.3 и 1.9 млрд. лв. в зависимост от изхода по няколко съдебни дела. Тези 316-те милиона лева от продажбата стигат за удовлетворяване на вземанията на част от кредиторите, но заради липсата на обезпечение държавните фирми са класирани доста назад в списъка на чакащите и няма да си получат парите. В пълен размер ще си върнат средствата металурзите, чиито заплати се бавеха и не се плащаха, както и Националната агенция за приходите. Според класирането на кредиторите Първа инвестиционна банка сега получава 87.1% от номиналния размер на вземане, което е купила от "Арселор Митал", "Химимпорт инвестмънт енд фътилайзър инк" - 50.15% от размера на обезпеченото си вземане, а най-сериозна загуба от обезпечените кредитори търпят облигационерите, които ще получат само 8.6% от цялото си вземане.
Източник: Дневник (19.07.2011)

Кредитори горят с 840 млн. лева Едва 80,5 млн. лв. ще получат от "Кремиковци" облигационерите на комбината, представяни от лондонската компания "Дъ Лоу Дебенчър тръст корпорейшън" П.Л.С. Дълговете на "Кремиковци" към облигационерите са на стойност над 927 млн. лв., но едва 8,68%, или 80,5 млн. лв., от тях се покриват от обезпеченията. В резултат най-големите кредитори на комбината ще изгорят с близо 840 млн. лв. Това става ясно от Частичната сметка за разпределение на наличните суми, публикувана на сайта на комбината. Активите на "Кремиковци" бяха продадени за 316 млн. лв., но те не могат да покрият всички дългове на фалиралия комбинат. Първа инвестиционна банка ще получи близо 42 млн. лв. срещу вземане в размер на 47,97 млн. лв., което е обезпечено със завода за студено валцуване. Така банката ще получи 87,10% от вземането си. "Химимпорт Инвестмънт Енд Фъртилайзър Инк", учредено на Британските Вирджински острови, пък ще получи 8,5 млн., или 50,15% от вземането си, което също е било обезпечено с активи на комбината. На втора линия след обезпечените кредитори са подредени тези с упражнено право на задържане. "Ремонтно-възстановително предприятие Кьоне" ще получи 402 хил. лв. (51,33% от вземането си). "Вагоноремонтен завод-99" очаква малко повече - 409,2 хил. лв. (59,10% от дължимите суми). "АСП Болро" ще получи едва 14,2 хил. лв., или 5,1% от вземането си. Задълженията към държавата са наредени веднага след тези на работниците, които чакат заплати и обезщетения. Държавата ще си получи всичките суми на 100%. НАП ще вземе 82,5 млн. лв., агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" ще получи 7,4 млн. лв., а община Своге - 21,6 хил. лв.
Източник: Стандарт (19.07.2011)

НАМИРАЩИЯТ СЕ В АРЕСТА БИЗНЕСМЕН ГЕОРГИ ВЪЛЕВ Е ПРЕХВЪРЛИЛ ЦЯЛАТА СИ ФИРМА на гражданин на Германия с български произход. Райчо Матев Кусман вече е фактическият собственик на империята на Вълев след оформянето на нотариално заверен договор, който подписват двете страни. По документи фирмата е продадена за 270 000 лв. 20 хил. от тях, съгласно контракта, са били дадени веднага, а останалите 250 хил. трябва да се издължат за срок от 2 години. Сделката е оформена не директно от Вълев, а от сина му Валери, който е определен за негов пълномощник. Валери Вълев остава и като управител на дружеството. Над 100 имота на територията на цялата страна, повечето от които заложени пред банки, частни лица и кредитни институции, формират активите на дружеството, което за няколко години успява да съгради и развие обвиняемият по делото „Килърите” великотърновски бизнесмен. Проверка в кредитния регистър показа, че доскоро заемите на фирмата на Вълев „Поликомерс СГ” са доближили 10 млн., като сумата е гарантирана с имотната империя на предприемача. Георги Вълев е едно от лицата на прехода в старата столица, а за протекциите му се носят легенди, в които са наплетени имената на силови босове, партийни функционери, действащи ченгета и магистрати. Според документи, с които „Борба” разполага, империята, съградена за кратко от предприемача, е структурирана при много проста схема, която се основава на покупка, последващ залог, осигуряване на средства и нова покупка на серия от имоти. Така практически Вълев е можел да продължи до безкрайност заради либералното отношение и лакомията на банките, които са се скъсали да му дават кредити, а сега шефовете им си скубят косите какво да правят, твърдят запознати с бизнеса на бизнесмена. Няма имот на фирмата му или негов като физическо лице, който да не е заложен. Така се постига своеобразен ефект на доминото, при който всяка нова недвижимост се ипотекира, осигурява средства за следващата, а разликата се прибира от собственика, който инкасира и приходите от нея, след като обектът заработи или бъде даден под наем. Колосът „Поликомерс СГ” обаче започва да се клати, след като Вълев се озовава в ареста. Окръжната прокуратура в Шумен и тамошният съд поставят под възбрана доста от имотите на предприемача. За да запази поне някои от тях, той предприема отчаян ход, който му гарантира поне част от империята. От ареста бизнесменът прави 25-годишния си син Валери свой пълномощник, за да може да оперира с имотите на компанията. Така например синът успява да препродаде сградата на бившия Окръжен съвет до Царевец на варненската фирма „ЕОН” за 2, 3 млн. лв. Чистата печалба само от тази сделка е почти милион, тъй като Жоро Вълев купи същия имот от общината за 1, 3 млн. Преди да реализира сделката, синът изчиства ипотека от 650 хил. евро. МИСТЕРИОЗЕН ГЕРМАНСКИ ГРАЖДАНИН КУПИ „ПОЛИКОМЕРС СГ” НА ГЕОРГИ ВЪЛЕВ Кой е мистериозният купувач на Вълевата фирма, се питат вече всички в региона. Името на Райчо Кусман говори нещо на малцина. Мистериозният мъж е на 54 години и има адресна регистрация в старата столица, но пък е посочил, че е от Варна и има германски паспорт, показаха оскъдните данни, до които успяхме да се доберем. Дали става дума за фиктивна препродажба, може само да се гадае, тъй като управител на фирмата остава синът Валери Вълев. Интересният детайл с разсроченото издължаване на сумата, на която са оценени дяловете, също навява мисли в тази посока. След определения двугодишен срок – до 2013 г. за същинското издължаване, Кусман просто може да не плати, което автоматично анулира договора и така Вълев се завръща като фактически собственик. Именно „Поликомерс СГ” държи и всичките над 100 имота на Вълеви. Новият собственик обаче си гарантира решаването на проблемите с правосъдието, докато траят делата, защото юридически няма нищо общо с Георги Вълев и спокойно може да прави с имотите каквото пожелае. ХОТЕЛИЕРСКО-РЕСТОРАНТЬОРСКИЯТ БИЗНЕС ВЕЧЕ Е В РЪЦЕТЕ НА ДРУГ Още в края на миналата година Вълев започва ударно да се освобождава от имоти. Така в навечерието на Коледа той продава един от най-вървежните си ресторанти в квартал Колю Фичето, на ул. „Г. Бакалов”. Усилено се търси и купувач за намиращия се в центъра хотел „Премиер”, на съдружник пък е прехвърлен делът от „Извора” в Арбанаси, както и от намиращия се в съседство нов едноименен хотел. Същото се отнася и за хотелския комплекс в Дряново. Ипотека е учредена и за друг имот на „Поликомерс СГ”, за който се търси нов собственик. Практически Райчо Кусман притежава и бившата вила на БКП във Вонеща вода, купена след почти тоталното й разграбване от бизнесмена за 740 хил. лв. Състоянието на сградата не се е променило кой знае колко от придобиването й през 2006 година, видя наш екип. Германският гражданин продължава да инкасира и приходите от паркинга пред великотърновския театър, както и от съседното заведение „Роял”, които фирмата държи, след като спечели търгове на културната институция, но е публична тайна, че ги преотдава и само прибира разликата. Наша проверка показа, че в момента се правят нови процедури за наемател, които ще им осигурят най-вероятно и нови стопани. Пак според документи, с които „Борба” разполага, в периода 2007-2009 г. бизнесменът успява да придобие и доста други интересни имоти, след като кредитира техните собственици, но те не успяват да си върнат дълговете. Сред тях е и фирмата ЕТ „ИКИ-93 Иван Иванов”, от която той прибира топ имот на ул. „В. Левски” N 1 В - с площ от почти 250 кв. метра, няколко апартамента и земеделски земи в землищата на Килифарево, Големаните, Полски Тръмбеш и т.н. Естествено, всичко е заложено на банки, сред които Банка ДСК, Първа инвестиционна банка, както и софийската кредитна компания „Хипокредит” АД. 20 ИМОТА В ПАВЛИКЕНИ И ЕЛЕНСКО ПОД ВЪЗБРАНА Още в началото на тази година в първия работен ден - 3 януари, Шуменският окръжен съд слага под възбрана множество имоти на предприемача, преди той да успее да ги прехвърли, показа още наша проверка. Повечето от тях се намират в Елена и региона около балканския град. Става дума за почти 100 дка ниви в Руховци, с. Константин, селата Гаевци и Марафелци. Окръжната прокуратура в Шумен пък слага възбрана върху обекти на бизнесмена, намиращи се в община Павликени. Става дума за къща със стопански постройки в Сухиндол. ВЪЛЕВ СВАЛЕН ОТ РЪКОВОДСТВОТО НА БХРА, НО ОСТАВА В АГРАРНАТА СИ ПАРТИЯ Заради делото „Килърите” Регионалната структура на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация свали от поста регионалния си шеф Георги Вълев. Правомощията му бяха прекратени от президента на БХРА Благой Рагин. Бизнесменът обаче продължава да фигурира в структурите на малко известната Българска индустриално-аграрна партия. На последните местни избори тя подкрепи официално независимия кандидат д-р Румен Рашев. Партията извади и самостоятелна листа, която водеше лично Вълев. Втори след него бе тогавашният директор на старческия дом Георги Ковачев, а след него финансистът Радослав Димитров, инвестиционният експерт Васил Петров, философът проф. Лъчезар Андреев и доц. Светлозар Влайков. Ще съумее ли Вълев да запази имотите си, или те ще изтекат като пясък между пръстите му, прибрани от банки, кредитори или държавата, е голямата битка, която тепърва има да води бизнесменът. Наред с огромните проблеми с правосъдната система, той има да решава и този.
Източник: Борба - Велико Търново (19.07.2011)

Активите на “Кремиковци” продадени 26-годишният Лъчезар Варнаджиев, който чрез едноличната си компания "Елтрейд къмпани" купи производствените активи на "Кремиковци", е продал участието си в нея. Според данните в Търговския регистър от 5 юли новият собственик е регистрираната на Вирджинските острови "Бессиън мениджмънт лимитид". Комбинатът бе продаден на търг на 12 април за 316 млн. лв. Решението на Варнаджиев за продажба на дяловете е от 24 юни. Той остава управител на "Елтрейд къмпани". Според информацията в Търговския регистър "Бессиън мениджмънт" е "представлявана от директора "Бън секретериъл лимитид", Кипър. В новия устав на "Елтрейд къмпани" е записано, че Варнаджиев няма право да сключва сам сделки за над 500 лв. и за да го направи, му е необходимо разрешение на собственика. Ден преди да прехвърли фирмата, Варнаджиев учредява залог в полза на Първа инвестиционна банка. С активите на "Кремиковци" е обезпечен отпуснатият му кредит за покупка на завода от 59 млн. евро. Договорът за заема пък е от 6 април. От банката вчера обясниха, че смяната на собствеността е част от от развитието на първоначалната структура на сделката. "Както обяснихме вече, сделката представлява мостово финансиране и смяната на собствеността е част от първоначално представения и одобрен бизнес план на "Елтрейд къмпани", казаха от ПИБ и уточниха, че са спазени всички изисквания на българското законодателство и собственикът е ясен.
Източник: 24 часа (21.07.2011)

Активите на “Кремиковци” продадени 26-годишният Лъчезар Варнаджиев, който чрез едноличната си компания "Елтрейд къмпани" купи производствените активи на "Кремиковци", е продал участието си в нея. Според данните в Търговския регистър от 5 юли новият собственик е регистрираната на Вирджинските острови "Бессиън мениджмънт лимитид". Комбинатът бе продаден на търг на 12 април за 316 млн. лв. Решението на Варнаджиев за продажба на дяловете е от 24 юни. Той остава управител на "Елтрейд къмпани". Според информацията в Търговския регистър "Бессиън мениджмънт" е "представлявана от "Бън секретериъл лимитид", Кипър. В новия устав на "Елтрейд къмпани" е записано, че Варнаджиев няма право да сключва сам сделки за над 500 лв. и за да го направи, му е необходимо разрешение на собственика. Ден преди да прехвърли фирмата, Варнаджиев учредява залог в полза на Първа инвестиционна банка. С активите на "Кремиковци" е обезпечен отпуснатият му кредит за покупка на завода от 59 млн. евро. От банката вчера обясниха, че смяната на собствеността е част от от развитието на първоначалната структура на сделката. "Както обяснихме вече, сделката представлява мостово финансиране и смяната на собствеността е част от първоначално представения и одобрен бизнес план на "Елтрейд къмпани", казаха от ПИБ и уточниха, че са спазени всички изисквания на българското законодателство и собственикът е ясен.
Източник: 24 часа (21.07.2011)

Офшорка придоби "Кремиковци" за 20 хил. лв. Фирма от Британските Вирджински острови е новият собственик на металургичния комбинат „Кремиковци“, стана ясно след справка в Търговския регистър. „Бессиън мениджмънт лимитид“ е купила за 20 хил. лв. дружеството „Елтрейд къмпани“, което придоби през април фалиралия комбинат. Шеф на „Елтрейд къмпани“ е 26-годишният Лъчезар Варнаджиев, който плати над 316 млн. лв. за покупката на активите на комбината. Средствата бяха отпуснати с кредит от Първа инвестиционна банка, а според икономическия министър Трайчо Трайков зад дружеството стои компанията за рециклиране на метали „Надин“. Кредитът от ПИБ бе даден, след като активи на „Кремиковци“ са били заложени като обезпечение. Варнаджиев бе и упълномощеният представител при сегашната сделка от страната на „Бессиън мениджмънт лимитид“. Островното дружество пък е собственост на кипърската фирма „Бън секретериъл лимитид“, чийто директор е Ления Пападопулу. Сделката е осъществена на 5 юли, а решението за нея Варнаджиев е взел на 24 юни тази година. В началото на седмицата стана ясно, че работниците от комбината ще си получат дължимите суми. Частичната сметка за разплащане на дълговете бе публикувана от синдика на „Кремиковци“ Цветан Банков. От нея стана ясно, че най-големите губещи кредитори са облигационерите и държавните НЕК, „Булгаргаз“ и БДЖ.
Източник: Класа (22.07.2011)

Девет български банки имат набрани повече от 1 млрд. лв. спестявания от страна на домакинствата към 30 юни 2011 г., сочат изчисления на Profit.bg на база данни от Българска народна банка. Начело с 4.96 млрд. лв., или близо 17% от депозитите на гражданите е Банка ДСК. Т.е. всеки шести депозит в България на физическо лице се прави в банката. Втората позиция е за Първа Инвестиционна Банка, следвана от Уникредит Булбанк с респективно 3.8 млрд. лв. и 3.3 млрд. лв., или пазарен дял от 13 и 11 на сто. Следват Пощенска Банка с 3 млрд. лв. спестявания, ОББ (2.9 млрд. лв.), Райфайзенбанк, Централна кооперативна банка, Корпоративна Търговска Банка и обявената за Банка на 2010 г. Societe Generale Експресбанк. Депозити в лева: Близо 25% от пазара тук се контролира от Банка ДСК. В трезора на влог са 3.3 млрд. лв. Следват Пощенска Банка и Уникредит Булбанк, а топ 5 за най-предпочитаните банки за левови спестявания се допълват от ПИБ и ОББ. Депозити в евро: С дял от над 16 на сто, начело по този показател е Първа Инвестиционна Банка. „Сребърният" медал е за Банка ДСК, а бронзът за Уникредит Булбанк. В челото са още ОББ и Пощенска банка. Депозити в други валути: Най-често депозити се правят в долара, макар че банките предлагат и някои екзотични предложения. Лидер по този показател е Уникредит Булбанк. Следват ПИБ, ОББ, Пощенска Банка и Банка ДСК. Само за последната година населението увеличи спестяванията си с 2.973 млрд. лв., до настоящите 29.293 млрд. лв., което е абсолютен рекорд за банковата система.
Източник: profit.bg (03.08.2011)

Българското чудо Енергони вече реализира увеличения си с почти триста хиляди процента капитал на фондовата ни борса. Основаната през юни 2009 г. компания, която до този момент не е развила никаква дейност в реалния свят, е успяла все пак да регистрира увеличената си емисия на борсата, защото днес продаде на БФБ над 14 000 свои ценни книжа – и с това се превърна в най-голямата компания, появявала се на БФБ някога. При сключени сделки по цена 3 лева за лот и предвид преизобилния й капитал, капитализацията на Енергони в момента е 1.6 милиарда лева. За сравнение, това е 13.44% /повече от една осма/ от капитализацията на цялата борса, или на всичките публични компании в България, взети заедно. Енергони твърди, че развива дейност в сферата на възобновяемите енергии и има интереси в бизнеса с бутилирана минерална вода. Дотук дружеството е емитирало 547 563 000 акции с номинал от 1 лев. Историята на капитала на Енергони включва скромно начало от гръцки инвеститори с 250 000 лева и последващо увеличение, оправдано с някакъв чудодеен патент, с 547 313 000 нови акции. В края на май извън регулирания пазар се сключи сделка с 8% от капитала на дружеството, придобит от фирма на Пламен Илиев срещу стряскащите 260 млн. лв. А в сряда, 10.08.2011 г., Енергони АД подаде заявление за допускане до търговия на своите стотици милиони акции на българския фондов пазар. Очевидно това заявление е било разгледано от Съвета на директорите на БФБ и съответно доста бързо одобрено. Колкото и важна за България да е сферата на възобновяемата енергия и на минералните води, не е нормално едно дружество, което противно на първоначалните анонси до този момент не е реализирало нищо черно на бяло, да струва една осма от всички публични компании в България, взети заедно. Дори БТК, с 288 млн. акции, в края на второто тримесечие имаше капитализация 1.23 млрд. лв., т.е. по-малка от тази на Енергони. За друго сравнение, Булгартабак със своите 7.3 млн. акции е с капитализация от 162 млн. лева. Така както се разви ситуацията за Енергони, въпросното дружество отчита пазарна стойност, равна на общата пазарна стойност на Корпоративна търговска банка, Първа инвестиционна банка, Петрол АД и Химимпорт АД. Водени от убеждението, че на фондовия пазар пропорциите означават нещо, на 27 май отправихме писмено въпроси относно капитала на Енергони към Комисията за финансов надзор. От тогава чакаме отговор. Неофициално само ни беше намекнато, че ДАНС разследва Енергони по подозрение за пране на пари. Пак неофициално ни беше казано, че в държавната агенция в момента няма персонал, компетентен да се справи с разследването на подобна схема.
Източник: Дарик радио (15.08.2011)

Само BGREIT излезе на плюс БФБ изпрати поредната червена сесия. Три от индексите приключиха на отрицателна територия, като само индикаторът на имотните компании BGREIT завърши деня с минимален ръст. Индексът на сините чипове SOFIX олекна с 0.83%, до 376.19 пункта, равнопретегленият BGTR30 загуби 1.39%, до 310.38 пункта, а спадът за BG40 бе най-минимален - с 0.17%, до 118.95 пункта. Търговията беше тънка дори за летните месеци, като в рамките на сесията през регулирания пазар бяха прехвърлени 225 161 акции на обща стойност малко над 290 хил. лв. Оборотът на извънрегулиран пазар доближи 3 млн. лв., в това число близо 54% от капитала на „Ломско пиво“ за общо 1.9 млн. лв. Също на извънрегулиран пазар минаха 500 000 акции на „Енемона“ на цена от 2 лв. за брой. С най-активна търговия вчера можеше да се похвали Централна кооперативна банка. Собственика си смениха 26 575 акции на средна цена от 1.063 лв., или с понижение от 0.47%. При Българо-американска кредитна банка акциите паднаха с 3.60%, докато книжата на Първа инвестиционна банка поскъпнаха с 0.79%. Акциите на „Благоевград-БТ“ и „София БТ“ се качиха с 4.2% и 3.34%, а на целия „Булгартабак холдинг“ се оцветиха в зелено с близо 10.5%. Минималното повишение на BGREIT се дължеше на поскъпването на книжата на „Фонд за недвижими имоти България“ с 0.98%.
Източник: Класа (19.08.2011)

Гамакабел АД ще проведе Извънредно общо събрание на акционерите на 13.10.2011 г., като на него ще бъдат гласувани промени на условията по получен от дружеството банков кредит. Гамакабел АД има получен кредит от Първа инвестиционна банка АД, като е планирано сега той да бъде увеличен до 14 млн. евро. Първоначално договорените срок за погасяване и другите съществени условия съгласно договора за кредит ще бъдат запазени. Увеличеният размер на кредита да бъде използван за инвестиции и оборотни средства на дружеството. Гамакабел имаше намерение да увеличи размера на кредита си още преди няколко месеца, но предложението беше отхвърлено от акционерите на проведеното редовно общо събрание на 4 август. Най-голям дял в Гамакабел АД притежава Tradespot investments Ltd., което държи над 48% от капитала. Последната сделка с акциите на дружеството е от 31.08.2011 г. на цена 21.95 лв. за брой, което прави пазарна капитализация за компанията от над 26 млн. лв. Дружеството произвежда изолирани проводници.
Източник: Други (02.09.2011)

На свиканото за 13 октомври извънредно общо събрание акционерите на "Гамакабел" отново ще гласуват предложението на съвета на директорите на дружеството да отправи искане до Първа инвестиционна банка за увеличаване размера на предоставения вече кредит от 10 млн. лв. на 14 млн. евро. От дружеството казаха, че акционерите, които на общото събрание на 4 август са гласували против предложението за увеличаване на кредита, са поискали промяна в някои от условията по него, които са обсъдени с ПИБ. Като очакванията на ръководството са, че на предстоящото извънредно събрание предложението за увеличение на размера на заема ще бъде прието. От "Гамакабел" не искат промяна на срока за погасяване или промяна на други съществени условия по заема, сключен на 26 февруари 2010 г . Предоставеното увеличение на размера на заема ще бъде използвано за инвестиции и оборотни средства. Дружеството ще подпише анекс към вече съществуващия договор за залог на търговско предприятие, който да отрази увеличения размер на обезпеченото вземане, както и ще учреди залог върху машини, съоръжения и оборудване и ще издаде запис на заповед в полза на банката.
Източник: Дневник (02.09.2011)

Първа инвестиционна банка АД - София свиква Годишно общо събрание на акционерите на 29.05.2009. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2008 година, промени в устава на дружеството.
Източник: Агенция по вписвания (12.09.2011)

Строителят на магистрали, сред които и част от “Тракия“ - "Холдинг Пътища", е със запорирани сметки до 7.56 млн. лв. по искане на “Обединена Българска Банка“ (ОББ), съобщиха от строителното дружеството, контролирано от Васил Божков. Запорът е върху сметки, банковите касети и вземания на "Холдинг Пътища" в "Първа инвестиционна банка" и в ”Уникредит Булбанк”. Той е наложен на 14 септември в полза на ОББ заради задължение на "Инфраком 2007" по договор за кредит с ОББ, за който "Холдинг Пътища" е солидарен длъжник, се казва в съобщението. Двете страни по кредита са подписали споразумение на 24 февруари 2011 г., с което възстановяването на заема е разсрочено и са договорени условия за погасяване. Към настоящия момент са заплатени всички дължими суми. Предплатени са и всички дължими суми за октомври, а частично са преведени пари и за дължими суми за ноември, се казва в съобщението на "Холдинг Пътища" до акционерите. "Холдинг Пътища" не е получавал уведомление за прекратяване на подписаното споразумение и действията на ОББ будят недоумение у нас, пише в съобщението до акционерите на холдинга. Ръководството на компанията ще търси контакт с ОББ за изясняване на ситуацията. Действията на ОББ могат да се разглеждат като превантивна мярка предвид влошаващите се финансови резултати на "Холдинг Пътища". За първото полугодие на 2011 г. загубата на дружеството се удвоява до 6.4 млн. лв. на годишна база, а продажбите са паднали с 60%. Компанията има 110.7 млн. лв. дълг с по-кратък падеж, от който 73.2 млн. лв. са само банкови задължения. "Холдинг Пътища" е водещ партньор в консорциума, който строи най-дългия участък от магистрала "Тракия" от Ямбол до Карнобат. Дъщерна компания на холдинга пък строи отсечката от Димитровград до Харманли на магистрала "Марица". Отделно редица фирми от холдинга изграждат пътни обекти по програмите "Регионално развитие", "Транзитни пътища" и проекти, финансирани от Световната банка. Неотдавна пътната агенция дори замрази ремонта на пътен участък по "Транзитни пътища", спечелен от дъщерни компании на холдинга. През октомври 2010 г. "Мостстрой", която е част от "Холдинг Пътища" поиска обявяване във несъстоятелност. Около двадесетина дена след това ОББ пусна на публична продан имоти на дружеството, ипотекирани в банката като обезпечения по кредити.
Източник: Медия Пул (16.09.2011)

Три дни след като от "Холдинг Пътища" обявиха, че ОББ е запорирала банковите сметки и вземанията им, все още не е ясно дали това няма да попречи на компанията да изпълнява навреме поръчките си за строеж и ремонт на пътища. В четвъртък от холдинга съобщиха за наложения запор на сметки и вземания в Първа инвестиционна банка и Уникредит Булбанк за суми до 7 566 536 лв. Справка в отчета на холдинга показва, че към края на юни парите му в разплащателни сметки са 2.68 млн. лв., а близо 3 млн. лв. са в брой. В неделя от строителното министерство коментираха, че не при тях не е постъпвала информация от холдинга за запор, но казаха, че подобно обстоятелство не би възпрепятствало строителството на магистралите "Тракия" и "Марица". "Договорите за строителство на посочените обекти, където дружеството има участие, са сключени със сдружения, които са неперсонифицирани и са учредени по реда на Закона за задълженията и договорите, като участие в тях имат различни юридически лица. Агенцията (АПИ) няма отношения във връзка с изпълнението на обектите с конкретното дружество, а със сдруженията, в които то участва", коментираха от министерството.
Източник: Дневник (19.09.2011)

Първа инвестиционна банка ще може да издаде облигации в размер до 2 млрд. лв. Това ще стане възможно с промени в устава на банката, които са записани като основна точка в уведомление, публикувано чрез БФБ-София, за общо събрание на акционерите за 24 октомври. Ръководството ще емитира дълговите финансови инструменти за период от 5 години. На въпрос на „Класа“, какво е наложило подобна емисия облигации и за какво ще бъдат използвани средствата, от ПИБ отговориха, че това не е ново решение, а удължаване на срока на съществуващо решение. Освен това в дневния ред на събранието са включени и промени в надзора на банката. Досегашните членове Тодор Брешков, Неделчо Неделчев и Калоян Нинов ще бъдат освободени от задължения на 24 януари 2012 г. На тяхно място в Надзорния съвет се предлага да влязат Евгени Луканов, Йордан Скорчев и Мая Георгиева. От финансовата институция посочиха като причина, че в началото на следващата година изтича мандатът на досегашните членове на НС. На общото събрание акционерите ще гласуват и по колко да получават членовете на Управителния и Надзорния съвет на банката. Според неконсолидирания отчет на трезора за първите шест месеца на годината печалбата му е нараснала с 35% на годишна база до 20 млн. лв. Доброто представяне се дължи основно на увеличението на нетния доход от такси и комисиони със 7,09 млн. лв. и на нетния лихвен доход с 21,5 млн. лева. При последното общо събрание акционерите във финансовата институция решиха да не се изплащат дивиденти и да не се извършват други отчисления от печалбата за 2011 г. Както стана известно, ПИБ изцяло финансира сделката по покупката на фалиралия комбинат „Кремиковци“, осигурявайки сумата от 316 млн. лв. Тя бе определена за най-добра банка у нас на Euromoney и получи приза за пазарен дял в класацията за годишни банкови награди "Банка на годината“ за 2010 г.
Източник: Класа (20.09.2011)

Близо две трети от потребителите на банкови услуги определят начините на формиране на лихвите по кредити като неясни. Това сочи проучване на Synovate, проведено през май 2011 г. и цитирано от Investor.bg, в което са участвали 951 души на възраст между 18 и 69 години. За около 59% от участниците в анкетата формирането на лихвените проценти от банките е неясно, а всеки трети ги определя като „абсолютно неясни“. Едва една пета от анкетираните са наясно как им се съставят ставките, а само 2% посочват, че формирането им е „много ясно“. Може би и това е причина голяма част от запитаните да отговарят, че желаят лихвените проценти по кредитите да бъдат фиксирани - 52% предпочитат този вариант, а други 6% са се обявили в подкрепа на плаващите ставки. За 5% от участвалите в проучването правилният подход е в процента да влиза и фиксиран, и променлив компонент. Проучването на Synovate показва, че песимизмът за банковия сектор като цяло отново се увеличава. На този фон се наблюдава покачване на дела на хората, които очакват влошаване на икономическите условия. Банка ДСК е лидер по разпознаваемост в страната, като всеки трети я споменава като първата банка, която му идва наум. Според мнозинството респонденти финансовата институция е най-разпознаваемата на пазара както по отношение на марката, така и на рекламните кампании. Над 60% от участниците в проучването са заявили, че в последно време са гледали реклама на ДСК. На второ място в изследването на Synovate се нарежда Обединена българска банка (15%). Следват имената на УниКредит Булбанк (9%), Пощенска банка (8%), Райфайзенбанк (9%) и Първа инвестиционна банка (6%). В крайна сметка, запитани за първите три финансови институции, за които се сещат, анкетираните са посочили основно ДСК, ОББ и УниКредит Булбанк. Любопитни са резултатите за лоялността на клиентите на банките. Според участниците в изследването нито една финансова институция не се отличава от останалите в тази насока. Около една трета от всички запитани са на мнение, че изборът на финансова институция не е от голямо значение, което авторите на проучването обясняват с факта, че едва половината от банковите клиенти използват повече от един от предлаганите на пазара продукти. Същевременно пазарът у нас се определя като доста наситен откъм разпознаваемост на банките, тъй като потребителите могат да посочат имената на средно 14 финансови институции. Резултатите от изследването показват, че 60% от анкетираните потребители, ползващи банкови услуги, са клиенти само на една банка. Други 27% са клиенти на две, а едва 13% - на повече от две финансови институции.
Източник: Класа (27.09.2011)

Въпреки кризата финансовото богатство на домакинствата се увеличава с 4 млрд. лв. за година и достига 41 млрд. лв. към края на юни, сочи доклад на Industry Watch. Спрямо предходното тримесечие осезаемо нарастват депозитите с 380 млн. лв. и пенсионните спестявания със 165 млн. лв. Инвестициите в акции намаляват, докато вложенията във взаимни фондове остават на практика непроменени. Домакинствата успяват да увеличат своите спестявания при общ спад на задлъжнялостта към финансови институции с 3% спрямо второто тримесечие на 2010 г. Най-съществено се свива дългът към лизинговите дружества с 20% годишно, докато само към банковата система се понижава с 1 на сто, уточняват експертите. Банковите депозити пък продължават да бъдат основен актив на домакинствата. Делът им е 69% от финансовите активи на населението. Друго голямо перо в семейния портфейл са спестяванията в частни пенсионни фондове, достигащи общо 10% от финансовото богатство, сочи още анализът на Industry Watch. “През последните години ставаме свидетели на видимо удължаване на срока на влоговете от 6 до 12 месеца. Удължаването на срочността на банковите депозити се дължи както на по-високите лихви на влоговете с по-дълъг срок, така и на привличането на вложения с дълъг инвестиционен хоризонт, които при други условия биха били инвестирани в имоти или на борсата”, отчитат експертите. Според проучванe на ING Пенсионно осигуряване и ING Животозастраховане сред 426 души eдна трета от българите нямат заделени дори хиляда лева за непредвидени разходи. Оказва се, че само 4% от запитаните са предвидили в бюджета си заделяне на редовни спестявания. Повече от половината имат заем, а всеки четвърти признава, че не успява да се вмести в текущите си разходи. Мнозинството посочват, че ако доходите им спаднат с 20%, ще трябва да си намерят допълнителна работа. Според доклада на Industry Watch за първи път от началото на кризата е отчетено увеличение на вписаните продажби и ипотеки на 12-месечна основа. Увеличаването на пазарната активност е сигнал, че в следващите тримесечия цените на жилищата ще се стабилизират, смятат експертите. 80 на сто от активите на населението са ориентирани в жилища. 68,42% от хората купуват ново жилище заради задоволяване на собствените си нужди, а 10 на сто имат необходимост от по-голяма площ, пък посочи Георги Павлов, изпълнителен директор на “Адрес”, на семинар, организиран от Първа инвестиционна банка вчера. По думите му малко под 8% купуват имот за разширяване на бизнеса, а съответно 7,8 и 5 на сто - за роднини и като инвестиция. Според данни на агенция „Явлена“ общо 26 на сто от реализираните сделки за първото полугодие са отчетени в петте най-големи града на страната - София, Варна, Пловдив, Бургас и Стара Загора. Спрямо година по-рано това е ръст от 38%, но въпреки това покупко-продажбите остават с 24% по-малко спрямо първите шест месеца на 2008 година.
Източник: Класа (05.10.2011)

ОББ е обявила за продажба "Локомотивен и вагонен завод" - Русе, заради просрочен дълг от 33 млн. евро, съобщиха от "Железопътна инфраструктура - холдингово дружество", който е собственик на завода. Освен това банката е запорирала сметките на ЛВЗ и на други дъщерни дружества на контролираният от Васил Божков холдинг отново заради същия кредит. Публичната продажба на имоти и активи на ЛВЗ - Русе, е започнала на 3 октомври и ще тече в продължение на месец до 3 ноември. За продажба е обявен целият завод при начална цена 35.707 млн. лв., става ясно от регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители. Освен цеховете и другите недвижими имоти съдия-изпълнител Милкана Македонска е обявила за продажба и оборудването от завода. В активите му влиза и пречиствателна станция, а в документите за някои от сградите се посочва, че те са в лошо външно състояние. Според последния публикуван отчет на предприятието в края на миналата година то има 21.176 млн. лв. просрочен кредит, обезпечен с активи. В началото на тази година заемът е бил предоговорен срещу по-висока лихва. В отчета не се посочва кой е кредиторът, но вероятно отново става дума за същия заем от ОББ. Според отчета имотите, машините и съоръженията на ЛВЗ са на стойност малко над 4 млн. лв. в края на декември, а още 235 хил. лв. е стойността на инвестиционните имоти. Общо активите на завода се оценяват на 22 млн. лв., в които влизат и над 16 млн. лв. дългосрочни финансови активи.
Източник: Дневник (14.10.2011)

Задържалото се вече трета година свито търсене на кредити от страна на бизнеса накара банките да преоформят в известна степен кредитната си политика - по думите на банкери доколкото им позволяват условията да поемат риск. Особено в последните няколко месеца се наблюдава активизиране на предлагането на кредити за малкия и средния бизнес с опити за различни облекчения. Възможност за известно облекчаване на условията дават някои гаранционни схеми, които обезпечават кредитора в случай на загуба от отпуснатия заем. Така само за четири дни три банки от топ десет на пазара излязоха с оферти за средния и дребния бизнес, акцентирайки върху различни предимства на предложението. Още в края на миналата година банкери прогнозираха, че най-трудно ще бъде възстановяването в сектора на малките и средните предприятия, защото те са и най-пострадалите от кризата, и че това ще е един от сегментите на кредитиране, който трудно ще се раздвижи. Дребният бизнес е ограничен като направления за реализация, както и са ограничени активите, които може да предложи за обезпечение. С активизирането на предлагането в този сегмент подобно на жилищното кредитиране целта на банките е да провокират търсенето сред онези фирми, които имат потенциал в развитието си и в крайна сметка могат да отговорят на условията за кредитиране. По думите на банкери именно тези компании обаче все още се въздържат от бизнес активност заради кризата. Според представители на сектора банките имат достатъчно ресурс за кредитиране, но е важно малките и средните фирми да бъдат малко по-смели и да се опитат да използват възможностите на кризата. По думите на банкери именно активността на фирмите в момента е от решаващо значение за раздвижване на икономиката ни. Компаниите обаче, особено от дребния и средния бизнес, се оплакват най-вече от високите изисквания за обезпечения на банките и високите лихви. По отношение на обезпеченията проблемът е, че в момента активите са с намалена стойност. Пазарните нива на лихвите за малки и средни предприятия са средно около 10%. Някои банки започват обаче да прилагат по-либерален подход в оценката на проектите, като се обръща повече внимание на възможностите за реализация и перспективите на съответния проект, а не само на финансовата история на клиента. Това е възможно заради проектите, по които има гаранционни схеми, като финансирането по инициатива JEREMIE например или схемите на Националния гаранционен фонд (НГФ). Наблюдения на банки показват все пак, че в момента се наблюдава два пъти по-активно търсене на кредити от малки и средни предприятия в сравнение с миналата година. Сред най-новите оферти на пазара в този сегмент са тази на Societe Generale Експресбанк с лихва 6.95% в евро именно за заеми с гаранция от НГФ, като одобрението от банката се дава до 48 часа, а от фонда - за пет работни дни. На Райфайзенбанк офертата е с фиксирана лихва за първата година от 6.8% годишно за кредити в евро и от 7% в левове. Уникредит Булбанк предлага пакетна програма "Бизнес Лидер Import/Export", която дава информация за финансовата сигурност на потенциалните партньори на фирмата в чужбина, консултантски услуги за навлизане на пазара и за предстоящите инвестиции там. Месечната такса за обслужване по програмата е до 50 лв. Активни кампании за малки и средни предприятия имат още ПИБ, Банка ДСК, ОББ, СИБанк, Прокредит банк и др.
Източник: Дневник (21.10.2011)

От общо 31 банкови институции, регистрирани в България, девет банки отчитат загуба за дейността си през първите девет месеца на годината. Най-голяма, в размер на 30.443 млн. лева, е загубата на Алфа банк. Гръцкият клон има добри приходи от лихви – в размер на 91 млн. лв., но натежава обезценката на активи в размер на повече от 38.5 млн. лв. Малко под 6 млн. лв. е загубата на друг гръцки кредитор – Емпорики банк. Негативен също така е резултатът на Българо – американска кредитна банка /- 16.5 млн. лв./, на Инвестбанк /-6.844 млн. лв./, на НЛБ Банка София /- 3.7 млн. лв./, Тексим банк /-1.4 млн. лв./, Ишбанк, Регионална инвестиционна банка и Те Дже Зираат. Най-голямата печалба сред банките на пазар България постигна Уникредит Булбанк: 159 млн. лева. Двуцифрени са печалбите на Банка ДСК /61 млн. лв./, Райфайзенбанк /58.4 млн. лв./, Пиреос банк /47/ Корпоративна търговска банка /45 млн. лв./, Сосиете Женерал /38.64 млн. лв./, Първа инвестиционна банка /29.5 млн. лв./, ОББ /25 млн. лв./, Централна кооперативна банка /около 10 млн. лв/. Прави впечатление, че Българската банка за развитие отчита за първите девет месеца на годината 25.55 млн. лв., като нетният приход от лихви на държавната банка за развитие възлиза на повече от 47 млн. лв. Почти 1 млрд. лева /952 млн. лева/ е стойността на обезценените за първите девет месеца на годината активи от страна на банките в България. Общата им печалба възлиза на 545 млн. лв., а данъчният разход за периода леко надхвърля 60 млн. лв, което води до 484 млн. лв. печалба преди данъци. Резултатът е малко по-добър от този за същия период година по-рано. Активите на най-голямата българска банка Уникредит Булбанк надхвърлят 12 млрд. лева, което обяснява и голямата сума за обезценки, в размер на 125 млн. лева за периода. Повече активи обезцени Обединена българска банка – 143 млн. лв. при балансова стойност малко под 7 млрд. лв., което обяснява сравнително по-ниската печалба на големия кредитор. Първото място по обезценки е за Банка ДСК – над 250 млн. лева при балансова стойност от 8.4 млрд. лв., което говори, че близо 3% от банката са се стопили през последните 9 месеца.
Източник: Дарик радио (03.11.2011)

Необслужваните кредити ще достигнат своя пик през 2012 г., сочат прогнози на банкери в страната. Според УниКредит Булбанк върховата точка на проблемните заеми ще бъде в края на следващата или в началото на 2013 г. Според експертите размерът им ще достигне 17-18 на сто от общия обем кредити. Причината за забавянето в най-високите стойности е, че при кредитите на физически лица достигането на пика на необслужваните заеми изисква повече време в сравнение с корпоративния сектор. Добрата новина е, че въпреки очакванията за още няколко месеца на ръст на проблемните кредити провизиите за лоши кредити намаляват. Причината е признаването на по-големи обезпечения по заемите вследствие на намаляване на риска, заяви Левон Хампарцумян, изпълнителен директор на УниКредит Булбанк и председател на Асоциацията на българските банки, по време на форум за управление на кредитния риск. Той обясни, че качеството на кредитите ще започне да се подобрява, ако няма сериозни сътресения в европейската икономика. Финансовите институции в момента се учат как да обслужват малкия и средния бизнес, тъй като този тип компании все още са нови за пазара, допълни той. Подобни очаквания за ръст на лошите кредити споделят и от МКБ Юнионбанк. Главният изпълнителен директор на трезора Мария Илиева коментира пред "Класа", че пикът ще бъде достигнат през 2012 г., ако няма сериозни външни затруднения. Като цяло ситуацията в глобален мащаб е твърде динамична и е много трудно в тези условия да се правят дори средносрочни прогнози, посочи експертът. От банката очакват доста бавен процес на възстановяването на ръстовете в системата през следващите години и особено през 2012 г. По отношение на финансирането на граждани смятаме, че ипотечното кредитиране ще остане основният двигател и през 2012 г., като прогнозите ни са спадовете, които сега се регистрират по отношение на потребителските кредити, постепенно да спрат и дори да отчетем малки ръстове през следващата година, обясни Илиева. Корпоративните кредити също увеличават своя ръст, като тази тенденция ще се запази и през 2012 г., но само ако няма големи външни сътресения. Относно необслужваните заеми експертите от Първа инвестиционна банка пък са на другия полюс. Пред "Класа" те посочиха, че пикът на просрочията в страната вече е достигнат. “Не очакваме да има ръст на необслужваните кредити през следващата година. Прогнозите ни като цяло са за ръст в развитието на сектора догодина, като водещи ще бъдат кредитите в подкрепа на инвестиционните програми на предприятията. Може да се очаква и раздвижване в ипотечното кредитиране”, посочиха от ПИБ. Припомняме, че необслужваните кредити в банковата система стигнаха нов рекорд в края на третото тримесечие. Данните на централната банка сочат, че в края на септември тези с просрочие над 90 дни достигат 14,45%. Три месеца по-рано процентът им бе 13,53 на сто, или с 0,92% по-малко, а в края на първото тримесечие обемът им бе 12,93 на сто от общите заеми. Въпреки ръста на лошите кредити от БНБ смятат, че темпът им на растеж се забавя.
Източник: Класа (03.11.2011)

Българската борса не направи изключение от световните тенденции и отбеляза загуба от 1,1% през миналата седмица. По ирония точно с толкова паднаха и трите основни индекса - SOFIX, BG40 и BGTR30. Повишение регистрира единствено индексът на дружествата, инвестиращи в недвижими имоти - BGREIT - 0,7%. От началото на годината загубата при първите три показателя съответно е 6,2, 1 и 7,7 на сто. BGREIT обаче все още запазва положителното си развитие от +14,2%. Въпреки спада на основните индекси търговията на борсата не бе съвсем вяло, като сред дружествата с най-голям оборот се наредиха "Инвестиционна компания Галата", Първа инвестиционна банка, "Маунтин парадайс инвест АДСИЦ ", "Лавена", "Софарма" и други. Фармацевтичната компания отчете за десетмесечието на годината ръст на продажбите с 1% след увеличение на износа с 2 на сто. Неконсолидираната печалба пък се увеличава с 0,4% за деветмесечието на годишна база до 36,2 млн. лв По-чувствителни поскъпвания имаше при "Спарки Елтос", "Синергон холдинг" , БФБ-София. "Фазерлес" и "Монбат". През миналата седмица имаше и аукцион за неизползваните права от увеличението на капитала на "Софарма имоти АДСИЦ". Бяха сключени 11 сделки за 207 328 права. Максималната сума, която дружеството може да привлече, е 2,34 млн. лв. Еврото не устиска Еврото не успя да устиска поскъпването, което регистрира след постигнатото споразумение в Европа за опрощаване част от задълженията на Гърция. Причината бе идеята за референдум в южната ни съседка дали да приеме спасителния план. Въпреки че бе отхвърлена, еврото понесе сериозни загуби и падна до 1,36 долара. Срещата на Г-20 в края на седмицата внесе спокойствие на финанансовите пазари, като единната валута възстанови част от загубите до нива от близо 1,39 долара. До голяма степен резултатът от желанието на Гърция за приемането на спасителните мерки ще даде сигнал дали страната ще остане в еврозоната, или не. Другите валути Паундът също поевтиня първоначално спрямо долара, като отчете стойности около 1,59. След това обаче успя да набере сили и стигна до 1,60. В началото на седмицата станахме свидетели на поредната намеса на Японската централна банка с интервенция на финансовите пазари. Това бе с цел предотвратяване на силното поскъпване на йената. Мерките дадоха резултат, тъй като японската валута отбеляза рекордно в историята си понижение от близо 400 пункта, като достигна стойности от 79,50 за долар. Последва отблъскване от тези нива, като към края на седмицата йената се търгуваше за около 78 за долар. Швейцарският франк отстъпи позиции на американския долар, като се търгуваше при нива около 0,89. Европа сваля лихви Неочаквано сваляне на лихви беляза миналата седмица в Европа. ЕЦБ понижи ставката от 1,5 на 1,25%, което бе разтълкувано като знак за забавяне на икономическото възстановяне на страните от Стария континент. Австралийската централна банка също понижи лихвата до 4,50%. Само Федералният резерв остава с непроменена - 0,25%. Това, заедно с обявеното, а след това отхвърлено намерение на гръцкия премиер Георгиос Папандреу за референдум дали Гърция да приеме спасителния план, предложен от ЕС, буквално разтърси пазарите и свали индексите. Dow Jones Industrial Average падна под 11 635, но впоследствие успя да се качи с 415 пункта. S&P500 се търгуваше под 1215. В Европа настроенията също не бяха позитивни. Британският FTSE100 се търгуваше под 3340 пункта. DAX30 и САС40 също паднаха, като френският индекс почти достигна едномесечен минимум. Японският индекс се смъкна под 8555. През тази седмица се очаква решението и на Английската централна банка за лихвения процент в страната. Злато и петрол Цената на петрола се задържа висока, след като стана ясно, че Европа ще постигне споразумение с Гърция за спасителния план. Американският лек петрол стигна до почти 95 долара - най-високото ниво от август. Сортът "Брент" в Лондон бе близо 111 долара. Златото също поскъпна, като стигна и до 1765 долара, но в края на седмицата котировките му паднаха до 1758.
Източник: 24 часа (08.11.2011)

Средно по 2.37 млн. лв. дневно плащаме на банките в страната за такси и комисиони по техните услуги, сочат изчисления на Profit.bg. Така за първите девет месеца на 2011 г. общата платена сума достига 647 млн. лв., спрямо 621 млн. лв. за сравнимия период година по-рано. Средно всеки час българите плащаме по 98 700 лв. през периода 1 януари - 30 септември 2011 г., спрямо 94 800 лв. за съпоставимия период на 2010 г. Най-голям ръст на таксите отчитат от Първа инвестиционна банка - с 12.15 млн. лв. за година, следвана от Уникредит Булбанк и Райфайзенбанк. С над 1 млн. лв. растат и постъпленията по това перо и на други осем банки - Токуда банк, Алианц банк, СИБанк, МКБ Юнионбанк, SG Експресбанк, Банка Пиреос, Централна кооперативна банка и Корпоративна Търговска Банка. Спад пък бележат приходите от такси и комисиони на едва седем от банките в страната. С над 1 млн. лв. е понижението при Обединена българска банка, Прокредит банк и Пощенска банка.
Източник: Дума (09.11.2011)

Акционерното дружество със специална инвестиционна цел, специализирано в секюритизирането на вземания - Дебитум Инвест АДСИЦ съобщи, че е придобило активи, представляващи вземания по сключени договори за кредит между Първа инвестиционна банка АД и 18 физически лица. Общата покупна цена на вземанията е 71 896.98 лева, информират от компанията, в регулаторно съобщение до БФБ.
Източник: Други (23.11.2011)

1231 фирми са били на печалба най-малко с 50 000 лв. през всяка една от последните пет фискални години. Тези компании са осигурили 323 000 работни места през 2010 г. и са имали 55 млрд. евро общ приход, показва базата данни VIP Business Bulgaria 1991-2011 г., която поддържа агенцията CBN, специализирана в провеждане на бизнес изследвания. Агенцията поддържа тази база данни през последните 20 години и тя съдържа най-успешните 3500 компании в страната. Противно на негативни обществени нагласи относно производството в страната, 328 от тези компании са от производствения сектор, пише Econ.bg. Изненадващо на първо място като най-успешен бизнес по броя на успешните компании се нарежда строителството на фона на уж тоталния срив в сектора, коментират от CBN. Топ 10 на компаниите България по критерий печалба през всяка една от последните 15 години (1995-2010 г.) се оглавява от Уникредит Булбанк, следвана от Банка ДСК, Благоевград -БТ, „Софарма“ и Първа инвестиционна банка, Сосиете Женерал Експрес банк, ЗАД ДЗИ, летище София, „Булгартабак холдинг“ и „Албена“ се нареждат във втората петица на класацията.
Източник: Класа (06.12.2011)

Свитото кредитиране кара банките да повишават таксите си, за да компенсират донякъде свитите постъпления от лихви. Засега този процес е доста плавен, но за последната година делът на приходите от комисиони в общите расте. Последните месеци няколко банки въведоха или вдигнаха такси - за теглене от банкомат, преводи, теглене и внасяне на пари на каса и по сметки, се вижда от тарифите на някои банки. Освен това банкери прогнозират, че таксите и комисионите ще растат, тъй като и разходите на банките нарастват, а очакванията са за свито кредитиране и догодина. Този процес обаче тече в целия свят. По-високите такси може да се елиминират чрез онлайн банкиране, което е по-евтино от обслужването в банков офис и за клиента. То обаче все още е достъпно за много малък брой от потребителите в България. От няколко банки потвърдиха пред "Капитал Daily" за протичането на плавен процес на повишение в таксите и комисионите по различни банкови услуги и продукти. В общия случай от повишенията са изключени таксите, свързани с обслужването на кредити. Основните увеличения са при разплащания, касово обслужване, транзакции с банкови карти. Тенденцията на нарастване е бавна и без проява на масово участие, както това се случи през 2009 г. Тогава с няколко вълни бяха увеличени както такси по кредити, така и по други услуги. В началото на кризата промените при тях бяха по-скоро съпътстващи - с увеличение на лихви се повишаваха и такси по кредити за разглеждане на документи или за управление на заема например, променена беше периодичността на плащане на някои такси, което ги направи по-високи в крайна сметка. През лятото на 2009 г. имаше и едно повишение на такси за теглене на банкомати и въвеждане на такси за плащане на ПОС терминал с банкови карти, като след това покачването на някои от тях продължи. Сега обаче повишението на такси и комисиони по кредити не е честа практика, тъй като и без това търсенето е ограничено. Една висока такса допълнително би отблъснала и без това малкото клиенти на банките. Явлението е в обратна посока - освобождаване или намаление на съпътстващи такси по жилищни и потребителски заеми за определен промоционален период. От обявление на интернет страниците им става ясно, че от началото на февруари догодина Първа инвестиционна банка въвежда 10 ст. такса за теглене с дебитна карта от банкомат на ПИБ. В момента това е безплатно. Важи и за национални, и за международни дебитни карти, издадени от банката. В същото време банката е премахнала от този месец таксата за предсрочно погасяване за кредит "Жилище в сегашно време" (независимо от сумата), която е била 3%. В момента този продукт е в промоционална кампания. От 10 декември Пощенска банка добавя нова месечна такса за обслужване на разплащателна сметка по потребителски кредити, обезпечени с ипотека и жилищни кредити. Размерът й е 1.50 лв. От 1 октомври Банка Пиреос взима комисиони за теглене на каса за всички съществуващи спестовни сметки "Пиреос феърплей" на физически лица. Според тарифата на банката тя е 0.2% (за левове) и 0.3% (за евро) или максимум 800 лв. с писмена заявка за суми над 2000 лв. или над 3000 евро. Ако не е заявено предварително комисионата е съответно 0.4% и 0.6% върху сумата. От банката обясниха, че стъпката е с цел уеднаквяване на условията за теглене на пари в брой по всички сметки. Увеличение на таксите при транзакции с карти направи през лятото МКБ Юнионбанк. През изминалите два-три месеца част от банките са обновили тарифите си за таксите и комисионите, но промените не са ясни, тъй като не всички банки поддържат архив на отменените тарифи за сравнение, а други не публикуват обявление за предстоящи промени на сайтовете си. Не е задължително обаче във всеки случай влизането в сила на нова тарифа да е заради увеличение на такси. Това обикновено е най-честият случай, но се прави и при включване на нов продукт в портфолиото на банката. По-висок дял Според данните на БНБ за една година делът на приходите от такси и комисиони в общите приходи на банковата система е нараснал с 0.60 процентни пункта. В края на октомври той беше 14.65%, а година по-рано е бил 14.05%. За една година нарастването им е с малко над 30 млн. лв. до 720.2 млн. лв. В добрите години нарастването на нелихвените приходи е далеч над сегашните обеми - например през 2008 г. спрямо предходната увеличението на дохода от такси и комисиони е било със 118.6 млн. лв. В условията на криза фирмите свиват дейността си, което включва и намаляване на оборотите им и на банковите им транзакции, което се вижда в неколкократно по-ниското увеличение на доходите от такси и комисиони. За разлика от тях през последните две години приходите от лихви на банките се свиват, което е резонно на фона на ограниченото кредитиране, свитите обеми новоотпуснати заеми и растящия обем просрочия и необслужвани кредити.
Източник: Капитал Dаily (08.12.2011)

"Снабдяване и търговия-МО" ЕООД - фирмата, която продава армейските излишъци, работи само с Корпоративна търговска банка. 3% от спечелените от продажбите пари остават като комисиона за "Снабдяване и търговия". Дълбока тайна е обаче как се разпределят тези суми. 2 млн. лв. от тях отиват за издръжката на 100-те човека, работещи във фирмата. Корпоративна е една от банките, обслужващи най-мощното дружество на МО - ТЕРЕМ ЕАД. Другите са Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка, СИБанк, БНП "Париба", Инвестбанк, Банка "Пиреос". Дружеството също е отказало да подаде информация за наличностите по банковите си сметки. "Интендантско обслужване" ЕАД, което навремето шиеше всички униформи на армията, държи две сметки - с 38,66 лв. и със 414, 52 лв. в МКБ Юнионбанк, 70,76 лв - в Райфайзенбанк ЕАД, и 6475 лв. в ЦКБ АД. От дружествата, които са дали информация за салдото по сметките си към 31.10 2011 г., най-много пари е обявила Болницата за долекуване и рехабилитация "Св. Богородица" в Нареченски бани - 849 295,26 лв. в СЖ "Експресбанк" АД. Сто процента от паричния поток на Министерството на отбраната се обслужват от БНБ. 12-те еднолични търговски дружества, в които министърът упражнява правата на собственост на държавата, работят с други банки.
Източник: 24 часа (12.12.2011)

Ако погледнете официалните отчети на "Витоша ски" АД за последните години ще видите, че оперативните приходи винаги са по-малко от оперативните разходи. Компанията все е на загуба. Но не заради неизгодния бизнес на Витоша, "Витоша ски" заяви, че няма да работи този сезон. Поне така казва... От години фирмата (виж карето) да има по-големи права за разпореждане със съоръженията, както и да получи разрешение да разработи мащабния си проект за зимен спортен център на Витоша. Той предвижда трасетата за пистите и лифтовете да се увеличат и съоръженията да се подновят. Екологичната оценка на проекта все още не е получила окончателното си одобрение и от няколко години се лута между софийската екоинспекция, Върховния административен съд и Министерството на околната среда и водите. Последно на 3 август министърът на екологията Нона Караджова отново връща проекта на "Витоша ски". Действията на "Витоша ски" бяха окачествени с мекото "психологически натиск за постигане на дългосрочни цели" на главния архитект на София Петър Диков по време на срещата, до "това е изключително нахален рекет" от страна на Десислава Танева, председател на парламентарната комисия по земеделие и гори. В крайна сметка явно тактиката на компанията (пак - според властта състояща се от "психологически натиск" и "нахален рекет", последното престъпление от Наказателния кодекс) работи, тъй като бяха обещани законови промени на "Витоша ски". Промяната ще засегне процедурите за застрояване във всички зимни курорти. Незаконни сме, точка Твърденията на компанията са, че заради промените в Закона за горите от пролетта те не могат да почистят просеките под лифтовете, тъй като нямат сервитут за тях. Законът за туризма пък забранявал да се предоставят туристически услуги на некатегоризирани обекти, а само "Витошко лале" е категоризирана като ски писта и така останалите не можело да се вземат под наем. Срещата между компанията и представителите на различните институции преминава в стила на дребното заяждане. Частната компания упорито твърди, че няма право да работи, докато държавата всячески я уверява, че законови и административни пречки за нея няма. Дружеството дори беше информирано, че горското стопанство може да почисти просеките, за да се гарантира безопасността. На това обаче от "Витоша ски" отговориха, че ще бъдат обвинени пред Европейската комисия от "приятелите ни еколози" в получаване на нерегламентирана държавна помощ за това, че някой друг ще чисти. Колкото до пистите, според дирекция "Парк Витоша" към Изпълнителната агенция по горите безлесните територии над хижа "Алеко" се използват вече повече от 80 години за каране на ски и могат да продължат да се ползват като такива и през настоящия период след заплащане на дължимия наем за ползване на държавна собственост. За сключване на договор за наем не се налага търг, ако срокът за ползване е под 1 година. През изминалите сезони пистите са ползвани по този начин и от "Витоша ски" и други училища и ползватели, уточняват от дирекцията. Така обективните причини за незапочването на работата на "Витоша ски" през този сезон се изчерпват. От компанията обаче не искат временни решения, а от думите на управителя на "Витоша ски" Георги Бобев става ясно, че истинската причина за отказа от работа е сега действащият забранителен режим за изграждане на нови съоръжения в планината. "Трябва да се върви към промяна на закона, с търсене на всички подводни камъни, които касаят развитието на ски център "Алеко", казва той на срещата.Ски център, та ски център Въпреки недоволството от страна на Десислава Танева по повод "нахалния рекет" на компанията комисията, на която тя е председател в парламента, по всяка вероятност много скоро ще трябва да се занимае със законови промени по отношение на горите. Те ще предвиждат право на строеж да може да се получава и без да е променено предназначението или без територията да се изключи от горския фонд. "Така ще се спести заплащането на такса, която се дава, за да се възмезди държавата, която впоследствие може да залеси същата площ", обяснява Тома Белев, директор на природен парк "Витоша". Според сега действащия план за управление на парка е забранена промяната на предназначението на горите, като със законовите промени тази пречка просто ще бъде заобиколена. Планът за управление на природния парк е и основната пречка пред проекта на "Витоша ски" за нов ски център. Проектът на компанията за специализиран подробен устройствен план предвижда трасетата за пистите да се увеличат от 45 на 125 ха, а за лифтовете - от 14 на 27 ха. Всички съоръжения трябва да бъдат подновени, някои ще променят трасетата си, други ще бъдат удължени. Дължината на пистите от 11 ще стане близо 20 хил. м. Общият капацитет на ски съоръженията трябва да достигне близо 8 хил. души. През 2009 г. инвеститорът направи публично обсъждане на докладите за екологични оценки. Регионалната дирекция по околната среда и водите (РИОСВ) в София съгласува екологичните доклади с редица забележки. Нона Караджова обаче отмени разрешението на РИОСВ. Последва обжалване на решението на министъра във ВАС, но Караджова пак върна проекта на "Витоша ски". "Започва изработването на нов план за управление на планината, който ще бъде подложен на широка дискусия и едва след неговото приемане ще се мисли в детайли как и под каква форма ще се привличат инвестиции", заяви преди време Караджова. Дотогава най-потърпевши ще са скиорите, които ще трябва да ползват (ако бъдат пуснати, разбира се) стари и много опасни съоръжения, тъй като инвеститорът не иска да инвестира в тях, без да е сигурен дали ще се реализират мащабните му планове. Другият проблем е, че на сезон по пистите на Витоша минават над 10 000 деца, които се учат да карат ски. Е, тази година няма да се учат, ако противоречията не бъдат отстранени. Кои са "Витоша ски" "Витоша ски" е собственост на офшорната и регистрирана на Вирджинските острови "Елора мениджмънт лимитид". "Витоша ски" поетапно купи съоръженията за ски от предишните им собственици, които бяха австрийската "Ферайнигте Бергбанен България" и "АКБ корпорация" на Николай Банев, както и общинската "Въжени линии". След това фирмата нае и влека "Заека" от министерството на спорта и стана пълен монополист на "Алеко". В приватизационния договор с общината е записано, че дружеството трябва да запази предмета на дейност - превоз на пътници с изградените кабинкови и седалкови лифтове, 25 години. "Витоша ски" беше глобена от Комисията за защита от дискриминацията, тъй като миналия сезон продаваше на ски учителите карти за лифтовете 4 пъти над определената цена за обикновени скиори. Глобата беше потвърдена от петчленен състав на ВАС. В управлението на "Витоша ски" са Георги Бобев и Петър Петров. Петров е в управата на концесионера на ски зоната в Банско "Юлен", която също е собственост на офшорна компания, регистрираната в Кипър, "Мренго трейдинг". Бобев пък е вицепрезидент на Българската федерация по ски, президент, на която е Цеко Минев, главен акционер на Първа инвестиционна банка.
Източник: Капитал (12.12.2011)

Плановете за супер ски курорти, опасни за българската природа, временно бяха охладени от икономическата криза и по-строгите еврорегламенти, но точно преди Коледа се задава нова офанзива. Правителството вече обсъжда промени в Закона за горите, които предвиждат да се разреши строителството на писти и лифтове в планините, без да се иска промяна в предназначението на територията. На практика това означава да се узакони строителството в природни паркове, които са изключителна държавна собственост. Проектът, подготвен от земеделското министерство, вече върви за съгласуване, като срокът за приключване на обсъждането е подозрително кратък - от 21 до 30 декември, при положение че законът изисква 14 дни. Всичко това се случва точно след като управляващите от ГЕРБ се оплакаха, че са подложени на "психологически натиск" и "нахален рекет" от "Витоша ски" - компанията, стопанисваща пистите и лифтовете на "Алеко". В публичното пространство "Витоша ски", както и стопанисващата ски съоръженията на Банско фирма "Юлен" се свързват със собственика на Първа инвестиционна банка и председател на Българската федерация по ски Цеко Минев. Той обаче не е в управата им. В ръководството и на двете фирми е Боян Мариянов, който е и в управата на федерацията по ски, показва справка в информационната система ДАКСИ. В началото на месеца фирмата стопанин изненадващо обяви, че спира лифтовете на Витоша, тъй като не може да почисти и обезопаси просеките под тях. Пречел й сегашният Закон за горите, който изисква земята под лифтовете да има учреден сервитут. За такъв обаче може да се кандидатства само с одобрен подробен устройствен план. "Витоша ски" предложи такъв план, но екоминистерството го отхвърли заради отрицателна оценка за въздействието върху околната среда. В опит да се спаси туристическият сезон бе организирана среща между представители на фирмата и различни институции. Въпреки уверенията на държавата, че няма пречки за стопанисването на съоръженията, собственикът на "Витоша ски" бе категоричен, че пускането им е незаконно, и постави ултиматум за промени в закона. Шефът на парламентарната земеделска комисия Десислава Танева заяви тогава, че "това е изключително нахален рекет", но въпреки това щяла да подкрепи промените. От Изпълнителната агенция по горите пък твърдят, че поправките имали за цел да запълнят пропуски в закона, а не да подпомагат отделна компания. Новите правила ще дадат картбланш на "Витоша ски" да реализира старите си амбиции за голям зимен спортен център на Витоша. Проектът на компанията предвижда трасетата на лифтовете да се увеличат, всички съоръжения да бъдат подновени, а дължината на пистите да се удвои от 11 на близо 20 хил. м. Според природозащитници обаче подготвяните законови промени имат по-дългосрочна цел - да "възкресят" замразени проекти за зимни курорти. "Приемането на тези текстове ще разчисти възможността за строителство във всички курорти, попадащи в обхвата на Закона за горите. Такива са част от Боровец, Пампорово, Берковишкия Балкан и др.", твърди Тома Белев, директор на Природен парк "Витоша". По думите му обаче промените няма да засегнат ски курорта Банско, тъй като той се намира в национален парк и не е обект на Закона за горите. Аспарух Мачирски, управител на сдружение "Витошки ски и сноуборд училища", твърди, че "Витоша ски" е ипотекирана в ПИБ. "Цеко Минев е един от акционерите в банката и де факто без него нищо не става. Ние сме информирали министъра на икономиката, че Минев се опитва да се налага като регулатор на един свободен пазар", коментира Мачирски пред "Сега" вчера. "Един от проблемите е, че разни хора, като купиха съоръжения, решиха, че и самата земя им принадлежи, а тя е публична държавна собственост. Трябва да се плаща допълнително за земята, трябва да се обособяват парцели, има и други процедури. Никой не смее да предизвика публична дискусия за зимния бизнес, а той в момента е нещо ужасно. Знайно е, че го контролират две офшорки. Призовавам да се направи открито обсъждане за проблемите му", заяви Мачирски.
Източник: Сега (23.12.2011)

След като неотдавна се размина на косъм с кризата, сега Първа инвестиционна банка отново е "на прицел". Fitch постави в негативния си списък за наблюдение дългосрочния кредитен рейтинг на банката ВВ- и потвърди краткосрочния й рейтинг на ниво В, съобщи Инвестор.bg. Рейтингът на банката може да бъде понижен заради опасения, че ПИБ може да кредитира свързани лица. Поводът са непълната информация за акционерната структура, интересите на мажоритарните собственици в други сектори, които изискват големи капитали (особено туризма), слабостите в корпоративното управление и някои доста рискови кредитни експозиции, твърдят от Fitch. Подкрепата от държавата не е сигурна, тъй като банката не е държавна и заради потенциални слабости в управлението й. В средата на септември агенцията потвърди рейтингите на ПИБ, отразявайки позицията й като най-голямата кредитна институция с български капитали у нас и факта, че в края на първото полугодие тя е втора по привлечени депозити от граждани в банковата ни система.
Източник: Сега (27.12.2011)