Агрополихим АД - Девня - Кратък фирмен профил

"Агрополихим": Новият голям миноритарен акционер в "Неохим" През последните няколко години "Неохим" трудно се свързва с модерен производител на торове. От края на 2022 г. отделни инсталации в предприятието периодично аварират и спират работа. Затова и решението на далеч по-успешния му конкурент "Агрополихим" да влезе като акционер в димитровградския завод чрез дъщерното си дружество "Рея венчърс" на пръв поглед изглежда странно. Компанията обаче е убедена, че "Неохим" има своето място на пазара, а тя може да помогне с технологично ноу-хау, както и с решения за намаляване на въглеродните емисии, които ще имат все по-голяма тежест в себестойността на продукцията. Това е причината за сключения миналата есен договор с чешката Agrofert, според който "Рея венчърс" придобива българското й дружеството "Феборан", което от своя страна държи 20.3% от акциите в "Неохим". Сделката беше одобрена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в края на декември и се финализира тази седмица. Начело на "Феборан" като управител застава Димитър Лексин, който е финансов директор и член на борда на "Агрополихим" и изпълнителен директор на "Рея венчърс". Заедно с придобития междувременно миноритарен пакет на Българската фондова борса общото участие на "Рея венчърс" в "Неохим" достига 24.03%. "Феборан" стана собственост на Agrofert в средата на 2023 г., когато чешката компания придоби азотния бизнес на австрийския химически концерн Borealis. Наред с производствени активи, търговска и дистрибуторска мрежа в пакета влизаше и българското дружество. Няколко месеца по-късно от "Агрополихим" получават индикации, че Agrofert има интерес да продаде "Феборан" (съответно дела си в "Неохим"). След одобрение на сделката от КЗК и изтичане на срока за обжалване продажбата на практика е приключена веднага. Модернизацията на димитровградския завод ще изисква значителни инвестиции - от порядъка на няколко десетки милиона евро, по оценка на новия акционер. А това ще означава, че дружеството ще трябва да спре изплащането на дивиденти за няколко години. По пътя на технологичното обновление обаче "Агрополихим" може да помогне. Заводът в Девня е практически преобразен след приватизацията, като досега в него са инвестирани над 600 млн. лв. Още през 2005 г. в цеха за азотна киселина бяха внедрени катализатори, които значително намаляват емисиите на диазотен оксид - газ с много висок парников потенциал. В момента компанията работи по амбициозен проект за удвояване на капацитета на цеха за азотна киселина чрез изграждане на нова линия. "Агрополихим" може да е полезен в решаването и на друго предизвикателство - затягащите се изисквания за въглеродни емисии. "Неохим" продължава да използва природен газ за производството на амоняк - един от междинните продукти за производството на амониев нитрат, но с времето безплатните квоти в рамките на Европейската схема за търговия с емисии плавно намаляват. В същото време през 2030 г. в сила ще влезе Директивата за възобновяеми енергийни източници (RED III), която изисква поне 42% от суровините да бъдат с неорганичен произход - т.нар. зелен амоняк. Тъй като той обаче е 2-3 пъти по-скъп от традиционния "сив" амоняк и няма как да се компенсира по веригата на доставка до крайния продукт, очакванията са това изискване да бъде смекчено и да се позволи използването на "син" амоняк - той също се прави от природен газ, но въглеродните емисии се улавят и се съхраняват. Още преди години "Агрополихим" започна да внася амоняк, вместо да си го произвежда сама от природен газ, за което си изгради и терминал на пристанището в Девня. Неотдавна пък се насочи към "син" амоняк, което й позволява да произвежда амониев нитрат с намален въглероден отпечатък и да остане конкурентна на пазара. Сега дистрибуцията на амоняк се очертава като нов бизнес сегмент, който компанията ще развива паралелно с основната си дейност. Компанията планира да купи 100 железопътни цистерни за транспортиране на амоняк, които трябва да пристигнат от есента на тази година до пролетта на 2026 г. Инвестира и в подобряване на вътрешнозаводската железопътна инфраструктура, което ще увеличи капацитета й за обработка на жп товари. Дали димитровградският завод ще се възползва от тези възможности и изцяло ще изключи природния газ отново зависи от ръководството на компанията. На пазар като българския, където двата основни играча имат общо 70-80% пазарен дял, излизането на единия ще създаде пазарен вакуум. Затова "Агрополихим" има за цел да запази завода в Димитровград работещ със своя пълен производствен капацитет.