Държавна консолидационна компания ЕАД - София

Проектобюджет 2026 се очертава с голям дефицит, но с очаквания ръст на минималната работна заплата в бордовете на държавните фирми се очакват нови рекордни нива на възнагражденията. С евентуално увеличение на минималната работна заплата на 1213 лв. от 1 януари максималната заплата на изпълнителните директори на държавните дружества вече ще доближи 22 000 лв. Заплатите на изпълнителните директори се изчислява по формула в зависимост от серия показатели, като има горна граница - не може да надхвърля 18-кратния размер на минималната работна заплата. При минимална заплата от 1077 лв. за 2025 г. максимумът беше 19 386, с очаквания ръст на МРЗ до 1213 лв. лимитът скача на 21 834 лв. Лимитът на заплатите на редовите членове на бордовете. е 6 минимални работни заплати или възнаграждения до 7278 лв. от 2026 г. През 2022 г. ОИСР публикува специален доклад за моделите за изчисляване на възнагражденията и достигнатите равнища при изпълнителни директори и управителни и надзорни съвети в държавните дружества в 36 страни. От общо 22 държави, предоставили данни, България се оказа в челната петица по високи годишни заплати на обикновените членове на бордовете с достигнато ниво от 125 % спрямо средните годишни заплати в страната. Освен че взимат високи възнаграждения спрямо средните годишни заплати в страната, членовете на бордовете на държавните фирми у нас са сред малкото, които имат право на бонуси в зависимост от резултатите. Това са така наречените тантиеми, които се дават при нарастване на печалбата и липса на непокрити загуби или просрочени задължения. Само в 6 от 36 страни е предвидено такова допълнително стимулиране, като в групата освен България попадат Чили, Чехия, Перу, Филипините и Словакия. В абсолютни стойностите заплатите на изпълнителните директори на българските държавни предприятия са ниски на фона на други страни. Ако нивата се мерят спрямо средните заплати в страната обаче сме по-близо до средата. ОИСР има много сериозни изисквания към обосноваването на нуждата от съществуване на държавна собственост, гарантирането на правилата за честна конкуренция и правната форма, под която държавните фирми да функционират. Организацията е принципно против създаването на специални правни форми за съществуване на държавните предприятия и препоръчва придържането към общото корпоративно право, както и преобразуване на създадените със специални закони предприятия в обикновени търговски дружества, в случай, че изпълняват предимно търговска дейност или в административни структури, ако преследват по-скоро публични цели. В изпълнение на тази политика в България от 2022 г. се опитва да приеме програма за преобразуване на държавните предприятия, създадени със специални закони, и не успява. В този списък попадат общо 16 държавни предприятия, сред които НКЖИ, РВД и пристанищата, държавните горски предприятия. По закон тези предприятия не могат да се обявяват в несъстоятелност, за част от тях съществуват изрични забрани да поемат дълг или да издават гаранции. Много от тях не извършват търговска дейност с цел печалба. По силата на закона тези държавни предприятия хем са търговци, хем не са търговски дружества. Последно изготвеният за целта анализ за преобразуване бе актуализиран преди броени дни от правителството Желязков. Правителството обясни как не вижда необходимост да преобразува голямата част от предприятията независимо от мнението на ОИСР и настоява, че правната форма на тези предприятия не пречи и има и други държави, в които държавните фирми съществуват по силата на специални закони. Интересен е случаят с Българския спортен тотализатор, като според последната концепция на кабинета дружеството изпълнява предимно търговска дейност и ще бъде преобразувано в ЕАД в срок от 36 месеца. Като предприятие, което първоначално бе оценено като осъществяващо предимно публични функции, а в последствие - точно обратното - с предимно търговска дейност, бе оценено и ДП “Кабиюк”. В рамките на една отчетна година - 2024 г. пък ДКК е била управлявана от общо 5 изпълнителни директори. Имаше намерения част от същетсвуващите предприятия като горските да се трансформират като икономически обособени лица, които също отпаднаха. Така за повечето от 16-те специални предприятия, създавани със закони, последният вариант на програмата предвижда запазване на статуквото.