"Бургаски корабостроителници" приближава фалита След смяна на собствеността, спиране на дейността и съкращаване на всички служители "Бургаски корабостроителници" се доближава все повече до несъстоятелността, а енигматично ново дружество обещава да съживи работата в предприятието. Втори иск за обявяване в неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на "Бургаски корабостроителници" е постъпил в съда, е видно от документ, вписан в Търговския регистър. След като един от длъжниците на предприятието, строителната "ПСТ холдинг" (индиректно свързана с Първа инвестиционна банка), пристъпи към тази процедура през октомври миналата година, сега молба към магистратите отправя и новото ръководство на корабостроителницата, встъпило в длъжност след проведеното общо събрание на акционерите през ноември. То бе свикано от новия мажоритарен собственик, който се сдоби с дела на бизнесмена Васил Божков (той контролираше дружеството след приватизацията му). Това е сейшелската офшорна компания "Хюнас инвестмънтс лимитед", която притежава 80.62% от капитала на корабостроителниците. Седалището на дружеството беше преместено на софийски адрес - ул. "Бесарабия" 114, където има регистрирани дружества от орбитата на Васил Божков, но е и централата на "ПСТ холдинг". От ПИБ отрекоха пред медиите да са новият собственик на дружеството. Новият акционер смени и ръководството на бургаското предприятие и така в момента то се представлява от Деян Маринов, Стефан Стоилов и Яни Драков. От името на новия борд на 21 декември е подадена молба до Софийския градски съд за обявяване на дружеството в неплатежоспособност. Причината са установени дългове за над 20 млн. лв. към края на 2012 година. Освен това е налице предстрочно изискуем заем към Първа инвестиционна банка от 26.7 млн. евро (целият дълг към банката е 55 млн. евро). Размерът на задълженията обаче може да се окаже и по-голям, тъй като според молбата на изпълнителния директор на "Бургаски корабостроителници" Деян Маринов до съда старото ръководство не е предало цялата счетоводна документация. На база на наличните данни е установено, че активите на предприятието не са достатъчни за покриване на задълженията му, което е довело до блокиране на всичките му банкови сметки, преустановяване на всички плащания, включително на сметките за ток, а оттам и до застой на оперативната дейност на дружеството. Ето защо ръководството му иска от съда да определи начална дата на неплатежоспособността, да наложи общ запор върху активите и да свика общо събрание на кредиторите. Според юристи тези действия на новоизбраното ръководство са очаквани и логични. Търговският закон задължава мениджърите да пристъпят към процедурата по несъстоятелност, ако установят, че са налице предпоставки за това - 30 дни неплащане. Освен това, когато искът е подаден от самия длъжник, то съдът разглежда делото в по-кратки срокове, защото не се правят финансови експертизи. Бързото обявяване на несъстоятелност ще спре всички разпродажби на имущество, предприети от недоволни кредитори чрез съдия-изпълнители, и така ще запази шансът за възобновяване на дейността - било чрез план за оздравяване или чрез разпродажба на активите, но в пакет. Докато траят тези процедури, има вариант, при който работата на площадките на "Бургаски корабостроителници" да бъде възобновена, от което имат интерес и работниците на предприятието, оплакващи се от забавени и неизплатени заплати. Той стана известен след среща на съкратени работници с новото ръководство. Новото дружество ще се казва "Барабел" и в него ще бъдат привлечени стари кадри на корабостроителниците - Любомир Томов и Димитър Кимрянов. "Капитал Daily" се свърза с Кимрянов, който каза, че с него не са водени разговори за завръщане в корабостроителницата, а също и че не знае какви са плановете за спасяването на дружеството. В Търговския регистър още няма регистрирано дружество "Барабел", затова собствениците й са неизвестни. Вероятно създадената нова компания ще наеме активите на корабостроителниците и ще поеме изпълнението на поръчките. Вестникът не успя да се свърже с новия изпълнителен директор на "Бургаски корабостроителници" Деян Маринов, който е цитиран от агенция "Фокус" да казва, че задълженията на предприятието надхвърлят 150 млн. лв., което е значително над онова, което е написано в молбата му до Софийския градски съд.
Източник: Капитал (07.01.2014)

Сменят шефовете на борсата От Съвета на директорите на Българска фондова борса да бъдат освободени Асен Ягодин, Васил Големански и Георги Български, искат от Министерството на финансите. Това показват материали към свиканото за 14 януари 2014 г. Oбщо събрание на акционерите на БФБ. Писмото от министъра на финансите Петър Чобанов до БФБ-София и КФН е от 30 декември 2013 г. Плановете на МФ са мястото си в борда на БФБ да запазят Иван Такев и Любомир Бояджиев. За нови членове на Съвета на директорите са предложени Гергана Беремска-Караджова, Иван Кутлов и Димо Спасов. Димо Спасов е председател на УС на Българска банка за развитие от 2013 г. Също от 2013 г. той е председател на борда на Национален гаранционен фонд. Преди това е бил директор в дирекция Трежъри в ПИБ, шеф на дирекция Управление на активи в ПИБ, и портфолио мениджър в Ти Би Ай Асет Мениджмънт (през 2005-2006 г.) От 1999 г. до 2005 г. е работил в БНБ. Иван Кутлов има 18-годишен опит в ОББ, Банкова консолидационна компания и ШЕЛ България. Той е член на СД на Българска дилърска асоциация, член на Регламентния комитет на СОФИБОР, Член на Резервния обезпечителен фонд на БНБ. В момента е началник на управление Трежъри в ОББ и член на борда на ОББ Асет Мениджмънт АД. Гергана Беремска-Караджова от април 2013 г. до ноември 2013 г. е била изпълнителен директор на Търговска банка Д АД, а от юли 2008 г. е била член на УС в същата банка. От 1994 до 2008 г. е работила в Министерство на финансите, като в края е била държавен съкровищник. Тя е била и член на борд на Централен депозитар от 1996 г. до 2008 г.
Източник: Инвестор.БГ (07.01.2014)

Над половината работници в "Ремотекс" ще бъдат съкратени Повече от половината работници в завода за ремонт на тежка техника "Ремотекс - Раднево" ще бъдат съкратени до началото на май. Това съобщиха от КНСБ, като цитираха писмо от съсобственика и изпълнителен директор на предприятието Сабин Спахиев до Регионалната служба по заетостта - Хасково, изпратено с копие до още няколко институции и до синдикатите. Междувременно от Министерството на икономиката съобщиха, че преговорите за закупуване на финансово затрудненото частно дружество от държавата продължават. Идеята компанията да стане собственост на Българския енергиен холдинг (БЕХ) обяви министър Драгомир Стойнев малко преди Коледа Общо 300 работници и служители ще бъдат уволнени от "Ремотекс" от 1 февруари до 1 май, потвърди председателят на КНСБ в Раднево Бойка Боева, като цитира писмото на Спахиев. По данни на икономическото министерство към декември в завода работят 561 души. Причината за съкращенията е "намаляване обема на работа вследствие влошената икономическа обстановка в страната, намаляване на поръчките от основни клиенти в страната и чужбина, както и поради необходимостта от оптимизация на разходите с оглед запазване основната дейност на дружеството в условията на икономическа криза", се посочва в известието. В момента работниците са в платен престой, като се очаква работата да бъде подновена на 13 или 20 януари. Малко след това обаче ще започнат планираните съкращения. Един от основните клиенти на "Ремотекс" всъщност е държавната "Мини Марица-изток", от която ремонтният завод беше част, преди да бъде приватизиран през 2002 г. По данни от отчета на дружеството за 2012 г. поръчките от мините осигуряват 76% от приходите му. Забавените плащания от държавната компания на практика са една от причините за финансовите проблеми на "Ремотекс". Нещо повече - в подписаните през 2012 г. договори между двете дружества срокът за разплащане е увеличен на 120 дни, което според ръководството на ремонтния завод създава ликвидни затруднения. След като през есента работниците излязоха на протест за неизплатени заплати мините преведоха 2.5 млн. лв. от дължимите на предприятието плащания. Парите обаче тогава бяха използвани за покриване на други задължения, най-вероятно по банковите кредити на компанията. Най-големият кредитор на "Ремотекс" е Първа инвестиционна банка (около 15 млн. лв.). По данни от декември компанията дължи 3.5 млн. лв. заплати на работниците от февруари миналата година, както и 2.5 млн. лв. за осигуровки. "Към тези суми трябва да се добавят и дължимите за миналия месец малко над 400 хил. лв.", каза Боева за "Капитал Daily". В същото време продължават разговорите между БЕХ и "Ремотекс" за евентуално одържавяване на предприятието. От икономическото министерство коментираха само, че информация ще бъде оповестена след приключването им. Според Боева резултати ще има до края на януари. Според публикация в "Преса" поисканата от собственика цена е 15 млн. лв. Приходите за 2012 г. са 29 млн. лв., а загубата - 4.9 млн. лв. Намеренията за национализация на дружеството, което Драгомир Стойнев определи като стратегическо за енергийния сектор, подразниха други три свързани предприятия, които също работят в региона и са потърпевши от забавянето на плащанията от НЕК към електроцентралите и оттам към доставчиците им. От "Металик" и дъщерните му "Енергоремонт-Гълъбово" и "Чугунолеене Първомай" предупредиха, че ще сезират Брюксел, тъй като подобна сделка би представлявала държавна помощ. Преди дни от синдикатите обявиха, че държавата чрез "Мини Марица-изток" подготвя поръчки за "Ремотекс" на стойност 20 млн. лв. Това също ще е държавна помощ, което е нарушение на правилата в евросъюза.
Източник: Капитал (08.01.2014)

Новата година започна с промени по върховете за няколко банки С промени по мениджърските върхове за няколко банки приключи 2013 г. и започна новата година. Рокадите в банковия сектор обичайно предизвикват интерес, защото не се правят често. Това е валидно за последните промени - банковите шефове са дългогодишни мениджъри в съответните кредитни институции. С промени в състава или нови членове на управлението посрещнаха новата година Юнионбанк (преди МКБ Юнионбанк), Прокредитбанк и СИБанк. Главният изпълнителен директор на Юнионбанк Мария Илиева е освободена официално от заеманата от нея длъжност от 31 декември 2013 г., става ясно от съобщение на интернет страницата на банката. От протокол от заседание на надзорния съвет на банката в Търговския регистър от 25 ноември се разбира, че Илиева е подала молба за напускане. През ноември банката напусна и Анна Аспарухова, изпълнителен директор. Промените в управителния съвет на Юнионбанк са факт малко след като Първа инвестиционна банка я купи през септември миналата година от дотогавашния й собственик, унгарската MKB Bank, част от групата на немската Bayern LB. Така три месеца по-късно управлението на Юнионбанк е почти изцяло от кадри на ПИБ – Милка Тодорова, Павел Яначков, Минка Тюфекчиева-Михайлова. Само Васил Трифонов, член на управителния съвет, е останал от предишното ръководство. Промените са вписани в Търговския регистър. В момента тече процес по преструктуриране на двете банки, като резултатът ще бъде вливане на Юнионбанк в купувача ПИБ. Мария Илиева работи в Юнионбанк от 2006 г., когато беше първата стъпка от продажбата й на унгарците. Преди това тя беше изпълнителен директор на HVB Bank Biochim преди поглъщането й от Уникредит Булбанк. Анна Аспарухова работи в Юнионбанк още от времето на българските й собственици, братята Иван и Светослав Радеви, първо като счетоводител, а след това и като изпълнителен директор. От началото на миналия декември тя оглави Д банк като председател на управителния съвет и изпълнителен директор. Ръководството на Д банк претърпя промени през пролетта и лятото на миналата година, когато бяха освободени първо тогавашният председател на оперативния мениджмънт Пламен Петров и един от изпълнителните директори – Радка Никодимова, а впоследствие и председателят на надзорния й съвет Стоян Александров. Юнионбанк е 15-а по размер на активите в сектора към края на септември 2013 г. - 1.5 млрд. лв. (данни за края на годината ще бъдат публикувани в края на януари - бел. ред.). Промени има и във висшия мениджмънт на Прокредитбанк. Главният изпълнителен директор Петър Славов преминава в надзорния съвет на банката като негов член, става ясно от регистъра на БНБ за одобренията по Закона за кредитните институции. Решението е взето на заседание на едноличния собственик на банката в България Procredit Holding - Германия, на 12 ноември, протоколът от което е публикуван в Търговския регистър. Петър Славов е в банката от създаването й през есента на 2001 г. като изпълнителен директор, а от 2008 г. е и председател на управителния й съвет. Преди "Прокредит" той е бил в управлението на Евробанк, купена в началото на 2005 г. от гръцката Банка Пиреос. Прокредитбанк е 16-а по размер на активите в сектора към края на септември 2013 г. - 1.3 млрд. лв., като е специализирана в кредитиране основно на малки и средни фирми. В управителния съвет на СИБанк, собственост на белгийската банково-застрахователна група KBC, също има промени – Александър Димитров вече не е изпълнителен директор, който пост заемаше от началото на 2008 г. На негово място е избрана Светла Георгиева, се разбира от Търговския регистър. Решенията са взети от надзорния и от управителния съвет през декември, като промените вече са вписани в Търговския регистър. От банката съобщиха, че като изпълнителен директор Светла Георгиева ще отговаря за риска. Досега тя е била заместник-директор "Управление на кредити" в СИБанк. Работи във финансовата институция от октомври 2008 г., като последователно е била ръководител на управление "Кредитен риск на физически лица" и заместник-директор "Управление на кредитите". Преди това е работила в Ситибанк и ING Bank. Александър Димитров отговаряше за банкирането на дребно и дистрибуционни канали в банката. Неговите функции в управителния съвет се поемат от Кристоф де Мил, досегашен изпълнителен директор, отговарящ за малките и средните предприятия. Ресорът на Де Мил пък се поема съответно от Франк Янсен, който продължава да бъде и изпълнителен директор "Финанси" в банката. СИБанк е 11-ата по големина в сектора с активи в размер малко над 2 млрд. лв. към края на септември 2013 г.
Източник: Капитал (08.01.2014)

Акционер предлага IPO за "Бургаски корабостроителници" Устремилите се към фалит "Бургаски корабостроителници" да станат публично дружество, като осъществят първично публично предлагане на акции. Ако инвеститорите не се въодушевят от идеята и IPO-то се окаже неуспешно, то малките акционери да продадат дяловете си в корабостроителниците на мажоритарния собственик "Хунас инвестмънтс лимитед", който да им плати "справедлива пазарна цена". Това предлага Венчо Бачев, който притежава лично 13.15% от капитала на бургаското предприятие. Идеите му може да бъдат разгледани на насроченото за 28 януари извънредно общо събрание на акционерите като допълнителни точки в дневния ред. С това бъркотията около бургаското дружество започва да добива още по-абсурден характер, защото кой би инвестирал на борсата в дружество, което скоро влиза във фалит. Преди дни стана ясно, че новоизбраното му ръководство иска от съда обявяване в неплатежоспособност, като процедурата е бърза и така ще се избегне продажба на активите на парче. На протестиращите съкратени работници пък беше обяснено, че работата на площадката ще се поднови, но през новоучредено дружество. Документът с предложенията на Бачев е подаден за вписване в Търговския регистър и съдържа общо шест пункта. Първият от тях разглежда възможността за промяна в статута на корабостроителниците от акционерно дружество в публична компания. Претегляйки риска от неуспех на IPO-то, малкият акционер дава и друга опция на останалите като него: корабостроителниците да станат еднолично акционерно дружество, като офшорната компания от Сейшелите "Хунас инвестмънт лимитед", която държи 80.62% от капитала, да изкупи останалите дялове, като наложи 100-процентов контрол върху бургаското предприятие. Според списъка от последното общо събрание на акционерите на "Бургаски корабостроителници", провело се през ноември, 12 физически лица държат пакети с до 500 акции, едно юридическо лице има по-голям портфейл от хиляда акции, а други по-малки инвеститори притежават единични бройки. Самият Бачев притежава 100 хил. акции и в качеството му на по-голям миноритарен акционер има право да внася допълнителни точки в дневния ред на общото събрание. Според регистъра Daxy Бачев е съсобственик в благоевградската фирма "Делфин-1-Бачев и сие" и е прокурист на "Дупница - табак". Освен промяната на статута на "Бургаски корабостроителници" той иска от собствениците на малки пакети да се обединят в търсене на съдебна отговорност от бившето ръководство на "Бургаски корабостроителници" за причинени от действията им имуществени вреди. Той изброява имената на Румяна Маринова, Илиян Хлебаров и Кристалина Григорова, които бяха освободени от постовете им през ноември. Конкретното искане е да се разгледат резултатите от управлението им през 2012 г. Акционерът има и още една идея: централата на бургаското дружество да бъде преместена на софийската улица "Московска" №3. От основаването на предприятието до средата на миналата година централният му офис се помещаваше в Бургас на ул. "Комлушка низина" №1. С пристигането на новия акционер от Сейшелите адресът бе преместен в София на ул. "Бесарабия" 114. Само три месеца по-късно има ново искане за смяна на адресната регистрация. На сегашния си адрес "Бургаски корабостроителници" имат за съседи компании като "Капитал и финанси" и "ПСТ холдинг". Срещу първата е образувано съдебно производство, че е участвала в умишленото тласкането към фалит на корабостроителниците, а втората е ищецът по това дело, който поиска от магистратите да обявят бургаското дружество в несъстоятелност. Не по-малко любопитен е и потенциалният нов адрес на компанията. На столичната "Московска" №3 са регистрирани дружества, които до неотдавна бяха в орбитата на Васил Божков, контролирал и "Бургаски корабостроителници" след приватизацията им. По последна информация от декември миналата година части от сградата на ул. "Московска" 3, в която се намират офиси на "Холдинг пътища", са обявени за публична продан чрез съдия-изпълнител заради дългове на дружеството. Макар да няма информация кой е продавачът, може да се предположи, че това е ПИБ, тъй като в полза на банката са учредявани ипотеки върху активи на "Холдинг пътища" според отчета на компанията към третото тримесечие на миналата година. Освен това банката (която е най-големият кредитор на корабостроителницата) е подозирана, че стои зад сейшелската офшорна компания, за което обаче няма доказателства.
Източник: Капитал (09.01.2014)

Новият главен изпълнителен директор на Юнионбанк е Милка Тодорова. Това стана ясно след като от банката съобщиха, че досегашният главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет (УС) Мария Илиева е подала оставка и е освободена от длъжността, считано от 31 декември 2013 г. Досега Милка Тодорова беше изпълнителен директор и зам.-председател на УС на банката. В УС влиза и нов член в лицето на Минка Тюфекчиева-Михайлова. Промените са вследствие на придобиването на МКБ Юнионбанк от Първа инвестиционна банка през миналата година.
Източник: Стандарт (09.01.2014)

Последно: Продава ли се или не царският дворец в Баня? Царският дворец в Баня не се продава. Такива коментари на близки до царското семейство се появиха в публичното пространство, дни след като Investor.bg първи писа за публикуваните в Российский аукционный дом (РАД) обяви. Според тях се продават царският имот „Къщата“ в Баня, както и разполoжената в близост винарска изба „Розова долина“. От ръководството на избата също отричат публикуваната информация на руския сайт. собственикът и изпълнителен директор на винарната Петър Герджиков също заяви категорично, че имотите не се продават. От винарската изба опровергаха информацията в руския сайт за недвижими имоти, според която дворецът се продава за 2,5 млн. евро, а избата – за малко над 5 млн. евро. Те коментират, че вероятно публикуваното е лъжа или шега. Според Герджиков авторът на публикацията вероятно е „някой, който може да попречи на инвестициите, някаква конкуренция. Относно цената - това е просто подигравка с активите на дружеството”, твърди Петър Герджиков. Пред Investor.bg говорителят на царското семейство Галя Дичева също коментира, че публикуваните обяви са неверни. „Не знам до каква степен семейството е запознато с казуса. Продажбата на царския имот е немислима и по никакъв начин не може да бъде свързана с продажбата на винарската изба“, категорично заяви тя. Мълвина Господинова, изследовател на монархическия институт, историк и близка до царското семейство, изтъкна пред Investor.bg, че Симеон Сакскобургготски никога не би продал имота си в Баня. Дори и да планира да го направи, това не би се случило чрез сайт, а чрез по-дипломатични методи. Собственикът на изба "Розова долина" Петър Герджиков твърди, че царският имот и винарната нямат нищо общо. По негови думи "дори и едно от двете да се продава, това автоматично не трябва да води до продажбата на другото". Той твърди, че единствената връзка между двата обекта е, че винарната използва герба на царското семейство, а в "Къщата" се организират дегустации на вина на "Розова долина". Самата изба, известна още и като "Царската винарна", бе приватизирана през 2001 г. от фирмата „Шато Вале де роз“ ООД. Тогава нейн собственик става именно Герджиков, който е бивш общински съветник от НДСВ в Столичния общински съвет. Припомняме, че между 2003 и 2008 година в медиите неколкократно се появява информация, че Симеон Сакскобургготски планира да купи изба „Розова долина“. Но тези твърдения не са доказани. Според информация в Търговския регистър дългогодишен управител и главен акционер в компанията е сегашният заместник-министър на икономиката с ресор "Туризъм" Бранимир Ботев. Сред имената в управата на компанията, освен на Ботев и Герджиков, стои и това на олимпийската ни шампионка Стефка Костадинова. В Надзорния съвет на винарната е и дружеството "Саут дистилърс лимитед" с представител чуждестранно юридическо лице. Данните обаче показват, че избата не е пререгистрирана. Тя е натрупала дългове, а основният й кредитор е Първа инвестиционна банка (ПИБ), към която задълженията са на стойност близо 4,3 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (09.01.2014)

Нови 15 млн. евро за иновативни малки и средни фирми Иновативни малки и средни предприятия в България, чийто достъп до банково финансиране е по-затруднен, ще могат да кандидатстват за кредитиране по съвместна инциатива на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската комисия (ЕК), насочена към такъв тип фирми. Първа инвестиционна банка и Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ, част от групата на ЕИБ) подписаха гаранционно споразумение, което дава възможност на банката да финансира със собствен ресурс от 15 млн. евро до края на 2015 г. иновативни компанни. Това са малки и средни предприятия, които извършват научни изследвания, развойна дейност или иновации и търсят финансиране за инвестиции и оборотни средства. Заемите ще се отпускат с 1 до 2% по-ниска лихва от стандартната, при която банката финансира малки и средни фирми в страната, посочи Димитър Костов, изпълнителен директор на ПИБ. По думите му от това финансиране ще могат да се възползват бързоразвиващи се иновативни предприятия, които имат ограничена материална база и активи и обичайно труден достъп до кредитиране. Подписаното споразумение между ЕИФ и ПИБ е по инициативата "Инструмент за споделяне на риска" (Risk Sharing Instrument, RSI) на ЕК и ЕИБ. То важи и за финансиране на предприятия с малка и средна капитализация в рамките на инициативата. Схемата осигурява гаранционно покритие за съответната банка, в случая ПИБ, в размер на 50%. Това означава, че гаранцията покрива при неизпълнение до 50% от дължимата сума по всеки кредит. Средствата за гаранциите се осигуряват от ЕК, а ЕИФ управлява гаранционния портфейл. Тази инциатива не се финансира по структурни фондове на национално ниво, а е паневропейска. В случая с RSI няма режим на държавна помощ, поради което и не е задължително предоставянето на специални облекчения и преференциални условия при кредитирането на фирмите, какъвто е случаят с двете схеми по инциативата JEREMIE - гаранционната и нисколихвената. По двете програми на JEREMIE - според схемата, се предоставят кредити с до 50% по-малки обезпечения, наполовина по-ниски лихви, като и при двете има изискване за освобождаване от такси и комисиони за крайния кредитополучател. При RSI наличието на гаранция за банките, сключили споразумение, е по-скоро стимул те да кредитират иновативни фирми с по-високи нива на риск, а не да предоставят кредити при облекчени условия. От своя страна компаниите трябва да доказват иновативност, за да получат кредит по тази инциатива. Подписаното между ПИБ и ЕИФ споразумение е първото за България по тази схема. Според информация на интернет страницата на ЕИФ страните, които до момента са се включили в инциативата, са 12. Тя е валидна за страните, членки на Европейския съюз, както и Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария, Израел, Турция, Македония, Сърбия, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, Фарьорските острови и Молдова. RSI е част от Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (FP7) на ЕС. Принципът на избор на кредитни институции и лизингови компании, които да се включат при тяхно желание в инциативата, е различен от този при JEREMIE например, където се обявява процедура за кандидатстване и се прилага състезателен принцип с най-изгодни условия. При RSI процедурата е отворена, като банки, проявяващи интерес, кандидатстват, след което ЕИФ провежда на място финансово проучване на съответната банка и тогава се стига до сключване на гаранционното споразумение. ПИБ участва и в схемата за предоставяне на нисколихвени кредити на малки и средни предприятия по JEREMIE на ЕИБ и ЕК. Банката е усвоила напълно портфейла по програмата - 25.5 млн. евро ресурс, осигурен от ПИБ, и 25.5 млн. евро, осигурени от инциативата. Така до момента отпуснатите кредити са в размер на 51 млн. евро. Броят им е над 300, като средният размер на един кредит е около 150 - 160 хил. евро, посочи Васил Христов, изпълнителен директор на ПИБ. Т.нар. нисколихвена схема по JEREMIE започна в началото на 2013 г., като целта й е да се улесни достъпът до финансов ресурс на фирми с качествени проекти, които заради кризата имат известни затруднения при получаване на заеми. Банките по тази схема са Прокредитбанк, Societe Generale Експресбанк, ПИБ, Алианц банк, Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк, Банка ДСК. От октомври 2012 г. реално действа и гаранционната схема по JEREMIE, която е за проекти с по-висок риск и покрива по-голям дял от потенциалните загуби по заема, който обаче не е с толкова ниски лихви. Банките, които отпускат по нея кредити, са Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк, ОББ, СИБанк и Прокредитбанк. Към края на октомври 2013 г. по данни на представителството на ЕИФ в София отпуснатите по JEREMIE кредити са били за над 375 млн. евро. Общо по двата продукта - гаранционната схема (на 86% усвоена към тази дата) и програмата за нисколихвени кредити (с действие до края на 2015 г.), трябва да бъдат отпуснати 701 млн. евро.
Източник: Капитал (10.01.2014)

Мутафчиев и Минев с търгово предложение към акционерите на ПИБ Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев са отправили търгово предложение към останалите акционери в Първа инвестиционна банка АД. Не се уточнява предлаганата търгова цена. Двамата притежават общо 85% от капитала на банката, след като на 9 януари 2014 г. са придобили по 14 920 000 акции и към 9 януари 2014 имат по 46 750 000 акции. Общо двамата притежават 93 500 000 акции. Обект на търговото предложение са 16 342 474 акции, представляващи 14,86% от капитала на банката. Посредник по търговото предложение е Първа финансова брокерска къща ООД, като то ще бъде публикувано във вестниците Труд и 24 часа. Комисията за финансов надзор още не е взела отношение по внесеното търгово предложение. По данни към 30 септември 2013 г. в ПИБ има 5 акционера с дял над 5%. Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са с по 31 830 000 акции, или 28,94%. Legnano Enterprise Limited, Кипър е със 7,68%, а с по 9,72% са Domenico Ventures Limited и Rafaela Consultants Limited (и двете от Британски Вирджински острови). Трите фирми са били с общо 29,84 млн. акции, което съответства на придобитите на 9 януари от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев по 14,92 млн. акции. Първа инвестиционна банка АД отчете 24,8 млн. лв. печалба за деветмесечието на 2013 г. при 13,25% ръст на годишна база. Портфейлът от кредити на банката се увеличи с 5% до 7,1 млрд. лв. С придобиването на Юнионбанк активите достигат 8,5 млрд. лв. Акциите на Първа инвестиционна банка поскъпват с 82% за последните 12 месеца до 2,89 лв. за акция и 318 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (10.01.2014)

Собствениците на ПИБ не планират да я отписват от борсата Основните собственици на Първа инвестиционна банка (ПИБ) Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев не възнамеряват да отписват банката като публично дружество от Българска фондова борса - София. Това заяви Цеко Минев. Двамата общо вече са собственици на 85% от капитала на кредитната институция, след като на 9 януари 2014 г. всеки от тях придоби допълнително по 14.92 млн. акции. Така дяловете на всеки от двамата се увеличиха от 28.94% на 42.5%. Минев и Мутафчиев са получили разрешение от БНБ за придобиването на точно такъв брой акции от банката. Изкупени са акциите на трите дружества Domenico Ventures, Rafaela Consultants и Legnano Enterprises, каза още Цеко Минев. Първите две притежаваха по 9.72% от капитала на ПИБ, а третото - 7.68%. Domenico Ventures и Rafaela Consultants са от Британските Вирджински острови, а Legnano Enterprises е с регистрация в Кипър. Собствеността им не е ясна, поради което не се знае и кой е продавачът. Януарската сделка е била договорена и е сключена на нерегулирания пазар, т.е. цената й няма как да стане ясна. Сделките доведоха до поскъпване на акциите на банката с 15.75% през миналата седмица, като общият обем на сделките на борсата достигна 496 672 лв. при средна цена 2.90 лв. на акция. От началото на годината книжата на компанията са поскъпнали с над 19%, а ръстът за последните 12 месеца надхвърля 65%. "Не мислим да отписваме банката от борсата. Правим търгово предложение, защото законът го изисква", каза Минев. За мотивите за окрупняване на акционерното участие на двамата той посочи, че намерението им за изкупуване на тези дялове е отдавна, на този етап се е появила възможност и поради това сделката е осъществена сега. След придобиването на допълнителните акции основните собственици преминават прага от 67% и според Закона за публичното предлагане на ценни книжа са длъжни да отправят търгово предложение към останалите акционери. Предстои Комисията за финансов надзор да се произнесе по предложението. В съобщението до борсата не се уточнява предлаганата търгова цена. През август 2013 г. ПИБ купи Юнионбанк (преди МКБ Юнионбанк) от унгарската MKB Bank. Крайният собственик немската Bayern LB продаде българското си поделение заради поети ангажименти за преструктуриране срещу получена държавна помощ през 2009 г. На финалната права е и продажбата на румънското поделение Nextebank. Преструктурирането на Юнионбанк след покупката вече е в ход, като вливането й в ПИБ е планирано да се осъществи до средата на тази година. Мениджърският екип вече е почти изцяло от представители на купувача, като именно с влизането им започна и интеграцията на двете банки през септември миналата година. През ноември и декември банката напуснаха изпълнителният й директор Анна Аспарухова и главният изпълнителен директор Мария Илиева. На този етап не е ясно дали ще се избира нов главен изпълнителен директор предвид предстоящото вливане. С по-голяма вероятност е да се избере само председател на управителния съвет. В ход е и синхронизирането и интегрирането на банковите условия за обслужване на клиенти, тарифите и продуктите, които се предлагат от Юнионбанк в момента, с тези на ПИБ. Интегрираните услуги и продукти ще бъдат в сила от датата на вливането на Юнионбанк в ПИБ. Към края на ноември 2013 г. ПИБ е трета по размер на активите в сектора. В края на септември миналата година активите й са 7.134 млрд. лв., като данни към края на годината ще бъдат публикувани в края на януари 2014 г.
Източник: Капитал (13.01.2014)

Последните плочки от доминото Години след като централните звена в инфраструктурната империя на Васил Божков се срутиха, ударните вълни продължават да разклащат последните плочки от сложната конструкция от пряко и индиректно свързани компании. Така, след като различни части от "Мостстрой", "Холдинг Пътища" и "Железопътна инфраструктура холдингово дружество" (сега "Инфра холдинг") поетапно станаха неплтежоспособни и влязаха в процедури по несъстоятелност, сега е ред на поредното домино. Процедурата по несъстоятелност на "Пътни строежи" АД - Пловдив, занимаваща се с реконструкция, строителство и ремонт на пътища, е обявена от Пловдивския окръжен съд на 6 януари, като искане за това има както от страна на кредиторите, така и от самата компания. Причината: "Пътни строежи" има задължения към Първа инвестиционна банка в размер на 13 млн. евро по договор за заем за 22 млн. евро от април 2007 г. Любопитен детайл е, че по-здравата част от пътния бизнес на Божков, обединена в "ПСТ холдинг", беше продадена имено на компания, близка до собствениците на банката. "Присъединилият се кредитор "Бутилайт" претендира за вземания от 80 хил. лв., задълженията към НАП са над 5 млн. лв. А други над 40 кредитора са пристъпили към принудително събиране на суми", се казва в решението на съда. Новината за несъстоятелността и на тази компания не е изненада. "Пътни строежи" води началото си от 1963 г., когато с постановление на Министерски съвет е създадена строителна организация "Пътни строежи" – София, с поделения в страната. Едно от тях е Държавно строително управление "Пътни строежи", Пловдив. Следват множество преобразувания през годините, като през ноември 1997 г. компанията е приватизирана и става Акционерно дружество "Пътни строежи" АД – гр. Пловдив. Сега с 99.93% акционерно участие в нея е "Контрол ПС", която влиза в дружеството след договор за цесия на дълг с "Корект пропърти". Последната е собственост на Златиян Златков, който е управител и на "Вабо имоти", което беше част от "ПСТ холдинг", когато беше под контрол на Божков, а сега е собственост на компания, регистрирана на адреса на "Холдинг Пътища". "Контрол ПС" пък е с регистрация на ул. "Искър" 14 в София, където е и седалището на редица компании, сред които контролираните от притежавания от Божков "Нове холдинг" "Нове трейдинг", "Нове консултинг" и "Холдей Н". Както и едноличното му дружество "Вабо-1". Не на последно място на сайта на "Пътни строежи" все още стои логото на "Холдинг Пътища". През последите няколко години основен проект, по който работи "Пътни строежи", е изграждането на автомагистрала "Марица" в участъка Харманли - Любимец - Свиленград - Капитан Андреево. През 2012 г. компанията участва и в аварийното изграждане на диги по река Марица в района на с. Бисер и Свиленград. От няколко години обаче дружеството има финансови затруднения. За 2012 г. компанията завършва на загуба 7.8 млн. лв. при приход от 14.8 млн. лв. През 2011 г. загубата е 8.9 млн. лв. при приходи 17.2 млн. лв. За първите 5 месеца на 2013 г. финансовият резултат по междинен отчет е минус 2.4 млн. лв. Същевременно компанията не успява да обслужва кредита си към ПИБ от 2007 г. и през юни 2013 г. компанията получава уведомление от банката, че въз основа на Закона за особените залози се пристъпва към изпълнение върху отделни активи, заложени в полза на кредитора. Така местни медии съобщиха, че за продан са обявени база на "Пътни строежи" в село Катуница върху 16.6 декара в местността "Попското", както и централният офис на компанията на "Пътни строежи" на ул. "Хр. Г. Данов" в Пловдив. През лятото работници във фирмата, работещи по отсечката на автомагистрала "Марица" от Любимец до Капитан Андреево, пък протестираха, заради неизплатени заплати. Проблемите на фирмата се признават и от ръководството й. "Държавата забави плащанията към изпълнителите на обществени поръчки, като за определени обекти плащанията са напълно спрени. Това създаде сериозни затруднения в дейността на "Пътни строежи". Като резултат от намаления обем на работа и почти спрените плащания дружеството забави плащанията си към доставчици. Като резултат голяма част от тях предприеха действия да претендират вземанията си по съдебен ред. Едновременно с това на 4 март 2013 Министерството на икономиката информира дружеството за спиране на действието на договора от края на 2004 г. за концесията за добив на строителни материали находище "Лозен" община Любимец. Причината е, че компанията не е изплатила кариерни такси в размер на 456.8 хил. лв.", се казва в молбата на компанията до съда за стартиране на процедура по несъстоятелност от юли 2013. г. Като обобщават: "Срещу дружеството има редица изпълнителни дела, по които има наложени запори на всички банкови сметки на дружеството. Счита се, че е налице свръхзадлъжнялост и имуществото на дружеството не е достатъчно за покриване на задълженията му." Така "Пътни строежи" вече се причисли към списъка със строителните компании, свързани с Васил Божков, които се оказаха извън играта. През есента на 2010 г. новината за финансовите проблеми на "Мостстрой" разтресе борсовите инвеститори. Компанията се оказа само върхът на айсберга от фирми на Божков, които спряха да обслужват задълженията си, ОББ започна да разпродава имоти на "Мостстрой" и други дружества, свързани с Божков. Събирането на част от парите не тече безпроблемно за банката. Става въпрос за над 26 млн. евро, отпуснати от ОББ към девет компании, обезпечени с активи на "Национален хиподрум", което е в несъстоятелност от 2011 г. Делото придоби известност като "ветеринарят срещу ОББ", а въпросният ветеринар се казва Валери Кръстев и претендира за собствеността върху "Национален хиподрум". Последва процедура по несъстоятелност и за дъщерни дружества на "Железопътна инфраструктура – холдингово дружество", което беше преименувано на "Инфра холдинг". На търг заради 33 млн. евро дълг към ОББ бяха обявени имоти и движими вещи на дъщерните му "Национален изследователски институт по транспорта" (3 млн. евро), "Ремонтно-възстановително предприятие Кьоне" (10 млн. евро) и на "Завод за стоманобетонови конструкции и изделия" (10 млн. евро). През април 2013 г. стана ясно, че основното дружество от структурата на "Холдинг Пътища", "ПСТ холдинг", което завърши отсечка от магистрала "Тракия" и още строи участък от "Марица" между Димитровград и Харманли, има нов собственик. Новината бе съобщена в отворено писмо от името на Васил Божков, част от чиято група бе компанията доскоро. Според източници "ПСТ холдинг" е придобита от дружество, свързано с основния кредитор – ПИБ. В борда влязоха Иван Шарланджиев и Петко Хитров, които бяха в управата на свързаното с банката "Юрий Гагарин", преди то да бъде продадено. По време на сделката представители на строителния сектор очакваха Божков все пак да запази интересите си в строителството през "Инфра холдинг". В края на 2013 г. обаче той намали пряко притежавания си дял в дружеството, като прехвърли над 10% от дружеството на свързани компании. А това може да е сигнал, че и тази плочка не е особено стабилна.
Източник: Капитал (13.01.2014)

Българска банка за развитие е с нов шеф Иван Христов бе избран за третия изпълнителен директор на Българска банка за развитие, съобщават от финансовата институция в писмо до медиите. Решението на Управителния съвет на банката е влязло в сила на 10 януари 2014 г. и е било вписано в Търговския регистър. Така кредитната институция ще бъде ръководена от Председателя на УС и Главен изпълнителен директор Димо Спасов, заместник-председателя на УС и изпълнителен директор Билян Балев и Иван Христов, член на УС и изпълнителен директор. Иван Христов е в състава на Управителния съвет на ББР от септември 2013 г. Завършил е „Индустриален мениджмънт" в Техническия университет в София и „Финанси, кредити и застраховане" в Стопанската академия в Свищов. Кариерата му преминава през БНБ, Първа частна банка и Централна кооперативна банка. В продължение на 10 години заема поста регионален мениджър на Райфайзен банк за региона Сливен и Ямбол. През 2011 г. поема ръководството на отдел „Териториално развитие и човешки капитал" в Токуда банк.
Източник: Money.bg (14.01.2014)

Излизането на чужди капитали от финансовия сектор в България в последните години постепенно се превърна в устойчив процес. Затова и плановете на една от водещите банки във Франция - Credit Agricole, да продаде местното си поделение трудно може да се окачестви като изненада, а според източници, близки до продавача, и представители на банковия сектор процедурата вече е в ход. Ако се стигне до сделка, тя едва ли ще е грандиозна и ще разтърси пазара, защото за разлика от банката майка "Креди Агрикол България" е малка по размер, с ограничен бизнес и скромна клиентска база. Изтеглянето на поредна чуждестранна западноевропейска банка от България само по себе си обаче не е добра вест. Само преди броени месеци втората по големина банка в Бавария - Bayern LB, напусна българския пазар. Това стана, като продаде поделението на групата си тук MKB Юнионбанк (сега Юнионбанк) на Първа инвестиционна банка. Причините бяха поети ангажименти по спасителния й пакет от германското правителство. От подобно естество са и факторите за преструктуриране на големите гръцки банки – National Bank of Greece (собственик на ОББ), Eurobank (собственик на Пощенска банка), които много вероятно ще доведат до продажбата на дъщерни поделения, включително и в България. Другите две сделки от началото на кризата също са с местни инвеститори - в Българо-американската кредитна банка като мажоритарен акционер влезе Цветелина Бориславова, а групата на "Химимпорт", чиято собственост е и Централна кооперативна банка, придоби Тексимбанк. А другата причина сделката за "Креди Агрикол България" да е любопитна са потенциалните купувачи. Експанзия на местния капитал Според двама източници е проявен интерес основно от местни институции. Друг запознат със сделката сочи, че единствената оферта е подадена от Цветан Василев, мажоритарен собственик и председател на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка. "Слухове не коментираме", каза пред "Капитал" главният изпълнителен директор на "Креди Агрикол България" Атанасиос Петропулос, а Цветан Василев не беше открит за коментар. Според информацията на "Капитал" Цветан Василев е подал индикативна оферта, като не е ясно на този етап дали това е направено през банката или чрез друго негово дружество. Крайният срок за подаване на окончателни оферти е до края на февруари, като ако кандидатът е един, може процедурата да се ускори. Финансовият и правен анализ на "Креди Агрикол България", както и подаването на оферти се случват в Париж. Според законовите изисквания в момента, в който се постигне предварително договорено споразумение за покупко-продажба между купувач и продавач, трябва да бъде уведомен "Банков надзор" на БНБ. След подаване на искане за разрешение и проверка от надзора на купувача централната банка взима решение да разреши ли покупката или не. На този етап в БНБ няма постъпило нищо официално. Преди малко повече от година и половина също са търсени купувачи на "Креди Агрикол България", включително и сред западни банки, представени на българския пазар. Какво се продава "Креди Агрикол България" е на 21-во място от 30 институции, опериращи в страната. По последни данни към края на септември 2013 г. балансовото й число според отчета й в БНБ е 489.4 млн. лв., а собственият капитал - 31.5 млн. лв. От 2008 г. банката е на загуба, като и за деветте месеца на миналата година финансовият й резултат е отрицателен – близо 11 млн. лв. Според информацията в интернет страницата на банката тя има 18 офиса общо в София и страната (по един във Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Варна, Бургас, Сливен, Стара Загора, Пловдив, Благоевград). Всичко това говори, че едва ли продавачът разчита на сериозен приход от сделката, а просто напуска пазара. А също така и че най-ценното за потенциалния купувач е лицензът. Той от своя страна би бил интересен за инвеститори извън Европейския съюз, които не могат да се възползват от правото на единния паспорт (банка от страна - членка на ЕС, може да отваря свое поделение в друга държава от евросъюза само чрез уведомление – бел. ред.). Още повече че в момента големите европейските банкови групи не купуват, а по-скоро продават. За местен играч от сектора също би имало ползи. Едната е в борбата за дял, който прави институцията по-системно важна, а и при намерение за продажба може да вдигне стойността й. Като цяло регулаторът поощрява този процес на консолидация, който би подобрил ефективността и рентабилността и улеснява надзора. Според източници от сектора именно БНБ е настоявала например след придобиването й Юнионбанк да се влее в ПИБ. Другият вариант е запазването на втора паралелна (а често и формално несвързана институция), както например беше решено за ЦКБ и "Тексим". Основната полза е избягване на концентрации при инвестициите и кредитите, които иначе биха нарушили законови лимити. Така например за КТБ, която има сериозни експозиции към свързани със собственика й компании, това може да се окаже важно. Още повече че в банката са концентрирани голяма част от депозитите на държавните дружества, които по сега действащите правила трябва да се разпръснат в повече институции. 20 години по-късно Сегашната "Креди Агрикол България" е малка, но има дълга история на българския банков пазар. Предшественик на банката е създадената през 1994 г. Българска инвестиционна банка. Нейни основатели тогава са Европейската банка за възстановяване и развитие и група български банки и други акционери. През 1998 г. Emporiki Bank, Гърция придобива контролния пакет акции, а през 2003 г. гръцката банка става едноличен собственик. През 2007 г. френската Credit Agricole Group придобива контролния пакет акции на Emporiki в Гърция и така българското поделение става част от групата на френската банка. И след сделката обаче банката тук продължи да се възприема като гръцка. През пролетта на 2008 г. новият собственик в Гърция обяви петгодишна стратегия за развитие на поделенията в България, Румъния и Албания. Тогава банкирането на дребно - разработване и предлагане на продукти и услуги за домакинствата, и развитието на продукти и услуги за малки и средни предприятия бяха поставени като основен акцент в развитието на българското поделение, както и разширяване на клоновата мрежа. През последните няколко години банката наистина активизира дейността си в тези направления. През лятото на 2012 г. последва ново преструктуриране в собствеността на върха, което имаше последици и за дъщерните банки в региона. Credit Agricole придоби директно 100% от капитала на поделенията си в България, Румъния и Албания и след това продаде Emporiki на Alpha Bank. Тогава от Credit Agricole посочиха, че това е последната стъпка от процес на интегриране, разработен от началото на 2009 г. Целта му според банката беше заздравяване на връзките между Credit Agricole и дъщерните дружества от групата и пряк достъп до финансиране от френската централа. Изглежда обаче връзките не са станали чак толкова здрави, след като по-малко от две години по-късно банката се продава.
Източник: Класа (20.01.2014)

Офшорка е собственик на "Бургаски корабостроителници" Представители на съкратените служители от "Бургаски корабостроителници" днес бяха приети от управителя на клон на банката – кредитор – "Първа инвестиционна банка", пред която ежедневно те продължават протестите си. От финансовата институция са потвърдили кой е собственикът на дружеството – офшорна компания "Хунас Инвестмънт", с представител за България Петър Антонов, каза Васил Генков, съкратен работник от предприятието. Относно ролята на банката, Генков поясни, че отговорът бил "пазят активите и плащат на охраната". "Хунас" е мажоритарен собственик, с около 80% от акциите, информира Веселин Кабов, бивш директор "Търговия и маркетинг". Банката е подала искане за спиране на Подробния устройствен план, в който е предвидено на терена на корабостроителницата да се застроява складова и производствена база, търговски център, паркинг, пристанище и др. "Може би в хода на изработването на плана са отбелязани неща, които са си съществували открай време в завода. Още откакто е направен, на негова територия има три сгради, които са били детски градини. По времето на социализма така е било – работниците си отиват с децата, остават ги в детските градини. Столът беше направен и с търговска площ, имаше и цех за сладкарски изделия, които се продаваха", каза Кабов. Той поясни, че сега научават, че в Подробния устройствен план има и друг замисъл. От банката са отрекли информация, че корабостроителницата се продава в Русия. Междувременно, работниците решиха да спрат с протестите пред финансовата институция, по молба на банката, и ще се преместят в градинката до централната поща в Бургас. Всеки ден те ще се събират там от 10 часа.
Източник: Преса (23.01.2014)

КТБ ще развива Креди Агрикол, като отделна банка Корпоративна търговска банка (КТБ) и придобитата от нея "Креди Агрикол България" ще продължат да съществуват като две отделни институции на българския пазар. Това казаха от "Корпоративни комуникации" на КТБ. На този етап цената на сделката няма да бъде съобщавана, посочиха още оттам. В сряда беше обявено официално подписването на споразумение между КТБ и една от водещите френски банки - Credit Agricole, за придобиването на дъщерното поделение на французите от Корпоративна банка. То беше подписано във вторник. Сделката е за 100% от акциите от капитала на "Креди Агрикол България". "Придобиването ще бъде финализирано след получаване на необходимите одобрения от компетентните органи", се казва в съобщението, разпространено от купувача. Това означава, че трябва да бъдат получени одобренията на БНБ и Комисията за защита на конкуренцията. След официалното обявяване на подписаното споразумение от купувача от централаната банка заявиха, че са запознати с "процеса по продажбата на "Креди Агрикол България" както от представителите на банката майка във Франция, така и от нейния субсидиар у нас". В съобщението на БНБ пише още, че след внасяне на документите за одобрение "Банков надзор" ще излезе с решение в срок според законовите изисквания. Там се казва и че "централната банка винаги е подкрепяла окрупняването в банковия сектор, тъй като това допринася за засилване на стабилността на банковата система у нас". В съобщението на френската банка Credit Agricole се посочва, че с продажбата на българското й поделение банката продължава да намалява мащаба на бизнеса си. Преди две години кредитната институция направи значително преструктуриране на глобално ниво, отстъпвайки от близо половината от страните, в които оперира, посочва The Wall Street Journal. Банката коментира, че продажбата в България ще редуцира рисково претеглените й активи със 160 млн. евро (216.7 млн. долара). От съобщението на КТБ става ясно, че новата банка ще се фокусира и в нов за профила на дейността на купувача сегмент - малък и среден бизнес и банкиране на дребно. Именно придобиването на "Кредит Агрикол България" ще служи като платформа в тази посока. "Креди Агрикол" е малка по размер, с ограничен бизнес и скромна клиентска база. Има 18 офиса общо в София и страната. Пазарният й дял (според размера на активите - 489.4 млн. лв.) в сектора е 0.6% към края на септември 2013 г. (данните за края на годината ще бъдат публикувани в края на януари). От 2008 г. банката е на загуба, като и за деветте месеца на миналата година е с отрицателен финансов резултат от близо 11 млн. лв. Именно през пролетта на 2008 г. френският вече собсвеник (преди това е гръцка собственост на Emporiki Bank, която през 2007 г. е придобита от Credit Agricole - бел. ред.) обяви петгодишна стратегия за развитие на поделенията в България, Румъния и Албания. Тогава банкирането на дребно - разработване и предлагане на продукти и услуги за домакинствата, и развитието на продукти и услуги за малки и средни предприятия бяха поставени като основен акцент в развитието на българското поделение, както и разширяване на клоновата мрежа. През последните няколко години банката наистина активизира дейността си в тези направления, но в условията на криза и изострена конкуренция очевидно стратегията не е изпълнена. В този контекст едва ли продавачът е разчитал на сериозен приход от сделката. Предвид и свиването и оттеглянето на Credit Agricole от други пазари, като Гърция например, напускането на българския пазар изглежда логично. Така предвид пазарните позиции на местното поделение най-ценното за купувача се оказва лицензът. Той би бил интересен за инвеститори извън Европейския съюз, които не могат да се възползват от правото на единния паспорт (банка от страна - членка на ЕС, може да отваря свое поделение в друга държава от евросъюза само чрез уведомление – бел. ред.). Още повече че в момента големите европейските банкови групи не купуват, а по-скоро продават. Запазването на двете банки като отделни има своите ползи за местен купува, както направиха ЦКБ и Тексимбанк. Основната е избягване на концентрации при инвестициите и кредитите, които иначе биха нарушили законови лимити. Например за КТБ, която има сериозни експозиции към свързани със собственика й компании, това може да се окаже важно. Още повече че в банката са концентрирани голяма част от депозитите на държавните дружества, които по сега действащите правила трябва да се разпръснат в повече институции. Друга полза би била в конкуренцията за пазарни дялове, което прави съответната бака системно по-важна. Освен това при намерение за продажба може да вдигне стойността на новата структура - това обаче в случай че двете се обединят, както ПИБ и Юнионбанк, чието сливане в момента е в ход.
Източник: Капитал (23.01.2014)

Стана ясно кой е собственик на бургаската корабостроителница, съобщиха бивши служители на завода след среща с управителя на банката основен кредитор. Офшорната компания „Хунас инвестмънт“ е мажоритарен собственик на акциите на "Бургаски корабостроителници" с дял от около 80%, представител за България е Петър Антонов, предава Агенция "Фокус". Веселин Кабов, който участва в срещата с управата на банката, каза, че Антонов бил човекът, който решавал коя да е фирмата, която ще работи с корабостроителницата и какви да са отношенията. От Първа инвестиционна банка са подали заявление да се спре Подробния устройствен план на дружеството. „За всеки е от интерес да се знае ще се разпродаде ли заводът или ще се работи в посока да се премахната ненужни активи. За никой не е тайна, че заводът има много такива активи - огромна площ, много неиползваеми активи, сгради, за които се плащат данъци, така че е нормално като една оздравителна програма да се извършват и такива действия. Важно е всичко да е прозрачно да не остават съмнения, че има злоупотреби“, каза Кабов. От банката са опровергали информацията за инвеститорски интерес от арабски фирми, за турска компания, както и че акциите на завода се продават на борсата в Москва. Имало е инвеститорски намерения само от страна на украински компании.
Източник: Дарик радио (23.01.2014)

За три години четири чужди банки напуснаха България През изминалите четири години обликът на банковия сектор в България се промени. Все още чуждата собственост е доминираща, но вече не в такава степен, както преди кризата. Тогава големите европейски банкови групи владееха над 80% от активите в сектора. Към края на септември 2013 г. делът им е 70.1%. Факторите за това са както свиване на активността в бизнеса на дъщерните поделения, следвайки политиката на западните си централи, така и изтегляне на западноевропейски банки. За три години четири чужди банки или банкови групи – словенската Nova Lubljanska Banka, ирландската Allied Irish Bank, германската Bayern LB, френската Credit Agricole, напуснаха пазара. Делът им в сектора в България не беше голям, но на местна територия са водещи. Освен това само по себе си изтеглянето на чуждестранни западни банки не е ободряващ факт. Донякъде успокояващи са причините, поради които се наблюдава процесът – западните банки решават собствените си проблеми. И четирите напуснали българския пазар банки имат ангажименти за преструктуриране на бизнеса и освобождаване от активи срещу получена финансова помощ от Европейската комисия и собствените си правителства. Въпреки структурните промени в сектора на този етап той остава силно фрагментиран – много банки на малък пазар - 30 кредитни институции и клонове на чужди банки. Това в комбинацията със свит пазар в условията на криза вече пет години оказва постоянен натиск върху доходността и ефективността на банките. Консолидацията е вариант за изход, който ще доведе и до подобряване на рентабилността на банките. Възможностите и в това отношение обаче също са ограничени. Заради ниската ефективност и норма на печалба в сектора в момента привлекателността му за чужди инвеститори съвсем не е на нивото от предкризисния период. Още повече че тогавашните купувачи – големите европейски банки, са сегашни продавачи. Така потенциалните инвеститори в сектора се ограничават до местни играчи (покупката на Юнионбанк от ПИБ, на "Кредит агрикол" от КТБ) или външни, които са предимно от Близкия изток, Русия и др. Но и това не е гаранция за обединения в сектора. На този етап класическо сливане се прави само между Юнионбанк и ПИБ. Корпоративна банка обяви, че планира да развива "Креди агрикол" като отделна самостоятелна банка.
Източник: Капитал (24.01.2014)

Сделките на 2013 Всяка стратегически игра изисква дългосрочно планиране. Форсмажорните ситуации обаче могат да обърнат играта с главата надолу. Кризата беше тази повратна точка за западните чуждестранни инвеститори и тяхното присъствие в България. За четвърта поредна година през 2013 г. тенденцията при сливанията и придобиванията е една: излизат големи чуждестранни стратегически и финансови инвеститори, а на тяхно място от отворилите се възможности се възползват местни играчи. Има няколко изключения, но те не са основание да се говори за скорошно обръщане на тренда. Сред тях са двете най-голeми сделки на годината - придобиванията на "Глобул" и "Германос" от норвежката Telenor и на "Каолин" от германската Quarzwerke съответно за 717 млн. евро и 103 млн. евро. Оттам нататък повечето сделки бяха малки, трудно определими като средни. Те бяха и по-малко на брой спрямо 2012 г., но сравними по обем - около 1 млрд. евро. "Разликата се запълва от малко на брой и малки по обем сделки, чийто основен двигател отново бяха западни чуждестранни инвеститори, излизащи от българския пазар както по стратегически причини, така и заради слабия икономически растеж в страната. На тяхно място идват основно местни играчи", каза Илко Стоянов, партньор в адвокатско дружество "Андреев, Стоянов и Цекова" в сътрудничество с австрийската правна кантора Schoenherr. Изход от вложенията си в България направиха редица западни инвеститори като например германският собственик на МКБ, холандският акционер в "Интерамерикан", италианската Lavazza, германската Klockner, шведската Sanoma и др. (виж таблицата). И тяхното място заеха местни играчи. Местните изкупувания от една страна водят до консолидация в определени сектори, но в същото време е и капсулиране на пазара в ръцете на невинаги пазарно ориентирани играчи. "Не мисля, че трябва да се "фатализира" трендът, това е цикличен процес – при забавен икономически ръст непосредствените ползи в една корпоративна сделка са резултат от оперативни синергии, а местните компании са в най-добра позиция да ги осъществят", посочи от друга страна Тодор Тодоров, директор финансово консултиране в Deloitte България. За да не е прекомерно черна картината обаче, трябва да отбележим, че все пак имаше и няколко нови за пазара чуждестранни имена. Така например най-големият оператор на центрове за данни в Европа TelecityGroup стъпи в България, като придоби създадената през 2008 г. 3DC. Европейският лидер в производството на торове, австрийският Borealis, и бахрейнската банка First Energy Bank пък взеха 20-процентов дял в българския торов завод "Неохим". И при двете сделки целите на купувачите са по-голям пазарен дял и разрастване. Това е сигнал, че за качествени активи има купувачи и в добри, и в лоши времена. Засега обаче повечето анализатори не виждат сериозен потенциал за активизиране на пазара. Според Тодор Тодоров пазарът е толкова плитък в момента, че и една-две сделки в някой сектор правят тренд. "В европейски мащаб телекомуникациите остават горещ сектор, включително кабелните оператори, но развитието на процеса по продажба на Blizoo, е показателно за това, че всяка инвестиционна възможност е поставена на глобалната карта и се съпоставя с останалите," посочи Тодоров. Продажбата на Blizoo, която в крайна сметка не се случи, показа разминаването в очакванията на продавачи и купувачи. Интересът към актива бе сравнително слаб, а оттам и търсената цена не бе оферирана. За да има основание за по-високи ценови очаквания, първо, ситуацията в Европа трябва да се нормализира още и, второ, местният пазар трябва да започне да расте повече и да носи по-добра възвращемост. Затова и анализаторите не са особени оптимисти за 2014 г. "Като цяло пазарът остава подвластен на стагнацията сред големите западни инвеститори, които биха погледнали отново към пазар като българския, ако икономическата ситуация в еврозоната остане стабилна по-дълго, а пазарите се задържат на сегашното си приповдигнато настроение", посочи Димитър Костадинов, управляващ партньор в консултантската компания Entrea capital. И Диана Димова, старши адвокат в правната кантора Wolf Theiss, не се ангажира с прогноза дали пазарът ще остане подвластен на местните играчи, или чуждестранните инвеститори ще се раздвижат, но заяви, че очаква броят на външните купувачи да се повиши поради подобряващия се бизнес климат в Европа, както и поради засиления интерес на инвеститори от Азия и арабския свят. Този интерес е насочен към няколко сектора. Според Костадинов бързооборотните стоки, добивът на суровини и технологиите са сред основните атрактивни за инвеститорите сектори в момента. Така например източни инвеститори проявяват интерес към българския млечен и месен сектор открай време. Сериозен интерес има към пазара на земя, макар той да е основно от местни играчи. Над 1 млн. дка земеделска земя вече притежава българската "Ромфарм компани", а над 350 хил. дка пък консолидира дружеството "Уинслоу ленд инвест", свързано с основателите на "Винпром Пещера" Атанас Петров и Антон Щерев. Компанията за инвестиции в земя бе активен участник на пазара на сливания и придобивания, тъй като окрупняваше позициите си в бранша със земя през 2013 г. "Логистика също е сектор, който се развива добре, като тук можем да станем свидетели както на местна консолидация, така и на придобивания от чуждестранни играчи", допълни още Костадинов. Всъщност в този сектор вече все по-отчетливо се вижда преливането на чуждестранни играчи на местния пазар. Както коментира през седмицата Христо Христов, основател и изпълнителен директор на "Дискордиа", над 100 чужди превозвача са пререгистрирали камионите си в България, тъй като условията са по-изгодни, а потенциалът за растеж е двуцифрен. Това естествено би следвало да предполага разместване на пазара. "Здравният сектор също е атрактивен, макар за момента да нямаме сделки там", посочи още Костадинов. Последните години вложенията в нови частни болници в страната сериозно се увеличиха, заговори се и за първите им препродажби, но такива още да не са се случили. Недвижимите имоти и машиностроенето също са често споменавани като атративни за инвеститорите сектори, но поне досега сделките тук са малко, една-две, и то след доста преговори. Очакват се интересни 12 месеца и за телекомуникационния медиен сектор след доста бурната за него 2013 г. Надали обаче сделките ще са големи, а според някои анализатори ще са повече в областта на съдържанието, отколкото в чистите телекомуникации. Там по-скоро може да се очаква изходът на VTB Capital от БТК. Руският инвеститор вече рефинансира дълговата си експозиция в телекома с пласирнаето на сериозно количесто частен дълг: 400 млн. евро публични облигации и 150 млн. евро мостов заем, конвертируем в капитал. Както коментира преди няколко месеца съакционерът на VTB Capital в БТК Цветан Василев чрез дъщерното си дружество "Бромак", през 2014 г. ще се търси инвеститор за компанията. Не бива да се подценява и развитието във финансовия сектор. През 2013 г. такова имаше в застрахователния бранш, където "Еврохолд България" (под чиято шапка е застрахователната компания "Евроинс") си напазарува бизнеса на два от най-малките участници в сектора. В банковия обаче едно преструктуриране и консолидиране на пазара се очаква отдавна, особено по линия на гръцките банки. През 2012 се провали сливането на гръцките собственици на ОББ и Юробанк България. Сега ясно поделенията ще бъдат реализирани самостоятелно. По същия начин например германската Bayern LB се раздели с Юнионбанк, като я продаде на... местен играч - Първа инвестиционен банка (ПИБ). Тази година също започна с банкова сделка. Този път френската Credit Agricole се раздели с българското си поделение като го продаде на Корпоративна търговска банка (КТБ). Мили мой кредиторе Всъщност КТБ беше един от най-често срещните участници на пазара на сливания и придобивания и тази година. Така например дружества, косвено свързани с банката, тази есен и в началото на януари придобиха над 90% от дистрибутора на горива "Петрол". Дяловете бяха прехвърлени от "Петрол холдинг" чрез частен съдебен изпълнител и "Нафтекс петрол" след решение на съда, че акциите на второто трябва да се обезсилят. Придобиването реално бе развръзката по продължилата няколко години акционерна драма в "Петрол холдинг". КТБ е основният кредитор на "Петрол" от 2011 г., като през 2013 г. експозицията й надхвърли 100 млн. долара. Заради проблеми със задълженията си имаше смяна и в собствеността на "Бургаски корабостроителници". Новият собственик е офшорно дружество и не е ясно кой точно седи зад него. Не е изключено мястото на Васил Божков да е заето от основния кредитор ПИБ. Като цяло обаче подобни заплетени казуси със задлъжнели предприятия и техните кредитори тепърва предстои да се развържат. Според повечето анализатори това надали ще стане скоро и бързо. И причините за това са много. Според Виктор Манев, управляващ партньор в консултантската компания MMC, от една страна, всички участници в процеса трябва да направят преоценка на стойността на активите и цената на пропуснатите възможности във времето. "Изсмукването на "зомби" компаниите донасяше някаква доходност на техните кредитори, но вече пет години след финансовата криза от 2008 г. трябва да се търсят нови модели за добавена стойност, което да продиктува поведението на кредитори и инвеститори в процеса. Водещ подход в тази насока е коректната оценка на паричните потоци, които могат да се генерират от дадена фирма или актив", каза той. Но той, а и други негови колеги от консултантския бранш, все още виждат значително разминаване в пазарните очаквания на страните. Така изчистването на корпоративния сектор от задлъжнялостта му и връщането му към нормални операции явно ще отнеме време. Това, от друга страна, има своето негативно отражение и върху желанието на финансовия сектор да кредитира бъдещи сливания и придобивания. "Грешките, натрупани в банковата система (необслужвани кредити), не позволяват трезва оценка на степента на риск в новите реалности. Оттам и кредитирането е анемично. Дълговото финансиране на придобивания в някои особени случаи е трудно упражнение", каза Манев. И въпреки това надали кредиторите ще са готови вечно да поддържат дадени бизнеси. Стига, разбира се, желанието за трупане на икономически активи, а оттам и влияние, да не надделява над страстта да се занимаваш с чисто банкиране. Все пак може да се очаква, че рано или късно голяма част от затруднените активи пак ще се на пазара. Например "Петрол" може все пак да си намери стратегически инвеститори. И макар от началния си ъгъл годината да не изглежда силна, то са видими заявки за нови размествания, консолидации и търсене на синергии. Друг е въпросът дали и кога участниците в стратегическата игра ще се разнообразят.
Източник: Капитал (27.01.2014)

Германия търси 33,8 млн. лв. от ОЦК Германия си търси 33,8 млн. лв. от фалиралия Оловно-цинков комплекс (ОЦК). Федералната република е издала държавна гаранция по договор за кредит между френската банка БНП Париба и родното предприятие. Това става ясно от списъка на кредиторите на ОЦК, приет от синдика Александър Георгиев. Най-много пари от комбината има да взема БНП Париба - общо 106,5 млн. лв. Швейцарският клон на институцията е отпуснал 93,7 млн. лв. Още 12,82 млн. лв. са по договор за кредит с френската банка майка. Заеми на ОЦК е дала и Първа инвестиционна банка, която си търси 28 млн. лв. При осребряване на имуществото на комбината банките ще получат парите си с предимство, защото са обезпечили вземанията си с особени залози. По отчет към 31 октомври 2013 г. активите на ОЦК са на стойност 166,5 млн. лв., но при евентуална разпродажба постъпленията може да се окажат по-ниски. Сред другите по-големи кредитори на комбината са сейшел-ската „Уолдроп“ (72 млн. лв.), държавните фирми „Електроенергиен системен оператор“ (513 хил. лв.) и НЕК (493 хил. лв.). Националната агенция за приходите има да взема близо 3 млн. лв. от ОЦК за неплатени данъци, осигуровки, глоби и мита. Синдикът е приел вземанията и на 123 работници и служители на комплекса. Любопитно е, че на мажоритарния собственик и председател на надзорния съвет на ОЦК Валентин Захариев са присъдени 11 642 лв. неизплатени възнаграждения. Синовете му също са на опашката - Петър Захариев има да получава 7851 лв., а Кирил Захариев - 6133 лв. Преди ОЦК да бъде обявен за неплатежоспособен в края на миналата година, част от фирменото имущество беше разпродадено на публични търгове. През 2012 г. цинковото производство на комбината премина във фирма „Хармони 2012“, част от активите бяха купени от Първа инвестиционна банка. През ноември м.г. „Хармони 2012“ придоби още 44 дка земя. На друг публичен търг ПИБ купи хижа „Акация“ край яз. „Кърджали“.
Източник: Преса (29.01.2014)

В "Бургаски корабостроителници" няма да се търсят виновни за фалита Мажоритарният собственик на "Бургаски корабостроителници" - "Хунас инвестмънтс лимитед", контролиращ 80.6% от капитала им, няма да търси отговорност от бившето ръководство на предприятието за причинени от управлението му имуществени вреди. Такова искане бе направено от един от тримата малки акционери в дружеството, Венчо Бачев, но бе отхвърлено по време на извънредното общо събрание на акционерите, провело се във вторник в София. На него бе взето решение акциите на корабостроителниците да се променят от налични в безналични, което ще улесни бъдещото им прехвърляне. Макар това да е от полза за онези, които търсят изход от инвестицията си в устремилото се към несъстоятелност предприятие, малките акционери си тръгнаха от събранието недоволни. То се проведе в сградата на "ПСТ холдинг" (индиректно свързано с Първа инвестиционна банка), който доскоро се контролираше от Васил Божков, в чиято орбита попадаха и бившите собственици на корабостроителницата. Според Венчо Бачев, който притежава малко над 13% от акциите на "Бургаски корабостроителници", е притеснително, че последният заверен отчет на дружеството е от 2011 година. Той поиска да се потърси персонална отговорност от бившите директори на предприятието, при чието управление е допуснато то да се раздели с част от стратегическите си активи, което предопределя ликвидирането му. Бачев настоява корабостроителницата да стане публично дружество, за да има периодична отчетност и надзор над дейността й. Идеите му не бяха възприети от мажоритаря, чийто представител е обяснил на общото събрание, на което представител на "Капитал" не бе допуснат, че процедурата изисква разходи и на този етап е ненужна. "Те искат да си движат техните неща, но не искаха да се търси финансова отговорност от предишното управление. Това значи, че са от един кюп", заяви Венчо Бачев. При внасянето на искането си в началото на януари Бачев изброи имената на Румяна Маринова, Илиян Хлебаров и Кристалина Григорова, които бяха освободени от постовете им през ноември. Конкретното искане е да се разгледат резултатите от управлението им през 2012 г. След като ги освободи, новият акционер сложи на тяхно място Деян Маринов, Стефан Стоилов и Яни Драков. От името на новия борд на 21 декември беше подадена молба до Софийския градски съд за обявяване на дружеството в неплатежоспособност. Причината са установени дългове за над 20 млн. лв. към края на 2012 година. Освен това е налице предстрочно изискуем заем към Първа инвестиционна банка от 26.7 млн. евро (целият дълг към банката е 55 млн. евро). Размерът на задълженията обаче може да се окаже и по-голям, тъй като според молбата на изпълнителния директор на "Бургаски корабостроителници" Деян Маринов до съда старото ръководство не е предало цялата счетоводна документация. Венчо Бачев сподели, че най-големият му страх е да не се стигне до момент, в който предприятието да не може да вземе лиценз за корабостроене. заради дългове съдия-изпълнител продаде на "Ел Си енерджи" АД имот от 123 дка на "Бургаски корабостроителници", който е атрактивен с това, че на него има пристанище с изградена пристанищна стена. Това позволява на мястото да акостират и да се разтоварват търговски кораби. Без този актив дружеството не може да извършва дейността корабостроене, тъй като то няма да разполага с терен, на който да се сглобяват обемните метални конструкции преди пускането им на вода. Освен това според новия подробен устройствен правилник на територията, изготвен по искане на "Бургаски корабостроителници" и приет от общинския съвет на Бургас през миналата година, между корабостроителниците и вече чуждото пристанище предстои да се изградят общински пътища, което би затруднило транспортирането на едрогабаритни товари. Това обясни дългогодишният специалист в бранша Димитър Кимрянов, който е бивш директор на корабостроителниците, а в момента е поел ръководството на фирма "Барбела". Тя е учредена през септември миналата година от лихтенщайнско дружество и в момента е допусната на производствените площадки на "Бургаски корабостроителници", където извършва ремонт на подемно оборудване. Така ще има готовност да се поемат поръчки за ремонт на плавателни съдове, което ще генерира приходи. За целта са наети 38 от общо 150-те работници на "Бургаски корабостроителници", които остават без работа заради затрудненията на дружеството. Кимрянов не пожела да коментира какви приходи се очакват от поетите до момента поръчки за ремонт на кораби, нито с какъв ресурс се извършва ремонтът на техниката. Изпълнителният директор на корабостроителниците Деян Маринов обаче допълни, че дейностите по ремонт на кораби ще започнат съвсем скоро. Той каза, че в момента ръководството на "Бургаски корабостроителници" се опитва да опази активите на дружеството и затова на терена има засилена охрана. Още при встъпването си в длъжност през декември миналата година той подаде молба до Софийския градски съд с искане за обявяване на предприятието в несъстоятелност. Така ще се постигне налагането на общ запор над имуществото му и ще се елиминира опасността от продажби на парче от различни кредитори. Най-големият от тях е Първа инвестиционна банка, която е обявила като предсрочно изискуема просрочена сума по кредит в размер на 26.7 млн. евро. Такива опити очевидно се правят, след като неотдавна в руска аукционна къща се появиха обяви за продажба на дялове от корабостроителницата, но все още остава мистерия кой е инициаторът на тези търгове.
Източник: Капитал (29.01.2014)

КФН даде зелена светлина на търговото предложение за ПИБ Комисията за финансов надзор не издава забрана за публикуване на търгово предложение от Ивайло Димитров Мутафчиев и Цеко Тодоров Минев за закупуване на акции на Първа инвестиционна банка АД от останалите акционери на дружеството, съобщи регулаторният орган. Търговата цена не се съобщава. Вероятно това ще стане с публикуването на търговото предложение. Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев отправиха търгово предложение към останалите акционери в Първа инвестиционна банка АД, след като общият им дял достигна 85% от капитала на банката. На 9 януари 2014 г. те придобиха по 14 920 000 акции и към тази дата имат по 46 750 000 акции. Общо двамата притежават 93 500 000 акции. Обект на търговото предложение са 16 342 474 акции, представляващи 14,86% от капитала на банката. Посредник по търговото предложение е Първа финансова брокерска къща ООД, като то ще бъде публикувано във вестниците Труд и 24 часа. По данни към 30 септември 2013 г. в ПИБ има 5 акционера с дял над 5%. Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са с по 31 830 000 акции, или 28,94%. Legnano Enterprise Limited, Кипър е със 7,68%, а с по 9,72% са Domenico Ventures Limited и Rafaela Consultants Limited (и двете от Британски Вирджински острови). Трите фирми са били с общо 29,84 млн. акции, което съответства на придобитите на 9 януари от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев по 14,92 млн. акции. Първа инвестиционна банка АД отчете 24,8 млн. лв. печалба за деветмесечието на 2013 г. при 13,25% ръст на годишна база. Портфейлът от кредити на банката се увеличи с 5% до 7,1 млрд. лв. С придобиването на Юнионбанк активите достигат 8,5 млрд. лв. Акциите на Първа инвестиционна банка поскъпват с 54% за последните 12 месеца до 3,12 лв. за брой и 343 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (03.02.2014)

Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев, притежаващи по 42.5% от капитала на Първа инвестиционна банка (ПИБ), предлагат по 2.43 лв. на акция към останалите акционери в Търговото си предложение, което те са задължени да отправят по закон. Инвестиционният посредник, упълномощен от предложителите, е Първа финансова брокерска къща, която прижава 0.14% от капитала на банката. Така обект на търговото предложение са останалите 14.86% от капитала. Цената, на която се търгуват акциите в момента на Българска фондова борса (между 3.05 и 3.24 лв. за брой), е доста по-висока от предложението на Мутафчиев и Минев. Това едва ли ще накара инвеститорите да продават вложенията си, като идеята е тук по-скоро спазването на закона. Първа инвестиционна банка обяви 25.8 млн. лв. печалба за 2013 г., като по този показател е четвъртата най-печеливша банка в България. През септември миналата година Българска народна банка официално даде разрешение банката да придобие МКБ Юнионбанк, с което се очаква активите й да нараснат до над 8.5 млрд. лв., което би превърнало ПИБ в третата по големина банка у нас.
Източник: profit.bg (04.02.2014)

Инвестбанк с най-голям ръст на активите сред банките у нас за 2013 г. Инвестбанк е банката с най-голям ръст на активите за 2013 г. Активите на финансовата институция бележат скок с 22,31% до малко над 1,678 млрд. лв. Това показват изчисленията на Investor.bg на база данните на Българска народна банка (БНБ). Общо 21 банки увеличават сумата на своите активи в периода 1 януари - 31 декември 2013 г. В топ три по най-голям ръст на активите за периода се нареждат два клона на чуждестранни банки. Втора е ТИ БИ АЙ Банк с повишение от цели 115,85%. Кредиторът бе пръв по този показател и за деветмесечието на миналата година. Зад нея отново се нарежда клонът на ИШБАНК ГМБХ в София с прираст от 53,21% за 2013 г. На четвърто място в класацията по ръст на активите за 2013 г. е Корпоративна търговска банка с увеличение от 19,6 на сто до 6,74 млрд. лв. За деветте месеца на 2013 г. тя отчете най-сериозно покачване в сумата на активите си. Това бе причината КТБ вече да е четвъртата най-голяма по размер на активите. Топ пет по ръст на активите на банките в България за изминалата година се допълва от Ситибанк, където има увеличение от 17,2 на сто до 635,42 млн. лв. УниКредит Булбанк продължава да бъде банка номер едно що се отнася до размера на активите. Финансовата институция увеличава със скромните 0,55% сумата на активите си до близо 12,73 млрд. лева. С ръст от 1,77% втора в класацията остава Банка ДСК. Сумата на активите й нарасна до малко над 8,88 млрд. лв. Размерът на активите на Първа инвестиционна банка се увеличава със 7,80% до 7,45 млрд. лв. ПИБ финализира сделката за МКБ Юнионбанк и от отчета й е видно, че през четвъртото тримесечие на 2013 г. тя е увеличила инвестициите си в асоциирани, дъщерни и съвместни предприятия с 46,94 млн. лв. до 70,36 млн. лв., след като получи одобрение от регулаторните органи за сделката. Може би именно 46,94 млн. лв. е сумата, платена за банката. Цената така и не беше обявена официално, но подробните отчети дават известна информация. Активите на Обединена българска банка нарастват с 5,79% до 6,72 млрд. лв. Това обаче не бе достатъчно, защото през периода банката с гръцки капитали отстъпи четвъртото си място на КТБ. През изминалата година най-голям спад в сумата на активите си бележи ИНГ БАНК Н.В.-клон София – с цели 31%. Следват я Креди Агрикол с понижение от 22,10% и МКБ Юнионбанк с 11,96 на сто. По всичко личи, че след сделката между ПИБ и МКБ ще станем свидетели на поредното придобиване в банковия сектор в страната. КТБ съобщи, че e подписала споразумение с IUB Holding SAS, изцяло дъщерна компания на глобалната група за финансови услуги Креди Агрикол, Франция, за придобиването на 100% от акциите от капитала на Креди Агрикол България ЕАД. Като цяло БНБ подкрепя окрупняването в банковия сектор, тъй като според централната банка това допринася за засилване на стабилността на банковата система у нас. В конкретния случай една от водещите български кредитни институции в условия на конкуренция придобива друга, което е свидетелство за продължаване на процеса по консолидация на банковия капитал в българския банков сектор, посочиха от БНБ в прессъобщение. След като бъдат внесени необходимите документи за одобрение, управление „Банков надзор” ще се произнесе за сделката в установените от закона срокове. През 2013 г. нетният лихвен доход на банките намалява с 3,22% в сравнение с 2012 г. Това е така заради все още големите разходи, които банките правят, за да плащат лихви по депозитите.
Източник: Инвестор.БГ (05.02.2014)

ПИБ е купила бивш хотел на "Кремиковци" на Витоша Хотел в природен парк "Витоша", бивша почивна база на "Кремиковци", е бил купен на търг от Първа инвестиционна банка, става ясно от справка в Имотния регистър. Банката е придобила хотела срещу 1.347 млн. лв., показват вписванията. Продажбата е направена от частния съдебен изпълнител Стоян Якимов заради дългове на доскорошния собственик "Аква тур 21". Сделката е вписана в Имотния регистър на 13 януари, а продажбата е по искане на ПИБ. Цената по сделката е същата като минималната, на която е бил пуснат в началото на октомври. Компанията длъжник е собственост на няколко физически лица, свързани с Валентин Захариев, бившия собственик на металургичния комбинат. ПИБ е била кредитор на хотела, като на няколко пъти срокът за погасяване на дълговете, заради които той е ипотекиран, е бил удължен. През 2006 г. банката е отпуснала кредит от 1.24 млн. евро и тогава за пръв път е направила ипотека. Само няколко месеца по-късно през същата година кредитът е станал 3 млн. евро, а в началото на 2009 г. се е увеличил до 4.2 млн. евро. На следващата година срокът за плащане е бил изместен от юни 2011 г. на ноември 2012 г. Малко преди да изтече удълженият срок, е наложена възбрана върху имота и след това е направена продажбата му. По последна информация от обявата за продажба ипотеката върху сградата е за 1.12 млн. евро главница и лихва. Според документите за продажбата хотелът, който работи под името "Еден", е с площ 702 кв.м и официалното се води "Почивен дом Витошка-ски Заслон Витоша". Намира се до хотел "Простор", а в сделката влиза и трафопостът към него. Справка в обявата на Стоян Якимов показва, че той е на три етажа, има 10 двойни стаи, 11 апартамента и още един луксозен. Разгънатата му площ е близо 2 хил. кв.м. Сградата е ремонтирана преди няколко години, има и конферентна зала. На посочените телефони обаче не успяхме да се свържем с никого за повече информация. Досегашният собственик "Аква тур 21" е собственост на Катя Захариева, съпруга на Валентин Захариев, и синовете им Петър и Кирил. Бившият собственик на "Кремиковци" продава почивната база на Витоша през 2004 г. на "Аква тур 21" малко преди да сключи договора с Прамод Митал за прехвърлянето на комбината. Купувачът ползва базата под аренда от години, а цената за покупката й е 850 хил. лв. Няколко години след сделката семейство Захариеви влизат като управляващи – в края на 2008 г. Соня Павлова и Олга Иванова са освободени от борда, сочи справка в регистъра ДАКСИ. Към ноември миналата година тя има 65 осигурени служители, като през няколко месеца те намаляват и се увеличават – което означава, че компанията най-вероятно наема персонал сезонно.
Източник: Капитал (07.02.2014)

На публичен търг бе продаден бившият почивен дом на „Кремиковци“, разположен в Природен парк „Витоша“. Имотът бе купен от ПИБ за 1,347 млн. лв., където беше заложен срещу кредит. Базата включва 12 апартамента и 10 двойни стаи. До 2004 г. той беше в активите на комбината. Тогавашният собственик Валентин Захариев продаде обекта на „Аква тур 21“. Акционери там са Катя Захариева - съпруга на Захариев, и синовете им Кирил и Петър. В периода 2006-2009 г. почивната станция бе ремонтирана и приемаше туристи като хотел „Еден“.
Източник: Други (07.02.2014)

Банките, опериращи у нас с български капитали, са станали по-големи през 2013 г., сочи справка на Profit.bg. Днес ще се спрем на актуалната картинка от банковия ни сектор след придобиването на МКБ Юнионбанк от страна на Първа инвестиционна банка и очакваното разрешение от БНБ на сделката, в която Корпоративна Търговска Банка купува Креди Агрикол България. Активи: Данните на централната ни банка към 2013 г. сочат, че Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Корпоративна Търговска Банка (КТБ) са третата и четвъртата най-голяма банка у нас. Ако обаче добавим активите на МКБ Юнионбанк и Креди Агрикол, то ПИБ ще се превърне във втората най-голяма институция у нас, докато КТБ ще запази четвъртата си позиция.Добавяйки и останалите български банки, то делът им от общите активи на банковата сиестема се повишава до 30.61% спрямо 27.68% към края на 2012 г. Сред топ 10 обаче има само още една българска банка и това е Централна кооперативна банка, която е част от структурата на Химимпорт. Печалби: Справка на Profit.bg сочи, че българските банки приключиха 2013 г. с положителен финансов резултат от 96.6 млн. лв.„ спрямо печалба от 68.1 млн. лв. за 2012 г. (В резултатите за 2013 г. са включени и данните за Креди Агрикол и МКБ Юнионбанк). Най-добър резултат има КТБ – печалба от 71.2 млн. лв., като тя е нараснала от 37.7 млн. лв. за 2012 г.С малко над 1 млн. лв. се подобрява и финансовият резултат на Първа инвестиционна банка до 25.8 млн. лв. Единствената ни държавна банка – Българска банка за развитие, обяви печалба за изминалата година в размер на 10.8 млн. лв., което е с около 7 млн. лв. по-малко спрямо 2012 г. Централна кооперативна банка отчете печалба от 10.8 млн. лв., Общинска банка – 6 млн. лв., Интернешънъл Асет Банк – 1 млн. лв., Тексимбанк – 87 хил. лв., докато Българо-американска кредитна банка е с близо 16 млн. лв. загуби.
Източник: profit.bg (10.02.2014)

Райфайзенбанк, Ти Би Ай Банк, SG Експресбанк, Първа инвестиционна банка и закупената от нея МКБ Юнионбанк са банките, отчели най-голямо нарастване на кредитния си портфейл за домакинствата през 2013 г., сочат изчисления на Profit.bg. Данните на централната ни банка показват, че жилищни кредити се теглят най-вече от Райфайзенбанк, SG Експресбанк, Пощенска банка и МКБ Юнионбанк, като четирите трезора са единствените с ръст в този вид кредити от повече от 10 млн. лв. Общо седем пък са институциите, където портфейлът от потребителски кредити за домакинствата е нараснал с повече от 10 млн. лв. Това са Райфайзенбанк, Ти Би Ай Банк, Първа инвестиционна банка, SG Експресбанк, Алианц Банк България, МКБ Юнионбанк и СИБАНК. В края на 2013 г. кредитите, отпуснати на домакинствата от банките у нас, възлизат на 18.5 млрд. лв., като за последните 12 месеца повишението е от 88 млн. лв. За изминалата година общите платени и/или дължими на банките лихви по кредитите достигат 1.67 млрд. лв. спрямо 1.75 млрд. лв. за година по-рано. Спадът се дължи главно на понижаващите се лихви по кредитите у нас. Данните на Българска народна банка преди около 10 дни посочиха, че лошите и преструктурирани заеми са на ниво от 19.69%. Проблемните потребителски експозиции са 16.67 на сто, а жилищните – 21.62 на сто.
Източник: profit.bg (10.02.2014)

Първият банкомат в България, приспособен за хора с нисък ръст, е вече факт. Устройството e вградено на ATM устройство пред банковия офис на централата на Първа инвестиционна банка на столичния булевард „Драган Цанков” 37. Допълнителното приспособление пред банкомата е изработено от олекотен материал, който лесно може да се спусне към земята, за да улесни хората с нисък ръст при теглене на пари и проверка на сметка.Уредът, който значително ще облекчи работата с банкомати на хората с нисък ръст, е конструиран ергономично и се прибира без усилие след всяко използване. Fibank е първата финансова институция в България, която оборудва банкоматите си с подобен допълнителен уред за хората с нисък ръст.
Източник: profit.bg (12.02.2014)

КФН одобри новия борд на борсата КФН одобри Димо Спасов, Гергана Беремска-Караджова и Иван Кутлов за членове на Съвета на директорите (СД) на фондовата борса, избрани на извънредно общо събрание на 14 януари. Акционерите прекратиха предсрочно мандата на досегашните членове на СД Асен Ягодин, Васил Големански и Георги Български. Решението е на Министерството на финансите, което държи над 50% от капитала на БФБ. Иван Такев и Любомир Бояджиев остават в СД. Гергана Беремска-Караджова е била изпълнителен директор на Търговска банка Д АД от април 2013 г. до ноември 2013 г. От юли 2008 г. е била в УС в банката. От 1994 до 2008 г. е работила в МФ, като в края е била държавен съкровищник. Тя е била и член на СД на Централен депозитар от 1996 до 2008 г. Димо Спасов е председател на УС на ББР от 2013 г. Също от 2013 г. е председател на СД на Национален гаранционен фонд. Преди това е бил директор в дирекция "Трежъри" в ПИБ, директор дирекция "Управление на активи" в ПИБ, и портфолио мениджър в Ти Би Ай Асет Мениджмънт. От 1999 до 2005 г. е работил в БНБ. Иван Кутлов има 18-годишен опит в ОББ, БКК и ШЕЛ-България. Той е член на СД на Българска дилърска асоциация, член на Регламентния комитет на СОФИБОР, член на Резервния обезпечителен фонд на БНБ. В момента е началник на управление "Трежъри" в ОББ и член на Борда на директорите на ОББ Асет Мениджмънт АД.
Източник: Стандарт (12.02.2014)

ПИБ е купила Юнионбанк за 47 млн. лв Контролираната от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев Първа инвестиционна банка (ПИБ) е платила 46.94 млн. лв., или 24 млн. евро, на MKB (унгарското поделение на германската Bayern LB), за да придобие 100% от Юнионбанк. Това става ясно от одитирания отчет на банката купувач за 2013 г., където делът й в Юнионбанк е оценен на тази сума, а в счетоводните бележки изрично е посочено, че участията в дъщерни дружества се отчитат по цена на придобиване. Това оценява купената банка доста ниско, на едва 24% от собствения й капитал. Самата ПИБ, чиито акции се търгуват на Българската фондова борса, сега се оценява от пазара на около 80%, а по време на сделката - на около 50% от собствения си капитал. Реално обаче в стойността на продажбата трябва да се отчете и че ПИБ трябва да финансира изтеглянето на предоставения от MKB ресурс, което означава, че трябва да е осигурила 250 - 300 млн. лв., които да депозира в Юнионбанк. МКБ Юнионбанк (каквото беше името на институцията до преди сделката) беше обявена за продажба още в средата на 2012 г., като основната причина са поетите Bayern LB ангажименти по спасителната програма от германското правителство. Според източници на "Капитал" въпреки първоначалния интерес от няколко банки в началото на 2013 г. обвързваща оферта е подадена само от ПИБ. Тогава е предложена сума от порядъка на 100 млн. лв., но офертата е отхвърлена като незадоволителна. Само няколко месеца по-късно обаче все пак се стига до продажба, и то, както става ясно, при доста по-неизгодни за продавача условия. Сделката беше обявена през август 2013 г., но нито тогава, нито през октомври, когато прехвърлянето беше финализирано, не беше разкрита цената. През ноември беше обявено, че Юнионбанк ще се влее в третата по активи в страната ПИБ, като подготвителните работи вече са започнали и се очаква процесът да е финализиран до средата на 2014 г. Сумарно активите на двете банки са 8.9 млрд. лв., което вероятно ще даде възможност на ПИБ да изпревари втората по размер - Банка ДСК, особено ако се запазят по-бързите й темпове на растеж. В началото на тази годна още една чужда банка подаде българското си поделение на местен играч. Четвъртата по активи Корпоративна търговска банка обяви, че придобива за неназована сума три пъти по-малката от Юнионбанк "Креди агрикол България". Тя обаче се планира да се ребрандира и да остане самостоятелна институция.
Източник: Капитал (18.02.2014)

БНБ е издала разрешение на Юнионбанк да се влее в Първа инвестиционна банка (ПИБ), съобщиха от Централната банка. Разрешението е издадено от подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" Цветан Гунев, на основание текстовете от Закона за кредитните институции и Наредба 2 на БНБ за лицензите, одобренията и разрешенията, издавани по Закона за кредитните институции. Разрешението е "Юнионбанк" ЕАД, София, да се преобразува чрез вливане в "Първа инвестиционна банка" АД, София (приемаща банка), при условията на пълно правоприемство, след което вливащата се кредитна институция да бъде прекратена без ликвидация. Вливането е естествен завършек на предприетото през втората половина на 2013 г. консолидиране на двете банки чрез придобиване от страна на ПИБ на всички акции от капитала на "Юнионбанк", посочват от БНБ. Всички активи, пасиви и дейности на вливащата се банка преминават към ПИБ АД, като правата и задълженията на клиентите на "Юнионбанк", в това число на нейните вложители, кредитополучатели и други клиенти, остават такива, каквито са били до момента на вливането, без да е необходимо предприемането на каквито и да е допълнителни действия от тяхна страна. Запазват се всички отношения, свързани със защита на влоговете на гражданите, домакинствата и бизнес клиентите. Анализът на БНБ, извършен по повод издаване на разрешението, показа, че след вливането кредитната институция ще подобри финансовите си показатели, посочва още БНБ.
Източник: БНБ Бюлетин (19.02.2014)

Химимпорт АД е най-ликвидната компания на Българска фондова борса от началото на 2014 г., сочи справка на Profit.bg. По позицията са сключени 3893 сделки, което е двойно повече от следващия в подреждането - Централна кооперативна банка. Още три позиции също имат по повече от 1000 трансакции за първите 35 търговски сесии от началото на годината. Това са Първа инвестиционна банка, Зърнени храни България и Адванс терафонд АДСИЦ. В челото са още Софарма с 831 сделки, чиято стойност е за над 24.8 млн. лв. и Индустриален Холдинг България с 748 трансакции. Сделки за по над 1 млн. лева има при 12 борсови компании. Прави впечатление, че с по четири и три позиции тук фигурират компаниите от групата на Софарма (Софарма, Софарма Трейдинг, Българска роза – Севтополис и Софарма имоти) и Химимпорт (Химимпорт, Централна кооперативна банка и Зърнени храни България). Останалите най-търгуеми акции са Първа инвестиционна банка, Корпоративна търговска банка, Фонд за недвижими имоти България, Адванс терафонд АДСИЦ и Монбат.
Източник: profit.bg (20.02.2014)

Продадоха на търг нощен клуб „Брилянтин“ Помещението, в което се намира легендарният нощен клуб „Брилянтин“ в София, бе продадено на публичен търг. Диско барът работи от десет години и е особено популярен сред млади и по-възрастни, обичащи музиката от 80-те и 90-те години. Заведението заема партера и първия етаж от сградата на ул. „Московска“ №3, на метри от бившия Партиен дом. Баровете, масите и дансингът са разположени на второто ниво, което е с площ 135,6 кв. метра. Заради малката си площ, но висока посещаемост „Брилянтин“ е известен като „най-оборотния многостаен апартамент“ в столицата. До края на миналата година обектът беше собственост на фирма „Галиано уърлдуайд“, регистрирана на Британските Вирджински острови. Имотът бе заложен по кредит в Първа инвестиционна банка. След като заемът не бе обслужван редовно, помещението бе изкарано на публична продан. Купувач е Първа инвестиционна банка, която плати 496 000 евро - колкото беше началната цена на търга. Така на практика банката взе имота по схемата „дълг срещу собственост“. Промените не засягат по никакъв начин дейността на „Брилянтин“. Клубът се развива от друга фирма, която държи помещението под наем. „Договорът ни е до 2020 г.“, обясни управителят на фирмата наемател Стефан Стефанов. Диско барът бе открит през 2004 г., а по-късно се разрасна във верига, стъпвайки в Пловдив, Слънчев бряг и Банско. В момента на публична продан се предлагат 68 заведения на територията на цялата страна. Това показва справка в сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители. Преобладават обявите от София, Стара Загора и Варна. Най-скъпото заведение на тезгяха се намира в Русе. Пъб клуб на ул. „Константин Иречек“ се продава при начална цена 620 700 лв.
Източник: Преса (21.02.2014)

Бившият шеф на митичната Агробизнесбанк Христо Александров е бил агент на Държавна сигурност. Колеги не само в банката, но и в бившето Шесто управление към ДС са му били членовете на Съвета на директорите Ивайло Мутафчиев, Гинко Ализотов, прокуристите Петър Нейчев и Спас Василев, пише marica.bg. Имената на ексбанкерите бяха осветени преди ден, когато Комисията по досиетата излезе с решение за обявяване на принадлежност към Държавна сигурност на членове на управителните, контролните и надзорните органи и прокуристите на “Агробизнесбанк” АД. Банката бе продадена за 1 лев и обявена в несъстоятелност с решение на Окръжния съд на 22 юли 1997 г. Тя е заличена от търговския регистър с решение от 2011 г. Най-популярната личност сред петимата осветени безспорно е Христо Александров. Топбанкерът е вербуван от служителя Владимир Бончев на 15 юни 1987 г. и още на следващия ден е регистриран в службите. Сътрудничил е по линия на Шесто управление в ОУ на МВР - Пловдив в качеството си на агент с псевдоним Тошо. През 1990 г. е съставен протокол за отделяне за унищожаване на материалите за “Тошо”. Комисията разполага с данни, удостоверяващи принадлежност на Христо Александров и след 10 ноември 1989 г. Бившият сервитьор, откъдето е прякорът му Ицо Салфетката, и чейнчаджия, собственик на първото бюро за валута в Пловдив “Александър”, оглавява АББ през 1991 г. Тогава Валентин Моллов представя Христо Александров като управител на новоучредената финансово-брокерска къща “Пловдив”. Оказва се, че има само една крачка до шефския стол на Агробизнесбанк. Банката се разраства бързо и се превръща в империя, в чийто авоари попада половин Пловдив. Чрез различни финансови операции и използване на икономически лостове АББ влияе върху развитието на цели отрасли в икономиката на държавата. Съдбата обръща гръб на любимеца си, когато сривът в банковата система повлича надолу и Агробизнесбанк. На 1 декември 1995 г. АББ е закупена от БНБ за скандалния 1 лев. Христо Александров и колегите му стават обвиняеми по серия от съдебни дела. На подсъдимата скамейка по така нареченото дело “Агробизнесбанк” сядат общо седмина топбанкери, сред които Петър Нейчев и Гинко Ализотов. На 4 октомври 1996 г. за първи път Христо Александров сменя лукса на кабинета си с килия в следствения арест. Предприемчив както винаги, Александров осигурява средства и боядисва помещенията, като осигурява малко по-човешки условия за арестантите. Следват няколко години, прекарани по съдебните зали. Когато се вижда краят на делата и става ясен финалът им, Александров прави нов финт. Като истински Худини той успява да напусне България, въпреки че международният му паспорт е отнет и има забрана да преминава през граничните пунктове. Александров и съпругата му Александра се пробват да получат икономическо убежище в Доминиканската република. Името на банкера се позабрави с годините, когато неочаквано за всички той се прибра в България и се предаде на властите. В крайна сметка Христо Александров стана първият осъден банкер в България. Той получи 8-годишна присъда, която излежа в Пловдивския затвор. След като излезе на свобода предсрочно за примерно поведение, бившият банкер стана финансов консултант. “Това са пълни глупости”, бе краткият коментар на Александров по повод изнесената информация за агентурното му минало. Името на друга легендарна личност под тепетата Петър Нейчев също е сред осветените от Комисията. 66-годишният банкер е вербуван от Румен Недеков на 26 септември 1989 г. в качеството му на “съдържател на явочна квартира” с псевдоним Ракета. Петър Нейчев е член на съвета на директорите и на Управителния съвет на АББ от 1993 до 1995 г. Помолен за коментар на агентурното му минало, Петър Нейчев заяви: В чужбина съм, нямам какво да кажа. Под псевдоним Юлиан се е подвизавал в тайните служби друг ръководен кадър на АББ - Гинко Ализотов. Той е вербуван от служителя Димитър Кърпаров като агент, а работното му досие е унищожено едва през 2007 г. В списъка на Комисията по досиетата е и прокуристът Спас Георгиев Василев в качеството му на щатен служител в ОУ на МВР. Със заповед от 28 септември 1989 г. той е назначен за разузнавач. Друга знакова фигура сред доносниците на ДС е настоящият съдружник в Първа инвестиционна банка и някогашен член на Съвета на директорите Ивайло Мутафчиев. Той се е подвизавал като агент Камен. Вербуван е от Валентин Спасов, който го е ръководил по време на работата му като агент съвместно с Румен Йорданов. Сътрудничил е на VI - II - I управление в ДС. В решението на комисията по досиетата от 19 февруари има и любопитен списък с 16 имена, за които е вписано изрично, че не е извършена проверка. Сред тях има 13 членове на Управителния съвет на банката до 1992 г., както и членове на контролния съвет.
Източник: 24 часа (21.02.2014)

SOFIX със 7.5% ръст от началото на февруари SOFIX регистрира третото си поредно повишение днес, след като добави 0.38% до 588.14 пункта. С днешния ръст само за февруари основният индикатор на Българска фондова борса отчита нарастване от 7.55%. От началото на годината индексът на сините чипове добавя 19.66%, което го прави вторият най-повишаващ се в света, след Дубай (24.13%) и пред Египет и Абу Даби (добавили съответно 15.54 и 14.55 на сто). Акциите на Първа инвестиционна банка продължават с доброто си представяне през настоящата година, след като днес добавиха 2.6% до 3.95 лв. за брой. Друга от публичните банки – Централна кооперативна банка поскъпна с 0.7% до 1.44 лв. за лот, докато Монбат и Еврохолд България се повишиха с по около 1% до съответно 8.648 и 1.05 лв. за ценна книга. При прехвърлени над 9 хил. акции, Петрол АД добави над 2% към пазарната си капитализация и 3.57 лв. за лот. С понижения от сините чипове завършиха деня Софарма и М+С Хидравлик, отчели спад от 1.23 и 2.67 на сто до 4.42 и 12.75 лв. Извън SOFIX днес прави впечатление поскъпването при Индустриален Капитал Холдинг, добавил над 17% до 3.55 лв. за брой, докато Северкооп Гъмза Холдинг отчете ръст от 19% до 1 лв. Общият изтъргуван оборот днес възлезе на 1.8 млн. лв.
Източник: profit.bg (25.02.2014)

Прокуратурата разследва скандален случай, свързан с два кредита на обща стойност над 46 млн. евро, отпуснати от "Първа инвестиционна банка" (ПИБ) през 2012 г., които така и не са изплатени от получателите им. В течение на разследването става ясно, че съществуват данни за извършени сериозни престъпления от всички замесени страни – от двете фирми-кредитополучатели, от поръчителя им и дори от самата банка. Досъдебното производство по случая започва след сигнал от двамата изпълнителни директори на ПИБ Димитър Костов и Васил Христов срещу две фирми, получили банкови гаранции и кредити за общо 46 627 763 евро. Ходът на делото обаче се обръща срещу банката, тъй като проверка, назначена на Българската народна банка (БНБ) във връзка със сигнала, установява, че в двата случая ръководството на ПИБ е допуснало редица нарушения на Закона за кредитните институции (ЗКИ), на Наредба №7 на БНБ, както и на вътрешните правила на частната банка. Става въпрос за отпуснати кредити на "Зитера" ООД – в размер на 14 842 800 евро, както и на "Ви Ем Корпорейшън" ЕООД – в размер на 31 784 963 евро. Според заключенията на проверяващите въпросните банкови гаранции и кредити са одобрени "без елементарни проверки", без да е посочена целта на единия заем, начина на погасяването му, без да са попълнени задължителни реквизити в заявлението и дори без да са проверени обстоятелствата, описани от кредитоискателя.Нещо повече – в случая с отпускането на по-големия заем, от ПИБ дори не са уведомили БНБ, че разрешават кредит в такъв размер, не са поискали икономическа обосновка и бизнес-план от фирмата, която е кандидатствала. И в двата случая проверяващите установяват разминаване между датите, когато е постъпило искането за кредит от клиента, когато по него е изготвено становище от кредитен експерт и когато окончателно са одобрени и сключени договорите.Другото общо между двата случая, дебело подчертано в доклада на БНБ е, че и по двата договора за заем авалист (поръчител – бел.ред.) е небезизвестният Иван Георгиев Танев, син на бившия земеделски министър в правителството на Любен Беров – Георги Танев. Иван Танев, известен с прякора си Универсалния, е разследван като лидер на престъпна банда за източване на ДДС от края на 2012 г., когато след показна акция, кръстена "Универсалните", МВР обяви, че е разбило престъпна група, ощетила бюджета с най-малко 16 млн. лева. Към момента делото все още се работи от спецпрокуратурата, а Танев е издирван от Интерпол с червена бюлетина. Променливото мнение на прокуратурата Друг странен момент в случая е, че въпреки всички констатации на БНБ за, меко казано, безотговорния начин, по който ПИБ е кредитирала двете фирми, в крайна сметка прокуратурата за момента се интересува единствено от факта, че при кандидатстването са били използвани фалшиви документи. Обстоятелство, също установено от проверката на БНБ. Не такова е мнението на разследващите през август м.г., когато тогавашният наблюдаващ прокурор от Специализираната прокуратура преценява, че материалите по случая с двата кредита трябва да бъдат отделени в друго производство - за "особено тежък случай на безстопанственост в особено големи размери". Тъй като тези дела са от компетентността на Софийската градска прокуратура (СГП), казусът е пратен там. В СГП настъпва нов обрат – образувано е дело по чл.248а от НК – "който, за да получи облекчени условия за кредитиране, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от 1000 до 3000 лева". Макар производството да се води срещу неизвестен извършител, уязвими по този текст са само кредитополучателите и поръчителят. СГП на практика игнорира доклада на БНБ и мнението на колегата си в спецпрокуратурата за "особено тежък случай на безстопанственост в особено големи размери", с което отговорност е трябвало да бъде търсена от ръководни кадри в ПИБ, а наказанието би било от съвсем друг характер - затвор от 1 до 10 години и лишаване от право за заемане на държавни и публични длъжности и упражняване на определена професия или дейност. Предисторията На 25 януари 2013 г. в спецпрокуратурата е получен сигнал от изпълнителните директори на ПИБ , в който те се оплакват от действията на две фирми – кредитополучатели. Според описаните от банкерите обстоятелства "Зитера" ООД е поискала през март 2012 г. от ПИБ да издаде банкова гаранция във връзка с нейно участие в търг на френската държавна агенция за морски храни "ФрансАгриМер" за доставка на храни на хора в неравностойно положение. Банковата гаранция е издадена, а малко по-късно фирмата е поискала друга гаранция – за добро изпълнение, тъй като е спечелила търга. Няколко седмици след това фирмата иска и получава от банката кредит за 14 842 000 евро. Поръчителят по него Иван Танев обаче няма нищо общо с дружеството. Именно той дава и единственото обезпечение по кредита – запис на заповед. Заемът е усвоен за няколко седмици. На 19 октомври 2012 г. изтича крайният срок за връщането му, но клиентът на банката не прави плащания по него. Вместо това Иван Танев представя писмо от "ФрансАгриМер", че агенцията все още не е получила предвидените за разплащането по договора средства. Два дни по-късно от банката пишат на французите и разбират, че всъщност "Зитера" ООД никога не е печелила подобен търг, а още по-малко е сключвала договор. Другата част от сигнала на изпълнителните директори на ПИБ визира "Ви Ем Корпорейшън" ООД, зад което отново стои "универсалният" Танев. Пак през пролетта на 2012 г. фирмата участва в търг, организиран от Румънската агенция за плащания и интервенции в земеделието, чиито предмет е доставка на олио и брашно за социално слаби. Издадени са банкови гаранции за 31 784 963 евро, които отново са обезпечени само със запис на заповед на името на Иван Танев, който отново е авалист по заема. Изпълнителните директори на ПИБ пишат в сигнала, че нямат информация какво се е случило с договора между фирмата и румънската агенция и дали има направени плащания. С постановление на прокурор Йордан Грамов, който впоследствие бе назначен за зам.-вътрешен министър, сигналът е присъединен по висящото в спецпрокуратурата разследване за източване на ДДС срещу бандата, за чийто лидер е заподозрян именно Танев. Освен това на 24 април 2013 г. на управление "Банков надзор" в БНБ е възложено да провери процедурите по издаване на банковите гаранции и одобряването на кредитите по случая и да изготви експертен доклад. Той става готов около месец по-късно. Шокиращите заключения на проверяващите От заключенията на проверяващите става ясно, че фирмата "Зитера" ООД е регистрирана през 2010 г. и става клиент на банката на 24 март 2012 г., като само три дни по-късно в ПИБ постъпва искане за отпускане на кредит и банкови гаранции за над 14 млн. евро. Парадоксалното е, че комитетът за риска към Надзорния съвет на банката одобрява искането за издаването на гаранциите на 26 март 2012 г., въпреки че самото искане е подадено в банката ден по-късно. От ПИБ обясняват на експертите, че не е правен анализ на финансовото състояние на Иван Танев, нито е водена кореспонденция с френската агенция "ФрансАгриМер". "На 27 март 2012 г. в банката е постъпило искане от горното дружество за кредит в размер на 14 842 800 евро. На бланката за искане на кредит е положен подпис и печат на дружеството, без име. Не е посочена целта на искания кредит и предназначението му, нито как ще се погасява. Банката е приела формуляр "Искане за отпускане на кредит", въпреки че не са попълнени задължителните реквизити от страна на кредитоискателя. На същата дата са подадени и 3 броя искания за издаване на банкови гаранции за участие в търг, като не е посочено име на лицето, подписало искането. На 27 март 2012 г. е изготвен финансов анализ на годишния отчет на дружеството от Диан Тишевски – кредитен специалист, който изготвил кратка обосновка на проекта, според която заложената печалба е 20%, като не става ясно въз основа на какво се достига до този извод. На експертите от БНБ не е бил представен пълният набор от документи. Представили им набор от тръжни документи, като на тях липсва входящ номер, не става ясно как са постъпили в банката и от кого са предоставени. В отговор на запитване на проверяващите банката отговаря, че не е извършила проверка във "ФрансАгриМер" за наличие на въпросните позиции по тръжната документация поради липса на съмнение/?!/. От страна на банката не са представени никакви документи, от които да се установи, че е била извършена предварителна проверка по автентичността и достоверността на документите за поръчката и предстоящия търг – чрез писмена кореспонденция или по друг начин. Такава кореспонденция е проведена на 25 и 26 октомври 2012 г. по имейл между Василка Стаматова, служител на банката, и френската агенция, от която се установява, че такъв търг и поръчка няма", гласят част от заключенията на експертите от БНБ, предоставени на прокуратурата. Проверяващите недоумяват и по каква причина в този случай за поръчител е привлечен точно Иван Танев при положение, че "същият не се споменава в нито един анализ или решение на компетентните органи". От ПИБ дори заявили, че "предвид размера на кредита – 14 842 800 евро" - не са извършили финансов анализ на финансовото състояние на Танев. ПИБ дори не е уведомила БНБ Експертите откриват редица нарушения и при отпускането на заема на другата фирма, фигурираща в сигнала - "Ви Ем Корпорейшън" ЕООД, най-фрапиращото, от които е, че не е била уведомена БНБ за експозицията по кредита и така е бил нарушен Законът за кредитните институции (ЗКИ). "Проверяващите са отчели редица нарушения в процедурите по одобряване и отпускане на кредити в такива размери. За тези експозиции не е уведомена БНБ, като е нарушен ЗКИ, нарушена е и Наредба №7. Отново няма логично обяснение защо е привлечен Иван Танев като авалист. Съгласно чл.57 ал.1 от Вътрешните правила на банката има предвидено изискване за извършване на оценка на приетите обезпечения, което не се е отнесло и в този случай за авалиста Иван Танев. И в този случай, както в гореописания, на проверяващите не е била предоставена (поради липса на такава) икономическа обосновка или бизнес-план от страна на кредитоискателя. Проверяващите са констатирали отново, че има разминаване между датите на постъпилото искане от клиента, изготвените становища от кредитен кредите експерт, решенията на компетентните органи за разрешаване и самите договори за издаване. Тези констатации недвусмислено навеждат на извод, че този клиент (по-скоро авалиста) е бил привилегирован за банката, ползвал се е с нейното доверие, в резултат на което е нарушена последователността в целия кредитен процес, регламентиран във вътрешните правила за кредитиране", заключва докладът на БНБ по казуса. Няколко месеца, след като докладът на БНБ пристига в прокуратурата, наблюдаващият прокурор по делото Йордан Грамов е назначен за заместник на вътрешния министър Цветлин Йовчев. По делото има нов наблюдаващ прокурор – Марин Дишлянов. През август 2013 г. той преценява, че случаят с отпуснатите от ПИБ кредити и издадените банкови гаранции няма нищо общо с делото за източване на ДДС. По тази причина отделя материалите в ново производство. То е за особено тежък случай на безстопанственост в особено големи размери и е насочено срещу ръководството на "Първа инвестиционна банка". "При кредитни сделки от вида на гореописаните, с контрола и преценката на риска са ангажирани ръководните органи на банката, които взимат решения за одобряването им. Начинът на отпускане на кредитите – без елементарни проверки за достоверност на твърдения за участие и спечелване на несъществуващи търгове от кредитоискателя, неясно откъде и как приети в банката като доказателство за това кoпия от неистински документи, приемане като обезпечения за близо 50 милиона евро по двете горни експозиции записи на заповеди от едно лице, което няма как реално да бъде гарант на суми в такива размери, светкавичното им отпускане без никакви икономически обосновки, получени одобрения още преди да са направени исканията за кредит, констатираните от БНБ драстични нарушения в процедурите по одобряване и отпускане на кредити в такива размери, водят до единствено възможен и еднозначен извод за особено тежък случай на безстопанственост в особено големи размери по смисъла на чл.219 ал.4 от НК", пише прокурор Дишлянов в постановлението си, с което отделя материалите по сигнала от ПИБ в отделно дело. Тъй като разследването на безстопанственост не е от компетентността на Специализираната прокуратура, той изпраща делото в Градската прокуратура. В началото на септември м.г. обаче там е образувано дело единствено за използване на фалшиви документи с цел получаване на облекчени условия по кредит, съобщиха от прокуратурата пред Mediapool. Каква е причината от СГП да се фокусират единствено върху тази част от казуса, а не и върху данните за сериозни нарушения и дори престъпления от страна на ПИБ, не е ясно. От частната банка отричат констатациите на БНБ и обвинението Mediapool потърси коментар и разяснения по случая от изпълнителния директор на ПИБ Васил Христов. Той обаче изрази учудване, че подобни въпроси се поставят на неговото внимание и ги препрати към отдела на банката за връзки с обществеността и медиите. Запитани каква е причината ръководството на ПИБ да отпусне два кредита в общ размер на 46 627 763 евро, допускайки нарушения на вътрешните си правила и без да направи "елементарни проверки", както и дали вече са предприети мерки за изясняване на констатацията на БНБ, че Иван Танев е бил привилегирован, оттам отрекоха всичко. "Първа инвестиционна банка предоставя всичката необходима информация на БНБ. От нея е видно, че банката осъществява дейността си при стриктно спазване на законовите изисквания. Няма нарушение на вътрешните правила. Няма решение на прокуратурата, което да постановява наличие на безстопанственост, както Вие посочвате", твърди Ивайло Александров, говорител на ПИБ. Фирми фантоми Проверка в търговските регистри показа, че двете фирми, които са успели скоростно да получат кредити и банкови гаранции от ПИБ, имат класически профил на фантоми. Нито "Зитера", нито "Ви Ем Корпорейшън" имат обявени годишни финансови отчети. В същото време фирмите са регистрирани през 2010 г. и 2008 г. и според закона до този момент е трябвало да впишат в Търговския регистър поне три финансови отчета. Към 2012 г. едноличен собственик и управител на "Зитера" е бил 31-годишният тогава Румен Доковски. Когато падежът по кредита настъпва през септември 2012 г. във фирмата влиза втори управител – 34-годишният Величко Любенов, който е регистриран като кравар в смолянското с. Неделино. Седалището на фирмата е в апартамент в панелен блок в столичния кв. "Хаджи Димитър", а от справка в имотния регистър става ясно, че до 2003 г. този апартамент е бил собственост на бащата на Доковски – Петър. През 2013 г. Частен съдебен изпълнител обявява на публична продажба апартамент на Румен Доковски в жк "Младост" заради дълг от 150 000 лв. към ДСК. "Зитера" е регистрирана по ДДС в деня, в който открива сметките си в ПИБ и се дерегистрира половин година по-късно. Аферата в Румъния "Ви Ем Корпорейшън" има сходен профил. Неин едноличен собственик и управител е Валери Милорадов Петров. Офисът на фирмата е в блок в столичния кв. "Манастирски ливади". От съдебни решения, с които са обжалвани данъчно-ревизионни актове, става ясно, че "Ви Ем Корпорейшън" търгува с месо или поне издава фактури за това. Миналата година обаче името на фирмата се замеси в международен скандал. Дружеството сключва договор за доставка на храни в Румъния, които се плащат по програма на ЕС за помощ на хора в затруднено социално положение. Фирмата е трябвало да достави брашно и олио, като част от общата програма за продукти за 2.7 млн. души в неравностойно социално положение. За това "Ви Ем Корпорейшън" получава 26.6 млн. евро. В срок са доставени едва 30 на сто от хранителните продукти, но независимо от това на 19 януари 2013 г. българската компания е получила по сметката си близо 27 млн. евро. След като получава парите, дружеството просто изчезва. Колкото до очевидно привилегирования с "необяснимо" доверие от ПИБ поръчител Иван Танев, видно от информационната система на Софийски градски съд (СГС), той взима активно участие в делата, които банката е завела срещу него, въпреки че и в момента се води издирван от Интерпол. Той е подавал различни искания и молби до съда през ноември, декември м.г. и през януари т.г. В края на 2013 г. Танев подава жалба до СГС срещу постановление за прекратяване на водено срещу него от СГП наказателно производство. Подобен ход обикновено се предприема, за да се постигне окончателен акт на прекратяване, защото прокурорските постановления могат да се отменят от горестоящата прокуратура. Съдът обаче явно е отхвърлил жалбата на Танев, защото на 20 януари т.г. той пуска жалба до Софийския апелативен съд.
Източник: Медия Пул (28.02.2014)

"Юнионбанк" окончателно се вля в Първа инвестиционна банка Вливането на "Юнионбанк" в Първа инвестиционна банка днес е било вписано в Търговския регистър. По силата на закона с вписване на вливането всички права и задължения на "Юнионбанк" ЕАД преминаха върху "Първа инвестиционна банка" АД като универсален правоприемник. Днес е приключила и процедурата по информационното и техническото обединяване на двете банки. Активите на ПИБ вече са в размер над 8.9 млрд. лв. На Фондовата борса днес акциите на ПИБ поевтиняха в ранния следобед с 1.23 на сто до 3.85 лева едната.
Източник: Дневник (05.03.2014)

Крупният обир на 340 000 лева от куриерската фирма "Спиди" на 14 октомври в столичния квартал "Горубляне" все още не е разкрит от полицията. Пачките са прибрани досущ като в холивудски сценарии. Значителна група маскирани и тежко въоръжени мъже нахлуват с взлом в помещенията за касови операции на дружеството около 20,30 часа. Заплашват работещите на място служители, натръшкват ги на пода, разбиват 4-5 каси и започват да пълнят сакове с банкноти. Обирът е продължил само 5 минути, показват камерите за видеонаблюдение. Бандитите са били облечени в полицейски униформи с надписи ГДБОП, маски на лицата и въоръжени с автомати "Калашников". Докато бягали с плячката, маскираните умишлено изтървали част от парите. Разследването по този случай обаче удари на камък. От МВР профилактираха целия крими контингент и всички по-известни обирджии, обаче данните са оскъдни. На този етап разследващите са на мнение, че в групата е имало бивш полицай, който е подпомагал останалите. Сред кръга на заподозрените попаднаха люлинският крими герой Михаел Николов-Кривия и хора от някогашната банда на покойния Йордан Цонков-Джиджи. През ноември по случая бе разпитван и магистралният бандит Емил Милев-Крокодила. Твърдеше се дори, че очевидци са разпознали Крокодила като един от нападателите. Той бе заподозрян за този обир, както и за мотористката акция в клона на ОББ в Студентски град, където бяха отмъкнати 215 000 лева и разпилени по пътя на бягството 40 000 лева. Последните двама, чиито имена се спрягаха в кръга на заподозрените лица, са пернишките бабаити Валентин Кирилов-Пуйката и аверът му Славчо Магеров-Мегера. Те са сред заподозрените за дръзкия грабеж на трезор в Кърджали и за обира на клона на ПИБ в столичния кв. "Хаджи Димитър". Разследващите обаче за момента не успяват да съберат необходимите доказателства, за да бъде повдигнато обвинение на някого.
Източник: Стандарт (07.03.2014)

Активи на "Бургаски корабостроителници" за 47 млн. лв. излизат на търг Производствени имоти и офиси на "Бургаски корабостроителници" бяха обявени за публична продажба по искане на основния кредитор на дружеството Първа инвестиционна банка. Търсената сума за земята и прилежащите й постройки е общо 47 млн. лв., което представлява 75% от стойността им, оценена от независима експертиза. Ако продажбата е успешна, средствата ще стигнат за погасяване на основната част от дълговете към кредиторите. Още в първия ден от публикуване на обявата предприятието е било посетено от кандидат за оглед, каза за "Капитал Daily" изпълнителният директор на корабостроителниците Деян Маринов. Заинтересувана от продажбата е и германската корабостроителна компания P&S Project, която има бизнес план за бургаското дружество и води активни преговори с държавни институции за участие във възстановяването на дейността му, потвърди пред вестника представител на чуждия инвеститор. Междувременно по заведените две съдебни дела, с които се иска обявяване на "Бургаски корабостроителници" в несъстоятелност, решения все още няма. Това създава макар и минимална хипотетична възможност продажбата да изпревари несъстоятелността. Имотите, предложени за продажба, са групирани в четири отделни търга и за тях може да се подават оферти поотделно. Площта, на която се простират, възлиза на 562 хил. кв.м от общо близо 800 хил. кв.м, притежавани от предприятието на първа брегова линия, става ясно от обявите на съдебния изпълнител Таня Маджарова. Преди седмица тя е задвижила продажба и на малки офис имоти, собственост на корабостроителниците, оценени на 59 хил. лв. Пред "Капитал Daily" Маджарова обясни, че предприятието има и движими вещи, които е можело да бъдат предложени на търг, но те са силно амортизирани и тепърва предстои да бъдат описвани и оценени. Освен това се разчита, че който купи имотите, впоследствие би се заинтересувал и от оборудването. Маджарова посочи, че освен ПИБ и Агенцията за приватизация по изпълнителното дело към момента са присъединени претенциите и на още 11 физически лица и фирми, които търсят по съдебен ред полагащите им се трудови възнаграждения и плащания по фактури. По думите на съдебния изпълнител ПИБ е предявила претенции за около 30 млн. евро, а държавата търси 1.3 млн. лв. за невнесени данъци и осигуровки към 26 февруари. Няма данни за това каква е сумата, за която претендира Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Банката има привилегия при разпределение на приходите от продажбите на основните производствени имоти, тъй като в нейна полза е учредена ипотека върху тях от 2005 г., както и втора ипотека от 2010 г. Няма привилегия при трите офис сгради, при които разпределението на постъпленията ще става по друг ред. Според експерти шансовете за продажба на имотите още от първия търг са минимални. "Едва ли местен инвеститор би участвал в наддаването, тъй като правилата го задължават да преведе парите за покупката до една седмица след приключване на търга", коментира представител на бизнеса. Той обяснява песимизма си с това, че няма дружества на българския пазар, които могат да се впуснат в такава бърза инвестиция, без да имат възможността да ползват актива, който купуват, като обезпечение. Индикация, че цената е твърде висока, даде и Бойко Петров, който е изпълнителен директор на германската P&S Project, която вече е декларирала интерес да съживи дейността на "Бургаски корабостроителници". В телефонен разговор Петров разказа, че в момента би могъл да инвестира в немска корабостроителна компания, която се продава за 2.5 млн. евро с модерното й оборудване. Тя обаче не била толкова атрактивна колкото българското дружество заради разликата в разходите за труд, които би имал тук. Петров сподели още, че бургаското предприятие е привлекателно и с притежавания голям поземлен имот, на който има възможност освен корабостроителница да се изградят фабрики и за други индустриални производства. Той не е притеснен от факта, че пристанищната част на корабостроителниците беше продадена през 2012 г. и декларира интерес към обявения публичен търг. Такъв е проявил и друг потенциален купувач, който дори вече е извършил оглед на предприятието в сряда. Това съобщи изпълнителният директор на "Бургаски корабостроителници" Деян Маринов, който въпреки това не е оптимист, че продажбата на основните производствени имоти ще бъде осъществена от първия път. На въпрос каква е реакцията на офшорната компания "Хунас инвестмънтс лимитед", която контролира 80.6% от капитала на корабостроителниците, по повод на стартиралите търгове за продажба на имущество, Маринов отговори, че засега няма позиция от страна на мажоритарния акционер. "Един кредитор е в правото си да събира вземания по законен начин. Ние също като предприятие търсим около 2 млн. лв. и завеждаме искове", посочи изпълнителният директор на корабостроителниците. Още с встъпването му в длъжност през януари Маринов поиска от съда да обяви дружеството в несъстоятелност, с което производствата за фалит станаха две. Все още няма решения по тях, показа проверка на "Капитал Daily". Междувременно е допусната предварителна обезпечителна мярка с назначаване на временен синдик и така предприятието продължава дейността си под надзора на длъжника. Тя включва извършването на ремонт на оборудване, с което могат да се поемат договорените поръчки с руски и украински клиенти. Дали ще се намери купувач на основните производствени имоти на "Бургаски корабостроителници" ще стане ясно в средата на април, когато срокът за подаване на оферти ще е изтекъл и съдебният изпълнител ще отвори офертите на участниците. Седмица по-рано ще се види и какъв е бил интересът към предлаганите три офис сгради. Ако продажбите не бъдат успешни, ще трябва да се организира втори публичен търг, на който цените ще са с 20% по-ниски от сегашните.
Източник: Капитал (14.03.2014)

БФБ спря временно търговията с облигации, издадени от Болкан Бевъриджис Кампъни От информация, публикувана на сайта на Българска фондова борса (БФБ-София) става ясно, че временно се спира търговията с емисията облигации, издадени от Болкан Бевъриджис Кампъни ЕАД-София за търговската сесия на 13.03.2014 г. Заради неизпълненo лихвено плащане считано от 14.03.2014 г. се преустановява и начисляването на натрупаната лихва на емисия облигации, издадени от дружеството. От БФБ-София уточняват също, че при въвеждане на чиста цена от 100% за една облигация, "мръсната" цена ще бъде равна на 817 евро. След края на борсовата търговия днес (13 март) индексите на БФБ приключиха с ръстове. SOFIX се повиши с 0,41%, достигайки до 617,95 пункта. BGBX40 отчете ръст от 0,32% до 123,83 пункта. BGTR30 беше нагоре с 0,43% до 453,88 пункта. BGREIT повиши стойността си с 1,09% и достигна до 100,72 пункта, а CGIX се изкачи с 0,63% до 147,53 пункта. Търговията на пазара на акции на БФБ приключи с общ оборот от 1,571 млн. лв. Акциите на Химимпорт АД-София реализираха оборот от 44 250 лота, при средна цена от 2,376 лв. за брой. Книжата на Еврохолд България АД-София отчетоха оборот от 36 195 лота, при цена от 1,163 лв. за брой. Акциите на ТБ Първа Инвестиционна Банка АД-София реализираха оборот от 102 552 лота, при средна цена от 4,200 лв. за брой. Книжата на Адванс Терафонд АДСИЦ-София отчетоха оборот от 34 880 лота, при цена от 2,653 лв. за брой.
Източник: econ.bg (14.03.2014)

Две от търгуваните компании на Българска фондова борса са поскъпнали с повече от 100%, докато книжата на общо 15 дружества добавят над 50% от началото на годината. Лидер в това подреждане е Спарки Елтос, чийто акции добавиха 159% от началото на 2014 г., докато Интеркапитал Пропърти Дивелъпмънт АДСИЦ поскъпна със 125 на сто. Книжата на застрахователната компания Евроинс отчитат ръст от 84.24 на сто за периода от 1 януари – 14 март, докато ЦБА Асет Мениджмънт нарасна с 83.72 на сто. Петата позиция към момента се държи от Индустриален Капитал Холдинг, добавил 72.77 на сто към пазарната си капитализация, докато Първа инвестиционна банка бележи ръст от 69.92%, или с 1% повече от Хидравлични елементи и системи. В челото по ръст са още Енергони, Арома, Индустриален холдинг България, Доверие Обединен Холдинг, Трейс Груп Холд и Агрия Груп Холдинг. С над 50% повишения са още Свилоза и Проучване и добив на нефт и газ, която бе най-поскъпналата емисия за 2013 г. Вижте още: Акциите на 10 български компании поскъпнаха с над 100% за 2013 г. Между 40 и 50% повишения има при Енерго про Продажби, Топливо, Стара планина Холд, Централна кооперативна банка и Химимпорт. Най-голям спад от началото на 2014 г. има при книжата на Етропал, загубили 28.44 на сто от пазарната си оценка, както и Хидроизомат, Адванс Екуити Холдинг и Формопласт - всичките със загуби от над 20%. Двуцифрен спад има още при акциите на Слънчев бряг, Прайм Пропърти АДСИЦ, Ломско пиво и Булгартабак холдинг. От началото на годината SOFIX бележи ръст от 22.40 на сто.
Източник: profit.bg (18.03.2014)

Популярността на безконтактните плащания ще расте До края на годината около десет български банки ще предлагат на клиентите си възможност да правят т.нар. безконтактни картови разплащания. Това съобщи мениджърът на технологичната компания "Visa Европа" за България Красимира Райчева. В момента такава функционалност могат да ползват картодържателите на четири от най-големите банки в страната – Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка и Централна кооперативна банка. С други се водят преговори в момента. Предлагането на безконтактни разплащания в България започна през 2010 г. Популярността им обаче все още не е особено висока. При тази услуга потребителите могат да извършат плащане с банковата си карта – както кредитна, така и дебитна – като само я доближат до ПОС терминала. За по-малки суми на направените покупки (до 50 лв.) не е необходимо да се въвежда ПИН код. Покупки на по-голяма стойност също могат да се плащат безконтактно, но с въвеждането на ПИН код. Идеята е, че по този начин плащанията стават значително по-бързо, тъй като не се губи време картата да се поставя в ПОС терминала и да се изчаква определено време за обмен на информация с банката. Самите банкови карти са стандартните, познати до момента пластики с чип и/или с магнитна лента, като в тях е вграден и допълнителен специален слой, който действа като антена за свързване с ПОС терминала чрез т.нар. технология NFC (near-field communication) за безжичен пренос на данни на къси разстояния. Въпреки че съществува като възможност на пазара от няколко години, този тип плащания все още не е широко разпространен. По данни на "Visa Европа" към януари 2014 г. в България са издадени над 50 хил. карти, които поддържат тази функционалност, а ПОС терминалите, които приемат такива плащания, са над 5200. Преди месец от Уникредит Булбанк прогнозираха, че към края на годината броят на издадените на местния пазар карти с такава функционалност ще достигне около 1.2 млн. ПОС терминалите, приемащи такива плащания, също ще се увеличат и към края на годината ще бъдат около 7500, смятат от банката. За момента българските потребители могат да плащат безконтактно в някои търговски вериги, заведения за хранене, бензиностанции, аптеки и др. обекти. От "Visa Европа" обаче посочват, че този тип плащания могат да се използват и например в градския транспорт, на паркинги, при вендинг машини и др.
Източник: Капитал (21.03.2014)

Михай Танасеску: Смятаме да увеличим кредитната си дейност в България през 2014 г. Г-н Танасеску, разкажете накратко какво представлява Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) като институция и с какво по-точно се занимава? ЕИБ е единствената финансова институция, подчинена на процеса за взимане на решенията на Европейския съюз. Акционерите на банката са 28 държави - членки на съюза. Групата на ЕИБ включва и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Той е дъщерно дружество на банката, като тя притежава 60.1% от капитала му. Приблизително 30% се държат от самата Европейска комисия или ЕС, а останалите 9% са собственост на акционери от цяла Европа. Като цяло банката осигурява финансиране и подкрепа за добри и устойчиви инвестиционни проекти. Общо активите й в края на 2013 г. възлизат на 512 млрд. евро, като тя се явява естествен финансов партньор на европейските институции. Банката набира своя капитал включително от международните финансови пазари. Целта й обаче не е да прави печалба, по-скоро можем да я причислим към неправителствените организации, а основната й задача е да предоставя на клиентите си заемно финансиране на по-благоприятни условия. За целта тя има най-високия кредитен рейтинг – ААА, и силна капиталова база. Тя е финансирала проекти в над 160 държави, като основните й продукти са заеми, кредитни гаранции, дялово финансиране, програми за споделяне на риска и, разбира се, консултантски услуги. През 2013 г. ЕИБ е отпуснала 270 млн. евро финансиране за България през различни програми за кредитиране. Това е повишение с 48% спрямо година по-рано. Колко ресурс планира да отпусне банка за страната през настоящата година и в краткосрочен план? Така е, радвам се да отбележа, че в България имахме значителен ръст на кредитирането за периода. Ръстът за България е по-голям от средния за Европа. А това е добър индикатор. Страната има нужда от повече ресурс, за да засили конкурентоспособността си и да увеличи потенциала си за растеж. Само така ще може да се справи по-добре с предизвикателствата на настоящата икономическа криза. Що се отнася за настоящата година, ще продължим антицикличната си подкрепа за растеж и нови работни места в България. В краткосрочен план ще се фокусиране върху кофинансирането на големи инвестиционни проекти, предвидени за периода 2014 - 2020 г., като например в областта на устойчивия транспорт, водния сектор и екология, развитието на селските райони и увеличаването на достъпа до дългосрочно финансиране както за малкия и среден бизнес, така и за средно големите компании. Освен това ще подкрепяме и проекти, насърчаващи конкурентната енергия и енергийната ефективност. В тази връзка смятаме да увеличим кредитната си дейност през 2014 г., но е трудно да дам оценка за точната стойност на заемите, които ще бъдат подписани през годината. А какви канали ще използвате за реализирането на кредитната си активност – повече директно публично финансиране или чрез посредничеството на местните финансови институции? ЕИБ финансира директно даден проект само ако стойността му надхвърля 25 млн. евро. По-малките проекти, като тези за малки и средни предприятия и малко по-голям бизнес, подкрепяме чрез кофинансиране през нашите финансови институции – партньори в страната. Това обикновено са местни банки и лизингови компании с добре развита клонова мрежа и клиенти, които са както частния бизнес, така и публичните институции. Въпреки че банките преотдават финансирането на ЕИБ на техен риск, те все пак споделят част от по-изгодните условия на това финансиране с клиентите си, т.е. условията на отпуснатите кредити са по-изгодни. В момента увеличаваме партньорите си във всяка страна, в която работим, така че да увеличим възможностите и каналите финансирането да достигне до малките и средните предприятия. ЕС все повече окуражава подкрепата за малки и средни предприятия чрез различни кредитни и гаранционни схеми както с ресурс от структурните фондове, така и с допълнителен капитал от самите европейски институции. Колко ефективни са според вас тези инструменти? Смятате ли, че успяха да свалят цената и достъпа до финансиране за компаниите? Групата на ЕИБ подкрепя малките и средните предприятия и по-големите компании изключително успешно, ако съдим по отпуснатите средства досега. Подкрепата за МПС сектора вече е едно от най-големите ни пера и възлиза на 21.9 млрд. евро. Това число включва както финансиране от самата ЕИБ, което се равнява на 18.5 млрд. евро, така и ресурс на Европейския инвестиционен фонд с 3.4 млрд. евро. Това е рекордно голямо число за нас и на практика представлява удвояване през 2013 г. Като прибавим към това и привлечения частен капитал, това позволи на групата на банката да мобилизира над 50 млрд. евро за малкия и средния бизнес. Ако трябва да конкретизирам, това означава, че повече от 230 000 малки и средни компании са получили директно или индиректно подкрепа от групата на ЕИБ само през 2013 г. А тези компании дават работа на повече от 2.8 милиона души в Европа. Какво допълнително трябва да се направи според вас, за да се облекчи още достъпът на малкия бизнес до финансиране, защото въпреки тези числа много компании остават недофинансирани или се финансират на висока цена? Какви нови инициатива се предвиждат в тази насока? Един от важните аспекти в тази насока според мен е прилагането на програма JEREMIE, която работи много добре в България. Това е много успешен инструмент за подпомагането на малкия и средния бизнес. След подписването на новите споразумения по схемата за споделяне на риска с Райфайзенбанк и Банка ДСК през лятото на 2013 г, нисколихвените заеми по програма JEREMIE са вече почти напълно раздадени през седемте финансови институции, работещи по схемата в страната. А това са Банка "Алианц", Банка ДСК, Райфайзенбанк (България), Първа инвестиционна банка, Прокредит банк, Сосиете Женерал Експресбанк и Уникредит Булбанк. През последните 12 месеца финансовите институции са оползотворили близо 50% от инструмента в 1400 заема за близо 200 млн. евро. Самите заеми са с преференциални условия за малките предприятия, включително и млад бизнес без никаква кредитна история. А според вас как се усвояват европарите в България? Вие осигурявате ли техническа подкрепа в тази насока и въобще в други страни членки? Ние подкрепяне усвояването на ресурса по различни начини както в България, така и в други страни, присъединили се към ЕС след 2004 г. и с право на еврогрантове. Един от каналите, през които предоставяме техническа помощ, е чрез JASPERS програмата, или т.нар. съвместна помощ за подкрепа на проекти в европейските региони. Тази инициатива представлява именно техническа подкрепа в партньорство между Европейската комисия, ЕИБ, Европейската банка за възстановяване и развитие и германската Kreditanstalt fur Wiederaufbau. JASPERS комбинира натрупаното през годините знание на ЕИБ, комисията и партньорските финансови институции с местната експертиза. Споделяме този опит безплатно за клиентите ни. До края на 2013 г. JASPERS приключи 184 проекта в България на обща стойност 5.2 млрд. евро. В България в допълнение на JASPERS с българското правителство имаме подписан Меморандум за разбирателство по отношение на техническата подкрепа в реализирането на европейски проекти кофинансирани от банката в страната. С тази инициатива банката даваше своята помощ както в процеса на планиране, така и в процеса на реализиране на проекти по предприсъединителните програми и ще продължи да го прави и при реализирането на проекти сега. Идеята е да се ускори и подобри качеството на усвояването на евроресурса от структурните фондове. Освен това ЕИБ кофинансира проекти, спечелили евросубсидии. Това означава, че банката може да осигури ресурс, нужен в частта със съфинансирането от страна на държавите членки. Този ресурс може да бъде осигурен, преди да приключи проектът. Освен това в някои случаи имаме и т.нар. гратисни периоди, в които държавите изплащат само лихвите. По този начин България спокойно може да започне реализацията на приоритетен за нея проект, без да се притеснява, че това ще натежи на бюджета й. Друг добре работещ финансов инструмент, който увеличава усвояването на европейските грантове в България, е програмата JESSICA, която финансира проекти за устойчивото развитие на градската среда. Холдинговото дружество JESSICA в България бе създадено през 2010 г. с 33 млн. евро капитал от ОП "Регионално развитие" 2007 - 2013. Целта му е да подкрепи градски фондове за развитие, които да инвестират в проекти в София и други шест големи града – Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен. JESSICA финансира проекти за индустриални зони, бизнес, търговски и развлекателни центрове, спортни съоръжения и други публично-частни партньорства. За момента са подписани седем проекта – един в София, три в Стара Загора, два в Бургас и един в Русе. Общият бюджет за тях е около 26.5 млн. евро, а финансирането по JESSICA е 7 млн. евро. Ще продължи ли ЕИБ да кофинансира проекти с европейски ресурс в България? Кои са секторите, в които бихте се фокусирали, ако има такива? Да, банката ще продължи както кофинансирането, така и техническата помощ, за която вече говорихме. В тази връзка, за да сме по-близо до клиентите, смятаме да открием офис в София, в който ще се помещават служителите на банката и на Европейския инвестиционен фонд, както и експертите ни по JASPERS. Надяваме се офисът да е заработил до края на годината. Що се отнася до приоритетите ни като сектори, банката се фокусира основно в инфраструктурни проекти за модернизацията на транспортната мрежа в страната, екологичната модернизация и инвестициите в енергийна ефективност и възобновяеми източници. Покриваме и проекти за подобряване на градския транспорт, както и други големи проекти, които могат да бъдат финансирани с евроресурс като здравеопазване, проучвания и развойна дейност и градско развитие. Освен това ЕИБ участва с допълващо финансиране за малкия бизнес при различни грантови програми, осигурявани от ЕК, като например KIDS програмата, която финансира проекти за енергийна ефективност. А как бихте оценили икономическото и политическото развитие на България в последните месеци? Как изглежда България на фона на останалите страни в региона? Оптимист съм по отношение на икономическото развитие на България. Според мен България е тръгнала по пътя към икономическото възстановяване. Брутният вътрешен продукт на страната отбеляза скромен растеж през 2013 г., а страната запази стабилност дори в текущата трудна икономическа и политическа среда. Освен това фискалният дефицит остава нисък на фона на средното за Европа, а публичният й дълг е един от най-ниските в съюза. Усилията на групата на ЕИБ са насочени именно да помага за надграждането на това позитивно скорошно икономическо развитие и да допринесе за засилването на конкурентоспособността на българската икономика. Именно това в бъдеще ще донесе растеж на страната.
Източник: Капитал (21.03.2014)

Фонд гарантира безплатно заеми за над 360 млн. лв. Националният гаранционен фонд (НГФ), част от групата на Българска банка за развитие, ще гарантира отпускането на кредити за бизнеса в размер на над 360 млн. лв. Това става възможно след подписването на споразумение с 10 търговски банки, които ще се възползват от гаранциите на фонда при отпускането на корпоративни кредити. Гаранцията, издавана от НГФ, е безплатна за предприятията и им помага да постигнат по-изгодни условия при кандидатстването за финансиране. Фондът ще издаде гаранции на обща стойност до 180 млн. лв., като ще гарантира не повече от 50% от всеки отпуснат от банките заем. Така общата сума на заемите, които може да се отпуснат с гаранция на НГФ, ще е най-малко 360 млн. лв. В случай, че по отделни заеми фондът покрива задължения в по-малък размер, а също и поради бързото изплащане на отделни заеми, общата сума на кредитите, отпуснати с гаранции по програмата, ще се увеличи. Гаранцията може да намали нужните движими и недвижими дълготрайни материални активи, които кредитоискателят трябва да заложи като обезпечение пред търговските банки. Заради понижаването на риска, който банките поемат, отпускайки заеми с гаранция от НГФ, се очаква и лихвите по кредитите да се намалят, съобщават от институцията. "Гаранционната програма е самостоятелен продукт на НГФ и той сам ще поеме риска по гаранциите, които издава. В същото време на банките не се поставят изисквания и условия да променят политиките си по оценка на проектите, които ще получат кредитиране", обясни Самуил Шидеров, изпълнителен директор на НГФ.
Източник: Стандарт (26.03.2014)

Австрийската Meinl Bank няма да отваря банков клон в България Австрийската Meinl Bank няма да отваря банков клон в България, каквито намерения заяви в края на 2012 г. Това каза Милен Керемедчиев, директор в търговското представителство на Meinl Bank в София. Плановете тогава бяха той да е и бъдещ изпълнителен директор на клона на австрийската банка в страната. Той трябваше да заработи в средата на 2013 г. На този етап Meinl остава само с търговско представителство в България, което беше открито в края на 2012 г. Идеята беше профилът и дейността на българския клон да е инвестиционна банка, предлагаща корпоративно банкиране на клиенти с по-висока платежоспособност. Паралелно със София банката планираше да открие клон и в Прага. В чешката столица клонът вече работи. Промениха се обстоятелствата, поради което се преоформиха и плановете на Meinl Bank, посочи Кремедчиев. По думите му австрийците ще развиват дейност на българския пазар само чрез търговското си представителство. "Това е работещ вариант, оперативни сме и по този начин - обслужваме клиентите си тук чрез банката в Австрия." През миналата пролет Керемедчиев обясни, че тече подготовката по откриването на клона. В началото на май 2013 г. централната банка в Австрия вече беше дала разрешение на кредитната институция да изпълни намерението си в България. Очакваше се австрийската централна банка да уведоми БНБ за това. Името на Meinl Bank обаче не се появи в списъка на кредитните институции, лицензирани в страни от Европейския съюз, с уведомление за банкова дейност в България съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт. Този списък се поддържа от централната банка и се обновява при нови уведомления. В случаите с банка от държава - членка на ЕС, издаването на лиценз не е необходимо заради правилото на единния паспорт. Прилага се само уведомителен режим, при който комуникацията се извършва между регулаторите. Въпреки че на този етап Meinl Bank няма да прави банков клон в България, по принцип не са се отказали окончателно. Освен това, че няма да правят банка у нас, австрийците са се изнесли от първия офис на търговското си представителство - Дом на Москва в София на ул. "Г. С. Раковски". Сега те се помещават в офиса на консултантската компания EU Capital Partners, в която Милен Керемедчиев е управляващ партньор заедно с Атанас Кънчев. В същото време банковият клон, който Meinl планираше да открие в Прага паралелно с този в България, вече работи. Открит е преди шест-седем месеца, посочи Милен Керемедчиев. Идеята на австрийците, които присъстваха лично на откриването на търговското представителство в София в края на 2012 г., беше банковият клон на българския пазар да обслужва бизнеса на български компании, както и на австрийски с бизнес в България и региона. Също така и бизнеса на руски граждани и фирми поради дългогодишните и трайни контакти на австрийската банка с Русия. Плановете бяха в България банката да се занимава с финансиране и оздравяване на компании в криза от производствения сектор. Като приоритетни сектори на финансиране тогава бяха посочени хранително-вкусовата и преработващата промишленост. Имаше идея банката да предлага тук и инвестиционни портфейли от фондовете си (като Meinl Eastern Europe). Обявиха и намерение да участват с пряко дялово финансиране в подценени активи в страната в размер на 200 млн. евро през следващите (спрямо 2012 г. - бел. ред.) две години. На практика България не е непознат пазар за австрийската банка. Meinl е оглеждала българския банков пазар за директно навлизане в него преди около две години, като е проучвала възможността за покупка на част или целия капитал на Токуда банк. По време на продажбата на МКБ Юнионбанк (купена от ПИБ през октомври 2013 г. и влята в нея - бел. ред.) тя е проявила интерес и към нея, но до подаване на оферта не се е стигнало. Meinl Bank е малка частна банка в Австрия, фокусирана в инвестиционно и частно банкиране. Собственост е на фамилия предприемачи, които осигуряват 40% от вноса на кафе в Русия. Това е основният бизнес, с който фамилията се занимава още от XIX век, като основател на компанията е Юлиус Майнл.
Източник: Капитал (02.04.2014)

Прехвърлиха над половин милион акции на Химимпорт Над 506 хил. акции на Химимпорт бяха изтъргувани в първата търговска сесия за април. Сделки бяха сключени в диапазона от 2.137 до 2.198 лв. за брой, а в края на деня цената отчете ръст от 1.12 на сто до 2.174 лв. за лот. Активна бе и търговията с друг син чип – Зърнени храни България, като в 54 трансакции се прехвърлиха над 114 хил. лота. Ценовото изменение за деня е спад от 3.1 на сто до 0.56 лв. Близо 90 хил. акции бяха прехвърлени и при Първа инвестиционна банка, като цената отчете ръст от 2.93 на сто до 4.21 лв., докато книжата на Софарма поевтиняха с 2.15 на сто до 4.50 лв. Акциите на Албена Инвест Холдинг добавиха 9.99 на сто към пазарната си капитализация след изкупуване до 7.15 лв. за брой. С близо 3% ръст до 7.10 лв. приключиха деня книжата на Трейс Груп Холд, като сделка бе осъществена и на 7.288 лв. за лот. Над 10 хил. акции бяха прехвърлени при Проучване и добив на нефт и газ като цената на книжата се покачи до 9.70 лв., докато Синергон Холдинг добави 6.67 на сто след изкупуване в края на сесията до 1.60 лв. за ценна книга. SOFIX приключи първата сесия за април с повишение от 0.13 на сто до 601.09 пункта. Ръстът е седми за последните осем борсови дни.
Източник: profit.bg (02.04.2014)

Държавата се отказва от Ремотекс Държавата се отказва да придобива Ремотекс-Раднево, съобщи министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев в Бургас, цитиран от пресцентъра на министерството. Работниците от предприятието обаче ще бъдат назначени на работа в „Мини Марица-изток“, в поделение, което ще се занимава с ремонтни дейности, допълни Стойнев. “В държавните мини има необходимост от точно такива кадри”, коментира министърът на икономиката и енергетиката и обясни, че така процесът по ремонтните дейности, необходими в мините, ще бъде затворен. Преговорите със собствениците на радневското предприятие за закупуването му започнаха през миналата година, след като работниците проведоха серия от протести заради неизплатени заплати. Собствениците обаче поискаха 85 млн. лева от държавата, заради което икономическото министерство реши да “замрази” преговорите и да назначи независим оценител, който да оцени реалното състояние на предприятието. По думите на министър Стойнев оценката не е установила точният размер на задълженията на Ремотекс, заради което правителството не би могло да се ангажира със задълженията и възстановяването на завода. Преди около месец Стойнев съобщи, че се е появил и частен инвеститор за Ремотекс, но не обяви повече подробности. Във връзка с изпратеното до Министерството на икономиката и енергетиката писмо от еврокомисаря по енергетика Гюнтер Йотингер министър Стойнев коментира, че между София и Брюксел се водят интензивни преговори и има добро сътрудничество. Той потвърди, че ще приеме поканата на Йотингер за разговор. “За мен на първо място обаче стои стабилността на енергийната система в България и е приоритет националният интерес”, каза още министърът. Стойнев допълни, че очаква вписването на новия борд на „Слънчев бряг“ АД, който ще позволи да бъде реализирана новата политика и промяна при управлението на дружеството. Икономическият министър изрази готовност да обсъди с хотелиерите искането им курортът да се отдели от общината в Несебър. “Ако се сметне, че отделянето на курорта от общината е за доброто на туризма, могат да бъдат предприети нужните законодателни промени”, коментира той.
Източник: Инвестор.БГ (07.04.2014)

Две големи строителни компании са с нови собственици Две големи строителни компании - "ПСТ холдинг" и "Пътища Пловдив", са с нови собственици, става ясно от информация за сделките в Търговския регистър. Първото дружество е прехвърлено изцяло на кипърска офшорка, но неофициално се твърди, че сегашният собственик, свързан с Първа инвестиционна банка, взима нов партньор - любимата строителна фирма на вече две правителства - "Водстрой 98". При "Пътища Пловдив" пък от строителния бизнес излиза Георги Гергов, а купувачът - благоевградската "Агромах", се разраства. И двете дружества са сред големите в сектора, като общото е, че работят по дострояването на магистрала "Марица", чието изпълнение върви с чувствително закъснение. "Пътища Пловдив" работи по отсечката Оризово – Димитровград, а "ПСТ холдинг" - по участъка Димитровград – Харманли. Едноличен собственик на капитала на "ПСТ холдинг" от 26 март тази година е регистрираното в Кипър Kolvik Services Ltd, става ясно от вписаните в петък промени във фирменото дело. Това е второ прехвърляне на собствеността на "ПСТ холдинг" в рамките на година. През април 2013 г. дружеството премина от пътния холдинг на Васил Божков към офшорни компании, свързани с Първа инвестиционна банка (ПИБ). В борда влязоха Иван Шарланджиев и Петко Хитров, които бяха в управата на свързаната с банката пловдивска фабрика "Юрий Гагарин" (специализирана в отпечатването на опаковки и помощни материали предимно за цигарената индустрия), преди тя да бъде продадена от близки до финансовата институции компании. От документите за новата сделка става ясно, че "Ди Ви Ти Джи България" (собственост на офшорка от Британските Вирджински острови) и "Галиано уърлдуайд лимитед" (също от Вирджинските острови) са прехвърлили всички акции на кипърското Kolvik Services Ltd. Цена не е посочена. Купувачът се представлява от Ники Тенекетзи, която най-вероятно е номинален директор. Собствениците на Kolvik обаче не се виждат и може да са други офшорни компании. "ПСТ холдинг" е сред най-големите строителни компании в стараната - приходите й за 2012 г. (когато строеше отсечка от магистрала "Тракия") са 188 млн. лв. Цялото търговско предприятие е заложено срещу кредит от ПИБ за 50 млн. лв. Един от вариантите е сделката да се прави заради закона "Пеевски-Цонев", който ограничава дружествата с офшорни собственици от обществени поръчки. Кипър не влиза в "забранения" списък за разлика от Британските Вирджински острови. Предишните собственици би трябвало да декларират действителните си акционери - физически лица, в случай че изпълняват обществени поръчки. По информация от два независими източника на "Капитал" в "ПСТ холдинг" се случва реална промяна в собствеността. Представители на строителния сектор твърдят, че във фирмата собственост придобива "Водстрой 98", която през последните години спечели обществени поръчки за над 660 млн. лв. и се смята за близка до Корпоративна търговска банка и депутата от ДПС Делян Пеевски. Чрез сделката, според източниците тя е за 50% от "ПСТ холдинг", компанията си подсигурява ресурси за изграждането на Северната скоростна тангента. Тангентата е първият голям пътен проект за "Водстрой 98", която спечели търга за отсечката заедно с Хидрострой", "Пътстрой Бургас", "Пътни строежи Велико Търново" и "Пътинженерингстрой-Т" при цена от 150 млн. лв. Компанията, както и "ПСТ холдинг", е и част от подизпълнителя, който (макар и необявен официално) ще строи българския участник от "Южен поток". Следващата седмица ще бъде вписана и промяна в директорския борд на "ПСТ холдинг", съобщиха за "Капитал" източници, свързани с компанията. В управлението ще влезе Цветан Цонев, който през януари тази година излезе от ръководството на "Трейс груп холд" АД. Той потвърди за поканата и за принципното си съгласие и уточни, че предпочита да коментира по-детайлно, след като промените станат факт. В директорския борд ще влезе и Камен Кичев, бивш зам.-министър по транспорта в кабинета на Бойко Борисов. Той отговаряше за БДЖ и авиацията. Той не беше открит за коментар, но по информация на "Капитал" е приел предложението да ръководи заедно с Цонев "ПСТ холдинг". В средата на март собственикът на благоевградската строителна компания "Агромах" Асен Савев е придобил дял от 91.76% в "Пътища Пловдив" на Георги Гергов. Пловдивският бизнесмен отдавна обяви плановете си да излезе от строителния бизнес, като обмисляше обединение на "Пътища Пловдив" със софийската "ИСА 2000". В крайна сметка сделката е договорена с Асен Савев и "Агромах", която по неофициална информация се е включила строежа на участъка Оризово – Димитровград от "Марица" на по-ранен етап. Активи на "Агромах" пък вече са част от обезпечението по залог за 29 млн. евро, вписан на името на "Пътища Пловдив" от Уникредит Булбанк, става ясно от Търговския регистър. Георги Гергов отказа коментар пред "Капитал" и прехвърли всички въпроси за изграждането на "Марица" към новите собственици. Той каза, че е приключил с пътностроителния бизнес. Христо Савев – син на Асен Савев и формален собственик на "Агромах", не отговаряше на мобилния си телефон в петък. В момента "Пътища Пловдив" изпълнява основно поръчки за поддръжка и ремонт на пътната мрежа в района на Пловдив и близките общини, както и строителството на лот 1 (Оризово - Димитровград) на магистрала "Марица". Формално изпълнител на отсечката е италианската "Кооператива Муратори и Чементисти" (CMC di Ravenna), а пловдивското дружество има договор с нея. За 2012 г. приходите от продажби на "Пътища Пловдив" са 31.5 млн. лв., а печалбата – 1.9 млн. лв., при 78 хил. лв. година по-рано. Задълженията на дружеството обаче също са нараснали до 26 млн. лв. главно към банки и доставчици. Около 16 млн. лв. от тях са текущи. Индивидуалните приходи от продажби на "Агромах" за 2012 г. са 56.1 млн. лв., а консолидираните - 86 млн. лв.
Източник: Капитал (07.04.2014)

Фондовете на ПОД Бъдеще са достигнали дял от 5,25% във Феърплей Пропъртис Фондовете, управлявани от ПОД Бъдеще АД, са достигнали дял от 5,25% в капитала на Феърплей Пропъртис АДСИ, съобщиха от дружеството чрез БФБ-София. Към 31 декември 2013 г. тези фондове не бяха сред акционерите с над 5%, каквито бяха само учредителят Марио Захариев със 73,57% (заедно със свързани лица) и фондове на ПОК Доверие (7,98%). Може би именно фондовете на ПОД Бъдеще АД са купували акциите на ФПП при поскъпването на 2 април 2014 г. Тогава имаше сделки за 904 104 акции при цени до 29 ст. за акция, спрямо цена на затваряне от 25 ст. в предния ден. Последва и голяма активност на 9 април 2014 г., когато бяха разменени 389 305 акции на цени до 28,4 ст. за брой. Общо в двата дни бяха изтъргувани 1,29 млн. акции, или 2,3% от капитала, на Феърплей Пропъртис АДСИЦ. На 2 април 2014 г. имаше силен интерес и към други борсови позиции. Тогава Гено Тонев*, инвестиционен консултант в УД Юг Маркет Капитал Мениджмънт, коментира следното „Доста пари се похарчиха днес на борсата. Това вероятно се дължи на чуждестранен купувач/и, като интересът бе насочен към доста разнообразна подборка от акции (Проучване и добив на нефт и газ, Неохим, ПИБ, ФеърПлей Пропъртиc АДСИЦ, Елхим Искра) извън сините чипове. Можи би инвеститорът се завръща на пазара и се насочва към компании, които познава. Това от друга страна са акции, които загубиха много по време на борсовия срив, а се представяха силно при подема.“ Възниква въпросът, ако фондовете на ПОД Бъдеще АД са купили акциите на Феърплей Пропъртис АДСИЦ, то дали те са и купувачите по другите горещи позиции от 2 април? На 2 април 2014 г. акциите на Проучване и добив на нефт и газ АД поскъпнаха с 13,4% в изкупуване до 11 лв. за акция в 12 ч. Книжата на Феърплей Пропъртис АДСИЦ бяха изкупени до 0,29 лв. в 12:11 ч. при ръст с 16% за деня. Изкупуванията на акции от Проучване и добив на нефт и газ АД и Феърплей Пропъртис АДСИЦ продължиха и след това до посочените по-горе цени. Имаше и мощен ръст при Билборд АД с 10,56% до 0,785 лв. в 12:25 ч., a pри Неохим АД - с 8,77% до 62 лв. в 13:27 ч. Обирания имаше и при М+С Хидравлик АД до 15,999 лв., или ръст със 7,38%, а цената на акцията на Елхим-Искра АД набъбна с 19,6% до 2,99 лв. При Първа инвестиционна банка повишението беше с 9,26% до 4,6 лв. Дали всички тези изригвания в цените и оборотите по отделни позиции са причинени от покупки на фондовете на ПОД Бъдеще АД, няма как да разберем, защото борсовата търговия е анонимна. Investor.bg отправи запитване до ПОД Бъдеще АД, дали покупките и по другите позици на 2 април 2014 г., са направени от неговите фондове.
Източник: Инвестор.БГ (15.04.2014)

Бургаският корабостроителен завод беше продаден на търг срещу сумата от 47 555 520 лева. Това е точно с 21 645 лева повече, отколкото първоначално обявената цена от 47 533 875 лева. Купувач на корабостроителницата е взискателят – Първа инвестиционна банка. Другият кандидат беше фирма „Девин гала“. Именно трезорът - най-големият кредитор на предприятието пусна завода за публична продан през март т.г. Частният съдия-изпълнител Таня Маджарова извади на търг над 50 декара златна земя с излаз на море, собственост на „Бургаски корабостроителници” АД, заедно с изградените върху нея 20 сгради. Теренът бе разделен на четири части, като за всеки парцел от него бе определена отделна цена, като не бе задължително предприятието да се купува накуп, а можеше да се наддава за всеки един имот поотделно. Най-скъпият терен бе на стойност 46 917 600 лева, а най-евтиният 194 550 лева. На обявения публичен търг във вторник се явиха двама кандидати - Първа инвестиционна банка и фирма „Девин гала”, която обаче се включи в наддаването само за един от терените – с начална цена 214 950 лева, като вдигна стъпката само с 500 лева отгоре. Представителите на банката обаче веднага реагираха и предложиха цена от 236 595 лева за същия този терен. Така те спечелиха търговете за всичките четири парцела. „Процедурата не е окончателно финализирана. Купувачът трябва да плати вземанията с привилегия - местния данък за имота, ДДС, задължения към други взискатели, разноски и пр. Вече има и към 30 присъединени иска за изплащане на трудови възнаграждения, така че преди да бъде обявен окончателно за собственик, ще трябва да плати всичко това”, каза частният съдия-изпълнител Таня Маджарова. Корабостроителницата в Бургас-някога основен индустриален колос в страната бе изправена на ръба на фалита в края на миналата година, а близо 150-те служители бяха съкратени от длъжност в присъствието на въоръжена охрана и предколедно оставени на улицата с неплатени заплати. По неофициални данни задълженията на завода в момента надхвърлят 150 милиона лева. Според сигнал, изпратен от съкратените служители до Районна прокуратура – Бургас и ДАНС, дружеството умишлено било водено към фалит. „Извършени са и незаконни разпореждания с имущество, пренасочвани са парични потоци на други предприятия. Отклонени са огромни средства, както и безпрецедентни по размерите си комисионни. Една от последните е в размер на 425 хиляди долара комисионна за ремонт”, се посочва в сигнала. Към момента основният пакет акции (над 80 %) на „Бургаски корабостроителници” АД се държи офшорна компания. През януари т.г. бе създадена нова компания – „Барбела” –дружество, регистрирано в Лихтенщайн с капитал от 1000 лева, което да поеме функциите на корабостроителницата.
Източник: Преса (17.04.2014)

Корабостроителницата в Бургас вече е собственост на ПИБ Първа инвестиционна банка (ПИБ) придоби основните производствени активи на "Бургаски корабостроителници" в търг за 47.5 млн. лв. Това обяви съдебният изпълнител Таня Маджарова, която организира процедурата по искане на банката. Финансовата институция е основен кредитор на предприятието, към което претенции имат десетки фирми и работници. Нейният иск е за невърнати кредити от 30 млн. евро по данни на съдебния изпълнител. Със сделката корабостроителницата, която беше приватизирана от фирми от групата на Васил Божков, вече директно преминава към кредитора си. От месеци всъщност банката контролираше дружеството, но сега пряко взима основното производство. Строителството и ремонтът там бяха замрели през последните години, а през декември окончателно бяха съкратени всички служители. Сега ПИБ има две години, за да продаде придобивката си. Ако има заинтересовани, сделката ще е лесна, защото ще се предлага чист актив. А иначе процедурата по фалит може да се точи и десетилетие. Маджарова обясни, че съгласно процедурите ПИБ ще може да направи прихващане на суми, които има да взема от корабостроителниците, за сметка на онова, която трябва да внесе за покупка. Дейностите по приключването на сделката може да отнемат повече от месец, през който може да постъпват възражения срещу продажбата, включително от самата корабостроителница. Реакция от нейна страна едва ли може да се очаква, имайки предвид, че и сега дружеството се контролира индиректно от банката кредитор. Тя е обезпечила вземанията си с ипотеки на активи, но придобивайки собственост върху тях чрез публичен търг, за ПИБ би било по-бързо и сигурно, че ще получи обратно парите си. Търгът за основните активи на корабостроителницата в Бургас бе обявен в средата на март по искане на ПИБ в качеството й на основен кредитор. Те бяха обособени в четири имота, за които можеше да се наддава поотделно. Общата площ на пуснатите за продажба терени заедно с прилежащите им сгради бе 562 хил. кв.м от общо 800 хил. кв.м, притежавани от предприятието. Началната цена от 47 млн. лв. представляваше 75% от оценката, извършена от независим експерт. Ако търгът не бе успял от първия път, същите активи щяха да бъдат повторно извадени за продажба на още по-ниска цена, която щеше да бъде с 20% под първоначалната. В първите дни от обявяването на процедурата в "Бургаски корабостроителници" е имало посещение от потенциални участници в търга, каза тогава изпълнителният директор на дружеството Деян Маринов. Интерес към предприятието проявяваше и германското дружество P&S Project, но оттам коментираха, че обявената цена е твърде висока. Заявки за участие са постъпили в последния ден за подаване на оферти. Едната е била на ПИБ, която обаче не е внесла задатък, тъй като е взискател и законът й позволява да извърши прихващане между задълженията си и онова, което има да взема от длъжника. Другият кандидат е бургаската фирма "Девин - Гала", която е проявила интерес към един от по-малките парцели, предложени на търга, но не го печели. Резултатът от символичната конкуренция между наддавачите е постигането на сума, която е малко по-висока от първоначално обявената за групата от активи, или общо 47.5 млн. лв. Следва процедура по прехвърляне на имотите в полза на ПИБ, която ще отнеме седмици. "Капитал Daily" не успя да се свърже с представител на ръководството й, но от предишен разговор с изпълнителния директор на предприятието Деян Маринов стана ясно, че мениджмънтът не възразява срещу начина, по който кредиторът опитва да събере вземанията си. И преди публичната продан "Бургаски корабостроителници" се намираха под влиянието на основния си кредитор, като според близки до дружеството собственикът на 80.6% от акциите на предприятието - сейшелската "Хунас инвестмънтс лимитед", е свързана с банката. В момента дейностите в корабостроителниците се контролират от временен синдик, който разреши да се извърши подготовка на оборудване, с което да се поемат поръчки за ремонт на кораби. В съда се гледат два иска за обявяване на "Бургаски корабостроителници" в несъстоятелност - единият е подаден от "ПСТ холдинг" (също свързано с ПИБ) заради дълг от 3 млн. лв., а другият е по искане на новото ръководство на дружеството, което по този начин се опитва да наложи общ запор над активите му и да се застрахова от продажби "на парче", задвижени от други кредитори. Резултатът от нея напомня на случилото се с други големи дружества, които банката активно е кредитирала в миналото. През 2011 г. ПИБ финансира фирмата "Елтрейд къмпани" на 26-годишния Лъчезар Варнаджиев, която купи бившия металургичен гигант "Кремиковци" на публичен търг срещу 316 млн. лв. Година по-късно с посредничеството на "Хармони 2012" бе наложен контрол над основни производствени мощности в "Оловно-цинков комплекс" - Кърджали. В първия случай последва нарязване на скрап на излишното оборудване и опит за частична препродажба, засега без резултат. При ОЦК е обещано възстановяване на цинковото производство, но до този момент планът не е готов.
Източник: Капитал (22.04.2014)

ПИБ иска възлагане на активи на Бургаски корабо- строителници за сметка на дълга Основният кредитор на „Бургаски корабостроителници” - Първа инвестиционна банка (ПИБ), към която претенции имат и десетки фирми и работници, е поискал възлагане на активите на дружеството за сметка на дълга му. Това заяви частният съдебен изпълнител Таня Маджарова. Тя беше категорична, че ПИБ не е новият собственик на бургаското предприятие, тъй като няма прехвърляне на собствеността, а само проведен търг за активите. Банката-кредитор е придобила основните производствени активи на "Бургаски корабостроителници" на търг за 47,5 млн. лв., заяви Маджарова. Тя уточни, че искът на банката е за непогасени кредити в размер на 30 млн. евро. Маджарова посочи още, че предстои разпределението и превеждането на сумите, както и изчакване на сроковете на жалбите по съдебните дела, с които се иска обявяване на "Бургаски корабостроителници" в несъстоятелност. По думите на съдебния изпълнител това ще отнеме поне месец. Фирми и работници също имат претенции към предприятието. Сред тях е "ЕВН Трейдинг Ийст Юръп", която към края на 2013 г. има вземания за над 21 хил. лв. Банката ще може да направи по-късно прихващане на суми, които има да получава от корабостроителницата, за сметка на сумата, която трябва да внесе за покупката, поясни още Маджарова. Припомняме, че търгът за активите на корабостроителницата беше организиран по искане на банката в средата на март. Началната цена на активите – терени с площ над 700 дка, производствени и административни сгради, беше почти 47 млн. лева. Банката е предоставила на предприятието общо три банкови кредита, обезпечени с условен кредит в размер на 55 млн. евро. На 21-и октомври 2013 г. банката е обявила с писмо условния кредит за предсрочно изискуем за размера на просрочените суми - 26,750 млн. евро. През декември 2013 година 140 работници в "Бургаски корабостроителници" бяха съкратени, като всеки от тях има да получава по няколко заплати. Според работниците фалитът на предприятието е умишлен. Според тях след приватизирането на дружеството през 2000 година е започнало целенасочено и системно източване на фирмата, което е довело до банкрут. Икономическият министър Драгомир Стойнев обаче заяви, че помощ от държавата не е възможна, защото разговорите трябва да се водят между потенциалния инвеститор и сегашния собственик на дружеството. Вицепремиерът Даниела Бобева също беше категорична, че държавата не може да се намеси в казуса, от една страна заради процедурата по публична продан на активите и от друга, защото такава намеса би се тълкувала като държавна помощ по европейското законодателство.
Източник: Инвестор.БГ (23.04.2014)

Край на високите лихви по депозити Фактически край на високите лихви по депозити може вече да бъде обявен. През март и последната банка (от по-големите и със значение за сектора и пазара), която привличаше средства на сравнително високи лихвени нива, е променила лихвената си политика. Корпоративна търговска банка (КТБ, четвърта по размер на активи към края на февруари 2014 г.) значително е влошила лихвените си условия за депозити по новосключени договори, става ясно от месечния обзор на банковия пазар за март на финансовия портал "Моите пари". Това показва и скалата на лихвените проценти на интернет страницата на банката. Друга банка на пазара, която е сред водещите по размер (трета по активи към края на февруари 2014 г.), предлагаща привлекателни лихви по депозити, е ПИБ, като тя също е намалила през миналия месец лихвените нива. Общо осем банки са понижили лихви по депозити – срочни и спестовни и безсрочни влогове, през миналия месец, показва обзорът на "Моите пари". Според анализаторите от "Моите пари" със значителното намаление на лихвените условия на КТБ на практика се слага край на възможността да бъде получен висок доход от депозит или сметка. До миналия месец банката предоставяше с няколко пункта по-високи лихви по срочни и безсрочни депозити, се посочва още в анализа им. До редакционното приключване на броя от банката не отговориха какви са мотивите за промяна на лихвената политика. Тенденцията за понижение на лихвите по депозити започна още през 2011 г., като се случва бавно и постепенно, но постоянно. По време на депозитната война от 2009-2010 г., когато банките трупаха ликвидност на висока цена, лихвите по депозити достигнаха дори двуцифрени нива на годишна база. След това започна успокояване на пазара и постепенно понижение на лихвите, като някои банки – основно с българска собственост, запазиха сравнително високи лихвените нива поради липсата на банка майка например за осигуряване на ресурс в случай на нужда. В крайна сметка предлаганите средно за пазара лихви паднаха до около 3-4% максимум за шестмесечни депозити в левове, като в евро обичайно лихвите са малко по-ниски. По данни на БНБ от лихвената статистика към края на февруари (за март данните ще бъдат публикувани в края на април - бел. ред.) средната за пазара годишна ефективна лихва по срочни депозити в левове е била 3.4%, а в евро 3.25%. Според новите лихвени условия на КТБ по шестмесечен срочен депозит в левове (над 1000 лв.) предлаганата годишна лихва е 4.25%, като за 36 месеца достига 6%. Преди понижението банката имаше срочни и безсрочни депозити с между 7% и 8.85% годишна лихва. Други банки, предприели поредно понижение на лихвените нива - по срочни депозити и спестовни сметки, през март според обзора на "Моите пари" са Прокредит банк (с около 1 процентен пункт за левове и с 0.25-0.50 пр.п. за евро), Сосиете женерал Експресбанк (0.10-0.20 пр.п.), Банка ДСК (0.30-0.60 пр.п.), Българо-американска кредитна банка (0.10-0.20 пр.п.), Търговска банка Д (0.25 пр.п.), ПИБ (0.10-0.20 пр.п.), Инвестбанк (0.25-0.50 пр.п.). За разлика от масовата активност при депозитите през март банките са проявили от слаба до умерена активност по отношение на офертите в кредитирането – потребителски и жилищни заеми. Само три банки са обявили промоционални условия за заеми за потребление – Тексимбанк, Общинска банка и Пощенска банка. При жилищните кредити Сосиете женерал Експресбанк излезе с нова оферта, Пощенска банка също, както и Банка Пиреос, Общинска банка и Алианц банк. Според наблюденията на жилищния пазар на кредитния консултант "Кредит център" през март търсенето на кредити е останало стабилно, но е било водено от очакваните промени в Закона за потребителския кредит. "Клиентите, които бяха набелязали даден имот и имаха финално договорена цена, пристъпиха към приключване на покупката, без да чакат влизане в сила на промените. Част от търсещите дом обаче съзнателно забавят процеса, за да изчакат кредитите, отговарящи на новите изисквания", се казва в анализа на "Кредит център". Те бяха окончателно приети от парламента в началото на април. Прогнозите в сектора са, че банките ще излязат с новите си предложения след около поне два-три месеца. Промените в закона влизат в сила на 22 юли тази година – три месеца след обнародването им в Държавен вестник. Друга тенденция, която се оформя на пазара, според кредитния консултант е увеличение на запитванията за финансиране на покупка на жилище в строеж, като в повечето случаи искането е за финансиране на етап Акт 15.
Източник: Капитал (25.04.2014)

БДЖ може да загуби важни дизелови мотриси и хиляди товарни вагони До края на месец май има огромна вероятност БДЖ да се раздели с 25 дизелови мотриси "Сименс Дезиро", както и с над 3 хиляди товарни вагона, заяви министърът на транспорта Данаил Папазов, цитиран от БНР. По думите му това са най-жизнеспособните активи на националния превозвач. Решение се очаква да бъде взето на Oбщото събрание на кредиторите в началото на май. Припомняме, че немската държавна банка KFW през 2005 г. даде заем на БДЖ Холдинг за закупуването на мотрисите "Дезиро" на Siemens. Още преди две години беше ясно, че железицата не успява да превежда достатъчно висока сума по този заем и част от подвижния й състав може да бъде иззет от банката. Министерството на транспорта и на Министерство на финансите обмисляха варианти за извършване на плащания, които да удовлетворят кредитора, така че да не се стигне до изземване на подвижния състав на железницата, част от който е заложен срещу този кредит. БДЖ дължат 600 милиона лева на кредиторите, които са български и международни финансови институции. Държавата ще настоява за разсрочване на изплащането за още 10 години. Кредиторите на компанията предприеха редица действия срещу БДЖ, като бяха запорирани и сметки на железницата. Министър Данаил Папазов смята, че няма опасност това да доведе националния жп превозвач до фалит.
Източник: Капитал (28.04.2014)

"Биовет" със спад на продажбите Спад на продажбите и на печалбата за първото тримесечие отчита производителят на продукти за ветеринарната медицина "Биовет", показва неконсолидираният му отчет. Към края на март приходите на компанията са намалели с 15% до 43.4 млн. лв. главно заради по-ниски продажби на продукция. В доклада за дейността няма разбивка на кои точно пазари е отчетено понижението. Над 90% от продукцията на "Биовет" е за износ, като компанията продава по целия свят. Наред с приходите и разходите са намалели, но недостатъчно, за да се запази печалбата. Към края на март тя е 1.6 млн. лв. при 3 млн. лв. година по-рано. Най-съществената част от разходите са за материали, за които са похарчени 29.5 млн. лв., с близо 10 млн. по-малко спрямо първите три месеца на миналата година. Задълженията на ветеринарния производител са паднали леко в сравнение с март миналата година (виж таблицата), като най-съществената част от дългосрочните са банковите кредити. В момента "Биовет" се кредитира основно от Сибанк и "БНП Париба". В края на миналата година, малко след сделката за покупка на Юнионбанк от Първа инвестиционна банка, от "Биовет" съобщиха, че са погасили със собствени средства заема си към Юнионбанк. Дългът е бил 8 млн. евро, а след изплащането му бяха заличени ипотеките върху имущество и особените залози, които бяха обезпечение. Няколко седмици по-късно компанията сключи договор за бизнес овърдрафт със СИБанк, по който "Биовет" може да използва до 8 млн. евро за оборотни средства. Срокът за усвояване и използване на кредита е до 20 декември идната година, но има опция той да се удължи. Кредитът е обезпечен с ипотека върху имоти от производствената площадка на завода в Ботевград и със залог върху стоки и материални запаси на стойност общо 7 млн. евро. През април "Биовет" сключи договор с "БНП Париба" за издаване на банкови гаранции, също обезпечен с ипотека върху имот и машини. В началото на тази година от компанията съобщиха, че ще вложи 2 млн. евро в разширяване на мощностите за гранулирани ветеринарни продукти в завода си в Пещера. Очаква се проектът да бъде приключен за 18 месеца – с постройка на нова сграда и покупка на машини. Планът предвижда капацитетът за производство на тези лекарства да нарасне с 20%. Около 30% от всички лекарства на "Биовет" вече са гранулирани. Най-голямата инвестиция на "Биовет" за последните години беше изграждането на изцяло нов завод в Разград, който започна работа през 2012 г. Инвестицията в него беше 30 млн. евро и с него капацитетът на производство се удвои.
Източник: Капитал (30.04.2014)

Управлението за банков надзор на БНБ днес одобри придобиването на капитала на банка „Креди Агрикол България“ от Корпоративна търговска банка. Заповедта за одобряването на сделката е подписана от подуправителя на БНБ Цветан Гунев. След придобиването новият собственик ще подмени изцяло състава на надзорния съвет на „Креди Агрикол“, се съобщава в заповедта на банковия надзор. В надзора ще влязат Радосвета Цветанова Василева (дъщеря на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев), Орлин Николов Русев и Абдул Ал Муршиди. Със сделката КТБ придобива всички акции с право на глас на малката банка на стойност 92 090 621 лева. Така Корпоративна банка, в която мажоритарен собственик е Цветан Василев, става собственик на 100% от капитала на „Креди Агрикол“. Договорът за продажба между френското акционерно дружество и банката на Цветан Василев бе сключен на 21 януари 2014 г. БНБ е дала предварително одобрение. Комисията за защита на конкуренцията одобри сделката в началото на април. С придобиването новата група ще има дял от 8.34% в банковия пазар в България, посочиха от антимонополната комисия. КТБ е четвъртата по активи банка в страната, след Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Първа инвестиционна банка.
Източник: Money.bg (08.05.2014)

Подуправителят на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" - Цветан Гунев, издаде одобрение за придобиването от "Корпоративна търговска банка" АД на всички акции с право на глас от капитала на "Креди Агрикол България" ЕАД в размер на 92,09 млн. лв. По този начин "Корпоративна търговска банка" АД ще притежава пряко квалифицирано акционерно участие в размер на 100 на сто от този капитал. След сделката КТБ ще управлява активи за 7,7 млрд. лв., което ще й отреди четвърта позиция сред най-големите банки в страната. Първите три места се заемат от Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Първа инвестиционна банка.
Източник: Дума (08.05.2014)

Само няколко държавни дружества не са изпълнили правилата за концентрация на депозитите Осем държавни дружества от енергетиката, индустрията, технологиите и транспорта нарушават правилата за концентрация на депозитите, показва справка на ресорните министерства към края на март. Превишенията над поставения праг от 25% в една банка са малки и в някои от случаите имат оправдателна причина. Така четири месеца след като рестриктивните мерки влязоха в сила, те вече се изпълняват. От предоставената публична информация се вижда, че най-големите притежатели на паричен ресурс - дружествата от енергетиката, са изпълнили ангажимента си да разхвърлят депозитите в повече от една банка. Така, ако през март миналата година Българският енергиен холдинг (БЕХ) държеше 88.2% от парите си в КТБ, към същия период на тази година средствата му са разпределени измежду пет банки, явили се на конкурс за привличане на депозитите. Холдингът разполага със 167.5 млн. лв. свободни парични средства по данни от отчета му за първото тримесечие на тази година. Друго дружество със значителен финансов ресурс по сметки е "Булгартрансгаз", който в края на март отчита 175.32 млн. лв. То също вече спазва правилата, след като в края на декември нетната му експозиция към КТБ бе над 31%, а година по-рано тя възлизаше на 96% по данни на "Капитал". Въпреки че много дружества се оказаха в нарушение с влизане в сила на постановлението, досега няма данни някое от тях да е било санкционирано, каквото наказание е предвидено с цел въвеждане на дисциплина. Сред предприятията, които се отклоняват от разпоредбите за депозитите в края на март, са "Държавна консолидационна компания", "Националната компания индустриални зони", "Индустриален логистичен парк - Бургас" и "Ел Би Булгарикум". Последното от тях е обяснило, че причината за концентрацията е, че в последните дни на март по банковата му сметка в ЦКБ е постъпило плащане от чуждестранен контрагент. Производителят на млечни изделия има 8.2 млн. лв. по сметките си, показва отчетът му в края на тримесечието. При другите дружества нарушенията също са минимални и размерът на средствата, с които разполагат, не е застрашаващ стабилността на системата. От отчета на "Държавна консолидационна компания" прави впечатление, че преместването на средства се е отразило върху финансовите му приходи от лихви по депозитите. Това би могло да е тенденция и при останалите дружества, които още при приемането на постановлението през миналата година възроптаха, че това ще наложи разваляне на вече сключени договори за депозити и загуба на очакваната от доходност. От дружествата, подчинени на Министерство на транспорта, като нарушители в справката към края на март излизат "Холдинг БДЖ", който държи 25.12% от парите си в Юробанк България, "Летище София", което държи 26.36% от парите си в КТБ, "Безконтактни мултиплексорни вериги", което държи съответно 25.67% и 27.49% от парите си в ОББ и ПИБ, както и "Информационно обслужване", при което концентрацията е най-значителна - 93.1% от свободните парични средства се държат в ЦКБ. Прави впечатление, ме парите на държавните дружества продължават да са депозирани основно в банки с български собственици. През миналата година служебният кабинет въведе специални мерки чрез постановление към Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Те задължават предприятията, които разполагат с повече от 3 млн. лв., да разпределят средствата си в минимум четири банки, за да не се надвишава поставеният праг от 25% на нетната експозиция към дадена финансова институция. След няколко месеца на протакане и търсене на начини за заобикаляне на новите правила в държавния сектор бяха изработени правила за избор на банки, които да държат депозитите. От последната справка на икономическото министерство се вижда, че не всички са успели да проведат конкурсите. "Булгаргаз" се бави с избора на финансови институции и първите два проведени конкурса са били неуспешни. "Летище Стара Загора" е друго дружество с държавно участие, което не е пристъпило към избор на повече банки и опитва да запази статуквото. При него причината е, че то ползва услугите на Райфайзенбанк, за да икономиса от транзакционни разходи, които съпътстват регулярните преводи към Международната асоциация за въздушен транспорт (ИАТА), чиито сметки са в същата банка. При тези дружества обаче така или иначе няма концентрация и реално те спазват правилата.
Източник: Капитал (15.05.2014)

Пенсиониране вместо съкращения е схемата, по която в момента работят в БДЖ. Това каза вчера шефът на компанията Християн Кръстев. По думите му в момента няма основание да се мисли за фалит. "Само за последния месец над 120 души са се пенсионирали в БДЖ", заяви Кръстев пред БНТ. Нещо повече - програмата за оздравяване на БДЖ предвиждала покупката на "нови влакове, което ще бъде по-доброто и по-комфортно нещо". Целта е те да бъдат купени до края на годината.
Източник: Сега (20.05.2014)

Банките вече включват новите изисквания за ипотеките в офертите си Акцентът е върху премахването на таксите, които ще отпаднат след 22 юли според законовите промени. Банките започнаха постепенно да включват новите изисквания за жилищните кредити, които ще са в сила след 22 юли, като условия към съществуващите си оферти. Това показват предложенията на пазара. Набляга се на премахването на таксите, свързани с теглене и ползване на жилищен кредит, като промяната се обявява като промоционални условия. Отпадането на всички такси, включително и тази за предсрочно погасяване, при това и за стари кредити, е една от съществените законови промени, гласувана от парламента през април. В закона остана само таксата за кандидатстване. В предложенията на банките засега обаче тя отпада и това се представя като промоционално условие. С включването на новите изисквания на по-ранен етап на практика се наблюдава пренастройване на пазарните участници към нововъведенията. Готови оферти, изцяло съобразени със законовите промени, все още няма. Очакванията са да се появят поне месец след влизането им в сила. Пренастройване Офертите показват, че се премахват най-вече таксите за кандидатстване, за предсрочно погасяване, но все още само ако е със собствени средства. Също така отпада или се намалява таксата за усвояване, както и тази за управление. Последната е доста съществен разход в годините на изплащане на заема, тъй като се начислява през целия живот на кредита и е процент от размера му на месечна или на годишна база. Друг голям разход за клиента е именно таксата за предсрочно погасяване. Освен в частта с таксите има и оферти, които са с намалени лихви. Очакванията в сектора по отношение на лихвите и промяната в закона на начина на ценообразуване, са по-скоро, че нивото им ще се повиши. Причината е, че банките ще търсят начини за компенсиране на пропуснатите доходи от законово забранените такси. Лихвата обаче не е крайната цена, която клиентите плащат. Такава е годишният процент на разходите (ГПР, който включва и такси и комисиони). Дори да се появят по-високи лихви, при липсата на такси, които са били съществена част от разходите по обслужване на кредита, общата цена на заема не би трябвало да се покачва. Така в крайна сметка ГПР не се очаква да бъде по-висок от сегашните нива. Важно е клиентите да започнат да се ориентират колко им струва кредитът по ГПР, а не по лихвата. Има и прогнози, че заради слабото търсене на кредити по-голяма е вероятността лихвените нива да не се повишат. Друга възможност освен калкулиране в лихвата за компенсиране на приходи от такси е по линия на някои застраховки. Например, ако до момента банката е предлагала безплатна за клиента застраховка "Живот" към ипотечен кредит и е покривала разходите за нея с приходите от такса управление, в бъдеще клиентът ще я плаща сам. Офертите И в месечния обзор на банковия пазар за април на финансовия портал "Моите пари" се посочва, че е започнало премахването на такси по жилищните кредити, като отбелязват, че през април четири банки са предприели такива корекции по офертите си. СИБанк е понижила таксата за усвояване на кредит от 1.25% на 0.75% при заеми за рефинансиране. Банката е намалила и лихвата за кредити в евро с 15 базисни пункта. Райфайзенбанк също е с оферта без такси за обработка на искане за кредит, за усвояване и управление и за предсрочно погасяване. Тези условия важат до края на юни. Офертата на Societe Generale Експресбанк е с 4.95% лихва за първата година и без такси за кандидатстване и управление. Алфа банк, клон София, също е премахнала таксата за разглеждане на документи, за усвояване и месечната такса за управление, както и таксата за предсрочно погасяване със собствени средства. ОББ също има оферта за ипотеки без такса за предсрочно погасяване със собствени средства и без такса за кандидатстване, както и по-ниска такса за усвояване (0.75%). През април банката е намалила лихвите с 20 базисни пункта. ПИБ има жилищен кредит с 0% за първата година и фиксирана за втората и третата.
Източник: Капитал (23.05.2014)

Раздвижване в "Кремиковци" Подготовка за възстановяване на част от производството в някогашния металургичен завод "Кремиковци" върви от седмици. Проектът не е част от плановете на правителството за реиндустриализация чрез възраждане на соцгиганти, а инициатива на фирмите, които преди три години купиха активите на фалиралото предприятие със заем от Първа инвестиционна банка (ПИБ). Това казаха трима независими източника за "Капитал Daily". Неофициалната информация е, че "Елтрейд къмпани", "Вапет консулт" и "Надин металс трейд" бързат да възобновят горещото валцуване, тъй като имало неизвестен кандидат купувач. Възможно е също кратките срокове да са свързани с изтичащия в края на юли падеж по заемите от ПИБ. От банката кредитор отказаха информация. Варианти за рестарт В момента върви реконструкция на крановете и релсите на площадката, без която не може да започне никакво производство. Според единия от източниците собствениците са в контакт със световни производители на оборудване, като междувременно правят проучвания и анализи колко точно ще струва подновяването на отделните производства и "дали ще им излезе сметката". Обмислят се най-различни варианти - от закупуването на нова електрическа пещ, през възобновяване на цеховете за горещо и студено валцуване, до пускането на линии за поцинковане. Всеки отделен проект се оценява от отделен екип, тъй като необходимите инвестиции са огромни. Другите двама източници твърдят, че решението вече е взето и е за възстановяване на горещото валцуване. Намеренията на собствениците били да внасят заготовки от Австрия или Украйна, които да се преработват в "Кремиковци". Според специалистите на място станът за горещо валцуване можел да се пусне веднага, тъй като е най-запазен. Причината за това е, че той се намира по-навътре в площадката и не е разграбен. На следващ етап се обмисля да се възстанови и инсталацията за непрекъснато леене на стомана, която е най-новата в завода. Голямото бързане Неофициално се твърди, че причината за бързането е интересът на неназован купувач, с когото вече били водени предварителни преговори. Тайнственият кандидат обаче искал да е сигурен, че предприятието работи, преди да подпише договор. Това е съвсем логично, като се има предвид, че заводът не работи вече четири години, а голяма част от оборудването беше нарязано на скрап. "Според мен едно нещо е много по-лесно за реализация, ако работи. На тяхно място първо бих пуснал производството, така е по-вероятно да се намери кандидат", коментира единият от източниците. Единственият официален досега кандидат за "Кремиковци" беше българската фирма "Крис мит", която миналата година получи разрешение от Комисията за защита на конкуренцията да купи свързаните с ПИБ "Елтрейд", "Вапет" и "Надин". Източници тогава дори твърдяха, че цената е между 180 и 200 млн. евро, което е повече, отколкото трите фирми платиха за активите на фалиралия металургичен гигант през 2011 г. (316 млн. лв.). "Крис мит" обаче също е свързана с ПИБ и затова на покупката се гледаше като на "освежаване" на експозицията на банката. Самата фирма трудно попада в графата "стратегически инвеститор", тъй като се занимава с търговия, представителство, сделки с недвижими имоти и т.н., а оборотът й за 2012 г. е едва 5000 лв. В крайна сметка обаче до сделка не се стигна. Не трябва да се изключва вариантът бързането да е заради изтичащия падеж на заемите, които трите фирми получиха за закупуването на активите. За сделката ПИБ отпусна 59 млн. евро на "Елтрейд", а "Надин" и "Вапет" получиха съответно 53.7 млн. евро и 56.2 млн. евро. И за трите заема беше учреден залог върху активите на металургичното предприятие в полза на банката. Справка в Търговския регистър показва, че "Вапет" и "Надин" са подписали анекси към договорите си за залог, с които срокът на заемите им се удължава съответно до 31 и 20 юли 2014 г. Пак през тази година е падежът и на заема на "Елтрейд". Теоретично обаче банката би могла отново да отложи крайния срок за изплащане. И трите компании имат втори залог в полза на ПИБ заради заеми за общо над 33 млн. евро. Има и трета версия, според която назначенията и анализите се правели, за да има още един повод правителството да говори за нови работни места, но след евроизборите идеята можело и да бъде преразгледана. Източникът, близък до "Кремиковци", казва, че все още не са направени никакви инвестиции за екоразрешително за стана за горещо валцуване, което ще струва най-малко 20 млн. евро. Назначените служители пък били основно шлосери, заварчици и в момента оглеждали как най-евтино биха могли да бъдат пуснати отново мощностите. И допълва, че засега кандидат-купувач на активите няма. Има ли логика Каквато и да е причината за цялото това бързане, запознати твърдят, че зад проекта няма икономическа логика. Заводът не е работил от години и не е ясно какво точно е останало на площадката, след като голяма част от оборудването беше претопено. Освен това "Кремиковци" няма разрешение за емисии, а за да започне каквото и да е производство там собственикът ще има нужда и от комплексно разрешително. Според експерти за възстановяване на производството ще трябват много пари - толкова много, че с тях е по-добре да се построи ново производство на зелено. Източник от сектора беше категоричен, че конкурентно производство в "Кремиковци" е невъзможно и определи идеята за възраждане на завода като "второ Химко" - също толкова скъпо и ненужно.
Източник: Капитал (26.05.2014)

Раздвижване в "Кремиковци" Подготовка за възстановяване на част от производството в някогашния металургичен завод "Кремиковци" върви от седмици. Проектът не е част от плановете на правителството за реиндустриализация чрез възраждане на соцгиганти, а инициатива на фирмите, които преди три години купиха активите на фалиралото предприятие със заем от Първа инвестиционна банка (ПИБ). Това казаха трима независими източника за "Капитал Daily". Неофициалната информация е, че "Елтрейд къмпани", "Вапет консулт" и "Надин металс трейд" бързат да възобновят горещото валцуване, тъй като имало неизвестен кандидат купувач. Възможно е също кратките срокове да са свързани с изтичащия в края на юли падеж по заемите от ПИБ. От банката кредитор отказаха информация. В момента върви реконструкция на крановете и релсите на площадката, без която не може да започне никакво производство. Според единия от източниците собствениците са в контакт със световни производители на оборудване, като междувременно правят проучвания и анализи колко точно ще струва подновяването на отделните производства и "дали ще им излезе сметката". Обмислят се най-различни варианти - от закупуването на нова електрическа пещ, през възобновяване на цеховете за горещо и студено валцуване, до пускането на линии за поцинковане. Всеки отделен проект се оценява от отделен екип, тъй като необходимите инвестиции са огромни.
Източник: Капитал (27.05.2014)

Кредиторите на БДЖ изпадат в цугцванг Кредиторите на "Холдинг БДЖ" изпадат в цугцванг (б.а. - термин от шахмата, който означава липса на полезен ход). Причината е, че на пазара липсват купувачи на товарни вагони и дизелови мотриси, особено втора ръка. На извънредно общо събрание на 26 май част от кредиторите на "Холдинг БДЖ" гласуваха да бъдат открити процедури за разпродажба на 25 дизелови мотриси "Сименс Дезиро" и 3407 стари товарни вагона. Те са обезпечение по Втория облигационен заем от 120 млн. евро, който банков синдикат отпусна по време на кабинета "Станишев" за ремонт на товарни вагони и револвиране на стари кредити. Членове на синдиката са германската банка FMS Wertmanagement (която наследи германо-ирландската DEPFA), австрийската KA Finanz, белгийската Dexia, BNP Paribas и КТБ. Проблемът е, че поради свития обем превози на стоки търсенето на товарни вагони е слабо. С много усилия за 3-4 години биха могли да бъдат продадени около 500 от 3407-те вагона, смятат експерти. Самите вагони са амортизирани и висят от години по коловозите на НКЖИ. Цените им са между 10 и 20 000 лв. за брой в зависимост от състоянието им. Купувачът обаче трябва да инвестира двойно за обновяването им. Вече се прави оценка на дизеловите мотриси "Сименс".
Източник: Стандарт (02.06.2014)

Акциите на 14 от публичните компании, търгувани на „Регулиран пазар“ на Българска фондова борса, отчитат поскъпване от над 50% от началото на годината. Справка на Profit.bg показва, че три от дружествата – Спарки Елтос, Интеркапитал Пропърти Дивелопмънт и ЦБА Асет Мениджмънт, са добавили между 109 и 111 на сто към пазарната си оценка от началото на 2014 г. Следват Агрия Груп Холдинг и Хидравлични елементи и системи, добавили 89 и 87 на сто към капитализацията си, докато повишението при Трейс Груп Холд, Евроинс и още едно дружество от структурата на Стара планина Холд – М+С Хидравлик, са поскъпнали с между 80 и 84%. Сред лидерите по повишение се нареждат още Първа Инвестиционна Банка (69.18%), Арома (64.95%), Проучване и добив на нефт и газ (63.27%) и БГ Агро с 61.46 на сто. Повишението на две от холдинговите компании – Индустриален Капитал Холдинг и Стара планина Холд, е от 58.12 и 50.47 на сто. Вижте още: Какво да очакваме от SOFIX този юни? Малко под границата от 50% (около 48 на сто) е ръстът за Софарма Трейдинг и Билборд, докато топкомпаниите, като Химимпорт и Монбат, добавят респективно 40.65 и 38.95 на сто. Повишението за Централна кооперативна банка е от 35%, Зърнени храни България добавя 32.29 на сто, докато Петрол и Софарма нарастват с 27.61 и 14.81%. Освен печалба, на Българска фондова борса могат да се реализират и доста големи загуби. Така например четири от компаниите бележат понижения с повече от 20% от началото на 2014 г. Книжата на Адванс Екуити Холдинг и Юрий Гагарин поевтиняват с по над 26%, докато понижението при Европал и Слънчев бряг е от 20 на сто. От началото на 2014 г. основният индикатор на Българска фондова борса SOFIX е отчел повишение от 18.79 на сто.
Източник: profit.bg (03.06.2014)

С решение на Софийския градски съд от 11 юни се прекратява дейността на Холдинг „Пътища”. Неплатежоспособността на холдига се счита от 30 септември 2013 г. Александър Георгиев е назначен за временен синдик. На 15 юли ще бъде проведено първото заседание на кредиторите. Молбата за обявяване в несъстоятелност на Холдинг „Пътища” е от „Идеа Комм” АД. От своя страна, „Първа инвестиционна банка” АД е встъпило като присъединен кредитор в производството по несъстоятелност. Кредитът, който Холдинг „Пътища” е взел в края на 2007 г. е в размер на 2 800 000 EUR. Предназначението му е за оборотни средства. През 2009 г. Холдингът сключва договор за ползване на кредитни линии с „УниКредит Булбанк” АД с общ размер 25 000 000 EUR.
Източник: Други (18.06.2014)

"Холдинг Пътища" официално фалира След като прекара дълго време във финансова агония, "Холдинг Пътища" бе обявен във фалит, а дейността му е прекратена. Наложен е общ запор върху имуществото на дружеството. Това става ясно от информация, разпространена на фондовата борса. Решението на Софийския градски съд за неплатежоспособността на дружеството е от 11 юни. То е било вписано в Търговския регистър вчера. Временният синдик на дружеството е Александър Георгиев, а първото събрание на кредиторите е свикано за 16 юли. Несъстоятелността е обявена със задна дата - от 30 септември 2013 г. Още в края на м.г. от компанията, свързвана с бизнесмена Васил Божков, обявиха, че са подали молба за обявяване в несъстоятелност. Според ръководството това ще защити "в най-голяма степен" интересите на акционери и кредитори на дружеството. Това е поредното дружество, влязло в подобна процедура след "Мостстрой" и негови дъщерни компании. Самият "Холдинг Пътища" има трудности с финансите, които са известни от години. Според доклада за дейността му към края на септември м. г. сметките му в ПИБ и Уникредит Булбанк са били запорирани по искане на ОББ до размера на 7.6 млн. лв., писа в. "Капитал". Освен към двете български банки "Холдинг Пътища" има дълг и към швейцарската UBS.
Източник: Сега (18.06.2014)

Пари от резерва за банките Днес банките отварят нормално врати. Криза няма! Държавата застава с цялата си мощ зад трезорите, за да защити парите на хората в тях. Това е резултатът от извънредните консултации при президента Росен Плевнелиев вчера. След повече от 4 часа разговори на "Дондуков" 2 Росен Плевнелиев, Бойко Борисов, Сергей Станишев, Лютви Местан, Николай Бареков, Радан Кънев, шефът на БНБ Иван Искров и премиерът Пламен Орешарски излязоха с единна позиция. "Декларираме своята решителност и готовност за осигуряване на необходимия ресурс и осъществяване на всички необходими мерки за гарантиране на банковата стабилност в страната", се казва в общата декларация. Парите на гражданите и фирмите в банките са сигурни и гарантирани, обявиха държавните мъже. И призоваха хората "да бъдат спокойни, да не теглят излишно парите си". Но който желае да го направи, "може да бъде сигурен, че банките разполагат с необходимия ресурс". Той ще бъде гарантиран с пари от резерва на БНБ и финансовото министерство, научи "Стандарт" от участници в заседанието. Като крайна мярка се обмисля и увеличаване на лимита на дълга. "Валутният борд е непоклатим и ще бъде запазен до влизането на България в еврозоната. 1.95583 български лева са и ще бъдат равни на 1 евро, докато сменим българския лев с евро", отсече Плевнелиев от името на участниците в заседанието. "Разполагаме с достатъчно резерви, средства и механизми, за да се справим с всички опити за дестабилизация, като заставаме зад всяка банка, подложена на атака", увери държавният глава.
Източник: Стандарт (30.06.2014)

ДАНС разкри:Инвестиционни посредници пускали слуховете Двама души, чиито имена не се съобщават, са замесени в атаката срещу банките. Това стана ясно от официално съобщение на ДАНС. По информация на "Стандарт" става въпрос за собствениците на дружеството "Глобал маркетс" ООД, което се занимава с инвестиционно посредничество. Фирмата се стопанисва от Йордан Моллов, Роберт Димитров и Томчо Джабаров. Срещу тях от 2012 г. насам има редица оплаквания в МВР за телефонен тормоз, тъй като звънели на граждани с различни настоятелни финансови предложения. Вчера офисът им е бил претърсен, от него са иззети и компютрите, чрез които са разпространявали имейли до клиенти на български банки. Двама от собствениците на инвестиционния посредник са с повдигнато обвинение за противозаконни действия по чл. 326, ал. 1 от НК, който гласи: който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до 2 г. От ДАНС обясниха, че са установили лицензирания инвестиционен посредник, който чрез изградена мрежа от свързани фирми за маркетингови услуги е изпратил стотици съобщения, озаглавени "Информационен бюлетин относно рисковете за депозити в български банки". Това се е случило в периода 26-27 юни 2014 г. Във въпросния бюлетин се съобщава, че след КТБ, още поне три банки ги грози същото. "Във връзка с тези факти разполагаме с изгодно предложение как може да предпазите вашите средства", се твърди в съобщението на въпросния инвестиционен посредник, публикувано официално от ДАНС. При извършените процесуално-следствени действия от офис в София са иззети компютри, от които са разпространявани съобщенията. Установена е и връзка между двамата и задържаните по-рано четирима души.
Източник: Стандарт (30.06.2014)

Общо над 800 млн. лева са изплатени от Първа инвестиционна банка от началото до края на работния ден в петък, съобщиха банката. Оттам поясняват, че е обслужен всеки клиент, отишъл до банков офис. „Банката разполага с достатъчно пари в брой и различни инструменти, за които е необходимо технологично време, за да бъдат налични в банката", добавиха от институцията. Заради необходимостта от технологично време, тя работи с клиенти до 15 часа. В събота и неделя банката не обслужва клиенти. Банката ще обслужва нормално клиентите от понеделник. „Банката е обект на безпрецедентна криминално организирана атака от слухове и злонамерени публични изказвания. Няма банка в света, която да може да издържи на такава организирана атака", категорични са от Първа инвестиционна банка.
Източник: 3e-news (30.06.2014)

Акциите на Fibank (Първа инвестиционна банка) поскъпнаха с 26,9% по време на търговията на Българска фондова борса вчера. На моменти дори се сключваха сделки на ниво с 33% по-високо спрямо затварянето на търговията в петък. Очевидно инвеститорите са окуражени от категоричната реакция на политиците в подкрепа на банките и финансовата стабилност в страната. Основният борсов индекс SOFIX се повиши с 5,8% до 551,41 пункта, като движение нагоре беше отчетено при почти всички акции, търгувани на БФБ.
Източник: Стандарт (01.07.2014)

Прокуратурата обвини 29-годишния Кирил Джабаров и 40-годишния Робърт Димитров в подаване на невярна информация за български банки. Двамата бяха пуснати на свобода с мерки за неотклонение "парична гаранция" по 3000 лева, съобщиха от държавното обвинение. По наказателното дело са разпитани 19 свидетели, извършени са обиски и са взети 30 компютърни конфигурации и документация. Става дума за множество имейли, изпратени до клиенти на "Глобъл маркетс" на 26 юни, ден преди опашките пред ПИБ. Съдържанието на електронните писма е с автор Димитров, а текстът е написан технически от Джабаров. Трето лице извън инвестиционния посредник ги е разпращало. Това неназовано от прокуратурата трето лице обаче не е обвиняемо, но е било разпитвано. Той няма отношение към инициативата със стресиращи имейли за състоянието на банковата система, парите на вложителите да бъдат прехвърлени в "Глобъл маркетс", обясниха от държавното обвинение. Инвестиционният посредник "Глобал Маркетс" е известно име сред финансово-брокерските среди. Той е в списъка на Комисията по финансов надзор от 2008 г., когато се учредява и получава лиценз. Още от самото начало обаче избухва скандал с активна и натрапчива кампания по телефона към потенциални инвеститори с предложение да вложат 50 хиляди долара в атрактивни акции, като се обещават високи и за мнозина от обектите на атака - нереални печалби. Става дума за 2009 г., когато кризата вече се усеща и у нас. Атакувани по този начин хора са подали молби до КФН и тя прави свое разследване. По този повод става ясно още, че от фирмата предлагат нереално високи заплати от по 2000-4000 лева за сътрудници, за които даже няма изискване да имат подходящо висше образование. В първия й одит към края на 2008 година се казва, че в наличност тя разполага с 61 000 евро, сума, крайно недостатъчна за сериозна дейност. Проблемите на компанията не се изчерпват само с агресивния телемаркетинг, който ползват, нито с високите комисиони. Оказва се, че си имат проблеми и със съда - като се започне от съмнителни подписи на клиенти, та до неспазване на трудовото законодателство в България. Справка показва, че има шест решения на съда по дела, заведени срещу компанията през две години - 2012 и 2013 година. Има и наложени глоби за констатирани нарушения на трудовото ни законодателство. На 28 май тази година фирмата пък взима решение да прекрати дейността си като инвестиционен посредник.
Източник: Дума (01.07.2014)

Банките, опериращи на територията на България, са спечелили 57,63 млн. лв. през май - спад с 43% на месечна база, но покачване от 5,5% на годишна, сочи статистиката на Българската народна банка. Общо за петте месеца на 2014 г. печалбата на трезорите вече е 364 млн. лв. - с 98,5 млн. лв., или 37%, повече спрямо първите пет месеца на предходната година. Няма промяна в топ пет на банките, що се отнася до размера на активите им. С най-голяма сума на активите продължава да е УниКредит Булбанк. Втора е Банка ДСК, а трета - Първа инвестиционна банка. На четвърта позиция остава Корпоративна търговска банка, а пета е Обединена българска банка. Към края на май банковата система остава изключително ликвидна. За периода коефициентът на ликвидност е 25,83%, а капиталът на банковата система е 11,1 млрд. лв., като нараства с 9 млн. лв.
Източник: Дума (02.07.2014)

Пламен Орешарски: Банките показаха, че са достатъчно ликвидни В последните два дни бяхме свидетели на много спасители на банковата система, в това число и от средите на тези, които предишната седмица усърдно я дестабилизираха. Затова бих искал да кажа, че понастоящем няма изтичане на ликвидност от нито една банка, ние постоянно наблюдаваме този процес. Това заяви министър-председателят Пламен Орешарски на брифинг в Народното събрание. Първият транш на буфера, който Министерството на финансите осигури – около 1,2 млрд. лв. не е изразходван, така че доверието е възстановено и в това се състои успокояването, обясни премиерът, цитиран от правителствената пресслужба. „Банките още веднъж доказаха, че са достатъчно ликвидни и всичко, което сме твърдели през последните години е така. Всички български банки в момента са много добре ликвидни и дори своеобразният стрес тест, на който бяхме свидетели миналата седмица, показа, че банките издържаха със собствени ресурси“, добави министър-председателят.
Източник: 3e-news (03.07.2014)

"Топлофикация-София" дължи на "Булгаргаз" 45 млн. лв., заяви директорът на дружеството Стоян Цветанов. Същевременно 95 млн. бил дългът на НЕК към топлофикационното дружество, което по думите на Цветанов рефлектирало върху изплащането на задълженията. От 2010 г. досега са изплатени общо 1,85 млрд. лв. дългове за природен газ към "Булгаргаз", над 100 млн. лв. са погасените стари задължения. За трите години, в които "Топлофикация" е общинско дружество, има 44 000 съдебни дела с клиенти, от които е успяла да събере 63 млн. лева. 11 000 са сключените споразумения за разсрочено плащане, а събираемостта на задълженията е над 70%.
Източник: Дума (04.07.2014)

Поправка в Закона за тютюна и тютюневите изделия, която позволи произиводството на цигарени гилзи освен, че ще се отрази положително на бизнеса на пловдивската фабрика "Юрий Гагарин", вече влияе и върху цените на акциите на дружеството. На заседанието си в сряда правителството одобри поправката, което означава, че тя вече е на път към парламента. Разбира се, въпросът в случая е дали ще влезе в пакета за одобрение до края на работата на това Народно събрание. Цигарената гилза представлява филтър заедно с хартията, предназначен за пълнене с тютюн. Забраната беше наложена с поправка в същия закон през 2012 г., а сега реално се връща старото положение. След корекцията обаче най-засегната се оказа пловдивската фабрика "Юрий Гагарин". Първо бизнесът й спадна - гилзите бяха 20% от производството, акциите й се сринаха и от собственост на фирми, близки до Първа инвестиционна банка (ПИБ), тя мина в ръцете на такива, свързани с "Булгартабак". Така в момента връщането на старото положение е в полза на цигарения холдинг, контролиран от депутата от ДПС Делян Пеевски. Сега промяната се аргументира с наказателна процедура от Европейската комисия. Все пак дружеството успя да преодолее негативите и преструктурира дейността си през последната година две, с което повиши значително продажбите си дори и без гилзи. "Юрий Гагарин" винаги е била апетитна компания - освен цигарени гилзи допреди години в момента тя произвежда цигарени филтри, опаковки и етикети от картон и хартия, като през миналата година съотношението е било 40 на 60 в полза на последните. След промяната на закона компанията прекрати изцяло производството на гилзи и се съсредоточи към другите и продукти. В отчета за миналата година е посочено, че машината, която е произвеждала гилзи, е била обезценена по справедлива стойност за 6.79 млн. лв. Всъщност ако не е била тази обезценка, компанията е щяла да излезе отново на печалба вместо загуба от 215 хил. лв. До 2006 г. компанията беше част от държавния тогава "Булгартабак". Приватизацията й отново не мина без шум - въпреки че се говореше предварително за голям интерес, в крайна сметка се яви само един кандидат - "Баранко" ЕООД, дъщерно предприятие на кипърската офшорна компания "Баранко ко лимитид", близки до ПИБ. Компанията взе 67% от капитала за 27.6 млн. лв., или по 41.04 лв. на акция. При покупка на такъв дял новият собственик беше длъжен да отправи търгово предложение към останалите акционери - няколко дни след сделката обаче делът беше раздробен - "Баранко" продаде 18% от акциите на неизвестната фирма "Комсо табако", регистрирана седмици преди сделката, с което търговото предложение беше избегнато. Подобно нещо се случва и с последната смяна на офшорната собственост в "Булгартабак". С тази разлика, че сега изискването (след промяна в закона) за отправяне на търгово има и при преминаване на дял от 33%. Преди години Комисията за финансов надзор не откри нарушения при процедурата на приватизация и раздробяването на дела в "Гагарин", а БНБ не откри свързаност на купувача с ПИБ. Пловдивския завод беше продаден в началото на 2013 г. на близки до "Булгартабак" фирми за около 6 млн. евро плюс поемане на кредитите към банката. В отчета на "Юрий Гагарин" за 2013 г. става ясно, че заемът, който имаше компанията към ПИБ, е погасен предсрочно през февруари. Очевидно тя успява да преструктурира производството си и да минимизира загубите от производство на гилзи. През миналата година е закупена и нова офсетова машина с финансиране по оперативна програма "Конкурентоспособност" от 3.3 млн. лв. През тази се планира покупка на машина за производство на комбинирани филтърни пръчки, става ясно от доклада за дейността. След като в сряда правителството реши да разреши производството на цигарени гилзи, акциите на "Юрий Гагарин" започнаха да поскъпват, макар и при малко изтъргувани обеми. Само в петък ръстът беше близо 8% до 51.50 лв. за акция, при положение че миналата седмица се търгуваха за около 34 лв. за брой. В момента пазарната капитализация на компанията е над 50 млн. лв. Стойността на книжата обаче е далеч от тази в началото на годината - тогава достигнаха 76 лв., но последва период на спад, след като компанията отчете загуба за миналата година. Така дружеството не успя да се възползва от възходящия тренд на борсата.
Източник: Капитал (07.07.2014)

Fibank (Първа инвестиционна банка) ще възстанови загубените лихви по изтеглени депозити, ако те бъдат върнати в банката до 31 юли. Fibank уважава всичките си клиенти и цени тяхното доверие, което е спечелила през 20-годишната си история, пише в съобщение на финансовата институция. С нашите клиенти сме пораснали заедно, учили сме се един от друг и заедно сме преодолявали различни предизвикателства на времето и средата, заявяват от кредитната институция. Безпрецедентната криминална атака срещу стабилността на банковата система и Първа инвестиционна банка подложи на изпитание доверието към банките и много клиенти бяха принудени да изтеглят своите спестявания и загубиха натрупаните лихви, припомнят от ПИБ. По време на атаката срещу банката за един ден тя изплати 800 млн. лв., като много клиенти развалиха депозитите си преди падежа им и така загубиха лихвите си. Fibank (Първа инвестиционна банка) не иска да печели от страха на хората, защото те бяха употребени и затова ще възстанови загубените лихви по изтеглените депозити на тези клиенти, които се върнат при нас, заявяват от банката. Предложението важи до 31 юли 2014 г. За повече информация може да посетите най-близкия офис на Fibank от четвъртък (10.07.2014 г.) или сайта на банката www.fibank.bg.
Източник: Стандарт (07.07.2014)

И Първа инвестиционна банка иска Старозагорският окръжен съд да обяви в несъстоятелност станалото скандално известно "Ремотекс" ЕАД - Раднево, стана ясно от справка в Търговския регистър. Мотивът е в спряното обслужване на кредит от над 14 млн. лв. и опит да бъде продадено част от имуществото на длъжника от собствениците му. В хода на закрито заседание от 8 юли е бил представен договор, сключен на 19 юни т.г. между "Ремотекс" и бургаското "АЛСИ" ЕООД за продажбата на 2 700 т метални съоръжения. Сумата на сделката е в рамките на 800 000 лв., което поражда опасения, че се предприемат действия в ущърб на всички кредитори, се казва в определението на председателя на съдебния състав Румяна Танева. Съдът е назначил временен синдик, делото за несъстоятелност е насрочено за края на юли. Под договора за продажбата на огромното количество метал стои подписът на гръцкия гражданин Йоанис Гиофкос, който на същата дата изкупува дяловете на дотогавашните си съдружници Сабин Спахиев и Галин Неделчев. Промяната в собствеността обаче става реален факт седмица по-късно, на 27 юни, когато е вписана в Търговския регистър. В разговор по телефона синдикът Елин Топалов потвърди, че е встъпил в длъжност, но до момента не се е срещнал със собственика. В завода той заварил само двама души, които твърдели, че са представители на Гиофкос, но така и не представили никакви документи. От края на октомври 2013 г. изключително важното за комплекса "Марица изток" ремонтно предприятие не работи, а служителите му са в безсрочен "платен" престой. Над 10 млн. лв. са неплатените до момента заплати на 650-те служители и работници. Плащането на заплатите е спряно през февруари м.г. Цялото имущество на предприятието е ипотекирано пред Първа инвестиционна банка. Над 7 млн. лв. са задълженията му към НАП. Близо 200 000 лв. са наложените глоби за констатирани нарушения на КТ и правилата за безопасен труд, но нито стотинка досега не е влязла в касата, съобщи началникът на Бюрото по труда в Стара Загора Камен Маринов. В края на м.г. министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев лансира идеята "Ремотекс - Раднево" да бъде закупено от Българския енергиен холдинг и да го оздрави. Всички правоимащи работници получиха преди Коледа по 325 лв. еднократна социална помощ. В средата на февруари идеята за одържавяването бе изоставена, след като поръчаният от БЕХ одит установи огромна финансова задлъжнялост и неясни взаимоотношения между свързани фирми на тогавашните собственици. В момента по ведомост в завода са около 260 души, които тънат в неизвестност.
Източник: Други (17.07.2014)

8 държави в ЕС с по-евтин дизел В 8 държави от ЕС шофьорите купуват дизелово гориво на по-ниска цена от тази в България. Това показват данните на европейския енергиен портал www.energy.eu. В момента у нас литър дизел върви по около 2,60 лв. На по-ниска от тази цена обаче горивото се продава в Австрия, Естония, Гърция, Франция, Латвия, Литва, Люксембург и Полша. В останалите членки на ЕС дизелът е по-скъп от българския. Най-висока е цената във Великобритания, където литърът върви по 1,702 евро или 3,33 лв. Най-ниската цена пък е в Люксембург - 1,192 евро или 2,33 лв. Най-близко до българската цена е тази в съседна Гърция, където дизелът върви средно по 1,305 евро или 2,55 лв. Друг интересен факт е Румъния. През последните години там горивата на дребно вървяха приблизително като в България и често цените дори бяха малко по-ниски. В момента обаче в северната ни съседка бензин и дизел се продават с около 20 ст. по-скъпо отколкото при нас. За разлика от дизела обаче бензинът в България е почти най-евтиният в ЕС - 2,55 лв. за литър. На абсолютно същата цена горивото се продава и в Латвия. А в съседната й Естония е най-евтиният бензин А95 в Европа. Цената му е само с 2 ст. по-ниска от тази в България. При останалите 25 страни от ЕС бензинът се продава по-скъпо, като най-високата цена е в Италия, където литър бензин е 1,821 евро или 3,56 лв.
Източник: Стандарт (21.07.2014)

Депозитите в банките се стопиха с 1 милиард Депозитите в банките са намалели с над 1 млрд. лв. през месец юни, сочат данните на БНБ. През миналия месец домакинствата са изтеглили от банките нетно 478 млн. лв., фирмите - 334 млн. лв., а финансовите институции - 231 млн. лв. Причината за това стана напрежението около КТБ, смятат финансисти. На 20 юни БНБ постави КТБ под специален надзор, след като няколко дни от трезора се теглиха сериозни суми. Под специален надзор бе поставена и "Креди Агрикол България", която е 100% собственост на КТБ. В края на юни депозитите на неправителствения сектор са в размер на 56,983 млрд. лв. (71,9% от БВП) при 58,026 млрд. лв. месец по-рано. На годишна база обаче има ръст на спестяванията в банките със 7,2% или с 3,844 млрд. лв. Най-много са спестяванията на хората. Депозитите на граждани в банките са в размер на 38,584 млрд. лв. (48,7% от БВП), като спрямо края на юни миналата година нарастват с 8,5%, или с малко над 3 млрд. лв. Депозитите на бизнеса в края на юни надминават 15 млрд. лв., като за година се увеличават със 7,5%, или с малко над 1 млрд. лв. Депозитите на финансовите предприятия обаче се понижават на годишна база с 5,9% и в края на юни достигат 3,359 млрд. лв. (при 3,571 млрд. лв. година по-рано).
Източник: Стандарт (24.07.2014)

Първа инвестиционна банка (Fibank) е в топ 5 в класация на банките в Източна Европа по критерия възвръщаемост на капитала, съобщава електронното издание The banker. На първите четири места са руски банки. Номер едно е базираната в Москва "Тинкоф кредит системс", втора е "РосЕвроБанк", след нея са "Сбербанк" и "Алфа Банк". Пета е Първа инвестиционна банка. Критерият възвръщаемост на капитала отчита нетната печалба на банката, разделена на общия инвестиран капитал. За лидера в класацията този показател за 2013 г. е 38,57%. ПИБ отчита 28,6%.
Източник: Стандарт (29.07.2014)

Уникредит, Юробанк и Сосиете Женерал са печелившите от местенето на депозити Уникредит, Юробанк и Сосиете Женерал са банките, които са постигнали най-голямо номинално увеличение на привлечените средства през второто тримесечие на годината. Трите трезора са привлекли над 1 млрд. лв. от граждани и некредитни институции за периода. По всяка вероятност най-голяма е била динамиката след края на юни, когато КТБ и ПИБ изпитаха значителни затруднения. Общо от фирми, държавни ведомства и граждани през тримесечието банките са привлекли нетно 1,2 млрд. лв., което е ръст с 2,1% до 58,65 млрд. лв. Между април и юни Уникредит Булбанк АД е привлякла най-много депозити на граждани и домакинства - 261,3 млн. лв., което е увеличение с 6% в рамките на тримесечието до 4,61 млрд. лв., показват изчисления на Investor.bg, на база данни на БНБ. На второ място с увеличение от 133 млн. лв. до 1,8 млрд. лв. е Сосиете Женерал Експресбанк, а на трето Банка ДСК със 79 млн. лв. до 5,8 млрд. лв. Общо банковата система е увеличила привлечените средства от граждани и домакинства с 514 млн. лв. до 36,2 млрд. лв. в рамките на второто тримесечие, като увеличението е с 1,4%. В статистиката не влизат Корпоративна търговска банка и Креди Агрикол България, които са под специален надзор и за тях не бяха публикувани отчети. Лидери по привлечен ресурс от некредитни институции за периода са Първа инвестиционна банка (с 408 млн. лв. увеличение до 2,41 млрд. лв.), Уникредит Булбанк (с 299 млн. лв. до 4,77 млрд. лв.) и Юробанк България (със 172 млн. лв. до 1,25 млрд. лв.). В тази група попадат основно фирми и държавни ведомства. Като процентни изменения държавната Българска банка за развитие АД (ББР) е привлякла вниманието на гражданите и домакинствата през второто тримесечие на 2014 г., като депозитите им в нея се увеличават с 81% до 1,91 млн. лв. На второ и трето място по ръст са съответно БНП Париба С.А. – клон София с 26% до 130,2 млн. лв. и Тексим Банк АД с 12% до 23,4 млн. лв. Портфейлите и на трите финансови институции обаче са пренебрежимо малки на фона на цялата банкова система. При привличането на депозити от институции, различни от кредитни най-силен ръст има при Ишбанк АГ клон София с 50% до 1,98 млн.лв., следвана от Тексим банк с 43% до 20,16 млн. лв. и Първа инвестиционна банка с 20% до 2,4 млн. лв. в рамките на второто тримесечие на 2014 г. От БНБ разкриват интересни данни за дните, в които банковата система беше в центъра на вниманието. За периода 13.06 - 20.06.2014 г. от КТБ са били изтеглени над 907 млн. лв., което към 13 юни се е равнявало на близо 13% от всички привлечени средства на банката. На 27 юни пък от ПИБ са били изтеглени 788 млн. лв. – 10,49 на сто от всички привлечени средства. „В следващите дни банката успя да възстанови ликвидната си позиция и създалата се за кратко време динамика в тегленето на средства бе преустановена”, обясняват от БНБ.
Източник: Инвестор.БГ (01.08.2014)

Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Първа инвестиционна банка остават трите най-големи банки в страната към 30 юни 2014 г., става ясно от данни на централната ни банка. Размествания обаче има в следващите места в класацията. Тримесечие по-рано четвъртата позиция бе за Корпоративна търговска банка, следвана от Обединена Българска Банка (ОББ). Днес ОББ се изкачва с една позиция напред и е следвана от Пощенска банка, която изпревари по активи Райфайзенбанк, заемаща шестата позиция. В топ 10 попадат още четири банки, чиито активи надхвърлят 3 млрд. лв. Това са Сосиете Женерал Експресбанк, Централна кооперативна банка, Алфа Банк и Банка Пиреос. Само за едно тримесечие Динамичното тримесечие в банковия сектор донесе ръст на активите от над 100 млн. лв. за шест от представените в страната трезори. Най-голямо е повишението при Уникредит Булбанк – 567 млн. лв., докато ръстът за Пощенска банка и Сосиете Женерал Експресбанк е от 233.6 и 190.6 млн. лв. Алианц Банк добави 174 млн. лв. активи за три месеца, което й отрежда 11-а позиция в средата на годината, откъдето измести СИБАНК, чиито активи паднаха с 44 млн. лв. На плюс от съответно 172 и 130 млн. лв. са още Обединена Българска Банка и Първа инвестиционна банка.
Източник: profit.bg (05.08.2014)

Четири кредитни институции се състезават в процедурата за обслужваща банка на Агенцията по вписванията. Това съобщиха от ведомството след запитване на „Преса“. Оферти са подали пет банки - СИБАНК, ПИБ, Инвестбанк, Токуда банк и Общинска банка. Предложението на СИБАНК не е допуснато до разглеждане поради непредставяне на всички изискуеми документи. Резултатът от процедурата е представен на Министерството на правосъдието, чака се одобрение и от финансовото министерство. Сега обслужваща банка на агенцията е Токуда банк. Договорът с нея беше подписан през 2010 г. за срок от 1 година, но после бе удължен с анекс. В скоро време Агенцията по вписванията ще обяви търг за отдаване под наем на помещение за банков офис в сградата на ул. „Елисавета Багряна“ в София. Читатели на „Преса“ сигнализираха, че клоновете на Токуда банк и Инвестбанк не работят от известно време. Това създава неудобство на клиентите. Закриването на банковите офиси се наложи заради факта, че от 2013 г. собственик на сградата е Агенцията по вписванията. В случая законът забранява отдаването на помещения без търг на частни дружества.
Източник: Преса (08.08.2014)

Нов предварителен временен синдик е назначен в неработещото ремонтно предприятие "Ремотекс - Раднево" само ден след като предишният беше оттеглен. В началото на юли старозагорският съд назначи синдик по искане на един от малките кредитори, но седмица по-късно производството беше прекратено, след като дружеството уреди дълга си. Сега за целостта на имуществото отново ще се грижи външен човек. Елин Топалов е назначен като обезпечителна мярка по искане на Първа инвестиционна банка (ПИБ). Самото дело по несъстоятелност ще се гледа през есента. В същото време продължават да текат и много изпълнителни дела срещу дружеството. Това прави подновяването на работата все по-малко вероятно. Обезпечителна мярка Делото, по което е назначен новият предварителен временен синдик, е по искане на ПИБ за откриване на производство по несъстоятелност. Като причина от банката са посочили настъпила неплатежоспособност на дружеството (друга хипотеза за такова производство е свръхзадлъжнялост). Заедно с това кредиторът е поискал и налагане на обезпечителни мерки, като е предложил Топалов за синдик. Искането е по член от Търговския закон, чиято цел е да се опази от разпиляване имуществото на неплатежоспобния длъжник. Причината ПИБ да поиска обезпечителни мерки е, че в началото на юли в офиса на частния съдебен изпълнител Гергана Илчева е представен договор, с който "Ремотекс - Раднево" продава на "Алси" собствени 2700 тона бракувани метални съоръжения (скрап). Самата "Алси" е собственост на ДФК - Бургас, като и двете дружества се занимават с търговия с черни и цветни метали. Според банката продажбата е направена с цел кредиторите да претърпят вреда и има опасност да бъдат сключени и други подобни сделки. Затова те настояват органите по управление на компанията да продължат дейността си само под надзора на синдик. Искането на кредитора е удовлетворено с определение от 8 юли - само ден след като е оттеглен предишният временен синдик. Според съда от представените доказателства може да се направи извод, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност вероятно е основателна - налице са данни, че длъжникът е спрял плащанията на свои задължения към кредитори. Две продажби в един ден Въпросният договор за продажба на скрап, който ПИБ цитира, е подписан на 19 юни 2014 г. Точно в същия ден на извънредно общо събрание на мажоритарния собственик на "Ремотекс - Раднево" - "Полет 21", съдружниците Сабин Спахиев и Галин Неделчев излизат от компанията, като я продават на гръцкия гражданин Йоаннис Гиофкос за около 500 хил. лв. Ден по-късно е взето решение на "Полет 21" да бъдат прехвърлени движимите и недвижимите вещи на четири предприятия (включително на радневската фирма), на които "Полет 21" е мажоритарен или едноличен собственик. Не е известно дали новият собственик е бил наясно със сключената сделка, нито дали има и други подобни продажби. С информация за дружеството не разполага и новият синдик. "Нито един от изпълнителните директори не ми е дал информация за висящи сделки, права и задължения и т.н., въпреки че съм я поискал", каза Топалов за "Капитал Daily" и уточни, че сделката с "Алси" е предмет на спор. Като представители на "Ремотекс - Раднево" все още се водят Спахиев и Неделчев, въпреки че продадоха фирмата собственик преди повече от месец и половина. Те трябваше да бъдат освободени от ръководството на предприятието на общо събрание на 30 юли според решение на новия собственик на "Полет 21". Засега в Търговския регистър не е вписана промяна, няма и внесени документи от събранието. И изпълнителни дела Причината договорът от 19 юни да отиде в частен съдебен изпълнител пък са изпълнителните дела срещу "Ремотекс - Раднево". Гергана Илчева попада на него, докато описва движимите вещи на длъжника. "Срещу "Ремотекс" има много заведени дела, повечето са трудови, но има и фирмени, и банкови", каза тя за "Капитал Daily". По думите й назначаването на предварителен временен синдик не спира изпълнението на делата, тъй като това е обезпечителна мярка. По неофициална информация компанията има близо 25 млн. лв. дългове. Само за заплати на работниците дружеството дължи 5 млн. лв., още 4 млн. лв. са неизплатените осигуровки по данни на синдикатите. От справка, цитирана в едно от предните определения на съда, става ясно, че задълженията към НАП са 2.4 млн. лв. Не е ясно какви са задълженията й към контрагенти и финансови институции. Финансовите отчети на компанията (виж таблицата) показват, че за последните три години приходите й са се стопили с две трети. След малката печалба в предходните две години през 2013 г. дружеството отчита двуцифрена загуба в милиони.
Източник: Капитал (08.08.2014)

Държавните мини опитват пак да заемат 50 млн. лева Държавните "Мини Марица-изток" ще опитат за втори път да намерят заем за 50,16 млн. лева, за да изпълнят инвестиционните си програми. Дружеството е пуснало поръчка за сумата. Компанията е готова да плати над 13 млн. лв. разходи на банката, която се реши да я финасира с десетгодишен заем. Гратисният период трябва да е 2 години. За първи път дружеството обяви поръчката в края на май, но нямаше кандидати. Държавният ТЕЦ "Марица изток 2" е сключил договор за овърдрафт от 15 млн. лв. с ОББ, за да покрие текущи нужди заради блокираните си пари в КТБ. Компанията обяви, че заради поставянето на банката под специален надзор няма с какво да плаща дори заплати. Заради блокирани пари в КТБ спешен кредит от 90 млн. долара търси и "Булгаргаз". Над 98% от парите на дружеството са в затворената банка.
Източник: Труд (13.08.2014)

Депозитът, който беше внесен в Първа инвестиционна банка като държавна помощ, трябва да бъде олихвяван според пазарните нива. Това става ясно от писмото, с което Европейската комисия в края на юни разреши на България държавна помощ за банковия сектор. Текстът на писмото беше качен сега на сайта на ЕК. Лихвата трябва да е сходна с пазарните нива на влоговете със същия срок, в сила у нас месец преди помощта. През юни държавата пое нов дълг от 1,2 млрд. лв. от вътрешния пазар. Парите бяха внесени като депозит в ПИБ, за да подкрепят банката след провеждането на криминална атака срещу нея. Срокът на депозита е пет месеца, става ясно още от писмото на ЕК. Брюксел обаче иска от България да представи план за преструктуриране на банките, ползвали помощта. Това трябва да стане в срок от 2 месеца след отпускането , тоест до края на август. Изрично е записано още, че банките, получили ликвидна подкрепа, не могат да използват парите за реклама и за привличане на нови клиенти.
Източник: Труд (14.08.2014)

Двама журналисти от "Капитал" са били разпитани в полицията за вредителство, което е тежко престъпление срещу републиката, съобщи на сайта си изданието. Причината е сигнал от ръководството на фирма "Водстрой 98" по повод публикация от 27 юни "Паниката е по-голяма от проблема". Преди два месеца банкерът Цветан Василев съобщи, че фирмата е свързана с Делян Пеевски, но шефовете й отрекоха. В статията на "Капитал" се съобщава, че дружеството си е изтеглило парите от Първа инвестиционна банка (ПИБ), което според подателя на сигнала всявало паника. За целта Софийската районна прокуратура (СРП) е привикала на разпит по телефона управляващия редактор на "Капитал" Алексей Лазаров и редактора Николай Стоянов. За същата статия Комисията за финансов надзор настояваше да научи кой е източникът на медията, както и източникът на изпълнителния директор Галя Прокопиева за неин статус във "Фейсбук". След като "Капитал" пусна мнения на юристи, които определиха случващото се като цензура и опасна практика в българската правосъдна система, от прокуратурата пуснаха уточнение. В него се твърди, че сигналът е получен в Софийската градска прокуратура, която преценила, че няма данни за престъпление срещу републиката и изпратила преписката на районната. Не било указано да бъдат разпитвани журналисти, а само да се проведат "необходимите оперативно-издирвателни мероприятия и процесуално-следствени действия".
Източник: Капитал (20.08.2014)

Раздадените кредити по JEREMIE са за близо 570 млн. Евро Около 568 млн. евро са отпуснати като кредити към малки и средни фирми в България по двете схеми – гаранционната и нисколихвената, на инциативата JEREMIE към края на юли 2014 г. Това показват индикативни данни към тази дата на офиса на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) тук. С тези средства са финансирани над 6800 компании (виж инфографиката). Гаранционната схема, която започна реално да работи от октомври 2012 г., е усвоена напълно и предоставянето на заеми по нея е приключило. Срокът й беше до 31 март 2014 г. При нея ЕИФ предостави общ гаранционен портфейл от общо 60.2 млн. евро на банки, кандидатствали пред фонда и одобрени за партньори (Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк, ОББ, СИБанк и Прокредит банк), като те отпускат кредитите със собствен ресурс. Въз основа на тези гаранции банките имаха възможност да отпускат заеми с изисквания за по-ниска степен на обезпеченост в сравнение със стандартните им условия. Именно предоставянето на качествени активи за обезпечения е едно от затрудненията пред малките и средните предприятия в кризата предвид и обезценяването на самите активи.
Източник: Капитал (25.08.2014)

Държавата още не е разсрочила дълговете на свързана с Ковачки фирма Институциите са забавили темповете около поисканото разсрочване на близо 85 млн. лв. дългове на свързаното с бизнесмена Христо Ковачки дружество "Въгледобив Бобов дол", показа проверка на в. "Сега". На фона на ударни действия в месеците преди евроизборите предложеният оздравителен план за дружеството още не е получил зелена светлина. Докладът за предложения оздравителен план и разсрочването на натрупаните задължения за осигуровки и данъци изобщо не е бил внесен във финансовото министерство до сдаването на властта от кабинета "Орешарски". Документите са още на етап анализ в Националната агенция по приходите, съобщиха от там. Целта на експертите е да преценят доколко внесеното предложение отговаря на изискванията на данъчноосигурителния и процесуалния кодекс и дали предвидената схема в оздравителния план отговаря в достатъчна степен на интереса на държавата. Предпазливата позиция по темата е в разрез с бързите действия на институциите по приключването на подготвителните процедури. Както "Сега" писа, Националният осигурителен институт даде изненадващо разрешение за разсрочване на близо 41 млн. лв. задължения за осигуровки. Обичайната практика от последните няколко години на осигурителния институт е да отказва подобни искания. Освен парите за осигуровки "Въгледобив Бобов дол" дължи и близо 44 млн. лв. за данъци.
Източник: Сега (25.08.2014)

Срокът за връщане на държавната подкрепа от Първа инвестиционна банка е 18 месеца, съобщи финансовият министър Румен Порожанов. Така той опроверга интерпретациите, че парите трябва да се възстановят до ноември. Днес беше крайната дата за внасяне на плана в Европейската комисия, предвиждащ постепенно връщане на ликвидната подкрепа. Според правилата с тази дейност се заема финансовото министерство, след като графикът е одитиран и напълно одобрен от централната банка, стана ясно от думите на Порожанов. Планът трябва да се представи пред Брюксел, защото Европейската комисия даде разрешение за държавна помощ. В края на юни ПИБ пострада от изкуствено създадена паник атака. Затова правителството емитира дълг от 1,23 млрд. лв., което послужи като успокоение за вложителите. Парите обаче не са използвани, каза още тогава бившият премиер Пламен Орешарски. Това потвърдиха вчера и от банката. След новината за държавната подкрепа депозантите се успокоиха и не изтеглиха спестяванията си от третата по големина българска банка.
Източник: Преса (01.09.2014)

Новият собственик на "Ремотекс - Раднево" Йоаннис Гиофкос е със запор на дяловете си във всички фирми, в които има собственост. Решението не засяга пряко ремонтното предприятие, а компанията собственик "Полет 21", която гръцкият гражданин купи преди два месеца. Гиофкос няма да може да се разпорежда и със собствеността си в още четири фирми, включително и еднолично притежаваната от него "Гиве консулт", която беше сред кандидатите да правят оценка на подготвяните за приватизация Българска фондова борса и Централен депозитар. Успоредно с това пък частен съдебен изпълнител обяви за продажба имоти на "Полет 21" в Русе. Претенции Запорът е наложен в началото на август по искане на Ти Би Ай банк и е във връзка с дело, образувано още през 2009 г. Банката претендира за дълг от малко над 75 хил. лв. главница и лихви. Отделно Гиофкос ще трябва да плати и над 10 хил. лв. такси и разноски. Гиофкос купи "Полет 21" чрез сложна схема от прехвърляния, която започна още през февруари и приключи в края на юни тази година. В нея като посредник беше замесен и надзорникът в Агенцията за приватизация от квотата на ДПС Севджан Съдкъев. Според документите в Търговския регистър дружеството беше придобито на цена от 500 хил. лв. Чрез сделката за "Полет 21" Гиофкос стана собственик и на няколко закъсали завода, включително на ремонтното предприятие в Раднево. "Ремотекс" нашумя в края на миналата година, когато работниците излязоха на протест заради неизплатени заплати. Тогава бившият икономически министър Драгомир Стойнев обяви, че държавата ще купи дружеството, тъй като то осигурява ключови ремонти на техниката в държавната "Мини Марица-изток". До сделка обаче не се стигна, след като тогавашните собственици поискаха отказващо висока цена - от порядъка на няколко десетки милиона лева, по неофициална информация. Предприятието все още не работи, а голяма част от работниците напуснаха. В ход е и иск на ПИБ за обявяване на предприятието в несъстоятелност. Освен върху дяловете в "Полет 21" запор е наложен и върху собствеността на Гиофкос в "Гиве консулт" и "МаринаПро" (където държи по 100%) и "Агроком" и "Лим груп" (по 50%). Запорът обаче не засяга дъщерните дружества на "Полет 21". Активи в Русе Междувременно частен съдебен изпълнител обяви за продажба няколко имота на компанията в Русе за общо 5.3 млн. лв. В тях влизат близо 22 дка земя заедно с построените на нея механомонтажен корпус, битова сграда към него, трансформатори и резервоар за течен кислород. От съобщението става ясно, че имотът се намира на територията на бившия завод "Тежко машиностроене", който в момента е в ликвидация. В Русе "Полет 21" е собственик на предприятие с подобно име - "Тежко машиностроене - 97", което също на практика не работи. Другият имот се намира на същата площадка и се води собственост на "Ковашко-пресов завод", в който "Полет 21" държи 97.5%. Там се продават около 3 дка парцел със сглобяем склад на него. Процедурите са образувани по искане на Първа инвестиционна банка, която държи договорна ипотека за обезпечение на задължение в размер на 17.2 млн. лв. Оферти се приемат до 25 септември.
Източник: Капитал (01.09.2014)

За пръв път от седем години държавният дълг преминава стабилно 20% от брутния вътрешен продукт и е на най-високото си ниво за този период. Трупаните през годините хронични бюджетни дефицити, ниският растеж на икономиката и липсата на реформи в публичния сектор са основни причини за новите задължения. Размерът им нарасна значително през последните месеци, тъй като са необходими средства за рефинансиране на стари заеми - преди кризата за това се използваха излишъците, трупани във фискалния резерв, но в момента той е на законовия си минимум. Проблемите с КТБ и ПИБ също увеличиха държавния дълг - правителството емитира 1.2 млрд. лв., които бяха депозирани в последната. В допълнение политическата криза през последната година повиши и цената, на която се финансира държавата. През следващия тригодишен период (2015 - 2017) се очаква номиналното ниво на държавния дълг да се движи в рамките на 20.1-22.9% от прогнозния БВП според тригодишната бюджетна прогноза. Най-вероятно тя ще бъде ревизирана в посока нагоре, тъй като в нея не са включени по-високият очакван дефицит за тази година (до 3% от БВП) и проблемите с КТБ и ПИБ. За актуализация на тавана на дълга настояваше и президентът Росен Плевнелиев преди сформирането на служебното правителство. ГЕРБ и ДПС също излязоха с подобни изявления. Кабинетът "Орешарски" дори внесе проект, който предвиждаше лимитът да порасне с 3.4 млрд. лв., но той не беше одобрен от парламента. Ръст на дълга и доходността Към края на юли общият държавен дълг на страната (вътрешен и външен) възлиза на 18.433 млрд. лв., показва месечният бюлетин на Министерството на финансите. Съотношението му към брутния вътрешен продукт (БВП) е вече 22.8% - най-високото ниво за последните седем години. За два месеца държавните задължения са се увеличили рязко с 3.517 млрд. лв., което се дължи основно на две големи целеви емисии, пласирани на външните и на вътрешния пазар през юни. По-голямата част от републиканския дълг е външен - 10.756 млрд. лв., а 7.677 млрд. лв. са емитирани на вътрешния пазар под формата на държавни ценни книжа (ДЦК). В края на юни България пласира 1.493 млрд. евро на международните капиталови пазари. Сетълментът на емисията беше на 3 юли, поради което дългът влиза в статистиката на МФ за седмия месец на годината. С постигнатата доходност от 3.05% евровата облигация беше определена от пазарните анализатори като успешна, тъй като в момента на нейното организиране имаше няколко негативни фактора, които повлияха върху цената и доходността. Но въпреки политическата криза, понижения рейтинг на България и сътресенията в КТБ няколко дни по-рано, интерес към българския дълг имаше от страна на 250 инвеститора. Съвкупната стойност на заявените поръчки възлезе на 3.7 млрд. евро. Данните на Bloomberg показват, че един месец след пласирането на евровата емисия на вторичния пазар тя се търгува при 95.7% процента от номинала си. Най-ниската цена е регистрирана на 22 юли 2014 г. - около 97% от номинала. Доходността в края на юни е била около 3.25%. Пласираната през юни 2012 г. 5-годишна емисия еврооблигации в края на юли се е търгувала при 107.5% от номинала си, а доходността е била 1.5%. Облигацията на стойност 950 млн. евро беше продадена на първичните дилъри при цена на емитиране 99.182 и доходност от 4.436%, тоест интерес към българския дълг не липсва. Обяснението за това е в атрактивната му доходност на фона на почти нулевите лихви в еврозоната и САЩ.
Източник: Медия Пул (02.09.2014)

Международната агенция Fitch потвърди дългосрочния рейтинг на Първа инвестиционна банка от ВВ- с негативна перспектива, предаде вчера Ройтерс. Според компанията ПИБ е „системно важна банка за България, а правителството може да й осигури помощ, ако възникне необходимост“. „Това се видя през юни 2014 г., когато българските власти предоставиха извънредна ликвидна подкрепа на ПИБ след значителния отлив на депозити от банката“, гласи становището на институцията за присъждане на кредитен рейтинг. От Fitch определят предоставената извънредна подкрепа на ПИБ като „умерено силна“ поради системното й значение и по-специално по отношение на нейния финансов профил, който се формира почти изцяло от депозити на клиенти. Към края на юни това е третата по големина банка в България и втора по размер на привлечените средства. В края на миналия месец ПИБ внесе план за преструктуриране след предоставената ликвидна подкрепа. Срокът за връщането на помощта съгласно плана, одитиран от Българска народна банка, е 18 месеца.
Източник: Класа (09.09.2014)

Агенция "Фич" потвърди кредитния рейтинг на Първа инвестиционна банка (ПИБ) на ниво "ВВ-" , запазвайки негативна перспектива пред рейтинга на третата по сила банка на България, съобщава БНР. Причината за запазване на кредитния рейтинг на ПИБ е, че това е системно-значима финансова институция за българската банкова система и че при необходимост банката може да получи допълнителна финансова помощ от държавата. През юни властите в България осигуриха извънредна ликвидна подкрепа на ПИБ заради опит за масирано теглене на депозити от банката. Негативната перспектива за дългосрочния кредитен рейтинг на ПИБ пък отразява становището на агенция "Фич", че е налице ясно намерение да се намали безрезервната държавна подкрепа за банките в ЕС. Това се потвърждава и от редица законодателни, регулаторни и политически инициативи и по-специално на Директивата на ЕС за възстановяване и преоформяне на банковите институции (директивата BRRD) и на Единния банков механизъм за банките в еврозоната. България като член на ЕС заяви, че ще се придържа към тези директиви. "Фич" потвърди дългосрочните кредитни рейтинги и на други две български банки - на ОББ на ниво "В", запазвайки и стабилни перспективи, и на Райфайзен България на ниво "ВВВ+", но с негативни перспективи.
Източник: Дума (09.09.2014)

"Ремотекс-Раднево" се продава на търг Активите на силно задлъжнялото машиностроително предприятие "Ремотекс-Раднево" се продават на търг от частен съдебен изпълнител по искане на кредитори на дружеството, става ясно от обявление. В регистъра за продажби на съдебните изпълнители цялото предприятие – сгради и машини, е пуснато с начална цена от 7 966 737 лв. Като взискатели по едно от делата в кантората на изпълнителя Гергана Илчева са посочени Първа инвестиционна банка и търговецът на металообработващи машини "Ексайт къмпани", но по информация на "Капитал Daily" това са само малка част от всички кредитори. Преди няколко месеца ПИБ поиска "Ремотекс" да бъде обявена в несъстоятелност, като делото още не е приключило. Предприятието не работи от няколко месеца, като то стана известно с протестите на работниците си за неполучени с месеци заплати и намерението на бившия икономически министър Драгомир Стойнев да го национализира. Това не се случи и в момента негов собственик е "Полет 21" - дружество на гръцкия гражданин Йоаннис Гиофкос. Длъжник на много кредитори От "Ексайт къмпани" са били доставчици на машини за "Ремотекс-Раднево", но дълго време не са плащали, казаха от компанията. Управителят й Петьо Мечев обясни, че години наред са давали на предприятието металорежещи машини, имат фактури за вземанията и са се присъединили към изпълнителното дело. По закон присъединен кредитор по изпълнителните дела за принудително събиране на дълговете винаги е и държавата. Според последната известна информация от справки по съдебни дела "Ремотекс" има 2.4 млн. лв. дългове към НАП. По неофициални данни общите задължения са около 25 млн. лв., от които 5 млн. лв. са само за заплати на работниците, а 4 млн. лв. са за осигуровки. Последният отчет на компанията е за 2012 г. и показва, че към края на годината общите дългове са 21.55 млн. лв., от които 1.5 млн. лв. са различни дългосрочни кредити и лихви по тях. Само за персонал и осигуровки според отчета предприятието дължи близо 1 млн. лв. (виж таблицата), повече от двойно са дълговете към бюджета, т.е. това би трябвало да са неплатени данъци. Синдикът на "Ремотекс" Елин Топалов обясни пред "Капитал Daily", че има назначено вещо лице за установяване на задълженията, така че не би могъл да каже с точност колко са те. Следващото заседание за поисканата от ПИБ несъстоятелност ще бъде в началото на ноември, поясни Топалов. Възможно ново начало От обявлението за продажба на съдебния изпълнител Гергана Илчева стана ясно, че се продава предприятието като съвкупност – сгради, основните машини, включително пещи и цели цехове. Това би позволило евентуален купувач да започне направо да работи, вместо да се прави продажба на части на оборудване и имоти, което би означавало окончателно закриване на производството. Засега не е ясно дали ще има кандидати – подаването на оферти започва след 15 септември, а от кантората на Илчева нямаха повече информация. Офертите се подават в районния съд в Раднево до 15 октомври и на следващия ден ще бъдат отворени. Със сигурност парите от продажбата на дружеството няма да стигнат за всички дългове – при плащанията първо се удовлетворяват вземанията на държавата, после обезпечените, след това служителите и накрая са дълговете на фирмите без обезпечение. По неофициална информация обезпечени са вземанията на ПИБ, т.е. най-вероятно парите ще си приберат банката и държавата, и то не е сигурно дали ще са всичките. А вземанията на фирми като "Ексайт къмпани" може и да са малки по размер, но при активи, оценени по-ниско от дълговете, е възможно да си останат несъбираеми.
Източник: Капитал (11.09.2014)

Силно задлъжнялото предприятие "Ремоткес-Раднево", което предишният министър на икономиката Драгомир Стойнев искаше да купи с държавни пари, е обявено на търг от частен съдебен изпълнител. Активите му се продават при начална цена малко над 7.9 млн. лв. Сред взискателите са ПИБ и търговецът на металообработващи машини "Ексайт къмпани", но това са само малка част от всички кредитори. Преди няколко месеца ПИБ поиска несъстоятелност за "Ремотекс". Предприятието не работи от няколко месеца, а още преди това работниците му неперкъснато протестираха заради неизплатени заплати. Собственик на дружеството е "Полет 21" - дружество на гръцкия гражданин Йоаннис Гиофкос. "Ексайт къмпани" е доставяла машини "Ремотекс", но дълго те не са били плащани. Според последната известна информация от справки по съдебни дела "Ремотекс" има 2.4 млн. лв. дългове към НАП. По неофициални данни общите задължения са около 25 млн. лв., от които 5 млн. лв. са само за заплати на работниците, а 4 млн. лв. са за осигуровки. Последният отчет на компанията е за 2012 г. и показва, че към края на годината общите дългове са 21.55 млн. лв., от които 1.5 млн. лв. са различни дългосрочни кредити и лихви по тях. Синдикът на "Ремотекс" Елин Топалов обясни пред "Капитал Daily", че има назначено вещо лице за установяване на задълженията, така че не би могъл да каже с точност колко са те. Следващото заседание за поисканата от ПИБ несъстоятелност ще бъде в началото на ноември, поясни Топалов. Офертите на кандидатите да се сдобият с активите на "Ремотекс" се подават в районния съд в Раднево до 15 октомври и на следващия ден ще бъдат отворени.
Източник: Дневник (12.09.2014)

Пазарната оценка на шест публични компании е нараснала с повече от 50 млн. лв., сочат данни на Profit.bg. Ръстът е най-голям при обикновената емисия акции на Химимпорт, добавила 85 млн. лв., докато повишението при М+С Хидравлик е от 81.6 млн. лв. Добрите резултати на Софарма трейдинг спомогнаха компанията да се оцени от пазара с 74.2 млн. лв. по-скъпо спрямо края на 2013 г., докато повишението за Монбат е от 68.4 млн. лв. Въпреки кризата в края на юни при Първа инвестиционна банка, книжата й остават доста актрактивни за пазарните участници, като пазарната й капитализация достига 331 млн. лв., или с 64 млн. лв. повече от 30 декември, когато бе последната борсова сесия за 2013 г. Повишението при Трейс Груп Холд е от 62 млн. лв. Компанията насочи част от бизнеса си към чуждестранните пазари, като дори закупи дружество в Сърбия и откри клон в Чехия. Бъдещите очаквания по позицията са свързани с Арабския свят. Повишението при Проучване и добив на нефт и газ е от 46 млн. лв., а за Индустриален Капитал Холдинг, чиято емисия бе добавена към SOFIX от вторник, 23 септември, 34 млн. лв. Броят на дружествата, търгуващи се на Българска фондова борса с пазарна капитализация от над 100 млн. лв., е 26, сочи справка на Profit.bg. Това е най-големият брой компании с подобна оценка от близо 5 години насам. С най-голяма оценка към момента са Софарма, Корпоративна търговска банка (чиято емисия е спряна от търговия до 26 ноември), Петрол, Булгартабак холдинг (със спад от 394 млн. лв. в капитализацията си от началото на 2014 г.), а също Първа инвестиционна банка, Монбат и Химимпорт.
Източник: profit.bg (26.09.2014)

Fibank сред Топ 100 в Югоизточна Европа Fibank (Първа инвестиционна банка) се изкачи с 2 места и вече е на 17-а позиция сред водещите Топ 100 банки в Югоизточна Европа в престижната класация на SeeNews TOP 100 SEE. Това се дължи на динамиката в развитието на банката през 2013 г. Престижната награда бе връчена на Васил Христов, изпълнителен директор на Fibank. В класацията участват най-големите банки и компании в Югоизточна Европа. Тя включва дружества от Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Молдова, Румъния, Словения, Сърбия, Хърватия и Черна ора. През 2013 г. отпуснатите от банката потребителски кредити са нараснали с 7,7%, като средният ръст за цялата банкова система е едва 1,6%. За периода корпоративните кредити, отпуснати от банката, нараснаха с 11,5% при среден ръст за системата от 0,4%. На 8-мо място в класацията е Уникредит Булбанк, а на 12-то е Банка ДСК.
Източник: Стандарт (30.09.2014)

Гръцки банки ще продадат бизнеса си в България Ситуацията около Корпоративна търговска банка (КТБ) ще окаже влияние върху представянето на българския банков сектор през тази година. Но заради възстановяващата се икономика, която подобрява финансовото състояние на фирмите, и заради спадащата безработица, която носи ползи за домакинствата, банките ще се радват на ръст в търсенето на кредити. Това са част от изводите от доклада на Делойт (Deloitte) "Преглед на банковия сектор в Централна Европа", който анализира представянето и перспективите на десетте топ банки във всяка от осемте държави от Централна Европа - Чехия, Хърватия, Полша, Словакия, България, Унгария, Румъния и Словения. Според експертите на консултантската компания консолидацията в сектора ще се задълбочава главно на юг, като ще продължи и в България. От Делойт очакват една или повече гръцки банки да продадат бизнесите си в Румъния и България, за да се фокусират върху операциите на основните си пазари. Анализът сочи, че през последните години банките с български акционери набират пазарен дял за сметка на чуждестранните банки и най-вече на гръцките, но и в сравнение с останалите като цяло. През 2013 г. най-бързо растящите банки сред най-големите 10 в Бългрия са били КТБ и ПИБ. Имайки предвид ситуацията около КТБ, растежът на останалите местни банки най-вероятно ще бъде ограничен. Същевременно най-големите чуждестранни банки ще извлекат ползи.
Източник: Дума (03.10.2014)

Срещу 8 млн. лв. Първа инвестиционна банка, която е кредитор на фалиралото частно дружество, стана собственик на част от фалиралото ремонтно предприятие «Ремотекс» в Раднево. Става дума за два терена с обща площ от над 200 дка и построените върху тях 20-ина цехове и халета. Банката бе единствения участник в обявения от частен съдебен изпълнител търг за разпродажба на активите на фалиралото дружество. Събраните от търга средства обаче не се покрили дори задълженията към банката, които според някои източници били близо 20 млн. лв. Отделно Ремотекс дължи над 6 млн. лв. данъци и осигуровки на НАП и НОИ. Както е известно, в Ремотекс бе назначен временен синдик именно по искане на ПИБ. Досега обаче той все още не се е срещал с тримата изпълнителни директори. За 6 ноември е обявено първото заседание на Старозагорския окръжен съд за старта на поисканата от банката процедура по несъстоятелност на фирмата. "Ремотекс" пусна кепенците през ноември м.г., а 650-те служители и работници излязоха в безсрочен платен отпуск. «Те също имат да получават над 5 млн. лв за неизаплатени заплтати, но за съжаление са последни в редичката на кредиторите», припомни шефката на регионалния съвет на КНСБ в Раднево Бойка Боева. Синдикатите и отчаяните работници се надяват, че новия парламент може да промени законът, така че при подобни фалити персоналът да е сред приоритетните кредитори Хората не са загубили съвсем и надеждата си, че фалиралото ппредприятие може да тръгне. Както стана известно, наскоро новият мажоритарен собственик на "Ремотекс" АД, гръцкият гражданин Йоаннис Галфкос, и частното "Минстрой холдинг" АД регистрираха ново търговско дружество "Ремотекс М" ООД. Една от версиите е, че новият Ремотекс можел да изкупи активите на фалиралото дружество от банката и синдика и отново да пусне ремонтното предприятие.
Източник: Стандарт (20.10.2014)

ПИБ придоби основната част от активите на "Ремотекс" Първа инвестиционна банка (ПИБ) придоби на търг сумата основната част от активите на фалиралото дружество „Ремотекс" - Раднево за близо 9 млн. лв. Банката е кредитирала предприятието за ремонт на тежка минна техника с близо 16 милиона лева и сега ще може да си върне половината от тях. Търгът е проведен в Районния съд в Раднево, като ПИБ е била единствен участник в него като най-големия кредитор на фалиралото предприятие. Част от активите на „Ремотекс" не са продадени, защото има задължения към Националната агенция по приходите. Но дори и когато бъдат продадени и останалата част от активите, те пак ще отидат към най-големия кредитор, а не за изплащане на заплатите на работниците, съобщи БНР. Следващата седмица от синдиката ще искат среща със собствениците на регистрираното миналата седмица ново дружество „Ремотек М" ООД , създадено от мажоритарния собственик на „Ремотекс – Раднево" гръцкия гражданин Йоаннис Гиофкос и „Минстрой холдинг" АД на Николай Вълканов.
Източник: Класа (20.10.2014)

Кой изплаши чуждия капитал Ако през допреди няколко години пазарът на сливания и придобивания в България жужеше от активност, то през последните ситуацията изглежда все по-притихнала. Кризата, разбира се, изигра съществена роля в тази посока, като охлади апетита за риск на инвеститорите не само на местния пазар, а и в Европа и по света като цяло. Навън обаче постепенно активността започва да се съживява, докато в България броят на сделките остава ограничен, а размерът им отстъпва на наблюдаваното в силните години. Негативната картина се допълва от запазващата се вече пета поредна година тенденция на изтегляне на големи чуждестранни играчи – както стратегически, така и финансови инвеститори, които напускат пазара, а местата им се заемат от местни компании. Надолу, надолу От началото на годината до края на септември в страната е имало общо 55 сделки, включително и за миноритарни дялове, на стойност 644 млн. евро, сочат данни на EMIS-DealWatch. За сравнение - през първите девет месеца на миналата година броят на сключените сделки е бил 69. Общата им стойност пък е била 1.1 млрд. евро, посочват от консултантската компания, като отбелязват, че основната част от тази сума се дължи на покупката на "Глобул". Мобилният оператор стана собственост на норвежкия телеком Telenor, който плати 717 млн. евро за придобиването му от гръцката OTE, като в цената влизаха и задълженията на "Глобул". Тази година гигантска сделка отсъства. Но реалността е, че отново значителна част от общата сума за деветмесечието на 2014 г. също се дължи на една сделка – изкупуването на дела от 36.6% на американския финансов инвеститор The Rohatyn Group в "Хювефарма" от компания на братята Кирил и Георги Домусчиеви, които ще си върнат контрола над дружеството срещу 255 млн. евро. Данните на Ernst&Young също показват ясно свиването на инвестиционната активност в България. Според публикувания от компанията "Барометър на сливанията и придобиванията в Централна и Югоизточна Европа" към края на полугодието общият брой на финализираните в региона сделки е бил 630, което е с 4.4% по-малко спрямо година по-рано, а свиването се дължи най-вече на значителния спад в сделките в България – едва 39 в сравнение със 109 за периода януари - юни 2013 г. Общата им стойност също намалява и към края на полугодието е от порядъка на 800 млн. евро при около 900 млн. евро година по-рано, сочат данните на E&Y. Справка на "Капитал" показва, че сделките са на сходно ниво с 2013 г., но са много по-малки. За деветте месеца на миналата година е имало общо 33 сделки, докато тази те са 38. Част от тях обаче са вътрешни преструктурирания като "Булгартабак" и "Табак маркет". Няколко едри продажби са през съдия-изпълнители или са за компании, затънали в дългове, т.е. изчистване на дълго отлагани проблеми. "От гледна точка на обем сключените сделки през 2014 г. не биха могли да наваксат размера на големите сделки за периода от миналата година, каквито бяха например покупката на "Глобул" или на "Каолин". В това отношение през 2014 г. се открояваме от другите пазари от региона, където се случиха значими емблематични сделки като закупуването на Serbia Broad Band от KKR за 1 млрд. евро и в която Raiffeisen бяхме консултант, или придобиването на Mercator от Agrokor срещу 1.5 млрд. евро", коментира Юлиан Гиков, управляващ директор на Raiffeisen Investment за България. Трайни липси Ако трябва да се обобщи видяното дотук, то извън вече традиционния отлив на чужди инвеститори това е годината на пропадналите сделки и на изтеглянето на ритейлърите. Но и на придобиването на аутсорсинг и куриерски компании от външни стратегически купувачи. "Подобно на миналата година повече от 80% от сделките представляват отлив на чужди инвеститори за сметка на местни купувачи или просто смяна на чуждата собственост, т.е. не се наблюдава навлизане на повече западни инвеститори на българския пазар", посочват анализаторите от DealWatch. Както и през 2013 г., в повечето случаи сделките с чуждестранно участие са продиктувани от външни фактори като смяна на собствеността на компанията майка. Сред най-големите от тях беше смяната на собствеността в "Мтел" – българският мобилен оператор вече е част от портфолиото на мексиканския милиардер Карлос Слим чрез сделка за Telekom Austria. Подобен беше и случаят с местния бизнес на Cinema City, който в резултат от промяната в собствеността на компанията майка премина oт холандски към британски собственици. Сред директно излизащите от пазара чуждестранни играчи се открояват продажбите на някои от големите ритейл вериги като "Практикер", "Баумакс" и "Пикадили". В първите два случая излизанията на международните им собственици бяха продиктувани от финансови проблеми на родните им пазари – фалит на веригата Praktiker в Германия, висока задлъжнялост и губещ бизнес на BauMax в Австрия. При "Пикадили" водещ мотив се оказа желанието на чуждестранните инвеститори да излязат от местния пазар. Интерес към купуването на българския бизнес обаче проявиха само местни играчи. "Сделки като Baumax, Praktiker и Piccadilly показват желанието на чуждестранните стратегически инвеститори в определени индустрии да напуснат България и да се фокусират в по-значими за тях пазари", отбелязва Ивайло Спасов, управляващ партньор в Entrea Capital. В списъка на големите играчи, напускащи българския пазар, не липсват и представители на финансовия сектор. В началото на годината от одитирания отчет на Първа инвестиционна банка за 2013 г. стана ясно, че българската финансова институция е платила 46.94 млн. лв. (24 млн. евро) на унгарската MKB, която е част от групата на германската Bayern LB, за изкупуването на местното й подразделение – МКБ Юнионбанк. През януари беше обявено и изтеглянето от пазара на френската Credit Agricole, която продаде дъщерната си "Креди агрикол България" за 47.2 млн. евро на Корпоративна търговска банка (КТБ). Сделката беше финализирана в началото на юни, броени дни преди поставянето на КТБ, а впоследствие и на вече преименуваната "Търговска банка Виктория" под специален надзор от страна на БНБ. На българския пазар някои от най-големите очаквани сделки по продажба или по привличане на частен капитал претърпяха неуспех, казват консултанти. "Може да се каже, че това е годината на неосъществените или отложените сделки", смята Юлиан Гиков. Макропроблем Слабото представяне на България за пръв път има ясно българско обяснение - страната е политически нестабилна и започва да влошава икономическите си показатели. "Основният фактор, който притеснява международните инвеститори, е променливата макросреда и трудността да се правят средно- и дългосрочни прогнози", обяснява Ангел Келчев, мениджър "Сливания и придобивания" в E&Y. "Политическата нестабилност е един от факторите, който продължава да има отражение върху липсата на реален интерес от страна на чуждестранни инвеститори", смята и Росен Иванов, управляващ съдружник в BlackPeak Capital. По думите му сред факторите за това е и липсата на активна реклама на България като инвестиционна дестинация. Според Илко Стоянов, който е съдружник в българския офис на международната адвокатска кантора Schoenherr, също трябва да се работи в посока промотирането на България като инвестиционна дестинация. "Необходими са повече истории за успешни инвестиции в България. Тези истории не трябва да идват под формата на реклама, която, разбира се, има своята роля, а под формата на споделен успешен опит от реални инвеститори", отбелязва той. По думите му обаче засега по-силно се чуват гласовете, които се оплакват от средата в страната във връзка с лошата регулация в определени сектори, корупцията и липсата на правна сигурност. Ситуацията около съдбата на КТБ всъщност внася допълнителна нотка несигурност към и без това нестабилната политическа обстановка в страната. "Липсата на решителни действия по отношение на КТБ от редица институции вдъхва недоверие и несигурност по отношение на взимането на решение за инвестиции в България", посочва Ивайло Спасов. И допълва едрия проблем: закъснелите, а в някои сектори и пълна липса на реформи като съдебна система, образование, енергетика също допринасят значително за намаляване на интереса от страна на стратегически и финансови инвеститори. (http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2014/10/17/2402191_koi_izplashi_chujdiia_kapital/)
Източник: Капитал (20.10.2014)

Гриша Ганчев подготвя рефинансиране на дългове на "Петрол" към КТБ След като засили контрола си над публичната компания "Петрол" чрез смяна на надзорния съвет и преместване на седалището й в Ловеч, собственикът на "Литекс" Гриша Ганчев е на път да засили и финансовото си влияние върху дружеството. В уведомление до борсата и инвеститорите дистрибуторът на горива обяви, че дъщерното й "Елит петрол", което е собственик на най-ценните му и обновени бензиностанции, на 9 октомври е сключило договор с "Кристъл асет мениджмънт" да поеме дълговете на групата по два договора за кредити към затворената КТБ и към ЦКБ на обща стойност близо 70 млн. долара. Според споразумението "Кристъл асет мениджмънт", което е регистрирано в "Литекс тауър", трябва да осигури "срещу възнаграждение необходимите парични средства от финансираща институция и да извърши рефинансиране на задълженията". Като обезпечение в полза на новия кредитор е учреден трети поред особен залог на цялото търговско предприятие на "Елит петрол" - след двата в полза на банките. От представените в Търговския регистър документи по залога става ясно, че операцията няма да излезе евтино на групата "Петрол". Рефинансирането на първия договор от 15 декември 2011 г. (с който на свой ред бяха платени падежиращите тогава облигации на "Петрол") предвижда еднократно комисионно възнаграждение в размер на 10% от стойността на рефинансираните задължения, но не по-малко 5 млн. долара. Освен това досега лихвата по задълженията по договора с КТБ и ЦКБ, които първоначално са били 86 млн. долара, а към 19 септември са малко над 54 млн. долара, досега беше 8.5%. Вече "Кристъл асет мениджмънт" ще получава 11%. По втория заем новите условията са аналогични. За да поеме задълженията за 15 млн. долара към КТБ по договор от 11 юли 2013 г., "Кристъл асет мениджмънт" ще получи 10% от стойността на рефинансираните задължения, но не по-малко от 1.5 млн. долара. А досегашната лихва 9% към банката също става 11%. Освен това за рефинансирането на двата кредита е предвидена и солена неустойка при просрочие от страна на "Елит петрол". При неплащане на падежа по погасителните планове, на което и да е от паричните си задължения, дружеството ще дължи на "Кристъл асет мениджмънт" 2.5 млн. долара, както и "обезщетение за всички претърпени вреди над размера на уговорената неустойка". "Кристъл асет мениджмънт" не е новосъздадено за операцията дружество, но през юли е преименувано. Допреди това се е казвало "Кристъл шугър" и е било в борда на "Българска захар" - собственик на захарния завод в Долна Митрополия. Като изключим тази си дейност, според финансовите отчети на дружеството към края на 2013 г. то има едва 150 хил. лв. активи и горе-долу толкова приходи. За 2012 г. няма реализирани приходи. През август пък е сменена и собствеността на дружеството. Дотогава то е притежавано и управлявано от ловчанлията Тодор Иванов, но на 19 август той го продава на съгражданина си Калоян Енчев за 5 хил. лв., който поема и мениджмънта. Малко преди тази сделка Иванов основава и ново дружество - "Петрол асет мениджмънт", което в момента е член на надзорния съвет на "Петрол". Големият неизяснен въпрос в момента е откъде "Кристъл асет мениджмънт" е набавило средства за рефинансиране. Бизнесите на Гриша Ганчев, който през пролетта на 2014 г. по покана на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев влезе в борда на "Петрол", традиционно работят освен със затворената банка и с ПИБ, а последно през септември гаранции при договорите на дистрибутора за доставка на горива от "Лукойл" издаде и Инвестбанк.
Източник: Капитал (21.10.2014)

ПИБ организира конкурс за проектно финансиране на бизнес таланти „Първа инвестиционна банка" (ПИБ) скоро стартира инициатива, при която на конкурсни начала ще бъде подпомогнато реализирането на добри иновативни бизнес идеи, съобщи пред журналисти изпълнителният директор на третата по размер на активи банка Васил Христов. Предстои до края на октомври да бъдат обявени изискванията и формулярите за участие в инициативата, които ще се събират до края на годината. По всяка вероятност през пролетта на 2015 година ще се водят разговори с преминалите първите два етапа на конкурса. Тогава ще се изясни реализираното на идеите на кои предприемачи ще бъдат подпомогнати от банката. Христов посочи, че няма ограничения за секторите, от които идват идеите. С пощта на ПИБ одобрените бизнес идеи ще бъдат офармени в бизнес проекти и ще бъде намерен подходящ начин за финансиране на осъществяването им. „Крайно време е интелектуалният потенциал да се търси и задържа вътре в България", посочи Васил Христов. Около средата на номеври предстои да бъдат обявени победителите в организирания от ПИБ за трета поредна година конкурс „Най-добра българска фирма на годината", съобщи изпълнителният директор на „Първа инвестиционна банка". Началото на конкурса беше поставено на 1 октомври, като заявките на фирми за участие в него ще се събират до 31 октомври. Очакванията са тази година в конкурса да участват над 200 фирми, като миналата година те са били 140 на брой, каза финансистът Емил Хърсев, който е в журито по оценка на фирмите. Управляващият съдружник от Industry Watch Лъчезар Богданов пък коментира, че тази година се съдвава нова конкурсна категория – за внедряване на иновации, тъй като е иновативността е основен стимул за растеж на всеки бизнес. Пламен Ташков, директор на фирмата за производство на бронежилетки „Марс Армор" пък посочи, че благодарение на финансирането на ПИБ, преди 10 години фирмата е стартирала производство, а сега е най-големият производител и износител в Европа на този продукт.
Източник: Класа (23.10.2014)

През септември депозитите в банковата система са се увеличили с 531 милиона лева, показват последните данни на БНБ. В момента спестяванията на неправителствения сектор са за 58.910 милиарда лева. Вложенията в банковата система са почти с 2 милиарда лева повече, отколкото преди 3 месеца, и надхвърлят нивата отпреди банковата криза. През юни при атаките срещу Корпоративна търговска банка (КТБ) и Първа инвестиционна банка (ПИБ) се стигна до шоково теглене на пари и депозитите намаляха с над 1 милиард лева за дни. На 20 юни Корпоративна търговска банка беше поставена под специален надзор, след като в предходните дни оттам бяха изтеглени около един милиард лева. Последва атака срещу Първа инвестиционна банка. От трезора признаха, че само за ден - 27 юни, оттам са извадени 800 милиона лева. Така в края на юни депозитите в банките паднаха до 56.983 милиарда лева. Отчетлив е ръстът на депозитите на фирмите и домакинствата спрямо юни. За 3 месеца вложенията на гражданите са се увеличили с 600 млн. лв. до 39.183 милиарда лева. Ръстът на фирмените депозити също е показателен - 1.171 милиарда лева. От 15.04 милиарда в края на юни, по последни данни сега те са 16.211 милиарда лева. Единствено депозитите на финансовите институции остават близо до нивата от юни, като отбелязват символичен ръст от малко над 150 милиона до 3.516 милиарда лева.
Източник: Сега (25.10.2014)

ПИБ с 24 млн. лв. печалба към 30 септември Първа инвестиционна банка отчита нетна печалба от 24.169 млн. лв. към 30 септември 2014 г. Година по-рано банката отчете 24.79 млн. лв. печалба. Общите приходи от банкови операции за същия период възлизат на 266.904 млн. лв. - със 76.998 млн. лв., или 40.55% повече спрямо отчетените за първите девет месеца на 2013 г., което се дължи основно на ръст при нетния лихвен доход и при другите нетни оперативни приходи. Нетният лихвен доход е в размер на 180.2 млн. лв., а нетният доход от такси и комисиони – 64.84 млн. лв. В края на септември 2014 г. балансовото число на Първа инвестиционна банка нарасна с 956 млн. лв., или с 12.84% спрямо края на 2013 г., и достигна 8.4 млрд. лв . Коефициентът на капиталова адекватност на ПИБ към края на третото тримесечие е 15.29%. Адекватността от първи ред е 14.01%, а коефициентът на ликвидност – 20.69%. По последни данни банката има 166 клонове и офиси в страната.
Източник: profit.bg (31.10.2014)

"Гамакабел" е с нов собственик и търгово предложение Производителят на кабели "Гамакабел" вече има нов собственик и това е компанията, която притежава централата на Първа инвестиционна банка на столичния бул. "Драган Цанков". От "Гамакабел" обявиха, че от новия им собственик "Вендрелл" са отправили търгово предложение за изкупуване на останалите 9.99% от капитала. Офертата е за 0.701 лв. за една акция, като извън мажоритарния собственик са близо 120 хил. книжа. Комисията за финансов надзор все още не е дала становището си по предложението. По закон, след като придобие над 90% от акциите на публична компания, новият собственик трябва да отправи търгово предложение. Плановете на новия акционер Новият собственик е заявил намерение да отпише компанията от Българската фондова борса, каза пред "Капитал Daily" изпълнителният директор на "Гамакабел" Нено Джеврев. Представителите на "Вендрелл" ще работят за стабилизирането на дружеството и нямат планове да променят дейността му или да съкращават персонал, обясни Джеврев. Според бюлетина на Централния депозитар "Вендрелл" досега не е притежавал акции на смолянското дружество. Продавачи на пакетите са софийската "Маренго трейдинг" и Tradespot Investments, регистрирана на Британските Вирджински острови. Справка в Търговския регистър показва, че собственик на "Вендерлл" е "Вендерлл анщалт" - Люксембург, а управител е Станислава Георгиева. До април 2009 г. дружеството е било заложено в ПИБ заради кредит, но след това залогът е вдигнат. Докладът му за дейността за миналата година показва и други връзки с банката – основната му дейност е отдаване на имоти под наем, а двата му основни клиента са ПИБ и "Касис България". ПИБ е и основният кредитор на "Гамакабел". Увеличен оборот "Гамакабел" е намалил загубата си за деветмесечието при леко увеличение на приходите, показва отчетът на дружеството. В края на септември загубата е 3.37 млн. лв. при 3.7 млн. лв. година по-рано, показва отчетът на смолянския завод. В същото време приходите са нараснали с 4% до близо 21 млн. лв. Почти всички идват от продажби на продукция – и през тази, и през миналата година. Малко по-голяма част от приходите идва от износ – 50.4%, при 49.6% от вътрешния пазар. Основните пазари зад граница са Германия и Финландия. От ръководството посочват, че през третото тримесечие има увеличение на поръчките спрямо април-юни на тази година. Освен това на годишна база за периода юли – септември приходите от реализирана продукция са се увеличили с 1.5 млн. лв., или 22% спрямо същото време на миналата година. След приключването на преговорите с основните клиенти в Германия, е възможно да се планират и инвестиции в ново оборудване, каза Нено Джеврев. Доставките на кабели обикновено се договарят в края на годината. Основният пазар на компанията е Германия и тъй като клиентите им там са били засегнати от нестабилността в Украйна, това се е отразило и на българското дружество. "Надяваме се проблемите да бъдат изчистени", коментира Джеврев. За следващата година прогнозите са да има ръст на приходите. "Гамакабел" има 34.88 млн. лв. банкови кредити, всички те са с падеж над 12 месеца. Компанията се финансира от Първа инвестиционна банка, където е заложено търговското предприятие за дълг от 18 млн. евро, показва справка в Търговския регистър.
Източник: Капитал (06.11.2014)

220 компании се борят за "Най-добра българска фирма на годината" Приключи етапът за регистрация на участниците в конкурса ”Най-добра българска фирма на годината“. Третото издание на инициативата, организирана от Fibank (Първа инвестиционна банка), бележи сериозен интерес сред представителите на българския бизнес. Броят на регистриралите се фирми през тази година се е увеличил двойно, в сравнение с миналoгодишната активност в конкурса. Организаторите на „Най-добра българска фирма на годината“ отново ще разчитат на експертно жури при избора на победителите в отделните категории. Документите на компаниите, които участват, ще бъдат оценявани от жури в състав: Светла Костадинова – Изпълнителен директор на Института за пазарна икономика; Лъчезар Богданов – икономически анализатор и Управляващ партньор в „Индъстри уоч“; Венелина Гочева – Управител на „Медийна група България Холдинг”; Емил Хърсев – икономически анализатор, финансист и преподавател по банково дело в УНСС; Йордан Матеев – икономически журналист и главен редактор на списание „Forbes България”; Кънчо Стойчев – съосновател на ББСС „Галъп интернешънъл“; Васил Христов – член на Управителния съвет и Изпълнителен директор на Fibank. До 14 ноември 2014 г. всеки желаещ може да гласува за своята любима компания в категорията „Награда на публиката“. Гласуването се извършва на сайта на конкурса: www.naidobrafirma.bg Официалната церемония по награждаване на победителите в конкурса ще бъде на 19 ноември 2014 г., от 19:00 часа, в Софийска градска художествена галерия.
Източник: profit.bg (11.11.2014)

Експерти на Международния валутен фонд (МВФ) ще изготвят анализ на състоянието, в което се намира финансовият сектор в България. Поканата към тях е била отправена от местни институции, а резултатът от изследването се очаква да бъде готов най-рано в средата на следващата година. Това съобщи Гилермо Толоса, представител на фонда за България и Румъния при представянето на икономическо изследване за прехода, през който преминаха европейските държави през последните 25 години. Необходимостта от подобен преглед и анализ стана наложителна заради проблемите в банковата система през лятото, довели до отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка и масирано теглене на депозити от Първа инвестиционна банка. В представеното от фонда изследване става ясно, че достъпът до евтино финансиране и годините на по-бурен икономически растеж се разглеждат като основни причини за забавяне на реформите. Заключението за България е, че постигнатата макроикономическа стабилност не е достатъчна, за да продължи процесът на догонване на западноевропейския стандарт на живот. Без реформи няма растеж Изследването "25 години преход" разглежда пътя, през който преминават 22 европейски държави, пристъпили към модела на пазарна икономика в края на 80-те години. Основните тенденции, които авторите му открояват през този период, са активните реформаторски движения през 90-те години като реакция на икономическите рецесии, настъпили при скъсването със стария режим, както и последвалото им забавяне след разширяването на Европейския съюз. Резултатите от положените в началото на периода усилия се появявят през 2000 - 2007 г., когато много от страните се придвижват напред към целта, а именно да доближат стандарта на живот в Западна Европа. "Не видяхме държави, които пристъпиха към реформи и не последваха резултати. Няма и държави, които не реформираха, а постигнаха подобрение", каза при представянето на анализа Джеймс Роуф, един от авторите на изследването. Според него сред причините за настъпилото забавяне на реформите в Европа е била благоприятната икономическа среда с по-бурния растеж. През периода протече банкова експанзия, която направи кредита по-достъпен и евтин. Това също е охладило ентусиазма за реформи според експертите на МВФ. Те считат, че кризата е донесла по-слаби сътресения в по-реформираните страни. В същото време в други държави е проличала необходимостта промените да продължат. "Икономическата стабилност е много важна, но не е достатъчна, за да подсигури доближаване към западноевропейските стандарти. За да се ускори този процес, трябва да се извършат структурни реформи", коментира Гилермо Толоса.
Източник: Капитал (12.11.2014)

Fibank получи награда за цялостен принос в развитието на картовия бизнес в България MasterCard отличи Fibank (Първа инвестиционна банка) с награда за цялостен принос в развитието на картовия бизнес в България. Наградата е признание за усилената работата на банката през годините в налагането на картовите разплащания в страната. Специалното отличие бе връчено от Ваня Манова, изпълнителен директор на MasterCard България, на Мариана Саджаклиева, член на Управителния съвет на Fibank и директор „Операции”. „Винаги сме се стремили да бъдем първи във всичко. Именно тази стратегия ни превърна в лидер на българския пазар в сегмента с картовите разплащания. Аз и моите колеги сме много щастливи от факта, че усилията ни се забелязват и оценяват подобаващо”, благодари Мариана Саджаклиева. „Горда съм, че имам възможността от името на MasterCard България да връча тази награда на Първа инвестиционна банка”, каза на церемонията Ваня Манова. „В лицето на банката ние винаги сме имали коректен и надежден партньор, който не се е страхувал да въвежда нови и иновативни продукти на пазара и е работил винаги усърдно за налагането им. Без всеотдайната професионална работа на екипа на Fibank, картовите разплащания в България нямаше да са това, което виждаме днес.” Двете изразиха увереност, че съвместното партньорство между MasterCard и Fibank не само ще продължава и през следващите години, но и ще донесе много нови успехи. Още през 2010 г. Fibank в сътрудничество с MasterCard първа в България представи на вниманието на своите клиенти новото поколение банкови карти, които позволяват безконтактни разплащания. Посредством безжичната технология PayPass тези карти направиха възможни мигновените плащания на ПОС-устройства. Това промени изцяло облика на картовите разплащания в страната, като ги направи по-лесни, удобни и достъпни. Благодарение на своята иновативност и стремеж към постигане на високи успехи Fibank изгради през годините широко портфолио от картови продукти в услуга на своите клиенти.
Източник: Монитор (14.11.2014)

MasterCard отличи Fibank (Първа инвестиционна банка) с награда за "цялостен принос в развитието на картовия бизнес в България". Наградата е признание за усилената работа на банката през годините при налагането на картовите разплащания в страната. Отличието беше връчено от изпълнителния директор на MasterCard България Ваня Манова на г-жа Мариана Саджаклиева, член на Управителния съвет на Fibank и директор "Операции". "Винаги сме се стремили да бъдем първи във всичко. Именно тази стратегия ни превърна в един от лидерите на пазара и конкретно в сегмента с картови разплащания. Аз и моите колеги сме много щастливи от факта, че усилията ни се забелязват и оценяват не само от нашите клиенти", заяви Мариана Саджаклиева.
Източник: Стандарт (14.11.2014)

Пеевски изчисти заема за LAFKA в КТБ с цесия от ПИБ Какво е общoто между „Табак Маркет", „Дрослиан България", „Сиболе България" и „Промишлено строителство холдинг". Ако не сте в темата, това ще ви се стори въпрос за 1 млн. долара. Истината, че въпросът е за малко повече милиони. А общото е, че освен че са под скрития контрол на Делян Пеевски, фирмите са с просрочени и предсрочно изискуеми кредити от Корпоративна търговска банка (бел. ред. - това означава, че фирмите длъжници не са си изплащали кредитите и банката, в случая КТБ, е предявила иск да събере дължимото предсрочно, чрез съдия изпълнител). Но отскоро „Табак Маркет", „Дрослиан България", „Сиболе България" и „Промишлено строителство холдинг" имат още нещо общо – всички те вкупом се договарят да цедират тези просрочени кредити в КТБ с друга банка - ПИБ (бел. ред. - цесия и цедирам са термини, които означават, че кредитът на една фирма се прехвърля от една банка, в случая КТБ, към друга банка, в случая ПИБ, която се разплаща с първата). Забележете, те не прибягват до рефинансиране, както „Хермес Солар" на Ахмед Доган. Четирите компании от империята на Пеевски се възползват от погиващо след фалита на КТБ вземане на ПИБ в банката (бел. ред. - тоест пари, които има да взима ПИБ от КТБ, се компенсират с дълговете на четирите споменати фирми). Само от цесията на Пеевски директната загуба за Фонда за гарантиране на влоговете, който ще трябва да осребрява активите на КТБ, е за над 100 млн. лв. КОИ са героите в тази поредна банкова драма Една от най-мащабните цесии, разиграли се в КТБ, е за дълга на „Табак Маркет". Компанията е едноличен собственик на „Табак Трафик", чрез която оперира веригата киоски LAFKA. Собствениците на LAFKA са имали задължение от 34.4 млн. лв. То обаче е покрито от сделка с ПИБ. Спасената с държавни средства банка е продала свое вземане по казуса „Еър Пропърти Дивелопмънт". Според два независими източника това дружество в несъстоятелност е имало сметка с над 103 млн. лв. в КТБ. В серия дела между ПИБ и „Еър Пропърти Дивелопмънт" банката е успяла да си издейства ролята на първи кредитор. След като се е сдобила с правото да се разпореди с парите, ПИБ е продала вземането си на „карето аса" в колодата на Пеевски - Табак Маркет", „Дрослиан България", „Сиболе България" и „Промишлено строителство холдинг". И „Табак Маркет" моментално са се възползвали от тази оферта, усвоявайки 34.4. млн. лв. от този пул. Гвоздеят на скандала На второ място се подрежда „Сиболе България". Компанията, чието пълно наименование е „Сиболе сървсис инкорпорейтид България" е мажоритарен собственик на „Техноекспортстрой". Тя е приватизирана през 2012 г. в съмнителна процедура с предизвестен победител. Тогава единствен кандидат и впоследствие купувач срещу 51 млн. лв. при първоначално търсени от държавата 68 млн. лв. се оказа никому неизвестното дружество „АТ инженеринг 2000". То е собственост на Георги Пенев и Илиян Терзиев, но финансирането отново преминава през банков кредит. Впоследствие през 2013 г. акциите на „Техноекспортстрой" са прехвърлени на компанията „Сиболе сървисис инкорпорейтид България", която от своя страна е собственост на едноименна панамска офшорка. В своя статия „Капитал" цитира източници от строителния бранш, според които „Техноекспортстрой" без всякакво съмнение е на Делян Пеевски. Това се потвърждава и от избора на компания, която да извърши довършването на сградата на ИПК „Родина". За строителството е била поканена именно „АТ Инженеринг". Факти от периода юни-юли тази година, когато се разрази видимата част на скандала Пеевски – Василев, също потвърждават недвусмислено контрола на Пеевски над „Техноекспортстрой". На базата на претенции от страна на компанията „Сиболе сървисис инкорпорейтид България" съдия Румяна Ченалова вкара синдик и наложи запор на сметките на ТЦ ИМЕ и на основния му акционер EFV International Financial Ventures. Основанието за искане на запор е, че „Сиболе" претендира за 14.5 млн. евро, придобити от нея на 2 юни от ТЦ ИМЕ по вече развален договор за поръчка от 2012 г. Периодът съвпада с момента на приватизация на „Техноекспортстрой". Според източници, запознати със схемата на кредитиране, при покупката на „Техноекспортстрой" купувачите са получили 14.5 млн. евро кредит от КТБ. Впоследствие същата сума е била дадена с договор за посредничество на EFV за инвестиране срещу комисионна от 5%. През май 2014 г. във EFV са получили писмо от новите собствениците на „Техноекспортстрой" с молба за потвърждение на задължението по договора за посредничество. Получаването на това потвърждение е било достатъчно основание на съдия Ченалова да нареди запор на сметки на две компании, едната от които е извън българските юрисдикции, и да назначи синдик в ТЦИМЕ. След цялата тази одисея „Сиболе" очевидно не е имало никакъв проблем да убеди ПИБ да му прехвърли вземане за 17 млн. лв. Така сметката на една от компаниите-стожери на Пеевски с КТБ приключва. Цедирането и на „Южен поток" По същия начин се разиграва и сценарият с „Промишлено строителство холдинг" (ПСХ). Компанията доскоро беше собственост на „Водстрой 98", за която мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев обяви, че е собственост на Делян Пеевски. ПСХ беше основният участник в първото раздаване на поръчката за строителство на „Южен поток". Изпълнителният директор на мажоритарния собственик „Водстрой" Иван Мирински беше представляващ и на целият консорциум „Газпроект юг". Адресът на регистрация на консорциума пък беше адресът именно на „Промишлено строителство холдинг" – на столичната улица „Шандор Петьофи" 13-15. През 2011 г., случайно или не, "Водстрой", става първата компания, завършила приватизационна сделка при ГЕРБ. Дружеството е избрано за купувач на държавното предприятие „Промишлено строителство холдинг" с оферта за 12.010 млн. лв. Сумата е само с 10 хил. повече от минималната конкурсна цена, поискана от АПСК. Както и при сделката за „Булгартабак", зад която отново стоят интереси на Делян Пеевски, така и за „Промишлено строителство холдинг" в конкурса участва само един кандидат. „Промишлено строителство холдинг" е буквално златна кокошка за собственика си. Компанията е позната извън България, където е изпълнява много поръчки. В периода 2004 – 2007 г. холдингът е работил по редица жилищни проекти в германските градове Мюнхен, Исманинг, Айхенау, Унтерхахинг. Участвала е в изграждането на основно училище в Ердинг, старчески дом в Оденкирхен, разширение на клиника в Мюнхен, на топлоцентрала в Андернах и на културния център в Кьолн. Най-ценното на холдинга обаче е списъкът от дъщерни дружества – общо шест. Това са "Аркос – Метал – Берковица – ПС", "Енергостроймонтаж – ПС" - Белене, "Завод за строителна техника – Плевен", "Промишлено строителство – Враца", "Промишлено строителство – Разград" ЕООД, "СМП Метални конструкции". Холдингът има акции и в "Заводски строежи – ПС" - Ямбол. Тази група от компании отварят пътя към експанзия в изпълнението на регионални строителни обществени поръчки. А те са сериозен източник на финансиране за обръча от фирми на ДПС. Задължението на „Промишлено строителство холдинг" в КТБ е за 7 млн. лв. и е затворено по същата схема – с цесия от ПИБ. От блога "Финансови смислици".
Източник: Класа (17.11.2014)

Правителството освободи по негова молба досегашния председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Росен Николов. Постът на Николов ще бъде поет от магистъра по финанси Радослав Миленков, който в продължение на 8 години заемаше различни ръководни позиции в системата на Първа инвестиционна банка (ПИБ). Радослав Миленков е магистър по финанси от УНСС. В професионалната си дейност е работил първоначално като инвестиционен посредник и одитор в „Делойт и Туш България”, а в периода 2003-2011 г. е работил в ПИБ, където е бил и член на управителния съвет. От 2012 г. до сега е бил член на Управителния съвет на Общинска банка и изпълнителен директор на банката. Отговорностите му включват дейности в сферата на управлението на риска, финанси, управлението на активи и пасиви. Министърът на финансите Владислав Горанов също беше в управителния съвет на Общинска банка.http://offnews.bg
Източник: Други (19.11.2014)

Девет банки сключват днес договори с Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) за изплащане на парите от депозитите от затворената Корпоративна търговска банка (КТБ), научи "Стандарт". Вчера премиерът Бойко Борисов уточни броя им след среща с банкерите от Асоциацията на банките в България (АББ). Става въпрос за УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Пощенска, Райфайзен, ПИБ, ОББ, СЖ Експресбанк, Общинска банка и ЦКБ, научи "Стандарт". Повечето от изброените банки потвърдиха, че са избрани.Разплащането на парите на вложителите в КТБ ще започне на 4 декември и всеки, който поиска, ще може да получи парите си на стойност до 196 хил. лв.
Източник: profit.bg (21.11.2014)

Първа инвестиционна банка е най-добрата марка в категорията "банки", показва независимо проучване на потребителския сегмент на българския пазар по инициатива на глобалната организация Superbrands, което се провежда за четвърти пореден път у нас. В категорията "телекомуникации" най-добрата марка е VIVACOM. "Технополис" е на първо място в категорията "верига хипермаркети за електроника". Номинираните марки са разделени по сектори в 28 различни категории от потребителския сегмент на българския пазар. Като освен това е направена и класация на Топ 20 на марките в България без значение от сектора, в който работи компанията. Световната интернет търсачка Google е отново най-силната марка в България. След нея в Топ 20 се нареждат Coca-Cola и Nescafe. В отделните сектори най-добрата марка в категорията автомобили е BMW. "Алианц България" и ДЗИ са първи с равен резултат в застрахователния сегмент. В категорията минерални води лидер е "Девин". В категорията "кредитни карти" първото място е на VISA.
Източник: Стандарт (25.11.2014)

Европейската комисия установи, че ликвидната подкрепа от България за Първа инвестиционна банка (ПИБ) е в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ. Комисията заключи, че мерките са били необходими за запазване на стабилността на българската икономика и финансова система. Освен това с плана за преструктуриране на ПИБ ще се гарантира, че банката ще продължи да бъде жизнеспособна в дългосрочен план, без да се нарушава неоправдано конкуренцията на вътрешния пазар.
Източник: Труд (26.11.2014)

Министерският съвет даде съгласие министърът на финансите да сключи Договор за депозит с „Първа инвестиционна банка“ (ПИБ), представляващ държавна помощ при съобразяване с условията по Решението на Европейската комисия, съобщиха от пресслужбата на правителството. Реалното удължаване на срока идва след като на 25 ноември ЕК одобри нотифицираната индивидуална държавна помощ в полза на банката. Брюксел отчете, че ликвидната подкрепа от България за ПИБ отговаря на правилата за държавна помощ на ЕС и че мерките са били необходими за запазване на стабилността на българската икономика и финансова система. Припомняме, че България отпусна ликвидна подкрепа на ПИБ под формата на държавен депозит в размер на 1,2 млрд. лева като част от схема за ликвидност, одобрена от Комисията в същия ден – на 29.06.2014 година. Поради ограничения, свързани с лимита на новопоет дълг, записани в Закона за държавния бюджет за 2014 година, този депозит беше с краткосрочен падеж от 5 месеца, който изтича на 28 ноември 2014 година. Затова и финансовото министерство нотифицира пред ЕК нова държавна помощ за преструктуриране в полза на ПИБ. Планът за преструктуриране предвижда удължаване на срока на държавния депозит в размер на 900 млн. лв. да бъде с максимален срок до 18 месеца, т.е. до 28 май 2016 г. ПИБ ще се задължи да спазва условията и ограниченията по Решението на Комисията и приложението към него, което ще е неразделна част и от договора за срочен депозит, както и всички други условия, определени от Европейската комисия.
Източник: Инвестор.БГ (27.11.2014)

Ипотеките на "Петрол" в КТБ са заличени Ипотеките на търговеца на горива "Петрол" към Корпоративна търговска банка (КТБ) вече са заличени, стана ясно от справки в Службата по вписванията. Причината е, че компанията сменя обслужващата си банка и постепенно рефинансира или погасява старите си задължения към КТБ, обясни пред "Капитал Daily" изпълнителният директор на "Петрол" Милко Димитров. Според справката вече са заличени тежестите върху поземлени имоти и сгради, всичките в София. В последния отчет на дружеството към края на септември банковите му задължения са 123 млн. лв., от които над една пета са краткосрочни с падеж до 12 месеца, показва неконсолидираният отчет. В сравнение със същия период на миналата година размерът на дълговете не се е променил, а в бележките няма информация към кого са заемите и дали има промяна в обслужващите банки. Милко Димитров каза, че засега не би могъл да даде информация с коя банка ще работят в бъдеще. От няколко седмици "Петрол" има учредени ипотеки в полза на Първа инвестиционна банка, показва справка в Имотния регистър. Вписването им е станало на 11 ноември, като залогът е върху няколко имота, които доскоро са били ипотекирани в полза на КТБ. КТБ беше основният кредитор на "Петрол", а компанията имаше издадени и банкови гаранции, изисквани като собственик на данъчни складове. Гаранцията вече ще е от друга банка, уточни Димитров. По данни от предишни отчети на компанията "Петрол" е имал 7.4 млн. лв., блокирани в КТБ. По думите на изпълнителния директор постепенно се приключват финансовите отношения, защото няма как да се работи с банка без лиценз и част от дълговете са погасени, други са рефинансирани. Димитров каза още, че са правили и цесии със задълженията, но заради промените в Закона за банковата несъстоятелност не знаят дали ще влязат в сила. По думите му дори това да не се случи, няма да се отрази сериозно върху финансовото състояние на компанията.
Източник: Капитал (01.12.2014)

Ипотеките на търговеца на горива "Петрол" към Корпоративна търговска банка (КТБ) вече са заличени, стана ясно от справки в Службата по вписванията. Причината е, че компанията сменя обслужващата си банка и постепенно рефинансира или погасява старите си задължения към КТБ, обясни изпълнителният директор на "Петрол" Милко Димитров. Според справката вече са заличени тежестите върху поземлени имоти и сгради, всичките в София. В последния отчет на дружеството към края на септември банковите му задължения са 123 млн. лв., от които над една пета са краткосрочни с падеж до 12 месеца, показва неконсолидираният отчет. В сравнение със същия период на миналата година размерът на дълговете не се е променил, а в бележките няма информация към кого са заемите и дали има промяна в обслужващите банки. Нови обстоятелства, нова банка Милко Димитров каза, че засега не би могъл да даде информация с коя банка ще работят в бъдеще. От няколко седмици "Петрол" има учредени ипотеки в полза на Първа инвестиционна банка, показва справка в Имотния регистър. Вписването им е станало на 11 ноември, като залогът е върху няколко имота, които доскоро са били ипотекирани в полза на КТБ. КТБ беше основният кредитор на "Петрол", а компанията имаше издадени и банкови гаранции, изисквани като собственик на данъчни складове. Гаранцията вече ще е от друга банка, уточни Димитров. По данни от предишни отчети на компанията "Петрол" е имал 7.4 млн. лв., блокирани в КТБ. По думите на изпълнителния директор постепенно се приключват финансовите отношения, защото няма как да се работи с банка без лиценз и част от дълговете са погасени, други са рефинансирани. Димитров каза още, че са правили и цесии със задълженията, но заради промените в Закона за банковата несъстоятелност не знаят дали ще влязат в сила. По думите му дори това да не се случи, няма да се отрази сериозно върху финансовото състояние на компанията. От няколко месеца "Петрол" се контролира от Гриша Ганчев, който премести централния офис на компанията в Ловеч. Малко след смяната на контрола от компанията съобщиха, че дъщерното й дружество "Елит Петрол", собственик на голяма част от активите на "Петрол", е сключило договор с "Кристъл асет мениджмънт" да поеме дълговете на групата по два договора за кредити към затворената КТБ и към ЦКБ. Заемите са на обща стойност близо 70 млн. долара, а договорът е бил сключен на 9 ноември. Така залозите върху търговското предприятие на "Елит Петрол" вече са заличени. На 21 октомври в Имотния регистър са вписани и прехвърляния на имоти от "Петрол" към "Елит Петрол". "Кристъл асет мениджмът", чието седалище е в "Литекс тауърс", е залог по кредит от Първа инвестиционна банка по договор от 19 ноември и е за дължима сума от 28 млн. долара. Обезпечение са над 50 имота, основно бензиностанции. От август компанията е еднолична собственост на Калоян Енчев от Ловеч. За миналата година дружеството (тогава с името "Кристъл шугър") има едва 15 хил. лв. приходи, като отчетът е заверен от "Литекс консултинг". Смяна в управлението След влизането на новите акционери беше направена и смяна в управлението на търговеца на горива. "Петрол" има отношения с КТБ от няколко години, като стана най-големият му кредитор. Така след дългата сага в борбата за контрол над компанията, водена от основните акционери Митко Събев и Денис Ершов, в началото на тази година компанията се оказа под контрола на банкера Цветан Василев. Само няколко месеца по-късно КТБ беше затворена, Василев се установи в Белград, а контролът премина в компании, близки до Гриша Ганчев. В момента той е и председател на управителния съвет. Още преди да влезе в "Петрол", неговите компании от групата "Литекс" използваха кредити от КТБ, като заводът за автомобили "Литекс Моторс" е заложен в банката. Справка в Търговския регистър показва, че залогът не е вдигнат. Освободени са обаче залозите върху "Литекс", но предприятието вече е заложено в Инвестбанк. Той е учреден заради договор с "Петрол" за издаване на банкови гаранции до 35 млн. лв., които ще се използват за доставка на горива от "Лукойл България".
Източник: Капитал (02.12.2014)

В края на септември започна събирането на кандидатури за участие в конкурса "Най-добра българска фирма", организиран от Първа инвестиционна банка (ПИБ). Подаването вече приключи, като се включиха 220 дружества. Това е третото издание на инициативата, която цели да насочи обществения интерес към предприемачеството. През тази година наградите бяха с една повече - освен категориите за микро-, малки и средни фирми имаше и отличие за "Внедряване на иновации". Седемчленно жури оценяваше участниците на базата на финансови показатели като нетна печалба, възвращаемост на капитала, сума на активите, размер на краткосрочните и дългосрочните заеми. За да се включат в конкурса, фирмите трябва да са основани с български капитал, да имат български мениджмънт и да налагат български бранд на пазара. Награждаването на победителите, сред които и "АТМ Електроникс", беше на 19 ноември. Компанията стана победител в категория "Микро- и малки български фирми". Това е последната от общо десет корпоративни истории на кандидатствали компании, които "Капитал Daily" представя. Да изнасяш електроника за Китай на пръв поглед звучи малко странно. Макар и да не е сред основните пазари за софийската "АТМ Електроникс" обаче, азиатската страна все пак е една от държавите, до които продукцията й стига. "Доста показателно e, без да знам колко фирми изнасят в Китай електроника", отбелязва с усмивка управителят и съдружник в компанията инж. Сергей Шардин. Дружеството произвежда т.нар. електронни печатни платки, които след това се влагат в най-различни машини, инсталации, контролни системи и т.н. Не произвежда собствен продукт, а изпълнява разработки по поръчка и спецификация на поръчващата компания. Разполага обаче с разнообразно оборудване и готовност да покрие задачи в почти всички области на технологията, които клиентите биха пожелали. Светът е голям... Основната част от изделията й се продават на европейските пазари – главно в Германия и Швейцария, а също така и в Италия и Швеция. Географското разпределение не е случайно – един от ключовите клиенти и партньори на "АТМ електроникс" е швейцарската индустриална група ABB, която има четири завода в България. Софийското дружество доставя и за тях, но над 60% от продукцията заминава зад граница, обяснява инж. Илия Богданов, който е мениджър по качеството и също съдружник в компанията. В началото на историята си, през 1991 г., фирмата, тогава под друго име, започва работа в областта на производството на електромеханични изделия, но впоследствие изпълнява и проекти, свързани с електрониката. "Преструктурирахме фирмата през 2001 г., като разделихме електрониката от електромеханичните изделия, за да може да се концентрираме изцяло в развитието на това производство, тъй като то е високотехнологично и изисква постоянно следене на новите тенденции и на технологиите, които се развиват доста бързо", обяснява Шардин. "Така започнахме да работим изцяло само в областта на производството на промишлена електроника за големи интернационални компании, които още от началото ни се довериха, тъй като вече ни познаваха от създаването ни, и ни възложиха изделия, които са доста отговорни", допълва той. Днес произвежданите от "АТМ електроникс" изделия се влагат в рафинерии, в нефтени и газови платформи в Северно море и в други части на световния океан, посочва мениджърът. И електроника дебне отвсякъде По думите му най-хубавата черта на отрасъла, в който работи компанията, е това, че електрониката навлиза все повече и повече във всички области и полето на ползваемостта й постоянно нараства. "Ако вземем за пример селското стопанство – днес няма трактор, който да е без електроника, не като едно време", казва Шардин. Разбира се, динамиката в сектора често е предизвикателство, но пък пазарът е голям консуматор, което дава надежда за развитие. А тъй като и двамата с колегата му по образование са развойни инженери, работата за тях е и своеобразно хоби. Повод за оптимизъм за бъдещето им дава и приключването на проекта им за преместване на производството в нова сграда в Суходол, което ще им позволи и да разширят бизнеса. В момента "АТМ електроникс" се помещава под наем в сграда, в която навремето са се произвеждали компютрите "Правец", разказва Богданов. Компанията обаче на практика заема столовата на бившата държавна фабрика, а отделните й помещения са разпръснати в лабиринт от коридори на няколко етажа. Новата сграда ще елиминира този проблем, като ще позволи дори чисто физически разкриването на нови работни места и достатъчно големи складови помещения за съхранение на материалите за производството и на готовата продукция. Със собствени сили Проектът за новата сграда е на стойност 3 млн. лв. и е финансиран със заем от Първа инвестиционна банка и средства от програмата JEREMIE. Извън него обаче като цяло собствениците избягват банковото финансиране, тъй като по думите им е прекалено бюрократично, а и поради факта, че прогнозирането на разходите в настоящата ситуация на кредитния пазар е сложно упражнение. "Производството не е търговия – там нормата на печалба е много по-малка, но пък създава много повече работни места и е доста по-стабилно като бизнес – с малки печалби, но за по-дълго време", отбелязва Шардин. И допълва, че от създаването си досега компанията не е разпределяла дивидент между съдружниците, а цялата печалба се реинвестира в производството. Според мениджъра най-големият проблем пред развитието на фирмата в последните години е именно финансирането. "Малките фирми имат труден достъп до финансовите пазари", казва той. Решение обаче намират във възможностите, които предоставя членството в ЕС. Досега компанията е изпълнила пет проекта за закупуване на оборудване за около 2 млн. лв. "Горе-долу всяка година правим проекти средно за между 500 до 600 хил. лв. по оперативната програма "Конкурентоспособност". Нямаме загубен проект. Приключвали сме си всичко в срок, и то добре, без корекции", изтъква Шардин. И разказва през смях как преди няколко месеца, когато пристигналите на проверка в компанията проверяващи от Министерството на икономиката поискали да видят закупените по проектите машини и останали изненадани, че те реално работят. Екобъдещето Шардин казва, че действително в процедурите по оперативната програма има много ненужни усложнения, които се надява да бъдат преодолени в новия програмен период, но и голяма част от компаниите, които кандидатстват за европейско финансиране, не са съвсем наясно какво искат да правят със средствата от ЕС. Междувременно ръководството на "АТМ електроникс" вече очаква отварянето на схемите по новата оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" и планира закупуването на нови машини, които например да позволят на компанията да покрие изискванията на ЕС за премахване на опасните вещества от производството до 2018 г., разписани в т.нар. Директива RoHS (Restriction of Hazardous Substances). "В момента също произвеждаме по тази директива, но не в нужния капацитет, който се изисква от нашите клиенти", обяснява Шардин.
Източник: Капитал (02.12.2014)

9 банки започват изплащането на гарантираните суми на вложителите в Корпоративна търговска банка АД (КТБ). 255 000 са вложителите с гарантирани депозити в КТБ. Общата сума на гарантираните сметки е 3,6 милиарда лева, като парите ще бъдат осигурени в клоновете на деветте обслужващи банки. Банките, които ще изпращат гарантираните депозити са: Алианц Банк България АД, Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД, Първа инвестиционна банка АД, Райфайзенбанк (България) ЕАД, СИБАНК ЕАД, УниКредит Булбанк АД, Централна кооперативна банка АД и Юробанк България АД. Вложители с последна цифра на ЕГН 0 или такава в ЕИК или БУЛСТАТ ще могат да теглят влоговете си от ДСК. Тези с последна цифра 1 – от ОББ, с последна цифра 2 – Юробанк, с последна цифра 3 – от Райфайзенбанк, с последна цифра 4 – от Алианц, с последна цифра 5 и 6 – от УниКредит, с последна цифра 7 от ЦКБ, с последна цифра 8 – от Сибанк и с последна цифра 9 от ПИБ.
Източник: Агенция Фокус (04.12.2014)

Депозитите в банковата система са нараснали с 5 млрд. лв. за година, ако от статистиката се извади КТБ. Това каза Чавдар Златев, който е член на УС на Първа инвестиционна банка, по време на Българския икономически форум. По негови думи това показва, че населението и бизнесът вкарват пари в системата, което е знак за доверие, но се въздържат от поемането на риск и инвестиции. "Ръстът на потребителските и жилищните кредити за година е почти нулев. Високата безработица вероятно е причина за това. Несигурността кара хората да спестяват", отбеляза Златев, цитиран от в. Стандарт. Според него фирменото кредитиране бележи ръст от 1 млрд. лв. за година, което е положително. По данни на ПИБ ликвидните активи на банковата система (без КТБ) надхвърлят 30% от всички активи. Съотношение кредити/депозити от 120% Златев счита за здравословно, а в момента у нас то е 90% при депозити в системата за 60 млрд. лв. и кредити за 54 млрд. лв. "Системата най-вероятно ще спечели 850 млн. лв. през 2014 г., което е близо 8% възвръщаемост на собствения капитал. Има ръст на печалбата в сравнение с 2013 г., което е допълнителен капиталов буфер за системата", заяви още Златев. По негови думи коефициентът на капиталова адекватност у нас е на завидно ниво в сравнение с Европа. Банкерът определи прогнозата на Министерството на финансите за ръст на потребителското кредитиране с 0.2% и на фирменото с 1.8% за 2015 г. като консервативна. Прогнозите на ПИБ са за растеж на кредитирането през 2015 г. от 3%, като по-съществена роля ще изиграят фирмите. Златев констатира, че лихвите по кредитите и по депозитите са най-ниските от въвеждането на валутния борд през 1997 г. В отговор на въпрос защо лихвите все още са по-високи от тези в ЕС, Златев отговори, че рискът в България е различен от този в Западна Европа. Тенденцията на нарастване на лошите кредити е прекъсната, каза Христо Михайловски, главен изпълнителен директор на Българска агенция за кредитен рейтинг. Прочети повече на: http://profit.bg/news/Depozitite-skochiha-s-5-mlrd-lv/nid-131959.html
Източник: profit.bg (05.12.2014)

S&P понижи рейгинга на България заради КТБ Агенцията за кредитен рейтинг Standard&Poor's понижи дългосрочния и краткосрочен кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута от 'BBB-/A-3' на 'BB+/B' със стабилна перспектива, съобщиха от Министерството на финансите. Рейтинговата агенция изтъква като основни причини за промяната ситуацията с КТБ и предоставянето на ликвидни средства на друга българска банка, както и влошаването на фискалната позиция през годината. Последното S&P свързва с реализирането на слаб икономически растеж и наблюдаваните дефлационни процеси в страната. Стабилната перспектива отразява ниските нива на задлъжнялост на публичния сектор, които според рейтинговата агенция балансират идентифицираните от тях рискове във финансовия сектор. Standard&Poor's предвиждат възможност за последващо повишаване на кредитния рейтинг на България, в случай че бъдат ефективно адресирани набелязаните от тях слабости на надзорната дейност в банковия сектор, също така се повиши потенциала за икономически растеж на страната, бъдат привлечени повече преки чуждестранни инвестиции в търгуемия сектор, или ако икономиката на България нараства по-бързо от техните очаквания, така че фискалната консолидация да се извърши по-бързо.
Източник: Money.bg (13.12.2014)