Календар

21.02.2019
Семинар „Капиталовият пазар като източник на бизнес растеж за МСП“
Участниците в семинара ще се запознаят с начините, по които могат да ползват капиталовия пазар като източник за финансиране на бизнеса си; какво представлява процесът по листване на борса и какви ползи носи публичният статут на една компания в национален и международен мащаб; как може да получат безвъзмездно финансиране за провеждане на първично публично предлагане. Представители на публична компания ще им разяснят от първа ръка какво представлява на практика животът като публична компания. Най-ценното за участниците във форума е неформалната дискусия, в която ще могат да поставят въпросите, които провокира темата и да получат отговорите от експертите на Българска фондова борса, Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия (ИАНМСП) и Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП). Семинарът е предназначен за ръководители и представители на мениджмънт екипи и участието в него е безплатно. Той ще се проведе на 21 февруари 2019 г. (четвъртък) от 15:00 ч. до 18:30 ч. в хотел Интерконтинентал, пл. „Народно събрание“ №4, гр. София.

01.03.2019
6 години от стартирането на MyCompetence
На 1 март 2013 г. Българска стопанска камара (БСК) пусна в експлоатация Информационната система за оценка на компетенциите (www.mycompetence.bg). Системата е резултат от изпълнението на проект „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”, който се осъществява в периода 2009-2013 г. от БСК, в съответствие с договор № BG051PO001-2.1.06/23.10.2009 г. по мярка BG 051PO001-2.1.06 „Повишаване гъвкавостта и ефективността на пазара на труда чрез активни действия на социалните партньори” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие. Партньори по проекта са Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерация на труда „Подкрепа”.

01.03.2019
Честита Баба Марта
Първи март или Баба Марта е един от най-почитаните български празници и е свързан с един специален ритуал. На този ден всеки подарява на близките си специален амулет – мартеница, с пожелание за здраве, сила, дълголетие и плодородие през идната година. Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на България, конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено. В народните представи червеният цвят символизира силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. По време на празника всички се закичват с мартеници и ги носят, докато видят щъркел или цъфнало дърво.

03.03.2019
3 Март - Национален празник на България
На 3 март, националният празник на България, се отбелязва годишнина от Освобождението на страната от турското робство. На 19 февруари (3 март) 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Турция. Според договора се създава автономно, трибутарно българско княжество с християнско правителство и народна милиция. Окончателните граници на Княжеството трябвало да се определят от смесена руско-турска комисия, но предварително се уточнява, че територията на България ще обхваща земите от р. Дунав по новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на казите Враня и Куманово, по Кораб планина до Черни Дрин, откъдето границата се спуска на юг, включвайки Качаник, Тетово, Гостивар, Галичник, Дебър, Струга, Охрид, Охридското езеро, Корча, достигайки до пл. Грамос, след което върви на изток до устието на р. Вардар и оттам до Орфанския залив, като Костур и Воден остават в България, а Солун и Халкидическия п-в - в Турция. Оттук границата минава по брега на Егейско море до Булугьол, като Кавала остава в България, след което извива на север до Родопите и на изток до Мидия и Черно море, като Ксанти, Смолян, Кърджали, Лозенград, Люлебургаз и Малко Търново остават в България, а Одрин – в Турция. Северна Добруджа е предоставена на Румъния. Сърбия, Румъния и Черна гора получават независимост и съответните териториални придобивки. В резултат на Р.-т. о. в. Русия си възвърнала Южна Бесарабия, загубена след Кримската война 1853-1856, присъединила Южна Украйна, Крим, Карската област, Кавказкото черноморско крайбрежие, Югозападна Грузия, северната част на Турска Армения. Сърбия, Румъния и Черна гора станали независими държави. Под натиска на английската и австро-унгарската дипломация и при опасността от избухването на нова война руското правителство проявило склонност към отстъпки. В резултат на войната България била освободена от петвековното турско робство и започнала самостоятелен политически живот и развитие по пътя на капитализма. Във войната Русия дала 200 000 убити, изчезнали, починали и ранени. Българският народ участва много активно във войната. Наред с Българското опълчение, в хода на войната възникват спонтанно множество въоръжени отряди (с около 35 000 бойци).

31.03.2019
Преминаване към лятното часово време
В 3.00 часа през нощта на 25 март България преминава към лятно часово време. Часовниците се преместват с 1 час напред и тогава ще стане 4.00 часа.

01.04.2019
1 април – Ден на хумора и шегата
1 април – Ден за хумора. Счита се, че празникът води своето начало още от Древен Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували Празника на глупците. Според друга версия, дължим този празник на неаполитанския крал Монтерей, комуто поднесли риба по случай спирането на земетресението. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни шеги и лъжи на 1 април. В различните страни Денят на смеха носи своя национален колорит. Във Франция наричали този обичай "априлска риба". Произходът му свързвали с времето на Карл IX, който през 1564 година издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април – в знак на протест, или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието "априлска риба" е напълно достойно за подобни шеги. В Англия 1 април е Ден на всички глупци. От полунощ до 12 часа на обяд на 1 април всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдицата, посрещали със смях и викове: "Априлски глупак!" Една от най-големите първоаприлски лъжи, за която още се помни, станала в Лондон през 1860 година, когато няколко стотици английски джентълмени и лейдита получили покани да отидат на "ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауър в 11 часа сутринта на 1 април". Във Финландия Денят на шегата и лъжата е градски обичай, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа – когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент – стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си "спомняли", че са дали инструмента на друг и детето тръгвало към следващия двор. В древността 1 април отбелязвали само ирландците. Дедите ни забелязали, че април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си за веселие нарекли първият му ден – Ден на лъжата, закачката и хумора. Мнозина „ще се хванат”, когато някой хитрец ги изпрати, както се казва, за "зелен хайвер", но такава е традицията. На почит са остроумните, досетливите, веселите.

08.04.2019
27 години от първата публична борсова сесия в България
Софийска фондова борса (СФБ Капиталов пазар АД) проведе първата публична борсова сесия за търговия с ценни книжа в новата икономическа история на България на 8 Април 1992 г.

10.04.2019
40 години от полета в Космоса на първия български космонавт Георги Иванов
На 10 април 1979 г. в Космоса е изстрелян космическият кораб “Союз-33", в който лети първият български космонавт Георги Иванов. Командир на кораба е Николай Рукавишников. България става шестата страна в света, изпратила свой представител в Космоса.

16.04.2019
140 г. от приемането на Търновската конституция
На 16 април 1879 г. е приета Търновската конституция, в която е прокаран принципът на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя структурата и компетенциите на висшите държавни органи - монархически институт, парламент, правителство, както и основните права, свободи и задължения на българските граждани. Една от най-демократичните за времето си в Европа. Отменяна е през 1881-83, изменяна през 1893, 1911 и 1946 и е в сила до 1947. По време на конституционните дебати (след 21 март) се оформят първите български партии - Консервативна и Либерална.

25.04.2019
39 години Българска стопанска камара (БСК)
Първият Закон за търговско-индустриалните камари в България е приет от VІІІ-то Обикновено Народно събрание на 20.12.1894 г. и е обнародван на 20.12.1894 г. На 30 март 1903 г. е учреден Съюза на индустриалците, който е съществувал до 1947 г. с офис в София на ул. "Алабин" 36. На 29 март 1942 г. е обнародван Закона за стопанските камари, с който се учредяват Върховна Стопанска Камара и Областни Стопански Камари като публични правни юридически личности. През 1980 г. в България се възстановява дейността на индустриалните съюзи с учредяването на БИСА и ОИСА, чийто наследник днес са Българска стопанска камара (БСК) и стопанските камари в областите и общините (ИСА).

28.04.2019
Великден - най-големия православен християнски празник
Тази година Великден (Възкресение Христово) се празнува на 8 април. Това е най-големият православен християнски празник. В евангелските текстове често се споменава, че Исус Христос предсказва разпъването си на кръста и възкресението си след три дни. И когато на третия ден след погребението му Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Исус с благовонни масла, намира гробницата празна. Христос е възкръснал.Великден се празнува в продължение на три дни и е свързан с множество интересни и самобитни ритуали и традиции. Една от най-интересните е боядисването на яйца. Яйцата трябва да се боядисат задължително в четвъртък или в събота, като първото яйце винаги е червено. Има много предания, обясняващи защо цветът на първото боядисано яйце трябва да бъде червено. Според едно от тях Мария Магдалена, която Исус излекувал от вселилите се в нея зли духове, първа видяла възкръсналия Спасител. Тя тръгнала по света да разнася радостната вест. Стигнала и до Рим, до двореца на император Тиберий. Според обичая хората трябвало да носят подаръци, когато му отидат на гости. Богатите носели скъпи дарове, а бедните - каквото можели. Мария Магдалена нямала нищо, затова занесла в двореца едно яйце и го поднесла на Тиберий с думите: "Христос возкресе!". Императорът не повярвал на думите й: "Как може някой да възкръсне от мъртвите? Това е невъзможно, също както не може това бяло яйце да стане червено." Докато Тиберий говорел, цветът на яйцето в ръцете на Мария Магдалена започнал да се променя и накрая станал червен. Оттогава и на Великден християните боядисват яйца в червен цвят и се поздравяват с "Христос возкресе!".

15.05.2019
Международно изложение „ОБРАЗОВАНИЕ БЕЗ ГРАНИЦИ”
На 15-ти и 16-ти март 2019 г. в Националния дворец на културата – град София ще се проведе пролетното издание на международно изложение „Образование без граници”.