Данаил Папазов придоби "ТЕЦ Варна" с 24 млн. евро кредит от ПИБ Неработещият "ТЕЦ Варна" вече не е на CEZ, а от 20 декември акциите са прехвърлени на варненската "Сигда", която се контролира от фамилията на близкия до ДПС бивш транспортен министър Данаил Папазов. В новото ръководство на купеното дружество влиза и друга свързвана с Делян Пеевски фигура - Георги Христозов, който оглавяваше държавни енергийни фирми, включително БЕХ. Цената на сделката не е публична, а Папазов отказа да я уточни заради клауза за търговска тайна в договора му с CEZ. В медиите се цитираха 50 млн. евро, но той уточни, че сумата значително се разминава с реалната. По информация от други източници продавачът е търсил около 30 млн. евро. Сумата е поне 24 млн. евро, ако се съди по отпуснатия на "Сигда" кредит от Първа инвестиционна банка (ПИБ) за 24.2 млн. евро на 13 декември. От документите по залога в Търговския регистър се вижда, че лихвата е висока - минимум 7.5%, а обезпечения са терени в Девня и бензиностанция. Новият собственик на "ТЕЦ Варна" подготвя рестартирането на 210-мегаватовия шести блок след подмяна на горивната база от въглища на газ, както и отваряне на прилежащото пристанището за товаро-разтоварна дейност на зърнени храни. По график това трябва да стане до няколко месеца. Търси се финансиране за ремонти в размер на до 20 млн. лв., като за дейностите, които текат на площадката в момента, са осигурени средства на кредит от български банки, обясни Папазов. Папазов е дългогодишен директор на държавното "Пристанище Варна", включително и по времето, когато в предприятието започва кариерата си депутатът от ДПС Делян Пеевски, а в кабинета "Орешарски" е транспортен министър. Пред "Капитал" той заяви, че финансира покупката с банков кредит от българска банка, чието име няма да оповести. Покупката на ТЕЦ-а стана чрез фирмата "Сигда", в която синът му Станислав държи 52%, а дъщеря му Ивелина - останалите 48%. На 21 декември, дни след като антимонополния орган разреши сделката, "Сигда" е провела извънредно общо събрание, на което в качеството си на едноличен собственик на ТЕЦ-а освобождава досегашните управители и назначава в ръководството Данаил Папазов, Андриян Атанасов и Георги Христозов. Последният беше директор на "ТЕЦ Марица-изток 2" по времето, когато държавните дружества масово депозираха свободните си средства в КТБ, с което й осигуряваха ресурс да финансира проектите по изкупуване на бизнеси от дуото Делян Пеевски - Цветан Василев. При кабинета Орешарски Христозов бе назначен за директор на БЕХ, а после и в борда на директорите на компанията "Южен поток България". В "ТЕЦ Варна" Христозов ще заема поста заместник-директор и по думите на Данаил Папазов ще ръководи ремонтните дейности. Те вече текат с цел пускане в експлоатация на шести енергоблок. Той бе затворен заедно с останалите пет преди три години, тъй като не отговаря на екологичните изисквания. Работи се по подмяна на горивната му база, като тепърва щели да се водят разговори с "Булгаргаз" за необходимите доставки на синьо гориво. Несигурността на доставките бе една от причините досегашният собственик ЧЕЗ упорито да отлага подобна инвестиция и накрая да зачеркне опцията като нерентабилна. Дори и да не заработи активно като производител на електроенергия, реновиран, блокът би могъл да кандидатства за осигуряването на студен резерв за енергийния баланс на страната, което също носи приходи. Паралелно с дейностите по рестартиране на електропроизводството тече работа и по пристанищния терминал, който според експертите е по-ценният актив, който досега е бил труден за използване заради ограничения в Закона за енергетиката. "Това е пристанище, което е включено като терминал в "Пристанище с национално значение Варна". Има предвидена територия за бъдещо развитие още отпреди 30 години", коментира в телефонен разговор Данаил Папазов. Той допълни, че се работи за превръщане на порта в пристанище за контейнерни товари и зърнени храни. "Реалистично е в рамките на година-две да бъде завършен целият проект, иначе пристанището и днес може да работи зърнени храни, след като бъдат изкарани необходимите документи около смяната на собствеността. В рамките на 2-3 месеца се прави това, ние обаче имаме готовност и по-бързо да стане това", каза Папазов. По думите му в момента в "ТЕЦ Варна" работят около 30 души, а до седмица числеността на служителите ще се увеличи на 100. При пускането в експлоатация на енергоблока ще са нужни около 100 души постоянен персонал, обясни още Папазов. Той не бе единственият кандидат за актива, който ЧЕЗ обособи и продаде на парче. За основния й бизнес в България, преносът и снабдяването с електроенергия компанията все още не е обявила решението си дали продава, или остава. Планът за излизане от пазара бе затруднен, след като предпочетеният купувач "Фючър енерджи" изпадна във финансови затруднения и преговорите се пренасочиха към новия избран за ексклузивен купувач - "Инерком груп" на пазарджишката фамилия Върбакови.
Източник: Капитал (05.01.2018)

"Юлен" стартира проекта за втора кабинка на Банско "С приемането на актуализацията на Плана за управление на НП "Пирин", с която отпадна забраната за изграждане на спортна и туристическа инфраструктура в рамките на Зоната за туризъм, се даде възможност ние да стартираме проект за очаквания от всички втори кабинков лифт за Ски-зона с център гр. Банско. Това заявяват от Юлен АД във връзка с проведена днес среща в Министерството на околната среда и водите, на която са представили проекта за втори кабинков лифт в ски зона Банско. Имаме идеен проект, който вече разпространихме. Той е плод на консенсусно решение на водещи световни специалисти в областта на проектиране на ски зони. Те след преценка на всички възможни варианти, в това число и увеличаване на капацитета на настоящия кабинков лифт стигнаха до заключение, че предложеният идеен проект е оптималният вариант, който да реши по най-екологосъобразния начин транспортния достъп до ски-зоната, добавят от „Юлен". Наред с това ние ще огледаме и всички проблемни места и възможни варианти за по-доброто и комфортно практикуване на зимните спортове и да предложим комплексно решение, което ще бъде изготвено от водещи международни специалисти. Ще наемем проектантски екип, който ще изготви мотивирано предложение и ще извървим всички процедури предвидени в екологичното законодателство на страната. Държим да отбележим, че както и досега стриктно ще съблюдаваме българското законодателство и не по-малко от всички останали милеем за българската природа. Всичко останало, което се разпространява са спекулации и се надяваме, че българското общество не следва да се подава на спекулациите, че ще застроим планината или ще излезем от зоната. Нито сме имали, нито имаме, нито ще имаме каквото и да било желание да изграждаме леглова база на територията на парка. Който го твърди, спекулира и заблуждава обществото, защото то е забранено и по закон, подчертават от "Юлен". Единственото наше желание и намерение, какъвто е и предметът на концесията е доизграждане и оптимизиране на спортната и техническата инфраструктура за по-добро функциониране на ски-зоната. Искаме да благодарим на всички, които през тези години подкрепяха общата кауза за развитие на зимните спортове и зимния туризъм в планините на България и се надяваме, че заедно ще успеем"!, заявяват още от ръководството на „Юлен" АД.
Източник: Стандарт (05.01.2018)

Операторите на ПИБ Над 100 млн. лв. Толкова кредити е отпуснала Първа инвестиционна банка за миналата година на две новорегистрирани компании, придобили активи от тв и интернет оператора "Нет 1" и доставчика на мобилен интернет "Макс телеком". И двата в миналото също силно финансирани от банката. Така новите дружества, регистрирани на един адрес, са собственост на лица извън ПИБ, но гигантското финансиране се разчита в телеком сектора като сглобяване на нов оператор от банката, който в бъдеще може и да бъде продаден. Рискът е, че два бизнеса, които са били малки и не са можели да изплащат заемите си, дори и заедно не правят по-жизнеспособен проект, който да покрие кредит от над 100 млн. лв. "Прясната" новина е, че в края на декември се вижда залог на фирмата "Ти.ком", която през лятото е купила заложените в ПИБ мобилни честоти на закъсалия "Макс телеком" към същата банка. От обезпечението става ясен и размерът: 41 млн. лв. Датата на кредита е 17 юли 2017 г. Същия месец телеком регулаторът е започнал процедура за отнемане на честотите на "Макс". От документи в търговския регистър се вижда, че ПИБ е пристъпила към принудително изпълнение на залога си - търговското предприятие на "Макс телеком" на 24 юли, и е назначила за свой управител Иван Стефанов. Според последния анекс към договора за кредит от преди година заемът на "Макс" е за 17 млн. евро. "Ти.ком" получава от ПИБ по-голям кредит - 41 млн. лв. Разликата може да е отишла за погасяване на други дългове - например годишни такси към КРС и други доставчици на "Макс". В СГС се вижда, че "Мобилтел" е искал фалит на оператора в средата на миналата година, но после е оттеглил молбата си. От август пък "М Сат кейбъл", "Нокиа сълюшънс" и др. са поискали несъстоятелност, но делото още не е решено. "Ти.ком" придобива мобилните честоти през септември 2017 г. срещу неизвестна сума, след одобрение на прехвърлянето им от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Фирмата декларира, че ще поеме изпълнението на задълженията по разрешенията, т.е. да предоставя услуга и да има определено покритие. Таксата на прехвърлянето е 1050 лв. Не е ясно колко точно ще плаща "Ти.ком" за лиценза, като задълженията са годишни. "Макс телеком" получи десетгодишния лиценз през 2011 г. срещу еднократна такса от 30.4 млн. лева. След предоставените честоти компанията първа пусна в средата на 2014 г. мобилна мрежа от четвърто поколение (4G) за пренос на данни, като идеята беше след време да предлага и GSM разговори. Но услугите бяха ограничени и компанията така и не успя да развие бизнеса си. През годините тя срещаше трудности и с изплащането на таксите за лиценза. Пролетта на 2016 г. КРС заплаши, че ще й отнеме разрешителното, ако не плати задълженията си, и тогава от "Макс телеком" обявиха, че са превели 2 млн. лв. Преди година компанията затвори офисите си, а много от клиентите й подадоха оплаквания в КРС. Дружеството беше заложено в ПИБ, като залогът се простираше и върху честотите. Кредитът в края на 2016 г. беше около 17 млн. евро. Собственик на "Макс телеком" беше Даниел Купсин - базиран в Лондон, с руски произход, Той купи оператора през 2013 г. от Красимир Стойчев. По последни данни на КРС от 2016 г., компанията е имала около 16 500 абонати на мобилен интернет и още 1400 на гласови услуги. "Макс" беше един от малките оператори - последните декларирани приходи са 6.5 млн. лв. за 2015 г. "Ти.ком" е вписана в търговския регистър на 4 май 2017 г. Предметът на дейност е "изграждане, използване и поддържане на обществени далекосъобщителни мрежи и информационни системи в България, както и предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез тях". Компанията е с капитал 50 хил. лв., от които са внесени минималната по закон 1/4. Неин представител е Веселин Николов. Той е и мажоритарен акционер във фирмата с общо 49 500 от 50 000 акции. По данни на "Капитал" той е бивш директор за изграждане на мрежата на "Макс телеком". Работил е и в БТК, "Некском" и други компании от сектора. При регистрацията адресът на компанията е на ул. "Кричим" в Лозенец. От ноември новият адрес на фирмата е на улица "Асен Йорданов" в Дружба. В същата бизнес сграда е базирана и "Нет 1". Компанията още няма уеб сайт и публична оферта към клиенти, макар вече да има регистрирано име на уебпортал. Във форуми експотребители на "Макс" разказват, че им се предлага да платят по сметка на "Ти.ком". Фирмата няма обявен мейл и телефон и не беше открита за коментар. Приликите с "Нет 1" са забележими и с просто око, и то не само еднаквия адрес. От миналата пролет кабелният оператор има нов собственик - създадената малко преди това компания АСМЕ. "Нет 1" също беше и още е заложена в ПИБ, а дълговете към банката към края на 2016 г. са 35 млн. евро. Всяка година компанията губеше по 10 млн. лв., а капиталът й отдавна е отрицателен - 74 млн. лв. в края на 2016 г. Новият собственик АСМЕ беше учреден през пролетта с капитал 50 хил. лв., от които е внесена минималната по закон 1/4. Основен акционер е Петър Ризов Петров, който държи 70%, а останалите 30% са собственост на Дарина Борисова Бонева-Желева. Ризов, който дълго е работил в "Мобилтел", придоби оператора от създателя му Стефан Войнов срещу 5 хил. лв. При сделката източници от телеком сектора посочиха, че "Теленор" няколко месеца по-рано е предложил добра оферта за "Нет 1", но тя е била отхвърлена, тъй като едва ли е покривала целия дълг към ПИБ. А за банката новото преместване и рефинансиране "оздравява" кредита и поне отлага евентуална загуба. От "Нет 1" сега отрекоха да имат нещо общо с "Ти.ком", като уточниха, че в същата бизнес сграда има и много други фирми. След новия залог експозицията на ПИБ към "Нет 1" и новата "Ти.ком" достига общо 109.2 млн. лв. Няма нищо странно банката да желае да окрупни дейността си в интернет и телеком сектора, като създаде по-голям оператор. За тази цел може да помогнат честоти от "Макс телеком". При приключването на сделката за "Нет 1" Петър Ризов заяви пред "Капитал", че е логично ПИБ да има интерес дружеството да се развива. Спорно е обаче дали двата малки губещи бизнеса, натоварени с още по-големи кредити, ще успеят да създадат печеливш оператор. През годините малко по-голямата и не спряла работа "Нет 1" будеше интереси сред трите големи мобилни оператора: през лятото на 2012 г. БТК предложи по неофициална информация около 25 млн. евро, после и "Теленор" даде оферта. За "Макс" също се търсеше инвеститор, но реален не се появи. Така, ако се съди от местния пазар и от близка гледна точка, трудно двата актива ще привлекат интерес, надхвърлящ кредити от над 100 млн. лв.
Източник: Капитал (22.01.2018)

Надзорът на Общинска банка определи новите й изпълнителни директори На свое заседание днес - 29 януари, Надзорния съвет на Общинска банка гласува новите четирима изпълнителни директори на кредитната институция. Това са Ангел Геков, Борислав Чиликов, Петър Джелепов и Владимир Котларски. Документите им вече са пуснати за одобрение в БНБ, която трябва образно казано да подпечата кандидатурите им със сертификат за качество. Ангел Геков е добре познат на банковата общност. Работи на ръководни постове в банковата система от 1995 година. Бил е изпълнителен директор на Общинска банка и на Българска банка за развитие. Борислав Чиликов е бил изпълнителен директор на Централна кооперативна банка, след което става регионален мениджър на СИБАНК, която в момента е в процес на консолидация с ОББ Димитър Джелепов започва кариерата си в "Райфайфайзенбанк (България)", преминава през СИБАНК, след което дълго време работи като регионален мениджър в управление "Клонова мрежа" на ОББ Владимир Котларски прави банкова кариера като служител на Първа инвестиционна банка. От системата "ДАКСИ" става ясно че е в мениджмънта на три дружества със специална инвестиционна цел. По неофициална информация от стария управителен съвет на Общинска банка в него остава само изпълнителният директор Николай Колев.
Източник: Банкеръ (30.01.2018)

ПИБ с 5% спад на нетната печалба до 85 млн. лв. за 201 Първа инвестиционна банка АД отчита 5% спад на нетната печалба на годишна база до 85 млн, лв. за 2017 г., показва неодитираният отчет, публикуван чрез Българска фондова борса – София АД. Два са големите фактора с влияние върху резултатите. Първият е резкият спад на разходите за обезценки със 77 млн. лв. до 77,5 млн. лв. за 2017 г., спрямо 154,7 млн. лв. за 2016 г. Този фактор е с положителен ефект върху печалбата. Той обаче е коменсират от спада на приходите от лихви с 86 млн. лв. (около 20%) до 340,2 млн. лв. за 2017 г., спрямо 426,3 млн. лв. за 2016 г. Това е в резултат на силната конкуренция между банките при понижаването на лихвите. В същото време портфейлът от кредити и вземания се повишава минимално (с 1%), до 5,06 млрд. лв. към 31 декември 2017 г. Положително е, че разходите за лихви също намаляват, но те са 4 пъти по-малки от приходите от лихви. Понижението им е от 118,7 млн. лв. за 2016 г. до 92,6 млн. лв. за 2017 г. (с 26,1 млн. лв). Като друг положителен факт трябва да отбележим, че няма война за привличане на депозитите поради свръхликвидността в банковата система (от слабото търсене на кредити и увеличените спестявания). Така банката намалява привлечените депозити до 7,42 млрд. лв. към 31 декември 2017 г., спрямо 7,7 млрд. лв. година по-рано. Но както се вижда, привлечените депозити са с 2,4 млрд. лв., или почти 50%, над отпуснатите кредити. Общо нетният лихвен приход намалява с 60 млн. лв. на годишна база. Нетният доход от такси и комисиони се увеличава с 10,4 млн. лв. на годишна база до 98,85 млн. лв. за 2017 г. С 12,5 млн. лв. се увеличават административните разходи до 180,9 млн. лв. за 2017 г. От тях с 4,7 млн. лв. до 61,6 млн. лв. е увеличението на разходите за персонала. Основно перо в активите на банката са „други активи“ и „материални активи“, за общо 1,4 млрд. лв. към 31 декемри 2017 г., спрямо 1,44 млрд. лв. година по-рано или намаление с около 40 млн. лв. Общите активи към 31 декември 2017 г. са 8,64 млрд. лв. (спрямо 8,85 млрд. лв. година по-рано), а собственият капитал е 929 млн. лв. към 31 декември 2017 г., спрямо 842 млн. лв. година по-рано, като подобрението е от печалбата за 2017 г. Акциите на Първа инвестиционна банка поскъпват с 58% през последните 12 месеца до 5,98 лв. за ценна книга и 658 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (30.01.2018)

Fibank подписа ново споразумение с Националния гаранционен фонд Fibank (Първа инвестиционна банка) и Националният гаранционен фонд (НГФ) сключиха споразумение за финансиране на предприятия по гаранционната схема „COSME 2017“. В сградата на Централно управление на Fibank на булевард „България“ споразумението между двете институции беше подписано от Неделчо Неделчев - Главен изпълнителен директор на Fibank, Надя Кошинска - Член на Управителния съвет и Самуил Шидеров - Изпълнителен директор на Националния гаранционен фонд, Александър Георгиев - Член на Съвета на директорите. Целта на гаранционната схема „COSME 2017“ е да улесни достъпа на малки и средни предприятия до финансиране, както и да подпомогне прилагането на продуктивни инвестиции в Европейския съюз. 50% от гаранцията се поема от НГФ. От схемата ще се възползват 330 малки и средни фирми. Гаранцията позволява облекчаване на условията към обезпеченията, така че кредитоискателите да получат желаното финансиране в пълен размер. За кредити по схемата „COSME 2017“ могат да кандидатстват регистрирани в България фирми. Ще бъдат предоставяни кредити за инвестиционни или оборотни цели. Максималният размер е до 1,5 млн. евро, а срокът може да бъде до 10 години. Кредитните специалисти на Fibank разработват индивидуална оферта за кредит, гарантиран от НГФ по схемата „COSME 2017“, на фирмите, отговарящи на условията за включване.
Източник: Банкеръ (01.02.2018)

Fibank отпуска заеми на още 330 фирми по програма COSME Fibank (Първа инвестиционна банка) и Националният гаранционен фонд (НГФ) сключиха споразумение за финансиране на предприятия по гаранционната схема „COSME 2017“. В сградата на Централно управление на Fibank на булевард „България“ споразумението между двете институции беше подписано от Неделчо Неделчев, главен изпълнителен директор на Fibank, Надя Кошинска, член на Управителния съвет и Самуил Шидеров, изпълнителен директор на Националния гаранционен фонд, Александър Георгиев, член на Съвета на директорите. Целта на гаранционната схема „COSME 2017“ е да улесни достъпа на малки и средни предприятия (МСП) до финансиране, както и да подпомогне прилагането на продуктивни инвестиции в Европейския съюз. 50% от гаранцията се поема от НГФ. От схемата ще се възползват 330 малки и средни фирми. Гаранцията позволява облекчаване на условията към обезпеченията, така че кредитоискателите да получат желаното финансиране в пълен размер. За кредити по схемата „COSME 2017“ могат да кандидатстват регистрирани в България фирми. Ще бъдат предоставяни кредити за инвестиционни или оборотни цели. Максималният размер е до 1,5 млн. евро, а срокът може да бъде до 10 години. Кредитните специалисти на Fibank разработват индивидуална оферта за кредит, гарантиран от НГФ по схемата „COSME 2017“, на фирмите, отговарящи на условията за включване.
Източник: Монитор (01.02.2018)

ОББ погълна официално Сибанк Официалното обединение на ОББ и Сибанк е факт от 5 февруари и резултатът за клиентите е, че вече банкират изцяло по тарифите на ОББ. Условията по ползваните от тях досега продукти и услуги се запазват съгласно сключените договори, а до половин година се очаква да е завършена интеграцията на системите в клоновете. Към момента технически процесът е обхванал 32 офиса. Със сливането конкуренцията на банковия пазар в България се свива до 26 институции, а ОББ изпреварва Пощенска банка и ПИБ и става третият по големина играч с активи за 10.9 млрд. лв. по данни към края на 2017 г. Изчезването на Сибанк от правния мир няма да има последици за клиентите й, тъй като те автоматично стават клиенти на ОББ, ползвайки досегашните условия по кредитите и депозитите си. Дори на банковите им карти да пише Сибанк, няма нужда пластиките да се преиздават, така че с тях ще може да се плаща, да се теглят или внасят суми до изтичането на валидността им. Промяна ще има по линия на IBAN номера на клиентските сметки в прекратената Сибанк - паралелно с досегашния ще бъде създаден и още един номер с абревиатура UBBS, който ще може да се ползва паралелно с досегашния до края на тази година, след което най-вероятно ще остане само той. От месец март клиентите на ОББ ще могат да влизат не само в познатите им клонове, но и в тези на Сибанк, като планът е при завършване на интеграцията на офисите точките за обслужване да наброяват 245 в цялата страна. Голямата промяна за двете институции и за банковия пазар в страната дойде в края на 2016 година, когато белгийската група KBC се договори да купи ОББ от досегашния й собственик, гръцката NBG, в сделка за 610 млн. евро (включваща и лизингов бизнес). Регулаторът одобри сделката заради намерението да последва консолидация в сектора. Без спънки бе получено и акционерното одобрение за обединението, имайки предвид, че KBC е едноличен собственик на Сибанк и на 99.91% от капитала на ОББ. При вливането акциите на KBC в Сибанк се конвертират в акции за 17.8 млн. лв. в ОББ, което води до вдигане на капитала на ОББ от 75.9 млн. лв. на 93.8 млн. лв. Към края на миналата година ОББ отчете нетна загуба в размер на 56.3 млн. лв., която се дължи на еднократно начисляване на обезценки при прочистването на кредитния портфейл. За Сибанк резултатът бе печалба от 31.4 млн. лв. Досегашният й изпълнителен директор и кънтри мениджър на белгийската група за България Петър Андронов застана начело на обединената банка. В прессъобщение по повод на завършеното сливане той заявява: "Крайната цел е вече още по-голямата банка ОББ да бъде пример за отличен финансов партньор – с бързина, гъвкавост, отношение, обслужване, модерност, динамика и иновативност."
Източник: Капитал (07.02.2018)

Чавдар Златев е новият изпълнителен директор на ПИБ Чавдар Георгиев Златев е вписан като член на Управителния съвет и изпълнителен директор на „Първа инвестиционна банка“ АД, съобщиха от кредитната институция. Решението е вписано в Търговския регистър днес. Той заема длъжността главен директор "Корпоративно банкиране" (CCBO). Чавдар Златев се присъединява към екипа на Първа инвестиционна банка през 2004 г. като главен специалист в дирекция "Кредитиране на МСП". Скоро след това е повишен в заместник-директор на дирекцията. От 2006 г. до 2009 г. работи като управител на клон "Витоша" на Първа инвестиционна банка. Впоследствие е назначен за заместник-директор на дирекция "Клонова мрежа" и през 2010 г. е повишен в директор на дирекцията. През 2011 г. е назначен за директор на дирекция "Корпоративно банкиране". Участвал е в разработването и внедряването на редица банкови продукти. Той има магистърска степен по "Макроикономика" от Университета за национално и световно стопанство в София. Специализирал е в Bank of Ireland кредитни продукти и практики, както и в Banco Popolare di Verona съвременни банкови практики. Освен позицията си в банката, Златев е също така член на Управителния съвет на Първа инвестиционна банка - Албания и член на съвета на директорите на "FiHealth Застраховане". Fibank приключва миналата година с 85 млн. лв. печалба на неконсолидирана основа. Портфейлът от кредити и вземания се повишава до 5.06 млрд. лв., а акцията на банката отбелязва ръст от 69% през 2017-а.
Източник: Банкеръ (22.02.2018)

"Лидови новини": Две български банки финансират сделката за ЧЕЗ "Инерком" на Гинка Върбакова е предоставила гаранции от българските банки "УниКредит Булбанк" и "Първа инвестиционна банка" (ПИБ) за покупката на активите на чешкото дружество ЧЕЗ у нас, твърди местното издание "Лидови новини". По информация на медията, която черпи информация от Надзорния съвет на ЧЕЗ в Чехия, "Инерком" е предоставила документи, които гарантират заем от "УниКредит Булбанк" на стойност 180 милиона евро и такъв от ПИБ на стойност 80 милиона евро. Във финансовия микс се виждат още собствени резерви от 20 милиона евро, както и рефинансиране на съществуващи кредити от Българската банка за развитие (ББР). Финансиране има и от две частни компании: Sсоrе Тrаdе (67 милиона евро) и Glоbаl Vісtоrу Тrust (100 милиона евро), които, според изданието, са свързани с грузински бизнесмен Паата Зурабиевич Гамгонеишвили, който е в Съвета на директорите и на дружеството, което притежава стоков базар "Илиянци". От Българската банка за развитие (ББР) заявиха по-рано, че "банката не е одобрявала кредитиране и не е издавала банкова гаранция в сделката по продажбата на активите на електроразпределителното дружество ЧЕЗ и покупката им от страна на българската компания "Инерком". От банката, ръководена от Стоян Мавродиев, напомниха, "че разпространяването на непотвърдена информация, свързана с кредитните институции, е в противоречие с българското и европейското законодателство, и може да бъде наказуемо". В отговор на запитване на Моnеу.bg от "УниКредит Булбанк" заявиха, че няма да коментират отношения с клиенти, тъй като те са обект на банкова тайна. В интервю за в-к "24 часа" самата Гинка Върбакова също отказа да коментира отношения с тази банка. На въпрос за финансиране от ПИБ, тя заяви: "Няма финансиране от ПИБ, казах - международна банка". Моnеу.bg отправи официално запитване към банковата институция, на което оттам отговориха: "ПИБ не е поемала ангажименти за финансирането на сделката".
Източник: Money.bg (28.02.2018)

Годишните приходи на групата "Софарма" преминаха 1 млрд. лв. Приходите на групата "Софарма" за първи път преминават границата от 1 млрд. лв. през миналата година. Това показва консолидираният отчет, публикуван на фондовата борса. Постъпленията от продажби са 1.016 млрд. лв., което е повишение с 16%, нарастване има при оперативната печалба с 25.4%, а при EBITDA - със 17.5%. Нетната печалба обаче се понижава с 16% до 46.05 млн. лв., като от компанията обясняват причината с "липсата на еднократни сделки, довели до изключително високи финансови приходи, каквито бяха налице през 2016 г.". Тогава групата продаде цялото си участие в сръбската компания "Иванчич синове", беше отразена и печалбата от придобиването на асоциираното дружество "Доверие обединен холдинг". Делът на продажбите на "Софарма" в България има най-голям принос към общите на групата – 68%, и се увеличава с 9% спрямо 2016 г. По данни на компанията "Софарма" заема 4% от общия обем на българския фармацевтичен пазар в стойност и 13% от продажбите в натурално изражение. Позициите на основните конкуренти на дружеството в страната са Nоvartis - 7% (4% в бр.), Roche - 6% (0.3% в бр.), Actavis - 6% (11% в бр.), става ясно от междинния доклад за дейността. Останалите продажби отиват предимно в Европа (30%) и 2% в други държави. Разширението на дейността на компанията се вижда и от повишените разходи за материали – с 10 млн. до 92 млн. лв., и тези за персонал, където има и увеличение на възнагражденията. Към края на миналата година в групата работят 4689 души, което е ръст от 146, но то идва и от новите придобивки. През миналата година към "Софарма" се присъединиха няколко дружества, сред които сръбското "Лековит" и българската аптечна верига "Фармастор". От компанията посочват, че тече процес на интеграция и на двете структури и постигането на синергия във всички направления на дейността. "Доверие обединен холдинг" пък купи троянския производител на перилни и почистващи препарати "Веко" за 8 млн. лв. Така в групата на "Софарма" освен едноименната компания влизат още 48 дъщерни дружества, пряко или непряко контролирани от нея, както и инвестиции в три съвместни и едно асоциирано дружество. През миналата година настъпи съществена промяна в акционерната структура на компанията – третият по големина акционер "Ромфарм компани" намали дела си от около 18% до 7.52%. Основният дял в "Софарма" остава в изпълнителния директор Огнян Донев чрез неговата "Донев инвестмънтс холдинг" с 25.3% и "Телекомплект инвест" (20.41%), в която той държи 48.5%. "Софарма" е и втората по-големина борсова компания с капитализация от 555 млн. лв. към петък, а преди нея е само ПИБ с 585 млн. лв.
Източник: Капитал (06.03.2018)

„Първа инвестиционна банка“ АД (ПИБ) намалява печалбата си към края на миналата година. Нетната печалба на банката се свива със 7% през 2017 г., като към 31 декември е в размер на 92,2 млн. лв., показва консолидираният отчет на банката за четвъртото тримесечие, разпространен чрез БФБ – София.Общите приходи от банкови операции за 2017 възлизат на 406,6 млн. лв., като намаляват с 14% на годишна база. Нетният лихвен доход е в размер на 260,9 млн. лв., като отчита понижение от 18% за миналата година. Банката отчита нетен доход от такси и комисиони в размер на 102,2 млн. лв., което е ръст на годишна база с 11%. Балансовото число на банката към 31 декември достига 8,921 млн. лв. и по този начин „Първа инвестиционна банка“ АД запазва мястото си сред водещите банки в българската банкова система. Депозитите от други клиенти са в размер на 7,6 млн. лв. Счетоводният собствен капитал за 2017 г. нараства с 90 млн. лв., главно поради генерираната печалба за периода в същия размер. Вземанията от клиенти по балансова стойност са в размер на 5,2 млн. лв. Коефициентът на капиталова адекватност на ПИБ към 31 декември 2017 г. достига 15,89 %, увеличение с 0,76 процентни пункта спрямо година по-рани, главно поради отчетеното през първо полугодие на 2017 г. капитализиране на печалбата за 2016 г. Адекватността на капитала от първи ред е 15,87%, а съотношението на базовия собствен капитал от първи ред е 12,87%. През периода банката спазва и съществено превишава регулаторните капиталови изисквания, се посочва в доклада за дейността. От началото на годината акциите на ПИБ поевтиняват с 5,94%, а през последната една година отчитат ръст в цената от 36,41% при пазарна капитализация от 585,2 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (06.03.2018)

БНБ отказала да обяви действителния собственик на "Юлен" На запитване от министъра на околната среда кой е действителният собственик на компанията "Юлен", която е концесионер на ски зоната над Банско, Българската народна банка е отговорила, че не е в нейните правомощия да отговори. Това съобщи екоминистърът Нено Димов. Номинален собственик е кипърският гражданин Георгиус Георгиу. Днес екоминистърът повтори, че държавата знае кой е реалният собственик, но работа на министерството на околната среда е само да контролира изпълнението на концесионния договор. Димов каза, че очаква резултата от разследването на прокуратурата, която започна да проверява собствеността в дружеството след сигнал от партия "Зелените". Каквито предписания даде (прокуратурата), ще се изпълнят, каза министърът, допълни, че не знае в каква посока тече проверката, защото това е разделение на властите. Той изрази мнение, че протестите срещу промяната в плана за управление на национален парк "Пирин" показват "неомарксистки поглед към развитието", докато правителството прилагало консервативния подход, а именно - да се съобразява с мнението на местната общност. Даде пример за такъв подход в Трън, където местната общност се обяви на референдум срещу златодобива, и в Генерал Тошева, където каза "да" на добива на природен газ. Министърът повтори тезата си, че протестите са част от политическа кампания и прогнозира, че те ще продължат до изборите догодина.
Източник: Банкеръ (20.03.2018)

Новосъздадено дружество купи активите на "Мандра-Рилци" с кредит от ПИБ Новорегистрираното дружество "Сердика Добрич" купи активите на "Мандра-Рилци", след като през миналата година тя престана да плаща вноските си по кредита от 10 млн. лева към Първа инвестиционна банка (ПИБ). На 15 февруари акционерите в "Сердика Добрич" вземат решение да изтеглят от ПИБ заем от 13.4 млн. лева срещу залог на предприятието, с който е финансирана сделката. "Мандра-Рилци" произвежда сирене и кашкавал в две фабрики на територията на гр. Добрич. "Мандра-Рилци" е регистрирано през 2003 г.
Източник: Капитал (26.03.2018)

"Булмаркет ДМ" се разделя с ПИБ Десети декември 2016 г. Влак, натоварен с пропан-бутан, дерайлира и се взриви на гара Хитрино. Броят на жертвите е седем, десетки бяха ранени, а част от селото - унищожена. До този момент компанията, собственик на влаковата композиция - "Булмаркет ДМ", не беше много позната на широката публика. Трагедията обаче прикова вниманието върху дружествата от групата. А кредитите от Първа инвестиционна банка и връзките й с печално известния от разследванията на "Биволъ" безработен кипърец Георгиос Георгиу, на чието име се водят десетки компании с многомилионни кредити се превърнаха в допълнително имиджово петно. В тогавашната нагнетена атмосфера обясненията на управителя на "Булмаркет ДМ" Станко Станков, че въпреки номиналния собственик и кредитите си към ПИБ той реално притежава компанията, звучаха като влизане в оправдателен режим. Две години по-късно обаче връзките вече изглеждат скъсани. Компании от групата рефинансират кредитите си към ПИБ от други банки, а в самото "Булмаркет ДМ" собствеността вече е само в ръцете на Станков. Пред "Капитал" той коментира, че причините за рефинансирането са, че новите банки кредитори са предложили по-добри кредитни условия от ПИБ. Доскоро в търговеца на пропан-бутан "Булмаркет ДМ" 40% от собствеността беше на управителя Станко Станков, а останалите 60% - на "Вектра консулт". Тя беше еднолична собственост на регистрираното в Кипър Burundi Services Limited. Последното според документите в Търговския регистър се води управлявано от кипърското Din Nominees, на което директор се е водил Георгиос Георгиу. А според документи, представени от "Биволъ", последната компания заедно с Lin Secretarial (и двете собственост на Георгиу) са съдружници в Burundi. Малко след трагичния инцидент Станко Станков заяви пред "Капитал", че реален притежател на дяловете е той. Разбира се, това е напълно възможно - в корпоративния свят е пълно с всевъзможни оплетени офшорни структури, където крайният собственик остава скрит, като често зад това се крие някаква непонятна за публиката финансова, данъчна или имиджова логика. През пролетта на 2017 г. настъпва изчистване на собствеността. Според информацията в Търговския регистър на 10 април 2017 г. Георгиос Георгиу взима решение "Вектра консулт" да продаде и прехвърли всички притежавани от нея дялове в капитала на "Булмаркет ДМ" на Станко Станков за сумата от 1.473 млн. лв. и той става едноличен собственик на капитала. С това връзката на "Булмаркет ДМ" с ПИБ се скъсва, тъй като самото то няма финансиране от нея. На 1 юли 2015 г. компанията взима кредит от 20 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие и Международната финансова корпорация. На 4 януари 2018 г. е сключен нов договор за залог на търговското предприятие "Булмаркет ДМ" с Българо-американска кредитна банка по договор за банков кредит в размер на 14.4 млн. евро, който рефинансира предходния. Съдлъжник е друго дружество от групата "Порт Булмаркет". Другата голяма компания от групата е "Астра Биоплант", която оперира фабрика за биодизел в русенското село Сливо поле. Едноличен собственик на капитала е "Астра финанс", която пък е на регистрираната в Кипър Superbtrade Consulting Limited. При нея собствеността на хартия е аналогична - акционер е Duc Nominees, а директори са Георгиус и Елина Елени, като Станко Станков казва, че той е собственик и на тази компания. Макар наскоро "Астра финанс" да е преобразувано от ЕООД в ЕАД, при него няма смяна и кипърският собственик се запазва. Компанията обаче срязва връзката си с ПИБ по линия на парите - в средата на миналата година тя рефинансира задълженията си към банката (които са били над 30 млн. евро: 31 млн. евро. инвестиционни и 7 млн. евро оборотни) с кредити от Пощенска банка. Договорите от новата банка са четири и са от средата на юли 2017 г. и края на август 2017 г. Основната част са за предоставяне на инвестиционен кредит от 22.5 млн. евро със срок на погасяване до 2024 г. и от 8.460 млн. евро падежиращи 2020 г. Към тях има и кредитен лимит за издаване на банкови гаранции и акредитиви за 5 млн. лв., както и кредитна линия за до 13.690 млн. лв. единици: евро и лв. На база на това залогът на дружеството пред ПИБ е вдигнат и Пощенска банка е новият обезпечен кредитор, като съдлъжници по заема стават "Астра финанс" и лично Станков. Неговото обяснение е, че водещо за решението са били по-изгодните условия. Няма точни данни колко точно е плащало дружеството, но в последния анекс към договора с ПИБ лихвата е определена като вече неизползваният базови лихвен процент на банката, коригиран с коефициент за пазарна среда (по последни данни на сайта на ПИБ около 5%) плюс надбавка 3.91 процентни пункта. Сега при Пощенска банка "Булмаркет ДМ" ще дължи 3-месечен Euribor с надбавка 3.631 пункта, но не по малко от 3.746%. Ако изключим катастрофата на влака в Хитрино, бизнесът на компаниите от групата се развива успешно през годините. "Булмаркет ДМ" е регистрирана през 1996 г. и се превръща в един от големите вносители и търговци на пропан-бутан с приход за 2016 г. от 187.8 млн. лв. Групата развива собствени жп превози през дружеството "Булмаркет рейл карго", автотранспорт, както и пристанищни услуги. "Булмаркет ДМ" получи финансирането от 20 млн. евро от Европейска банка за възстановяване и развитие и Международната финансова корпорация за изграждането на терминал в Русе за съхранение и зареждане на речни плавателни съдове, задвижвани с втечнен природен газ (LNG). Терминалът в Русе е част от проекта LNG Masterplan Rhein-Main-Danube по програма TЕN-T на Европейския съюз. LNG се явява алтернатива на газа по тръбите и може да се доставя от далечни пазари с танкери и да се разтоварва на специални терминали. Проектът е завършен миналата година. Другото основно направление на групата "Астра биоплант" оперира фабрика за биодизел в русенското село Сливо поле и произвежда технически масла за индустрията и биодизел. Компанията на практика разполага с два завода за производство. Първият, с мощност 60 хил. тона, е изграден от нулата в България и започва работа през 2009 г. Мястото е Сливо поле, в хале на бившия Комбинат за тежко машиностроене (КТМ) в Русе, част от който бе купена от "Булмаркет ДМ" преди години. Вторият завод на "Астра биоплант" е за 110 хил. тона. Той беше буквално преместен от австрийския град Енс при първия в Сливо поле. "Внесеният" завод за биодизел е изграден през 2007 г. за нуждите на компанията за енергийни решения GATE. След половин година работа обаче е затворен заради финансови проблеми на инвеститора и през 2010 г. е купен от "Булмаркет ДМ". Първоначално русенската компания търси пазар за продукцията си основно в Австрия. Анализите обаче показват, че локацията на завода трябва да се промени, тъй като разположението му е неефективното спрямо суровините и пазарите, както и заради по-ниските производствени разходи в България. Така в крайна сметка всичко бива пренесено. Това включва всички инсталации – резервоари, топлообменници, центрофуги и др. се разглобяват на части. След това се описват, етикетират, пакетират и транспортират до България, където се сглобяват наново. Етапът по мащабното преместване на мощностите за биодизел за 13 млн. евро приключи през 2015 г. От 2016 г. мощностите там работят на пълен капацитет. Приходите на компанията за 2016 г. бяха 760.9 млн. лв., а печалбата - 12.6 млн лв. Компанията е и основен доставчик на бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас", но бизнесът е експортно ориентиран, като около 70-80% отива за износ. Сега предстои ново разширяване на производствените мощности с още 40%, като проектът е все още в начална фаза и тече проектирането. Проектът ще е за 6 млн. лв. собствени средства на компанията.
Източник: Капитал (02.04.2018)

"Сосиете женерал" се изтегля от България Френската банкова група "Сосиете женерал" (Societe Generale) се изтегля от всички страни в Централна и Източна Европа и съответно продава и бизнеса си в България - Сосиете женерал Експресбанк, съобщава capital.bg. Така след първата фаза, при която не само гръцки банки принудително разпродаваха свои поделения заради спасителните планове, които им бяха предоставени, сега в сектора тече втора, при която с възстановяването на икономиките и апетита за риск стават възможни и доброволни сделки. Според източници на изданието унгарската OTP Bank, която е собственик на Банка ДСК, прави проучване на френската институция. Първоначалният план е бил за пряко договаряне между двете, но според два източника на "Капитал" се е появил и друг интерес - в края на февруари индикативна оферта за пакета е подал и фонд на американският асет мениджър Apollo Global Management. Но поне на този етап предлаганата цена е определяна като ниска. От Apollo също посочиха, че няма да коментират. В последните години фондът активно оглежда региона, а в България беше сред кандидатите за ОББ, смята се, че е искал да купи и ПИБ, както и Банка Пиреос. Банката в България се продава в пакет с още пет поделения на френската група – в Албания, Македония, Черна гора, Сърбия и Молдова. Всички те се управляват добре и са на печалба, но същевременно страдат от сходни недостатъци - малки пазари, където някогашната примамливо висока рентабилност се стопява, а средата е наситена и в същото време нестабилна от политическа и регулаторна гледна точка. Затова и се е стигнало до стратегическо решение на Societe Generale за изтегляне от региона на Източна Европа от нестратегическите пазари, където не са в топ 3 по пазарен дял.
Източник: Дневник (02.04.2018)

Фирма свързана с "Булмаркет" и Петко Сертов дала 28 милиона на Върбакови Договор за 14 милиона евро с фирмата „Петролинкс Ханделс“ е представен от фирма на Върбакови в ДКЕВР през 2010 г., за да получи лиценз за производство на ток от соларен парк край Априлци. Фирмата е австрийска и зад нея стоят Деян Добрев, син на собственика на „Булмаркет“ Станко Станков и Петьо Сертов, племенник на бившия шеф на ДАНС Петко Сертов, показа проучване на Биволъ. Гинка Върбакова е представила на ДКЕВР и фалшив документ за 200 милиона евро „първокласна банкова гаранция“, издаден от италиански измамници – показа проучване на Биволъ. Соларният проект край Априлци на „Риал Стейтс“ е представян от Славчо Върбаков като „най-големия фотоволтаичен парк в Европа“ с обща мощност 80 мегавата (виж „Дневник“ от 30 април 2010 г.). Местната власт възлага големи надежди на инвестицията от 200 милиона евро и съдейства всячески на Върбакови. Тревожната констатация на пазарджишката медия „Виделина„, че фирмата на Върбакови е изсекла и продала 5000 кубика дърва от предоставения й общински терен за соларния парк, не може да помрачи надеждите в светлото фотоволтаично бъдеще. Година след първата копка, направена лично от кмета на Пазарджик и областния управител, „Дневник“ съобщава, че първият етап от 1,15 мегавата е готов и пуснат в експлоатация. Изданието цитира Гинка Върбакова, която обещава до 2014 г. да заработят всичките 80 мегавата. До следващ етап обаче не се стига. „Риал Стейтс“ дори не си плаща лицензионната такса и натрупва 22 000 лв. задължения към ДКЕВР за които регулаторът издава акт в края на 2015 г. През 2016 „Риал Стейтс“ подава молба до ДКЕВР за прекратяване на лиценза за производство на ток. В заявлението пише, че дружеството „няма започнало строителство и незавършени обекти. няма изградени и пуснати в експлоатация мощности“. Така безславно завършва проектът за най-голям соларен парк в Европа, достоен за въобръжението на Остап Бендер и неговото Голямо Васюки. Но докато героят на Илф и Петров не разполага с никакви пари, Върбакови все пак успяват да построят и да пуснат 1,2 % от заявените 80 мегавата. Финансирането им обаче е със силно съмнителен произход и идва от фирма свързана с „Булмаркет-ДМ“ на Станко Станков и роднина на Петко Сертов. Когато „Риал Стейтс“ подава заявление за издаване на лиценз от ДКЕВР, тя е еднолична собственост на Петрана Пайтакова – майката на Гинка Върбакова, за която Биволъ разкри, че има три ЕГН-та. Но самата Гинка Върбакова е упълномощена да я представлява в отношенията с ДКЕВР. Като доказателство за сериозността на инвестиционното намерение тя представя първокласна банкова гаранция за 200 милиона от DEANFIELD SOLUTIONS Merchant and Trade Finance и договор с „Петролинкс Ханделс“ за отпускане на кредит от 14 милиона евро. Пред ДКЕВР е заявено, че „Петролинкс Ханделс“ ще бъде ангажирана с логистиката на доставките на оборудването за фотоволтаичния парк, който обаче не е с мощност 80, а 60 мегавата. Като обезпечение по кредита е учредена ипотека на част от соларния проект и особен залог на бъдещи приходи от продажбата на електроенергия, след изграждане на централата. Petrolinks Handels GmbH е австрийска фирма, основана през 2006 г. от Деян Добрев под името Dobrev GmbH. Веднага след това е преименувана на Petrolinks и Петьо Сертов е назначен за управител. След 2010 г. фирмата сменя още веднъж името си и в момента се нарича Bluewave GmbH, което затруднява откриването й в регистрите. Деян Станков Добрев е син на Станко Станков от „Булмаркет ДМ“, чиито цистерни се взривиха в Хитрино. По същото време, когато той сключва договора за кредит с „Риал Стейтс“, Деян Добрев е съдружник със Славчо Върбаков във фирмата „Глобал Хидро Енерджи Консулт“. Така излиза, че чрез австрийската си фирма той предоставя кредит на тъщата на съдружника си. В това разбира се няма нищо лошо, но от финансовите отчети на австрийската фирма се вижда, че тя разполага всичко на всичко с 35 000 евро капитал, а оборотите й са нищожни. Произходът на сумата от 14 милиона евро очевидно не е в австрийския бизнес на Добрев. Възможно обяснение за нея е фактът, че по същото време в България действа фирма с име „Петролинкс“, която е 100 % собственост на „Булмаркет-ДМ“. Сега тя носи името „Корект Тест Контрол“. Както разкри разследване на Биволъ след смъртоносния взрив на цистерните в Хитрино, фирмата-собственик „Булмаркет-ДМ“ принадлежи (към тогавашния момент) на кипърския безработен Георгиус Георгиу. Според премиера Борисов кипърецът се явява подставено лице на съсобственика на ПИБ (FIBANK) Цеко Минев. Станко Станков пък твърдеше публично, че той бил единствения собственик на „Булмаркет“. Документите, разкрити от Биволъ го опровергаха, а и той беше заснет от наш екип да излиза от главния офис на ПИБ. Тогава „Булмаркет-ДМ“ дължеше на банката 106 милиона лв. Година след взрива стана ясно, че сметките на „Булмаркет“ в ПИБ са източени и жертвите не могат да си получат обезщетенията, за които водят дела. За да скъса опашката наскоро „Булмаркет-ДМ“ наистина е станала 100% собственост на Станко Станков, който е изкупил дяловете на офшорката на Георгиус Георгиу. Едновременно с това фирмата се е прекредитирала от ПИБ в други банки, твърди Капитал. Една от банките, абсорбирали огромния дълг към ПИБ е БАКБ на Цветелина Бориславова – бившата спътница в живота на Бойко Борисов. Така „Булмаркет-ДМ“, която е била свързана и с финансирането на Върбакови, все по-открито се позиционира в кръга от интереси на премиера Борисов. От този кръг върви и отчетлива връзка към сделката за ЧЕЗ, разкрита в предишно наше съвместно разследване с „Лидови новини“. Интересен факт е и присъствието в управата на австрийската „Петролинкс Ханделс“ на Петьо Сертов, племенник на бившия шеф на ДАНС и впоследствие шеф на Боркор Петко Сертов, започнал кариерата си в Държавна Сигурност. Опитите на Биволъ да получи коментар от него останаха безуспешни. От някои публични документи може да се направи извод, че цялото семейство Детелин Сертов, брата на бившия контраразузнавач номер 1, живее в Австрия. Самият Сертов има интереси към енергийния бизнес и след като се оттегли от държавна работа се изявяваше като консултант във фирмата „Обединени енергийни търговци“ (ОЕТ) на енергийния бос Ангел Божилов. Първокласната банкова гаранция за 200 милиона евро, която Гинка Върбакова е предоставила на вниманието на ДКЕВР идва от куха британска фирма, която никога не е имала банкова дейност, показа проверка на Биволъ. DEANFIELD SOLUTIONS е имала уеб сайт, който вече не е активен, но е запазен в архив. В него тя се представя като мощна инвестиционна банка. Всъщност става дума за фирма тип пощенска кутия, регистрирана във Великобритания. През 2013 г. тя е закрита поради несъстоятелност. Но процедурите по ликвидацията и най-вече събирането на неплатените данъци от последния директор Серджио Пекораро е продължила с години, показват данни от британския Търговски регистър. Изглежда Пекораро продължава да си служи с името на DEANFIELD като инвестиционен брокер и да привлича с измама инвеститори. Ужилени от него американец от Канзас дори е регистрирал специален уеб сайт, в който предупреждава да не се пращат пари на Пекораро и на фирмата му. Един от предишните директори на DEANFIELD е бил италианецът с швейцарски адрес Роберто Понтиджиа. Той е международен измамник, издирван от българските власти с европейска заповед за арест, издадена от СГП на 12 юни 2017 г. През август 2017 г. италианците арестуват Понтиджиа, но съдът в Генуа не уважава искането за екстрадиция в България. Причината е, че италианските власти също преследват Понтиджиа с обвинения за неплатени данъци. В края на 2017 г. той е осъден на три години затвор и конфискация на 2 милиона евро. Понтиджиа има няколко фирми в България и в една от тях е съдружник с бившия шеф на фалиралата Агробизнесбанк Румен Нанов. През 2013 г. Нанов беше свързван с тайнствения купувач на ПОК „Доверие“, но сделката така и не се случи след намеса на ДАНС и прокуратурата. Общата фирма на Нанов и Понтиджиа „Флайтел“ ООД е регистрирана след тези събития, в края на 2014 г., но не изглежда да е активна. От изслушването на главния прокурор Сотир Цацаров в парламентарната комисия за ЧЕЗ стана ясно, че прокуратурата няма особено желание да проверява Върбакови и бизнеса им. По искане на ДАНС и администрацията на президента той направил само справки дали има действащи преписки срещу Гинка и Славчо Върбакови и фирмата им Инерком, но другите фирми на семейството не били проверени. Предстои да видим дали ще бъдат проверени фактите изнесени по-горе за заверата на Върбакови с международни измамници и финансирането им с неясен източник, свързан с най-високите сфери на властта. Фактът, че държавна институция като ДКЕВР е била подведена от Върбакови с фалшиви данни за 200 милиона евро „първокласна банкова гаранция“, с цел да получи държавна лицензия, е съставомерен. Според Наказателния кодекс това се води използване на частен документ с невярно съдържание и се наказва с до 2 години затвор. Но Гинка и майка й няма да бъдат подведени под отговорност, защото давностния срок за такова престъпление е 5 години и отдавна е изтекъл. От друга страна новата комисия „Антикорупция“ би трябвало да се заинтересува от включването в схемата с 14 милиона евро на близък роднина на бившия шеф на ДАНС и заместник главен борец с корупцията Петко Сертов. Най-малкото следва да се установи дали заемът от 14 милиона евро от австрийската фирма на Добрев и Сертов е реализиран и ако парите са използвани реално, а не са останали на хартия, да се попитат австрийските власти какъв е техният произход. / bivol.bg
Източник: Други (05.04.2018)

ПИБ изпраща 2017 г. със спад на печалбата и фокус върху банкирането на дребно През 2017 г. „Първа инвестиционна банка“ отчита стабилни финансови резултати, като нетната печалба възлиза на 85,5 млн. лв., спрямо 90,2 млн. лв. година по-рано, за което влияние оказват по-ниските лихвени приходи, генерирани в среда на продължаващи ниски лихвени равнища, показва годишният отчет на банката, разпространен чрез БФБ - София.През 2017 г. банковата система в България отчита стабилни показатели и добри финансови резултати в условията на устойчив растеж на депозитите и плавно възстановяваща се кредитна и инвестиционна активност. Върху дейността на банките влияние продължава да оказва средата на ниски лихвени равнища, което доведе до спад от 7% на годишна база на нетната печалба на банките в страната (до 1,174 млрд. лв.) През 2017 г. Първа инвестиционна банка акцентира върху разрастване в секторите банкиране на дребно, малки и средни предприятия с фокус върху развитието на потребителското финансиране и трансакционния бизнес. Банката запазва третото си място в банковата система в страната по общо активи, кредити и депозити – 8,84% от банковите активи в България, 10,29% от кредитите в страната и 9,45% от депозитите в страната. Общите приходи от банкови операции възлизат на 389,3 млн. лв., като отчетеното намаление при нетния лихвен доход е отчасти компенсирано от ръст при нетния доход от такси и комисиони и при нетните приходи от търговски операции. За 2017 г. нетният лихвен доход е в размер на 247,6 млн. лв., или с 19,5% по-малко спрямо предходната година, като остава основният източник на доход за банката, съставляващ 63,6% от общите оперативни приходи . Операциите на Fibank в чужбина (клон Кипър) продължават да намаляват в изпълнение на политиката за намаление на портфейла от кредити към чуждестранни юридически лица, като формират едва 0,2% от нетния лихвен доход на банката. За миналата година приходите от лихви се понижават до 340,2 млн. лв., като отразяват пазарната тенденция за намаление при лихвените проценти.
Източник: Инвестор.БГ (10.04.2018)

ПИБ все пак имала интерес да финансира сделката за ЧЕЗ с 80 млн. евро От Първа инвестиционна банка (ПИБ) са изпратили писмо със заявен интерес за участие във финансирането на покупката на българските активи на ЧЕЗ от "Инерком". Това съобщи председателят на временната комисия за ЧЕЗ Жельо Бойчев от БСП, който вчера отчете свършеното до момента. Става въпрос за 80 млн. евро, добави той. Преди около два месеца от ПИБ заявиха, че не са поемали ангажименти за финансирането на сделката. Гинка Върбакова, която е собственик на "Инерком", тогава също отрече, че ПИБ ще финансира част от сделката. Депутатът изреди и справките, писмата и информацията, които комисията е поискала от различни институции по казуса с продажбата на ЕРП-то. Изпратени били и въпроси, свързани с финансирането на сделката - цялата кореспонденция между Българската банка за развитие (ББР) и "Инерком", както и с Първа инвестиционна банка (ПИБ) и "Уникредит". Към момента все още няма отговор от ББР и ако банката не отговори, то депутатите ще потърсят информация от управление "Банков надзор" на БНБ. От "Уникредит" са заявили, че става въпрос за професионална тайна. Бойчев каза още, че депутатите са поискали информация от прокуратурата за това дали срещу бизнесмена Никола Молчан се водят проверки, или има досъдебни производства. На едно от последните заседания на комисията гостува главният прокурор Сотир Цацаров, който беше попитан каква информация има за чеха, който е бил оправдан по съмнение за убийство и който според различни информации е превеждал на една от срещите между ЧЕЗ и "Инерком". "Самото име, което ми цитирате, не ми говори нищо, но ако такъв въпрос бъде зададен заедно с другите въпроси, съответна проверка ще бъде извършена и ще мога да ви дам пълна информация", отговори тогава Цацаров. Срещу Гинка и Славчо Върбакови не се водят преписки и дела. Все пак името на Славчо Върбаков се появява в няколко досъдебни производства, а на съпругата му Гинка - в едно. Тази информация е била поискана от ДАНС и от президента и е била изготвена от прокуратурата. Копие от нея е поискано и от депутатите от временната комисия за ЧЕЗ, каза още Жельо Бойчев. "Ситуацията с ЧЕЗ няма как да се случи в държава, в която институциите са си на мястото. Това, което виждам като действия на институциите, е смущаващо", обобщи председателят на временната комисия. Според него не е нормално месеци наред българската страна в лицето на правителството и на службите да няма нужната информация какво се случва с ключово дружество, което доставя ток на близо 3 млн. души. "Няма обяснения за ситуацията, в която си задаваме въпроси, на които да нямаме отговори", заяви той. Временната комисия за ЧЕЗ ще предложи законодателни промени, свързани с правомощията на енергийния регулатор. "Как и по какъв начин се удостоверява изпълнението на инвестиционната програма на ЕРП-то? Как се гарантира качеството на тази услуга", попита риторично Бойчев.
Източник: Сега (13.04.2018)

ПИБ потвърди пред парламента, че има интерес да финансира сделката за ЧЕЗ с 80 млн. евро Първа инвестиционна банка (ПИБ) е изпратила писмо до временната парламентарна комисия за ЧЕЗ, в което потвърждава, че в края на м.г. е издала писмо за подкрепа на "Инерком България" за сделката за българските активи на енергоразпределителното дружество. В него се посочва, че ПИБ има интерес от участие във финансирането на покупката с 80 млн. евро. В края на февруари премиерът Бойко Борисов внесе в парламента справка, за която обяви, че е предоставена от чешката страна. В нея се посочва, че намерения за отпускането на кредити на "Инерком България" са декларирани от Уникредит Булбанк и Първа инвестиционна банка - в размер съответно на 180 млн. евро и 80 млн. евро. Посочено е, че има и писмо от Българската банка за развитие, в което се изразява готовност за рефинансиране на съществуващия заем на ЧЕЗ от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в размер на 65 млн. евро.
Източник: econ.bg (13.04.2018)

Fibank беше отличена като компания на годината Fibank (Първа инвестиционна банка) беше отличена с награда по време на четвъртото издание на бизнес форума „Компания на годината – Успехът на фокус". Събитието, организирано от сп. Bulgaria Business Review, сп. Business Lady и Business Lady Club, се проведе в хотел „Маринела" под патронажа на вицепремиера по икономическата и демографска политика Валери Симеонов. Присъстваха също заместник-министри от правителството и представители на компании от различни сфери на бизнеса. Призът на Fibank бе присъден в категория „Финансов сектор" за „Иновации и непрекъснато повишаване качеството на предлаганите продукти и услуги". Наградата получи г-жа Севдалина Василева, Изпълнителен директор и член на УС на Fibank. Тя благодари за признанието и доверието на клиентите. През март тази година Fibank представи специалната програма Smart Lady, насочена към жени предприемачи и управители на бизнес, които заемат ключови позиции в своя бранш. Програмата включва не само възможности за кредитиране, а и редица други финансови и нефинансови решения, които да предложат на дамите подкрепа, сигурност и спокойствие. Наградите „Компания на годината" целят да отличат добрите бизнес практики и да фокусират общественото внимание върху иновативни и актуални модели за управление на бизнеса и компанията, като по този начин се поощри предприемачеството сред българската общественост. По време на форума бяха разгледани ключовите компетенции, които се необходими на съвременния човешки ресурс и тенденциите в глобализирането на икономиката и пазарите.
Източник: Стандарт (23.04.2018)

"Техномаркет" увеличи кредитната си линия от ПИБ с още 20 млн. лв. "Техномаркет България" е увеличила кредитната си линия от Първа инвестиционна банка (ПИБ) с още 20 млн. лв. Това става ясно от вписан в Търговския регистър през февруари нов анекс върху действащ договор от 2016 г. между двете страни. Чрез него кредитната линия нараства от първоначално одобрените 24 млн. лв. на 44 млн. лв. В договора с ПИБ, където вече е заложено търговското предприятие на "Техномаркет", като солидарно отговорен длъжник заедно с веригата за техника се включва създадената през октомври миналата година фирма "БЛ - ритейл риъл естейт". Тя е дъщерно дружество на цигарената фабрика "Благоевград БТ", която също е собственик и на мажоритарния дял в "Техномаркет". През последните няколко години приходите на компанията отчитат постоянен спад, като само за 2016 г. оборотът е надолу с 36% до под 300 млн. лв., далеч от рекордните 830 млн. лв. през 2008 г. Така "Техномаркет" загуби лидерската си позиция в сектора, макар да продължава да е на първо място по брой на магазините.
Източник: Капитал (02.05.2018)

Печалбата на ПИБ за 2018-а подсилва резервите Цялата печалба на "Първа инвестиционна банка" АД за 2017 г. в размер на 85.5 млн. лв. се отнася във фонд "Други резерви с общо предназначение". Това става ясно от поканата за свикване на общо събрание на 21 юни. Преди това акционерите ще обсъдят докладите (индивидуален и консолидиран) за дейността на дружеството и годишните финансови отчети (индивидуален и консолидиран) на ПИБ за 2017 година. Мениджърите предлагат да не се изплащат дивиденти на акционерите и да не се извършват други отчисления от печалбата на банката за 2018 г., като целта е включването на положителния финансов резултат от тази година в базовия собствен капитал от първи ред. В дневния ред са и други рутинни точки, като отчет на Директора на дирекция "Вътрешен одит" за дейността на службата през 2017 г. и избиране на нов директор на дирекция "Вътрешен одит". Предложението е за освобождаване на Ралица Богоева от длъжност и избор на Пламен Димитров с мандат от пет години. Акционерите ще изслушат доклад на Одитния комитет, като ще обсъдят предложението за преизбиране на членовете на Одитния комитет и определяне на мандата им. Сред другите точки е предложението за освобождаване на членовете на Надзорния и Управителния съвет от отговорност за дейността им през изминалата година. Предлагат се за обсъждане и промени в устава на банката. При липса на кворум събранието ще се проведе на 6 юли на същото място и при същия дневен ред. Сделки с акции на ПИБ на "БФБ-София", в резултат на които купувачът ще може да упражни правото си на глас в общото събрание, може да се сключват до 5 юни.
Източник: Банкеръ (18.05.2018)

Печалбата на ПИБ за 2017 г. отива за подсилване на капитала Цялата печалба на Първа инвестиционна банка (ПИБ) за 2017 г. в размер на 85.5 млн. лв. ще отиде във фонд "Резервен". Няма да се раздават никакви дивиденти на акционерите. Това става ясно от поканата за свикване на общо събрание на банката, което ще е на 21 юни, съобщи в. "Банкер". През 2016 г. ПИБ бе една от двете банки, които трябваше да увеличат капитала си заради по-лоши резултати по време на прегледа на активите на банковата система. През миналата година банката на Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев съобщи, че е изпълнила всички предписания на БНБ за попълване на капитала. Въпреки това очевидно и тази година е решено да се подсилят резервите на банката, вместо парите да се разпределят на Минев, Мутафчиев и миноритарните акционери. За разлика от ПИБ, която е местна банка, повечето от най-големите банки у нас с чужди собственици вече обявиха, че изнасят печалбите си в чужбина под формата на дивидент. Така зад граница през последните месеци заминаха стотици милиони левове благодарение на ефективната възвращаемост на капитала на чуждите банки на родния пазар. Шефовете на ПИБ предлагат да не се изплащат дивиденти на акционерите и да не се извършват други отчисления от печалбата на банката за 2018 г., като целта е включването на положителния финансов резултат от тази година в базовия собствен капитал от първи ред, съобщава още "Банкер". Според изданието на заседанието на общото събрание ще бъде избран нов директор на дирекция "Вътрешен одит". Предложението е за освобождаване на Ралица Богоева от длъжност и избор на Пламен Димитров с мандат от пет години. Предлагат се за обсъждане и промени в устава на банката.
Източник: Медия Пул (18.05.2018)

Публичното предлагане на "Градус" може да се проведе през юни Публичното предлагане на акции (IPO) на "Градус" ще може да се проведе до края на месец юни, след като на заседание в понеделник Комисията за финансов надзор (КФН) одобри проспекта за публично предлагане на акции на компанията. Очаква се документът да бъде публикуван за информация на инвеститорите, а през тази седмица ще има среща с потенциалните заинтересовани участници в процедурата. Опитът за набиране на 100 млн. лв. през фондовата борса е най-амбициозният от разгара на кризата преди 10 години и при успех ще превърне предлагането на "Градус" в рекордно по големина в историята на българския капиталов пазар, ако надмине 107 млн. лв., които набра Първа инвестиционна банка през 2017 г. Дружеството е пазарен лидер в производството на птиче месо и разплодни яйца и планира да инвестира ресурса в увеличаване на оборотите. Публичното предлагане ще бъде в обем 55.5 млн. акции при зададен ценови диапазон от 1.80 - 2.35 лв. за акция по информация на компанията. От тях новите акции ще са 27 777 778, а още толкова ще се предложат от съществуващите от сегашния капитал (221 млн. акции) - тоест старите собственици ще намалят част от дела си. Ако интересът надхвърли очакванията, може да се предложат допълнителни 6.6 млн. акции. Това означава, че при изкупуване на максималния обем книжа може да се набере ресурс от 111 до 146 млн. лв. Пазарната капитализация при тези параметри би била между 430 и 580 млн. лв., което би направило "Градус" една от най-големите публични компании. За миналата година приходите на компанията са 245.8 млн. лв., а печалбата е почти 40 млн. лв. При записване на всички предложени книжа свободно търгуемият обем акции на компанията (free float) ще бъде значителните за местната борса 25%, тъй като капиталът ще бъде листнат за свободна търговия. Постъпленията ще се използват за увеличение на капацитета за производство на разплодни яйца, в което "Градус" е втори по големина играч на европейския пазар, а също и за уплътняване на капацитета на фабриката за свински колбаси. Това ще доведе до ръст на приходите и печалбите. Предлагането ще се извърши на специалния IPO сегмент за първични публични предлагания на БФБ чрез механизма на IPO аукцион. Той ще се проведе в два последователни дни, а инвестиционният посредник, обслужващ процедурата, е Първа финансова брокерска къща (ПФБК).
Източник: Капитал (30.05.2018)

Mлaдитe xopa в Бългapия нaй-жeлaнитe paбoтoдaтeли y нac ca Неwlеtt Расkаrd Еntеrрrіѕе, "Ko?a-Koлa Xeлeни?" и "Бaн?a ДCK". Toвa пo?aзвa ?лacaциятa зa тoп 50 нa нaй-пpeдпoчитaнитe oт cтyдeнтитe paбoтoдaтeли зa 2018 гoдинa. Toвa coчи изcлeдвaнe нa плaтфopмaтa Grаduаtе Ѕurvеу, чийтo пapтньop y нac e ТоТhеТор. ?poyчвaнeтo e пyбли?yвaнo oт Іnvеѕtоr.bg и ВlооmbеrgТV Вulgаrіа. B cpaвнeниe c пъpвaтa тpoй?a зa 2017 гoдинa Неwlеtt Расkаrd ce изчa?вa нaгope oт тpeтaтa пoзиция зa минaлaтa гoдинa, a ІВМ Вulgаrіа изпaдa oт тoп тpи, ?aтo дeбютaнтът тaм нa нeгoвo мяcтo e "Бaн?a ДCK". Ha cлeдвaщитe тpи мecтa ca cъoтвeтнo "Hecтлe Бългapия", "Coфapмa" и "Ko?a-Koлa Xeлeни? Бизнec Cъpвиcъз Opгaнизeйшън". Cpeд дeceттe нaй-виco?o ?лacиpaли ce ?oмпaнии ca oщe НР Іnс, ЅАР Бългapия, "УниKpeдит Бyлбaн?" и "Бългapия Ep". ?peз 2018 гoдинa oт пъpвитe дeceт oтпaдa Nіѕѕаn. Oт бaн?oвия ce?тop имa oщe ня?oл?o пpeдпoчитaни oт млaдeжитe paбoтoдaтeли - "Aлиaнц Бaн?" (19-тo мяcтo), "Paйфaйзeнбaн?" (23-тo мяcтo), "?ъpвa инвecтициoннa бaн?a" (33-тo мяcтo), OББ (35-тo мяcтo), "Cocиeтe Жeнepaл E?cпpecбaн?" (37-мo мяcтo) и "Цeнтpaлнa ?ooпepaтивнa бaн?a" (43-тo мяcтo). Oт тeлe?oмyни?aциoннитe ?oмпaнии пpиcъcтвaт Vіvасоm нa 17-тa пoзиция и "Moбилтeл" (вeчe A1) нa 41-вa. Cpeд пpeдcтaвитeлитe нa тexнoлoгичния ce?тop в тoп 50 влизaт oщe ІВМ и VМwаrе. Paбoтoдaтeлитe ca ?лacиpaни cпopeд oтгoвopитe нa 7255 cтyдeнти oт 51 yнивepcитeтa в cтpaнaтa, ?aтo тe ca били aн?eтиpaни пpeз пepиoдa 15 фeвpyapи - 15 мaй 2018 гoдинa. Bcич?и тe ca oтгoвopили нa въпpoca ?ъдe биxa иc?aли дa paбoтят и ?a?ви ca мoтивитe им дa избepaт cъoтвeтнaтa ?oмпaния. Eтo и ?oи ca вcич?и, пoпaднaли в cпиcъ?a зa нaй-жeлaнитe paбoтoдaтeли в Бългapия зa 2018 гoдинa:
Източник: Blitz (01.06.2018)

Пропадна изграждането на частен старчески дом в Малки чифлик, продават го за 970 хил. лв. Пропадна изграждането на частен старчески дом във великотърновското село Mалки чифлик. Сградата, вдигната в началото на селото, няма да бъде завършена и е изоставена на груб строеж. Собствениците й Бранимира и Александър Сербезови не могат да обслужват задълженията си по строителството й и имотът вече е прибран от „Първа инвестиционна банка“, в която е заложен, показа проверка на „Борба“. В момента частният старчески дом се предлага и на публична продан от частен съдебен изпълнител за 970 хил. лв., но едва ли някой ще се навие да купи сградата и да я довърши и пусне като дом за възрастни. Тя е триетажна и с внушителната разгъната площ от 2024 кв. метра, която я прави най-голяма в Малки чифлик. Бившите й собственици планирали да развиват бизнес, приютявайки възрастни хора срещу заплащане. Нуждата от подобна услуга в региона е крещяща, защото всички места в домовете за стари хора във Великотърновска област са запълнени. В петте държавни институции няма нито едно свободно място, като поне още толкова, колкото са настанените в тях, чакат да бъдат приети. Шансът за това е някой от домуващите да се откаже или да почине и на негово място да настанят друг човек. Чакането отнема понякога години, а има случаи, в които възрастните хора така и не успяват да прекрачат прага на някой от старческите домове. 130 души живеят в Дома за стари хора „Венета Ботева“ във Велико Търново, който е и най-големият в региона. В него има и отделение за лежащо болни. Над 100 са чакащите за настаняване. Интересът към по-големите домове е по-сериозен, признават от общината. Другият дом на територията на община Велико Търново се намира в село Балван, където са настанени 20 души, а чакащите за приемане са около 5 души. Подобна е ситуацията и в дома в Златарица. Капацитетът на старческия дом в Свищов също е запълнен на 100%. Преди няколко дни са се освободили две места, но веднага са заети и в момента се чакат новите домуващи. Ежедневно постъпват запитвания за приемане и в старческия дом в село Караисен, който разполага с 34 места. Той се е превърнал в истинско женско царство, където живеят 27 жени и само 7 мъже. В него има хора от цяла България – от София, Стара Загора, Пловдив, Русе. Постоянно има запитване и от други населени места, разказа Митка Александрова, която временно изпълнява длъжността управител. Проблемът с недостига на места за хората от третата възраст се задълбочава с всяка изминала година заради застаряване на населението, признават от социалните дирекции. Увеличават се и случаите на самотни възрастни и болни хора, чиито близки и роднини са в чужбина или изобщо нямат такива, а се нуждаят от спешно настаняване, но реално няма къде. В региона има и частни старчески домове, но таксите за настаняване в тях са между 700 и 1500 лв. и са непосилни за по-голямата част от пенсионерите.
Източник: Борба - Велико Търново (15.06.2018)

Директор в "Асарел Медет" финансов лидер на България Директор „Финансово-икономически дейности" в „Асарел-Медет"АД Никола Анев беше отличен в престижния конкурс „Финансов директор на годината'2018". Той стана победител в една от четирите конкурсни категории и получи приза „Планиране и бюджетиране". Конкурсът „CFO of the Year 2018" се организира за пета поредна година от консултантската компания „Ърнст енд Янг – България" с медийното партньорство на списание „Форбс". Той е създаден с идеята да се отличават изключителните финансови лидери на България, които дават своя принос за утвърждаване на добрите професионални практики в сферата на корпоративните финанси. Официалната церемония по обявяването на тазгодишните номинации и победители се проведе на 13 юни в Централния военен клуб в София, а организаторите отчетоха, че това е годината с най-силната конкуренция досега. Никола Анев подчерта, че това е награда за целия екип на „Асарел-Медет"АД и че компанията е пример не само с производствените и финансово-икономическите си резултати, но и със своята корпоративна социална отговорност. В конкурса участваха финансови директори от различни сектори на икономиката: производство, услуги, търговия и банки. Кандидатурите бяха разгледани от независимо жури, чиито членове са успешни бизнес лидери, хора от академичните среди и представители на различни финансови организации. В другите три категории на конкурса - „Управление на финансовата функция", „Контрол и отчетност" и „Ликвидност и риск", бяха отличени финансовите директори на „Сименс", „Монбат", Първа инвестиционна банка и VP Brands International.
Източник: Стандарт (15.06.2018)

Fibank проведе Общо събрание на акционерите На 21 юни 2018 г. в “София Хотел Балкан” се проведе редовно Общо събрание на акционерите на Fibank (Първа инвестиционна банка). На събранието присъстваха: Неделчо Неделчев - Главен изпълнителен директор (CEO) на банката, Светозар Попов - Главен директор Риск (CRO), Севдалина Василева - Главен директор ритейл (CRBO), Чавдар Златев – Главен директор Корпоративно банкиране (CCBO) и Живко Тодоров - Главен финансов директор (CFO). Ръководството на Fibank представи пред присъстващите акционери доклад за дейността и финансовите резултати на банката за 2017 г. Общият размер на активите на Първа инвестиционна банка възлиза на 8,9 млрд. лв. Нетният доход от такси и комисиони нараства с 10,8% спрямо предходната година. За 2017 г. нетните приходи от търговски операции отчитат ръст от 10%. ПИБ увеличава пазарните си позиции в банкирането на дребно и кредитирането на МСП, като се повишава и тежестта им в кредитния й портфейл. Балансовият собствен капитал на Първа инвестиционна банка също се увеличава с 10,6%. Базовият собствен капитал от първи ред (CET1) запазва темповете си на нарастване и достига 12,87%. Ръст се регистрира и по отношение на капитала от първи ред до 15,87% и общата капиталова база до 15.89%. Акционерите гласуваха реализираната нетна печалба от 92 млн. лв. за 2017 г. да бъде капитализирана, което допълнително ще увеличи капиталовата позиция на банката и ще осигури база за допълнителен растеж. С това решение капиталовите показатели се очаква да надминат 13,5% за базов собствен капитал от първи ред и 16,5% за обща капиталова база на консолидирана основа. Общото събрание на акционерите на банката избра „БДО България“ ООД и „МАЗАРС“ ООД за одиторски дружества за 2018 г. Досегашният директор на „Вътрешен одит“ – Ралица Богоева, вече заема позицията Главен директор Информационни технологии и операции. Позицията директор на дирекция „Вътрешен одит“ ще бъде заета от г-н Пламен Димитров, който притежава над 15 години професионален опит.
Източник: Монитор (22.06.2018)

Fibank проведе Общо събрание на акционерите Проведе се редовно Общо събрание на акционерите на Fibank (Първа инвестиционна банка), съобщиха днес (21 юни) от финансовата институция. На събранието присъстваха: Неделчо Неделчев - Главен изпълнителен директор (CEO) на банката, Светозар Попов - Главен директор Риск (CRO), Севдалина Василева - Главен директор ритейл (CRBO), Чавдар Златев – Главен директор Корпоративно банкиране (CCBO) и Живко Тодоров - Главен финансов директор (CFO). Ръководството на Fibank представи пред присъстващите акционери доклад за дейността и финансовите резултати на банката за 2017 година. Общият размер на активите на Първа инвестиционна банка възлиза на 8,9 млрд. лв. Нетният доход от такси и комисиони нараства с 10,8% спрямо предходната година. За 2017-а нетните приходи от търговски операции отчитат ръст от 10 процента. ПИБ увеличава пазарните си позиции в банкирането на дребно и кредитирането на МСП, като се повишава и тежестта им в кредитния й портфейл. Балансовият собствен капитал на Първа инвестиционна банка също се увеличава с 10,6 на сто. Базовият собствен капитал от първи ред (CET1) запазва темповете си на нарастване и достига 12,87 процента. Ръст се регистрира и по отношение на капитала от първи ред до 15,87% и общата капиталова база до 15.89 процента. Акционерите гласуваха реализираната нетна печалба от 92 млн. лв. за 2017 г. да бъде капитализирана, което допълнително ще увеличи капиталовата позиция на банката и ще осигури база за допълнителен растеж. С това решение капиталовите показатели се очаква да надминат 13,5% за базов собствен капитал от първи ред и 16,5% за обща капиталова база на консолидирана основа. Общото събрание на акционерите на банката избра „БДО България“ ООД и „МАЗАРС“ ООД за одиторски дружества за 2018 г. Досегашният директор на „Вътрешен одит“ – Ралица Богоева, вече заема позицията Главен директор Информационни технологии и операции. Позицията директор на дирекция „Вътрешен одит“ ще бъде заета от Пламен Димитров, който притежава над 15 години професионален опит.
Източник: Банкеръ (22.06.2018)

Fibank обяви активи за 8,9 млрд. лева В "София Хотел Балкан" днес се проведе редовно Общо събрание на акционерите на Fibank (Първа инвестиционна банка). На събранието присъстваха Неделчо Неделчев - Главен изпълнителен директор (CEO) на банката, Светозар Попов - Главен директор Риск (CRO), Севдалина Василева - Главен директор ритейл (CRBO), Чавдар Златев – Главен директор Корпоративно банкиране (CCBO) и Живко Тодоров - Главен финансов директор (CFO), съобщиха от банката. Ръководството на Fibank представи пред присъстващите акционери доклад за дейността и финансовите резултати на банката за 2017 г. Общият размер на активите на Първа инвестиционна банка възлиза на 8,9 млрд. лв. Нетният доход от такси и комисиони нараства с 10,8% спрямо предходната година. За 2017 г. нетните приходи от търговски операции отчитат ръст от 10%. ПИБ увеличава пазарните си позиции в банкирането на дребно и кредитирането на МСП, като се повишава и тежестта им в кредитния й портфейл. Балансовият собствен капитал на Първа инвестиционна банка също се увеличава с 10,6%. Базовият собствен капитал от първи ред (CET1) запазва темповете си на нарастване и достига 12,87%. Ръст се регистрира и по отношение на капитала от първи ред до 15,87% и общата капиталова база до 15.89%. Акционерите гласуваха реализираната нетна печалба от 92 млн. лв. за 2017 г. да бъде капитализирана, което допълнително ще увеличи капиталовата позиция на банката и ще осигури база за допълнителен растеж. С това решение капиталовите показатели се очаква да надминат 13,5% за базов собствен капитал от първи ред и 16,5% за обща капиталова база на консолидирана основа. Общото събрание на акционерите на банката избра „БДО България" ООД и „МАЗАРС" ООД за одиторски дружества за 2018 г. Досегашният директор на „Вътрешен одит" – Ралица Богоева, вече заема позицията Главен директор Информационни технологии и операции. Позицията директор на дирекция „Вътрешен одит" ще бъде заета от Пламен Димитров, който притежава над 15 години професионален опит.
Източник: Стандарт (22.06.2018)

Erste Asset Management сключи стратегическо партньорство с ПИБ Fibank (Първа инвестиционна банка) и водещото австрийското дружество Erste Asset Management сключиха споразумение за стратегическо партньорство в предлагането на нови за българския пазар договорни фондове. Erste Asset Management е една от най-успешните международни компании за управление на активи с лидерски позиции в региона на Централна и Източна Европа. Дружеството е част от изтъкнатата австрийска финансова група Erste Group Bank AG, специализиращо в управлението на взаимни и частни фондове. Като партньор на Erste Asset Management в Източна Европа – Първа инвестиционна банка ще предлага на своите клиенти възможности за инвестиции във фондовете, управлявани от австрийската финансова институция. Чрез партньорството си с ПИБ, Erste Asset Management за първи път стъпва и на българския пазар. Fibank ще предлага четири договорни фонда, които са регистрирани в България и управлявани в Австрия. Фондовете се отличават с висока ликвидност, като инвеститорите в тях могат да придобиват и продават дялове по всяко време. Те са предназначени както за инвеститори физически лица, така и за институционални такива. Г-н Хайнц Беднар, Изпълнителен директор на Erste Asset Management, подчерта: "Ние имаме много сходни идеи за нуждата от сигурно и печелившо управление на фондове в региона. Ще се радваме да работим съвместно с утвърден и надежден партньор като Първа инвестиционна банка".
Източник: Монитор (29.06.2018)

ТБ Първа Инвестиционна Банка АД-София (5F4) Уведомление за промени в устава на Първа инвестиционна банка АД, обявени в Търговския регистър.
Източник: БФБ (18.07.2018)

ТБ Първа Инвестиционна Банка АД-София (5F4) ТБ Първа Инвестиционна Банка АД-София представи тримесечен отчет за Второ тримесечие на 2018г.
Източник: БФБ (01.08.2018)

Печалбата на ПИБ за шестмесечието е 45 млн. лв. Нетната печалба на Първа инвестиционна банка за първите шест месеца на 2018 г. възлиза на 45.4 млн. лв., което е с 4.8 млн. лв. повече спрямо същия период на 2017 г., показват данните от счетоводния ? баланс, съобщи Банкеръ. През тази година, както и през 2017 г., ПИБ не е разпределяла дивидент за своите акционери. Печалбата е внесена в резерва на банката. Общите приходи от банкови операции на ПИБ за полугодието са 181 млн. лева. Нетният лихвен доход е в размер на 121 млн. лв., а нетният доход от такси и комисиони - 46 млн. лева. Активите на финансовата институция към края на юни достигнаха 8.87 млрд. лв., като ръстът за шестмесечието е 228 млн. лв. Депозитите от други клиенти от началото на годината са нараснали с 260 млн. лв. и са в размер на 7.598 млрд. лв. Собствен капитал на ПИБ към края на първото полугодие на 2018 г. е 870 млн. лева. Към 30 юни общият брой на клоновете и офисите на ПИБ в България е 154.
Източник: Медия Пул (01.08.2018)

Печалбата на ПИБ за полугодието расте до 45.447 млн. Лева Нетната печалба на ТБ "Първа инвестиционна банка" АД - София за първите шест месеца на тази година възлиза на 45.447 млн. лв., което е с 4.845 млн. лв. повече спрямо същия период на 2017-а. Това показват числата в счетоводния й баланс в края на юни. Общите приходи от банкови операции на ПИБ за този период са на стойност 181.378 млн. лева. Най-голям принос за този резултат имат нетният лихвен доход на кредитната институция, който е в размер на 121.443 млн. лв., и нетният доход от такси и комисиони - общо 46.229 млн. лева. Активите на финансовата институция към края на юни достигнаха 8.871 млрд. лв., като ръстът за шестмесечието е от 228 млн. лв. и по този начин "Първа инвестиционна банка" АД запазва мястото си сред водещите кредитни институции в българската банкова система. Депозитите от други клиенти от началото на годината са нараснали с 260 млн. лв. и са в размер на 7.598 млрд. лв. и по този показател отново банката затвърждава позицията си в първите кредитни институции в страната. Счетоводният собствен капитал на ПИБ към края на първото полугодие на 2018 г. възлиза на 870 млн. лева. Вземанията от клиенти по балансова стойност са в размер на 5.189 млрд. лв., а те нарастват за първите шест месеца със 171 млн. лева. През тази година, както и през 2017-а, ПИБ не е разпределяла дивидент за своите акционери. Печалбите са били внесени в резервите на дружеството. Към 30 юни общият брой на клоновете и офисите на "Първа инвестиционна банка" АД в България е 154, като те отразяват придържането към политиката за синергия и поддържане на оптимална ефективност на клоновата мрежа на банката. "Първа инвестиционна банка" АД е публично дружество, част от чиято основна дейност е публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставянето на кредити или друго финансиране. В този смисъл за периода до 30 юни 2018 г. не са настъпили събития извън обичайната дейност на Банката. Към края на юни акционерният капитал на ПИБ е в размер на 110 млн. лв., разпределен в същия брой акции. Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са най-големите акционери, като си поделят по 42.50% от книжата с право на глас. Останалите 15% от акциите на ПИБ се търгуват на "Българска фондова борса" АД, а дружеството е част от основния индекс SOFIX. От членовете на управителния съвет акции на ПИБ имат Неделчо Неделчев, който е и главен изпълнителен директор на банката - 350 броя, Чавдар Златев (изпълнителен директор) - 523 акции, и Надя Кошинска, член на УС - 234 броя.
Източник: Банкеръ (01.08.2018)

ТБ Първа Инвестиционна Банка АД-София (5F4) ТБ Първа Инвестиционна Банка АД-София представи тримесечен консолидиран отчет за Второ тримесечие на 2018г.
Източник: БФБ (03.09.2018)

На проведено заседание на Съвета на директорите на БФБ-София АД по Протокол № 55 от 11.09.2018 г, са взети следните решения: I. Преразглеждане на базата на SOFIX Първите 15 емисии акции, отговарящи на изискванията на чл. 9 от Правилата и т. 3 от Приложение 1 и класирани съгласно изискванията на т. 4-7 от Приложение 1, са както следва: Борсов код Наименование Фрий-флоут пазарна капитализация (лв) Медиана на седмичния оборот (лв) Брой сделки Средно-аритметична стойност на спреда 6C4 Химимпорт АД-София 138672750 262711 1935 0.02505605 6A6 Адванс Терафонд АДСИЦ-София 102539361 123925 1546 0.01359743 3JR Софарма АД-София 225893241 108144 1476 0.01541421 5BU Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ-София 33954443 38064 646 0.02991325 SKK Сирма Груп Холдинг АД-София 30987378 54256 802 0.04797154 5F4 ТБ Първа Инвестиционна Банка АД-София 63855000 28725 673 0.07506255 5MH М+С хидравлик АД-Казанлък 65997342 16381 560 0.05058748 SO5 Софарма трейдинг АД-София 64205405 12743 511 0.0467325 4CF ТБ Централна кооперативна банка АД-София 48887406 15837 583 0.05022646 0EA Елана Агрокредит АД-София 29468482 21180 587 0.0502549 5MB Монбат АД-София 55161600 30835 474 0.059555 6AB Албена АД-к.к. Албена 67971761 14148 417 0.0606985 5SR Стара планина Холд АД-София 83051325 11594 329 0.07627606 4EH Еврохолд България АД-София 110290394 10708 340 0.10014956 5V2 Холдинг Варна АД-Варна 85992327 11648 252 0.08198378
Източник: БФБ (12.09.2018)

На проведено заседание на Комисията по индексите към БФБ-София АД на 11.09.2018г. са взети следните решения: I. Във връзка с т.12 от Приложение №1 (Методология за изчисляване на SOFIX) към Правилата за изчисляване на индекси на Българска Фондова Борса, Комисията по индексите взе решение следните коефициенти за фрий-флоут да бъдат валидни за следващия тримесечен период: Борсов код Емисия Фрий-флоут коефициент 6C4 Химимпорт АД-София 0.2704 6A6 Адванс Терафонд АДСИЦ-София 0.5877 3JR Софарма АД-София 0.4148 5BU Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ-София 0.8686 SKK Сирма Груп Холдинг АД-София 0.6070 5F4 ТБ Първа Инвестиционна Банка АД-София 0.1500 5MH М+С хидравлик АД-Казанлък 0.2261 4CF ТБ Централна кооперативна банка АД-София 0.2483 0EA Елана Агрокредит АД-София 0.6876 5MB Монбат АД-София 0.1768 6AB Албена АД-к.к. Албена 0.3059 5SR Стара планина Холд АД-София 0.5859 4EH Еврохолд България АД-София 0.3384 5V2 Холдинг Варна АД-Варна 0.4322 T57 Трейс груп холд АД-София 0.2403
Източник: БФБ (12.09.2018)

II. Във връзка с т.14 от Приложение №1 (Методология за изчисляване на SOFIX) към Правилата за изчисляване на индекси на Българска Фондова Борса, Комисията по индексите взе решение тегловите коефициенти да се определят на база на структурата на индекса към 21.09.2018 г. III. Във връзка с т.11 от Приложение №2 (Методология за изчисляване на BGBX40) към Правилата за изчисляване на индекси на Българска Фондова Борса, Комисията по индексите взе решение следните коефициенти за фрий-флоут да бъдат валидни за следващия тримесечен период: Борсов код Емисия Фрий-флоут коефициент 6C4 Химимпорт АД-София 0.2704 6A6 Адванс Терафонд АДСИЦ-София 0.5877 3JR Софарма АД-София 0.4148 5BU Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ-София 0.8686 0EA Елана Агрокредит АД-София 0.6876 6S6 Софарма имоти АДСИЦ-София 0.2211 SKK Сирма Груп Холдинг АД-София 0.6070 SO5 Софарма трейдинг АД-София 0.2729 5MH М+С хидравлик АД-Казанлък 0.2261 4CF ТБ Централна кооперативна банка АД-София 0.2483 5F4 ТБ Първа Инвестиционна Банка АД-София 0.1500 5MB Монбат АД-София 0.1768 T57 Трейс груп холд АД-София 0.2403 5SR Стара планина Холд АД-София 0.5859 4EH Еврохолд България АД-София 0.3384 6AB Албена АД-к.к. Албена 0.3059 5DOV Доверие Обединен Холдинг АД-София 0.5811 3MZ Свилоза АД-Свищов 0.0674 5V2 Холдинг Варна АД-Варна 0.4322 BSO Българска фондова борса АД-София 0.4995 4KX Корадо-България АД-Стражица 0.1633 3CZ ЧЕЗ Разпределение България АД-София 0.2601 57E ЕМКА АД-Севлиево 0.2188 T43 Зърнени Храни България АД-София 0.2001 4ID Индустриален Холдинг България АД-София 0.4503 4HE Хидравлични елементи и системи АД-Ямбол 0.2020 6S7 Синергон Холдинг АД-София 0.5002 3NB Неохим АД-Димитровград 0.2370 A72 Агрия Груп Холдинг АД-Варна 0.1796 6F3 ФеърПлей Пропъртис АДСИЦ-София 0.1149 5BP Билборд АД-София 0.2508 6SOA София Комерс-Заложни къщи АД-София 0.2900 6AM Алкомет АД-Шумен 0.0990 4I8 Индустриален Капитал Холдинг АД-София 0.4876 A4L Алтерко АД-София 0.1532 5BR Параходство Българско речно плаване АД-Русе 0.2385 52E Елхим Искра АД-Пазарджик 0.2636 0SP Спиди АД-София 0.1010 4L4 Лавена АД-Шумен 0.1420 7TH Чайкафарма Висококачествените лекарства АД-София 0.0432
Източник: БФБ (12.09.2018)

ЕЦБ ще проверява шест български банки Европейската централна банка (ЕЦБ) е избрала да провери шест от най-големите банки у нас във връзка със заявката на България за членство в Банковия съюз на ЕС, научи Mediapool от свои източници. В списъка най-вероятно ще влязат трите най-големи трезора – УниКредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ, а също и Първа инвестиционна банка (ПИБ). Одиторите от Фонда за преструктуриране се очаква да пристигнат у нас на 10 ноември. Кабинетът подаде официално искане за членство в Банковия съюз на 18 юли тази година, след като на 29 юни в писмо до евроинституциите правителството пое шест ангажимента като условие България да бъде приета в "чакалнята" на еврозоната – ERMII, като едно от тях бе тъкмо влизането в Банковия съюз. Тогава София получи политическо обещание от Брюксел влизането в ERMII и Банковия съюз да стане в един и същи ден. Според графика, който България сама си е поставила, това трябва да стане към юли 2019 г. Другите условия, с които България се ангажира, бяха засилване на макропруденциалния надзор, на контрола над небанковия финансов сектор (особено застраховането), на борбата с прането на пари, на управлението на държавните предприятия и уреждането на проблемите с несъстоятелността. В изпълнение на целта през август тази година правителството одобри план за действие за присъединяване към Банковия съюз и ERMII, за който миналата седмица Министерството на финансите потвърди, че продължава да изпълнява. За да влезе в Банковия съюз, България се съгласи ЕЦБ предварително да извърши детайлен преглед на активите на избрани от нея банки. Досега официално не е обявявано кои са те. През 2016 г. банковата система у нас бе подложена също на мащабен преглед на активите, но тогава той бе извършен под ръководството на БНБ, а резултатите бяха неочаквано положителни. Оказа се, че само две банки – ПИБ и Инвестбанк, имат известни проблеми с капитала си, за които впоследствие се оказа, че са преодолени. Влизането в Банковия съюз става чрез т. нар. "тясно сътрудничество" с ЕЦБ. Държавата членка подава искането си за сътрудничество, а крайното решение се взима от управата на ЕЦБ във Франкфурт след съответните проверки.
Източник: Медия Пул (11.10.2018)

ПИБ глобена с 200 000 лв. за нередности по кредит Българската народна банка (БНБ) за пръв път оповести по своя инициатива наложена административна санкция срещу конкретна банка в хода на регулярната си надзорна дейност. "Банков надзор" е наложил глоба в размер на максимално позволените по закон 200 000 лв. на Първа инвестиционна банка (ПИБ) за това, че е приела като обезпечение по предоставен кредит емитирани от самата банка акции. Това е в нарушение на чл. 60, ал. 1 от Закона за кредитните институции, който изрично забранява подобни операции. За пръв път информацията е публикувана на сайта на БНБ през август тази година, но без да се съобщава името на банката. През октомври се появява ново съобщение с подробности около глобата. От него става ясно, че на 10 октомври въпросният кредит е погасен, а обезпечението - заличено. Според промени в Закона за кредитните институции БНБ е длъжна да публикува на интернет страницата си информация за наказателните постановления за нарушение на закона. Според източници на в. "Капитал" кредитът е бил на стойност 20 млн. евро и е бил отпуснат на единия от основните акционери в ПИБ.
Източник: Медия Пул (12.10.2018)

ТБ Първа Инвестиционна Банка АД-София (5F4) ТБ Първа Инвестиционна Банка АД-София представи тримесечен отчет за Трето тримесечие на 2018г.
Източник: БФБ (01.11.2018)

БНБ определи 10 важни банки с по-висок буфер за отпуснати заеми БНБ определи 10 системно значими банки и изтегли за по-ранна дата от октомври по-високите капиталови буфери. С тях, трезорите трябва да гарантират раздадени от тях рискови активи. Във важната десятка влизат трезорите, от които основно зависи стабилността на банковата система. Най-вероятно те ще бъдат надзиравани от ЕЦБ, а БНБ ще концентрира надзора си към по-малките банки. Преди да обяви решението си, Управителният съвет на централната банка е уведомил Европейската комисия, Европейския съвет за системен риск, Европейския банков орган и централните банки на държавите членки. В Топ 10 влизат УниКредит Булбанк, ОББ, Първа инвестиционна банка, Банка ДСК, Сосиете Женерал Експресбанк, Райфайзенбанк, Пощенска банка, Централна кооперативна банка, Българска банка за развитие и Банка Пиреос България. През септември, БНБ обяви, че от 1 октомври 2019 г. ще вдигне капиталовия буфер от нула, колкото бе досега, до 0,50%. Тогава, централните банкери предупредиха, че срокът за влизане в сила на това изискване може да бъде изтеглен по-рано. От решението в понеделник става ясно, че задължават четири банки от челната десятка още от 1 януари 2019 г. да заделят по-високи суми от тази летва. Това са УниКредит Булбанк, ОББ, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка. За тях буферът става 0,75% от рисковите им активи, а през 2020 г. ще бъде 1% от тях. Сосиете Женерал Експресбанк, Райфайзенбанк, Пощенска банка и ЦКБ ще отделят 0,50% от 1 януари, вместо от 1 октомври, става ясно още от решението. Българската банка за развитие и за Банка Пиреос България също трябва да гарантира отпусканите от нея заеми с по-висок от досегашния, но под обявената предварително летва. Те ще внасят по 0,25% през 2019 г. и 0,50% през 2020 г.
Източник: 24 часа (06.11.2018)

ТБ Първа Инвестиционна Банка АД-София (5F4) Информираме Ви, че с настоящото Първа инвестиционна банка АД, в качеството си на публично дружество, кани миноритарните си акционери на регулярна среща с ръководството на ПИБ АД, която ще се проведе на 15 ноември 2018 г. от 11:30 часа в конферентната зала в сградата на Банката на бул. „Драган Цанков“ № 37. Миноритарните акционери се поканват да заявят своето участие до края на работния ден на 13 ноември 2018 г. на адрес ir@fibank.bg.
Източник: БФБ (08.11.2018)

Пощенска банка купува Пиреос за 75 млн. евро Пощенска банка купува Банка Пиреос за 75 млн. евро, след като централите на двете институции в Атина подписаха споразумение за финализиране на сделката за придобиване. В конкуренцията за покупката с оферти по информация на "Капитал" са участвали още БАКБ и Инвестбанк, както и активен в региона фонд. Продажбата на малката банка тече от месеци заради натиск, оказан от кредиторите на гръцките им банки-майки да се разделят с нестратегически активи покрай дълговата криза в южната съседка. Резултатът от сделката ще е в подобрение на позицията на Пощенска банка, която в момента е пета по размер на активите на българския пазар. Заявеното отсега намерение на купувача е да осъществи сливане и така да стане №3 по активи на пазара. След приключване на сделката Пощенска ще остане единствената гръцка банка в страната. Към деветмесечието на тази година Пощенска банка има активи за 8.1 млрд. лв., а Пиреос банк България е с 3.1 млрд. лв. активи. Прогнозите са, че сумарните активи на Пощенска банка след сделката ще надхвърлят 5 млрд. евро, с което институцията ще изпревари ПИБ и може би ОББ, която неотдавна престана да е гръцка, след като я придоби белгийската КВС. Според очакванията, от синергии след сделката ще бъдат постигнати приходи от 150 млн. евро преди провизии и нетна печалба от 70 млн. евро. Към момента в Пиреос Банк работят повече от 900 души, а клоновата мрежа наброява 70 офиса в цялата страна.
Източник: Капитал (08.11.2018)

ЕЦБ влиза в 6 банки у нас още през ноември Банковият надзор в ЕЦБ ще извърши цялостна оценка на шест български банки, съобщиха от централата на банката и БНБ. Оценката се провежда в контекста на искането от страна на България за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ. Резултатите ще бъдат публично обявени през юли 2019 г. Цялостната оценка е задължителна част от процеса на установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и националния компетентен орган на държава членка на ЕС, чиято парична единица е различна от еврото. На оценка ще бъдат подложени следните шест банки: УниКредит Булбанк АД, Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД, Първа инвестиционна банка АД, Централна кооперативна банка АД и Инвестбанк АД. Прегледът на качеството на активите и стрес тестът ще се основават на методологиите, които банковият надзор в ЕЦБ прилага в редовните си цялостни оценки на банките с актуална класификация като значими или с възможност да станат значими. Процедурата ще започне през ноември 2018 г., а резултатите – в агрегиран вид и поотделно за всяка банка – се очаква да бъдат публикувани през юли 2019 г. Крайната дата за целите на процедурата ще бъде 31 декември 2018 г. Според механизма за тясно сътрудничество, националният компетентен орган, какъвто е БНБ, ще бъде задължен да приеме всяка изискана от ЕЦБ мярка по отношение на кредитните институции. Успоредно с това банковият надзор в ЕЦБ работи в тясно сътрудничество с Българската народна банка с оглед на потенциалната и? бъдеща роля на национален компетентен орган, за да подпомогне безпрепятственото и? интегриране в единния надзорен механизъм.
Източник: 24 часа (13.11.2018)

ЕЦБ обяви кои шест български банки ще проверява Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви кои ще бъдат шестте български банки, за които ще стартира преглед на качеството на активите и стрес тест. Това е част от процеса по искането на България за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ, което е първата стъпка към присъединяване към единния банков съюз. Включването ни в него от своя страна трябва да предхожда влизането на България в механизма ЕRМ ІІ. Според официалното съобщение на финансовата институция това ще бъдат трите най-големи банки - УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, както и Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка и Инвестбанк. "Цялостната оценка е задължителна част от процеса на установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и националния компетентен орган на държава членка на ЕС, чиято парична единица е различна от еврото", посочват от ЕЦБ. Прегледът на активите на финансовите институции и стрес тестовете ще започнат още през този месец, а резултатите от тях ще бъдат готови и публикувани през юли следващата година.
Източник: Money.bg (13.11.2018)

ТБ Първа Инвестиционна Банка АД-София (5F4) Уведомление относно проведена среща на ръководството с миноритарни акционери на Първа инвестиционна банка.
Източник: БФБ (19.11.2018)

ТБ Първа Инвестиционна Банка АД-София (5F4) ТБ Първа Инвестиционна Банка АД-София представи тримесечен консолидиран отчет за Трето тримесечие на 2018г.
Източник: БФБ (03.12.2018)

На проведено заседание на Комисията по индексите към БФБ-София АД на 03.12.2018г. са взети следните решения: I. Във връзка с т. 12 от Приложение № 1 (Методология за изчисляване на SOFIX) към Правилата за изчисляване на индекси на Българска Фондова Борса, Комисията по индексите взе решение следните коефициенти за фрий-флоут да бъдат валидни за следващия тримесечен период: Борсов код Емисия Фрий-флоут коефициент 6A6 Адванс Терафонд АДСИЦ-София 0.5877 5BU Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ-София 0.8686 4EH Еврохолд България АД-София 0.3394 5MH М+С хидравлик АД-Казанлък 0.2338 5SR Стара планина Холд АД-София 0.5859 6AB Албена АД-к.к. Албена 0.3059 6C4 Химимпорт АД-София 0.2704 T57 Трейс груп холд АД-София 0.2403 5V2 Холдинг Варна АД-Варна 0.3883 5F4 ТБ Първа Инвестиционна Банка АД-София 0.15 5MB Монбат АД-София 0.1768 SKK Сирма Груп Холдинг АД-София 0.607 3JR Софарма АД-София 0.415 0EA Елана Агрокредит АД-София 0.6876 4CF ТБ Централна кооперативна банка АД-София 0.2483 II. Във връзка с т. 14 от Приложение № 1 (Методология за изчисляване на SOFIX) към Правилата за изчисляване на индекси на Българска Фондова Борса, Комисията по индексите взе решение тегловите коефициенти да се определят на база на структурата на индекса към 21.12.2018 г.
Източник: БФБ (04.12.2018)

III. Във връзка с т. 11 от Приложение № 2 (Методология за изчисляване на BGBX40) към Правилата за изчисляване на индекси на Българска Фондова Борса, Комисията по индексите взе решение следните коефициенти за фрий-флоут да бъдат валидни за следващия тримесечен период: Борсов код Емисия Фрий-флоут коефициент 6A6 Адванс Терафонд АДСИЦ-София 0.5877 5BU Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ-София 0.8686 4EH Еврохолд България АД-София 0.3394 4HE Хидравлични елементи и системи АД-Ямбол 0.202 5MH М+С хидравлик АД-Казанлък 0.2338 5BR Параходство Българско речно плаване АД-Русе 0.2385 4I8 Индустриален Капитал Холдинг АД-София 0.4927 57E ЕМКА АД-Севлиево 0.2258 52E Елхим Искра АД-Пазарджик 0.2636 5SR Стара планина Холд АД-София 0.5859 6S6 Софарма имоти АДСИЦ-София 0.2221 6F3 ФеърПлей Пропъртис АДСИЦ-София 0.106 6AM Алкомет АД-Шумен 0.099 6AB Албена АД-к.к. Албена 0.3059 A72 Агрия Груп Холдинг АД-Варна 0.1796 3NB Неохим АД-Димитровград 0.237 4KX Корадо-България АД-Стражица 0.1744 SO5 Софарма трейдинг АД-София 0.2709 T43 Зърнени Храни България АД-София 0.2001 6C4 Химимпорт АД-София 0.2704 T57 Трейс груп холд АД-София 0.2403 5DOV Доверие Обединен Холдинг АД-София 0.5794 5BP Билборд АД-София 0.2508 5V2 Холдинг Варна АД-Варна 0.3883 4L4 Лавена АД-Шумен 0.142 4ID Индустриален Холдинг България АД-София 0.4503 3CZ ЧЕЗ Разпределение България АД-София 0.2601 5F4 ТБ Първа Инвестиционна Банка АД-София 0.15 6SOA София Комерс-Заложни къщи АД-София 0.2929 5MB Монбат АД-София 0.1768 A4L Алтерко АД-София 0.1552 SKK Сирма Груп Холдинг АД-София 0.607 7TH Чайкафарма Висококачествените лекарства АД 0.0433 3MZ Свилоза АД-Свищов 0.0674 3JR Софарма АД-София 0.415 0EA Елана Агрокредит АД-София 0.6876 4CF ТБ Централна кооперативна банка АД-София 0.2483 0SP Спиди АД-София 0.101 6S7 Синергон Холдинг АД-София 0.5002 BSO Българска фондова борса АД-София 0.4995 IV. Във връзка с т. 12 от Приложение № 2 (Методология за изчисляване на BGBX40) към Правилата за изчисляване на индекси на Българска Фондова Борса, Комисията по индексите взе решение тегловите коефициенти да се определят на база на структурата на индекса към 21.12.2018 г. • Данните за фрий-флоут за емисиите от SOFIX и BGBX40 са медианната стойност за периода 2 септември 2018г - 1 декември 2018г. • Новите коефициенти за фрий-флоут ще влязат в сила, считано от 27.12.2018г. • Новите теглови коефициенти влизат в сила, считано от 27.12.2018г.
Източник: БФБ (04.12.2018)

"Макс Телеком" бе обявена в несъстоятелност Софийски градски съд (СГС) обяви оператора "Макс Телеком" ООД в неплатежоспособност с начална дата 31 декември 2016 година. Решението на съда е взето вчера и вече е вписано в Търговския регистър. Делото е заведено от "М Сат Кейбъл" ЕАД, като компанията трябва да получи общо 116 хил. лева. В хода на производството става ясно, че "Нокиа Сълюшънс енд Нетуъркс" ЕООД е кредитор с 2,3 млн. лева по договор от март 2014 година. "Макс Телеком" имаше и договор за овърдрафт до €17 милиона с ПИБ, като банката пристъпи към принудително изпълнение. Вещото лице на съда констатира, че от 2012 до края на 2017 г. собственият капитал на "Макс Телеком" е отрицателен, с изключение на 2015 г., а задълженията достига 47 милиона лева към края на миналата година. Лицензът на "Макс Телеком", заложен в ПИБ, бе придобит от "Ти.ком" през септември м.г. Дружеството също има кредит към същата банка в размер на 41 млн. лв.Собственик на "Макс Телеком" бе Даниил Купсин, който е с руски произход. Той закупи компанията от Красимир Стойчев през 2013 г. През 2017 г. имаше преговори "Булсатком" да купи "Макс Телеком", но те не доведоха до сделка.
Източник: 24 часа (19.12.2018)