Всички индекси на БФБ с двуцифрени ръстове през 2016 г. SOFIX отчете двойно по-висок ръст в сравнение с нарастването от 2015 г. 2016 г. се оказа положителна година за Българската фондова борса (БФБ – София), като всички индекси приключиха 12-те месеца с ръстове. Най-голям е ръстът при SOFIX, който за една година прибави 27,24% към стойността си. Той стартира годината, като затвори на ниво от 457,210 пункта на 4 януари 2016 г. Индексът падна до най-ниската си точка през годината на 18 април, когато затвори на ниво от 436,03 пункта. В последния борсов ден от годината обаче основният индекс на БФБ затвори на ниво от 586,43 пункта, върхова точка в последните две години и половина. Ръстът на SOFIX е двойно по-висок в сравнение с този от предходната година – през 2015 г. той добави 13,10% към стойността си. Двуцифреното покачване през 2016 г., се дължи основно на три компании - Стара планина холд АД с ръст от 64,3% до 6,49 лв. за акция, Първа инвестиционна банка АД с поскъпване от 55% до 3,35 лв. за акция и Централна кооперативна банка АД, чиито книжа повишиха цената си с 51,34% до 1,53 лв. за ценна книга. Най-зле представилата се акция през 2016 г. сред компаниите от SOFIX беше тази на Трейс груп холд АД със спад от 7,88% до 5,26 лв. за акция. Ръстът от 0,97% до 2,09 лв. за акция отреди на Адванс Терафонд АДСИЦ второто място по слабо представяне, следван от Индустриален холдинг България АД с напредък от 10,87% до 1,02 лв. за акция. Лидер по оборот през годината е Химимпорт АД с изтъргуван обем в размер на 28,5 млн. лв. На второ място е Монбат АД с 20,9 млн. лв., следван от Софарма АД с 19,9 млн. лв. Най-много сделки през годината са сключени с акции на Химимпорт – 7 955 броя, като след него се нареждат Софарма с 3 541 броя сделки и ТБ Централна кооперативна банка АД с 3 122 броя сделки. Около половината от компаниите в индекса BGBX40 отчетоха двуцифрено покачване, като рекордьор е Алкомет АД, която записа трицифрен годишен ръст от 117,07% до 14,55 лв. за акция. На второ място е Стара планина холд АД с 64,30% до 6,5 лв., а трети е Доверие Обединен Холдинг АД с поскъпване от 59% до 1,15 лв. Общо за годината индексът отчете ръст от 19,91%. Сред компонентите на секторния BGREIT с най-много поскъпнаха книжата на Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ, които отчетоха покачване от 45,60% до 2,27 лв. Единственото губещо дружество от индекса е Булленд инвестмънтс АДСИЦ, който отписа 11,39% от цената на акциите си през годината. Въпреки това индексът приключи 2016 г. с годишно покачване от 11,42%. Лидери от BGTR30 по ръст в цената на акциите са Стара планина холд АД, Доверие Обединен Холдинг АД и ТБ Първа Инвестиционна Банка. През годината индексът прибави към стойността си 19,64%.
Източник: Инвестор.БГ (03.01.2017)

Акциите на Първа инвестиционна банка и Централна кооперативна банка са се повишили с над 55% през 2016 г., показва класация на Investor за 2016 г. по данни на Българската фондова борса. За една година книжата на ПИБ са поскъпнали с 60% до 3,46 лв. за брой, а тези на ЦКБ са добавили 55,29% към стойността си през изминалата и вече има сделки на цена от 1,57 лв. за акция.Сред търгуваните на БФБ банки е и Тексим Банк, чиито акции поскъпнаха с 42,86% до 2,50 лв. за брой. Българо-американската кредитна банка също приключи годината на зелена територия, като при нея повишението в цената на книжата й е с 9,01% до 5,17 лв. Въпреки че търгуваните обеми на фондовата борса са сравнително малки, търговията показва, че инвеститорите оценяват положително обявените от централната банка резултати от прегледа на активите на финансовите институции и стрес тестовете на банките у нас. Изнесените от БНБ в последния работен ден на миналата година данни показаха, че всички банки у нас са стабилни и добре капитализирани.При застрахователните дружества, търгувани на борсата, най-добре се представя ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“. За една година акциите на компанията са се повишили със 17,50% до 47 лв. за брой.
Източник: Труд (04.01.2017)

Сливането между Сибанк и ОББ ще приключи до две години България ще има нова трета най-голяма банка след окончателното приключване на сделката между белгийската финансова група KBC и Националната банка на Гърция за собствеността над четвъртата по активи Обединена българска банка и лизинговото дружество "Интерлийз". В обсега на сделката се включват и 30% дял на ОББ в животозастрахователното дружество "ОББ-Метлайф", което се нарежда на пето място по пазарен дял в своя сегмент. Сделката е за 610 млн. евро, като през миналата година само банката регистрира печалба от 92.95 млн. лв. "Има значителна разлика между това да бъдеш играч на пазара и да бъдеш важен играч на пазара, какъвто предстои да станем", заяви на пресконференция Йохан Тийс, главен изпълнителен директор на "КВС груп". Новата банка, която ще обедини ОББ и Сибанк, ще бъде третата най-голяма по обем на активите с 5.1 млрд. лв. след Уникредит Булбанк (9.2 млрд. лв.) и Банка ДСК (5.9 млрд. лв.).Процесът по одобрението и финализирането на самата сделка ще отнеме около година, като най-напред предстои да се получат разрешения от Българската народна банка, Националната банка на Белгия, Европейската централна банка, както и от антимонополните органи, а също така да се извърши плащането между двете страни. Очакванията са БНБ да даде разрешение за сделката около средата на годината. Двете финансови институции ще трябва да преминат и нелекия път по консолидация на дейността, интеграция на IT инфраструктурите, клонова мрежа и други. По този начин ефективно за клиентите на двете банки няма да има разлика в обслужването поне до края на 2018 г. От придобиването на ОББ от страна на НБГ през 2001 г. българската банка е увеличила активите си от 781 млн. евро на 3.66 млрд. евро, а отпуснатите кредити - от 189 млн. евро на над 2 млрд. евро, припомни главният изпълнителен директор на НБГ Леонидас Франгиадакис. "Разделяме се с ОББ със смесени чувства, тъй като тя бе ценен актив за нашата банка, но в същото време и се радваме, че постигнахме споразумение именно със стабилен играч като KBC", добави още той."И без консолидация броят на банковите клонове в България ще намалява, като все повече услуги могат да се извършват в интернет. Общо Сибанк и ОББ имат около 300 клона, а също така разполагаме и с отдалечени работни места, както и клонове на ДЗИ. Така че или трябва да разширим България, или да намалим броя на клоновете", коментира Петър Андронов, без да конкретизира в какъв размер ще бъде свиването. Бъдещето име на новата банка ще бъде българско, тъй като бъдещият собственик KBC има практика да запазва местните имена и мениджъри, обясни Люк Хисенс, главен изпълнителен директор "Международни пазари" на КВС и председател на надзорните съвети на Сибанк и ДЗИ. Все още предстои да се реши кое от двете имена на съществуващите банки ще бъде предпочетено. Той добави, че очаква клиентската база да се увеличи с 1.4 млн. души.
Източник: Капитал (05.01.2017)

Държавната ББР отпусна пореден заем на "Спарки Елтос" Нов кредит за 7.5 млн. евро е получил производителят на електроинструменти "Спарки Елтос" от Българската банка за развитие. Сумата е предвидена за оборотни средства и е поредният заем, който компанията получава от държавната финансова институция. "Спарки Елтос" от години е губещо, като за последно е работило на печалба през 2008 г. (9.8 млн. лв. положителен финансов резултат). От подадените в Търговския регистър документи става ясно, че кредитът е краткосрочен – падежът му е 31 декември 2017 г. Освен кредита на "Спарки Елтос" от ББР компанията ще гарантира и два заема от Първа инвестиционна банка – 1 млн. евро за "Спарки Елтос" и 2 млн. евро за дъщерното "Спарки трейдинг", също с падеж до края на 2017 г
Източник: Капитал (09.01.2017)

Половината от участниците в търга за 10-километров участък на магистрала "Хемус" обжалват поръчката, за която преди десет дни бе спечелена от фирми, свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски. Общо пет са компаниите и обединенията, които са подали жалби в КЗК в последния възможен срок – 19 януари (10-дневния срок след излизането на решението, както е по закон). Сред тях има такива с индиректни връзки с Пеевски, с шефа на "Лукойл България" Валентин Златев, с енергийния бос Христо Ковачки и собствениците на ПИБ Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев. Това показва проверка на сайта на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). За изпълнител на поръчката беше избрано обединението "ХВП Ябланица" с цена от близо 55 млн. лв. без ДДС. В обединението участват "Хидрострой", "Водстрой 98" и "Пътстрой Бургас". Официално фирмите се водят собственост на бившия шеф на пътната агенция от времето на управлението на НДСВ и ДПС Велико Желев. През миналата година той купи свързваната с депутата от ДПС Делян Пеевски "Водстрой 98". Според представители на строителния бранш обаче сделката е фиктивна и Пеевски е запазил контрола над дружеството. Търгът за "Хемус" беше спрян шумно преди година от премиера Бойко Борисов по подозрения, че е спечелен именно от фирми, за които има "витаещи съмнения" че са свързани с Делян Пеевски и Валентин Златев. Нито един от петимата кандидати, които оспорват резултатите от търга, не е поискал да се спре временно сключването на договора с избрания изпълнител. Към момента договорът не е подписан и най-вероятно Агенция "Пътна инфраструктура" ще изчака произнасянето на съда по жалбите, както обикновено процедира. Всичките жалби са от участници, които са отстранени по различни причини - невярна информация, липса на обосновка на ценовата оферта, липса на единични цени и други. Техните цени са близки до тази на победителя в търга. Обединението "АМ Хемус Страбаг ГБС 2016", което бе класирано на второ място, не обжалва, най-вероятно заради това, бе беше предложило значително по-високата цена от тази на победителя – 75 млн. лв. без ДДС. За това пък обжалва кандидатът с най-ниска цена – с около 400 хил. лв. под тази на победителя – обединението "АМ Хемус 1 – 2016". В него участват испанската "Асигния Инфраструктурас", хасковската "АБ", за която се твърди, че е на Делян Пеевски, и "Мега инвест холд". Закъсалата финансово "АБ" възкръсна през 2016 г. по модела на друго свързвано с депутата от ДПС дружество - "Водстрой 98". Със заем от държавната "Българска банка за развитие" компанията спечели поръчка за ремонт на железопътната отсечка София - Елин Пелин за 120 млн. лв., която се финансира с европари. Жалба е подало и обединението ДЗЗД "Строители АМ Хемус", включващо "Интегрирани строителни системи" ЕООД, "Интерпром" ЕООД, "Тодини Централ Азия" ООД и "Трансконсулт-22" ООД. Първите две компании имат индиректни връзки с Валентин Златев. "Интегрирани строителни системи" е регистрирана в началото на 2014 г. и едноличен собственик на капитала е слабо познатият в строителния бранш Недко Михайлов, който обаче за по-малко от две години е направил оборот от близо 2.5 млн. лв., а поръчките му са основно с община Правец, сочи справка в регистъра на Камарата на строителите. "Интерпром" ЕООД има повече от десетгодишна история и в момента се води собственост на Калоян Люсиен Теодосиев. Възходът му обаче настъпва през последните години, като оборотът му нарасна на над 103 млн. лв. за 2015 г., по данни на строителната камара. Дружеството участва в обединенията, изпълнили редица водни цикли с еврофинансиране, сред които на общините Костинброд, Пирдоп, Кнежа, Панагюрище. Участва в обединения по строителството на отсечки от метрото, изграждали са и бензиностанции. Калоян Теодосиев беше и технически сътрудник на бившия депутат от ГЕРБ ген. Стоян Тонев, който подаде оставка след като беше обвинен в злоупотреби за милиони левове в клиниката по дерматология на Военно-медицинска академия по времето, когато беше директор на ВМА. Интересно също така е, че за да осигурят изисквания опит в строителство на магистрали, са привлекли италианската "Тодини", но дъщерното й дружество в Азия. Жалба е подало и обединението "Д/В Актор – Аер" ДЗЗД, в което участват гръцката компания "Актор" и българската "Атоменергоремонт", зад която стои енергийният бос Христо Ковачки. Търгът се обжалва и от "ПСТ Груп", чиято собственост през последните години премина през офшорни компании, свързвани с хазартния бос Васил Божков, Делян Пеевски и собствениците на Първа инвестиционна банка Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев. След като през миналата година Пеевски излезе от дружество, сега то е под контрола на собствениците на ПИБ, които търсят начин да се освободят от него. Поръчката се обжалва и от "Трейс Груп Холд" АД, което е мажоритарна собственост на Николай Михайлов. По време на първия мандат на Бойко Борисов компанията спечели редица поръчки за метрото, пътния, жп и воден сектор, които се финансираха от еврофондовете, но през втория мандат на Борисов не беше сред печелившите.
Източник: Медия Пул (20.01.2017)

Проблемните вземания и сделките с тях се превърнаха в истински бизнес заради кризата, когато голяма част от заемите не се обслужваха редовно. А след стрес тестовете на банките този бизнес започва да расте, а обемът му да достига значителен размер. Според оценка на компании за събиране на дългове през миналата година са били продадени дългове за 1 млрд. лв. А за тази година се очаква този пазар да се удвои и да стигне 2 млрд. лева. Като това са пари извън неплатените задължения, които съществуват към телекоми и дружествата за битови услуги. Най-активните участници в този бизнес са преобладаващо чужди компании. Това са “ЕОС Матрикс”, “Фронтекс интернешънъл”, “Агенция за събиране на вземанията”, “AПС България”, “Кредит инкасо”. Сред тях успява да се промъкне и една българска - “С.Г. Груп”. “Еос Матрикс” например купиха от Първа инвестиционна банка портфейл потребителски, необезпечени задължения за 70 млн. лв. В друга сделка с Пощенска банка компанията за събиране на вземания успя да договори покупката на заеми за 280 млн. лв. на Пощенска банка. “ОТП факторинг България” пък продаде микс от потребителски обезпечени и необезпечени заеми за 31 млн. лв. на “Фронтекс”. Твърди се, че “Агенция за събиране на вземания” е спечелила поръчка на “Уникредит кънсюмър файненсинг” за ежемесечно изкупуване в продължение на две години на потребителски и стокови заеми. Те са с просрочия от 180 до 300 дни. През миналата година имаше десетина по-големи сделки, при които се продаваха в пакет проблемни вземания, а търгове за по-малки обеми има постоянно. Като тенденция се оформя появата на повече корпоративни и обезпечени дългове, които се предлагат за продажба. През 2015 г. чешката “AПС България” купи корпоративен портфейл за 30 млн. евро В началото на 2016 г. Прокредит банк продаде малък пакет от необслужвани кредити за 24 млн. лв. на “Еос Матрикс”. В началото на тази година бе сключена още една сделка за продажба на фирмени кредити. Миналия вторник от съобщение на Уникредит Булбанк стана ясно, че финансовата институция е продала необслужвани обезпечени и необезпечени кредити на корпоративни клиенти от 93 млн. евро. Купувач е “Агенция за събиране на вземания”, която е съсобственост на норвежкия B2Holding. Това е най-голямата до момента сделка за портфейл от корпоративни банкови заеми. И е първа подобна продажба на най-голямата банка в страната. През тази година се очаква приключването на още една голяма сделка. Става въпрос за портфейл на “Хета асет резолюшън България”, която преди това се казваше “Хипо Алпе - Адрия лизинг България”. Обемът е общо 130 млн. евро на необслужвани задължения по лизингови договори плюс 37 млн. евро дължими лихви. 90% от задълженията са фирмени. При тях активите са иззети, а компанията има и записи на заповед като допълнително обезпечение. Задълженията са от преди близо 10 г. - почти на прага на изтичането на срока на абсолютната давност. Поради това се очаква цената на сделката да не е много висока - максимум до 15% от номинала Общата сума на необслужваните заеми в банковия сектор в България е близо 5 млрд. лева. Банките със сигурност няма да я получат при продажбите, тъй като тези сделки се сключват на цени от 5 до 30% от номинала. Най-евтини са потребителските и стоковите кредити, които са без обезпечения. При тях цената рядко надхвърля 5% от номинала. Заради липсата на обезпечение, което да бъде продадено, ако заемът не се върне, те са и най-продаваните на пазара на дългове. Въпреки ниските цени това е чиста печалба за банките, които вече са провизирали лошите вземания. А и си спестяват допълнителни разходи по събирането им. Обезпечените заеми обаче се търгуват доста по-скъпо. Те се продават в диапазона от 80 до 95% от номинала. Но рядко се предлагат, тъй като банките обикновено предпочитат да усвоят обезпечението и да го продадат, за да си върнат по-голяма част от отпуснатия заем. Увеличение на обема от дългове, които ще се пуснат за продажба през тази година, обаче не кара фирмите за събиране на вземания да чакат спадане на цените на сделките. За тяхното ниво основен фактор продължавал да е времето на просрочието на задълженията. Колкото по-дълго е то, толкова по-ниска е цената. Все пак при корпоративните вземания, които са обезпечени, събирането на дълга е свързано с по-големи разходи за юридически услуги и административни такси. Въпреки раздвижването при фирмените заеми не се очаква особено голямо увеличение на обема за продажба. Без арбитраж за неплатена сметка Потребителските спорове ще се разрешават извън арбитражните съдилища. Това означава, че в тях ще решават само спорове между търговци. Тези промени в Гражданския процесуален кодекс гласуваха окончателно депутатите. Така предварителните арбитражни клаузи в договорите на потребителите с различни компании ще се смятат за нищожни. “След обнародването на промените всички български граждани, които получат съобщения за това, че са съдени от арбитражен съд, спокойно могат да ги хвърлят в кошчето”, обяви в парламента омбудсманът Мая Манолова. През миналата година тя започна законодателната инициатива срещу частния съд. Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, записаха депутатите. Извън това спорът може да бъде възложен за решаване от арбитражен съд, когато едната страна е потребител и има такава договореност между спорещите, но след възникването на спора. Всички започнали арбитражни производства между търговци преди приемането на законовите промени ще продължат по стария ред освен в случаите, когато споровете са обявени за неарбитруеми. Текстовете ще важат и за заварени положения, обяви омбудсманът Мая Манолова. Всички висящи производства ще бъдат незабавно прекратени, обясни тя. Да се въведе забрана на частните арбитражни съдилища да гледат дела срещу потребители, поиска Манолова. Тя обясни, че най-често това са спорове за неплатени комунални услуги - ток, вода и телефон, както и заради теглени бързи кредити. Исковете по тях са на стойност между 50 и 2000 лв., но с всички такси по арбитражното дело сумата често набъбва многократно. Хората разбират, че срещу тях се води дело, едва когато частният съдебен изпълнител се появи на вратата им с изпълнителен лист и им запорира заплатата. Впоследствие длъжникът научава, че арбитражната присъда не подлежи на обжалване. В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Източник: 24 часа (23.01.2017)

5 банки дават кредити за студенти - ДСК, Райфайзенбанк, "Алианц", ПИБ и Юробанк. Вчера кабинетът одобри 50 млн. лв. държавна гаранция за т.г. Финансовата подкрепа гарантира главницата и лихвите на кредитните задължения на студентите и докторантите.
Източник: Сега (26.01.2017)

Стойността на сливанията и придобиванията в България надхвърли 1,36 млрд. евро Почти 100-процентов ръст на стойността на сделките по сливания и придобивания (M&A) в България през 2016 г. спрямо предишната година отчита докладът Emerging Europe M&A report 2016/2017 на юридическата компания CMS и консултантската EMIS. Общата стойност на всички M&A сделки в страната през миналата година възлиза на 1,367 млрд. евро спрямо 698,9 млн. евро за предишната година. Интересното е обаче, че броят на сделките се е увеличил само с около 35% (от 63 на 86). На пръв поглед това означава, че средната стойност на трансакциите отчита сериозно повишение. Оказва се обаче, че това не е съвсем така, като причината е обявеното в края на 2016 г. придобиване на Обединена българска банка от KBC Group. Сумата на сделката възлиза на 610 млн. долара, което реално означава, че само тази трансакция формира малко под половината от общата сума на сделките за миналата година. Второ по размер, но доста по-назад, е придобиването на активите на Кремиковци от Първа инвестиционна банка за сумата от 137,4 млн. евро (по пазарна оценка). На трето място в класацията е сделката между дистрибутора на бутилирана вода „Девин“ и Spadel. Белгийската компания купи 93,3% от компанията за сумата от 112,0 млн. евро (по оценка на EMIS DealWatch). Последната сделка, която е за над 100 млн. евро, е частичното придобиване (61,4%) на „Овергаз Мрежи“ от Сашо Дончев за 103,4 млн. евро. Най-много сделки са се сключили в сектора на недвижимите имоти (16), производството (13) и телекомите и търговията на дребно (по 12). Стойността на сделките по сливания и придобивания в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) за 2016 г. като цяло е достигнала върховите 86,7 млрд. евро. Сумата е със 62% повече от тази през 2015 г. и е най-високият резултат от 2013 г. насам. С общо 1985 трансакции ЦИЕ отчита спад от 7% на обема на обявените сделки, но медианната им стойност е нараснала с 2 млн. евро до 11,2 млн. евро. „Компаниите действаха внимателно, тъй като глобалният икономически растеж остана слаб на фона на несигурността около изборите и резултатите от референдума (за Brexit)”, казва Хелън Родуел, партньор по корпоративните практики за ЦИЕ в CMS. “Доверието се вдигна към края на 2016 г., подготвяйки сцената за M&A активност през 2017 г. Има много причини да сме позитивно настроени за тази година, включително потенциалните бъдещи сделки, които чакат своето завършване“. Според CMS различното представяне на отделните страни за 2016 г. отразява фрагментирания характер на региона. Русия и Полша запазват своето съответно първо и второ място при сключването на сделки въпреки спадовете в броя на трансакциите. Новите звезди в ЦИЕ са Чехия и Румъния. „Невероятното представяне през 2016 г. в ЦИЕ се дължи и на бързо нарастващото влияние на азиатските инвестиции, най-вече от Китай“, казва Радивойе Петрикич, партньор по корпоративните практики за ЦИЕ в компанията. „Силният китайски интерес в региона е сравнително ново развитие, поставяйки основите за вълна от инвестиции в бъдеще“. През 2016 г. Великобритания и Китай са удвоили разходите си в ЦИЕ съответно до 5,2 млрд. евро и 4,4 млрд. евро, превръщайки се във втория и третия по големина чуждестранен инвеститор от гледна точка на стойността в региона. Сумата, която САЩ са похарчили в ЦИЕ, е намаляла с две трети, но въпреки това страната остава най-големият външен инвеститор по обем сделки. В региона най-активните сектори са били недвижимите имоти и строителството с общо 357 сделки на стойност 17,8 млрд. евро (89% ръст на стойността), следвани от производството, телекомите и IT сектора. Според Стефан Стоянов, глобален ръководител на базата данни с M&A сделки в EMIS, се очакват повече сделки в банковия сектор през 2017 г. „Ниската печалба, продължаващото преструктуриране на гръцките кредитори, таксите за милиарди, налагани върху финансовите институции, новите регулации в сектора и италианската банкова криза със сигурност ще доведат до още продажби на капиталови активи и отделни портфейли от необслужвани заеми в развиваща се Европа“. Признак за нарастващата самоувереност на региона е броят на сделките, които не разчитат на външни инвеститори. Много местни компании и частни капиталови фирми са достигнали такъв размер, при който могат да извършват трансгранични сделки сами. Русия (575), Чехия (159), Полша (146) и Турция (112) са най-активни в това отношение.
Източник: Инвестор.БГ (27.01.2017)

Fibank отчита 255 млн. лв. печалба преди обезценка за 2016 г. Fibank (Първа инвестиционна банка) приключи 2016 г. с печалба от 255 млн. лв. преди обезценка на неконсолидирана база, запазвайки трета позиция по големина на активите в България след УниКредит Булбанк и Банка ДСК. Банката е най-голямата институция в страната с български капитал. Възвръщаемостта на капитала след обезценки и данъци е 11,17%. Банката отчита ръст от 10,2% на приходите от банкови операции, които достигат 450 млн. лв. Най-голям дял в нарастването се дължи на нетния лихвен доход, който се увеличава с 22% спрямо края на 2015 г. През 2016 година банката отчете ръст от 9% на годишна база и при нетния доход от такси и комисиони, който достигна 88,5 млн. лв. Първа инвестиционна банка приключи 2016 година със силни финансови резултати и стабилна ликвидна позиция от 28,10% спрямо 25,36% към края на 2015 г. В края на изминалата година банката отчете печалба от 255 млн. лв. преди обезценка. Банката бележи ръст от 9,8% на привлечените депозити. По този начин депозитите на физическите лица нарастват до 6,4 млрд. лв., а ръстът при бизнес клиентите е 25,3%, като и в двата сегмента се наблюдава тенденция на устойчив интерес към депозитните продукти на банката. Добрите резултати, постигнати през 2016 г., отразяват стабилното развитие на Fibank, съобразно пазарните условия и балансирания подход на управление в динамичната външна среда и са предпоставка за още по-добри резултати през 2017 г.
Източник: Монитор (01.02.2017)

Първа инвестиционна банка приключи 2016 г. с печалба от 255 млн. лв. преди обезценка на неконсолидирана база, съобщиха от финансовата институция. С тази печалба банката запази трета позиция по големина на активите в България след УниКредит Булбанк и Банка ДСК. Възвръщаемостта на капитала след обезценки и данъци е 11,17%.Банката отчита ръст от 10,2% на приходите от банкови операции, които достигат 450 млн. лева. Най-голям дял в нарастването се дължи на нетния лихвен доход, който се увеличава с 22% спрямо края на 2015 г. През 2016-а година банката отчете ръст от 9% на годишна база и при нетния доход от такси и комисиони, който достигна 88,5 млн. лева. Първа инвестиционна банка приключи 2016 година с ликвидна позиция от 28,10%, спрямо 25,36% към края на 2015-та. Банката бележи ръст от 9,8% на привлечените депозити. По този начин депозитите на физическите лица нарастват до 6,4 млрд. лв., а ръстът при бизнес клиентите е 25,3%, като и в двата сегмента се наблюдава тенденция на устойчив интерес към депозитните продукти на банката.
Източник: Банкеръ (01.02.2017)

Печалбата на банките в България достигна 1.26 млрд. лв. през 2016 г. Банките и клоновете на чуждестранните институции в България отчетоха 1.26 млрд. лв. печалба през 2016 г., което е най-добрият резултат от 2008 г. насам. След като банките се подготвиха за оценка на активите от БНБ, изчиствайки се от несъбираеми вземания, те постигнаха този резултат, който е с цели 40.5% повече от постигнатото през 2015 г. Основен принос за този растеж имат не толкова основните пет финансови институции, които доминират на пазара у нас, а повече средните и по-малките банки. Друг източник на голямата печалба беше финализирането на сделката, с която Visa Inc придоби Visa Europa и всички европейски банки - членки на платежната система, получиха сума, пропорционална на оборота им в системата. Eфектът за българските банки се оценява на около 186 млн. лв. Досега историческият рекорд на банковите печалби в България е от 2008, която беше и последната година преди кризата - 1.378 млрд. лв.Най-големите по активи български банки остават същите – Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ, които бяха и в края на 2015 г. с една разлика. Пощенска банка измести от петото място Райфайзенбанк, след като придоби клона на Алфа банк у нас. Така генерираната от петте най-големи банки у нас печалба вече представлява 71% от сумата на финансовия резултат на цялата система. За сравнение, през 2015 г. цели 82% от печалбите на банките бяха реализирани от топ 5. Сред причините за това е сравнително слабият резултат на двете най-големи банки. "Уникредит" регистрира едва 0.5% ръст на печалбата на годишна база през 2016 г., докато Банка ДСК свива резултата си със 7.4%. За сметка на това ПИБ се възстановява активно от държавната помощ, която получи през 2014 г., и увеличава печалбата си от 12.7 млн. лв. на над 90 млн. лв. В годината, в която бе обявено, че Националната банка на Гърция ще продаде българската си дъщерна банка Обединена българска банка, последната записва също значително подобрение на финансовия си резултат, който набъбва с 63% на годишна база до 111 млн. лв. Активите на банките от първа група се увеличават с 5% до 52.8 млрд. лв.Другата причина е особено добрият резултат на средноголемите и по-малките банки. Данните сочат, че през 2016 г. те са направили 366 млн. лв. печалба, което е над двойно повече в сравнение с 2015 г. В този сектор впечатление прави БАКБ, която подобрява резултата си близо 10 пъти, както и ЦКБ, която декларира печалба от 26 млн. лв. и ръст на годишна база от повече от 250%. Освен тях Тексим банк, Алианц банк, Интернешънъл асет банк и Райфайзенбанк регистрират печалба, която е поне двойно по-голяма в сравнение с постигнатата през 2016 г. Сумата на активите от втора група, в която влизат банки без топ 5 и без клоновете, представляват към края на годината малко над 37 млрд. лв., което е с 9.2% повече в сравнение с края на предходната година.Общо към края на годината ниските лихви на пазара са свили с 9% приходите от лихви на банките. За сметка на това разходите им за изплащане на лихви са се понижили с цели 41%. Нетният лихвен доход на финансовите институции обаче се повишава с малко над 1%. Обезценките се свиват с 26% до 814 млн. лв.Същите банки, които работеха на загуба през 2015 г., регистрират негативен финансов резултат и през 2016 г. Това са Токуда банк, която свива загубата си с близо 60%, "Пиреос", които намаляват загубата наполовина, Търговска банка Виктория и клоновете Ишбанк, Инг банк и БНП Париба. Сумарно тези шест финансови институции имат загуба от 83 млн. лв., което е 47% по-малка загуба в сравнение с постигнатото през 2016 г.
Източник: Капитал (02.02.2017)

Банковата система изпрати 2016-та с рекордната за последните 8 години печалба от 1.262 млрд. лева. Това се вижда от данните на Българската народна банка за състоянието на банковата система към 31.12.2016 година. Подобни резултати трезорите не са отчитали от края на 2008 г., когато годишните им печалби надхвърлиха 1.387 млрд. лева. Спрямо 2015-та търговските банки са спечелили 364 млн. лв. повече, сочат данните на БНБ. Резултатите включват всички 27 търговски банки в страната. В топ 5 по размер на банковите активи попадат "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", Първа инвестиционна банка, Обединена българска банка и "Юробанк България". Групирането не съдържа в себе си елементи на рейтинг и не бива да се интерпретира като оценка на финансовото им състояние, подчертават от БНБ. Спрямо края на септември 2016 г. активите на банковата система нарастват с 2.5% - до 92.1 млрд. лева. В края на 2015-та те възлизаха на 87.5 млрд. лева. За последните три месеца на годината Централната банка отчита и увеличение на паричните наличности с 233 млн. лв. до 18.162 млрд. лева. Така те формират 19.7% от активите на банките. За сравнение година по-рано този процент бе 20.86. Кредитите на домакинствата и фирмите, постигат общ годишен растеж от близо 160 млн. лв. достигайки 51.755 млрд. лева. Оказва се обаче, че заемите за фирмите намаляват на годишна база с 104 млн. лв. до 33.180 млрд. лева. Докато кредитите на домакинствата нарстват до 18.575 млрд. лв. като са с 264 млн. лв. повече спрямо декември 2015-та. Политиката на банките за затягане на изискванията към кредитополучателите оказа търсения ефект. Към края на годината размерът на необслужваните заеми възлизаше на 9.961 млрд. лв. при 11.026 млрд. лв. през декември 2015-та. Банковият сектор регистрира и сериозен ръст на привлечените средства. Към края на 2016-та депозитите на фирмите и домакинствата са нараснали с 4.441 млрд. лв. и са възлизали на 68.571 млрд. лева. Така за година спестяванията на фирмите са се увеличили с 1.652 млрд. лв., а тези на домакинствата – с 2.789 млрд. лева. Към 31 декември 2016 г. ликвидните активи на кредитните институции нарастват до 38.24% от общите активи на системата. Година по-рано делът им бе 36.71 на сто. До 11 февруари предстои банките да предоставят информация на БНБ относно капиталовата си адекватност към края на годината.
Източник: Банкеръ (02.02.2017)

Великотърновското дружество за производство на хавлиени изделия „Аглика трейд“ ООД бе избрано за фирма на 2016 г. в престижния конкурс на Първа инвестиционна банка, информира неговият управител Мая Петкова. Тя уточни, че фирмата не е клиент на банката, основно разчита на собствени капитали, кредитиране от други две банкови институции и почти никакви средства от европейските оперативни програми. През миналата година „Аглика“ ООД, която хилядите клиенти в страната и чужбина познават от близкото минало като „Симако“ ООД, направи успешни инвестиции в производствената си база и разшири продуктовата си гама. От 30 дка заводска база дружеството изгради нови 70, като в двата си завода в Твърдица фирмата обособи завод за хавлиени изделия, завод за дигитално печатано постелно бельо и завод за микрофлийз платове. Разкрити са нови работни места, които продължават да се увеличават и ще достигнат 550 човека. Заводът за микрофлийз е с капацитет 200 тона месечно и новото там е, че вече се произвеждат платове за работните облекла на няколко министерства. Става дума за униформите на полиция, пожарна, войската. Те се правят от платове с много специфична характеристика по изключително строги критерии, обясни Мая Петкова, която е текстилен инженер и освен че менажира успешно фирмата, е абсолютно наясно с детайлите на производството. По думите й, в света има малко предприятия, които могат да поемат подобно предизвикателство и да произвеждат микрополар. За да постигне това обаче, търновското дружество е привлякло един от най-големите световни специалисти в лицето на бившия технолог на едни от най-престижните марки „Бенетон“ и „Чемпийн“ – 57-годишният италианец Морено Болонезе. Във втория завод се произвежда дигитално постелъчно бельо, като капацитетът е 30 000 метра дневно, а това също е достижение на много малко заводи в света. „Инвестирахме много във фината изработка на памука. Ние не можем да измислим нов памук, той съществува от много години, но перспективата в днешно време е в последващите му обработки, така че да се засилят физико-механичните показатели, които подобряват крайния продукт“, обяснява част от философията на дружеството младата жена. Която вече не може да изброи многобройните асортименти, които надхвърлят 1000. А в портфолиото на дружеството клиентите са от целия свят, около 6000, при това сред тях има и много екзотични страни, като Кабо Верде, Панама, Тринидад и Тобаго, Ямайка, Доминикана… Освен това изделията на „Аглика“ са добре познати и утвърдени в цяла Европа, Северна Америка и Канада, Южна и Северна Африка. В някои сегменти дружеството е безспорен лидер и на българския пазар – техни клиенти са 80% от хотелския бизнес. Освен това фирмата работи със световноизвестните хотелски вериги „Радисън“, „Хилтън“, „Шератон“ и др. Фирмата основно произвежда текстилни изделия и мебели, цялата продуктова гама от хавлии, халати, бебешки асортименти и всичко за банята плюс постелъчно бельо, чаршафи, олекотени завивки, обемно прошити възглавници, покривала за легла… Другият нов акцент в производството са облеклата от поларни изделия теп джакет и суитшърти за спорта и свободното време, както и дигиталното постелъчно бельо, което в България се прави само от великотърновското дружество и което е патентовано. „Ние не аутсорсваме активности и производства, а всичко изработваме сами. Дори имахме куриозен случай по време на едно от световните изложения, на които се представяме през последните няколко години. Наши клиенти бяха убедени, че сме търговска фирма – купуваме и продаваме, а когато разбраха, че всичко произвеждаме сами, буквално възкликнаха – няма такава фирма по света“, разказва управителката Мая Петкова. Днес фирмата работи в посока развитие на собствен дизайн и собствени колекции. „Трудностите на много от колегите текстилци дойдоха и от факта, че не излязоха на пазара със собствена колекция и собствен бранд, която да налагат на пазара. Ние имаме 5 изключително талантливи художници, които направихме истински дизайнери. На последното изложение в Германия “Хаймтекстил” дойдоха лично да ни поздравят много от дизайнерите на „Есенца“, „Марко Поло“, „Джъст Кавали“, „Карара“ и други. Това е бъдещето – собствено присъствие на пазара. Когато произвеждаш качествен продукт, е добре клиентът да те познава като име”, сподели Мая Петкова. През 2014 г. пък „Аглика Трейд“ ООД отвори свое производство на дигитален печат във Флорида. „Основният продукт се прави тук и от България се транспортира с контейнери до Флорида“, обясни Мая Петкова и подчерта, че успоредно с това дружеството е член на две големи търговски асоциации, чрез които се представя в най-големите световни изложения ППАЙ и АСИ. Фирмата има участия в изложенията в Ню Йорк, Лас Вегас, Орландо, Атлантик Сити и т.н. Освен в производствената си база фирмата инвестира и в своите работници. „Когато видим, че някой от нашите служители има потенциал, винаги даваме възможност за развитие и заемане на по-висока позиция“, споделя още Мая Петкова. В първите години, когато дружеството открива тъкачницата си във Велико Търново, са привлечени и специалисти от Турция, а днес за „Аглика“ ООД работят освен българи и американци, молдовци, македонци, украинци и италианци.
Източник: Борба - Велико Търново (06.02.2017)

Искам да разкажа тук как Банка ПИБ и Венцислав Дорелов унищожиха нашето семейство и бизнес, именно заради несъвършенствата на нашето законодателство, което допуска да се издава заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и да се води изпълнително дело, без да се е водило нормално дело, в което страните да доказват своите твърдения и което законодателство не допуска обжалване действията на частните съдебни изпълнители, когато те нарушават основни човешки права. С брат ми имахме успешен бизнес от 1999 г. Изградихме за 10 г. верига магазини за кристал и порцелан във Варна. Фирмата ни „Лавал” беше представител за България на 8 известни европейски марки. Единият от магазините ни беше в Търговски център “Central Plaza”. Скоро след откриването му през септември 2007 г. той западна по вина на собственика си Венцислав Дорелов, тъй като от 46 магазина в центъра бяха открити около 20, от които 13 на наематели. Липсата на клиенти накара повечето наематели да напуснат, тъй като всички работехме на загуба. След 1 година работа на загуба ние също поискахме с писмо да прекратим договора по взаимно съгласие. В отговор собственикът на центъра Дорелов ни се закани да унищожи нашия бизнес и семейство. През ноември 2008 г. по негово нареждане беше сменена ключалката на входната врата на магазина ни. Така ние бяхме лишени от достъп до магазина и намиращите се в него наши стоки и оборудване за над 100000 лв. МВР и Варненска прокуратура отказаха да образуват преписка за самоуправство, както и да възстановят достъпа ни до магазина. Междувременно, след няколко месеца, Дорелов извади срещу нас заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК въз основа на нотариално заверения договор за наем, според които ние му дължим 15000 лв. наем за 5 месеца за така заключения от самия него магазин. Срещу издадената заповед по чл. 417 от ГПК, ние подадохме възражение, че не дължим наем за този заключен магазин. Дорелов заведе установителен иск за претендираната сума, както е съгласно българското законодателство, в случаите, когато длъжник подаде възражение срещу издадената заповед. Едва година и половина по-късно ние спечелихме това дело. Съдът постанови, че не дължим този претендиран наем, понеже сме били лишени от достъп до магазина. Въпреки това обаче,по силата на издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 и изпълнителен лист, срещу нас се води изпълнителното дело /докато течеше исковото дело по установителния иск, в което ние доказвахме, че не дължим наем/, тъй като нашето законодателство допуска такова предварително изпълнение. Освен това, ЧСИ Илиана Станчева присъедини незаконно като взискател Банка ПИБ, независимо че до момента кредитът ни към банката не беше обявен за предсрочно изискуем, нито имахме просрочени вноски. По този начин ЧСИ Илиана Станчева иззе от нашите 3 магазина в Central Plaza, Mall Varna и Мусала стоки и оборудване за общо над 430000 лв., което доведе до пълното унищожаване на бизнеса ни. При самото изземване голяма част от стоките ни бяха повредени и изпочупени, тъй като не бяха поставени в опаковките им. Част от стоките ни бяха разпродадени на цени, 6 пъти по-ниски от пазарните. Съгласно нашето законодателство ние нямахме право да обжалваме оценката на стоките ни, направена от вещо лице, определено от ЧСИ Станчева, нито другите нейни действия, /присъединяването на банката като взискател, извършено преди кредита да бъде обявен за предсрочно изискуем, изпочупването на стоките ни от страна на наетите от ЧСИ Станчева носачи/. Също така, докато течеше исковото дело, в което ние доказвахме, че не дължим наема, който бе посочен в издадените срещу нас заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, ЧСИ Станчева ни беше наложила запори на всички сметки, поради което ние не можехме да заплащаме нашите задължения и да развиваме нашия бизнес /още повече, че тя иззе и продаде нашите стоки/. След това ние не бяхме в състояние повече да плащаме погасителните вноски по кредита си. Едва след над 6 месеца, Банка ПИБ обяви нашия кредит за предсрочно изискуем и обяви нашите 3 ипотекирани апартамента на стойност над 650000 лв. за продажба. Тъй като не се яви купувач, в началото на 2011 г. банката взе и трите ни апартамента за около 40% от пазарната цена. През октомври 2011 г. банката влезе във владение на трите ни апартамента и ние бяхме изхвърлени на улицата. Така семейството ни беше напълно унищожено. Освен бизнеса си и апартаментите си ние загубихме и ? от нашата покъщнина, която бяхме принудени да разпродадем на пълна безценица, за да можем да преживяваме. Така от февруари 2010 г. досега ние живеем в пълна мизерия и едва успяхме да оцелеем като по чудо, тъй като вече дори не можем да плащаме наема си за квартирата, в която живеем. Писахме и до всички институции в страната, но никой не се отзова, нито ни оказа помощ. Отново подчертавам, че накрая съдът, в рамките на исковото дело, постанови, че ние не дължим наема, посочен като дължим в заповедта по чл. 417 от ГПК и изпълнителния лист и ги обезсили. Но от това няма никаква полза за нас, защото междувременно стоките ни бяха продадени на безценица и поради запора, сметките ни бяха блокирани и ние не развивахме нормална дейност, докато течеше исковото дело. Ние загубихме всичко, включително жилищата си. Така нашия бизнес и нашия живот беше напълно унищожен. Затова приветствам инициативата да се борим за гражданските си права и да не допускаме случилото се с мен и семейството ми, да се случи и на други хора.
Източник: Фирмена информация (09.02.2017)

Русенското "Спарки" ще гарантира още един заем на свързано дружество Пореден заем на дружества надолу по веригата на собствеността ще бъде гарантиран от русенското "Спарки". Това става ясно от съобщението за свикване на извънредно общо събрание в края на март. Парите ще бъдат отпуснати от държавната Българска банка за развитие, която вече финансира друга компания от групата. В същото време публикуваните консолидирани отчети на "Спарки" и "Спарки Елтос" показват, че русенското дружество продължава да увеличава продажбите си и да работи на печалба. Основен собственик на предприятията е "Спарки груп". То притежава 89.81% от русенското "Спарки", както и 69.46% от "Спарки Елтос", което от своя страна е едноличен собственик на "Спарки трейдинг". На извънредното общо събрание акционерите се очаква да одобрят предоставянето на обезпечение под формата на договор за особен залог върху търговското предприятие. С негова помощ "Спарки трейдинг" ще получи 2 млн. евро заем за оборотни средства от ББР. Според последния одитиран отчет (за 2015 г.) активите на "Спарки" са в размер на 34.8 млн. лв., а стойността на обезпечението е 2.841 млн. лв., т.е. малко над 8% от активите. В края на миналата година "Спарки" стана поръчител и за заем на "Спарки Елтос" на стойност 7.5 млн. евро от ББР. Русенската компания гарантира и два по-малки заема от Първа инвестиционна банка – 1 млн. евро за "Спарки Елтос" и 2 млн. евро за "Спарки трейдинг". Всичките са с падеж до края на 2017 г. През март 2015 г. "Спарки Елтос" подписа договор за синдикиран заем с ББР и базираната в Русия Международна инвестиционна банка за общо 10 млн. евро.
Източник: Капитал (07.03.2017)

Консолидираната нетна печалба на Fibаnк за 2016 се увеличава Първа инвестиционна банка (Fіbаnк) отчете увеличение на консолидираната нетна печалба за 2016, която се е повишила до 95,7 милиона лева, в сравнение със 17,8 милиона лева за 2015 г. Нетните приходи от лихви на Fіbаnк за 2016 нарастват до 319,2 милиона лева, в сравнение с 263,5 милиона лева за предходната година според годишния финансов отчет на Fіbаnк за 2016, подаден до Българска фондова борса - София в края на миналата седмица. Нетният приход от такси и комисионни също се е покачил до 91,5 милиона лева, от 84,3 милиона лева за 2015. Административните разходи за 2016 са нараснали от 180,8 милиона лева до 192,1 милиона лева, докато разходите за обезценки са спаднали от 329,1 милиона лева на 156,1 милиона лева. Общите активи на банката към края на 2016 са се увеличили до 9,09 милиарда лева, от 8,88 милиарда лева в края на 2015.
Източник: Money.bg (07.03.2017)

Първа инвестиционна банка (Fibank) отчете увеличение на консолидираната нетна печалба за 2016, която се е повишила до 95,7 милиона лева, в сравнение със 17,8 милиона лева за 2015 г. Нетните приходи от лихви на Fibank за 2016 нарастват до 319,2 милиона лева, в сравнение с 263,5 милиона лева за предходната година според годишния финансов отчет на Fibank за 2016, подаден до Българска фондова борса – София в края на миналата седмица. Нетният приход от такси и комисионни също се е покачил до 91,5 милиона лева, от 84,3 милиона лева за 2015. Административните разходи за 2016 са нараснали от 180,8 милиона лева до 192,1 милиона лева, докато разходите за обезценки са спаднали от 329,1 милиона лева на 156,1 милиона лева. Общите активи на банката към края на 2016 са се увеличили до 9,09 милиарда лева, от 8,88 милиарда лева в края на 2015.
Източник: Труд (07.03.2017)

"Макс телеком" опитва да се продаде на "Булсатком" Четвъртият мобилен оператор "Макс телеком" от месеци е в тежко финансово състояние и като опит за спасение води преговори да се продаде на "Булсатком". Въпреки това до сделка едва ли ще се стигне, ако се съди по отговорите на мениджъра на "Булсатком" и други източници от пазара. През последните месеци телекомът затвори офисите си в България, служителите не са получавали възнагражденията си от месеци, гласовата услуга Voicer на компанията не работи, а интернет услугата в много градове е прекъсната или с много лошо качество, както стана ясно от оплакванията на клиенти на фирмата. Намирането на партньор или купувач изглежда като единствения шанс за оцеляването на "Макс телеком". За съживяването явно не помага и постоянно растящия кредит от Първа инвестиционна банка.Собственици на оператора са Даниел Купсин с минимален пряк дял и "Ем Ти мениджмънт" с над 99% от капитала. Последното дружество е на регистрираната в Люксембург офшорка LuxTech Capital с капитал от 43.4 млн. евро, като в мениджмънта й влиза и самият Купсин, който придоби оператора през 2013 г. Базиран в Лондон, самият Купсин е с руски произход, израелско гражданство и опит предимно в медиите. Именно той участва в преговорите за сделка с "Булсатком", като за целта в сряда се очакваше да пристигне в България. Купсин не отговаряше на мобилния си телефон. От "Булсатком" потвърждават за покана за сделка, но не гарантират сключване. "Да, има отправено предложение от "Макс телеком" към "Булсатком". Принципно има пазарна логика от консолидация в сектора, която е и необходима за по-динамичното й развитие. Погледнато съвсем прагматично, извън контекста на академичните формулировки, за потребителите и на двете компании би имало полза от това да имат удвоено покритие и скорост след евентуално обединение", заяви пред "Капитал" Максим Заяков, изпълнителен директор и съсобственик в "Булсатком". Но допълни, че на този етап обаче "Булсатком" не е в позиция да влезе в договорни отношения от такъв характер. "В процес на рефинансиране сме, в т.ч. на приоритетния за нас проект за извеждането на първия български комуникационен геостационарен сателит "България Сат-1". "Булсатком" е българско дружество и разчита основно на заеми за финансиране на растежа си", заяви мениджърът.Проблем за сделката са и големите задължения на "Макс телеком". Цялото предприятие е заложено в Първа инвестиционна банка. На 17 януари акционерите са одобрили увеличаване на овърдрафт кредит от ПИБ по договор от 2007 г. до 17 млн. евро. Средствата трябва да се използват за плащане на задължения към Комисията за регулиране на съобщенията (вероятно за честоти), към Националната агенция за приходите и текущи дългове към доставчици. Към ноември миналата година кредитът е бил 15.2 млн. евро с лихва от 8.5%, стана ясно от вписаното обезпечение. Тогава кредитът е увеличен с 5.92 млн. евро. Залогът се разпростира и върху честотите на четвъртия мобилен оператор."Макс телеком" и "Булсатком" през декември 2011 г. взеха лицензи от Комисията за регулиране на съобщенията за изграждане на мрежи за мобилни услуги от четвърто поколение (4G). Последните данни за компанията на Купсин са от февруари 2016 г., когато "Макс телеком" има около 200 заети. Според служители на фирмата в момента там има около 20 души (поправено на 16.03 в 00.30 ч. - бел. ред.). Изпълнителният директор Нейчо Величков напусна по собствено желание в края на миналата година, а мястото му зае техническият директор Андрей Расийски. "Макс" е един от малките оператори. Последните декларирани приходи са 6.5 млн. лв. за 2015 г. И едва 21 хил. клиенти, като в средата на миналата година се похвалиха с ръст от 46% на абонатите си, но официални данни по темата липсват. Досега "Макс телеком" предлагаше предплатената гласова услуга Voicer и бърз мобилен интернет от четвърто поколение (4G). В последните месеци преди да затвори офисите си, компанията правеше кампании за привличане на нови клиенти с евтини оферти за безжичен инернет, като промоциите дори достигаха до 5 лв. на месец. "Макс телеком" имаше споразумение и с "Мобилтел" за национален роуминг, чрез което да предлага гласови услуги през мрежата на мобилния оператор, но пускането на тази услуга се забави. "Булсатком" е петият оператор с мобилни честоти. Те обаче не започнаха активно предлагане на мобилен интернет и хоризонтът за гласова услуга се мести напред във времето. Операторът обаче е много силен на тв пазара - лидер е с 650 хил. абонати към края на 2015 г. Мобилният проект не е приоритет за "Булсатком" - фокусът е изстрелване на сателит, което трябва да стане тази година. В него са инвестирани 200 млн. евро, основно заемни средства. Затова кредиторите едва ли ще подкрепят придобиване на дружество със скромен бизнес и солиден дълг. Преди няколко години "Булсатком" взе 85 млн. евро заем от Deutsche Bank, ЕБВР и още малко под 10 банки и още 150 млн. долара от американската ExIm Bank.
Източник: Капитал (16.03.2017)

ПИБ изпревари "Софарма" и вече е най-голямата борсова компания От началото на седмицата акциите на банката поскъпват с над 50 стотинки, а за последните 12 месеца са нагоре със 150%. Над 54% са реализирани само през последните три месеца. При последната сделка от 10.30 часа в четвъртък на цена 4.95 лв. за акция пазарната капитализация на ПИБ е 544.5 млн. лв., а тази на досегашния лидер "Софарма" е 512.2 млн. лв. ПИБ беше една от банките, при които бяха констатирани най-сериозни проблеми при прегледа на активите в системата през миналата година. Въпреки това очакванията бяха за по-лоши резултати и тежки надзорни мерки, така че проверката не повлия негативно на акциите й. Банката обаче отчете значителен ръст на печалбата си за миналата година до 95.7 млн. лв. при 17.7 за 2015 г. Това даде и известен стимул за ръста на капитализацията й. На пазара се говори от известно време за евентуална сделка, а в последните дни подобен коментар в Twitter изказа и финансистът Владимир Каролев, който се дискутира в инвестиционните форуми.Засега няма официална информация по темата от компанията. В петък ръководството ще проведе среща с миноритарните акционери, на което със сигурност ще има въпроси.
Източник: Капитал (24.03.2017)

Ръководството на ПИБ ще обсъди с акционери привличане на стратегически партньор Първа инвестиционна банка (ПИБ) отчита печалба преди данъчно облагане и обезценки в размер на 255 млн. лв., а след тях - 90.2 млн. лв. за 2016 г. През годината банката е заделила провизии в размер на 155 млн. лв. Тя отчита ръст на активите от 2% до 8.9 млрд. лв., което й отрежда трето място в българската банкова система след Уникредит Булбанк и ДСК. Капиталовата адекватност на банката към 31 декември 2016 г. е 15.41%, съотношението на приходи и разходи е в размер на 42.04% и възвращаемостта на капитала е 11.17%. На срещата е имало въпроси за привличането на стратегически партньор за ПИБ, които ръководството на банката ще обсъди на следващата среща.
Източник: Капитал (27.03.2017)

Fibank отчете финансови резултати пред миноритарните акционери На проведена среща на ръководството на Fibank (Първа инвестиционна банка) с миноритарните акционери на банката бяха представени финансовите резултати банката за 2016 година. Според тях през изминалата година банката отчита стабилен ръст на реализираната печалба преди данъчно облагане и обезценки, която достига 255 млн. лева. През годината банката е заделила провизии в размер на 155 млн. лева. Реализираната одитирана печалба след данъци и обезценки е в размер на 90.2 млн. лева. Банката отчете пред миноритарните си акционери и ръст на активите от 2% - до 8.9 млрд. лева. Капиталовата адекватност на банката към 31 декември 2016 г. е 15.41%, съотношението на приходи и разходи е в размер на 42.04% и възвращаемостта на капитала е 11.17 процента.
Източник: Банкеръ (27.03.2017)

ПИБ отчита 90 млн. лв. печалба за 2016 г. Първа инвестиционна банка (ПИБ, FIbank) отчита печалба преди данъчно облагане и обезценки в размер на 255 млн. лв., а след тях - 90.2 млн. лв. за 2016 г., се казва в прессъобщение на институцията. В основата на ръста на печалбата стоят по-ефективното управление на активите и пасивите, е обяснило ръководството на банката на днешна среща с миноритарните акционери. През годината банката е заделила провизии в размер на 155 млн. лв. Тя отчита ръст на активите от 2% до 8.9 млрд. лв., което й отрежда трето място в българската банкова система, след "Уникредит Булбанк" и ДСК. Капиталовата адекватност на банката към 31 декември 2016 г. е 15.41%, съотношението на приходи и разходи е в размер на 42.04% и възвращаемостта на капитала е 11.17%. На срещата е имало въпроси за привличането на стратегически партньор за ПИБ, които ръководството на банката ще обсъди на следващата среща, гласи съобщението.
Източник: Дневник (27.03.2017)

"Нет 1", вече е с нов собственик. Десет години след основаването Стефан Войнов е продал компанията си за 5000 лв. на новооснованото дружество АСМЕ. Символичната цена не изглежда ненормална предвид финансовото състояние на компанията, която е буквално на изкуствено дишане - години наред загубите се покриват с нови и нови заеми от Първа инвестиционна банка, които достигат 34 млн. евро. при оборот на оператора от едва 9 млн. евро. Затова и индикациите от пазара, че съществена смяна в контрола няма, и както преди, така и сега кредиторът реално може да диктува основните решения в компанията.За разлика от повечето сделки в сектора, където дребните играчи се поглъщат от големите оператори, тук купувач е напълно нова фирма учредена на 21 февруари, докато сделката става на 14 март. Това също се сочи от източници, близки до транзакцията, като доказателство, че банката "си е прибрала" длъжника. Трима различни представители на сектора дори посочиха, че "Теленор" е предложила силна оферта за "Нет 1" през есента на 2016 г., но тя е била отхвърлена, за да се приеме сделка за символична сума няколко месеца по-късно. Това не прави никаква логика от гледна точка на собственика на компанията, но е обяснимо от гледна точка на банката - реална продажба неминуемо би изисквала преструктуриране и отписване на солидна част от задълженията, което за ПИБ означава загуба. От банката отказаха коментар, а Стефан Войнов заяви пред "Капитал", че все още е рано да говори за сделката. За доброто отношение на ПИБ към новия собственик може да се съди и по скоростното рефинансиране на дълга при по-изгодни условия. Досега договорът за кредит с "Нет 1" беше при 4.71%, видно от вписания залог в Търговския регистър. Само седмица след подписването на 22 март банката сключва два нови петгодишни договора с АСМЕ за общо 34.2 млн. евро при 3% за две години и после 12-месечния Euribor плюс 3.104%. Обезпечение и съдлъжник е придобитото дружество, като явно целта е да се покрие старият дълг и така лихвената тежест за "Нет 1" чувствително ще се понижи. АСМЕ е учредена с капитал 50 хил. лв., от които са внесени минималните по закон 1/4 по набирателна сметка в ПИБ. Регистрация на личния адрес на Петър Ризов Петров, който държи 70%, а останалите 30% са собственост на Дарина Борисова Бонева-Желева. Ризов е завършил право в Софийския университет и бизнес администрация в Американския университет в Благоевград. Има над 15-годишна кариера в "Мобилтел", където достига до директор бизнес продажби и маркетинг. После оглавява дружество от групата на "Изи кредит" до септември миналата година. Петър Ризов категорично отхвърли варианта банката кредитор да стои зад неговата компания АСМЕ. "Ако сте погледнали автобиографията ми, ще сте наясно, че не се връзвам с образа просто на лице на сделка и имам далеч по-голямо самочувствие от това. Ако на ПИБ им трябваше лице, щяха да се обърнат към друг човек", заяви той пред "Капитал". Той обясни, че следи развитието на "Нет 1" още от времето си в "Мобилтел". "След като се провалиха сделките със стратегически инвеститори, започнах разговори с господин Войнов и банката кредитор. След тристранно споразумение стигнахме до сделка, която е добра за всички страни", допълва мениджърът. Той обаче отказа да назове финансовите параметри на транзакцията и финансирането на компанията си.Заемите към ПИБ започват от първата година на дейност - 2007 г., а година по-късно сумата е 8.6 млн. евро, като постепенно растат и достигат до 34.8 млн. евро през 2016 г. , а капиталът отдавна е отрицателна величина достигнала -64 млн. лв. към края на 2015 г. Всъщност в нито една година от създаването й компанията не е била на плюс. А растящите задължения правят "Нет 1" все по-нерентабилна и в последните години отчита по над 10 млн. лв. загуба. При тези показатели изглежда практически невъзможно компанията да се преструктурира към устойчив модел без сериозно отписване на дълг. Дори той да бъде опростен напълно и да няма лихвени плащания, дружеството ще е на макар и малка оперативна загуба, която може да се преодолее с оптимизация. Според Ризов потенциалът за растеж на бизнеса е сериозен и задълженията няма да са проблем. "Дългът няма да ни пречи. Банката има интерес като кредитор това дружество да се развива. "Нет 1" трябва да расте като клиенти и приходи, за да изплаща задълженията си към кредитора", коментира изпълнителният директор пред "Капитал". Той заяви, че операторът се е развил изключително добре дотук и има добра база от лоялни клиенти. В началото усилията му ще са насочени към надграждане на мрежата и услугите. "Първите ни инвестиции ще са в техническо оборудване на екипите, за да сме максимално близко до клиентите. Също така оглеждаме къде в кварталите бихме могли да уплътняваме мрежата си, тъй като е нужно увеличение на капацитета", казва новият собственик. Планират се и повече маркетинг активности, тъй като през последните месеци преди сделката те били намалени.
Източник: Капитал (03.04.2017)

ББР отпуска 650 млн. лв. за малки и средни фирми Стартира нова схема на Националния гаранционен фонд част от Българската банка за развитие. Благодарение на нея ще бъдат отпуснати над 650 млн. лв. кредити на малките и средни предприятия. От началото на април тя дава възможност на над 2000 предприятия от всички сектори да кандидатстват за финансиране при облекчени условия. По програмата на фонда се кандидатства чрез 10 банки, които са партньори на институцията - Банка ДСК, Алианц Банк България, Банка Пиреос България, Българо-американска кредитна банка, Обединена Българска Банка, Първа инвестиционна банка, Райфайзенбанк, СИБАНК, Ти Би Ай Банк и УниКредит Булбанк. Очаква се за финансиране по новата схема най-голям интерес да има от микро и малки предприятия в секторите „Търговия“, „Преработваща промишленост“ и „Селско, горско и рибно стопанство“, обясни Самуил Шидеров, изпълнителен директор на гаранционния фонд. И уточни, че и при действащите до сега схеми най-много кредити са търсени от фирми в тези сегменти. По думите му гаранциите са с максимален размер до 1 млн. лв. а търговските банките ще могат да включват кредити в програмата до края на септември 2018 г. Той посочи още, че до момента финансовите институции са заявили интерес за отпускане на кредити в размер на 650 млн. лв. Допустими по програмата са само нови заеми към малки и средни предприятия, отпускани както за оборотни, така и за инвестиционни нужди, включително и кредити за реализация на проекти по оперативни програми и програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Стартиращите предприятия са по-рискови, но при нас те са целеви, коментира Шидеров. Документите за кандидатстване се подават към финансовата институция, а таксите се покриват именно от банките, който предоставят заемите. Един от най-честите проблеми, който имат малките предприятия при кандидатстване за кредит е обезпечаването му, обясни още изпълнителният директор на фонда. Той посочи, че ползите за малкия и среден бизнес от ползването на фонда са, че могат да получат по-ниски лихви и по- лесно обезпечение освен това се отпускат кредити и на по-рискови компании. И уточни още, че отстъпката от лихвите по замените може да достигат дори до 2%. Новата схема е трета поред за собствен риск за дъщерното дружество на ББР и надгражда усилията на институцията да улеснява достъпа до финансиране на МСП при по-добри лихвени нива и облекчени изисквания за обезпечение. По предходните две гаранционни програми на НГФ, действащи в периода април 2014 - април 2017 г., над 2600 малки и средни компании се възползваха от подкрепата на фонда, като над 50% от тях са микро предприятия с под 10 души персонал. В края на 2016 г. гарантираният кредитен портфейл е в размер на 655 млн. лв., като до крайната дата за включване на кредити - 31 март 2017 г. очакванията са финансирането да достигне 700 млн. лв.
Източник: Монитор (06.04.2017)

Fibank с консолидирана печалба от 266 млн. лв. преди провизии и данъци за 2016 г. Консолидираните одитирани отчети за 2016 г. на Fibank показват ръст в печалбата преди провизии и данъци, която достига 266 млн. лева. Ръстът се дължи основно на по-ефективното управление на активите и пасивите. През годината са заделени провизии в размер на 156 млн. лeвa. Към тримесечието на 2017 г. Първа инвестиционна банка отчита изпълнение на конкретните мерки за повишаване на капитала и заедно с отчетената през 2016 г. печалба от 266 млн. лв. преди данъчно облагане и провизии формира препоръчания капиталов буфер от БНБ. Заделените провизии през 2016 г. след одиторска проверка, в съответствие с приложимите Международни счетоводни стандарти (МСС) и Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО), са в размер на 156 млн. лв., а реализираната печалба в размер на 98.8 млн. лв. след данъци ще бъде капитализирана. Съвместно с международния консултант Bain&Co продължава активната диверсификация в кредитния портфейл и намаляване на кредитния риск. Сложен е приоритет и в продажбата на придобити активи. Първа инвестиционна банка работи активно и по въвеждане на МСФО 9 Финансови инструменти (Международния стандарт за финансово отчитане), за което вече е подписала договор с международна консултантска компания, съобщиха от финансовата институция.
Източник: Банкеръ (12.04.2017)

На 23 март в Софийския градски съд е подадена молба от Първа инвестиционна банка (ПИБ) за обявяване в несъстоятелност на "Промишлено строителство холдинг" (ПСХ). Делото е интересно по няколко линии. На първо място това е дружество (тогава дъщерно на "Водстрой 98"), за което се счита, че при затварянето на банката остава под контрола на Делян Пеевски, който преди две седмици отново бе избран за депутат от ДПС. Това твърди мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев, като ПСХ беше една от компаниите в размахания от него лист със "спешни задачи", който по думите му е бил това, което Пеевски му е поискал, докато още са преговаряли преди атаката срещу банката. На второ място, ходът е любопитен, защото ПСХ погаси задълженията си към КТБ чрез прихващане именно след цесия с ПИБ за 7 млн. лв. и ако синдиците на фалиралата банка спечелят и те ще имат претенции спрямо компанията. И на трето, защото фалитът изглежда подготвян от доста време.Последното доста ясно може да се проследи по официалните регистри още от края на миналата година. На първо място през август от "Промишлено строителство холдинг" се отделят две дружества. В едното - "Пи Ес инвест" отиват имоти, оценени на 2.3 млн. лв., а в другото - "ПС холдинг" са прехвърлени незначителни активи. И двете дружества веднага стават собственост на едноличния акционер на ПСХ "Строй инвест". Това е компанията, на която през ноември 2014 г. "Водстрой 98" прехвърли строителния холдинг. Тя е собственост на Ивайло Николов, който няма опит в строителния бизнес и в сектора бе приеман по-скоро за подставено лице на Пеевски. Самата "Водстрой 98" например също се водеше собственост на Иван Мирински, когото дни преди краха на КТБ Цветан Василев нарече "марионетка на Пеевски", който се представя от негово име и разпределя обществените поръчки в държавата. Това, казано от човека, финансирал приватизацията на ПСХ от "Водстрой 98" за 12 млн. лв. Ивайло Николов е и управител на "Астън Оптимум", което след фалита на КТБ купи бившата осеметажна сграда на "София прес" на бул. "Цариградско шосе" 113 от друг кредитополучател - "Евробилд 2003". Продавачът е контролиран от някогашната дясна ръка на Василев Бисер Лазов, който мина в противниковия лагер и стана основен свидетел срещу него. След сделката сградата е ипотекирана в ПИБ за обезпечение по гаранции, издадени от банката за консорциуми с участието на "Водстрой 98", което е още един знак, че по-скоро няма реална смяна на контрола при тези операции. Дни след обособяването на двете нови дружества през септември 2016 г. "Стой инвест" продава ПСХ на Владимир Димитров, който е изпълнителен директор на холдинга от няколко месеца по-рано. Той е бивш главен директор на някогашното управление "Пътни такси и разрешителни", назначен по времето, когато директор на пътната агенция е Велико Желев. Последният е собственикът на "Хидрострой", което няколко месеца по-рано, през юни 2016 г., придоби "Водстрой 98" насред прословутото оттегляне на Пеевски от държавата, след като огледалният катарзис на премиера Бойко Борисов спря временно големи обществени поръчки, за да се избегнат съмнения за обвързаности. Включително и на "Водстрой 98". След като Димитров поема ПСХ, на 11 ноември тя сключва договор с "Водстрой 98", като й отдава под наем производствената си база в софийското село Яна и няколко етажа от централата си на ул. "Камен Андреев" 24 до парка "Възраждане". Димитров обаче се оказва собственик доста за кратко и през февруари 2017 г. ПСХ отново е прехвърлена. Новият собственик, който става и изпълнителен директор, се казва Камен Канев, на 69 години, като от приватизацията на ПСХ през 2011 г. е директор на дъщерното му "СМП метални конструкции". Любопитни са другите, които влизат в борда заедно с него. Татяна Зашева е и в управата на "Ниамар" - дружеството, през което беше приватизирана заленчуковата борса до пазарджишкото село Огняново. След дълги години слухове, че тържището реално е собственост на Пеевски, днес то е в активите на свързаната с депутата "Дореко комерс". Третият член на управителния съвет - Павлина Митева, е била в управата и на "Вили Вист" - друг кредитополучател на КТБ, който също покри дълговете си след цесия с ПИБ. Собственик на компанията е Николай Милев, изпълнителен директор на "Трансстрой Бургас", която също се приема за близка до ДПС и също фигурира в списъка със "спешни задачи" при развода Пеевски - Василев.Докато траят тези трансформации, ПСХ поетапно се освобождава и от дъщерните си дружества, които практически нямат дейност. През ноември 2016 г. "Аркос метал Берковица ПС" е прехвърлено на Александър Джамбазки, който по-рано през годината е бил управител на дъщерното на "Хидрострой" "Рент-а-кар СФ". В борда остава Моника Алексова, счетоводителят, изготвял отчетите на ПСХ и дъщерните му дружества. Плевенският "Завод за строителна техника" е продаден срещу 100 лв. на Петър Дамянов, на чието име според регистъра "Дакси" има прехвърлени в последните няколко години 23 фирми. "Промишлено строителство - Разград" е продадено на 28-годишния Христо Костов за 1000 лв. Дружеството вече се казва "Денков строй 94" и седалището му е преместено в Своге. Новият собственик на "Промишлено строителство - Враца" се оказва бившият директор на ПСХ Владимир Димитров, който остава в борда заедно с Моника Алексова. Димитров обаче отново бързо излиза от инвестицията, като през февруари 2017 г. прехвърля 95% на Павел Алексов (не е ясно има ли роднинска връзка). "Енергостроймонтаж - ПС - Б" пък е прехвърлено на фирма "Интерконтакт", чийто собственик е Силвия Никова, но Ивайло Николов остава изпълнителен директор и след сделката. Освен дружествата си ПСХ явно се лишава ударно и от служители, защото от над 250 в края на 2013 г. те спадат до 89 в края на 2016 г. и едва 16 през януари 2017. По всичко личи, че доколкото има дейност, тя е пренесена в "ПС холдинг", което остава под шапката на "Строй инвест".
Източник: Капитал (18.04.2017)

Fibank получи плакет STP Award 2016 от Commerzbank. Наградата STP Award на Commerzbank се връчва за изключително качество и покриване на световните стандарти за автоматична обработка на международните преводи в евро. Fibank (Първа инвестиционна банка) получава престижното отличие за седма година поред, което ясно показва, че банката не се отклонява от своите цели да предоставя висококачествено обслужване. Ефективността в изпълнението на международните преводи пряко рефлектира върху удовлетвореността на клиентите на Fibank и оттук на нейната конкурентоспособност. Първа инвестиционна банка е трета по активи в България и е сред най-предпочитаните за отпускане на кредити от бизнеса и домакинствата. Commerzbank е втората по големина търговска банка в Германия и световен лидер в международните преводи. Банката има представителства в над 50 страни по света. От Commerzbank подчертават, че подобно високо качество на автоматична обработка може да бъде постигнато само с общите усилия на всички отдели, които участват в инициирането, обработката и трансфера на преводите. Наградата STP Award 2016 е поредното признание за екипът на Fibank.
Източник: Blitz (20.04.2017)

Commerzbank с поредно отличие за Fibank Fibank получи плакет STP Award 2016 от Commerzbank. Наградата STP Award на Commerzbank се връчва за изключително качество и покриване на световните стандарти за автоматична обработка на международните преводи в евро. Fibank (Първа инвестиционна банка) получава престижното отличие за седма година поред, което ясно показва, че банката не се отклонява от своите цели да предоставя висококачествено обслужване. Ефективността в изпълнението на международните преводи пряко рефлектира върху удовлетвореността на клиентите на Fibank и оттук на нейната конкурентоспособност. Първа инвестиционна банка е трета по активи в България и е сред най-предпочитаните за отпускане на кредити от бизнеса и домакинствата. Commerzbank е втората по големина търговска банка в Германия и световен лидер в международните преводи. Банката има представителства в над 50 страни по света. От Commerzbank подчертават, че подобно високо качество на автоматична обработка може да бъде постигнато само с общите усилия на всички отдели, които участват в инициирането, обработката и трансфера на преводите. Наградата STP Award 2016 е поредното признание за екипът на Fibank.
Източник: Монитор (20.04.2017)

ПИБ ще капитализира печалбите си от миналата и тази година Първа инвестиционна банка (ПИБ) планира да капитализира печалбите си от миналата и тази година. Това става ясно от публикувана покана за свикване на общо събрание на акционерите за 29 май тази година. В материалите към дневния ред изрично е посочено, че целта е печалбата от тази година да се включи в базовия собствен капитал от първи ред на банката Това не е изненадващо, като публичната банка не е разпределяла дивиденти от началото на кризата. Освен това и при обявяването на резултатите от прегледа на качеството на активите миналата година банката беше сред тези с наложени най-съществени корекции и пое ангажимент пред БНБ да се въздържа да разпределя печалбата си, за да възстанови капиталовите си буфери.За миналата година чистата печалба на банката е в размер на 90.2 млн. лв. (при 12.5 млн. лв. печалба за предходната година). В доклада за дейността й към материалите за общото събрание се посочва, че за този финансов резултат допринасят "по-високите приходи от основна дейност, в това число лихви, такси и комисиони, и търговски операции". ПИБ, която беше една от скъпо финансиращите се банки на пазара, през миналата година успя да се възползва от спада на лихвите по депозити и да подобри чувствително маржовете си. Отделно през миналата година банката получи и близо 25 млн. лв. еднократен приход благодарение на сделката, с която Visa Inc изкупи Visa Europe от европейските банки членки на картовия оператор.След проверката на активите в сектора миналата година наложените на ПИБ корекции бяха за 420 млн. лв. Тогава от БНБ и банката съобщиха, че всъщност печалбата й за първите шест месеца на годината преди обезценки и данъци е 146.6 млн. лв. и така нуждите от капитал на ПИБ се свеждат до 206 млн. лв. Тях тя трябваше да осигури в следващите оттогава до април 2017 г. месеци, за да достигне исканите от БНБ капиталови буфери. Очакванията са при изтичането на този срок в края на седмицата от банката да оповестят постигнатото, вероятно заедно с тримесечния отчет. Преди ден Инвестбанк, другата банка с по-сериозни корекции след AQR, съобщи, че е изпълнила препоръките на БНБ за попълване на капитала и има капиталов излишък от 10 млн. лв. В доклада за дейността на ПИБ към материалите за общото събрание се посочва: "През годината Първа инвестиционна банка предприе редица действия за реализиране на капиталови лостове, които допълнително да увеличат потенциала й за бъдещ солиден растеж, в т.ч. чрез неразпределяне на реализираната печалба, намаляване на рисковите експозиции (de-risking) и диверсифициране на кредитния портфейл, както и интензифициране на процеса по управление на придобити активи." Там е посочено още, че към края на миналата година базовият собствен капитал от първи ред е нараснал "с 2.5% до 737 284 хил. лв. (2015: 719 051 хил. лв.), с отразено увеличение при резервите, в т.ч. неразпределената печалба". Посочените от ПИБ капиталови показатели са 12.2% съотношение на базовия собствен капитал от първи ред, съотношение на капитала от първи ред 15.38% и съотношение на обща капиталова адекватност 15.41%. При проверката на активите миналата година ПИБ беше един от двата участника с най-драстично преизчислени базови показатели. Най-важният от тях - капиталът от първи ред (CET1), беше поправен от 11.3% на 5%, или само с половин процентен пункт над абсолютния регулаторен минимум, при който БНБ трябва да премине към план за преструктуриране. Почти двойно се сви и общата капиталова адекватност - от 14.7% беше преизчислена на 8.7% при изискуема 8%, или пак на косъм от абсолютния минимум.В проекта за решенията в дневния ред на събранието са предвидени козметични промени в устава на ПИБ. Сред тях е подновяване за нови пет години на даденото право на управителния й съвет, с одобрението на надзорния съвет, да взима решение за увеличение на капитала на банката до достигане на общ номинален размер от 210 млн. лв. чрез издаване на нови акции. Сега капиталът на банката е 110 млн. акции с номинална стойност 1 лв., което означава, че банката може да емитира още до 100 млн. нови акции. В предписаните мерки след проверката на БНБ беше заложено и увеличение на капитала, каквото досега не е предприето. Към 31 декември 2016 г. основни акционери в ПИБ са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, притежаващи по 42.5% от капитала й. Останалите 15% от банката се търгуват на борсата. В доклада й за общото събрание е записано, че общият брой на акционерите й надхвърля 3000, "които включват както физически лица, така и юридически лица, включително институционални инвеститори". Текущата цена на книжата й на БФБ е около 5.49 лв., което и отрежда първо място по пазарна капитализация с малко над 600 млн. лв.
Източник: Капитал (26.04.2017)

ПИБ се оглежда за стратегически партньорства и нов ключов инвеститор Първа инвестиционна банка е ангажирала Citigroup Global Markets Limited за финансов съветник при стратегическото й разрастване в банкирането на дребно и във финансирането на малките и средните предприятия, се казва в съобщение на банката до Комисията за финансов надзор и до борсата. Банката разглежда няколко стратегически възможности - стратегически партньорства или консолидация, привличане на нови ключови инвеститори и емитиране на нов капитал за финансиране на бъдещия й растеж, се казва в съобщението. "Всяка от изброените възможности би подкрепила стратегията за развитие на банката, която акцентира върху разрастване в секторите банкиране на дребно и малки и средни предприятия", се посдочва в съобщението При проверката на активите миналата година ПИБ беше един от двата участника с най-драстично преизчислени базови показатели. Най-важният от тях - капиталът от първи ред (CET1), беше поправен от 11.3% на 5%, или само с половин процентен пункт над абсолютния регулаторен минимум, при който БНБ трябва да премине към план за преструктуриране. Почти двойно се сви и общата капиталова адекватност - от 14.7% беше преизчислена на 8.7% при изискуема 8%, или пак на косъм от абсолютния минимум. Общото събрание на акционерите на банката е насрочено за 29 май тази година. В материалите към дневния ред е посочено, че целта е печалбата от тази година да се включи в базовия собствен капитал от първи ред на банката За миналата година чистата печалба на банката е в размер на 90.2 млн. лв. (при 12.5 млн. лв. печалба за предходната година), писа "Капитал" преди дни. Към 31 декември 2016 г. основни акционери в ПИБ са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, притежаващи по 42.5% от капитала й. Останалите 15% от банката се търгуват на борсата.
Източник: Капитал (28.04.2017)

Комисията за защита на конкуренцията даде зелена светлина на сделката, с която белгийската "Кей Би Си Банк" купува от Национална банка на Гърция българската ОББ, дружествата "Интерлийз", "ОББ - Метлайф" и още някои свързани с тези компании и ги консолидира с дъщерните си структури - СИБАНК и застрахователните фирми с марката "ДЗИ". В решението на КЗК от 26 април 2017-а буквално се казва следното: "РАЗРЕШАВА концентрацията между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване на пряк едноличен контрол от страна на „Кей Би Си Банк НВ“, Белгия, върху „Обединена българска банка“ АД, „Интерлийз“ ЕАД и някои свързани български бизнес активи по смисъла на Глава V от Закона за защита на конкуренцията." Това разрешение може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок, който започва да тече от съобщаването за сделката по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а за третите лица - от публикуването му в електронния (публичния) регистър на КЗК. Разрешението на КЗК при големи сделки за придобиване и поглъщане е абсолютно задължително и е част от административните стъпки, които участниците в тези сделки трябва да направят. Издаването на такова разрешение въобще не е проформа. Това става след задълбочен анализ и оценка на пазара, на който работят дружествата, подлежащи на покупка и обединение, при който се ползват огромен обем статистически данни и различни методики за анализ. Нещо повече - във връзка със сделката се иска компетентното становище не само на надзорните органи, контролиращи дружествата, подлежащи на покупко-продажба и обединение, но и на техни преки конкуренти. В случая заради сделката за ОББ, за "Интерлийз", за "ОББ-Метлайф" и за свързани с тях компании е направен анализ на пазара на банкиране на дребно, на пазара на корпоративното банкиране, на пазара за платежни услуги и на застрахователния пазар. Целта е да се установи дали сделката и последващото сливане на въпросните дружества със СИБАНК и застрахователните фирми с марката "ДЗИ" няма да доведе до пазарна концентрация и господстващо положение. Поискани са становища от БНБ, от Комисията за финансов надзор, от Асоциацията на банките в България, от основни конкуренти на участниците в сделката: "УниКредит Булбанк" АД, "Банка ДСК" ЕАД, Пощенска банка, Първа инвестиционна банка ЕАД, "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, Централна кооперативна банка АД, ЗЕАД "Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“, ЗАД "Алианц България Живот" АД, "Граве България Животозастраховане" АД, "Застрахователна Компания Уника Живот" АД и "Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК". Важно е да уточним, че не всички от запитаните са дали благоприятни отзиви за сделката. От доклада става ясно, че например застрахователната компания "Уника Живот" е изразила опасения, че след осъществяване на сделката "новосъздадените дружества, които ще възникнат вследствие на обединението между групата на "Кей Би Си Банк" у нас и тази на ОББ, са една от най-големите банково-застрахователни групи в страната и ще окаже ефект и върху структурата на пазара на животозастраховане", на който "Уника" оперира. В доклада на КЗК се посочва, че според "Уника": "Ефектът от концентрацията би се изразил както в изместване на някои от основните конкуренти на групата от досегашните им пазарни позиции, така също и в създаване на сериозна вероятност от установяване или засилване на господстващо положение на предприятията от новосъздадената група на съответните засегнати пазари, вкл. и на пазара на животозастрахователни продукти. Ефектът от обединението ще бъде особено осезаем върху пазара за спестовни и рискови застраховки “Живот“, където консолидацията между ДЗИ и "Метлайф" ще доведе до значителна промяна в структурата на пазара." По-специално дружеството смята, че при спестовните застраховки „Живот“ новата застрахователна група ще се превърне в пазарен лидер с пазарен дял от над 35% и ще бъде в състояние да действа в значителна степен независимо от своите конкуренти, да диктува условията на пазара и да доведе до значително засягане на конкурентния процес. "Същите опасения "Уника" изразява и по отношение на пазарния сегмент на рискови застраховки "Живот", където смята, че новата група ще заеме второ място с пазарен дял над 20% и ползвайки се от богатия си опит при продажбите на рискови застраховки, както и от по-големия и разнообразен продуктов портфейл на пазара в средносрочен план и може сериозно да размести пазарните позиции на основните участници на пазара, като се превърне в пазарен лидер на подпазара на рискови застраховки „Живот“. Според дружеството планираната концентрация ще окаже значително въздействие и върху подпазара на здравно застраховане, както и на пазарния сегмент на застраховката „Злополука“. КЗК е взела предвид тези забележки и е поискала допълнителна информация по тези пунктове от "Кей Би Си Банк", преди да излезе с окончателно решение. Белгийците са изпратили пространно становище по въпроса, което КЗК е приела. Някои от по-важните заключения по него са следните: "Кей Би Си Банк НВ" смята, че сделката не може да доведе до установяване или засилване на неговото господстващо положение на пазара, както и значително да засегне конкурентния процес, тъй като новото обединение ще има общ пазарен дял от (20-30%) на пазара на животозастраховане, което е под границата от 40%, над която се приема, че има концентрация. Също така наличието на значителна конкуренция на пазара ограничава възможността ДЗИ/ОББ-МетЛайф да действат независимо. Пазарът се характеризира с постоянен растеж и висока еластичност на търсенето, което води до интензивна конкуренция за клиенти между доставчиците на животозастрахователни продукти. По отношение на твърденията на "Уника", че обединеното предприятие ще се ползва от добре развит банков канал и ресурси и това ще обуслови засилване на пазарната му позиция, "Кей Би Си" изразява становище, че това твърдение не е подкрепено по никакъв начин от наличната информация за ситуацията на пазара на животозастраховане. Обединеното предприятие няма да има дял, по-голям от 25%, на който и да е от пазарите, на които сделката ще окаже въздействие". Тъй като направеният за целите на доклада анализ на отделните пазари, на които след сделката ще работи обединената банково-застрахователна група, е потвърдил позицията на "Кей Би Си Банк", КЗК е констатирала, че за концентрация и дума не може да става и е дала зелена светлина на сделката. За приключването на цялата операция по покупко-продажбата на ОББ, "Интерлийз", "ОББ-Метлайф" и свързаните с тях компании своето одобрение трябва да дадат също БНБ и Комисията за финансов надзор.
Източник: Банкеръ (28.04.2017)

ПИБ търси нов инвеститор Третата по големина на българския пазар Първа инвестиционна банка (ПИБ) търси стратегически партньорства или нови ключови инвеститори. Това става ясно от съобщение на банката до БФБ - София за предприемане на оздравителни действия след прегледа на качеството на активите. В информацията се посочва, че банката е наела Citigroup Global Markets за финансов съветник в избора между няколко възможности за развитие на банката. Всички от тях обаче предвиждат нов акционер, като дори има опция и за смяна на мажоритарния собственик. Срок за промяната няма, но вероятно Citigroup ще събере оферти тази година. Вариантите включват "стратегически партньорства и/или консолидация", "привличане на нови ключови инвеститори", "емитиране на нов капитал за финансиране на бъдещия растеж на банката". Citigroup са наети в качеството им на консултант, който освен да помогне на банката да избере някой от вариантите, вероятно има задачи и по идентифицирането и преговорите с конкретни заинтересувани инвеститори. Една от мерките, предписани на ПИБ от централната банка след проверката на активите (AQR) и стрес тестовете миналата година, беше за увеличение на капитала, каквото досега не е предприето. Предстоящото общо събрание се очаква да вземе решение за капитализиране на печалбите на ПИБ за 2016 г. - 90.2 млн. лв., и за 2017 г.
Източник: Капитал (02.05.2017)

Fibank ангажира Citigroup Global Markets Limited за финансов съветник Fibank ангажира Citigroup Global Markets Limited за финансов съветник относно стратегическите възможности за банката, съобщиха от финансовата институция. от съобщението става ясно, че Първа инвестиционна банка (ПИБ) разглежда стратегически възможности, които могат да включват: Стратегически партньорства и консолидации. А също и привличане на нови ключови инвеститори, емитиране на нов капитал за финансиране на бъдещия растеж на банката. "Fibank е ангажирала Citigroup Global Markets Limited в качеството им на финансов съветник. Настоящото не представлява уверение за реализиране на трансакция", уточняват от банката.
Източник: Банкеръ (02.05.2017)

ПИБ ще се възползва от нарастващия интерес на инвеститорите В края на миналата седмица от Fіbаnк (Първа инвестиционна банка) обявиха към своите миноритарни акционери и обществеността новината, че са ангажирали международната компания Сіtіgrоuр Glоbаl Маrкеts Lіmіtеd като свой партньор в разглеждането на стратегически възможности за развитие. Разглежданите от банката опции включват - сключване на стратегически партньорства и/или консолидации, привличане на нови ключови инвеститори, както и емитиране на нов капитал за финансиране на бъдещия растеж на банката. Съвземането на глобалната икономика и международните пазари след финансовите проблеми и фалита на Lеhmаn Вrоthеrs явно са дали на Първа инвестиционна банка положителен сигнал да предприеме действия, с които да увеличи своето пазарно присъствие. Всяка една от споменатите възможности би подкрепила стратегията за развитие на банката, която акцентира върху разрастване в секторите банкиране на дребно и кредитиране на малки и средни предприятия. Стъпката, която предприема Fіbаnк не е изненада за следящите от близо банката миноритарни акционери. На своите редовни срещи с ръководството на банката те бяха запознати още през 2016 г. със стратегията на банката. Веднага след старта на борсовата сесия в петък например акциите на банката се покачиха с над 10%. Историческата справка пък ни показва, че за последните 12 месеца, цената на акцията на банката бележи ръст от над 220%. "Заедно с политиката си за устойчиво развитие Fіbаnк работи и в посока диверсификация на кредитния портфейл и намаляване на кредитния риск, в сътрудничество с международната консултантска фирма Ваіn&Со", добавиха от финансовата институция, с основни акционери Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Преди време Fіbаnк поднови и своето дългогодишно сътрудничество с Международната финансова корпорация (ІFС). Банката работи с ІFС по конкретни действия за развитие на доброто корпоративно управление на Първа инвестиционна банка и управлението на риска. Този проект е в продължение на направено още през далечната 2010 г. проучване от страна на Международната финансова корпорация за прилагане на световните стандарти в доброто корпоративно управление, които Fіbаnк прилага стриктно в своята дейност. През изминалата седмица и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде разрешение за договорената сделка между гръцката банка NВG и белгийската финансова група КВС, която у нас придобива ОББ. Това ясно показва, че интересът от страна на чуждестранни инвеститори към българския банков сектор се е увеличил и от Fіbаnк виждат благоприятна среда за изпълнение на своята дългосрочна стратегия на развитие.
Източник: Money.bg (05.05.2017)

Fibank с нов Главен изпълнителен директор След като през ноември 2015 г. Fibank (Първа инвестиционна банка) изпълни препоръките на Международната финансова корпорация (IFC) към Световната банка и отговори на изискванията на Европейската комисия със своята нова организационна структура, банката продължава с усъвършенстване на корпоративното управление и управлението на риска чрез привличането на нови опитни експерти в ръководството си. В състава на Управителния съвет на банката се включва г-н Неделчо Неделчев, който е финансист с безупречна репутация не само у нас, но и в международен план. Г-н Неделчев ще поеме функциите на Главен изпълнителен директор (CEO) на банката. Той ще има водеща роля при обсъждане на стратегическите възможности за банката по проекта със Citigroup Global Markets Limited. Г-н Неделчев е добре запознат с дейността на Първа инвестиционна банка. През периода 2007 г. - 2012 г. е бил член на Надзорния съвет на банката. През 2013 г. г-н Неделчев ръководи проекта за придобиването на „Юнионбанк” ЕАД, а след това е бил член на Надзорния съвет на същата до вливането й във Fibank. Г-н Васил Христов, досегашен CEO, ще фокусира усилията си в изпълнение на главната стратегия на банката, насочена към растеж в областта на банкирането на физически лица и малки и средни предприятия. Той заема длъжността Главен директор ритейл (CRBO). Г-н Светозар Попов, който има дългогодишен опит в управлението на банка в чужбина и до момента заема позицията на Главен директор Съответствие (CCO) във Fibank, ще поеме ролята на г-н Димитър Костов като Главен директор по риска (CRO) и член на Управителния съвет. Fibank благодари на г-н Димитър Костов за отличната работа и постигнатите високи резултати през годините, като планира сътрудничеството с г-н Костов да продължи и занапред. Ръководният състав на банката е в съответствие със стратегията за утвърждаване на водещите позиции на местния и международния пазар. Припомняме, че през юни 2015 г. Fibank включи независим член на Надзорния съвет в лицето на г-н Юрки Коскело, който преди това е заемал редица ръководни постове в Международната финансова корпорация (IFC) към Световната банка.
Източник: Монитор (09.05.2017)

Неделчо Неделчев влиза в състава на Управителния съвет на на Първа инвестиционна банка (ПИБ) и ще поеме функциите на главен изпълнителен директор (CEO) на банката, съобщиха от финансовата институция. Той ще има водеща роля при обсъждане на стратегическите възможности за банката по проекта със Citigroup Global Markets Limited. Неделчев е добре запознат с дейността на Първа инвестиционна банка. През периода 2007 г. - 2012 г. е бил член на Надзорния съвет на банката. През 2013 г. той ръководи проекта за придобиването на "Юнионбанк" ЕАД, а след това е бил член на Надзорния съвет на същата до вливането й в ПИБ. Васил Христов, досегашен CEO, ще фокусира усилията си в изпълнение на главната стратегия на банката, насочена към растеж в областта на банкирането на физически лица и малки и средни предприятия. Той заема длъжността Главен директор ритейл (CRBO). Светозар Попов, който има дългогодишен опит в управлението на банка в чужбина и до момента заема позицията на Главен директор Съответствие (CCO) в банката, ще поеме ролята на Димитър Костов като Главен директор по риска (CRO) и член на Управителния съвет. От ПИБ планират да продължат сътрудничеството си с Костов и занапред. "След като през ноември 2015 г. Първа инвестиционна банка изпълни препоръките на Международната финансова корпорация (IFC) към Световната банка и отговори на изискванията на Европейската комисия със своята нова организационна структура, банката продължава с усъвършенстване на корпоративното управление и управлението на риска чрез привличането на нови опитни експерти в ръководството си", пише в съобщението на банката. Ръководният състав на банката е в съответствие със стратегията за утвърждаване на водещите позиции на местния и международния пазар. Припомняме, че през юни 2015 г. ПИБ включи независим член на Надзорния съвет в лицето на Юрки Коскело, който преди това е заемал редица ръководни постове в IFC към Световната банка.
Източник: Банкеръ (09.05.2017)

БНБ даде предварително одобрение за продажбата на ОББ. Продавач е гръцката NBG - National Bank of Greece, а купувач е белгийската банково-застрахователна група КВС, която е собственик на СИБанк. КВС ще придобие 99.91% от Обединена българска банка, която ще стане дъщерно дружество на КВС, също както е СИБанк. В края на април сделката бе одобрена и от Комисията за защита на конкуренцията. По данни на БНБ ОББ държи 7.42 % от активите на банковата система, а CИБaнк имa 3.37%. Cлeд сливането им oбeдинeнaтa гpyпa щe имa дял oт 10.79% и ще заеме трето място сред банките у нас, измecтвaйки Пъpвa инвecтициoннa бaнка.
Източник: Сега (23.05.2017)

Пеевски регистрира две нови фирми с капитал от 5 млн. лв. в ПИБ Депутатът от ДПС Делян Пеевски прибави към бизнес империята си две нови фирми, чийто капитал от общо 5 млн. лв. е внесен в "Първа инвестиционна банка" и обяви участието се в още едно дружество, което не става ясно къде е регистрирано, но не присъства в Търговския регистър. Това става ясно от подадените от народния представител декларации в регистъра по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси след влизането му в 44-тото Народно събрание. От тях и данните в Търговския регистър става ясно, че на 12 май 2017 г. Пеевски е регистрирал като своя еднолична собственост компаниите ИНТ ЕООД и "Интръст" ЕАД, чийто капитал е съответно 1 млн. лв. и 4 млн. лв. и е внесен в ПИБ дни по-рано. Според вписването ИНТ ще се занимава с търговски и консултантски услуги, а "Интръст" – с инвестиционна дейност в недвижими имоти. Начело и на двете нови дружества е Александър Кирилов Георгиев, както в останалите компании на Пеевски. В ИНТ той е единственият управител, в "Интръст" в съвета на директорите влизат още Виолета Гетова Димитрова и Дора Христова Спасова. Двете също като Георгиев имат участие и в други фирми на "успелия млад мъж". ДПС-депутатът е обявил и придобиването на 10 хиляди дяла от дружеството Mercury Holding Ltd, но такова отсъства в българския Търговски регистър и не е ясно къде е регистрирано то, какъв е капиталът му и какъв е предметът му на дейност. От останалите декларации на Пеевски е видно, че е запазил собствеността си в "Интръст ЛТД" (Intrust Ltd), чрез което притежава медийната си група и контролираше "Техномаркет", преди да прехвърли собствеността на веригата от "НСН Инвестмънт" в дубайската му офшорка "Ти Джи Ай Мидъл Ийст" (TGI Middle East FZE), която на практика приюти основната част от бизнеса му. Официално негова, според декларацията, е и Proof Method Marketing.
Източник: Медия Пул (25.05.2017)

ПИБ проведе годишно общо събрание за 14 минути Годишното редовно общо събрание на акционерите на Първа инвестиционна банка на 29 май се проведе за рекордно кратко време. Това е третата по големина институция в сектора според размера на активите – 8.8 млрд. лв., и е една от банките, които показаха капиталов недостиг при стрес тестовете от миналата година. На присъстващите акционери, пълномощници и управленския екип на банката им отне общо 14 минути от обявяване началото на събранието до закриването му, през което време бяха обявени процедурни въпроси и гласувани 14-те точки от дневния ред. Активност от страна на дребните акционери почти липсваше, а въпросът за привличане на потенциален инвеститор не беше разискван. Именно очакванията за такъв доведоха до силен ръст на борсата на акциите на ПИБ - близо 70% от началото на годината, което я направи и най-голямата публична компания с капитализация от 620 млн. лв. Двамата големи собственици в банката – Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, присъстваха лично. Двамата притежават по 42.5% от капитала на ПИБ, или общо 85%. На общото събрание бяха и членовете на управителния съвет на банката заедно с новия главен изпълнителен директор Неделчо Неделчев. Чистата печалба на банката за 2016 г. е 90.2 млн. лв. и беше капитализирана за поредна година. Представител на "Капитал" присъстваше на събранието с пълномощно за една акция, притежавана от "Икономедиа". Всъщност историята показва, че доста от редовните събрания на публични дружества минават по казионен ред. Събранието на ПИБ се водеше от Васил Христов, главен директор ритейл в банката. След обявяването, че има наличие на кворум се изчете предложение за гласуване, според което се даде до 5 минути време за отделно изказване или въпрос на акционер и до 15 минути за обсъждането им, но такива нямаше.По закон на редовните ОСА има точка за представяне на доклад за дейността и за финансовите резултатите на компанията. Такава, разбира се, имаше и при ПИБ, но тя не беше обсъждана, като беше посочено, че всички акционери разполагат с докладите и материалите за общото събрание, запознали са се с тях и няма постъпили въпроси. По-късно в прессъобщение на банката беше съобщено, че "към тримесечието на 2017 г. Първа инвестиционна банка отчита изпълнение на конкретните мерки за повишаване на капитала и заедно с отчетената през 2016 г. печалба от 266 млн. лв. преди данъчно облагане и провизии формира препоръчания капиталов буфер от БНБ". Там е посочено още, че "заделените провизии през 2016 г. след одиторска проверка, в съответствие с приложимите Международни счетоводни стандарти (МСС) и Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО), са в размер на 156 млн. лв., а реализираната печалба в размер на 98.8 млн. лв. (на консолидирана основа заедно с други дружества на ПИБ – бел.ред.) след данъци ще бъде капитализирана." И още, че "съвместно с международния консултант Bain&Co продължава активната диверсификация в кредитния портфейл и намаляване на кредитния риск. Сложен е приоритет и в продажбата на придобити активи." При проверката на активите миналата година и стрес тестовете на банките базовият капитал от първи ред (CET1) на ПИБ беше поправен от 11.3% на 5%, или само с половин процентен пункт над абсолютния регулаторен минимум, при който БНБ трябва да премине към план за преструктуриране. Почти двойно се сви и общата капиталова адекватност - от 14.7% беше преизчислена на 8.7% при изискуема 8%, или пак на косъм от абсолютния минимум. До края на април 2017 г. ПИБ трябваше да предприеме действия за изпълнение на предписани от централната банка мерки.Почти всички точки на общото събрание бяха гласувани с единодушие – без "против" и без "въздържали се", както и без обсъждането им. Единствено по точката за освобождаване от отговорност за дейността им за 2016 г. на членовете на надзорния и управителния съвет имаше акционер с 63 акции, който гласува против. Той заедно с още един гласуваха "въздържал се" по точката за определяне размера на възнагражденията на членовете на надзорния и на управителния съвет в размер на 10 млн. лв. годишно. Нямаше въпроси от миноритарните акционери, които присъстваха – само няколко души, предвид, че в доклада за общото събрание на банката е записано, че общият брой на акционерите й надхвърля 3000, които включват както физически, така и юридически лица, включително и институционални инвеститори. Акциите на банката се търгуват на борсата. Нямаше въпроси, свързани и със случващото се около търсенето на инвеститор за банката, което беше обявено в края на април. Оттам не споменаха нищо по този въпрос – дали има вече идентифицирани потенциални кандидат инвеститори и има ли яснота около избран вариант от обявените миналия месец няколко възможности за развитие, като всички от тях предвиждаха нов акционер. Вариантите включват "стратегически партньорства и/или консолидация", "привличане на нови ключови инвеститори", "емитиране на нов капитал за финансиране на бъдещия растеж на банката". Опциите не бяха изброени като взаимно изключващи се, така че е възможно и решението да е комбинирано - например влизане на нов инвеститор чрез увеличение на капитала. За целта банката е наела Citigroup за консултант. По-важните точки от дневния ред бяха за капитализирането на печалбата на банката за 2016 г. и за вземането на решение за неизплащане на дивиденти и за 2017 г. Целта е отнасяне на финансовия резултат към базовия собствен капитал от първи ред. Друга важна точка беше за промени в устава на ПИБ, които подновяват за нови пет години даденото право на управителния й съвет, с одобрението на надзорния съвет, да взима решение за увеличение на капитала на банката до достигане на общ номинален размер от 210 млн. лв. чрез издаване на нови акции. Сега капиталът на банката е 110 млн. акции с номинална стойност 1 лв., което означава, че тя може да емитира още до 100 млн. нови акции.
Източник: Капитал (30.05.2017)

Първа инвестиционна банка отчете ръст на активите Първа инвестиционна банка (ПИБ-Fibank) отчете ръст на активите от 2.3%, достигайки до 9.09 млрд. лв. за 2016 г., което отрежда на Fibank трето място в българската банкова система за миналата година. Това стана ясно от представения пред акционерите на банката доклад за дейността и финансовите резултати на банката за 2016 г. по време на редовното общо събрание, проведено на 29 май. Капиталовата адекватност на банката към 31 декември 2016 г. е 15.13%, съотношението на разходи и приходи е в размер на 41.38%, а възвращаемостта на капитала е 12.17%. Акционерите на банката гласуваха реализираната печалба да бъде включена в базовия собствен капитал от първи ред. Към края на първото тримесечие на 2017 г. ПИБ отчита изпълнение на конкретните мерки за повишаване на капитала и заедно с отчетената през 2016 г. печалба от 266 млн. лв. преди данъчно облагане и провизии формира препоръчания капиталов буфер от БНБ. Заделените провизии през 2016 г. след одиторска проверка, в съответствие с приложимите Международни счетоводни стандарти (МСС) и Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО), са в размер на 156 млн. лв., а реализираната печалба в размер на 98.8 млн. лв. след данъци ще бъде капитализирана. Съвместно с международния консултант Bain&Co продължава активната диверсификация в кредитния портфейл и намаляване на кредитния риск. Сложен е приоритет и в продажбата на придобити активи. Акционерите подновиха и правото на Управителния съвет, с одобрението на Надзорния съвет, да взима решение за увеличение на капитала на банката чрез издаване на нови акции. На общото събранието присъстваха Неделчо Неделчев - Главен изпълнителен директор (CEO) на банката, Светозар Попов - Главен директор Риск (CRO), Васил Христов - Главен директор ритейл (CRBO), Мая Ойфалош - Изпълнителен директор, Светослав Молдовански - Изпълнителен директор и Живко Тодоров - Главен финансов директор (CFO). Първа инвестиционна банка АД е в състава на бенчмарка на БФБ-София SOFIX. Акциите на трезора се търгуват на сегмент акции Премиум. Днес по позицията минаха 710 акции на цена от 5.489 лева за брой.
Източник: econ.bg (30.05.2017)

Fibank капитализира печалбата си за 2016-а Проведе се редовно общо събрание на акционерите на Fibank (Първа инвестиционна банка), съобщиха от финансовата институция в понеделник. На събранието присъстваха г-н Неделчо Неделчев - Главен изпълнителен директор (CEO) на банката, г-н Светозар Попов - Главен директор Риск (CRO), г-н Васил Христов - Главен директор ритейл (CRBO), г-жа Мая Ойфалош - Изпълнителен директор, г-н Светослав Молдовански - Изпълнителен директор и г-н Живко Тодоров - Главен финансов директор (CFO). Ръководството на Fibank представи пред присъстващите акционери доклад за дейността и финансовите резултати на банката за 2016 г. Първа инвестиционна банка отчита ръст на активите от 2.3%, достигайки до 9.09 млрд. лв., което отрежда на Fibank трето място в българската банкова система. Капиталовата адекватност на банката към 31 декември 2016 г. е 15.13%, съотношението на разходи и приходи е в размер на 41.38%, а възвращаемостта на капитала е 12.17%. Акционерите на банката гласуваха реализираната печалба да бъде включена в базовия собствен капитал от първи ред. Към тримесечието на 2017 г. Първа инвестиционна банка отчита изпълнение на конкретните мерки за повишаване на капитала и заедно с отчетената през 2016 г. печалба от 266 млн. лв. преди данъчно облагане и провизии формира препоръчания капиталов буфер от БНБ. Заделените провизии през 2016 г. след одиторска проверка, в съответствие с приложимите Международни счетоводни стандарти (МСС) и Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО), са в размер на 156 млн. лв., а реализираната печалба в размер на 98.8 млн. лв. след данъци ще бъде капитализирана. Съвместно с международния консултант Bain&Co продължава активната диверсификация в кредитния портфейл и намаляване на кредитния риск. Сложен е приоритет и в продажбата на придобити активи. Акционерите подновиха и правото на Управителния съвет, с одобрението на Надзорния съвет, да взима решение за увеличение на капитала на банката чрез издаване на нови акции.
Източник: Банкеръ (30.05.2017)

ПИБ въвежда надзорен контрол върху сделки над 5 млн. лева. Редовното общо събрание на акционерите на Първа инвестиционна банка, проведено на 29 май 2017-а в "София Хотел Балкан", прие няколко много важни решения. Те са важни за бъдещото й развитие и предвиждат по-строг контрол върху кредитния риск. Акционерите приеха и промени в устава на банката. Едната от тях дава право на управителния съвет със съответното одобрение и на надзорния съвет през следващите пет години да взема решения за увеличение на номиналния размер на акционерния капитал на кредитната институция до 210 млн. лева. Доколкото сегашният акционерен капитал е 110 млн. лв., явно чрез този акт акционерите дават възможност на мениджмънта на банката да започне активни действия за привличане на нови инвеститори - най-вече външни. По този начин ще бъде изпълнена последната част от препоръките, които БНБ отправи към ПИБ в рамките на прегледа на качеството на активите, приключил през август 2016-а. В тези препоръки изрично се посочваше, че ПИБ трябва да увеличи капитала си чрез привличане на външно финансиране. За изпълнението на тази задача ръководството на банката ангажира в края на април 2017-а "Ситигруп Глобъл Маркетс" за финансов съветник, който да й помогне при изготвянето и прилагането на стратегически план за развитие. Както бе официално оповестено, той ще съдържа и възможности за "стратегически партньорства и/или консолидации; привличане на нови ключови инвеститори; емитиране на нов капитал за финансиране на бъдещия растеж на банката". Другата важна промяна в устава е свързана с контрола върху кредитния риск. Общото събрание прие текст, в който се казва, че всяка сделка, чиято стойност е равна или надхвърля 5 млн. лв., трябва да бъде одобрена от надзорния съвет. Изключение от това правило са сделките за придобиване или продажба на имот или вещно право, които са обезпечение по отпуснати от банката кредити. Това изключение се прави, за да не бъде ръководството на ПИБ обвързано със сложни административни процедури, когато става дума за покриване на проблемни заеми или за осребряване на полученото от тях имущество. По този начин също се изпълнява една от препоръките на БНБ, отправени към ПИБ в рамките на прегледа на качеството на активите. По време на общото събрание на 29 май 2017-а ръководството на Първа инвестиционна банка представи пред акционерите доклад за дейността й и за финансовите й резултати за 2016-а. Бе отчетено, че активите й са нараснали с 2.3%, достигайки до 9.09 млрд. лева. Капиталовата адекватност на банката към 31 декември 2016 г. е 15.13%, съотношението между разходите и приходите е 41.38%, а възвръщаемостта на капитала е 12.17 процента. Акционерите на банката гласуваха реализираната печалба да бъде включена в базовия собствен капитал от първи ред. Към края на първото тримесечие на 2017 г. Първа инвестиционна банка отчита изпълнение на конкретните мерки за повишаване на капитала и заедно с отчетената през 2016 г. печалба от 266 млн. лв. преди данъчно облагане и провизии формира препоръчания от БНБ капиталов буфер. Заделените провизии през 2016 г. - след одиторска проверка, в съответствие с приложимите Международни счетоводни стандарти (МСС) и Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО) - са в размер на 156 млн. лв., а реализираната печалба, която е 98.8 млн. лв. след данъци, ще бъде капитализирана.
Източник: Банкеръ (02.06.2017)

БНБ е осъдена да предостави докладите за състоянието на ПИБ Тричленен състав на Върховния административен съд реши, че БНБ няма основания да отказва достъп до двата надзорни доклади за състоянието на Първа инвестиционна банка (ПИБ) от 2012-та до 2015-та година. Делото е заведеното от сайта "Биволъ", а адвокат по него е Александър Кашъмов от "Програма Достъп до информация". Информация в надзорните доклади трябва да покаже много по-голяма част от картината на проблемите на ПИБ от този период, в това число размера на лошите кредити, както и кредитите, отпускани на свързани с банката лица. Досега сайтът "Биволъ" е публикувал частично копия от тези доклади, придобити по неофициален път. В съдебното решение на ВАС се казва, че в двата доклада няма защитена от закона тайна, въпреки че БНБ е отказала предоставянето им. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС. ПИБ отново е в полезрението на общественото внимание, след като преди две седмици президентът Румен Радев разсекрети стенограмата от разговора на 29 юни 2014 г. между политическите сили при бившия държавен глава Росен Плевнелиев за банковата криза, породена от затварянето на Корпоративна търговска банка заради ликвидната й криза. Но него се обсъжда и състоянието на ПИБ, която също бе подложена на натиск от своите вложители и се наложи държавата да предостави държавна помощ под формата на паричен влог в банката, за да стабилизира състоянието й. Тогава бюджетът предостави 1.2 млрд. лв. на ПИБ, но до края на първите пет месеца от внасянето на влога банката върна на фиска 300 млн. лв., а останалите 900 млн. лв. бяха изплатени на вноски до 27 май 2016 г. при спазване на всички наложени от Европейската комисия ограничения в дейността и рекламата й. В края на октомври 2016 г. Министерството на финансите прекрати договора си за срочен депозит на предоставената сума и тя бе изтеглена с лихва от 28.5 млн. лв., натрупана за периода на влога. Въпросната сума обаче не може да се брои изцяло като печалба, защото за да предостави първоначално помощта на ПИБ, държавата спешно емитира облигации, по които също плати лихви.
Източник: Медия Пул (27.06.2017)

Международната рейтингова агенция Moody's повиши дългосрочните депозитни рейтинги на Първа инвестиционна банка на B1. Международната рейтингова агенция Moody's базира своята оценка на няколко критерии, сред които: висока способност на банката да генерира печалба и оперативна ефективност; широка депозитна база, която е доминираща в структурата на финансиране; стабилни ликвидни буфери; по-ефективно корпоративно управление и управление на риска, което Първа инвестиционна банка развива заедно с Международната финансова корпорация (IFC). Moody's посочва, че Fibank постига стабилно ниво на приходи и добра възвращаемост на активите, видно от коефициента й на печалба преди провизии към рисковопретеглени активи от 3,6% към декември 2016 г. Агенцията посочва, че източниците на приходи за банката са добре разпределени. Коефициентът на ликвидни активи възлиза на значителните 28%. Fibank поддържа стабилни капиталови буфери, като към края на 2016 г. коефициентът на базовия собствен капитал от първи ред е 12,0%, а на капитала от първи ред 15,1%, значително над регулаторния минимум от 11,5%. Международната рейтингова агенция Moody's припомня, че Fibank е третата по големина банка в България, с пазарен дял от 13,3% при депозитите от физически лица и домакинства. По предварителните отчетни данни към 30 юни 2017 г. печалбата на Първа инвестиционна банка преди обезценка и данъци е в размер на 82 млн. лв., а нетната печалба е 40 млн. лв. За първите шест месеца на 2017 г. нетният лихвен доход е в размер на 124 млн. лв. и нетният доход от такси и комисиони е 49 млн. лв. Към 30 юни 2017 г. Fibank отчита съществено намаление в общия размер на необслужваните кредити от 9.4% спрямо 31 март 2017 г., като делът им към кредитния портфейл за второ тримесечие на 2017 г. намалява до 23.5% от 26.0%.
Източник: 24 часа (06.07.2017)

Fitch повиши рейтинга на ПИБ и потвърди на още 3 банки Международната рейтингова агенция Fitch повиши кредитната си оценка за ПИБ, става ясно от съобщение на агенцията. Fitch е потвърдила рейтингите на още три български банки – Райфайзенбанк, ОББ и Уникредит Булбанк. Рейтингът на ПИБ е повишен от B- на B, а перспективата е стабилна. За "Райфайзен" и Уникредит Булбанк оценките на Fitch са за BBB- със стабилна перспектива, а за ОББ – BBB+ с положителна перспектива. Повишението на рейтинга на ПИБ е в резултат на стабилизирането на качеството на активите на банката, подобрение в рентабилността и капитализацията й и умерения апетит към риск. Потвърждението на оценките на "Райфайзен", ОББ и Уникредит Булбанк е резултат на голямата вероятност от подкрепа, ако е необходимо, от техните банки майки. Анализаторите на агенцията посочват, че ОББ вече е собственост на белгийската KBC.
Източник: Капитал (11.07.2017)

Банките продължават да печелят добре Повече заеми за домакинствата, т.е. нов бизнес, ръст на постъпленията от такси, съчетани с по-малко разходи за обезценки в година без стрес тестове, носят силни печалби на банките за първото полугодие на 2017 г. На пръв поглед числото за шестмесечието се свива, но реално плюсът е дори по-голям от миналата година, ако се извади бонус постъплението от продажбата на Visa. Депозитите също са със стабилен годишен ръст въпреки почти нулевите лихви, показват излезлите в понеделник данни на БНБ. За полугодието печалбата на банковия сектор е 660 млн. лв. Това е със 113 млн. лв. по-малко от миналата година. Причините са две: извънредният доход през миналото лято от картовата организация Visa, оценен от БНБ на 186 млн. лв., както и свиващият се нетен лихвен доход заради ниските лихви по кредити. Изтъняващият лихвен марж и влиянието му се вижда и в резултатите на отделните банки. Накратко - печалбата към полугодието стои добре, предвид че прогнозите за печалбата на банките за 2017 г. и 2018 г. бяха предпазливи. За тази година очакванията на банкери са за 1 млрд. лв. печалба, а за догодина – 1.1 млрд. лв. В последното десетилетие такава висока печалба банките отчетоха през 2008 г. - 1.39 млрд. лв. Тогава тя беше резултат от свръхактивност – нарастването на кредитите беше с над 50%. Продължава тенденцията за свит нетен лихвен доход. Към края на юни 2017 г. той е 668.4 млн. лв., като е съизмерим с този през първото тримесечие на годината. Нетният доход от лихви обаче е с 6% е по-нисък през второто тримесечие на тази година спрямо година по-рано, като общо за полугодието е по-нисък с близо 5.2%. Увеличава се доходът от такси и комисиони спрямо първото тримесечие. За периода април - юни е 256.6 млн. лв. (при 231.6 млн. лв. за предходното тримесечие). На годишна база събраното също е малко повече: общо за полугодието доходът от такси и комисиони е 488 млн. лв., като е по-висок с 9.3% от този в края на юни 2016 г. Според банкери обаче нарастване в дохода от такси и комисиони не би могло да компенсира свиването на лихвените приходи поради разликата в обемите на двата прихода. По-съществено перо за компенсация на свитите приходи са намалените разходи за обезценки по лоши заеми, които се свиват драстично в сравнение с миналата година по това време – с 27.6%. От началото на тази година обемът им е 236 млн. лв. (при 326 млн. лв. за първото полугодие на 2016 г.). Явно след отминалите стрес тестове и оценка на активите, за които банките активно чистеха портфейлите си, сега, когато упражнението вече е приключено, натискът за прочистване е отслабен. "Почивката" обаче може да е кратка, тъй като от регулатора обявиха през пролетта, че ще приложат стимули за намаляване на нивото на необслужваните кредити, като това най-вероятно ще бъде през промяна на регулациите в областта. Оценките на МВФ и Световната банка и на Европейската комисия за нивото на необслужваните заеми бяха отрицателни, като беше посочено, че са над средното за ЕС. Към края на юни необслужваните заеми са за 9.46 млрд. лв., като от БНБ посочват, че през второто тримесечие продължава тенденцията на намаление на необслужваните кредити. Обемът им намалява с почти половин милиард лева спрямо предходното тримесечие (9.966 млрд. лв.). Ръстът в кредитирането е при домакинствата. Този във фирменото кредитиране на годишна база е малко над нулата, а спрямо предходното тримесечие има дори свиване. Отчетеният тримесечен темп на растеж при заемите за домакинствата е с 3.4% до 19.5 млрд. лв., а при фирмите има намаление с 0.9% до 33 млрд. лв. На годишна база кредитният ръст при гражданите е 6.72%, като при жилищните ипотечни заеми е 3.61%, а за потребителските е 3.38%. По-голямото увеличение идва през перото други кредити, в които влиза и санирането чрез ББР. Фирменото кредитиране е с ръст от едва 0.41% на годишна база, като и от самите банки посочват, че в общи линии то се изразява в рефинансиране и преливане на клиенти между банките. Активите на банковата система продължават да се увеличават, като в края на юни са 93 млрд. лв. През тримесечието собственият капитал на системата е намалял с 208 млн. лв., или 1.7%, до 12 млрд. лв. в резултат на изплащането на дивиденти от банките с чуждестранни собственици. Депозитите в системата продължават да се увеличават въпреки почти нулевите лихви. Това се наблюдава и на тримесечна, и на годишна база. Депозитите на домакинства се увеличават с 0.4% до 47.6 млрд. лв. за тримесечие и с 5.33% на годишна база. При компаниите нарастването е с 1.8% до 21.6 млрд. лв. за тримесечие и с 9.7% за година. Едно от основните предизвикателства пред банките остава изтъняващият лихвен марж, който продължава да свива печалбите им. При институции като Банка ДСК и ПИБ понижението в нетния лихвен доход се измерва с двуцифрени темпове спрямо година по-рано, което натиска и финансовия резултат – при ПИБ например печалбата за полугодието е с почти 61% по-ниска в сравнение с преди година. И през второто тримесечие данните като цяло, поне за челната десетка, показват значително понижение на разходите, които банките правят за обезценки по проблемни заеми. В сравнение с година по-рано ефектът е най-благоприятен за Банка Пиреос - България, която благодарение на подобрението по това перо успява да излезе на печалба от почти 6 млн. лв. към края на полугодието, след като към същия период на 2016 г. резултатът й е беше загуба от 23 млн. лв. При някои банки процесът на обезценяване на нередовни експозиции продължава – съществен ръст на разходите за обезценки има при институции като Сосиете женерал Експресбанк и Сибанк, в резултат на което печалбите им се свиват.
Източник: Капитал (01.08.2017)

ПИБ пристъпи към изпълнение на залог на "Мандра-Рилци" Първа инвестиционна банка (ПИБ) пристъпи към принудително изпълнение на залог на "Мандра-Рилци". Решението е от 11 юли, става ясно от документи в Търговския регистър. Банката е назначила свой управител в млекопреработващата фирма, както и депозитар. Поводът за решението е кредит към ПИБ от 10 млн. лв., който "Мандра-Рилци" е взела през юли 2015 г. и срещу който в полза на банката е заложено предприятието – земя, сгради (производствени халета с технологични линии, складове, лаборатория, работилници, гаражи, магазин и др.), както и движими вещи. През юни 2016 мандрата прави втори залог в полза на кредитора. Частта от вземането, която ПИБ си търси сега, е 500 хил. лв. "Мандра-Рилци" произвежда сирене и кашкавал в две фабрики на територията на гр. Добрич под търговските марки "Дъга", "Сердика", "Роса", "Лактеа", "Пилос", пише в годишния отчет за дейността на дружеството. От справка в регистъра на Патентното ведомства става ясно, че притежание на фирмата са само три от марките - "Дъга", "Сердика" и "Роса". Първоначалното име на дружеството, което е регистрирано през 2003 г., е "Акурат-Млечна промишленост" и първоначално то е собственост на Манол Дочев, Петьо Гуев и Иво Раев. През февруари 2011 г. Комисията за защита на конкуренцията разреши на "Фреш лоджик" и "Унибел" (фирми от структурата на хранителния холдинг "Белла България") да придобият "Акурат-Млечна промишленост", както и неговия дистрибутор – фирма "Ипекс груп" на Иво Раев. Месец след това "Акурат-Млечна промишленост" е преименувана на "Мандра-Рилци", а през септември излиза формално от структурите на "Белла" и става собственост на новосъздадената пловдивска компания "Нова Сердика Добрич" с едноличен собственик Кристина Александрова Грозданова. "Ипекс груп" обаче продължава да дистрибутира марките на "Мандра-Рилци". На 6 юли миналата година "Мандра-Рилци" отново сменя притежателя си, след като е придобита от фирма "Рус-Бул инвест" - собственост на Георги Михайлов Узунов. Цената на сделката не е съобщена. По неофициална информация от бранша става дума за около 10.5 млн. лева, като в тях влизат задълженията на млекопеработващата фирма. Според данни в Търговския регистър основната дейност на новия собственик - "Рус-Бул инвест", е свързана с недвижими имоти. От годишния доклад за дейността на "Мандра-Рилци" става ясно, че с млекопреработващото предприятие са свързани седем юридически лица, в които Георги Михайлов Узунов участва като управител и/или собственик: "Рус-Бул инвест", "Банкя резиденс", "Компания Оги", "Небесни авиационни услуги", "Небесна предавка", "Юнолип", "Българо-руска инвестиционна компания Брик". В някои от тези фирми като съдружници участват руски граждани. През 2016 г. заетите в "Мандра-Рилци" са 127. Млекопреработващото предприятие отчита 18.960 млн. лв. приходи срещу 19.468 млн. лв. през 2015. Печалбата на фирмата също спада, при това осезаемо - до 86 хил. лева при 574 хил. лв. през 2015 г. Освен кредита от ПИБ компанията има задължения и към доставчици, които към 31 декември 2016 се изчисляват на 1.775 млн. лв. Като част от група за консолидация с дружество майка "Рус-Бул инвест" през 2016 "Мандра-Рилци" получава финансова помощ от три от компаниите в групата на обща стойност 114 хил. лв. според информация от годишния доклад за дейността. "Белла България" навлезе в млечния бранш в началото на 2010 г., когато придоби марките и бизнеса на обявената в несъстоятелност "Милкиекс" - собственост на пловдивската "Лимекс". В резултат на това хранителният холдинг прибави към портфолиото си брандовете "Млечен свят" и "Лактеа", които и до днес притежава според справка в системата на Патентното ведомство. През 2011 г. друга добричка млекопреработваща фирма – "Фама Сердика" – смени своя собственик - испанския фонд за дялови инвестиции GED, който я продаде на "Фермер 2006". Официалното изявление на "Белла България" бе, че групата няма нищо общо с покупката, но на практика купувачът се свързва с хранителния холдинг, а "Ипекс груп" стана ексклузивен дистрибутор на продуктите на "Фама" с марката "Роса". През април 2011 г. "Фама" подаде иск във Варненския окръжен съд за обявяване в несъстоятелност, поради това, че не може да изплаща заема си от 3.76 млн. евро към Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). В рамките на производството обаче съдът установи, че на 17 май същата година е сключен договор между ЕБВР и "Белла". Според него холдингът поема дълга на "Фама", която се задължава да изплати разсрочено задълженията си до 2019 г. Млекопреработващото предприятие обаче не изпълни ангажимента си и така се стигна до втори иск за фалит. В крайна сметка съдът обяви несъстоятелността на "Фама", а "Белла" в качеството си на заложен кредитор започна да разпродава активите на дружеството. В бранша смятат, че с продажбата на "Мандра-Рилци" през лятото на миналата година "Белла" се е отказала от по-сериозни амбиции в млекопреработката. От документи в Търговския регистър става ясно, че през пролетта на 2016 дистрибуторът "Ипекс груп" е заличен и се влива в "Белла България". Операцията е част от преструктурирането и консолидирането на бизнеса на холдинга. "Капитал" не получи коментар за плановете на "Белла" в млечния бранш. През февруари т.г. друг голям производител - "Фикосота", също напусна този сектор, след като продаде марките си за сирене и кашкавал "Тертер"и "Булгарея" на фирма "Елви" – Габрово (производител на "Боженци").
Източник: Капитал (15.08.2017)

Девет банки искат да финансират проекти по Плана „Юнкер“ Девет търговски банки са заявили интерес да финансират проекти по новата он-лендинг програма на Българска банка за развитие (ББР) по Плана „Юнкер“. Всяка от тях има възможност да получи целеви ресурс до 50 млн. евро за финансиране по индивидуалните си вътрешните правила за кредитиране. Държавната банка е в готовност да поеме и до 100% от риска по заемите към българските фирми, съобщават от ББР. Намерение да се включат в проектното финансиране заявяват Алианц Банк България, Българо-американска кредитна банка, Банка Пиреос България, Инвестбанк, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, Пощенска банка, както и обединените с една заявка за участие ОББ и СИБАНК. На този етап програмата се радва на повишен интерес от страна на финансовите институции, който напълно отговаря на предвидения за нея бюджет от 300 млн. евро. Ресурсът се осигурява съвместно от ББР и Европейската инвестиционна банка в рамките на Инвестиционния план за Европа, напомнят от кредитната институция. Кредитните институции ще отпускат ново инвестиционно, проектно и свързаното с тях оборотно финансиране от 3 до 24 млн. лева в рамките на приложими по програмата сектори на икономиката.
Източник: Банкеръ (18.08.2017)

Васил Христов напуска Първа инвестиционна банка След 16 години работа в Първа инвестиционна банка г-н Васил Христов напуска позицията изпълнителен директор и член на Управителния съвет, считано от 22 август 2017 г., съобщиха от банката. Ръководството на Fibank е благодарно за приноса му към развитието на банката и му пожелава успех в бъдещите начинания. „Гордея се с успехите, които постигнахме заедно в Първа инвестиционна банка и съм благодарен за натрупания опит през всичките тези години!“ сподели г-н Христов. Г-н Васил Христов започва работа в "Първа инвестиционна банка" АД през 2001 г. като началник отдел "Ипотечни кредити". През 2010 г. г-н Христов бе избран за Изпълнителен директор и член на Управителния съвет на "Първа инвестиционна банка" АД. Първа инвестиционна банка е третата по големина на активите банка в България след УниКредит Булбанк и Банка ДСК. Към 30 юни 2017 г. неконсолидираната печалба на Първа инвестиционна банка преди обезценка и данъци е в размер на 82,5 млн. лв., а нетната печалба е 40,6 млн. лв. В началото на месец юли 2017 г. международната рейтингова агенция Moody's присъди на Първа инвестиционна банка дългосрочен рейтинг за депозити B1, а международната рейтингова агенция Fitch Ratings повиши дългосрочния рейтинг на Първа инвестиционна банка от "B-" на "B", а рейтинга й за жизнеспособност от "b-" на "b". Перспективата по дългосрочния рейтинг на Fibank се запазва стабилна.
Източник: 24 часа (23.08.2017)

Севдалина Василева вероятно е новият изпълнителен директор на ПИБ Началникът на дирекция "Стратегическо планиране и развитие" в Първа инвестиционна банка Севдалина Василева по всяка вероятност ще е новият член на управителния съвет на банката и неин изпълнителен директор, който ще отговаря за услугите за граждани. Вестник "БАНКЕРЪ" научи, че вече е изпратена молба до БНБ да даде одобрение за избирането на Василева на тази длъжност. Разбира се, окончателното й назначение ще стане факт, когато бъдат издадени всички изисквани по закон разрешения и ако кандидатурата й бъде одобрена от надзорния съвет на кредитната институция. Севдалина Василева има богат опит в сферата на банковите услуги за граждани. Две години и половина е работила като началник на дирекция в Пощенска банка, след това става член на изпълнителния съвет на клона на гръцката "Алфа банк" у нас, където отговаря за услугите за населението в продължение на близо шест години. Влиза в екипа на Първа инвестиционна банка през май 2017-а. Ако Василева получи назначение като член на УС и изпълнителен директор на ПИБ, тя ще заеме длъжността, овакантена от Васил Христов, който се раздели с банката само преди няколко дни. Христов напусна ПИБ след шестнадесет години работа в нея. Кариерата му в банката започва през 2001-ва като началник-отдел "Ипотечни кредити". През 2010-а той бе избран за изпълнителен директор на кредитната институция. На този пост той бе и по времето, когато банковият сектор преживя може би най-голямото предизвикателство за последните двадесет години, но кредитната институция премина успешно през кризата от 2014-а и през прегледа на качеството на активите, приключил през август 2016-а. По неофициална информация Христов е напуснал ПИБ, за да започне собствен бизнес.
Източник: Банкеръ (25.08.2017)

Севдалина Василева е новият изпълнителен директор и член на управителния съвет на Първа инвестиционна банка (ПИБ), съобщиха от финансовата институция. Тя наследява на поста Васил Христов, който напусна банката на 22 август след 16 години работа там. Василева работи в банковата сфера от 2007 г. , когато е назначена за директор направление "Потребителско кредитиране" в Пощенска банка. От 2010 г. до 2016 г. е била управител с ресор "Ритейл банкиране" в "Алфа банк". Василева се присъединява към екипа на Първа инвестиционна банка през тази година като директор "Стратегическо планиране и развитие". В съобщението за оттеглянето на Христов, изпратено по-рано през седмицата, не беше посочена причина за напускането му. Според запознати то може да има връзка с предстоящата продажба на третата по големина банка у нас, около която в момента витае пълна тишина. В момента основни акционери в банката с дялове от по 42.50% са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, а останалите 15% се търгуват на фондовата борса.
Източник: Медия Пул (28.08.2017)

Бизнес хъбът на "Феърплей" На ул. "Люба Величкова", между "Парадайз Център" и болница "Токуда", напредва грубият строеж на още една офис сграда – инвестиция на компанията "Феърплей Интернешънъл", управлявана от Марио Захариев. "Феърплей Бизнес Хъб" ще бъде административна сграда със 7 надземни нива, конферентна зала и заведения на партера и подземен паркинг за 115 автомобила. На последния терасовиден етаж се предвижда зона за спорт и рекреация. В закритата част ще има фитнес уреди и тенис маси, а в откритата – кътове за отдих, йога и медитация сред богато озеленяване. Надземната разгъната застроена площ ще е 7800 кв.м, а заедно с подземните нива – 12 560 кв.м. Теренът е 2,6 дка. Акцент в архитектурата ще са фасадните решения – композиция между каменна решетка, динамично богато остъкляване чрез алуминиева дограма и вечнозелени бръшлянови "пиластри". Строителството се очаква да приключи в средата на 2018 г.В края на 2016 г. фондът "Феърплей Пропъртис" публикува доклад на Българската фондова борса, от който станаха ясни подробности за бизнес хъба. Всеки офис етаж ще бъде обособен като отворено пространство, в което да има до 100 работни места. Очакванията са офисите да се дават под наем за 11.5 евро/кв.м месечно, без ДДС и такса за поддръжка. Отдаваемата офис площ в сградата ще е 7330 кв.м. В доклада се отбелязва, че местоположението на имота се характеризира с много добра транспортна достъпност и комуникативност по отношение на градския транспорт. Изтъква се, че районът е с напълно изградени основни елементи на локалната инженерна инфраструктура – ел. захранване, ВиК, телефонизация, улична мрежа, топлофикация. И с подобряването на транспортната достъпност и инфраструктурата в последните години зоната става все по-привлекателна за реализиране на нови бизнес проекти. (Градът.бг)
Източник: Други (31.08.2017)

ПИБ насрочи среща с миноритарните си акционери Първа инвестиционна банка АД (ПИБ) кани миноритарните си акционери на среща, която ще се проведе на 14 септември 2017 г. от 11 часа в конферентната зала в сградата на банката на бул. „Драган Цанков“ № 37 в София, съобщи банката чрез БФБ-София. Миноритарните акционери се поканват да заявят своето участие до края на работния ден на 13 септември 2017 г. на адрес ir@fibank.bg. Това е поредната среща от станалото традиционно събиране в последните няколко години, като предишното беше на 24 март 2017 г.
Източник: Банкеръ (12.09.2017)

Fibank проведе среща с миноритарните акционери На 14 септември 2017 г. бе проведена поредна среща на ръководството на Fibank (Първа инвестиционна банка) с миноритарните акционери на банката. Редовните срещи с миноритарните акционери се провеждат от 1 февруари 2016 г. и са част от политиката на Fibank по стриктно прилагане на международните стандарти в доброто корпоративно управление, утвърдени от Международната финансова корпорация (IFC), която е партньор на банката от 2010 г. На срещата присъстваха г-н Неделчо Неделчев, Главен изпълнителен директор (CEO) на банката, г-н Светозар Попов - Главен директор Риск (CRO), г-жа Севдалина Василева, Главен директор ритейл (CRBO) и г-н Живко Тодоров, Главен финансов директор (CFO). На срещата ръководството на Fibank представи пред миноритарните акционери финансовите резултати на банката към 30 юни 2017 г. Банката постига стабилно ниво на приходи и добра възвращаемост на активите. Към 30 юни 2017 г. печалбата на Първа инвестиционна банка преди обезценка и данъци е в размер на 86 млн. лв., а нетната печалба е 43.5 млн. лв. За първите шест месеца на 2017 г. нетният лихвен доход е в размер на 130 млн. лв. и нетният доход от такси и комисиони е 51.2 млн. лв.
Източник: Монитор (15.09.2017)

10 банки ще партнират с ББР по плана "Юнкер" Българска банка за развитие (ББР) одобри 10 търговски банки за партньори в рамките на новата он-лендинг програма на ББР по плана „Юнкер“. Това са Алианц Банк България, Българо-aмериканска кредитна банка, Банка ДСК, Банка Пиреос България, Инвестбанк, обединените ОББ и СИБанк, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д и Юробанк България. Предстои партньорите по схемата да бъдат одобрени и от Европейската инвестиционна банка. Средствата по програмата за индиректно финансиране на българския бизнес са осигурени от Българска банка за развитие и ЕИБ в рамките на Инвестиционния план за Европа. Програмата е насочена към малките, средни и междинни компании с персонал до 3000 души, които са клиенти на банките-партньори по схемата. Кредитните институции ще отпускат ново инвестиционно, проектно и свързаното с тях оборотно финансиране от 3 до 24 млн. лв., а Българска банка за развитие има готовност да поеме до 100% от риска по заемите. Българските компании ще се ползват от възможността за дългосрочен достъп до финансирането, при максимален краен срок за погасяване до 2032 г, а приложимият лихвен процент ще се формира от база 6M EURIBOR + надбавка от 2 до 4%. Така максималният лихвен процент по предоставен днес заем не би надхвърлял 3,7% годишно.http://www.economic.bg
Източник: Други (04.10.2017)

София продава дела си в Общинска банка за поне 46 млн. лв. Минимум 45.65 млн. лв. иска Столичната община за продажбата на дела си от 67.65% в Общинска банка. Това става ясно от публикувано на 3 октомври 2017 г. решение на общинския съвет, с което се дава старт на конкурс за продажбата. Кандидатите имат месец да купят конкурсната документация, а срокът за подаване на окончателни оферти е още 30 дни след това. Или при интерес в началото на декември Столичната агенция за приватизация ще е събрала оферти, което означава, че до сделка може да се стигне най-рано в началото на 2018 г. При минималната търсена сума оценката е около 75% от счетоводната стойност, което е сравнително приемливо ниво спрямо тези в Европа с изключение на проблемните италиански банки. Сделката за ОББ се сключи при над 110% цена към собствен капитал (P/B), а акциите на най-голямата публична банка в България - ПИБ, се търгуват на борсата при нива около 67%. При нея също тече процедура по търсене на инвеститори. Върху оценката на инвеститорите за "Общинска" тежи миноритарният собственик Христо Ковачки, с който не всеки кандидат за банка би влязъл в партньорство. До конкурса ще бъдат допускани само стратегически или финансови инвеститори, покриващи определени критерии. В първата група влизат български или европейски банки с минимум BB- кредитен рейтинг по скалата на S&P или равностоен от друга агенция. За финансовите инвеститори се иска минимален капитал от 20 млн. евро да са от Европейското икономическо пространство и да докажат опит и репутация в управлението на фондове, финансови активи или акционерни участия. И в двата случая се искат доказателства за крайния реален собственик на кандидата, като е забранено участието на офшорки, консорциуми и лица с просрочени публични задължения. Конкурсната документация за 5 хил. лв. не съдържа информационен меморандум, на базата на който да се изготви оферта. Той се закупува отделно, като цената му е 20 хил. лв., а депозитът за участие е левовата равностойност на 3 млн. евро. Предвидена е виртуална приемна в София за провеждане на дю дилиджънс от закупилите информационен меморандум. Прегледът на финансовото и правното състояние на банката, изготвянето на оферта и подаването й трябва да се случат в 60-дневния срок от публикуване на обявата в Държавен вестник. Поредното решение за продажба на дела на Столичната община в банката беше гласувано през юли тази година. Предложението дойде от Трайчо Трайков като общински съветник от Реформаторския блок. Освен Столичната община дял в банката има и Христо Ковачки чрез няколко дружества – 27%. На този етап няма яснота водени ли са с него разговори за дела му и дали би участвал в приватизационната процедура. Освен дял в банката Ковачки има и експозиции за около 18 млн. лв. към нея по неофициална информация. Допреди няколко години той имаше блокираща квота в Общинска банка, дадена му чрез промяна в устава й, като така успяваше да я контролира и да финансира фирмите си по подобие на модела КТБ. След намеса на БНБ уставът беше променен и влиянието му свито. Той обаче опитва да си върне контрола чрез съдебни дела, които все още не са приключили. Това може да отблъсне стратегически купувач. И без това интересът към предлаганите по-малки банки в последно време е основно от местни играчи, искащи лиценз, видно от опитите за продажба на банка "Виктория", в конкурсите за която до момента са се включвали в различни конфигурации Алексей Петров и Васил Божков. Към края на юни 2017 г. банката е с активи в размер малко над 1.5 млрд. лв., което я поставя на 15-о място в сектора от общо 27. Собственият й капитал е 92.1 млн. лв., а печалбата й за полугодието е 1.3 млн. лв. Пазарният й дял в различните клиентски сегменти на кредити и депозити е скромен. Във фирменото кредитиране има дял от 0.78% към края на юни с портфейл от 257.5 млн. лв., а при домакинствата – 0.39%, или портфейл от 75 млн. лв. На пазара на депозити състоянието е аналогично – 1.69% дял при фирмените депозити (364.2 млн. лв.) и 1.30% дял при депозитите на домакинствата (617.9 млн. лв.). Ценното в Общинска банка е финансирането на общините, където по собствените й оценки има пазарен дял от 42%. Като обслужваща банка на публични институции участва в съфинансирането на капиталови проекти, изпълнявани по европейски програми. През последните две години банката ударно разчиства и портфейла си от лоши кредити. Обезценките за несъбираемост през миналата година са за 52.2 млн. лв., а за предходната са 54.17 млн. лв. Това й помогна да се представи стабилно на прегледа за качеството на активите. През него тя премина със съотношение на базов собствен капитал към рисково претеглени активи (СЕТ1) от 16% при референтна стойност от 8%. На стрес теста резултатът на банката при базовия сценарий бе 17% CET1, а при утежнения - 6.5%, при минимално изискуем CET1 от 5.5%. Общинска банка е създадена през 1996 г. с цел да събере парите на общината, пръснати по други банки. Преди над 10 години Христо Ковачки успява да я овладее, като изкупува дяловете на общински предприятия в кредитната институция и по този начин достига блокираща квота от 27%. През 2005 г. за пръв път се заговаря за частен собственик, но до откриването на формален конкурс не се стига. Две години по-късно властта на Ковачки в банката е бетонирана, общината наема консултант по продажбата, но пак не се стига доникъде заради глобалната финансова криза. През 2011 г. Столичната община с помощта на БНБ си връща контрола, като премахва блокиращите му права в устава. Тогава са обявени официално лоши практики, кредити за свързани лица и скрито партийно финансиране и проектът за продажба е съживен с наемането на оценител, който да каже колко струва делът на софийската община. Третият опит за продажба е от 2014 г., който пропадна заради кризата с КТБ.
Източник: Капитал (04.10.2017)

"Алкомет" и "Химимпорт" влязоха в топ 3 по ръст на пазарната капитализация в Югоизточна Европа Две български публични дружества попадат сред трите компаниите с най-голям ръст на пазарната капитализация в цяла Югоизточна Европа. Това са холдингът "Химимпорт" АД и "Алкомет" АД, чиито пазарни оценки се удвояват в рамките на 12 месеца, показва годишната класация ТОП 100 на най-големите борсови дружества на SееNеws. "Химимпорт" регистрира ръст от 93.6%, което го изстрелва от миналогодишното 85-о място в топ 50 - до 48-о място. "Алкомет" АД от своя страна за първи път попада в класацията директно на 67-о място благодарение на ръста си от 117.07%. Третият шампион по ръст е словенската Сіnкаrnа Сеljе със 113.19%. С пазарна капитализация от 204.6 милиона евро "Химимпорт" почти настига българския лидер "Софарма" АД, чиято пазарна оценка е в размер на 205.4 милиона евро. Една от причините за изравняването е и, че фармацевтичното дружество губи през последната година над 10% от нея. Сред 50-те най-големи борсови дружества в Югоизточна Европа попада и "Чайкафарма Висококачествените лекарства" АД, която регистрира 45.94% ръст и обща капитализация от 201.7 милиона евро. В топ 100 попадат още 13 компании, търгувани на Българската фондова борса. Това са "Монбат" (53-о място), "Първа инвестиционна банка" (54), "ЧЕЗ Разпределение България" (58), "Българтабак холдинг" (60), "Албена" (66), "Алкомет" (67), "М+С Хидравлик" (69), "Софарма Трейдинг" (83), "Спиди" (85), "Велграф Асет Мениджмънт" (87), "Адванс Терафонд" (91), "Централна кооперативна банка" (93), "Холдинг Варна" (94) и "Неохим" (97). Най-голямото борсово дружество в региона е хърватската нефтена компания ІNА-Іndustrіjа nаftе с пазарна капитализация от 3.8 милиарда евро, следвано от румънската ОМV Реtrоm с 3.2 милиарда евро и хърватската банка Zаgrеbаска Ваnка с 2.2 милиарда евро.
Източник: Money.bg (10.10.2017)

Корабите "акостираха" в ниви Продължаващата повече от петилетка агония на Бургаската корабостроителница е напът да приключи окончателно. От затъналото в дългове предприятие (чиято начална дата на неплатежоспособност според решението на съда е краят на 2013-а), вече са останали повече от жалки остатъци, и то във вид на... ниви. На 13 октомври синдикът на обявеното в несъстоятелност акционерно дружество "Бургаски корабостроителници" Елин Топалов е извадил за публична продан два поземлени имота на фалиралата компания. Първият е в местността "Кабите" в бургаското село Маринка и е с площ от 9 511 кв. м, а вторият в местността "Каркатлъка" в айтоското село Тополница заема площ от 4 032 кв. метра. Дори да бъдат продадени тези два имота - собственост на някогашната корабостроителна гордост на страната ни, очакваните приходи в масата на несъстоятелността на дружеството ще са не повече от 76 хил. лв. - първият е оценен на 62 хил. лв., а вторият на 14 хил. лева. Въпреки че окончателната неплатежоспособност на корабостроителницата беше постановена от съда преди повече от две години (на 22 януари 2015-а), реалната й ликвидация стана няколко месеца по-рано, когато през април 2014-а основните активи на предприятието бяха продадени от частен съдебен изпълнител. Още по това време в. "БАНКЕРЪ" писа, че тогава Първата инвестиционна банка официално придоби собствеността върху терените и сградите на "Бургаската корабостроителница". На 15 април 2014-а частният съдия-изпълнител Таня Маджарова организира продажба на недвижимото имущество на фалиралото предприятие на основание на изпълнителен лист в полза на финансовата институция. Той беше издаден на база заповед "за незабавно изпълнение" от Бургаския районен съд с дата 9 октомври 2013 година. Решението на магистратите произтичаше от натрупани задължения на дружеството към банката, надвишаващи 50 млн. евро. Още по това време частният съдия-изпълнител Маджарова разказа пред в. "БАНКЕРЪ" ,че на търга са се явили още двама кандидати, но представителите на Първата инвестиционна банка са дали най-добрата цена за новата си придобивка. Маджарова обаче не пожела да посочи сумата, за която е станала сделката. Единствената информация беше, че тя била "близка до обявената начална тръжна цена", а тя в официалното обявление беше 46 917 600 лева. Банката стана собственик на земята и на сградите на корабостроителницата, но не получи машините и съоръженията, които останаха в активите в поелото вече по пътя на неплатежоспособността дружество. Така апетитният терен от 562 119 кв. м земя в Южната промишлена зона на Бургас, на която са построени 47 сгради с обща застроена площ от 46 797 кв. м, разположени на първа брегова линия (това на практика са производствени имоти и офиси), влезе в активите на банката. Към момента на тази продажба имаше много недоволни от този резултат, тъй като дружеството имаше и много други кредитори, които разчитаха да съберат вземанията си чрез процедурата по фалит. Един от тях беше Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол - задълженията на корабостроителницата към нея бяха над милион лева, и затова тя се опита да спре публичната продан. И въпреки че съдът прие аргументите на АП за основателни, ефектът от усилието й беше нулев. Причината е, че определението и обезпечителната заповед, която трябваше да спре продажбата, бяха издадени седмици след като търгът е приключил. Съдията, "реагирал" с тази скорост, беше... Румяна Ченалова (нашумяла с делото "Белведере" и с други свои фалове ). За неплатежоспособността на корабостроителницата Ченалова се беше произнесла в последния си работен ден, преди да бъде дисциплинарно отстранена. Та вместо незабавно да се произнесе по искането, съдия Ченалова присъединява агенцията като страна по делото, заведено от "ПСТ холдинг". Следва протест пред Софийския апелативен съд, с който от агенцията се жалват от протакането на "именитата" съдийка и така на 28 май 2014-а тя спира продажбата. Но вече е късно - сделката е изповядана на 10 май. Как се стигна до всичка това? Производството по несъстоятелност на "Бургаски корабостроителници" бе образувано през октомври 2013 г. по искане на "ПСТ холдинг", което претендира за невърнати повече от 1 млн. лв. заеми. Няколко месеца преди това "ПСТ холдинг" бе преминало от сферата на влияние на Васил Божков (където някога беше и "Бургаска корабостроителница") в орбитата на Първата инвестиционна банка. Според съдебно счетоводната експертиза по делото за несъстоятелност през периода 2011-2013-а задлъжнялостта на "Бургаска корабостроителница" е скочила с 600 на сто. Към 31 май 2014 -а задълженията достигат 107.4 млн. лв., а вземанията от длъжници са за 111.4 млн. лева. Като се има предвид, че ключовият актив беше продаден за по-малко от 50 млн. лв., трудно може да се очаква всички кредитори с претенции за над 100 млн. лв. да успеят да получат дори минимална част от сумите, които съдът им е признал. С продажбата на остатъчните ниви това също едва ли ще се случи. Основателен е въпросът, който много хора си задават - дали и остатъците от скелета на корабостроителницата скоро няма да изчезнат напълно? Защото още през лятото на 2012-а е бил приет нов подробен устройствен план на района и той предвижда на този терен да изникнат МОЛ-ове, административни центрове и жилищни сгради. Което ни връща към един обичаен през последните години въпрос - случайност ли е случващото се с тези имоти? И още - събитията определено подсказват, че след забъркването на цялата тази каша единственото сигурно е, че такава корабостроителница няма да има. За всички нейни кредитори ще остане единствената възможност да пият по една студена вода. А за Агенцията по приватизация, която уж притежава някакъв остатъчен дял в нея, ще остане само "шансът" да се присъедини към тях.
Източник: Банкеръ (13.10.2017)

"КОРАДО-България" бе приета в премиум сегмента на борсата "КОРАДО-България" АД бе приет вчера в сегмент Рrеmіum на Българската фондова борса (БФБ). В началото на октомври компанията за производство на радиатори сключи договор за маркет-мейкинг с инвестиционния посредник "Елана Трейдинг" АД. В момента в Рrеmіum сегмента влизат едва пет други дружества - "Химимпорт" АД, ТБ "Централна кооперативна банка" АД, "Софарма" АД, ТБ "Първа инвестиционна банка" АД и "Монбат" АД. Сред останалите изисквания, на които компанията е отговорила, са да прилагат принципите на корпоративно управление, да публикуват редовно информация за дейността си, включително и на английски език, да имат най-малко пет завършени финансови години, като поне две от тях на печалба.
Източник: Money.bg (16.11.2017)

Монбат е най-добрата българска фирма за 2016 г., според класацията на ПИБ Най-големият производител на акумулаторни батерии в Източна Европа - "Монбат" АД - взе голямата награда в категория „Средна и голяма фирма" в конкурса, организиран от Първа инвестиционна банка. За поредна година в авторитетния конкурс „Най-добра българска фирма на годината" бяха отличени най-успешните компании в страната. Церемонията се проведе в Софийска градска художествена галерия снощи. Ловешката фирма "Възраждане-Касис ООД" - дистрибутор на ветеринарно-медицински продукти, храни и аксесоари за домашни любимци, стана победител в категорията „Микро и малка фирма". Веригата ресторанти Happy Bar&Grill, превърнала се в любима марка на българите и спечелила доверието им със стил и качествена храна, безапелационно спечели „Наградата на публиката". Нововъведение в тазгодишното издание на конкурса бе призът „Най-успешна българка в бизнеса". С него организаторите от Първа инвестиционна банка желаят да насочат общественото внимание върху постиженията на жените предприемачи и мениджъри у нас, вложили идеи, енергия и опит в изграждането и развитието на успешен бизнес. Наградата отиде при Надежда Генчева, съсобственик и управител на „Фешън Мания" ООД, град Плевен. Победителите бяха определени от авторитетно жури в състав: Чавдар Златев - директор Корпоративно банкиране в Първа инвестиционна банка, Лъчезар Богданов - управляващ партньор в „Индъстри уоч", финансистът Емил Хърсев, социологът Кънчо Стойчев - съосновател на ББСС „Галъп Интернешънъл" и председател на „Произведено в България - съюз на малкия и среден бизнес" и Йордан Матеев - главен редактор на сп. „Форбс" България. В тазгодишното издание на инициативата взеха участие над 270 компании от различни браншове. В своите оценки журито се ръководеше от няколко основни критерии като възможности за справяне в конкурентна среда, потенциал за навлизане на нови пазари, устойчиво развитие и иновативност. Всички участвали в конкурса компании имат български капитал, български мениджмънт и представляват български бранд. Мисията на конкурса е да отличи изградените устойчиви бизнес модели и да поощри добрите практики, за да могат те да се превърнат в еталон за подражание и стимул за постигане на високи резултати. Конкурсът се проведе за шеста поредна година като нарастващият интерес към него както от бизнеса, така и от обществеността го превърнаха в неделима част от икономическото развитие на страната.
Източник: econ.bg (27.11.2017)

Монбат е най-добрата българска фирма за 2016 г., според класацията на ПИБ Най-големият производител на акумулаторни батерии в Източна Европа - "Монбат" АД - взе голямата награда в категория „Средна и голяма фирма" в конкурса, организиран от Първа инвестиционна банка. За поредна година в авторитетния конкурс „Най-добра българска фирма на годината" бяха отличени най-успешните компании в страната. Церемонията се проведе в Софийска градска художествена галерия снощи. Ловешката фирма "Възраждане-Касис ООД" - дистрибутор на ветеринарно-медицински продукти, храни и аксесоари за домашни любимци, стана победител в категорията „Микро и малка фирма". Веригата ресторанти Happy Bar&Grill, превърнала се в любима марка на българите и спечелила доверието им със стил и качествена храна, безапелационно спечели „Наградата на публиката". Нововъведение в тазгодишното издание на конкурса бе призът „Най-успешна българка в бизнеса". С него организаторите от Първа инвестиционна банка желаят да насочат общественото внимание върху постиженията на жените предприемачи и мениджъри у нас, вложили идеи, енергия и опит в изграждането и развитието на успешен бизнес. Наградата отиде при Надежда Генчева, съсобственик и управител на „Фешън Мания" ООД, град Плевен. Победителите бяха определени от авторитетно жури в състав: Чавдар Златев - директор Корпоративно банкиране в Първа инвестиционна банка, Лъчезар Богданов - управляващ партньор в „Индъстри уоч", финансистът Емил Хърсев, социологът Кънчо Стойчев - съосновател на ББСС „Галъп Интернешънъл" и председател на „Произведено в България - съюз на малкия и среден бизнес" и Йордан Матеев - главен редактор на сп. „Форбс" България. В тазгодишното издание на инициативата взеха участие над 270 компании от различни браншове. В своите оценки журито се ръководеше от няколко основни критерии като възможности за справяне в конкурентна среда, потенциал за навлизане на нови пазари, устойчиво развитие и иновативност. Всички участвали в конкурса компании имат български капитал, български мениджмънт и представляват български бранд. Мисията на конкурса е да отличи изградените устойчиви бизнес модели и да поощри добрите практики, за да могат те да се превърнат в еталон за подражание и стимул за постигане на високи резултати. Конкурсът се проведе за шеста поредна година като нарастващият интерес към него както от бизнеса, така и от обществеността го превърнаха в неделима част от икономическото развитие на страната.
Източник: econ.bg (27.11.2017)

Печалбата на ПИБ с ръст от 8%, стигна почти 64 млн. лева Нетната печалба на Първа инвестиционна банка за деветте месеца на 2017 г. е 63,914 млн. лв., което, с 4,890 млн., или 8% повече от същия период на 2016 г. Това показва финансовият отчет на банката, публикуван на фондовата борса. Общите приходи от банкови операции за деветмесечието на тази година възлизат на 300,385 млн. лв. Нетният лихвен доход е в размер на 197,825 млн., а този от такси и комисиони е 76,413 млн. лв. Балансовото число на ПИБ към 30 септември достига 8,806 млн. лв. и по този начин банката запазва мястото си сред водещите в българската банкова система. Депозитите от други клиенти са 7,516 млрд. лв., с което и по този показател отново се затвърждавала водеща позиция. Счетоводният собствен капитал на банката за деветте месеца нараства с 61 млн. лв. главно поради генерираната печалба за периода. Вземанията от клиенти по балансова стойност са в размер на 5,015 млрд. лв. Коефициентът на капиталова адекватност на ПИБ достига 16,07%, което е увеличение с 0,94 процентни пункта спрямо края на 2016 г. Основната причина за ръста е отчетеното през първото полугодие на 2017 г. капитализиране на печалбата за 2016 г. Адекватността на капитала от първи ред е 16,06%, а съотношението на базовия собствен капитал от първи ред е 13,02%. През периода банката спазва и съществено превишава регулаторните капиталови изисквания. Коефициентът на ликвидност, изчислен съгласно изискванията на БНБ, достига 25,22%, показвайки стабилна ликвидна позиция. Общо 155 клонове и офиси в страната има Първа инвестиционна банка. Броят им отразява придържането към политиката за синергия и оптимална ефективност на клоновата мрежа. Първа инвестиционна банка бе отличена в сряда в категория “Финансови институции” в конкурса Superbrands. Финансовата институция получава приза за четвърти път, след като през 2014 г. за първи път изпревари тогавашния лидер УниКредит Булбанк в класацията на най-силните марки в България. ПИБ е шест пъти носител и на наградата “Банка на клиента”, която се определя от гласуване на клиентите в интернет сайта на асоциация “Банка на годината”.
Източник: 24 часа (01.12.2017)

Пощенска банка остана единствен кредитор на "София ринг мол" Ако за повечето големи търговски центрове в столицата 2017 беше годината за смяна на собствениците, за "София саут ринг мол" тя е била под знака на смяна на кредиторите. От дружеството в съвместно съобщение с Пощенска банка съобщиха, че тя вече е единственият кредитор, след като е изкупила участията на останалите участници в синдикирания заем от 2014 г. - ОББ и гръцката Alpha Bank. Първоначалният заем за строителство беше с лимит 45 млн. евро плюс оборотен кредит за ДДС задължения за 6 млн. евро и впоследствие добавени 2 млн. евро за хеджиране. Така максималният размер на експозицията достига 53 млн. евро, но по инвестиционния заем има погашения, а по останалите траншове не се знае дали всичко е усвоено. Към края на 2016 г. задълженията към банки са 79.5 млн. лв. "Сключването на тази сделка ще даде възможност на "София ринг мол" да постигне значително подобрени лихвени условия, по-дълъг срок и да получи допълнително финансиране, което да отговори на ускореното развитие на проекта", се казва в официалното съобщение. Вероятно извън тези аргументи двигател за сделката е било и желанието на гръцките собственици на мола да продължат да работят само с гръцки банки, каквито към датата на първоначалния договор са и трите институции. През 2015 г. Alpha bank се оттегли от българския пазар, като продаде клона си на притежаваната от Eurobank EFG Пощенска банка. Сделката беше финализирана през пролетта на 2016 г., като обаче в нея не е влизала експозицията към "София ринг мол", която, както и други кредити преди това, е прехвърлена към лондонския клон на Alpha bank. В края на 2016 г. беше обявена и продажбата на другия участник в синдиката ОББ - от гръцката NBG на белгийската KBC. Според документите в Търговския регистър прехвърлянето на вземанията от Alpha bank и ОББ е станало през май 2017 г. - малко преди през юни официално да се смени собствеността на последната. Така реално още оттогава единствен кредитор е Пощенска банка, като през юли е подписано допълнение към договора за залог между нея и търговеца, в следващите месеци са прехвърляни обезпечения (имоти и търговски марки) и чак през ноември сделката е финализирана с вписване в Търговския регистър. Според договорите за прехвърляне ОББ е имала поет ангажимент за 20 млн. евро по инвестиционния кредит и още 3 млн. евро по оборотния. Към датата на сделката обаче по последния няма задължения, а по първия сумата е общо 18.4 млн. евро. Alpha bank е имала ангажимент само по инвестиционния кредит до 10 млн. евро, от които задължението през май е било 9.2 млн. евро. В последните месеци Пощенска банка е агресивна в привличането на корпоративни клиенти от напускащите пазара гръцки банки (Piraeus също е обявила план да продаде българското си поделение), но не само от тях. Например при нея се рефинансира заводът за биодизел "Астра биоплант", който преди това имаше голям заем от ПИБ. Според посочените от нея данни кредитите за бизнеса нарастват с почти 440 млн. лв. от началото на годината, а само за последното тримесечие - със 195 млн. лв. до 2.77 млрд. лв. общ портфейл. "Тази сделка предоставя на нашия клиент конкурентна цена на кредитния ресурс и увеличен срок на погасяването му, а така също и допълнително финансиране, с което да се продължи по-нататъшното развитие на проекта", е цитиран в съобщението Асен Ягодин, изпълнителен директор с ресор "Корпоративно банкиране и капиталови пазари" в Пощенска банка. По-конкретни детайли и финансови параметри обаче не се дават. Първоначалният договор от 2014 г. е бил при Euribor + 6.5%, като какво е нивото, след като оригиналният заем за строителство е преобразуван в инвестиционен, не е ясно. Според отчета на компанията към края на 2016 г. заемът, който е с падеж 2023 г., се е водил текущо задължение, тъй като са нарушени част от договорените коефициенти за покритие. Посочено е и намерение на компанията да опита да договори понижение на лихвата с 35% през 2017 г. Общо разходите за лихви за годината са 13.6 млн. лв., но компанията има заем и от акционер. По него договорената лихва 7.5% не се плаща, а се капитализира в главницата, като за 2016 г. сумата е била 7.8 млн. лв. За годината "София саут ринг мол" отчита над 15% спад на загубата до 10.5 млн. лв. при близо 8% ръст на приходите до 19.4 млн. лв. "Тази сделка ни предоставя изключително атрактивен пакет за нашето финансово представяне ? ние ставаме по-ефективни, по-силни и гъвкави при изпълнението на нашия амбициозен бизнес план", казва Димитрис Папулис, изпълнителен директор на "София саут ринг мол". Той изтъкна увеличаване на трафика с 12% спрямо вече нарасналия с 26% показател през 2016 г., последвано от аналогично нарастване на конверсията за наемателите на техните обекти.
Източник: Капитал (06.12.2017)

Активите на застрахователите нарастват с 15% за година Застрахователните дружества в България управляват общо 7.472 млрд. лв. към края на септември, като средствата за една година се увеличават с 14.8%, показва статистиката на централната банка. Активите на дружествата, които извършват животозастраховане, нарастват с 8.4% за една година до 1.982 млрд. лв. Относителният им дял в общия размер на активите към края на септември е 26.5%. За една година средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, се увеличават със 17.3% до 5.489 млрд. лв., като формират 73.5% от общия размер на активите на застрахователните дружества. По отношение на инструментите, включени в активите на застрахователните дружества, ценните книжа, различни от акции, формират 48.2%, акциите и другите форми на собственост - 12.2%, вземанията от застрахователни операции - 9.7%, а депозитите - 9.5%.
Източник: Капитал (11.12.2017)

ПИБ избра "Мазарс" за свой одитор На 19 декември 2017 г. в "София Хотел Балкан" се проведе извънредно общо събрание на акционерите на Fіbаnк (Първа инвестиционна банка), съобщиха от финансовата институция. На събранието присъстваха Неделчо Неделчев - Главен изпълнителен директор (СЕО) на банката, Светозар Попов - Главен директор Риск (СRО), Севдалина Василева - Главен директор Банкиране на дребно (СRВО) и Живко Тодоров - Главен финансов директор (СFО). Във връзка с изменение на Закона за независимия финансов одит, акционерите на банката избраха "Мазарс" ООД за одиторско дружество, за което Българска народна банка (БНБ) е дала своето предварително одобрение съгласно Закона за кредитните институции. "Мазарс" ООД е интегрирано дружество на "Мазарс" - международна, независима компания, специализирана в одиторски, консултантски, счетоводни, данъчни и правни услуги, с представителства в 84 държави, като броят на служителите й надхвърля 19 000.
Източник: Money.bg (20.12.2017)